За възрастта и значението на рисунките от Магура. Версия 2.0

Рисунките от пещера Магура, намираща се на около 15 км по права линия на северозапад от Белоградчик, са уникални по няколко признака. Първо, те имат много специфичен стил, който не може да се сбърка – всички тези човешки фигури с вдигнати в кръг около главата ръце и техните производни символи се разграничават много ясно на фона на всевъзможни други рисунки от праисторията и античността. Да, такива се намират тук-там, но в малки количества и рядко. Магура съдържа тяхното най-голямо изобилие и разнообразие на едно място. На второ място, рисунките от Магура са много на брой и представляват цялостен, завършен запис, развитието на който може да се проследи от начало до край в две направления. Едното направление е линейното развитие на посланието по самите стени на пещерата – то разкрива процеса на постигане на просветление и на вечен живот. Другото направление е изграждането на рисунките от най-прости изначални елементи – цялата съвкупност на рисунките представя стотици етапи на рекомбинации и усложняващи се съчетания на три фундаментални елемента, представляващи трите изначални съставки на Битието – дух, духа и тяло. Накрая, рисунките от Магура са толкова много, че позволяват направата на всевъзможни анализи и сравнения между тях.

Такива особености не съм наблюдавал при други скални и пещерни рисунки. Тези особености говорят за възможността рисунките от Магура да са първообраза на множество праисторически култури по света. Защото най-пълният и най-обемният разказ следва да е оригиналът, а частичните записи следва да са извадки от него.

Ако това допускане е вярно, то значи, че Балканите са средището, благодарение на което днес имаме просветлено човечество и цивилизация, защото сред рисунките от Магура се намират прототипите на поне десет средиземноморски азбуки, включително и на 90% от Кирилицата, там се намират прототипите на всички символи от алхимията и астрологията, там се намират три същества в поза Лотос, което говори за произхода на медитацията и йога, там се намира тантрическа сексуална сцена, сцена с отвъден живот и прераждането на хората, намират се сведения за Първото пришествие отпреди 25 000 години, за Спасителя, за създаването на човека, за изтреблението на прегрешилото човечество, за триединен бог и за създаването на жената от реброто на мъжа. Практически, Магура съдържа съдържа зародишите и идейните ядра на всички учения, които стоят в основата на съвременната световна култура.

Остава въпросът, как са разположени рисунките от Магура във времето, защото оригиналът следва да предшества преписите си. Тогава, ако рисунките от Магура са много стари, те най-вероятно са първоизточникът на човешката култура, а ако са по-нови от останалите подобни рисунки по света, то Магура представлява систематизирана библиотека.

Това, че Магура представлява целенасочено създадена библиотека се познава по факта, че за създаването на рисунките е избрана единствената суха и най-здрава от всички галерии, където рисунките са могли да оцелеят в продължение на много дълго време. Допълнително, условията в галерията са подобрение, като са спрени въздушните течения през нея. Тук виждаме едно намерение на създателите да направят гаранционен фонд на човешкото просветление. Веднъж създадена, Библиотеката Магура е могла да служи и като средище за разпространение на познания.

Следите от тази дейност се намират практически по целия свят:

Фигура 1. Карта на разпространението на името Магура по света.

По-заинтересованите могат да прочетат публикацията ми „Древна балканска култура извършва цивилизационни походи и разпространява името Магура на повече от 2 000 места по света“. Става дума за това, че следи от функционирането на школата и библиотеката Магура действително съществуват под формата на памет за нейното име и до ден днешен.

На цели 200 места по света името се изписва по същия начин, а на останалите имената са много сродни – Масура, Махура, Магора, Мапура и други от този вид. В тамошните езици не съществува думата магура, следователно, не е тяхна. Когато името Магура не се отнася за населени места, то се отнася винаги за три вида обекти: хълмове, извираща вода и пещери. Това значи, че в разпространението на името съществува представа и памет за това, за какъв вид обекти се отнася. От целия световен списък с Магура, само една има и трите признака – пещерата Магура в България – тя се намира в хълм, пещера е и от нея извира Рабишкото езеро. Това е единствения претендент за оригинал на името, единственото място, от което името може да се е разпространило по описания начин.

Направих прости изчисления, според които шансът по случайност някой човек да създаде името Магура е 1/90 000 000 или това е все едно човек да спечели 7 поредни пъти джакпота от 6/49 – съвършено невъзможно. Това значи, че видим ли някъде името Магура, то не е възникнало там по случайност, а е било пренесено.

Допълнителни сведения потвърждават това заключение. Например, в Китай е била почитана богинята Мъ-Гу, свързана с пещерите, с плодородието, покровителства семейството, най-важният й храм е бил на брега на свещено езеро и тя давала познание и закрила на тръгнали да търсят посвещение и просветление. Това е точно съвпадение с признаците на Богинята-Майка, изобразена в Магура. В Южна Корея пък същата богиня се казва Маго. А в Австралия пък аборигените имат легендата за човека-гущер Магуар, който живее в пещера и при необходимост излиза да помага на хората – точно като в една от легендите за Змея от Магура.

Очевидно е от посочените данни, че Магура е разпространявала знания по света и за множество култури се явява оригинален източник. Остава само да проверим различните сведения за възрастта на рисунките.

През 2015 година се направи радиовъглероден анализ на възрастта на рисунките, който показа възраст от 6 000 до 9 000 години. Проблемът е, че рагиовъглеродният анализ изисква наличието на чиста, незамърсена, добре консервирана проба. Това не е налично в случая с Магура.

Първо, пещерата бива затворена едва през 1958 година във връзка със започналото й благоустрояване. Дотогава всеки е могъл да влиза там и дори съществуват следи от тези посещения, особено в периода 1830 – 1860 година. Второ, рисунките са опреснявани през 1956 година с цел тяхното фотографско заснемане. Това е поставило нов, по-пресен материал върху оригиналната им боя. След това, през 80-те години на миналия век рисуните биват обработени с разтвор срещу плесени. А най-вероятно са били опреснявани периодично и през цялата история на своето съществуване. Ако всичко това не е достатъчно, то от там са минали един милион посетители само до 1985 година, а всички тези хора дишат и по този начин внасят свеж въглероден двуокис в средата.

Така че, посочените от анализа дати от 6 000 до 9 000 години всъщност значат, че рисунките са много по-стари.

Да продължим анализа, за да видим колко по-точно.

Първият факт, който следва да се набие на очи е, че рисунките от Магура са много изчистени, опростени и схематични. Това е характерно за най-ранните рисунки. Най-старите са най-абстрактни и символни, а по-новите стават все по-натуралистични и реалистични. Само за сравнение, вижте рисунките от пещерите Ласко и Алтамира във Франция и Испания, където има стотици реалистични изображения на животни, като даже рисунките там са цветни. Цветните рисунки се появяват много по-късно от черните, каквито са в Магура. Но въпреки всички тези очевидни факти, рисунките от Испания и Франция се датират на възраст до 20 000 години, а тези от Магура – едва ли не от Бронзовата и Медната епохи.

Лично аз вече едно десетилетие недоумявам как е възможно такова нещо. При толкова очевидни факти все още има хора, които считат, че онези рисунки са два или даже три пъти по-стари от нашите. Дали някой няма способността да осмисля или просто е решил да се преструва на бавноразвиващ се, аз не знам. Гледам обективните признаци и недоумявам. Дори не е нужно човек да е особено умен и гениален, тъй като фактите са очевидни и остава подозрението, че Магура преднамерено се пренебрегва.

Самите рисунки съдържат някои очевидни факти за възрастта си. Част от рисунките са изпъкнали на фона на стената, което се дължи на следното: като се нанесе боята, която е тор от прилепи, тя запечатва скалата и спира ерозията под рисунката, но околната стена продължава да ерозира и да се оттегля назад. На места това оттегляне е с до един сантиметър, а в тази галерия всичко става много и много бавно. Например, надпис с молив, оставен от топографска бригада през 1940 година все още изглежда като нарисуван вчера. Следователно, ерозията на стената с цял сантиметър назад е отнела множество хилядолетия. Така имаме едни изпъкнали рисунки, които са много стари, и плоски рисунки, които са много по-нови. Тук представям пречертани всички рисунки на животни от Магура:

Фигура 2. Всички рисунки на животни от Магура.

Първо се вижда, че рисунките на животни са много малко на брой особено на фона на общия брой от 1 031 рисунки, което ясно демонстрира, че рисунките от Магура не представят примитивния бит на хората. Сега към другото. Показаните в червено рисунки са изпъкнали (стари), а тези в черно са плоски (по-нови). Огледайте добре животинските видове в старите рисунки – сред тях има щраус, жираф, пещерна мечка и камила. Това са все видове животни, които са живели на Балканите много отдавна, но и много отдавна вече не живеят тук. По-конкретно, пещерните мечки са съществували допреди 25 000 години. При всички положения, за да нарисуваме някакво животно, трябва да сме го виждали, следователно, тези рисунки са съвременници на съответните животни.

Сега обърнете внимание на видовете животни сред новите рисунки – там има само един кон и няколко елена. Пред себе си имаме документирано свидетелство за промяна на животинските видове. Така разбираме, че между двата главни етапа на рисуване в Магура е минало толкова много време, че климатът и фауната са се променили напълно.

Сред старите рисунки няма коне и няма елени – значи, че те не са съществували тогава на Балканите. Така можете да добиете представа колко отдавна са правени те, тъй като в Европа са установени останки на елени, датиращи от преди 30 000 години.

Въпреки, че двата периода на рисуване са толкова отдалечени във времето, се наблюдава следното явление:

Фигури 3 до 10 показват с червен цвят изпъкналите рисунки, а с черен – плоските. Виждате, че въпреки изминаването на огромни периоди от време, през които фауната се е променила напълно, стилът и смисълът на рисунките се е запазил. Такава невероятна устойчивост може да се получи само по два начина.

Първият начин е традицията да е предавана от поколение на поколение, но е малко вероятно така да се постигне толкова точно пренасяне на вида и смисъла на символите.

Вторият начин е записаните в Магура знания да достигат до хората от външен източник, който съществува независимо от случващото се на планетата. Само такъв източник може да обясни наблюдаваните факти:

• Стилът и смисълът на рисунките се запазват след огромен период на прекъсване, през който се сменят дори животинските видове;
• Старите и новите рисунки образуват цялостен и завършен линеен разказ за процеса на постигане на просветление и безсмъртие;
• Старите и новите рисунки пресъздават един цялостен и завършен разказ за създаването на всички рисунки от три фундаментални първообраза;
• Символите (и стари, и нови) са под точен брой: 108 символа на духа, от тях 54 мъжки, 27 женски и 27 други. 108 символа на словото (Т). От тях 54 самостоятелни, 27 участващи в структурата на женските символи на духа и 27 участващи в структурата на женските фигури. Мъжките и женските фигури са по 27.

Магура използва точен брой от определени символи, за да предаде разказа си. Можете ли да си представите какъв гений се иска за създаването на подобно творение? Затова мисля, че рисунките от Магура са вдъхновени и указани от външен източник. Даже такива сведения има сред самите рисунки, но по този въпрос – по-късно.

Сега ще преминем към публикация на списание New scientist:

 

Фигура 11. Илюстрация от списание New scientist.

Илюстрацията показва типовете символи, използвани в праисторията (по време на Каменната епоха) и местата, където се срещат. Както виждате, дадени са Испания, Франция, Португалия, Италия и Чехия, но няма и помен от рисунките от Магура. Естествената причина за това е, че на родна територия все още се счита, че рисунките от Магура са твърде скорошни. Разбира се, ако сам не цениш богатствата си, никой няма да се заеме да ги цени вместо теб. Затова и нас ни няма на световната карта на праисторическите рисунки, защото тук по навик всичко старо е от V-IV в. Пр. Н.Е.

Но масовото или дори авторитетното мнение никога не ме е спирало да мисля сам и затова направих едно сравнение на показаните тук символи с типовете рисунки от Магура:

Фигура 12. Сравнение на типовете праисторически символи с типовете рисунки от Магура.

Вижда се, че в Магура са представени всички типове с изключение на отпечатъците от ръце. Защо „културата Магура“ не е използвала и този символ? Защото той няма съществено значение. Магура представя символи, които са неразделна и незаменима част от цялостен философски и научен разказ, а в него отпечатъците от ръце изобщо не се вписват.

Освен това, рисунките от Магура може да са по-стари от идеята хората да си правят отпечатъци на ръцете.

Пи наличните еднаквости между символите виждаме, че рисунките от Магура масово попадат в периода от 13 000 до 30 000 години, а в най-голямата си част принадлежат на „всички епохи“, което значи, че могат да са и много по-стари.

Това сведение е чудесно, но има нужда от още малко прецизиране. За целта показвам следната плочица от слонова кост, намерена в пещера в долината Ач в Германия:

Фигура 13. Плочката от слонова кост, намерена в Германия.

Тази плочка е датирана на възраст от 32 500 до 38 000 години. Изработена е от бивни на мамут. По онова време мамути все още са живели на територията на Европа. Счита се, че плочката е пренесе на територията на днешна Германия с миграцията на кроманьонците от изток.

На едната си страна плочката съдържа точен аналог на мъжките фигури от Магура:

Фигура 14. Всички мъжки фигури от Магура.

Точен аналог се създава чрез копиране. Вероятността по чиста случайност човек да създаде точен аналог на фигура, която има пет геометрични елемента (две ръце в определена поза, глава и тяло с формата на два събрани в кръста триъгълника) е много малка, тъй като всеки от тези елементи би могъл да има поне 10 различни вида форми. Така вероятността за случайно повторение точно на този образ би била от рода на 1/100 000, че дори и по-малка, като се отчете, че авторът трябва да познае не само вида на геометричните елементи, но и тяхното взаимно разположение.

Да видим сега как се е случила миграцията на кроманьонците:

Фигура 15. Схема на миграциите на кроманьонците според публикация на списание Nature.

Вижда се, че преди 40 000 – 43 000 години тяхната миграция е минала през територията на днешна Северозападна България, където се намира и пещера Магура. Те стигат на територията на днешна Германия преди 37 000 – 38 000 години. Това значи, че са имали възможност да направят изображението върху плочицата като копие на вече съществуващи рисунки от пещера Магура. Така възрастта на по-старите, изпъкнали рисунки отива на около 40 000 – 43 000 години.

Други допълнителни сведения дават още светлина по въпроса:

Фигура 16. Диаграма на историята на човешките религии според сайта The Human Odyssey.

Тук, в долния ляв ъгъл е показана религията Европейски Анимизъм, което е Култът към плодородието или Култът към Богинята-Майка – точно същото, за което става дума и сред рисунките от Магура. За възраст на тази религия е посочено числото 42 000 години – именно когато кроманьонците преминават в района на Магура. А за символ на Европейския Анимизъм пък е избрана т.нар. „танцуваща жена“ – точно както често се определят рисунките от Магура. Виждаме много точни съвпадения по място, време, форма и смисъл.

Затова съм на мнение, че началото на Култа към плодородието се бележи от първите рисунки в Магура, от които е копие въпросната плочица. Тогава и в района на Белоградчишките скали и пещерата Магура с онези хора се случва нещо, заради което те възприемат един напълно нов светоглед.

Всъщност, в Магура има сцена, която разказва повече по този въпрос:

Фигура 17. Така наречената „Ловна сцена“ от Магура.

Тази сцена се нарича „ловна“ по очевидни причини, но задълбоченията й анализ показва, че тя съдържа два реда – горния ред на божествените дела и долния ред на обикновените човешки дела. Сцената съдържа и цели три вида хора, според начина им на представяне: просветлени магове, примитивни хора и обучени, цивилизовани хора. Сцената описва как примитивният човек е бил превърнат в цивилизован човек в следствие на неговото образоване, на създаването на специализирани знания, умения и дейности.

Тази сцена е част от изпъкнали, стари рисунки, които са съвременнице на онези събития, при които възниква Европейският Анимизъм. Самите хора, направили рисунките, са заявили как и от кого са били ограмотени.

Друга сцена от Магура дава допълнителна яснота:

Фигура 18. Сцената на човешката история от Магура.

Анализът и разчитането на сцената са дълъг процес. Най-съществената особеност сега е скъсаната лента в горната част. Тя има начало и отворен край. Това е лентата на човешката история и тя може да се датира. Ето датирането, което направих години, преди да намеря допълнителните данни, представени тук:

Фигура 18. Сцената на човешката история от Магура.

Анализът и разчитането на сцената са дълъг процес. Най-съществената особеност сега е скъсаната лента в горната част. Тя има начало и отворен край. Това е лентата на човешката история и тя може да се датира. Ето датирането, което направих години, преди да намеря допълнителните данни, представени тук:

Фигура 20. Богинята-Майка от Магура в аспекта й на Учител.

Мисля, че това е точното обяснение за двата отдалечени периода на рисуване, но и за запазването на стила и смисъла на рисунки, както и за изграждането на много сложен и завършен разказ едновременно от стари и нови рисунките – просто те са дадени на хората. А след това инситуцията Магура е имала задачата да ги разнесе по останалите части на света, което е и направила, както видяхме от показаните следи.

С изложеното дотук смятам, че потвърдих по възраст, по смисъл, по начин, по открити следи, по съвпадения на символи и концепции на учения, че рисунките от Магура са оригинала.