Skip to content

Древна балканска култура извършва цивилизационни походи и разпространява името Магура на повече от 2 000 места по света

декември 5, 2014

РЕЗЮМЕ

Докато преди размислите относно името Магура бяха механични – от страна на академичната наука, и интуитивни – от моя страна, то сега изследването се извърши със събрани данни от десетки надеждни източници, които са посочени в публикацията.

Точен аналог на името Магура се намира на 199 места по света, основно на Балканите, в Източна Индия и в Япония. Особено близки подобия на името се намират на още повече от 2 000 места по света – навярно това е най-разпространения топоним изобщо. На едни от местата името не се свързва с никакъв смисъл – наследено е, щом няма значение за местния народ, а на други – то се отнася все до едни и същи типове обекти. Сред тези обекти са винаги и неизменно възвишения, пещери, жреци и извори.

Събраните данни ясно показват, че пълният смисъл на пещерата Магура в исторически и географски план е бил разделен на четири части, всяка от които е била унаследена в съответното направление. На тази основа е очевидно, че единственото събирателно място на всичките смисли е точно пещерата Магура, което я определя като първоизточникът на смислите и изходната точка на разпространението.

Пътищата на името Магура ясно личат на световната карта и показват маршрутите на древните балкански цивилизационни походи.

Предистория към настоящото изложение

През 2008 година за пръв път влязох при праисторическите рисунки в пещерата Магура, намираща се на около 25км по шосето от Белоградчик, в северозападна посока. Дотогава изобщо не ми е идвало на ум да мисля за името на пещерата, но като видях рисунките, размислите по темата вече се превърнаха в необходимост. Това е описано подробно в книгата „Посвещение в Магура“, където споделям какво впечатление ми направиха рисунките и защо толкова неудържимо се захванах с тяхното изучаване, че вече седем години се занимавам почти само с това. Та, понеже рисунките за мен явно представляваха и представляват философски запис от дълбока древност, ми стана много интересно, защо пещерата се казва именно Магура и от къде идва това име – дали то носи допълнително сведение за смисъла на рисунките.

Има множество обосновани твърдения относно това, че езиковите доказателства имат малка стойност по ред причини, например голямата изменчивост на езиците, липсата на пряка и задължителна връзка между език и етнос и т.н. Но ще е твърде странно за мен да търся смисъла на рисунките от пещерата Магура, без да имам разбиране относно нейното име. Възможни са няколко основни виждания:

  1. името е дадено на пещерата в такъв период, че няма връзка между името и някогашното предназначение на пещерата. В такъва случай, изследването е безсмислено;
  1. името носи смисъл, но към някакъв външен аспект на пещерата без отношение към нейното основно предназначение, имано предвид от създателите на рисунките;
  1. името носи смисъл именно във връзка с предназначението на пещерата, имано предвид от създателите на рисунките.

Да разгледаме първото предположение, при което името е дадено на пещерата просто така – нeизвестно на какво основание, но нямащо отношение към смисъла и съдържанието й. Основно възражение срещу това разбиране е, че пещерата никога не е била забравяна в своята история. Археологията е намерила следи от човешко присъствие в нея в целия период от преди 40 000 – 50 000 години до ден днешен, което означава, че нейните рисунки са били винаги известни. Затова основното й съдържание е било винаги познавано и няма как да е имало такова време, в което пещерата да е била именована без връзка с нейната същност, защото същността й е била винаги достъпна.

На второ място, името може да носи смисъл по отношение на някакъв външен признак, например това, че пещерата се намира вътре в хълм, в могила. Това е и тезата на академичната наука, според която името идва от румънския език, където mаgura значи хълм, могила. Това е пример за именоване по външен признак – без отношение към смисъла на самата пещера за живелите наоколо хора. За съжаление, на мен не са ми известни данни дали цялата Рабишка могила, в която се намира пещерата Магура, се е казвала Магура, та това име с времето да е останало за пещерата, а първоначално да е било имано предвид за хълма. Ако е така, този факт би могъл съществено да измени сегашното ми разбиране по въпроса.

Накрая идва тезата, че името се отнася именно до пещерата и то до нейния основен смисъл като хранилище на рисунките, т.е. на древна библиотека на най-съществените знания от онова време. Изложението по-нататък се занимава точно с тази теза.

На основата на размислите дотук, формулирам следната

Хипотеза 1: Името Магура произхожда от смисъла на рисунките и съдържа информация, която се отнася до тях.

По-нататък предстои тази Хипотеза 1 да бъде подкрепена или отхвърлена.

В първите шест години от проучванията ми относно смисъла ан рисунките главният източник на вижданията ми по въпроса беше моята интуиция, моят усет, които ми показваха някоя теза, която чувствах вярна. Още повече, че тези изникващи от усета тези бяха логични. В действителност, именно така работих по темата Магура през повечето време, което изобщо ми позволи да я изучавам в такива предели, които изглежда са били недостъпни за строгата научна обосновка, където усетът и интуицията се пренебрегват като неизмерими и недоказуеми. След всеки усет за това, каква е истината относно някаква магурска тема, се заемах да си обясня логически, защо това е истината.

След като видях рисунките и осъзнах, че съдържат познания относно магията, нямаше как да не съзра, че името Магура съдържа корена маг, който съвършено очевидно е корен и на думата магия. Дълго време изобщо не се заемах да обосновавам тази хипотеза – в моите очи това твърдение беше очевидно, т.е. самодоказващо се. Премислях всякакви варианти, разделях името на срички, защото долавях, че този подход може да разкрие смисъла на името. Мислех върху ма-гу-ра, маг-у-ра и т.н., докато в един ден се усетих, че разпространеното сега название Магурата определя, че името е всъщност някакво съществително магура, което се е превърнало в нарицателно и след това в име, но в някаква подсъзнателна памет на българите магура е съществително и затова добавяме члена -та. Този факт подкрепя академичната хипотеза, че името произхожда от румънския език, където magura е съществително. Логиката е следната: местните българи добре са знаели, че името е всъщност съществително и затова са имали основание да го членуват. Но е възможно членуването да е извършено и на предната стъпка.

Тогава допуснах, че е възможно думата да е всъщност магур, а магура да е членуваното съществително. По тази логика оставаше да деля думата на сричките маг-ур. Отнякъде взеха да ми изплуват имената на първите признати по време на моето ученичество градове в световната история – Ур и Урук и отново нямаше как да не забележа настоятелното повтаряне на корена ур, все отнасящ се до град. От тук си направих извода, че ур значи град, организирана човешка дейност, място за осъществяването на нещо. Заех се да проверя имената на други шумерски градове и открих имената Нипур и Шурупак, което съвсем потвърди откритието ми по онова време, че ур значи именно град. Проверих за по-сигурно какво значи думата маг и от къде идва и открих, че маг значи обучен, посветен, умел човек в древна персия. Така стигнах до първия смислен прочит на маг-ур като градът, организацията на посветените, училището, школата, университета. Това чудесно се взаимопотвърди с разбирането, че рисунките съдържат записани в себе си знания и философия и, че те и пещерата са служели за посвещаване на магове, т.е. за училище.

След това премислих още хипотези, а една от тях направо се наби в очите ми от книга, писана по материалите и лекциите на Робърт Морнинг Скай. Други данни получих от гледането на предаване. Така се събраха няколко хипотези, всичките водещи към това, че Магура е първоначалната школа на съвременния човек или първоначалната в някакъв период от време, който се е явил след планетарна катастрофа – записи от предната цивилизация са останали само в Магура и затова тя се е явила световно училище, повлияло развитието на съвременното човечество и направило ни такива, каквито сме от гледна точка на нашите религии, философии и учения, защото всички те са произлезли все от магурските записи – рисунките.

На Вашето внимание представям най-систематизираните си до момента размисли и събрани материали относно това, какво наистина значи името Магура и от къде произхожда то.

ИМЕТО МАГУРА

Един от първите въпроси, които се породиха относно пещерата Магура и странните й рисунки, беше този за името. Вкиснах се първия път, когато чух обяснението, че то идва от румънския език. Тъй като първото ми осъзнаване за рисунките беше, че са свързани с магията, то да чета името Магура като произлизащо от магия беше съвсем естетвено и исках да е така, за да имам едно допълнително потвърждение, че там са записани магически познания. В онова време вярвах в Магура и нейните древни, велики знания и имах нужда от всевъзможни фактори, които да подкрепят вярата ми. Да мисля, че името Магура произлиза от корена на думата магия, за мен беше мотив да съм по-уверен в тезите си. Затова тезата, че името Магура произлиза просто от румънската дума за хълм, за мен беше източник на дискомфорт.

Днес вече е минало много време от тогава, проведох много изследвания и размисли и нещата, които тогава бяха догадки и усещания, сега са доказателства и са подредени в смислен и нагледен ред. Например, пречертах и преброих изображенията, което ми позволи да ги подреждам в различни групи, и видях наистина и нагледно, че съм бил прав за космогонията, химическите елементи, силите, духа, душата и т.н. Това означава, че вече знам, че рисунките от Магура описват магия и висши знания и затова нямам повече потребност да вярвам.

Сега мога да разгледам хипотезите за произхода и значението на името Магура далеч по-спокойно и непреднамерено.

Това ще ми позволи да обоснова възможно най-качествено разбирането за рисунките като древни записи на познания и с това да привлека вниманието на хора със специализирани и задълбочени познания, така че темата да се доразвие. На този етап съм убеден, че рисунките от Магура са послужили за изграждането на най-великите човешки цивилизации, откакто същестува Homo sapiens. Намирам, че потенциалът на знанията от рисунките не се е изчерпал и ние, съвременните хора също можем да се облагодетелстваме, ако ги прочетем и приложим.

Имената носят познаваемия смисъл на обектите и явленията

На първо място, да кажа защо толкова дълбая в името.

При изследването на обектите, местата и явленията за нас представлява действителна необходимост да проучим техните имена, още повече ако те са оригинални. Причината е, че нещата са кръщавани по такъв начин, че имената им да имат възможно най-голямо съотвествие с тяхната същност.

Хипотеза 2: Магура е оригиналното или съвсем близко до оригиналното име на пещерата.

По-нататък предстои да се види, че думите в българския език действително съответстват на смисъла на обектите, местата и явленията. Такъв смисъл в имената и думите съществува и в другите езици, за които обаче не мога да твърдя това толкова категорично, тъй като не ги знам дотолкова, както знам родния си език, че да мога да направя подобно обобщение.

Необходимо е да се абстрахираме от съвременното явление, маркетинговите отдели на предприятията да измислят несъдържащи смисъл имена на продукти. Тази логика е неприложима за старите времена, когато не са съществували потребителски общества и не е имало такава борба за вниманието на потребителя, т.е. не е съществувала тази належаща потребност да се измислят безбройни имена, за да се обозначават все нови и нови продукти.

Хипотеза 3: Имената и названията са най-прекия път към умозримата, разбираемата същност на обектите и явленията.

Например, думата компютър произлиза от глагола изчислявам, и така показва същността на компютъра да извършва милиарди изчисления всяка секунда и на тази основа да прави онова, което искаме. В романските езици пък компютърът се нарича като цяло ordinateur, което значи изпълняващ заповеди, а това е също съществена особеност на компютрите. Часовникът пък очевидно се отнася към времето и часовете, които отмерва. Свещта се казва така, защото свети. На леглото се ляга, очилата са за очите, багрилото обагря, червилото черви, в поселището са се поселили хора, входът служи да вхождаме, изходът да изхождаме, резачката да режем и т.н.

Факт: Други думи са създадени по по-сложен начин чрез съчетаването на две или повече думи в една нова.

Да вземем думата телефон, която означава глас на далеч, което е същността на телефона. Тя е съставена от корените τῆλε (tele) и  φωνή (phone), които сами по себе си са завършени думи, значещи далеч и глас. Тези думи са гръцки по своя произход, а в настоящето ни са събрани ведно в думата телефон, за да опишат кратко и ясно неговата същност. Същото важи за думата автомобил, което означава самодвижещ се. Двата корена на думата са auto и mobil и значат сам и движещ се и са завършени думи сами по себе си. Хората са свързали двете думи в една нова, за да опишат най-важната същност на автомобила. При думата телевизор пък имаме смисъла виждане от далеч. И тук начинът на изграждане на думата е съвсем същият.

Ние пък имаме думата самолет, в която са вложени двата корена сам и летя. Светоусещане, в която имаме свят и усещане. Самосъзнание, себепознание, себеуважение, чуждопоклоничество, човеколюбие, родолюбие и т.н. – би следвало логиката да е разбираема за всеки българин.

Докато едните думи са създадени съвсем наскоро във връзка с техническото развитие, с откриването на законите на света и изобретяването на конкретни пособия за тяхното използване, то други думи са създадени по-отдавна и на нас ни изглеждат като винаги съществували и затова е рядкост да се замисляме за техния строеж и смисъл – ние просто ги използваме, някак итуитивно знаейки смисъла им. Добре е всъщност, че разполагаме с новосъздадени думи под въздействието на новите открития и изобретения, за да можем лесно да си припомним и разберем, че думите се създават за възможно най-ясното представяне на същността на обектите и явленията.

Думите са имената на нещата и явленията и всъщност всички имена, включително и личните имат някакво значение, защото произлизат от съществителни имена. Затова качественото изследване на смисъла на магурските рисунки и култура е невъзможно без сериозно премисляне значението на името Магура, тъй като се очаква в него да е заложено съществено указание за действителното предназначение на пещерата в древността.

Факт: Смисъл съдържат не само съществителните, но и личните имена, повечето от които в древността са били съществителни, описващи различни професии, занаяти, умения, обществено положение, длъжности и т.н.

Основни хипотези за значението и произхода на името Магура

Съществуват, от моя гледна точка, седем основни виждания за това какво значи името Магура и от къде идва то:

  1. Името идва от румънския език, където думата magura означава хълммогила, възвишение;
  2. Анализ на корените МАГУРА;
  3. Анализ на корените МАГУР;
  4. Анализ на корените МАГУР;
  5. Обяснение по Робърт Морнинг Скай;
  6. По подобие на думата могила;
  7. Името няма смисъл, то просто е благозвучно.

Защо е интересно се разберат смисълът и произходът на името Магура? Най-вече, защото името очевидно няма корен в съвременния български език и видимо не произхожда от него. Освен това, не е известно пещерата да е имала друго име в миналото, което навежда на мисълта, че Магура е оригиналното име на пещерата и то произхожда от някаква предходна култура. Това са все интересни теми за размисъл, защото дават възможността да се докоснем до трайна останка от неизвестна култура. Не на последно място, интересно е да се разбере какво значи това име, което разбиране може да ни помогне да изучим най-съществената за сега особеност на пещерата – нейните праисторически рисунки (макар изучаването вече да е в голяма степен направено, но името може да даде разбиране за това, как тези рисунки са влияли на световното развитие).

  1. Хипотеза 4, според която името Магура идва от румънския език

На първо място е тази съвсем очевидна хипотеза с оглед на това, че името Магура няма корен в българския език и следва да е заето от другаде. Предполагаемо е, че това заемане не може да е станало твърде отдавна, защото ние, българите живеем тук от много векове и за това време бихме могли и дори би трябвало да сме променили вече името с някакво разбираемо на нашия език име. По принцип един народ не търпи много дълго на своя торитория топоними с чужд произход. Затова трябва да се огледаме за съвременни народи и езици, които освен това да са разположени близко в географски смисъл, за да може да стане заемането.

Не е нужно много търсене, защото намираме правдоподобно и съвсем логично обяснение в румънския език, където думата magura означава хълм, могила и възвишение. Действително, пещерата Магура се намира вътре в самотно възвишение в Дунавската равнина, което възвишение наистина представлява хълм, а и могила. Понеже пещерата се намира сравнително близо до границата ни с Румъния и поради исторически особености като Влашкото кралство от Средновековието и влашкото население в близките до реката части на равнината, става почти напълно очевидно и закономерно името на пещерата да идва от румънския език.

С оглед на тези факти и очевидности, така даденото обяснение е било съвършено задоволително за много дълъг период от време и не е било подлагано на въпроси още повече, че човек сам проумява логиката му.

В това обяснение, обаче, възникват няколко пукнатини, ако то се разгледа по-внимателно.

На първо място, думата magura няма корен в румънския език и е много чудно как тази дума може да е част от един език, в който няма как и от къде да възникне.

На второ място, думата magura е излязла от употреба в румънския език, където за хълм и възвишение се използва думата deal, а за могила думата е movilă. Самите румънци твърдят за думата magura, че е архаична и не се използва в разговорния език. В Румъния думата magura е останала единствено като топоним, вярно – наистина много разпространен. Там стотици места носят това име и то основно хълмове и могили, а и няколко населени места. Но ние знаем, че топонимите могат да се наследяват, което допълнително обяснява защо този топоним няма корен в езика.

На трето място, хипотезата за произхода от румънския език не обяснява защо същият топоним и име (Магура), дори като лично, се срещат в Централна и Западна Европа, в Албания и Македония, в Сърбия, в Бангладеш, в Западен Бенгал, в Япония, в Северна Африка. Нима румънският фолклор и култура са повлияли половината свят още във времена, когато този фолклор и култура не са съществували?

Това, очевидно, е невъзможно и е потребно да се намери друго обяснение, при което румънците са наследили думата и името.

Има и предположение, че името Магура всъщност иде не от румънския език, а от латинския. Така е нормално името да е наследено при румънците, чиито език е също романски като латинския. Известно е също, че земите на Балканите, Централна и Западна Европа и Северна Африка са били владение на Римската империя. С това става разбираемо разпространенето на топонима по тези места.

Това е едно доразвитие на румъноезичния произход на името Магура и е пренасяне на тази теза към по-стари времена, за да се избегне неудобството от липсата на корен в румънския език.

Корен на думата Магура липсва, обаче, и в латинския език.

Очевидна става необходимостта да се търси все по-назад във времето.

За да се илюстрира по-добре това твърдение, следва да се дадат конкретни извадки от румънския език, поради това, че румънската територия е съседна на България и, че там съществува думата magura като име на множество местноти и обекти. Т.е. това е задължително, защото най-силното подозрение пада именно върху румънския език.

Един от източниците, които проверих, е Dictionar ortografic al limbii romane [Правописен речник на думите в румънския език], част от поредицата Biblioteca scolarului [Библиотека на ученика] на издателство LETERA. Речникът съдържа около 22 000 думи. В негло липсват думата магура и нейните производни.

talkoven rechik rumanski

Фигура 1. Извадка от речника Dictionar ortografic al limbii romane.

Това може да се види нагледно от извадката от речника (Фигура 1), където след думата magnolie следва думата mahmudea, т.е. няма дори помен от дума, подобна на magura.

Тук може да се направи предположението, че при цели около 22 000 думи в речника, липсата на думата magura говори за нейната изключително слаба и рядка употреба в румънския език, което съвпада с информацията от румънски граждани, живеещи ежедневно в Румъния и запознати наистина добре с особеностите на езика, че думата е вън от употреба и представлява архаична останка в езика.

Следва информация от огромния онлайн тълковен речник на румънския език, намиращ се на адрес http://www.vocabular.ro/. В него думата magura е вписана със значението на отделен хълм, възвишение в равнина. Дадена е и производната дума magurica, която значи хълмче.

Тук е показана извадка от въпросния речник (Фигура 2), където виждаме близките по  построение и звучене думи, сред които трябва да се търси произхода на думата magura в вумънския език: maguiatamagulamagulemagulealamagulimaguliciosmagulitmagulitormagulitura,magupiemаguramagurelemagurica.

Magura izvadka

Фигура 2. Извадка от речника http://www.vocabular.ro.

– maguata – не се намира превод на думата нито на думата mguiete, с която тя е свързана;

– magula – думата не може да бъде намерена с превод, но е налична като фамилно име;

– magule – скули, изпъкналостта на раменете;

– maguleala – актът на ласкателство; дума или жест на ласкателство; ласкателство,мистификация (maguli + наставката eala);

– maguli – лаская; измамвам; a maguli – обиждам; примамка, ласка, съблазън, комфорт, лъжа, измама и т.н.;

– magulicios – прилагателно;

– maguliri – форма на глагола лаская;

– magulit – поласкан;

– magulitor – ласкател;

– magulitura – ласкателство;

– magupie – нещо, свързано с фурна, пекарна;

– magura – изолиран хълм, възвишение в равнина, планина, могила;

– magurele – няма превод; използва се като лично име и име на населени места;

– mugur – пъпка (на цвят);

– magurica – хълмче – умалително на magura;

Вижда, се че тези думи не са корени на думата magura, но изглежда са нейни производни, което ще бъде обяснено.

Освен показаното дотук, трябва да се потърсят и възможните корени на думата magura  в румънския език, сред които трябва да са думи като maggura и ura или техни близки подобия.

Ето какво казва същият тълковен речник на думите в румънския език относно думата mag:

MAG – свещеник в някои древни източни народи; учен, философ, астролог, магьосник; Трите влъхви, които отиват да се поклонят на Исус при неговото раждане; предвестник;

Следва тълкувание от същия речни, но с друг източник:

В древността – свещеник в източните народи; лице, което предсказва бъдещето; учен човек, който знае всичко, философ; човек, който прави магии, магьосник;

Прави впечатление второто описание на мага, което значително контрастира с това в тълкования речник на думите в българския език:

Маг – 1. древноперсийски, мидийски или халдейски жрец, който се занимавал и с астрология; 2. Вълшебник, чародей, магьосник.

Виждаме едно много по-бедно разбиране при българите за това, какво е маг, отколкото при румънците, което навярно показва закърняване и загуба на традиции и знания на територията на България. Това също добре съответства на факта, че на българска територия има едва няколко топонима Магура, докато на територията на Румъния те изобилстват. По някаква историческа причина, която е породила културни последствия, определени стари познания и традиции са се запазили много по-добре на север от Дунав, докато те са били значително изгубени на юг от реката.

Тук продължават още няколко вероятни корена на думата magura в румънския език:

MAGA – макар, все пак;

GURA – уста;

UR – грозен, с отблъскваща външност, антипатичен; което поражда антипатия;

URA – ура, изразяване на вълнение, ентусиазъм, одобрение; чувство на агресия към някого;

Дотук в румънския език пряко се среща думата magura със значение на хълммогила. Като се имат предвид особеностите на рисунките от пещерата, това обяснение е недостатъчно задоволително, тъй като рисунките разкриват една цялостна, задълбочена и на високо равнище философия. Би следвало името на пещерата да се отнася не просто до това, че се намира в хълм, а до най-същественото, което пази в себе си – праисторическите рисунки със записаните в тях познания. Още повече, че пещерата е била посещавана почти непрекъснато през своята история, включително през последните две хилядолетия, заради което рисунките са били почти постоянно известни. Затова съществува една необходимост името на пещерата да не произлиза просто от това, че се намира в хълм, а да се отнася до смисъла на праисторическите изображения.

Намерените подобни думи в румънския език е възможно да имат отношение към смисъла на думата magura, както и към името Магура поради подобното си построение и звучене.

Думата magule, която значи скули и изпъкналотисте на раменете, очевидно има отношение към значението хълм, възвишение, защото скулите и изпъкналостите на раменете са вид хълмове – те са възвишения спрямо околните части на тялото.

Думата mugur пък означава пъпка на цвят, което е също вид възвишение на фона на околността.

Глаголът maguli  и неговите производни, които са изброени по-горе и имащи значение на лаская, съблазнявам, мамя, заблуждавам, лъжа – очевидно нямат никакво отношение към смисъла хълм, възвишение. Остава въпросът, дали този глагол може да има отношение към пещерата Магура. Съществува някаква възможност да има връзка, тъй като праисторическите рисунки се отнасят до древни познания, които са в основата на магията и биха могли да се ползват включително за илюзии, заблуди, фокуси и измами, т.е за създаването на един илюзорен свят и представи. Същото би могло да се отнася и до ласкателството. Всички тези действия по ласкателство, измама, заблуда са насочени към психиката на човека, което е в голяма степен работа на магията, стремяща се да въздейства върху мисленето и поведението на хората. Това е чародействието.

Думата mag има чужд произход в румънския език (както и в почти всички световни езици), макар там представата за нейното значение да е особено богата. След това е налична думата ur, със значение на противен, антипатичен, отблъскващ. Ако се предположи, че това са корените на думата magur, то се получава значението magurПРОТИВЕН (ВРАЖДЕБЕН) МАГ, което няма никаква връзка със значението хълм, възвишение, но пък може да се отнесе към предполагаемите магове, които са учили от праисторическите рисунки. Тези магове може да са били с нещо отвратителни за местното население, например, с употребата на знанията и уменията за издевателства, т.е. за чародейства. Същото тълкувание може да се приложи към съставната дума magura, където ura по-горе беше определена в единия си смисъл като чувство на агресия.

На основата на показаното дотук наистина изглежда убедително, че името Магура идва от румънския език поради наличието на множество подони по смисъл и построение думи. Проблемът е, че в румънския възможните корени и сродните на magura думи са с разнородно значение. Например, смислите хълм и лаская, мамя нямат общо помежду си, както би било в българския, например, с думите ход, проход, преход, прохождам. В същото време mag със значение на човек, който знае всичко, и magura със значение на хълм нямат общо помежду си. Magur, който би бил отвратителен маг, също няма общо с magura, което значи хълм. В същото време magur има смислова връзка с maguli, което значи лаская, мамя, заблуждавам.

Цялата тази неразбория може да се обясни с външен произход на тези корени и думи. Ако пещерата Магура е била важен просветителски център в много дълбока древност, то самата Рабишка могила (хълмът, в който се намира пещерата) може да се е превърнала в нарицателно за хълм, т.е. за магура (magura), която дума по-късно е преминала в могила.

Затова в румънския пряката и първа дума е magura и тя е архаична – наследена от неизвестен (за сега) източник, който е нетипичен за румънския език. Затова думата magura има производните Magurele, което е фамилно име и име на населени места, и magurica, което е умалително на magura. Има също производните mugur (пъпка), magule (бузи) и maguli (лаская, съблазнявам, лъжа, мамя). Това значи, че в някакво минало думата magura е била възприета в румънския език под въздействие на силни фактори и на нейна основа дори са създадени производни. Обаче думата magura никак не е била естествена част от езика, защото не произлиза от негови корени, което и обяснява защо с времето тя е била изоставена.

В румънския език думата magura е наследена по името на пещерата и носи един от нейните външните аспекти – това, че пещерата се намира в могила.

Тук е особено вълнуващ този неимоверно силен фактор, който е имал толкова мощно и убедително въздействие, че е вложил цяла една дума с ред нейни производни в един език. От сегашната ми гледна точка, това е самата пещера с нейните важни рисунки и с нейното оригинално име Магур / Магура, което датира непроменено от особено дълбока древност. Единствената причина то да не е било променяно никога е впечатляващата важност на пещерата като училище за цялото човечество във всички исторически времена след първоначалното й създаване.

romanian scheme

Фигура 3. Виждане за разпространението на думата magura в румънския език.

2. Хипотеза 5, според която значението и произходът на името могат да се обяснят с анализа на сричките МА-ГУРА

Анализирането на името по срички изглежда добър подход, защото се предполага, че в много далечното минало записите са правени чрез идеограми – изображения, които носят едновременно цял набор от смисли. По-късно тези идеограми са получили и изговаряне под формата на срички, които пък още по-късно са се редуцирали до отделни букви. Буквите пък са наследили образа си от идеограмите си, а звученето си – от въпросните срички. Така е имало времена, когато отделните срички са имали комплексно значение като на цели думи. Известно е също, че в древните езици наистина сричките са имали пълноценно значение на думи и по-сложните думи са се образували от съчетаване на срички. Тогава има смисъл да се провери дали сричките в името Магура ще се окажат смислени на някой древен език, както и цялото име.

МА е корена на думата МАйка в едно огромно множество от езици по света. По-конкретно в шумерския език МА (Умма) е богинята на ума. Интересно е, че в Магура има триединно изображение на Богинята-майка, която в единия си аспект е представена като богинята на ума, просветителката и учителката на човечеството, което е важно съвпадение.

ГУРА би могло да се прочете по аналогия с ГУРУ, което значи учител. ГУРА би могла да бъде учителка, т.е. в женски род. Отново същото съвпадение с рисунките, които представят единия аспект на Богинята-майка като учител. Гуру също значи майстор, наставник, който в латинския език е magister.

МА-ГУРА при този прочит следва да е Богинята на ума – Учителката, което в пълна степен съответства на това, което самите рисунки казват.

Някои допълнителни особености са, че учителят най-вече се свързва с устното излагане на учението. В румънския език думата gura значи уста. В българския пък е съществувала традиция умелите хора да се наричат УСТА, което ще рече, че са учители, наставници, майстори.

Думата guru идва от езика хинди, където значи учител. Произходът на думата и нейното значение се свързват с учение, което е предавано под формата на устна традиция, от където се има предвид, че учителят е онзи, който излага учението устно. Затова е удивителна приликата между gura – уста, guru – учител и уста – наставник, майстор. Още повече, че думата gura в румънския език не е от латински произход, затова може да се допусне, че произходът й е тракийски. Тогава става разбираемо, защо и как думата guru значи учител в индийска школа – причината за това са древните тракийски походи, за които ще стане дума по-късно.

3. Хипотеза 6, според която значението и произходът на името могат да се обяснят с анализа на сричките МАГ-УР

В съвременния свят думата МАГ произлиза от персийския език, където означава обучен, умел и способен човек. Магове са се наричали жреците на Зороастризма в древна Персия. От този корен произлиза думата магьосник – човек, който очевидно владее някакви знания и умения, позволяващи му да извършва своите магии. От същия корен произлиза и думата магистър, което значи учител, наставник, майстор – все съществителни, които предполагат образованост, умелост и способност.

Съществува дори възможност българският глагол МОГА да произлиза също от думата МАГ, тъй като има подобно построение и свързан смисъл, защото за да можеш, трябва да си запознат, умел и способен. В руския език пък глаголът е Я МОГУ, което фонетично се чете наистина много подобно на думата МАГ.

Самата дума МАГ навярно произлиза от думата МА, която беше спомената по-горе и която значи богинята на ума. Естествено е познанията, уменията и способностите да произлизат от богинята на ума и затова нейното име да е в техния корен. Например, елинската богиня Хеката е била повелителката на познанията и уменията и към нея е трябвало да се обръщат всички, които са искали да се научат на нещо. По-късно ще се види, че триединната Хеката произлиза от много по-ранната триединна Богиня-майка от Магура, която има съвършено същите епитети и особености, т.е. това е една и съща богиня. Единият от аспектите на Богинята-майка от Магура е Учителката и от нея произлиза всяко познание и умение.

Разбираемо е персийската дума МАГ да произлиза от шумерската дума МА (Умма) поради наследяване, което се дължи на обитаването на същия ареал и споделянето на подобни философии и религии. Това е размисъл, но не е факт, на който мога да се позова.

Речникът Sumerian Lexicon Version 3.0 By John A. Halloran дава сведения относно значението на интересуващите ни шумерски думи. Там думата ur  се намира със следните значения:

  • ur – куче; месояден звяр; слуга; млад човек; боец; враг; треперя; скромен;
  • urобраграждам; наводнявам; изтривам; заличавам;
  • úrпод (същ. име); основа; корен;
  • ùr – покрив; вход; планински проход; греда;
  • ur – черен дроб; далак; сърце; душа; труп; основа; заем; задължение; лихва; робиня;

Интересно е да се отбележи приликата между румънското ur – противен, отвратителен, ura – чувство на агресия и шумерското ur – боец, враг. Една и съща дума с подобни значения на две географски различни места – подкрепя виждането, че думите, смислите и името са мигрирали в едната или в другата посока в някоя историческа епоха. В подкрепа е на виждането, че името Магура следва да се обясни със значенията и думите в шумерския език.

Друг от възможните корени е думата gu:

  • guструна; нишка; примка; мрежа, игла;
  • – врат; тил; речен бряг; страна; другата страна; ръб; земя;
  • – шум; звук; глас;
  • gu – храна; ям; консумирам;

Следва думата ma:

  • maвръзвам; обвързвам; стягам;
  • ma – тръгвам;
  • – лодка;
  • ma – напускам; заминавам; излизам;

Думата ra:

  • ra – наводнение; потоп; удрям; режа; ръгам; пробождам; заколвам; възбуда; вълнение; наводнявам; преливам; тегля; дърпам; влача;

Думата uru:

  • uru – град; село; поселище; опустошително наводнение; висок; дълбок;
  • ùru – пазя; защитавам;
  • uru – ора; обработвам; облагородявам; – впечатлява еднаквостта по смисъл и близостта по изписваме между uru и българския глагол ора;
  • uru – стълб; опора;
  • uru – доблестен; силен; могъщ; умен;

Думата gur:

  • gur – танцувам; скачам; подскачам; прескачам;
  • gur – тръстиков кош; въртя се; въртя в кръг; връщам; връщам се; протестирам; противореча;
  • gúr – сфера; кръг; пръстен; примка; покланям се; отстъпвам; обуздавам; умирам;
  • gur – голям съм; надарен съм; обръщам; преобръщам; бягам; дебел; плътен; груб; велик; много силен;
  • guru – разделям; отделям; отрязвам;
  • guru – висок; дълбок;

Сричката УР идва от шумерския език, където значи място, средище, а също и град като място за човешко поселение и дейност. Затова първите градове са носели имената Ур, Урук, Нипур и Шурупак – все с настоятелно присъствие на сричката УР.

Като знаем това, лесно осъзнаваме, че МАГ-УР значи Мястото на умелите, Градът на способните и други в същия дух, т.е. училището, школата, университетът. Това е съществително, отнасящо се до функциите на пещерата като просветителски център.

МАГ – умел, обучен, способен

УР – място

В днешно време често се греши и пещерата се нарича Магурата, което е членувано от Магура. Но съществува възможност Магура да е членувано от Магур и по-точно от магур (с малка буква, защото е съществително). Така магурът е древна школа, произвеждаща магове, т.е. умели, образовани и способни хора. Това е съвършено разбираемо, тъй като самите рисунки разкриват система от познания, която може да се преподава и усвоява.

В потвърждение на тази хипотеза има и други факти. Например, в България няма лично име Магура, докато то се среща по другите места, където има и топоними Магура. Какво значи това? Никой не кръщава децата си Училище, Полиция, Община, Съдилище и т.н., защото знае, че това са институции, а не лични имена. Ако един народ има някаква памет, макар и вече подсъзнателна, че това всъщност е институция, той няма да ползва името за лично. Това ще може да прави друг народ, който няма такава памет.

Тогава, ето каква е логиката: топонимът Магура е концентриран основно на Балканите, защото това са най-близките територии на Магурската школа и затова в тях тя е упражнявала най-силно влияние, което обяснява най-високата концентрация на топонима. С отдалечаване от Балканите честотата на топонима плавно намалява, което съвпада с предполагаемия модел на плавно намаляване на влиянието поради нарастването на разстоянието, но пък със същото отдалечаване се увеличава честотата на името като лично именно поради по-голямото забравяне, дължащо се на по-голямото отдалечаване от първоизточника.

4. Хипотеза 7, според която значението и произходът на името могат да се обяснят с анализа на сричките МА-ГУР

Тук Ма (Умма) отново е шумерската богиня на ума, а ГУР е шумерската дума, значеща род, потомство, общност, множество. МА-ГУР-ът е потомството на богинята на има, т.е. това са хората.

Оригиналното име на Ноевия ковчег е МАГУР и идва от шумерския език. Става понятно, че оцеляването на човека е оцеляването на потомството на ума. Има логика пещерата да се казва Магура, защото изглежда според рисунките, че създаването им е опит за спасяването на древни познания, което е вид Ноев ковчег на човечеството, но не в телесен смисъл.

От друга страна, има логика да се казва Магура, защото рисунките разказват за това, че Богинята-майка в аспекта й на Учител вселява ума в човешкото тяло и тяка създава човека, т.е. създава своя род на ума. Тук също се наблюдава потвърждение.

5. Хипотеза 8: Обяснение по Робърт Морнинг Скай

Робърт Морнинг Скай е индианец, който твърди, че до него са достигнали разказите на негови съплеменници за срещата им с извънземно, което те лекували в пустинята след катастрофата на неговия космически кораб. Това извънземно им разкрило човешката история, според която хората сме създадени от Имеприята Орион, управлявана от Царицата-майка, която имала и смисъл на Богинята-майка. Поради това всички човешки езици съдържат в най-дълбокия си корен следи от орионския език.

Робърт Морнингскай е изследвал подобията в множество човешки езици и с помощта на корените, предадени от извънземното е определил орионските следи. Според него, МА значи Богинята-майка в нейния раждащ аспект, а УР като наставка значи първият от всички и най-важният по ранг. Така МА-УР на орионски значи Първата, изначалната майка, която е родила всичко.

Много интересно по няколко причини.

На първо място, според рисунките от Магура, Богинята-майка е родила всичко и особено хората и преди нея няма никаква жена и женственост, която да роди нещо, т.е. тя е първата и най-важна по ранг. Очевидно, една от нейните титли е МА-ГУРА или МА-ГУР, което има връзка с орионската дума МА.

На второ място, Богинята-майка в Магура взема един лъч на Слънцето и от него прави женския аспект на духа и така по-късно създава жената. Всички женски фигури в Магура имат точно конфигурацията на съзвездието Орион и най-вече имат „колан“, т.е. хоризонтална черта през кръста, която ги отличава от мъжките фигури.

Интересно е, че точно жените в Магура са създадени от Богинята-майка, тъй като в Империята Орион женското начало е доминантното и там се насърчават и „създават“ в обществен смисъл жените.

Тук също има пълно съвпадение, както по име, така и по разказа на рисунките.

Още по-любопитно става, като се знае боиграфията на Робърт Морнингскай, който след множество лекции в САЩ изчезва за дълъг период от езотеричната сцена, през който по негови думи пребивава в Европа, където е посветен от специално братство, свързано с пещерите, което пази знанията на Богинята-майка от Орион, а пък Магура е именно пещера, която пази същото знание и с която предполагаемо е свързано тайно братство, четящо рисунките като примитивни при техния очевиден символизъм, с цел да попречи на разбирането на действителния им смисъл.

Въпросната книга е издадена издателство „Паралелна реалност“ със следното заглавие:

Произход и история на империите Орион и Сириус, Робърт Морнинг Скай

Ето конкретните извадки:

Терминът „UR“, означава „Първият и с най-голям чин от“ или „Първоначалният“. Когато се използва като наставка, предполага „Първият от групата“ или „Величествена персона от“…

***

– Майчинството било представено с термина МА, същият корен, който и ние на Земята използваме днес. Като въплъщение на природата на Майчинството, Кралицата, като Майка, била наричана просто „МА“. Но в нейната роля на Кралска Майка, тя била позната на всички като „Нейно Величество, Кралица MA-МА, Майката на Майките“.48

Достатъчно просто е., помисли си Мату.

– Сега насочи вниманието си към своя списък Мату… – каза му Пер – Следвай титлите с мен…

… като Първа Майка и Първи поданик на Империята, тя била позната като MA-UR, или ако го представя по-просто „Великата MAR“…

6. Хипотеза 9, според която смисълът на името Магура е разбираем по подобие с думата могила

Думите МАГУРА и МОГИЛА имат едно и също построение, като построението на една дума се задава от структурните букви, които са съгласните. Р и Л са две букви, които могат с времето и мястото да преминават от една в друга и това е добре известно в езикознанието.

МАГУРА

МОГИЛА

Не е само това, но Магура е пещера в могилоподобен хълм. Вътре в Магура има специална галерия, в която се помещават рисунките и така тя представлява светилище. В същото време, вътре в могилите има кухина, заета от свещено място. Подобието е не само по име, но и по конструкция и смисъл, което е достатъчно доказателство, че магура и могила са две почти еднакви неща.

Тук е любопитно, че думата магура е разпространена на север от река Дунав, докато думата могила е разпространена на юг от река Дунав, причината за което следва да се изясни и навярно се корени в някакво по-старо разделение на диалектите и/или етносите.

По-същественото тук е, че практически имаме магура и от двете страни, т.е. самата пещера Магура е в центъра на най-масовото изобщо разпределение на топонима и думата магура, представена и във варианта могила. Настрани, с нарастването на разстоянието, концентрацията намалява, което говори за това, че пещерата Магура е действителният център, който е повлиял да има изобщо разпространение на думата и името Магура.

Още по-странно е, че Магура се намира в средата на Балканския полуостров, който съдържа най-голямата концентрация на топонима Магура – веднъж в Румъния като магура, и веднъж в България като могила.

Биха могли да се направят две цивилизационни предположения.

Според първото, Магура, нейната философия и познания идват от по-ранна култура и цивилизация, която е влияела на целия свят и затова срещаме подобия или еднаквости на името Магура по целия свят и то по отношение на подобни смисли и философии.

Според второто предположение, Магура в зародиша си е самата пещера и нейната околност, която с времето и заради особено важните познания, които разпространява, повлиява народи по целия свят. Това се доказва от неравномерното разпределение на топонимите, които са най-мощно концентрирани в най-голяма близост до пещерата.

Всъщност тази теза потвърждава първото допускане, че името Магура идва от румънския език по следния начин: името се е запазило на територията на днешна Румъния, като е било наследено в този си вид още преди хилядолетия и е било предавано през народите и културите, които са я населявали; с времето думата магура се е променила на юг от Дунав по вид и по смисъл до думата могила; затова видимо името на пещерата идва от румънския език, но всъщност то идва и в румънския, и в българския от предходен източник.

7. Хипотеза 10, според която името Магура не означава нищо, а се харесва просто заради благозвучието му

Очевидно, тази хипотеза не притежава друга стойност, освен като едно задължително допускане, без което едно изследване би изглеждало тенденциозно и преднамерено.

Ако Магура не значеше нищо, то не би било възможно в различни части на света да има имена Магура, които се отнасят до подобни неща. Този факт показва, че Магура има ясен и категоричен смисъл, който въпреки хилядите години се е запазил сходен в различните части на света.

Допълнителни данни

  1. Значение на думата magura и нейните близки подобни в други езици

След като хипотезите за значението и произхода на името бяха систематизирани и разгледани и основни линии, се проведе по-обстойно и задълбочено проучване къде по света се намира името Магура. Първоначално бяха нанесени над 50 местоположения на името. Заедно с това търсене, значението на думата magura биваше търсено и в тълковни речници на различните езици, за да се издирят в техните списъци думи магура и нейни подобия, но не се намериха подходящи тълковни речници за всеки език. Подходящите тълковни речници съдържат списъци с всички думи в езика и в списъците думите могат да се преглеждат една по една, без да се изпускат различните варианти и производните. Основното усложнение представляваха речниците, в които първо трябва да се въведе цялата дума, за да се намери нейното значение – невинаги се оказваше възможно думата да се изпише правилно и това беше игра на късмет, т.е. това търсене нямаше реална стойност, защото думата може да съществува в някои езици, но да не бъде намерена. Конкретно се използваше Гугъл Преводач, който понякога дава превод по част от думата и така въвежда в заблуждение. Други онлайн речници пък изобщо отказваха да дават превод, ако думата не е съвсем точно изписана. Това усложнение се проявява особено силно в езиците, в които съществуват разновидности на една и съща гласна – човек просто не знае как именно трябва да се изпише думата в съответния език. Така че, действително резултатно и с доказателствена стойност остана само търсенето в списъци от думи.

От това търсене се намериха особено важни данни, които трябва да се разгледат в отделна точка, защото водят към неочакван преди това извод, показващ Магура като първоизточник и посочващ произхода на тази дума на Балканите.

Така в езиците унгарски, френски, сръбски, словенски, албански, английски, руски – не се намериха корени и подобия на магура.

Намериха се следните:

Турски:
– magara – пещера;
– magaza – склад, магазин;
– magdur – огорчен, обиден;
– magrug – горд, гордея.

Азербейджански:
– ura – ура, веселие, настроение, радост;
– ur – Ур;
– gur – силен, висок, шумен;
– gura – съседен;
– magar – пещера, пещерен;
– magara – пещерен;
– magaza – мазе, склад;
– magul – по-малко.

Арабски:

– магара / магура – пещера

Древен персийски:
– magh – великолепен;
– mogh – жрец;
– megh – мъдрец.

Украински:
– магура – висока планина.

Словашки:
– magura – хълм, възвишение.

Оказа се, че на изток от нас думата magura има подобната дума magar / magara със значението на пещера. Фактът е великолепен с оглед на това, че Магура действително е пещера. Основната теза на академизма до сега е, че magura идва от румънския, където значи хълм, но в съзнанието на българите Магура е повече пещера, отколкото хълм.

Магура е: Дума Място Значение
– хълм, възвишение magura Румъния хълм;
могила;
възвишение
magura Словакия хълм;
възвишение
магура Украйна висока планина
magurica Румъния хълмче
magule Румъния скули;
изпъкналост на рамото
mugur Румъния пъпка
– пещера magar Азербейджан пещера
magara Азербейджан пещерен
magaza Азербейджан склад;
мазе
magara Турция пещера
magaza Турция склад;
магазин
magara арабски пещера
– библиотека magur Шумер Ноев ковчег
  ur Шумер място
  gur Шумер потомство
  magh Персия великолепен
  mogh Персия жрец
  megh Персия мъдрец
  маг повсеместно посветен, умел, учен човек

Дотук се показа едно странно разпределение на смислите (Фигура 4).

razpredelenie

Фигура 4. Разделяне на смислите на Магура.

На север, северозапад и североизток, или най-общо обозначено на север и то в близкия ареал на България, смислите на думата магура клонят силно към хълм, могила, възвишение, като обаче в украинския магура вече е висока планина. По всичко личи, че царството на този прочит е територията на Румъния, където има значителен брой подобни думи все със значението на изпъкналости на фона на околния терен. Заедно с това, другите държави, където магура значи възвишение, са все в близкия ареал на Румъния и може да се приеме, че именно румънската територия е първоизточникът на този смисъл на думата.

На изток от България подобието на думата е magar / magara, което в турския, арабския и азербеджанския значи пещера. Така виждаме друг клон на значението на думата.

Накрая имаме югоизточен клон, в който намираме корена маг със значението на жрец, посветен човек и корена ur със значението на място. Там също имаме и думата magur със значение на голяма товарна лодка и на първото изобщо название на Ноевия ковчег. От този клон произлиза западният клон, където имаме думите mage, magos, magus със значение на умел, посветен човек.

Виждаме три клона, всеки от които носи по един от смислите на пещерата Магура поотделно.

Магура е действитлено три неща:

  • тя се намира във възвишение, в могила;
  • тя е пещера;
  • в нея е записано знание, което е в основата на това да си маг – посветен и умел, да си жрец.

Пещерата Магура е пресечната точка на трите смислови клона и по всакаква логика е техния корен. Ако на едно място имаме пълната логика, пълния смисъл, то това място е произходът. Когато някъде имаме само частичен смисъл, то това е производно.

Така че, единствено и само в пещерата Магура намираме пресечната точка на трите смислови клона. На север, в Румъния се е запазил смисълът на възвишение, който е бил предаден в нейните съседни територии – тези на Словакия и Украйна. На изток се е запазил смисълът на пещера, а на югоизток – смисълът на познанието.

Тук искам да направя няколко допълнителни тълкувания.

На първо място е видимата връзка на мага и пещерата. Ако маговете са ползвали пещерите, то те са имали голямо предимство, защото малко хора са се осмелявали да влизат там и да ги смущават – така те са били добре защитени. Това е една от възможните причини на изток пещера да значи magara, защото основно пещерите са били ползвани от маговете. Но в тези езици magara няма корен, както при нас пещера има за корен думата пещ, която е и смислово свързана, или думата печ, която пък е корен на думата печка. Значи, как може една дума да възникне в някой език, без да има корен там? Ами не може – тя е внесена. Логиката е такава, че тези езици имат думата magara по някаква заемка, която е била толкова силна и убедителна, че се е наложила – така както значението хълм на думата magura се е наложило на север.

След това, в румънския думата magura няма корен. Логиката е същата – думата е заета и нейна основа са създадени няколкото смислово свързани производни думи:

  • mugur – пъпка, което е също вид възвишение;
  • magule – скули, изпъкналостта на рамото;
  • maguli – лаская, лъжа, мамя, съблазнаявам – все действия отнасящи се до въздействие върху човешката психика, което е предмет на магьосничеството, на чародейството.

Още много може да мисли по въпроса, но основният извод се вижда добре – първа от всички е била пещерата Магура с това си или подобно име, а едва по-късно пълният му смисъл бива забравен и остават само отделни аспекти в отделните езици.

Това се явява потвърждение на Хипотеза 2 – Магура е оригиналното или съвсем близко до оригиналното име на пещерата.

Възможно е в следващите години да набера още много данни, които да подкрепят изложеното дотук или да го изменят. Но за сега моята теза е подкрепена – пещерата Магура се е оказала първоначалната библиотека знания в някакъв етап и затова е имала огромно въздействие върху хората наоколо. Пещерата е имала това или много подобно име още тогава, но заради многото изминало време е неговото започнало забравяне и преиначаване. В една посока се е запазила една част от смисъла, в друга част – друга част от първоначалното значение на Магура.

Тук искам да поместя и ценен коментар, направен под публикация във Фейсбук относно горното, където се описва, че пещерата Магура е пресечната точка на трите смисъла:

Сега, кое нещо, кой триизмерен символ обединява тези три неща в едно малко по-късно време, от което има запазени повече артефакти днес? Очевидният отговор е – пирамидата.

(В хронологичен аспект тракийските могили са преходното звено между свещената пещера в свещената планина /планината е axis mundi, световната ос, дървото на живота, местообиталището на донеслите познанието богове/ и пирамидите, само дето не ми се ще да анализираме могилите /“магури“-те от древнотракийските диалекти/, заради проблема с привидно липсващото познание в тях. Тук сигурно си струва да се позадълбае, защото със сигурност познание в тракийските могили има, но бива неразбрано или неправилно тълкувано от официалната наука. По своя характер и в съответствие с времевия си период това познание най-вероятно би следвало да е било изразено чрез нещо средно между груба символична рисунка и протойероглифна писменост. В по-древните магури би следвало да е било изразено така:

http://www.institutet-science.com/bg/discovb.php

В по-новите магури с напредването на изобразителното изкуство познанието би следвало да е било изразено и да бъде търсено във фреските и стенописите.)

Та, пирамидата е символ на планина (изкуствено съградена планина), хълм, могила, възвишение. В пирамидата се градят коридори и камери (изкуствена пещерна система). В тях се съхранява познанието (релефи, стенописи, пергаменти, свитъци…).

Показаното дотук дава основания да се счита, че произходът на думата магура е на Балканите, което може да прерасне и в това, че балканската цивилизация е най-древна.

2. Разпределение на името Магура по света

Преди години правих няколко бегли опита да търся по света населени места с името Магура. Тогава забелязах, че такива съществуват, като намерих около десет в различни части на света. Тогава използвах програмата Гугъл Земя и нейната възможност за търсене на населени места по тяхното име. Тогава осъзнах, че точното изписване на името е от решаваща важност и, че поради това не мога да проведа пълно изследване. Поради това изоставих опитите, но вече имах знанието, че по света съществуват населени места с това име.

Във връзка с написването на тази глава се заех да направя по-пълно проучване. В началото отново започнах с Гугъл Земя, но пак срещнах същите трудности. За да разширя списъка с имена и места, паралелно използвах и сайта www.wikimapia.org, където с лекота намерих няколко пъти повече населени места и местности с това име. Но тук възникнаха трудности от технически характер – поради незадоволителните параметри на компютъра, който използвах, целият процес ставаше много бавен, тъй като в последните години Гугъл Земя се е превърнал в значително тежка програма, а постоянното местене на позицията в Wikimapia пък бързо запълва RAM паметта. Намалко бях за пореден път да се откажа от изследването.

Обърнах се към Гугъл Карти, който работи значително по-леко и има хубава търсачка, с чиято помощ бързо намерих множество населени места с името Магура, но не се намираха никакви местности с това име. Скоро видях, че Гугъл Карти може да запазва карти с нанесени обекти. Тази възможност идеално приляга на моето търсене, защото така мога да работя върху картата в продължение на много време и да я усъвършенствам все повече.

Magura name spread 01

Фигура 5. Първата карта с името Магура по света.

Първоначално, като използвах само търсачката на Гугъл Карти, намерих малко над петдесет обекта с името Магура – само населени места и имена на фирми. Това беше и първата карта, която направих (Фигура 5).

Цветовете на картата означават следното:

  • зелено – фирми и компании;
  • розово – фирми и компании, които носят имената на техните собственици, например „Антоан Магура – правни консултации“;
  • синьо – местности с името Магура;
  • червено – населени места, чието име се изписва точно Магура или Magura;
  • черно – населени места, чието име се изписва много близко до Магура или Magura, например Мадара, Magur, Mogur, Magara и т.н.

Като гледам това разпределение, виждам три области с голяма концентрация на името Магура – Балканите, Индия и Япония. През Турция се провлача една по-тънка нишка.

От Балканите до Индия се разпростира Ислямът, който има пагубно въздействие върху културното и цивилизационното развитие, когато е фундаментален – той изкоренява музиката, ограничава изобразителното изкуство, танците, философските концепции, потиска жените. Намирам в това съществена причина из целия този обширен район да липсват населени места с името Магура – защото са били изкоренени по-късно. Както ще се види по-нататък, женското начало е особено важно в магурската философия, което е в разрез с Исляма, превърнал жените в притежание. Мисля, че ако не беше Ислямът, то от Балканите до Индия би се разпростирала една плътна редица от Магури, която сега е леко загатната на територията на Турция.

След това прави впечатление пълната липса на името Магура на територията на Китай, а изведнъж – огромно множество от Магури в Япония. Намирам, че по някаква причина „пътят“ на Магура е заличен в Китай. Всъщност, няколко дни след направата на тази карта и тези размисли, гледах научнопопулярен филм, в който се говореше за първия император на Китай, който наложил мощна цензура върху знания, идеи и философии, които били в разрез с обединението на страната или по някакъв начин могли да го компроменрират. Тогава била проведена голяма чистка. От тогава до ден днешен това е неизменна политика на Китай, което според мен е истинската причина там да не съществува нито една откриваема Магура.

Ако не бяха тези причини заедно с Исляма, то бихме наблюдавали цял един пояс от имена Магура и негови много близки подобия от Балканите през Близкия Изток към Индия, та чак до Япония. Този пояс и сега личи на картата, макар и да е разпокъсан от времето, и описва пътя на разпространение на магурската философия и култура. Ще се види по-късно, че тя е била особено силно развита и, че е в основата на нашите съвременни философии, религии и учения. Затова не е чудно, че е била разпространявана по целия свят и, че е това разптостранение е оставило такава огромна следа, разпростираща се от Балканите до Япония.

Това разпространение навярно е започнало още преди около 42 000 години, когато хората за пръв път разполагат с магурската философия, като това се е случвало многократно – на вълни, следващи през определени периоди от време.

Преди около 25 000 години започва Последният ледников период, който много силно възпрепятства цивилизациите и разпространението на култура чак до преди 12 000 – 11 000 години назад във времето, но пък и изтласква културния обмен именно в този пояс – защото там са липсвали ледници и са съществували свободни от лед земи. Затова може да се предположи, че от древното разпространение на магурската култура в периода от 42 000 до преди 25 000 години не са останали никакви следи под формата на имена на населени места. Навярно топонимите на картата датират след оттеглянето на ледниците, което в голям мащаб е започнало да се случва преди около 11 000 години.

Една от следледниковите цивилизационни вълни е описаният военен поход на изток на тракийския цар Дионисий. В Индия походът заварва диви хора и на тях се дава култура, земеделие, науки, цивилизация. Значението на това дело е толкова велико, че Дионисий бива обявен за бог.

Предоставям информация по въпроса, взета от блога на Спароток в www.blog.bg:

http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191

ДИОНИС И ТРАКИЙСКИЯ ПОХОД КЪМ ИНДИЯ

Малцина знаят, че освен бог на виното и плодородието Дионис е известен също и като велик завоевател. Със своите вакханки и сатири той стига чак до Индия, покорява местното население и изгражда свещен град с име Ниса. Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог  им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи,  според Ариан Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.

За далечното пътешествие на тракийския бог свидетелстват Филострат,  Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон….Щом в толкова много извори се говори за забележителните деяния на Дионис, то походът му наистина трябва да се е състоял. За да може Херодот да нарече индийците най-големия народ, то някой е снабдил бащата на историята с тази информация, той лично не е пътувал из Централна Азия. За сметка на това траките са били известни с това, че са извършвали мащабни миграции на хиляди километри. Само те са могли да дадат на стария историк  данни за населението на далечна Азия. Преди Троянската война гърците не са били в състояние да навлезат дори в Черно море, та камо ли по-далеч.

Трайно присъствие на палеобалкански народи в Индия предполага наличие на топоними и хидроними имащи паралели с тези от земите на трако-пеласгите. Такива съществуват разбира се, става дума  за ведическите Имеус, Саряю, Кубха, Меру, Бара, Раса… Най-интересното е, че те показват връзка те не само с названия от древна Тракия, но с и с трако-пеласгийските топоними от Апенинския полуостров.

 Индийската планина Имеус носи същото название както и тракийската Хемус ( Стара планина) и италийската ИмеусИметос е пеласгийска планина, а най-древното название на Македония е Ематия. Древния корен е ХИМ отговарящ на арийските думихима, зима значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг.

 Споменатата в Риг Веда река Кубха показва паралели с река Кубан ( чието  древно име е Хупанис), мизийската Хупанис и италийската Хипониум. Други сродни хидроними са пеласгийските Кефенос и Копаис. Коренът ХУП/ КУП е свързан с къпанекъпя се. Сродни са също и словенския глагол купати се, полския купач и т.н. В древността реката си е била естествено място за къпане.

 Ведическата Сараю отговаря на пеласгийската Ахерон ( Азерон) и италийските Аесарис, Аусер. Всички те означават воден басейн и отговарят на думата езеро.

 В река Бара арийците са поили конете си. Нейното име е свързано с тракийската дума пара/бара значещо река и разбира се старобългарската и словенска дума бара– рекичка.

 Споменатата в древните писания на Индия река Раса показва връзка с италийскотоРуселе и тракийското Русион. Всички те означават течност, роса.

 Свещенният за дионисовите поклонници връх Меру  съдържа частицата МЕР, имаща значение велик, голям и срещаща се в италийския топоним Мерела и тракийскитеМаронея и Вис-марос. Тракийския теоним Пирмерул също показва връзка. Трябва да се добави, че частицата мер ( велик) се среща в множество старобългарски имена като Владимер, Безмер, ЕздимерМерил…

 Едва ли толкова паралели между хидроними и ороними могат да се нарекат случайност. Освен това съществуват и други общи неща между древна Индия и Тракия. Луций Ариан споменава, че Дионис дава религия на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. В арийската религия Брама е създателят на света. Брама отговаря на Бромий– един от епитетите на тракийския бог. Името на Дионис е свързано също с това на ведическия Диус Питар. Той е изестен  като бащата на боговете и е изобразяван като бик, както е изобразяван и Дионис-Загрей. В древните религии бикът е символ на първичната сила и плодородието.

Трябва да се поясни, че първоначало Дионис е бил тракийски цар, който е обожествен след смъртта си. След него други тракийски  благородници със същото име са разпространили култа му по три континента. В “Същността на боговeте” Цицерон споменава, че на римляните са извести четири божества с името Дионис… Един Дионис е покорил Индия, друг е ходил до Египет и е наречен Озирис там, трети достига Иберия….

 Да се върнем към древният индийски пантеон. Земела, богинята на земята е наречена от индийците Мата Пртиви. Мата е старобългарската дума матъ– майка, а пртивиотговаря на нашата дума пръст, земя. В пантеона на ирано-арийците Пртиви носи името Зам (земя). Има и други богове, които са общи за траки и индийци. Тракийския Перкун е индийския Паржания, тракийския Керсул е индийския Кршна, тракийския Балин/Балей индийския Баларама.

 

Виждаме, че твърдението на Ариан почива на реална основа, а именно, че тракийски цар (обожествен след смъртта си) е повлиял дълбоко населението на Стара Индия. В самите пурани ( древни индийски предания) намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус – бойци колесничари почитащи огъня и дали го на хората. Името на митичните бригус напомня на тракийския  етноним  бриги, чиито най-древни земи са Юго-Западна България и Македония. Според Хезихий родното място на Дионис се намира в Южна Тракия. Т.е. Дионис ( този, който е покорил Индия) е роден в древна Бригия и е бил цар на бригите. Счита се, че култът към бога на виното и плодородието е възникнал първо при бригите (фригите) и по-късно се е разпространил и сред родствените им племена.

Разбира се с армия, съставена само от едно племе би било невъзможно да се покори огромна страна като Индия. Нейните жители може да са били примитивни, но и много на брой. Безспорно  тракийския владетел e повел със себе си и други палеобалкански племена. Добър кандидат са гетите, наречени още скити, защото по херодотово време има гети в Тракия и гети ( големите/великите гети) в Централна Азия. Те са споменатите в Риг Веда саки, за които Страбон обяснява, че са източните скити, чиито роднини са обитавали нашата Добруджа. Други участници в дионисовия поход трябва да са били киконите, защото Плиний Стари казва, че примитивното индийско племе касири е посетено от тях. Киконите обитават Южна Тракия през второто хилядолетие преди Христа, техните градове Висмарос и Маронея показват връзка със свещенния за Дионис връх Меру.

 Обединените от тракийския цар бриги, скити и кикони  са успели сравнително лесно да покорят индийските племена. Облечените в сияйни доспехи тракийски колесничари са били страховита гледка за местното население. Да не говорим за въоръжените вакханки и облечените с кози кожи сатири. Разбира се първоначалния шок е бил заменен с облекчение, когато нашествениците от Балканите са започнали да учат дравидите как да подобрят живота си. Организираното земеделство и скотовъдството са били непознати на тъмнокожите обитатели на Индия. Занаяти и търговия още не са съществували при тях, но малко по малко траките са превърнали местното население в благоденстващ народ, като са им дали оръдия на труда и знания как да ги използват.Действително най-старите типове на оръжията и инструментите намерени в древна Индия имат прототипи в Тракия. Названията също показват връзка с нашия език. Ведическото картака отговаря на нашето кортиктапар отговаря на нашетотопор (бойна брадва), сулака отговаря на нашето сулица ( копие), чашка отговаря на нашето чашка, а коша на кош…..

Дори най-старите названия за метали са смайващо близки. Ведическото кава е сродно с нашето кова, ковач, чешкото ков-метал и словенското ковина – метал. Ведическото жаликa / калаяса отговаря на нашата, чешка, сръбска, полска и словенска дума желязо/железо, а древноиндийското шавака отговаря на живак и нашия глаголшавам ( защото живакът е течен и е в движение, т.е. шава).

 Важно сидетелство за тракийското присъствие в древна Индия са и паралелите между писмеността на Мохенджо Даро и много по-старата писменост на Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол и т.н. Става дума за около 20 знака, което изключва напълно възможноста за случайна прилика. Ще бъде отбелязяно също, че свастиката, често използвана в Индия се среща много по-рано в Неолитната цивилизация на Варна. Нашата украсена със свастики керамика е повече от хиляда години по-стара. Самата дума свастика е обяснима на български. СВАСТИ, ШАИШТА значи щастие на индо и ирано-арийски, а КА е умалителна частица, която се среща в санскрит и в наши думи като девойка, стопанка, седянка и т.н. Първоначално свастиката е била символ на благодатното въздействие на слънцето, което е и първото божество, почитано от човечеството.

 В случай, че в многобройни исторически извори се говори за поход на тракийски бог ( обожествен цар) към Индия, то значи става дума за реално събитие. Това е потвърдено от хидроними и ороними свързващи Тракия и Индия, също и от паралелите между индийските е тракийските божества. Щом дори и материалните култури на Индия и Тракия показват голяма прилика, то е време историци и археолози да престанат да се оправдават, че няма данни и да се захванат с пренаписването на  нашата история. Дали сме толкова много на света, редно е да получим най-сетне признание за това. Иметобългарин трябва отново да стане символ на просветление, доброта и духовна сила. В нашите вени тече кръвта на велики царе, на създатели и разпространители на култура. Това никой не може да ни го отнеме. Осъзнаем ли кои сме, ще започнем и сами да ковем съдбата си. Единствено  така ще получим бъдещето, което заслужаваме. Дедите ни са наричани богоравни, смайвали са много народи с качествата си, нека бъдем верни на предците си и да покажем на света какво можем!

Дионисий е тракийски цар, а името Магура е разпространено най-много и основно там, където са живели траките – погледнете картата – това са териториите на България, Македония, Румъния, Украйна, Словакия, Словения, Чехия, Унгария, Полша, Мала Азия. Затова е разбираемо, че името Магура с много голяма вероятност е било носено по пътя на културния обмен, изминат от Дионисий, като по всяка вероятност Дионисий не е бил първият носител.

В Индия се откриват скални рисунки на възраст между 6 000 и 1 000 години в околността на Chaturbhujnath.

chaturbhujnath57

Фигура 6. Скални рисунки от Chaturbhujnath.

chaturbhujnath58

Фигура 7. Скални рисунки от Chaturbhujnath, които
носят следи от магурския изобразителен стил.

Особено внимателно отбележете в съзнанието си тези две изображения (Фигура 7) от скалния заслон в Индия и то в Източна Индия (Фигура 8), съвсем до границата с Бангладеш и Западен Бенгал – именно едно от местата с огромна концентрация на населени места с името Магура. В тази книга това е първото място, на което показвам рисунки от пещерата Магура, защото тук е наистина необходимо да видим приликите. Иначе мястото да покажа рисунките е по-напред.

chaturbhujnath location new

Фигура 8. Местоположението на Chaturbhujnath – оранжевата точка в Източна Индия.

magura

Фигура 9. От ляво – мъжка фигура от Магура.
От дясно – женска фигура от Магура.

Тук (Фигура 9) са показани мъжка фигура от Магура (вляво) и женска фигура отново от Магура (вдясно). Човекоподобните фигури от пещерата Магура в България имат за тяло два равностранни триъгълника, обърнати един срещу друг с върховете си в кръста – точно както двете човешки фигури от Индия, показани по-нагоре (Фигура 7). Освен това и при индийските, и при магурските ясно са показани краката и ръцете. Накрая, мъжките фигури от Магура нямат колан през кръста, а женските имат.

По света човешки фигури, изобразени с тела като два съединени с върховете си в кръста равностранни триъгълника са изключителна рядкост, а за пещерата Магура са закономерност. Затова този признак е най-явното от всички указания, че такива рисунки принадлежат на магурската култура. А допълнителното съвпадение с колан и без колан е изключителна магурска запазена марка и затова наличието на двете особености в индийските рисунки ги определя категорично като магурски.

Ето един въпрос – какво правят магурските рисунки на 6 200 км от пещерата Магура и как са се озовали там? И точно в мястото, където има огромна концентрация на населени места с името Магура? И още повече с едно предположение за възрастта им от 5 000 години, горе-долу по времето на похода на цар Дионисий, който е занесъл културата и цивилизацията в Индия?

Но не е само това, погледнете следващото изображение (Фигура 10), отново от същия скален заслон в Индия:

chatur

Фигура 10. Сцена с военен поход от Chaturbhujnath.

На него има войска с пехота с бичи рога за шлем. Следва колесница, теглена от коне – типично тракийско бойно въоръжение. Освен конете, е изобразен и един елен, като еленовите рога в древността са били символ на царска власт. В пещерата Магура са изобразени няколко елена. Телата на войската са изобразени като два равностранни триъгълника, събрани с върховете си в кръста.

А за мен най-удивително е съществото, което върви последно! Отново тяло, съставено от два равностранни триъгълника, събрани с върховете си в кръста, което определя съществото като магурско. Това, че е нарисувано огромно спрямо останалите фигури значи, че то има огромна мощ. Дясната му ръка се превръща в мълния – това е маг, който владее силата на огъня. Този маг е много силен.

Именно Магура е свързана с маговете. И тази войска нямаше да е докрай магурска, ако в нея нямаше един очевиден маг.

Нека преброим фактите отново, защото и на мен не ми се вярва, че има толкова много съвпадения на едно място и не съм сигурен дали и аз ги осъзнавам докрай:

  • скалните изображения от Индия лежат точно на пътя, очертан от разпределението на имената Магура по света;
  • скалните изображения от Индия са точно в район, мощно наситен с населени места с името Магура;
  • скалните изображения от Индия имат вид като на праисторическите рисунки от пещерата Магура;
  • в изображенията има колесница, теглена от коне – както при траките;
  • сред изображенията има елен – древен символ на царската власт при траките; рисунки на елени има и в пещерата Магура; рога от елен се намират в царските погребения на траките;
  • сред изображенията има ясно откроен маг с тяло на магурска фигура;
  • сцената описва боен поход, точно като военния поход на Дионисий;
  • според оценките на възрастта на тези рисунки, те могат да са от времето на военния поход на Дионисий.

На скалната стена виждаме тракийски вонен поход в Индия преди поне 5 000 години, обкичен отгоре до долу с магурска символика.

Не само населени места и местности носят името Магура, но и митични същества от фолклора на различни народи. Следва митично същество с името Магура, част от славянската митология:

http://godsbay.ru/slavs/magura.html

Magura slav096

Фигура 11. Изображение на богинята Магура от славянската митология.

Дочь громовержца Перуна, облачная дева, в славянской мифологии прекрасная, крылатая, воинственная, Магура сродни скандинавской валькирии. Сердце ее навеки отдано славным ратникам и богатырям.

На поле брани Магура подбадривает сражающихся воинственными кликами, ее золотой шлем сверкает на солнце, вселяя радость и надежду в сердца. Ну а если воин пал от удара вражеского меча или пронзенный стрелою, Магура осенит его своими крылами, коснется охладелых уст – и даст выпить воды из золотой чаши. Отведавший живой воды Магуры отправится в Ирий, в райские чертоги, – для жизни вечной, где и средь неземного блаженства вечно помнит он последний поцелуй Магуры.

Ю. Медведев «Битва»

Я ратник твой. Защитник твой.

Я – воин. Я отступить пред ворогом – не волен.

О Родина, прощай! Уж свищет сеча,

И кони ржут, и окоем дрожит,

И вражий стан калены стрелы мечет,

И воронье погибель ворожит.

И предки в небесах взирают хмуро,

И ведаю: грядет мой смертный час,

И вижу: приближается

Магура Крылатая, дабы ободрить нас.

И сдавливая дланью злую рану,

Вонзившую, как вепрь, в меня клыки,

Я упаду сейчас: хребтом Урала,

Клинком Непрядвы, воинством тайги,

Озер щитами и копьями нив

Тебя от басурманов заслонив.

Истлеет под сосной мой шлем пернатый,

Травою зарастут мой меч и щит…

Душа моя в объятиях крылатой

Магуры в светлый Ирий отлетит.

А в Китайската митология, съществува феята / богинята Ma Gu, чието име още се чете като Ма Гу.

МЪ-ГУ

http://medicalmarijuana.bg/kitaiskata-feya-ma-gu/

Мъ-гу (китайски:  – Конопената мома) – в даоизма, легендарна безсмъртна фея (кит. –„безсмъртен; трансцедентен”), свързана с елексира на живота и символична покровителка на жените в китайската митология. Също така се смята за доброто божество на пролетта и плодородието, чието дихание дарява живот. В китайската литература Мъ-гу се описва като красива млада жена с дълги птичи нокти, а по-древните митове я свързват с пещерите. „Мъ-гу сян-шоу” (кит. 麻姑獻壽 – „Мъ-гу приветстваща рождения ден”) е популярен персонаж в китайското художествено изкуство.

 

В народните легенди китайската фея Мъ-гу е представена като спасителка на хората, попаднали в беда, изобразява се придружена от прилеп, който символизира щастието; с пеперуда, означаваща пожелание да се надхвърли 90 годишна възраст; следвана от малко момче, като молба богинята да дари семейството със синове; държаща праскова – плод на дълголетието; с личжи – вълшебна гъба, даряваща безсмъртие на опиталите я…

Името Мъ-гу е съставено от две много разпространени китайски думи: мъ „коноп, хашиш” и гу – „леля, мома”.

Думата мъ (изписвана със съвременния йероглиф ,който е производен от йероглиф от епохата на династията Джоу, съставен от по-прости идеограми: – „растения” и 广 – „навес, сарай”) първоначално е означавала „коноп, конопено влакно”.

Канабисът непрекъснато е бил култивиран в Китай започвайки още от времената на неолита. Например конопени шнурове са били използвани за създаването на характерния въжен рисунък по керамичните съдове от културата Яншао, а влакната са се ползвали за получаване на тъкани преди окултуряването на памука.

Думата гу (, съчетание от – радикал „жена” и гу морфема „стар”) основно се ползва в китайските термини за женско родство, например „сестра на бащата” (гугу 姑姑), „сестра на съпруг” (дагу 大姑 „старшата зълва”) и „мъж на майката” (венгу 翁姑 „родителски съпруг”). Гу може да означава също и „млада жена, девойка, мома” (гуанин 姑娘 „девойка, дъщеря, проститутка”) и религиозни звания (даогу 道姑 „даоистка жрица”, нигу 尼姑 „будистска монахиня”).

Китайското име Мъ-гу на корейски се произнася като Маго, а в японския като Мако. Маго (마고, 麻姑) е космогонична богиня в корейските митове за сътворението. Хван я нарича „Велика богиня”, описвайки култа за почитането ѝ по следния начин: „Магоизмът, архаичната женоцентрична културна матрица на Източна Азия, производна от поклонението на Маго като съзидателка, прародителка и владетелка”. Като богинята-спасителка Мъ-гу е преминала и в корейските народни вярвания под името Маго халми. Японската Мако (麻姑), като правило е героиня от китайската митична история.

В това представяне на Ма Гу искам да подчертая следните съществени особености:

  • тя е жена, както е жена и Богинята-майка от Магура;
  • също така е и митично същество – фея, богиня;
  • покровителка е на жените, а в Магура Богинята-майка е създателката на жените;
  • смята се за добро божество на пролетта и плодородието, дарява живот – когато тялото на Богинята-майка от Магура претърпи стилизация, то се превръща, в един от случаите, в символа на планетата Земя в позицията на пролетното равноденствие. Освен това, Богинята-майка от Магура е тази същност, която ражда всичко;
  • по-древните митове свързват Ма Гу с пещерите – а Богинята-майка от Магура е очевидно свързана с пещерите, не само защото е изобразена в пещера, но и пещерата е аналогия на утробата. Забележете – „по-древните митове“, което значи, че съществува някакъв древен корен на богинята Ма Гу в Китай, който е претърпял много изменения там;
  • Ма Гу е придружена от прилеп – прилепите обитават пещерите и един от символите на пещерата Магура е именно прилепът. Намирам това за пряка останка от първия път, когато китайците са чули за Ма Гу и за това, че тя е свързана с пещерите;
  • Ма Гу е свързана с опиятите – в Магура е изобразена тантрическа сексуална сцена, която подбужда жлезите с вътрешна секреция и довежда до изменено състояние на съзнанието. Там наркотичните вещества се символизират от рисунка на отровна гъба;
  • гу в китайския се отнася до женско родство – gur в шумерския се отнася до род, потомство;
  • в Корея Ма Гу се произнася като Маго – нужен ли е коментар?;
  • Маго е космогонична богиня в корейските митове за сътворението. Хван я нарича „Велика богиня” – в Магура Богинята-майка е в основата на космогонията и сътворението на света. Тя се нарича още Великата Богиня-майка от Магура;
  • „Магоизмът, архаичната женоцентрична културна матрица на Източна Азия, производна от поклонението на Маго като съзидателка, прародителка и владетелка” ;

Намира се и допълващо сведение относно феята / богинята Ма Гу.

http://shop.hauntedcuriosities.com/Ma-Gu-The-Hemp-Princess-012612012.htm

Ма Гу (Мъ-Гу) изглежда като тийнейджър (младолика), но тя е безсмъртна. Легендата разказва, че тази Даоистка шаманка и алхимик от 15-и век е била толкова посветена, че е могла да ходи по вода. Нейният съпруг я убива, хвърляйки тялото й в езеро. Изначалният й храм се издигатам, където нейното тяло е било изхвърлено на брега. Ма Гу все още ходи по повърхността на езерото; мнозина твърдят, че са я виждали, особено в началото и края на всеки лунен месец.

След като умряла, Ма Гу се възнесла в звездните (небесните) светове, където става фея и прислужница на Хси Уанг Му. Като божествена прислужница, тя сервира прасковите на безсмъртието на Нефритения император и на Небесния съд. Ма Гу е почитана из цял Китай. Нейните поклонници и светилища са били обект на жестоко преследване по време на Културната революция (1966-1967).

Тъй като нейният собствен живот е прекратен чрез убийство, Ма Гу ненавижда насилието. Кръвопролитието е напълно забранено в пределите на нейните светилища: ловът и риболовът са забранени със заповед от Ма Гу, която лично налага забраната. Според твърденията, нарушителите на забраната се удавят в нейното езеро или се изгубват безнадеждно.

Ма Гу е богиня на доброто здраве и дълголетието.

Тя властва над наркотични вещества с мощно въздействие върху духа.

Тя защитава жените, които я призовават, когато се чувстват застрашени.

Най-любими на Ма Гу са жените, шаманите, алхимиците и търсачите на мистика.

Тя представлява красива осемнадесетгодишна, облечена в рокля в блестящи, преливащи цветове. Тя носи косата си на кок, но няколко кичура неизбежно се изплъзват и падат върху кръста й.

Стандартният образ на Ма Гу я описва даряваща прасковите на безсмъртието и/или мистичен еликсир, който може да е вино или алхимическа отвара от гъби или канабис. Този образ се счита за светъл подарък за рожден ден, символизиращ доброто здраве, дълголетието и безсмъртието.

Ако се намирате в някаква неприятност, ако се нуждаете от някаква защита, този талисман, към който духът на Ма Гу е привързан, прави така, че да сте защитени от вреда. Тя ще направи враговете ви бесилни и ще ви издигне над бедите ви. Болестта ще бъде изкоренена, депресията и душевните неразположения от всякакъв вид ще бъдат премахнати. Страданието ще остане в миналото. Щастието, любовта, радостта, доброто здраве и дългият и изобилен живот ще са ваши.

Тук също искам да направя забележки:

  • в този текст Ма Гу изведнъж се оказва алхимик от 15-и век, докато в предния се говори за древни легенди и древно учение. Виждаме чудесен пример за това, как с времето историята се пренаписва и божествени качества се придават на хора;
  • после искам да обърна внимание на това, че най-важният й храм се намира до свещено езеро. Пещерата магура също се намира до особено езеро – Рабишкото;
  • липсата на кръвопролитие и насилие в храмовете на Ма Гу е подобно на липсата на сцени на убийства, насилие и жертвоприношения сред рисунките от пещерата Магура;
  • Ма Гу е свързана с наркотичните вещества с мощно въздействие върху духа – в пещерата Магура е описана специална сексуална практика, която довежда до повишено отделяне на наркотични хормони от жлезите с вътрешна секреция, като това е символизирано с отровна гъба, каквито са ползвани за постигане на изменени състояния на съзнанието;
  • Ма Гу е подложена на унищожение по време на Културната революция – това в подкрепа на тезата, че Магура напълно липсва в Китай поради системна хилядолетна политика.

Значи, до Китай и отвъд са е разпространило не само името Магура отосно населени места, но и цяла една богиня, което напълно потвърждава, че името Магура в Индия не е случайно съвпадение. Не е, защото ведно нататък са се движили името Магура и магурската философия, записана чрез праисторическите рисунки в едноименната пещера.

Разбирам, че това е твърде много за един ден и имате правото да не сте убедени. Затова ще ви покажа последвалото, много по-мащабно издирване на името Магура по света.

Мащабното издирване на името Магура по света

Представям си, че преди 40 години издирването на едно име по света е било истинска мъка. Сега това е лесна работа дори за един човек, защото е наличен огромен информационен достъп до колосални бази данни от цял свят. Така имах късмет да намеря сайта www.geonames.org, който разполага с милиони записи с имена на населени места и местности по цялото земно кълбо. Там търсенето по думата magura дава цели 199 точни съвпадения. Представете си – цели 199 местности и места по света с името Magura без разлика дори в една буква! Това е впечатляващ брой, какъвто не си бях и представял, преди да открия този сайт.

Но не е само това. Сайтът позволява два вида търсене – абсолютно и разсеяно. При абсолютното търсене алгоротъмът издирва само точните съвпадения със зададената дума или текст. При разсеяното търсене алгоритъмът извежда всевъзможни подобия.

След като нанесох всички точни съотвествия на magura в своята Гугъл Карта, проверих какви резултати ще ми даде разсеяното търсене. Необходимостта от това е следната – със сигурност с времето и разстоянието името и думата magura са претърпели модификации. Именно тези модификации се откриват с един замах от разсеяното търсене, което търси всевъзможни подобия на зададената дума или фраза. Така за думата magura се намери списък от 2 870 населени места и местности.

Срещу всяко от тях е описано на кой континент и в коя държава се намира, населено място ли е, местност ли е, планина, река, поток или извор е – пълна информация, както и неговите координати. Копирам тези координати в търсачката на Гугъл Карти и последната ми показва точното място върху световната карта. На това място поставям съотвестния маркер. Това е методиката, по която съставих следната карта (Фигура 12).

На фигурата цветният код има следното значение:

  • сини кръгчета – местности и особености на релефа с точното име Magura;
  • червени кръгчета – населени места с точното име Magura;
  • жълти и розови кръгчета и квадратчета – наслени места и особености на релефа с имена, много близки до името Magura.

Близките подобия са наистина особено близки. Става дума за имена като Magor, Magora, Mogor, Mugur, Mugura, Maguro, Maguri, Masura, Mahura и т.н. Отбелязах възможно най-близките подобия, като пренебрегнах цели около 2 470 обекта, сред които имена като Maura, Magra, Madura, Macora, Makuru, Mazury, които също са много близки и несправедливо остават извън класацията. Стремежът ми е беше да направя списък, който е много трудно да се оспори, затова в него влязоха само наистина близки подобия.

На Фигура 12 искам да ви обърна вниманието върху няколко особености.

map 1

Фигура 12. Световна карта на името Магура и неговите сродни.

map 2

Фигура 13. Местоположения на името Магура на Блаканите и Източна Европа.

map 3

Фигура 14. Разположение на името Магура в Западен Бенгал (Индия) и в Бангладеш.

map 4

Фигура 15. Разположение на подобията на името Магура в Централна и Южна Африка.

map 5

Фигура 16. Подобия на името Магура в Мала Азия, Месопотамия и Южна Азия.

map 6

На първо място, това са няколкото значителни концентрации на името Магура. По ред на мощност те са, както следва:

    1. Балканите и Източна Европа (Фигура 13).
    2. Бангладеш и Западен Бенгал (Индия) – Фигура 14.
    3. Централна и Южна Африка (Фигура 15).
    4. Мала Азия, Месопотамия и Южна Азия (Фигура 16).
    5. Япония и тихоокеанските архипелази (Фигура 17).

Всички тези места на висока концентрация са свързани помежду си от пътища на името Магура, които личат достатъчно ясно върху световната карта:

map 7

Фигура 18. Възможни пътища на разпространение на името Магура по света.

От Тибет и Бангладеш на запад през Афганистан, Мала Азия, Месопотамия и Балканите до териториите на Картаген в Северна Африка виждаме все мощни концентрации в области, които са свързани с траките, а по-късно и с привидното „идване“ на „прабългарите“, което е всъщност завръщане. По-трудни за обяснение остават Япония и Централна и Южна Африка.

В Япония съществува древният императорски град и дворец Магура, който до края на империята през Втората Световна война е затворен. Това е свещено място в цялата история на Япония, от което е управлявана страната. В днешно време там се приемат най-високопоставените чуждестранни делегации.

Изглежда странно и дори трудно за приемане, че в далечното минало някаква цивилизация от Балканите е прекосила целия свят и е оставила там своите имена и философия. Разбирам недоумението, тъй като и аз го изживях. Казвах си, че това съвсем не може да бъде, защото никога не съм го изучавал по история. Обаче се намериха няколко много интересни следи.

Първо искам да кажа за по-обикновената от тях, доколкото тя може да се счита за по-незначителна. В Източна Индия се вижда огромната концентрация на населени места с името Magura или много подобно на него. Там са и рисунките, които силно наподобяват тези от пещерата Магура и описват военен поход с тракийски колесници. Точно в този район се намират стотици населени места, чиито имена завършват с окончанието PUR. Малък пример за тях са Chandpur, Lakshmipur, Faridpur, Jamalpur, Madaripur, Shariatpur, Sherpur, Pirojpur, Meherpur, Shahjadpur, Sherpur, Saidpur.

Окончанието PUR със сигурност съдържа в себе си сричката UR, която в шумерския език е означавала място, а също присъства и в имената на градовете Ur, Uruk, Nippur, Shuruppak. Като наблюдаваме толкова много населени места, завършващи на PUR, можем да се досетим, че това окончание обозначава населено място по подобие на UR. Можем да се досетим също, че в това няма никаква случайност. Един цивилизационен поток от Балканите е занесъл UR в Месопотамия и от там – по очевидния на картата път – в Индия, което е и причината там да има толкова Магури, както и окончанието за населено място PUR. Това окончание е подобно на нашето ГРАД – Златоград, Трирад, Асеновград, Разград. Това е един от показателните факти, че такива цивилизационни вълни от Балканите наистина е имало и, че те са изминали очертаващите се на световната карта пътища.

Сричката ur е била наследена и в други езици със същото си древно значение. В латинския език думата Urbis означава град, а в английския език urban значи градски. В румънския език град е oraș, където ur е претърпяло изменение до or. Сричката ur или нейни подобия не участват в образуването на думата град в останалите романски езици – френски, италиански, испански, португалски.

Ето нещо допълнително, което е моята втора хипотеза относно наставката PUR. Известно е, че Индия дълго време е била управлявана от арийците, които са били бели и са съставлявали висшите касти. Едно от вижданията е, че тези арийци са именно траките на цар Дионисий. Те пък отиват в Индия от земи, мощно наситени с името Магура, което може да е и МАГ-УР – мястото на маговете, школата, университета.

Размислям се за арийците като висша каста, управлявала и цивилизовала Индия. Цивилизованите хора имат населени места, което е и в основата на държавното устройство, в което българите са исторически много вещи. Като са имали толкова градове, те са имали множество UR, в които са живяли, т.е. те са били градски хора, т.е. urians, урийци. Както е известно, само две държави на света съдържат корена „ария“ в себе си – България и Бавария. Намирам, че е възможно терминът „арийци“ да произлиза от древната магурска култура и като цяло да обозначава т.нар. пета раса, която се явява Homo sapiens sapiens, т.е. ние. Както ще се види по-късно от представянето на самите рисунки и тяхната философия, почти не съществува човешко учение, което да не е описано в Магура. Затова е възможно цялата човешка култура на Homo sapiens sapiens да произлиза от магурската култура и да е била разнесена по света чрез хипотетичните походи, личащи в разпределението на името Магура по света. Така цялото съвременно човечество е било посветено във Философията Ур, което ни е превърнало в арийци. Ще се намерят и няколко следи, че българите са силно свързани с този процес.

Следва другият факт. Както казах, в сайта www.geonames.com се намира пълно описание на местата – дали са населени места или особености на терена – реки, хълмове, планини, извори и т.н. Така може да се наблюдава какви имена към какви обекти се отнасят.

Имам ги при себе си в списък по ред на изникване, но за по-голямата яснота на текста ги показвам в тематични групи.

  1. Относно вода, потоци и извори:
  • Украйна – поток Магура;
  • Русия – поток Мугур;
  • Саудитска Арабия – оазис Mugur;
  • Кения – извор Mugur;
  • Индонезия – поток Mugur;
  • Зимбабве – поток

По-рано се оказа, че съществуват три клона на смислово унаследяване на името Магура – на възвишение, на пещера и на мъдрост. Тук се появи и четвърти клон – този на извиращата вода, което също е особеност на пещерата и на свързаното с нея Рабишко езеро.

  1. Относно възвишения:
  • Румъния – хълмове Magura;
  • Полша – планини Magura;
  • Словакия – планини и хълмове Magura;
  • Украйна – планина Магура;
  • Мозамбик – планина Monte Maguro;
  • Мозамбик – планина Mapura;
  • Зимбабве – два хълма Mangura;
  • Зимбабве – хълм Magora;
  • Зимбабве – хълм Mavura;
  • Зимбабве – хълм Maura;
  • Зимбабве – хълм Makura;
  • Танзания – хълм Makura;
  • Танзания – хълм Maguda;
  • Нова Зеландия – хълм Mapura;
  • Ботсвана – хълм Masura;
  • Камерун – хълм Magara;
  • Македония – планина Магара / Маргара;
  • Гърция – планина Madara;
  • България – плато Мадара.

Тези места са нанесени в картата и съставляват част от розовите кръгчета в местата с голяма концентрация и по свързващите ги трасета. Наблюдаваме не само подобие в имената, но и в това до какво се отнасят, т.е. наблюдава се и смислово подобие. Тези два фактора заедно указват за един първоизточник на имената и техния смисъл. Читателите на това изложение вече видяха достатъчно, за да се досетят за първоизточника.

Сега можем да се върнем към началните въпроси и хипотези, поставени в тази глава.

  1. Името Магура означава ли нещо или няма смисъл? Вижда се нагледно, че подобни на Магура имена и думи по света носят подобни смисли и се отнасят до подобни обекти. Този факт означава, че при предаването на думата и името през епохите и терториите се е запазило основното смислово ядро. Това, на свой ред, показва, че изначалната дума магура има смисъл, иначе той не би могъл да се предаде и много по-късно да бъде открит.

Така направеното проучване и събраните в него данни позволяват да се изведе следният

Извод 1: Името Магура има смисъл, който може да бъде възстановен от множеството запазили се смисли по света.

  1. Какъв е смисълът на името Магура? Преди всичко, за смисъл на името Магура се открива значението възвишение, хълм, планина. На второ място по честота се открива значението пещера. На трето място е значението на извор на вода. На четвърто място е значението на гемия или голяма товарна лодка.

Ако се разгледат и възможните корени или производни от Магура, то най-разпространената от тях е магия, следвана от маг. На второ място е сричката ur заедно с нейната праизводна pur, които обозначават място, най-вече населено място, т.е. място което организирано и целенасочено се използва от хора.

Действително, пещерата Магура обединява в себе си всичко това – тя е пещера, намира се в хълм, свързана е с извиращата вода, тя е място, средище на знания и обучение, а рисунките й разказват за магия. Не се намира съвременна дума, която да включва в себе си всички тези смисли наведнъж, макар да могат да се изброят подобни по смисъл думи: светилище, храм, библиотека, могила, пирамида, училище. Затова няма да опиша смисъла на името Магура с една дума.

Извод 2: Името Магура означава средище на човешка дейност, по съхраняване и разпространение на познания, като по ред причини то е създадено в кух хълм, станал причина по-късно да се изграждат могили, храмове, светилища и пирамиди по негово подобие.

  1. Къде е произходът на името Магура? Има два източника на знание по този въпрос – разпределението на името по света и смислите на името в различните части на света. От гледна точка на разпределението, най-голямата концентрация на името Магура е на Балканите и то с най-малките изменения в изписването и произношението. Нормално е името да е най-разпространено там, откъдето произхожда. От гледна точка на смислите, видя се, че пещерата Магура обединява в себе си всички смисли на името Магура и неговите производни по света. В това отношение единствено първоизточникът може да съдържа целия смисъл. Събраната и показана дотук информация ме води до направата на следния

Извод 3: Произходът на името Магура е на Балканите.

Представените данни и направените разглеждания показват, че в някакви древни времена – еднократно или многократно, от Балканите е осъществен износ на култура в Северна Африка, в Месопотамия и Мала Азия, в Централна Азия, в Индия, през Китай, в Япония, през Малайксия архипелаг, Австралия и островите в Тихия океан, а също и по цялото източно крайбрежие на Африка.

Една слаба култура не е в състояние да предприеме такива мащабни походи, нито една вяла философия може да окаже толкова мащабно и продължително въздействие. Балканската, магурска култура от онези времена следва да е била на изключителна висота спрямо стандартите на тогавашния свят. Представлява интерес да се види дали рисунките от пещерата Магура действително разкриват такава великолепна философия и дали могат да доведат до практическа полза.

Advertisements
19 Коментари
  1. Благовест Георгиев permalink

    Интересно четиво. В пълна степен подкрепям теорията за разпространението на културата. Имам и теория относно присъствието на думата магура в румънския език. Именно, че румънския език и латинския съответно са преки наследници на тракийския език. Разликата е, че латинския е синкретичен език а съвременния румънски е аналитичен /както и всички съвременни балкански езици/ а да не забравяме че още в елинистичния период тракийския е бил вече аналитичен език, което показва дългото му историческо развитие и може да се заключи, че тракийският език /говорен на балканите/ е протоезик. Латинския е останал синкретичен поради ранното си отделяне от корените си в тракия /след троянската война/. Като пример може да посочим, че съвременния английски език говорен в САЩ е по-близък до средния английски отколкото този говорен във Великобритания. Тук следва да уточним защо румънския е наследник на тракийския език а не българския. Траките са били най-многобройния народ и следователно са изпивали нуждата от териториална експанзия какъвто е случая с посочения военен поход. Именно тези траки са се нарекли българи по-късно са се върнали в родните си места на балканите, но поради откъсването си от огнището на протоезика и досега си с други култури той се видоизменя и запазва синкретичната си характеристика във време когато прототракийския вече е аналитичен. Веднъж завърнал се тук обаче българския вече език сравнително бързо става аналитичен въпреки наличието на писменост, което обикновено е пречка в тази посока. Именно близостта на славянското, българското и прототракийския като клонове на един и същ език позволяват организирането на едиина държава в последствие от тези три отделни тракийски народа. Даките като тракийско племе населяващи терирорията на днешна Румъния са едно от малкото тракийски племена които относително постоянно и без намеса от други племена населяват постоянно една и съща територия и следователно езика говорен в днешна Румъния е възможно най-близко до прототракийския и предлагам на лингвистите опитващи се да възстановят тракисийския език да вземат за отправна точка румънския. Тук може да се окаже и истина историята за разбъркването на езиците и вавилонската кула.

    • Надявам се в бъдеще темата да стане интересна повече хора като Вас – с по-задълбочени познания в различни области, за да се разгадае още повече от загадката.
      Моите изследвания са основно върху рисунките и тяхното послание, а търсенето на смисъла на името е по-страничен въпрос за мен.

      • Plamen permalink

        Ами на Турски магара не значи ли пещера’?

        • Да, и на арабски значи същото.

  2. Екатерина Кръстинова permalink

    Като чета материала изплува в съзнанието ми, че някъде съм срещала смисъла, тълкуването на името за Магнаурската школа. Маг-на-ур. Като място за получаване на знания, които не са за всеки, но не мога да си спомня къде точно съм го чела. Най-вероятно е свързано с познание.

    • Напълно считам това тълкувание за вярно, защото търсенията ми показват точно същото, но не се бях сещал да анализирам името на Магнаурската школа така 🙂 Благодаря!

  3. Анонимен permalink

    Едно от местата, където „бог“ е „слизъл“. 🙂 Така съм чел във връзка с Магурските символи и мисля, че отговаря на истината. Това е и една от причините според мен за последвалото разпространение. „Божията“ идея и донесените знания. 🙂

  4. Едно от местата, където „бог“ е „слизъл“. 🙂 Така съм чел във връзка с Магурските символи и мисля, че отговаря на истината. Това е и една от причините според мен за последвалото разпространение. „Божията“ идея и донесените знания. 🙂

  5. илиана permalink

    страхотно свършена изследователска работа !!!! прекрасно!!!! моите адмирациии

    • Благодаря много за отзива! По тая статия много се старах.

  6. Не съм чел останалите публикации в този блог, но бързам да отбележа някои мои мисли, възникнали по време на четенето на този материал.
    1. Каква е етимологията на Рабиш? Дали няма връзка с рабош/рабуш – средство за записване, бележник във връзка с Магур – мястото, където действително са записани знания.
    2. Рисунките на два триъгълника със срещуположни върхове ми напомнят канатица.Там в северозападна България не е ли един от големите центрове, където тя е оцеляла до ден днешен?
    П.С. Домейнът на сайта геонеймс е променен от .ком на .орг

    • В едната статия споделям мислите си, че Рабиша идва от рабош, тъй като изглежда, че околните села са носели имена според дейностите в пещерата, които са извършвали живеещите в тях хора.
      Там са налични имена на села Рабиша, Раяновци, Вещица, Кладово (Кладоруб), Урбабинци (Тошевци).
      Все интересни имена, които могат да се свържат с пещерата. Сред рисунките има голямо количество числа, представени чрез черти, а на едно място чрез съвсем истински рабош, та е възможно.
      Тия рисунки наистина приличат на катаница и в една малка поредица от филмчета за чипровските килими онези хора казват, че фигурите в килимите приличат на рисунки от Магура.
      Ще променя адреда на сайта.

  7. Благодаря за невероятната статия, прочетох я с голям интерес ! Тежък труд, отблагодарен с наистина уникални открития ! Поздравления и много Светлина по пътя към Истината!!!

    • Много се радвам 🙂

  8. Изключително интересна информация! Благодаря на автора! Но имамсамо една молба,може ли да я преведете на английски,за да се разпространи по целия свят чрез фейсбук и други сайтове? Благодаря ви!

  9. Анонимен permalink

    УЙГУРИЙСКА АРИЙЙСКА БЪЛГАРСКА траки иславяни мисля че няма

Trackbacks & Pingbacks

  1. Магурските рисунки са поне на 32 500 години. От тях са правени преписи върху плочици и така са създадени иконите. | Великото сияние на Магура
  2. Пълна карта на рисунките от Магура – за първи път шанс да държим цяла праисторическа библиотека в ръцете си | Великото сияние на Магура

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: