Към съдържанието

За блога


Това е блог за един странен свят, изпълнен с тайни и мистика. Свят, разположен точно до нас. И за стремежа на ума да го проумее.

Тук ще намерите обобщението на години търсене, откриване и мислене, често подпомогнати от странни съвпадения и усет.

Най-доброто представяне досега се получи в интервюто за сайта svobodni.bg.

КИРИЛ КИРИЛОВ: БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ И МАГУРА СА СИЛАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

ВИЗИЯТА НА КИРИЛ КИРИЛОВ
  • Районът на Белоградчик да стане признато и действително средище на задълбочено себепознание.
  • Рисунките от Магура да бъдат добре проучени и приети като запис на древни познания и философия, земите на България – като място на възникването им, а българите – като най-преки наследници на разпространителите им.
  • Отново да заработи някогашната Магурска школа и нейните ученици да я прославят с качествата и делата си.

Сдружението Свободни расте всяка седмица с един или двама от различни отрасли на икономиката и обществото. Общата им характеристика е безкрайната вяра, че работят по нещо дълбоко смислено. Някой с очевиден успех, други просто държат фронта и чакат по-нормални времена, често плащайки висока цена за каузата си.

И Кирил държи фронта – Северозападния фронт в случая.  На 50 км от Видин, близо до Белоградчик се намира пещера Магура и вече 10 години Кирил посвещава живота си на разчитането на енигматичните рисунки в нея. Значението на тези рисунки е пренебрегнато. Българските учени от години не са посещавали пещерата, може би няма кой да ги командирова чак до Видин, не знам. Приетата версия е, че рисунките са просто някакви илюстрации на битието на местни племена отпреди 15 до 40 хиляди години… Лов, битови ритуали, секс….  такива работи. Нищо забележително. За съжаление, пореден пример на известния български нихилизъм. Ако тези рисунки бяха намерени в някоя дупка в Италия, отдавна целият свят щеше да разбере, че са от прадядовците на Микеланджело.

За разлика от учените от БАН, Кирил намира други следи в пещерата и съвсем различна логика в рисунките. Той вижда един разказ от много духовни хора, старо племе с много високо самосъзнание и свързаност с Бог Майка. На мен най-силно впечатление ми направи една централна рисунка в пещерата, от която става ясно, че преди десетки хиляди години хората са знаели, че трябват 3-ма а не 2-ма, за да се създаде нов живот. Ако се чудите, кой пък е третият, прочете цялото интервю. Ще ви дам жокер: не е комшията.

Има и хора невярващи на тълкуванията на Кирил. Вярно, няма и доказателство, но факт е, че рисунките ги има и ако наистина са описали само битието на хората през ледниковия период, със сигурност щеше да има много голямо разнообразие от по-разбираеми рисунки.  Мечки, кучета, диви прасета, хора в различни пози и позиции, ритуали, танци и ловни сцени, въпреки че няма рисунка, където човекът да гони животно. А трябваше да има именно подобни рисунки и символи, но факт е, че ги няма. Единствените банални сцени по стените на Магура са имената на туристите, някои от тях даже издълбани с нож върху самите праисторически надписи…

Няколко пъти съм писал във фейсбук за Кирил. Питат ме хората, дали действително вярвам на “тия глупости“. Обяснил съм им, че накрая не е важно дали действително Афродита се е родила на скалата в Кипър, но че има хора, които разказват за нея със страст и стотици хиляди туристи плащат сериозни пари да дойдат в Кипър и да я видят. Никога няма да знаем със сигурност какво се е случило в Магура, но Магура може да стане нашата скала на Афродита или нашият балкон на Ромео и Жулиета, с тази разлика, че нито Афродита я има на скалата, нито Жулиета на балкона, а рисунките в Магура ги има за всеки, който иска да ги види.

А в България освен Магура имаме и Татул, и Бегликташ, и Българския Стоунхендж край Старо Железаре, и Тракийските гробници, и разкопките в Дуранкулак, които са по-стари от Ной, имаме и Седемте Рилски езера… Със сигурност на тези места има хора като Кирил, но явно някой трябва да ги потърси. Ако те се организират, България лесно може да стане новата дестинация в Европа за тези, които търсят духовното и езотеричното. И при една подобна организация може да процъфтят еко туризмът, селският туризъм, фолклорният туризъм и т.н.

Това ме кара отново да обърна поглед към Личностите в Свободни и техните характеристики. Всеки толкова се е закопал в собствената си кауза, че не остава време да видим другите – къде са и с какво се занимават. Ако и това стане, не само туризъмът в България ще се възроди в правилната посока, но и държавата като цяло.

Патрик Смитьойс.

В НЯКОЛКО РЕДА

Кирил Кирилов е роден в гр. Белоградчик през 1984г. През 2002г. завърши Езиковата гимназия в гр. Видин. През 2007г. се дипломира като инженер-мениджър в Технически университет гр. София. Работи за кратко в Община Белоградчик, където осъзнава, че местният туризъм не е развит, защото на гостите не се предлага да изживеят скалните феномени. Участва в строежа на Дунав мост 2 между Видин и Калафат.

В началото на 2008г. посети за пръв път рисунките в пещера Магура и оттогава започна собствено проучване на смисъла им. Паралелно обикаля и непознати места сред Белоградчишките скали. Започна да публикува находките и анализите си и след няколко години с изненада осъзна, че това е интересно на много чужденци.

Към днешна дата промени разбирането на хиляди хора за това място и им даде причини да идват отново. Осъзнава, че е най-продуктивен в това, което му харесва да прави, а с всеки час работа за чужди мечти и идеи, пропуска да изживее себе си.

Два пъти съм посещавал Магурата. И двата пъти освен нас, имаше още двама други туристи. И едно местно куче ни придружи последния път. Защо няма постоянен поток, поне ученици да водят от цяла България?

И двата пъти посетихте Магура през зимата, когато е слабият сезон. През лятото е различно – идват много хора, включително и организирани групи с автобуси. Но като цяло човек няма представа какво да прави в района на Белоградчик за повече от 3-4 часа и затова посещаемостта на дестинацията е сравнително слаба. При всичките 50 квадратни километра скали, форми и останки от древни култови средища посещаемостта би могла да е в пъти по-голяма, защото хората ще знаят, че има какво да разглеждат в продължение на два или три дни.

Белоградчишките скали. Фотоалбум „Из земята на червените скали“ на Тихомира Методиева – Тихич. Януари, 2018г.

Но липсва въображение, визия и заинтересованост на местно равнище – тук само отделни частни лица се опитват да разкажат за местните богатства, а местните власти не изразяват отношение. Същото е и с Магура – беседата се основава на тези и разбирания от началото на миналия век. Ако имаше нагласа да се представят систематично новите находки, след едно десетилетие хората биха виждали Магура като съкровищница на символи и философии и желаещите да я посетят биха се удесеторили.

Отне десетилетие, за да започне подмяната на крушките с нажежаеми жички, които стимулираха растежа на водорасли по стените, с LED лампи. Не съм обнадежден, че съществува цялостно виждане за развитие и съхранение на пещерата, но все пак вече се прави една крачка напред.

Дали Министерството на културата или местната власт имат планове за устойчиво развитие на пещерата?

Институциите реагират изключително мудно. В началото на 2016 година направихме пресконференция пред БТА за новите находки, свързани с Магура, и поставихме въпроса, че досегашният прочит трябва да се преразгледа. След тридневен шум из медиите настъпи затишие. Минаха месеци и от Министерство на културата създадоха комисия, която окончателно да изясни какво е това Магура и какви са тези рисунки. За първи път направиха тяхно пълно заснемане – година след като ние направихме пълна карта и каталог на рисунките, направихме множество сравнения с различни символи, писмени системи, други рисунки и т.н.

Доколкото знам, от години се точи процедура за приемане на Магура в ЮНЕСКО. Понякога се чуват откъслечни идеи за направа на копия на някои рисунки в друга зала, за някакво 3D светлинно шоу при рисунките, но нищо цялостно.

Не всеки вярва в твоите тълкувания за магурските надписи. Много хора смятат, че това са просто рисунки за разни ритуали свързани с плодородие, ловни сцени, или други рисунки от битието на хората, които са живеели тогава по тези земи. Рисунките са били „елементарни и еднообразни“ – знаеш и чуваш тези коментари вече години наред. Можеш ли с две думи да обясниш научната обосновка, че наистина надписите са направени преди между 45 000 и 15 000 години?

Когато започнах собственото си проучване на рисунките в началото на 2008 година, нямах никаква идея за тяхната възраст, доверявах се на поднасяната стандартна информация.

Но с времето някои неща се набиват на очи. Признаците са много. Съществуват изпъкнали и плоски рисунки – явен признак за различна възраст. Сравнението на рисунките на животни в изпъкналите и плоските рисунки ясно показва древни животински видове в изпъкналите и съвременни – в плоските. В плоските и по-нови рисунки заедно с приемствеността на символите от по-старите се появяват и нови символи, неизползвани сред старите рисунки. По множество признаци – очевидно е, че е изминал голям период от време между направата на едните и на другите рисунки. А археологическите разкопки от 2012 година показаха, че пещерата е обитавана през последните 50 000 години почти без периоди на прекъсване.

По света съществуват и много рисунки и артефакти, които са ясно датирани. По тях има същите символи като в Магура. Съпоставката показва, че наистина такъв вид символи и изображения са използвани в периода между 15 000 и 43 000 години назад във времето. А какво казва стандартната теза – максимум 6 000 години възраст на рисунките. Но начинът на изобразяване и използваната символика по това време е напълно различна от тази в Магура. Разбирам притесненията и мотивацията – нашата наука изпитва потребност да изкара рисунките на възраст до 6 000 години, за да са след Шумер, така че да има въобще някаква обосновка за съществуването на толкова много символи и абстракции. Сравнителният анализ обаче показва много по-голяма възраст.

Защо според теб това не са рисунки просто на ловни сцени?

Ако в Магура беше представен примитивният бит на древни хора, то сред всичките 712 рисунки и 319 допълнителни знака трябваше да има голям дял животни, както това е в Африка или пещерите в Испания и Франция. В Магура, обаче, има само 13 рисунки на животни, от които „камилата“ е добавена наскоро, така че оригиналните рисунки на животни са 12 – твърде малък дял, за да говорим за битовизми. От тези 12 рисунки на животни само 7 са реални, а останалите 5 са абстрактни – такива никога не са съществували. С това пропада най-голямото упование на привържениците на примитивизна и буквализма – дори животните в Магура не са буквални, а са метафори и абстракции. Самите рисунки опровергават опитите да бъдат четени като буквализъм.

Магура е праисторическата библиотека, смята Кирил. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

Но по-интересното е, че в рисунките от Магура съществува особено точен и последователен геометричен ред – всяка една рисунка може да бъде създадена от останалите чрез добавяне или премахване на геометрични елементи. Така става ясно, че именно елементите носят смисъла, а сложните рисунки се образуват от тях, както изреченията от думите. Древните автори са се придържали към геометричния ред изключително стриктно, което говори, че това е вид писменост с нейните правила на изписване и прочит. Това е причината рисунките да изглежда еднотипни. Отворете една книга и ще видите, че съдържащото в нея е силно еднотипно – пак по същите причини.

Освен това, рисунките са под точен брой, основан на числото 27. Всички мъжки и всички женски рисунки са по 27, всички символи Т са 54, всички символи с кръгла горна част и вертикална колона надолу са 54, всички символи, подобни на анкх са 27. Развитието на геометричните форми следва от дясно на ляво по стените. Всичко това показва система, замисъл и завършеност на запис. Да, именно запис.
Наистина съжалявам, че останалите изследователи не са проявили желание да вникнат в рисунките в дълбочина, а предпочитат или са способни само на това да се плъзгат по видимата повърхност, разпознавайки там рокли, цветя и секс танци. Имам щастието да съм дипломиран инженер, изучавал системен подход в анализа на онова, което вижда. В техническото чертане първото, което се учи, е, че всеки образ трябва мислено да се разложи на съставящите го елементи, за да може въобще да се изчертае. След това се учи, че всеки графичен елемент изразява реален обект – повърхнина, ос, ръб на някакъв предмет. Истината е, че всичко е съвсем последователно.

Защо смяташ, че елементарният стил не означава, че хората са били много примитивни?

Объркването идва от това, че ние смятаме рисунките в пещерите (най-вече в  случая на Магура) за изкуство – опит да се пресъздаде наблюдаемия материален свят. И затова ни се струва, че неумели ръце са нарисували телата криво и по детински. Настоятелно отказваме да погледнем нещата по друг начин – че това са метафори и абстракции, които по никакъв начин не се стремят да пресъздадат материалния свят, а да предадат информация.

Магура. Сцената на прераждането и създаването на цар. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

От една добре развита култура ние очакваме ясни контури на изображенията, еднаква големина, подреденост в редове и колонки. Такива са нашите представи, защото така правим ние сега. Това се дължи на типа изразни средства които използваме – текст. Графичното предаване на информация има различен строеж. В него различните големини носят информация, подредбите отстрани, отгоре и отдолу или по диагонал също имат значение. На нас това ни изглежда хаотично, докато не узнаем правилата за създаване на записа и за неговия прочит. Тогава става очевидно, че по друг начин не би могло и да се запише, защото няма да може да се изкаже идеята.
От контурите на рисунките не можем да очакваме да са идеални. Първо, това са много стари изображения и с времето се получава ерозия на пластовете и дифузия на багрилото в порестата повърхност на скалата. Второ, рисунките са определени поне веднъж през 1956 година. Това е било предвидено още при създаването им. Затова е избрана система, която не разчита на точния контур, а на общата форма на символа.
Представете си някоя филигранна творба, в което всички елементи са съвършено еднакви и подредени, със съвсем ясни контури – тя, обаче, в много от случаите няма смисъл, а просто е красива. При рисунките от Магура целта е друга – да имат смисъл и той да остане разпознаваем във времето.
Ще дам и друг пример. По стените има и множество вандалски прояви – хора са писали имената си. Това е станало в нашето съвремение, в последните 60-70 години – време, което определено се характеризира с високи научни и технически постижения, с грамотно население със значителна обща култура, плод на цивилизация, изпратила хора в космоса. Но погледнете техните надписи – те изглеждат примитивни. Техните контури са също толкова несъвършени, изписаните букви са разкривени и далеч не „под конец“. Ако някой не познава буквите и не умее да чете, той ще види детински драсканици и няма да прочете в тях имена на хора и дати на изписване. Не бива да се оставяме на привидното. Трябва да мислим.
И да имаме предвид, че завършването на записа в Магура е станало в последните дни на предхождащото ни човечество – преди около 14 600 години, когато ледниците започват да се топят, в Европа нахлуват нови хора и се случва тотална смяна на ДНК на континента. Целта е била да се предаде важна информация, преди окончателно да погинат нейните носители.

Разбрах от теб, че думата “Магура” я има в няколко езика. Явно има Магури на много места на този свят.

По света има много Магури – над 2 000, като на 200 от местата се изписва точно Магура, а на останалите са много близки производни – Махура, Масура, Магара и т.н. В някои от местните езици има подобни думи, но липсват корени, т.е. името и думата не могат да са произлезли там. Името и думата следва да са пренесени там и усвоени. Търсенето на произхода на името отиваше все по-назад във времето и на този етап се намериха смислени корени в шумерския език. Но Шумер възниква след Варненската култура и далеч след гибелта на Дунавската цивилизация при Потопа в Черно море. Поради това, че корените на думата и името са се разпространили на запад в латинския език и на изток чак в Индия и, че най-многото имена са на Балканския полуостров смятам, че зараждането на корените е тук, но те са били спасени в Шумер след бягството от потопените брегове на Черно море.

Кирил Кирилов разработи пълна карта на разпространението на названието „магура“ по света.

Намерих корените на няколко смислени прочита: mag-ur – средището на обучените, посветените – училището, университета; mag-ura – голямата, велика, просветена душа; ma-gura – потомството на Богинята-Майка.
Интересно при имената Магура по света е, че, освен на населени места, са дадени само и единствено на хълмове, пещери и извираща вода – ясно указание за единнен произход на името.

От всички Магури по света, само и единствено пещерата в Северозападна България има и трите признака – пещера е, в хълм е и от галериите под нея се пълни намиращото се в близост Рабишко езеро.

В районите в много Магури има богове и митологични същества с подобни имена и качества като на Богинята-Майка, нарисувана в Магура. Там се намират и подобни символи. При наличието на три съвпадения гарантирано става дума за закономерност – за пренос на знания и култура от едно място на друго. В периода от 43 000 до 15 000 години назад във времето много информация е била складирана в графичен вид в пещерата, която е била превърната по този начин в библиотека. Преди около 5 000 – 6 000 години Магура е заработила като школа и тази информация е била занесена на много народи по света. Реално, ние живеем в магурски свят – културата, митологиите, религиите, ученията на много народи по света имат един общ корен и той се разпознава лесно чрез сравнителен анализ. Всичко това са фрагменти от записа в Магура.

Да, разбирам, че такива мисли са трудни и мъчителни за много хора.

Първо, как може гърците да не са първоизточника на цивилизацията, как може днешните велики сили да имат по-малък принос в развитието на света от някакви си древни хора от Балканите и как може всичките ни съвременни достижения да се основават и дори отдавна да са описани от онези, които с пренебрежение наричаме Homo sapiens, когато себе си назоваваме Homo sapiens sapiens.

Това е и добра причина науката вече толкова време да не е направила най-логичното – да провери поне къде по света го има името Магура, има ли корени в местните езици. Мисля, че просто не искат.

В дъното на пещерата, в Магура има 2 големи и основни, според мен, разказа. Единият е за лентата на живота в различните епохи и за него прилагаме видеоразказ от теб:


Другият е за слънчевия календар. Можеш ли да обясниш в няколко изпречения, защо той е толкова забележителен?

Слънчевият календар в Магура е с четири сезона, следователно не е привнесен от Месопотамия, а е разразботен в умерените ширини – на Балканите. Ясно става също, че и останалите рисунки не са привнесени. В него са отбелязани четири положения на Земята спрямо Слънцето – лятно и зимно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие. Удивителното е, че те са представени в кръг около Слънцето – това е изобразяване на хелиоцентричен модел много хиледолетия дори преди Древна Гърция. Обаче впечатлява фактът, че едното положение е показано най-близо до Слънцето – това е астрономическа истина – през зимата Земята се намира най-близо до Слънцето.

Върху стените на Магура е нарисуван слънчев годишен календар, който е най-ранният подобен, открит в Европа досега. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

Какво, тези хора са знаели и разстоянието от Земята до Слънцето през годината ли? Според рисунките – да.
Календарът отчита и лунните месеци, но не както ние, а сидеричните – спрямо преминаването на Луната до конкретна звезда. Тези месеци са с продължителност от 27 дни, което поражда 13 месеца в годината. Тези хора са познавали и синодичния лунен месец – времето между две пълнолуния. Изобщо, имали са много равита календарна система.
Календарът е особено важен с това, че предоставя точна информация. Ако и за останалите интерпретации може да се спори, то в календара са записани числа, фази на Луната, положения на Земята спрямо Слънцето, което не беше отречено дори при посещение от астрономи.

Предполагам, че често имаш гости от БАН или от някой друг университет. Как възприемат изследванията ти от научната общност?

Никога не съм бил търсен от учен. Веднъж изпратих материали за разпространение на името Магура по света, подобия със символи и азбуки, подобия с други рисунки на Министерство на културата, но никога не се получи някакъв отговор.
След пресконференцията от април 2016 година научих, че е имало обаждания в Община Белоградчик да питат какви са тези, които твърдят, че рисунките не са датирани и разчетени вярно. Това беше всичко.

В тази връзка, имало ли някой преди теб, от когото да черпиш информация? Някой да те е упътил?

Научих, че споровете за това дали рисунките са древни или скорошни датират още от 1890 година и се запознах с аргументите на тези, които считат, че са съвременни. Аргументите им не са се променили оттогава и най-общо звучат по следния начин: „не е така, защото на всички е ясно, че не е така“. За аргументите в подкрепа на тезата, че рисунките са древни не се казва нищо.
След първото ми посещение в Магура през 2008 година бях много заинтригуван от наличието на толкова много символи по стените. Човек с нормално развита обща култура знае, че такива символи има в алхимията и астрологията, в някои религии, в древни азбуки и руни. Още повече, че символите по принцип не се отнасят до ежедневието, а са абстракции. Проверих да видя какво е публикувано по темата. От една страна бяха туристическите сайтове, които копират информация един от друг, твърдяща, че в Магура са изобразени ритуали и сцени от бита. От друга страна бяха проучванията и интерпретациите на г-н Тодор Стойчев. Той твърди, че всичките рисунки представляват годишен календар, посочващ на коя дата какво се прави. Но скоро стана ясно, че не се е задълбочил много в предмета на изследване и дори проявява някои своеволия. Ако някоя рисунка не съвпада с тезите му, той заявява, че е дорисувана по-късно. Ако някъде не му достигат рисунки, заявява, че те всъщност са съществували, но са били изтрити с времето.
В крайна сметка видях, че липсва обяснение на символите, на геометрическия ред в записа. Заех се със собствено проучване, в което мога да кажа, че не се основавам на предишни разработки. Изпозлвах съвсем нов подход, както считам – най-логичния от всички.

Ти си инженер, на 34 години. Какво те подтикна да изкараш толкова много време под земята като пещерен човек. Какво те кара да се замислиш и да разшифроваш тези рисунки. Според мен ти ги сънуваш. Какво толкова те заинтригува?

Да, завърших езикова гимназия, а след това и Индустриален мениджмънт в Технически университет София, имам 6.5 години стаж в строежа на огромни транспортни съоръжения по река Дунав.
Винаги съм се учил много старателно – можете да направите справка в гимназията и университета. Даже пишех и продавах курсови работи (усмихва се). Образованието не ме е затруднявало, напротив – оказах се податлив и възприемчив на образоване. Подчертавам това, за да знаят читателите, че имам образователна степен магистър и съм запознат с принципите на научния подход.
Не знам природата на въздействието, което рисунките оказаха върху мен, но от първата ми среща с тях те ме интересуват изключително силно. Главен стремеж на живота ми стана да разбера какво пише в тях. Разберете, не просто да си измисля какво пише в тях, а наистина да го докажа на себе си.
Там са работили с хора с изключителен интелект – всичко е под точен брой, изграждането на всяка рисунка си има точни правила, всичко това може да се представи само по този и по никакъв друг начин. Тези хора са открили съвършения изказ, невероятно информационно наситен, абстрактен, взаимосвързан и изчерпателен. Искам да се науча от тях, да ги разбера, умът ми да стане като техния, да погледна света и да видя принципите му под формата на ясни и последователни символи.
Нали разбирате, те са се постарали много, а ние сега омаловажаваме работата им. А те са го направили заради нас. Но ние дори не желаем да ги разберем, не ги питаме какво ни казват, а отиваме там и заявяваме, стремим се да опаковаме изказа им в нашите представи, какво той трябва да представлява.
Признавам си, че дори изпитах обида сякаш от името на авторите, че гледаме на работата им с такова пренебрежение. Започвах да изпитвам потребност да кажа на хората, че това не са примитивни драсканици, а е съкровищница. И не с цел да идват по милион туриста на година, това може да е всъщност вредно за пещерата и рисунките. За мен стана потребност хората да знаят.

Тогава, каква е твоята визия за Човечеството, не само за българите, защото философията на Магура, според мен, далеч надхвърля пределите на родината.

Научих, че не сме първите и няма да сме последните. И други преди нас са знаели това, което знаем сега, а някои от тях – и много повече. И, че животът се подчинява на цикли, които са неумолими. Че времето на жизнения цикъл е, за да израстваме.
Никакви познания и никакви технологии не са спасили онези преди нас от края на тяхното материално съществуване. И ние няма да го избегнем. Но и, че самата идея на живота не е тялото и материалните блага да пребъдат. Крайната цел е да изявим собствената си воля да даряваме от себе си и да служим – така се постига освобождението от материалния свят. За съжаление, рисунките не казват какво следва после. Подозирам, че някъде съществува още една галерия с рисунки, която разказва за нематериалния свят.
Сега ние сме на етапа „искам“, „стремя се да взема и да получа“, „правя го за пари“, „правя го по навик“, както и на етапа на техническата цивилизация – изминали сме 7/13 от жизнения си цикъл, а сме едва на 1/5 до 1/4 от представеното в рисунките развитие.
Човекът е дух в материално тяло. Тялото не е живо, духът в него е животът. Тялото не е цел, а изразно средство. Животът на духа става вечен, ако постигне съзнание.

Намерил си много символи в пещерата които са 1:1 с буквите от сегашната ни азбука. При положение, че най-новите рисунки в Магура са на около 15 000 години. На 24 май празнуваме ден на българската писменост, която се е появила някъде 14 000 години по-късно. Тук някак си няма логика…

Древни прототипи на 26 букви от кирилицата, изобразени по стените на пещерата няколко хилядолетия преди създаването на славянската писменост.

Дотук сравних финикийската азбука, келтските руни, руните на древните тюрки, „прабългарски“ руни, знаците от културата Винча, Линеар А и Линеар Б и някои други писмени системи с магурските рисунки и получих между 60% и 90% съвпадения. Също така с почти всички символи от алхимията и астрологията – и резултатите са същите.

Интересно беше също да намеря, че 27 от буквите ни имат първообрази в Магура. Затова мисля, че произходът на различни писмености от Магура е закономерност – случило се е на много народи и е нормално, защото в самата Магура тези символи имат значение и се ползват за предаване на информация.

Учил съм, че българската азбука е създадена в края на IX – началото на X век по подобие на гръцката. Вече не вярвам в това. Азбуката ни се състои от символи, използвани в периода от 43 000 до 15 000 години назад във времето.

По принцип съм земен човек, но след всяко посещение в Магура и всеки твой разказ за историята на пещерата, слушайки твоите открития и твоята визия за човечеството, ме вкарваш няколко дена в размисъл. Никога няма да разберем на 100% какво се е случило тук, в Магура, но има голяма вероятност нещата да не са чак толкова прости, както множество хора мислят. Как реагират туристите, след като научат за Магура? Разчупваш ли представите им за историята? Променят ли се след срещата с това познание?

Хората казват, че няма как да сме сигурни и са прави, но споделят, че чутото е напълно логично. Те също прекарват известно време в дълбоки размисли след чутото и видяното. Някои споделят, че повече никога няма да бързат да приемат древните символи и рисунки за глупави. А веднъж дори ми предадоха, че след посещението синът на едно семейство казал, че ще става археолог, за да чете древни символи.

Не мога да оценя мащабите на въздействието върху хората, което оказва тази беседа. Но мисля, че след години ще доведе до цялостно подобрение на светоусещането и взаимоотношенията. Моите се промениха силно, откакто изучавам рисунките.
Искам да допълня нещо. Изпитвам уважение към всеки читател и слушател. Знам, че всеки един може да провери всичко, което казвам – да преброи рисунките, да ги раздели по видове, да погледне колко са изпъкнали, да прочете какво е открито от археологията, да намери имената Магура, да провери има ли я тази дума в местните езици – цялата тази информация е налична и всеки може да я провери. Затова, когато мисля, правя го така, все едно всеки човек пред мен ще направи проверка. Именно това е причината хората да се повлияват толкова силно – карам ги те самите да повторят мисловните процеси, през които съм минал. Тогава те се убеждават, че всъщност самите те мислят така.

Освен в пещерата Магура ти водиш туристи из целия белоградчишки район. С какво ги запознаваш по време на разходките? Има ли из тези величествени скали други култови съоръжения?

Нямах за цел да водя туристи наоколо. Обикалях и гледах къде какво има. След това пишех какво съм намерил и какво мисля за него. С времето много хора започнаха да искат да дойдат и да видят. Освен Магура, видях много неща и по скалите – останки от древни средища.
Пещерата Козарника я познавам като археологически обект от публикации и от мои приятели археолози, които участват в разкопките. Знам какво е намерено там. Освен човешкия зъб и предполагаемия числов запис върху кост на възраст от 1.2 – 1.4 милиона години, там има и по-съвременни находки, които отлично съвпадат с прочита на магурските рисунки, който правя. Числов запис върху ребро на 40 000 години отлично съвпада с тип числа, използвани в Магура. Кост с изображение на риба на 43 000 години пък точно потвърждава пристигането на Homo sapiens в този район и неговата способност да прави рисунки и изображение именно по времето, когато датирам най-ранните рисунки. Амулет и останки от фигура на Богинята-Майка на възраст 25 000 – 26 000 години съвпадат с описания катаклизъм и с възникналата от него потребност на хората да създават идоли на боговете си.
Тук е и светилището Чачин камък с ритуални кладенци и сложни петроглифи. Право на юг от него пък е Звездната карта – множество кръгли дупки върху скална площадка. Заснехме около 2/3 от тези дупки и ги наложихме върху звезден атлас. Получихме много добри съвпадения в околностите на съзвездието Орион. В скалите отдолу пък се намира пещерата Лепеница с нейните два откртити етажа.

Пещера „Лепеница“, Белоградчик. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич. Януари, 2018г.

Претрошаването на камъните в конгломерата показва, че великолепната форма на свода на втория етаж е постигната с обработка. Пещерата е служела и за астрономически наблюдения. Все още са запазени системи от безели на нейното дъно и скални отвори на отсрещния склон, придружени от ритуални ямки при всеки отвор.

Намериха се и други светилищни площадки, системи от скални отвори и олтари, както и скала, оформена като рисунка на Богинята-Майка от Магура. Обектите са наистина много, а някои от тях дотолкова стари, че вече приличат на естествени образувания. Само измерването на взаимното им разположение и вече трудно личащите канали по същите направления показват, че много отдавна това са били изкуствени структури, създадени за недокрай ясни цели.
Откриването на три кръгли каменни плочи, счупени по еднакъв начин и разположени на 1 км една от друга, образувайки две оси с ъгъл между тях 167 градуса, ме наведе на мисълта, че това е един връх на фигура с 27 равни страни. Изчертах фигурата на картата, използвайки размера на страната от 1 км и зададения от трите плочи връх, и шест от върховете на фигурата съвпаднаха с вече известни ми светилища. Направих още три експедиции до още три от върховете и там също се откриха следи от нетипични за битовото ежедневие дейности. Мисля, че в района съществува и комплекс от 27 светилища, освен всичко друго.

Говорил си с много туристи през годините все пак. Как приемат Белоградчик като дестинация и какво ги спира да дойдат с големи групи и да останат няколко дена в района. Да ползват хотелите и ресторантите. Какво трябва да се направи? Аквапарк ли трябва да построим?

Хората, които идват при мен, са специфични. Те са добре образовани, пътували много, четат много, обикновено разполагат и с доста средства. Но не търсят джакузита, кебапчета и дискотеки. Те искат да видят, искат да чуят, искат да знаят и да усетят. Правят походи и преходи, лагеруват в планината. Имат какво да кажат и допълнят. Те остават за много дни подред, а често се връщат още един или два пъти. Много от тях участват в различни групи, публикуват, правят филми, пътеписи, пишат книги, организират и провеждат семинари.
Ефектът от работата ми за местната общност е голям. Десет души, дошли за два дни плащат входни такси, нощуват, ядат в местните ресторанти. Увеличава се престижът и популярността на района, разказват на други, публикуват къде са били и какво са видели. За сравнение, туристите, идващи по представите на местните власти за туризъм, заплащат две входни такси и си тръгват.
Но изобщо не искам да говорим за масово производство, нито да броим успехите в брой посетители. Това ще тласне района във вредна посока. Все пак районът има капацитет, самата природа – пещери и скали – има капацитет, отвъд който ще започнат необратими промени.
Представям си местния туризъм без големи и претупани групи. Без „минаване“ през обектите.
Представям си тук да има местни или придошли, които познават района, били са по интересните места, чудили са се за значението им, които имат какво да разкажат, имат какво да покажат и знаят къде е. А тук да идват предварително запознати посетители – да знаят, че има такива места, да знаят как са проучвани, горе-долу какво се смята за тях. Хора, които знаят точно за какво идват. Задачата на местните ще е да опазват мястото, да го проучват и да го представят. Не виждам нужда от количества. При сегашния брой туристи, ако те са правилните туристи и биват посрещнати от правилните водачи, този район ще стане любимо място за живот.

Белоградчишките скали. Фотоалбум „Из земята на червените скали“ на Тихомира Методиева – Тихич. Януари, 2018г.

Така идва и отговорът на въпроса какво трябва да направим:
1. Да се проучат и премислят местата и обектите;
2. Да се говори за тях и да се създаде предварителна осведоменост;
3. Да има кой да ги разкаже и покаже – не, защото това му е работата, а защото му харесва да го прави;
4. Винаги да помним, че гостите ни идват отдалече, разходват време, пари и сили. Избрали са нас пред другите и за нас това наистина е възможност да им дадем най-хубавото от себе си. Да дадем, не да им вземем нещо.

Прил.: Видеоразказ за  сцената в Магура с прераждането и създаването на божествени владетели.

А тук следват от най-значимите предавания, в които съм участвал:

https://www.facebook.com/plugins/video.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fkiril.k.kiko%2Fvideos%2F10216765863167334%2F&show_text=0&width=560

Използвайте картата, за да разгледате района на Белоградчик.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: