Съпоставка на Християнството (Православието) и записа от Магура

Като се основавам на публикациите дотук, считам, че рисунките от Магура представляват запис, тъй като всички те са изградени от един краен (малък на брой) набор от елементи.Елементите имат своето значение, а взаимното им разположение изгражда смисъла на рисунките. Така, по системен и познаваем начин, е предаден смисъл, което определя рисунките от Магура като запис.

Целта на записите е да предадат информация.

Дори да звучи фантастично или плод на твърде много въображение, сред рисунките могат да се разпознаят химически познания, поне десет азбуки, процес на трансформация и израстване на духа и душата, прераждане, астрономически познания, сред които движението на Земята около Слънцето и на Луната около Земята, запис за продължителността на месеца и седмицата, сведения за триединен бог и за най-важните моменти от човешката история.

В търсенето на прочит на рисунките използвах два процеса. При първия анализирах самите рисунки и техните съставни части, с което открих множество подобия и правила на прочита. При втория процес използвах познатите ми вече значения за символи и елементи и ги внасях в прочита на рисунките, тъй като те са напълно еднакви по образа си.

Така намерих, че до съвремието ни са достигнали всевъзможни символи, останали от различни религии и учения, които символи се намират и в Магура. В никое учение или религия, обаче, символите не се намират в такава цялост и многообразие, както в Магура. Като проучих и разпространението на името Магура по света, стигнах до заключението, че процесът на пренос на знания, концепции и символи следва да е бил от Магура навън.

Сякаш магурският запис представлява една пълна и изначална библиотека, от която са взимани отделни фрагменти, които по-късно са се превръщали в цели учения и религии. Парадоксалното е, че тези учения и религии са частични в сравнение с магурския запис, но считат себе си за пълни, окончателни и всеобхватни.

Магурският запис – най-пълното известно ми сведение по въпросите на проявеното и непроявеното битие и техните взаимовръзки.

Като видях, че толкова много части от записа от Магура са пръснати по разни части на света и като видях, че всички те с лекота се разпознават в самия запис, разбрах, че добър начин да се разчете магурското послание е да се завръщат към него различните религии и учения, да се разпознаят там и така да се добие познание какво е записано вътре. Като това трябва винаги да остава в съзвучие и да не изпада в противоречие с вътрешните правила на организация и изграждане на рисунките и сцените.

С времето събрах доста наблюдения за подобия и даже откровени еднаквости между рисунките от Магура и основни концепции и похвати на Християнството, особено на Православието.

1. Триединен върховен бог

Християнският Бог е триединен, като Християнството е неспособно да даде сведения за произхода му и за функционалните взаимовръзки между трите му съставни части – Бог-Баща, Бог-Син и Светия Дух. Християнството или не знае, или не иска да каже.

В Магура върховният въплъщаващ бог е също триединен, но е с „документи за произход“ – неговата същност и функции са пределно ясни и проследими.

Ето детайл от сцената, който показва само трите проявление на този бог, който поради това, че въплъщава битието в проявление, се нарича Богиня-Майка, но по произхода си е Въплъщаващ Дух:

Триединният въплъщаващ бог от Магура.

Произходът на този бог и неговата същност са логическа и неделима част от алхимическия процес на превръщане на духа, който е представен в Магура.

Разполагаме с изначален произход на духа в множество негови състояния. Това са фигурите с кръгче върху краче.

Когато кръгчето не е плътно, това значи, че духът е свободен. Когато кръгчето е плътно, това значи, че на духа е зададена конкретна програма, която той енергизира, задвижа, задейства:

Това е причината образите на различните деятели да произхождат от този тип дух, защото деятелите следват изпълнението на конкретни цели и задачи. Това ги прави и смъртни, защото конкретните задачи имат свойството да се изчерпват.

Алхимичен произход на Богинята-Майка, Въплъщаващия Дух.

От свободен дух се получава дух със съдба, който не е въплътен, а задвижва. Като обърнем този символ, произвеждане втъкан в материя дух – дух, който материализира построението. Като добавим личностни атрибути към материализиращия дух, получаваме същество, което материализира, въплъщава.

Като краен резултат се получават именно „телата“ на триединната Богиня-Майка и става ясно защо тя е Въплъщаващ Дух:

За разлика от Християнството, където върховният бог е в неизвестен произход и функции, то върховният бог в Магура е съвършено понятен и легитимен.

Дотук се описа първото много важно подобие – наличието на триединен върховен бог.

2. Сътворяване на човека

Християнството твърди, че Бог създал човека от кал (създал тялото му) и му дал душа.

В Магура Богът сътворява човека чрез следния процес:

От различните състояния на мъжкия оплождащ, задвижващ дух се създават различните състояния на женския, творящ дух. От мъжките и женските духове, чрез добавяне на елемента „уплътняване“

който е разновидност на елемента „превръщане“

се създава първо душата, а после и тялото човешко.

Ако си припомните предишната статия, където се обосновава, че записът от Магура представя и химическата наука, ще разберете и твърдението „направи от кал“. От кал значи от земята, т.е. от нейните съставки, които са химическите елементи.

Следователно, Магура описва и процеса на сътворяване на човека чрез уплътняване на дух, който дух е от самия Бог и е еднакъв по конфигурация с него, заради което човекът е по божи образ и подобие, поради което Бог е у човека и поради което духът е вложен в тялото.

3. Унищожаване на прегрешилото човечество

Старозаветният бог има навика да унищожава „развалили се“ хора.

В Магура съществува следната сцена:

В нея лентата представя поредността на епохите, т.е. това е лентата на човешката история. Човекът е създаден в дясната част на лентата, където е нейното начало. Първоначално животът на човека върви равномерно в продължение на четири епохи. След това лентата на живота започва да се изтънява и да се гъне, което символизира развалянето на живота, а и на самите хора.

Тогава лентата бива скъсана от символ, който значи смърт. Символът и лентата нарочно са разположени горе, за да подчертаят, че смъртта идва от небето.

4. Пристигането на Спасителя

Отново в същата сцена:

Рисунките под лентата показват какво се е случило по време на нейното скъсване.

Явява се висока мъжка фигура, на която главата е с формата на символа Т, който в Магура значи Бог, Промисъл. Това е божия промисъл, въплътена като човек.

След намесата на тази фигура лентата на живота бива възстановена. С това разпознаваме, че високата мъжка фигура е Спасител.

4. Създаването на жената от реброто на мъжа

Триединният бог вади един лъч от Слънцето, това е едно ребро от мъжа, тъй като Слънцето е източникът на различните състояния на мъжкия, задвижващ дух. Към този дух Триединният бог добавя символа Т (промисъл), с което създава дух, който може да твори.

С това Триединният бог от Магура създава женския творящ дух от мъжкия творящ дух, който е взел от Слънцето. По-късно това се превръща в притчата за сътворяването на жената от реброто на мъжа.

5. Богородица и Рождество по Коледа

В далечното минало се считало, че Богинята-Майка е тази, от която се ражда всичко. Богиня-Майка = Раждане. Когато става дума за раждане, това е Богинята-Майка.

По-късно, с нарастването на влиянието на мъжкото начало и на патриархата, Богинята-Майка била „понижена“ в длъжност, просто защото не могли напълно да я заличат от логиката и спомените на хората. Тя вече била определена като Девата, която родила Сина Божи. Ама дева значи бог, не нещо друго.

Това раждане станало на Коледа.

Ето календара от Магура:

Обърнете внимание на символа за Коледа и на неговата форма.

А ето и от къде произлиза този символ – той е стилизация на образа на Богинята-Майка от Магура:

Което е недвусмислена заявка, че Коледа се отнася до Богинята-Майка. А пък на Коледа Божият Син е роден от Дева Мария, т.е. от Богиня Ма-Рея.

Ма е най-старото име на Богинята-Майка, а Рея значи светлина. Това е богът, който твори от светлина.Сега се върнете на Точка 1, където Богинята-Майка Ма въплъщава духа в материя, които дух е светлина и произлизащ от Слънцето.

Не приемайте Слънцето толкова като физическото слънце, а като Произход на светлината.

6. Ангели и светци

Духът произлиза от Източника на Светлината и е светлина, според Магура. От тази светлина, от този дух се въплъщават и създават хората от типа с ръце в кръг около главата, които ръце символизират, че човекът е просветлен, за разлика от другия тип хора, които са ежедневни и не са просветлени:

Следователно, ако просветлените човешки фигури от Магура могат да се приемат със струяща около главата светлина. По-късно като човечество започваме да изобразяваме нещата по-буквално и се получава това:

 

Ясно става, че ореолът около главата на светците не е самородна концепция и традиция, а има дълбоки корени и съвсем конкретно, проследимо и разбираемо значение.

7. Икони

В пещера в долината Ач в Германия е намерена ето тази малка плочица от слонова кост:

Тя съдържа точен аналог на рисунка от Магура. Още повече, че е пренесена в Германия от култура, дошла от изток. На друго място се занимавам с анализа на събитията. Важното е, че от магурските рисунки са правени преписи върху плочици, кожи и платна, за да се транспортира познанието и така възникват иконите.

8. Стенописи и проповеди

Рисунките по стените на Магура са всъщност стенописи. При тях са влизали хора да бъдат посвещавани от вече запознати жреци, магове. Това е точен аналог на съвременните проповеди в православните храмове, където има икони и стенописи, представящи информация по важни моменти от концепцията.

Сега заменете наум всички човешки фигури тук със светци с ореоли и ще получите православна стенопис, пред която поп или маг могат да ви изнесат проповед, посвещение.

Намирам, че осем подобия/еднаквости и то в съществени елементи са достатъчно основание да се счете, че записът от Магура съдържа в себе си Християнството. И това са подобия, които разпознах случайно, не съм се стремял да ги намирам. Мисля, че ако се търси целенасочено, ще се намери много повече.

Не знам действителната възраст на рисунките, но анализите и проучванията ми показват, че по-старите от тях са на 42-43 хил. години, а по-новите – на 14 600 години.

Би било страшно да се мисли, че Християнството произлиза от балкански традиции и учения цели 12 000 години преди рождението на Христос.