Skip to content

Беседата в Магура. Част 1

май 30, 2016
galactic-center

Наличието на алхимични символи сред рисунките в Магура беше достатъчно добро указание, че в пещерата са записани знания и тя служи като библиотека. Хипотезата беше дотолкова убедителна, че даде началото на деветгодишно проучване, в което всяка следваща крачка взривяваше съзнанието ми отново и отново. Находките говорят сами за себе си: алхимичен процес за създаване на материя и процес по израстването на духа, триединен бог, задгробен живот и прераждане, унищожаване на прегрешило човечество, първо пришествие и спасяване на живота, познания за обикалянето на Земята около Слънцето и ред други, които за първи се заех да разкажа възможно най-линейно и разбираемо в тази публикация. Тя представлява най-съществения и систематизиран извлек от натрупаните познания.

Поради ограничения за размера на публикациите, разделих представянето в две части. На Вашето внимание представям почти 28 500 думи и стотина илюстрации, с което изчерпвам Част 1 и спирам точно преди Сцената с прераждането и създаването на царе. Продължението очаквайте във Част 2.

От началото на 2008 година се занимавам със собствено проучване на рисунките от пещера Магура, защото искам да намеря собствено познание по въпроса, което не е предварително модулирано от различни фактори. Когато започнах, не знаех нищо.

Провеждам проучването вече девета година и събрах голямо количество данни, много от които са свързани в цялостна логическа система. Дотук тя обяснява рисунките много добре.

От 2010 година публикувам отделни етапи от проучването и различни находки в два блога. Отначало не вярвах някой да чете публикациите, защото темата е твърде специфична. Всъщност, темата обхваща множество универсални въпроси, но звучи наистина специализирано – пещера Магура. Обаче с времето прочитите нараснаха много и читатели на блоговете ме питаха дали мога да ги заведа на място и да им разкажа. Така започнах да предлагам нещо подобно на туристическа услуга и дотук имах възможност към сто пъти да разказвам на място за находките.

В началото имах една много стриктна програма на беседата, която приличаше повече на университетска лекция и, макар да съдържаше ценни сведения, беше в значителна степен затормозяваща. С времето можах да наблюдавам кое е най-интересно и кое не дотам. Оформиха се и нови подходи в представянето и беседата заприлича повече на разговор. Сега имам готовността да предам натрупаните познания и умения.

Какво се казва и какво се прави на входа на пещерата

На входа на пещерата се дава едно необходимо време на посетителите да се приготвят. Между отделните събития и изживявания е потребно едно време, не по-малко от 5-10 минути, за да придобиване на нагласа.

Оставям хората да идат до тоалетна, да пият вода, да пушат.

Веднъж казвам на всеослушание, че след малко тръгваме, ако вече имаме готовност, но не тръгваме веднага, а след две-три минути. Всичко това осигурява плавен преход.

На следващо място е потребно посетителите да имат предварителната нагласа за ред по време на посещението и да възприемат водача си. Това го установих от опит. Видях, че е много полезно точно преди влизането да дам следните кратки указания:

„Бъдете внимателни в пещерата, защото на места капе вода от тавана и е хлъзгаво. Използвайте парапетите. Ще ви предупреждавам за по-опасните места и как да ги преминете лесно. Ако ме видите да спирам на някое по-широко място, съберете се там, защото има нещо за разказване“.

Нужно е по време на посещението на пещерата да бъде изграден и предварително приет авторитетът на водача. По-трудният вариант е по време на разказа тепърва водача да си изгражда авторитет – тогава посетителите често стават самоволни. В същото време, авторитетът по-скоро трябва да клони към уважение. Това става лесно, когато водачът показва познаване на ситуацията и адекватните мерки, когато показва и загриженост за доброто на хората.

Предупреждавайки за условията и заявявайки готовност да помага на съответните места, водачът показва, че е запознат и, че е загрижен.

Предварителното създаване на организация относно спирането на по-широките места за разкази пък прави след това цялото посещение да върви особено гладко.

Никога не съм го правил, но намирам, че говоренето тип крясъци и заповеди само ще създаде желание за противопоставяне и ще доведе до конфликти по-късно в пещерата. Лично на мен ми харесва да се държа и да бъда възприеман като приятел, който е по-компетентен конкретно по този въпрос и е довел приятелите си, за да им разкаже. Мисля, че този подход и нагласа работят много добре и посетителите са доволни.

По въпроса за снимането в пещерата

И този въпрос е част от подготовката. Ако ме питат, още по-добре, но и да не ме питат, при самото тръгване казвам, че в пещерата може да се снима и със светкавица, но при рисунките без светкавица. Моля, като влезем при рисунките, да не ги докосваме.

Хората са свикнали на безброй ограничения по обектите и пещерите – не снимай или поне без светкавица. Магура е огромна пещера и светкавицата е дребосък на нейния фон, така че не нанася вреда.

С това разрешение посетителите добиват усещането, че им се позволява нещо нетипично и забранено на други места – гласува им се доверие. Ако искаш един човек да даде най-доброто от себе си, нека знае, че му имаш доверие.

В същото време разбират важността на рисунките и с готовност и разбиране решават да съдействат за тяхното опазване, като не ги докосват и не използват светкавица. Хората са по принцип умни и добронамерени. Подходът на водача им дава причини да проявят най-доброто от себе си.

Един вид, позволяваме дотам, докъдето може да се позволи, но за останалото и сами разбирате, че трябва да го пазим. След това се получава отлично съдействие при цялото посещение.

Човеците обичат да се чувстват част от нещо.

При влизането в пещерата

magura vhod

Решетката на входа на Магура е още от социалистическо време – здрава и надеждна. Но на нея има едно изображение на маймуночовек, което отразява представата на предшестващите ни поколения за произхода на човека.

Тук казвам следното:

„На входа на пещерата виждате един модулатор на възприятието – той ни задава тон как да разбираме това, което виждаме вътре. 

Това явление е познато на психологията и съм го виждал в действие. Веднъж във фейсбука се появи снимка на момиче, под която първият коментар беше, че главата й е несъразмерно голяма. Всички коментари надолу бяха в същия тон. Две седмици по-късно същата снимка се появи на друго място и първият коментар беше, че е много хубава. След това всички следващи коментари я определяха като хубава. Виждате какво значение има модулирането на възприятията.

А пък едни посетители преди време казаха, че всъщност тук хората от соца са представили сами себе си.

И един виц: Учителката попитала учениците „кажете ми как се е появил човекът“ и Иванчо й отвърнал „Бог ни е създал“. Учителката му казала „грешен отговор, произлезли сме от маймуните“, а Иванчо и рекъл „госпожо, вие по-добре познавате роднините си.“

Накрая казвам „като отидем при рисунките, ще стане по-ясно какво имам предвид – ще видите, че тези, които са правили рисунките, въобще не са били маймуни“.

Някои гости добавят, че всъщност още не сме наблюдавали как маймуна се превръща в човек, но обратния процес често се наблюдава.

Влизането в пещерата

При влизането в пещерата се слиза двайсетина стъпала надолу и се стига до малка площадка, от която се разкрива отличен изглед към първата зала.

Тук му е мястото да кажа, че най-добре се получава беседата с до двадесет души. По-малка група – по добре за всички, особено за посетителите. Идеалният вариант е само с няколко души. Ако искате да получите възможно най-качественото представяне, избирайте работните дни и зимния сезон, защото ще можете да получите възможно най-много време и внимание, тъй като посетителите са малко.

Ако хората са двадесет или повече, аз лично заставам на парапета на тази площадка, за да може гласът ми да достига до всички. Обяснявам това. Когато хората разбират причините, те имат желание да съдействат на процеса.

От тази позиция разказвам следното:

„Магура е най-голямата благоустроена пещера в България. Има и по-големи пещери, но те не са благоустроени. Общата дължина на галериите е три километра и двеста метра, като достъпни за туристическо посещение са два километра и половина. Една част от галериите е заделена за винарската изба, друга част е била белодробен санаториум през 1971-1972 година и третата част са стръмни и тесни коридори с името „Фиордите“, където не може да се влиза без оборудване и подготовка. Магура е и първата благоустроена пещера в България, пусната е в експлоатация през 1961 година. Сега в България има единадесет благоустроени пещери, като последната е „Венеца“. Така в района на Белоградчик сега са първата и последната благоустроени пещери.

Температурата в пещерата е 11 градуса целогодишно, като между зимата и лятото се колебае само с 25 стотни от градуса заради преминаващите течения. Влажността постоянно е 92%. Тук живее една от най-големите колонии от прилепи на Балканите, като броят им се оценява на 300 000. През зимата ще ги видите на големи камари на тавана на пещерата – така зимуват. През лятото са активни и се изтеглят в по-дълбоките части на пещерата. Често сравняваме прилепите с мишки, но всъщност са роднини на кучетата. Прилепите са бозайници и кърмят малките си. При прилепите има специална организация на отглеждане на малките, подобна на детската градина. Събират ги заедно и големите се редуват да ги гледат“.

Обикновено тук срещам одобрителни възгласи за поведението на прилепите, особено ако сред посетителите има и деца.

След това продължавам разказа си:

„Счита се, че Магура се е образувала преди 15 милиона години, когато все още целия този хълм, в който се намираме, е бил под земята. Изграден е от утаечни скали, които са меки и лесно се разтварят от водата. Затова подземните реки лесно са издълбали такива огромни галерии. Всъщност цялата Дунавска равнина представлява плоча от утаечни скали с дебелина до два километра. Представете си какъв огромен пещерен свят се намира под Северна България.

По-късно, заради продължаващото издигане на Стара планина, околният терен се нагъва и това избутва скалната ядка нагоре, а тя откъсва Магура от останалите галерии и я вади на повърхността. Затова и можем сега да я посещаваме. Но пещерата продължава да бъде свързана с други галерии на по-дълбоки равнища.

През 2012 година българо-американски екип от археолози копаха тук и на дълбочина от осем метра стигнали до река под пода на пещерата, която оцветили и така установили, че се влива в езерото от другата страна на хълма.

Съществуват местни легенди, записани в книгата „Българска етнография“ около средата на деветнадесети век. Според легендите, пещерата и езерото до нея са бездънни и свързани помежду си, а долу, в най-големите дълбини живеели страшни създания.Едни легенди ги описват като дяволи, но повечето легенди ги определят като змей. 

Змейовете са змиевидни или гущероподобни същества, които имат огромна сила и свръх способности като четене и внушаване на мисли, телепатия. Те имат огромни познания. Змеят може да променя формата си и да се превръща в човек, ако това съвпада с намеренията му. Така той може да ходи сред хората. Може да бъде разпознат само по знак на челото си. Може би забелязвате множеството прилики между змея и популярните напоследък рептили?

В множество случаи змеят излизал от пещерата и отивал в местните села, за да си търси булка. От змей и жена се ражда дете със свръх способности, което по-късно става герой и най-често се обръща срещу баща си, като го побеждава. 

В една от легендите пък е описано, че змеят избирал хора от местните села, взимал ги при себе си в пещерата и ги учел на собствените си познания, а след това ги пращал обратно, за да учат другите.

Имах през 2014 година двама туристи от Австралия, които, като чуха за змея, споделиха за легенда на австралийските аборигени за съществуването на човека-гущер Магуар или Магуор, който живеел в пещерите и излизал да помага на хората при различни бедствия. Намирате ли прилики в името и поведението?

Така. Две от трите твърдения на легендите са вече потвърдени – пещерата и езерото са свързани и имат още галерии надолу. Най-вероятно в бъдеще ще се потвърди и третото твърдение за съществуването на змея.“

Обикновено тук настава вълнение и компанията весело се отправя навътре.

В Триумфалната зала

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

tz 1tz 2tz 3

Продължаваме слизане по стъпалата навътре в Триумфалната зала. От дясно има удобно място встрани от пътеката, което е малко по-високо и се вижда добре. Там заставам, за да разказвам.

„Магура има четиринадесет зали, като тази е най-голямата от всички и се нарича „Триумфалната“ зала заради размерите си – 26 метра височина и 130 метра дължина. Сега входът е стеснен (но имайте предвид, че през цялото време посочвам тавана, залата навътре, посочвам към изхода и жестикулирам много, за да онагледявам всяка дума от разказа си), защото дъждовете и други причини на навлекли много материал вътре. Някога входът е бил по-широк и е позволявал много повече слънчева светлина да навлиза в залата. Това, от своя страна, е създавало по-добри условия за обитаване. Затова тук са живели хора в праисторията.

Първите археологически проучвания се правят през 1975 година. Тогава разкопките стигат до пластове на възраст 12 500 години, като се откриват две по-големи човешки поселения – едното отпреди 12 500 години, а другото отпреди 7 000 години. Тогава се счита, че рисунките са правени от хората, които са живели тук, и затова се смята, че по-старите рисунки са на около 12 000 години, а по-новите – на около 7 000 и други по-скорошни дати. Това е толкова вярно, колкото след 5 000 години са смятат, че пирамидите са строени от днешните египтяни. Дори самите египтяни навремето твърдели, че са заварили пирамидите, а не са ги строили.

Причината е, че рисунките не могат да се датират пряко, а за тяхната възраст се съди по косвени признаци.

През 2012 години се провеждат нови археологически разкопки и се стига до пластове на възраст 50 000 години. Установява се, че пещерата е била обитавана почти непрекъснато от тогава до сега и по тая причина се прави предположението, че най-старите рисунки може да са и на повече от 40 000 години“.

Продължаваме навътре и стигаме до мястото с нисък таван, където са намерени къщи от праисторията.

tz 4tz 5tz 6tz 7

„Интересно е, че хората, които са живели в пещерата, са имали къщи. Представлявали са забити колове в пода, а около тях оплетени пръчки и клони, омазани с кал. Ползвали са ниския таван на пещерата за покрив на къщите си.

Тези хора не са живели в пещерата, защото са били примитивни и без технологии. Те са умеели да строят къщи и са могли да живеят и навън, обаче нещо ги е заставяло да живеят вътре. Очевидно условията вътре са били за предпочитане.

В пещерата е тъмно, студено и влажно. Ако постоим три часа, ще се смръзнем, а представете си какво е да се нощува тук. Дори огън не може да се запали нормално, защото пещерата не действа като комин и не изсмуква дима. Димът е по-тежък от въздуха и се издига единствено благодарение на това, че е топъл. Но, когато срещне тавана на пещерата, димът се охлажда и пада долу, като постепенно започва да изпълва пещерата. Правил съм такива опити на друго място.

Така че, извън пещерата трябва да е било наистина ужасно, за да предпочиташ да живееш тук.

Известни са такива периоди, в които животът навън е бил много труден.

Например, преди 25 000 години започва Последния ледников период. Тогава вътре в пещерата е било по-топло. Друг катаклизъм е изригването на мощен вулкан в Средиземно море на юг от остров Сицилия. То е станало преди около 39 000 години и е затрупало Централна и Източна Европа под един метър пепел. И тогава пещерата е била добро укритие.

Друго събитие е миграцията на полюсите преди около 43 000 години. Тогава магнитните полюси започват да „пътуват“ и да сменят местата си, но не трайно. Това продължило няколко столетия и след това полюсите заели местата си отново. По време на това събитие земното магнитно поле отслабнало двадесет пъти и притежавало едва 5% от силата си. Земното магнитно поле е една от силите, които държат стабилна матрицата на човешкото съзнание и екранират Земята от космическите въздействия. При първите полети в космоса било установено, че при по-ниските стойности на полето там космонавтите получавали звукови и зрителни халюцинации и определяли случващото се като свързване с космически разум. Този проблем бил решен, като за космонавтите били създадени индивидуални генератори на аналогично на земното магнитно поле. В експерименти пък били използвани камери, които намалявани интензитета на електромагнитните полета цели 100 000 пъти. Когато човек пребивавал вътре, той изявявал неподозиран и непроявявали се преди това телепатични способности.

Значи, навън е било опасно. От една страна, заради достигащата до повърхността на земята космическа радиация. От друга страна, човешкият ум бил подложен на нетипични въздействия от страна на космоса. Това събитие следва да е било сравнимо само с божествено откровение. Интересно е, че се е случило в епохата Дева, като дева значи бог на санскрит.

Дебелият скален таван на пещерата пък е предпазвал от космическата радиация и съдържа в себе си остатъчно магнитно поле, което намалява ефектите от случващото се „космическо откровение“. То е изиграло роля за развитието на човечеството, но прекаленото излагане на него могло да увреди психиката и тялото“.

Придвижваме се още по-навътре и спирам между изкуственото езеро и огражденията на археологическите изкопи.

„Зад тези зелени ограждения има археологически изкопи. Оградени са, за да не падне някой, защото са дълбоки до осем метра. В един археологически изкоп можете да видите различни пластове. Светлите пластове се дължат на естествени процеси, а тъмните пластове са културни. 

Вътре в изкопа има един пласт от паднали от тавана камъни с различни размери. Дебелината на пласта е около тридесет сантиметра. Възрастта му е между 40 и 50 хиляди години. Между тия камъни е намерен разбит на части череп на дете. Невинаги животът в пещерата е бил сигурен. При земетресение или при проливни дъждове пещерите могат да станат много опасни.

А от другата страна виждате едно изкуствено езеро. То е направено, когато е благоустроявана пещерата. Знаете, по време на социализма никой не е могъл да спре ЦК на БКП – решават нещо и го правят. На това място е имало едно естествено понижение на терена и в него се е събирало естествено езеро. Рекли си „дайте да направим тук едно изкуствено езеро“ и тогава тази идея изглеждала много добра. Мислели си, че ще капе вода от тавана и ще пълни езерото.

После, обаче, се оказало, че няма никаква вода, защото тя идвала отдолу, а подът на изкуственото езеро я блокирал. От цялата работа, обаче, имало и една полза. Докато копали, намерили пет черепа на пещерна мечка, подредени в кръг. През 2015 година намериха същото и в пещерата Бачо Киро. Счита се, че това е някакъв символ от страна хората за това, че вече те са новите господари на пещерата.

А черепът на пещерната мечка е нещо огромно (показвам с ръце). Тя самата е много по-голяма от другите мечки. Като се изправи на задните си крака, достига до три метра и половина, т.е. таванът може да й е малко нисък. Представете си какво е да се бориш с подобно животно.

А моята приятелка леля Анка Йорданова, която е работила тук тридесет години, има парче от череп на пещерна мечка, което излязло при изкопи за кабели. Черепът е дебел над един сантиметър, а от вътрешната страна е оребрено, т.е. мозъкът на мечката е бил като армиран. Пещерната мечка е била създадена да понася много силни удари, без да й навредят. Върху това парче от череп има резка от удар с каменна брадва. Резката е дълбока едва един милиметър. Следователно, ударът с каменна брадва по главата на пещерна мечка не й е причинявал много повече от това да я ядоса. А тук е имало поне пет такива мечки.

Можете да се представите, че не е било достатъчно само да влезеш в пещерата и да се заселиш там. Първо е трябвало да си я отвоюваш“.

Пред стената на винарската изба

Продължаване навътре и стигаме до мястото, където е преградена Галерията на прилепите. Тук една изкуствена стена отделя пещерата от винарската изба „Магура“, така че там да могат да отлежават вина при постоянните условия на пещерата, което силно подобрява качествата на виното. Разказвам и за производствения процес на естественото пенливо вино (истинско шампанско), както и да вкусовите му качества, а и за усещанията, които пораждат глътките.

Тук се намират и две пещерни образувания. Магура е сравнително бедна на пещерни образувания, защото през по-голямата част от историята си е била суха, а за образуването на формите е нужна капеща от тавана вода. Но веднага успокоявам посетителите, че основното качество на Магура не са нито размерите й, нито пещерните образувания (за да не се чувстват ощетени от сравнително малкия им брой), а праисторическите рисунки, каквито няма друга де по света.

Обяснявам и за настилката, която се хлъзга. Когато са благоустроявали пещерата, климатът е бил значително по-сух и тогава настилката е била подходяща. В последните десетилетия вали повече, а най-вече в последните пет години.

Когато хората разбират причините, те са по-склонни да простят някои неудобства.

При скелета на жрицата

sj

След това стигаме до нишата, където е намерен скелет на обезглавена жена, имаща на ръката си гривна с формата на змия, която захапва опашката си.

„Това е магически предмет, символизиращ безкрайността и мъдростта. Такива са имали посветените магове и жреците. Характерни са били за друидите – жреците на келтите. 

Не се учудвайте. Келти са живели на територията на България няколко века преди Новата ера и след това продължават пътя си на северозапад. Келтите са живели в Родопите (което е и причината за гайди и карета и на двете места), около Казанлък и на територията на Северозападна България. Неслучайно 85% от келтските руни имат аналози сред рисунките – по пътя си келтите усвояват и придобиват знания от Магура.

Сред рисунките има такива на мъже и жени без глави, но това са символи. Възможно е да са били разбирани буквално и някой да се е опитал да ги наподоби и заради това тук да е била обезглавена жена. Но това не е било бандитско посегателство, защото накитите й са оставени. Това е бил обред.

Друга възможност е да е търсен специфичен начин на преминаване на душата в отвъдното – за да служи на господаря си или да учи. Счита се, че в отвъдното всички усещания, сетива и умът са седем пъти по-силни и, че отвъдното е идеалната възможност за обучение. Дори се счита, че маговете нарочно избират да останат там, за да учат. Това става срещу условието да вършат необходимата работа по изграждането, поддържането и развитието на Битието. Периодично те биват изпращани да се преродят, след това да си спомнят знанията си и да ги използват, за да изпълнят поставената задача. Но преражданията на маговете са редки, защото не толкова често се налага употребата на толкова напреднали знания и възможности. Но понякога идват такива хора, така че да помогнат на човечеството да направи нова крачка.

Друга възможност е създаването на същества-пазители. Някога, в нашите традиции, са вграждали живи хора в основите на сградите, а по-късно само сянката. 

По земите, където са живели келти, се съобщава да появата на черни хора без глави, наричани още безглави монаси. Те се появяват при оскверняване на светилища и търсят да накажат виновниците.

Заради неща, случили се около Белоградчик, търсих информация и намерих, че в Шотландия са докладвани няколко такива случая. В Пловдив също – при развалянето на едно от тепетата за построяването на мол там. После научих, че построяването на мола се проточило цели десет години, след като такова същество гонило работниците.

А пък над Белоградчишкото село Върбово през лятото на 2006 година група археолози се отклонява от основния обект („Козарника“), за да проучи пещерата Малки печ, която има триъгълен свод и течаща вода – точните атрибути на светилищата на богинята Хеката, покровителка на магическите познания.

Групата археолози наема местни хора за черната работа по изнасянето на пръстта и други подобни. Копаят известно време. Намират се парчета от рога на елен. Излиза някаква жълтеникава почва (това го знам от разкази на наетите черноработници, които хабер си нямат от археология), после се намират някакви парчета вкаменено дърво.

Археолозите започват да мрънкат, че в тая пещера нищо нямало и разпускат работниците. Обаче археолозите били видени няколко дни по-късно да се връщат горе сами.

През същото лято недалеч от тази пещера (около 4 км по права линия) се разиграва драматично среднощно събитие. По пътя между селата Чупрене и Търговище пътува конска каруца с няколко души в нея. Наближавайки печално известния Буковишки мост, конят става особено неспокоен и започва да галопира, обаче това не помага с нищо. Изпод моста (винаги изпод мост, защото има и по-ранни истории) излиза черен човек без глава, който хваща каруцата и я държи толкова силно, че въпреки всичките си опити, конят не успява да я отскубне. Черният човек държи каруцата известно време и след това я пуска.

Усещането за страх и ужас около това същество били толкова силни и интензивни, че пътниците в каруцата получили наранявания от страха – спукани и кървящи устни.

А пък през 2012 години, без въобще да си давам сметка за останалото, отидох да търся пещерата Малки печ. Намерих я и видях археологическите изкопи в нея.

До вътрешния изкоп имаше съграден малък олтар. Черноработниците казват, че такъв не е имало, докато са работили там – направен е след това.

А пък в изкопа имаше две кучета, пресечени през гърдите – принесени в жертва. Еднакви, черни, с еднакви каишки, еднакво пресечени. Но едното беше по-запазено от другото – принесено е в жертва по-късно.

Скоро сглобих за себе си цялата картина:

В Микена са откривани царски погребения, при които първо се полага тялото, отгоре дървесина, над нея жълта почва и накрая еленови рода като символ на царската власт и като психопомп – проводник на душата. Точно същите признаци като в пещерата Малки печ.

Когато археолозите разпознават признаците, те се сещат именно за важно погребение. Но нямат желание да обявяват находката си. Разпращат работниците и скоро се връщат там сами (това е лятото на 2006 година). Оскверняват погребение и пускат на свобода един пазител, който започва да ги търси. Първоначално не търси, където трябва и на пътя му попадат случайни хора. Но години по-късно положението на осквернителите силно се влошава. Дотолкова, че са принудени през 2011 година да принесат в жертва на Хеката едно куче, а после второ през 2012, тъй като се считало, че само тази богиня може да спаси човек от черна магия.

При проучването си разбрах, че на нея се принасяли в жертва именно такива кучета.

Хеката пък е по-късно и елинизирано разбиране за Богинята-Майка от Магура, за която ще стане дума по-късно. Затова е и този кръвожаден принос на жертви, защото произлиза от такъв народ. В Магура няма и една сцена на принасяне на жертва“.

Паунът

Тук рязко сменяме настроението – като шизофреници.

Показвам на посетителите образуванието „Пауна“.

Залата на срутището

sr

Стигаме до Злата на срутището, където огромни каменни блокове са паднали от тавана на пещерата. Счита се, че това е станало преди около четири милиона години при мощно земетресение.

Тук разказвам следната легенда:

„Змеят взимал булки от селото, взимал булки, обаче булките взели, че вече се свършили. На един момък тая работа с липсата на булки вече толкова много му омръзнала, че решил да убие змея. Момъкът се престорил на булка и подмамил змея под нестабилния покрив и предизвикал срутването. Така змеят бил погребан под камъните.

Обаче змеят е невероятно могъщо същество с огромни познания и останал жив отдолу под камъните. През зимата добива повече сила и заради дишането му пред пещерата преминават облаци от пара, а на входа на пещерата излиза огромен стълб от пара.

Това се дължи, разбира се на метеорологичните условия. Пещерата представлява проход през хълма и през зимата през нея преминава по-студен и сух въздух, който взаимодейства в по-топлия и влажен въздух в пещерата и заради това се получават малки облачета. А на входа на пещерата излиза мощна струя от топъл и влажен въздух, който бързо се охлажда и така се получава огромен стълб от пара, издишван все едно от могъщо създание в Магура.

Тук идва времето и на един пиперлив виц. Историята е пак такава – змеят взимал булки, докато се свършили. Тогава, един ден излязъл ядосан от пещерата и рекъл: ако не ми дадете булка, ще пусна земетресение, гръмотевици, дъждове, пожари и градушка. Уплашили се хората и се събрали да намерят решение. Накрая решили кметът да иде и да задоволи змея. Това била първата в България поета политическа отговорност.

Според друга легенда пък, от тавана пода по един камък всеки път, щом от там мине невярна жена. Легендата допълва още, че по един камък се качва обратно на тава всеки път, когато от там мине неверен мъж“.

Тук настава голям смях и обръщам внимание на хората, колко големи са някои от падналите камъни – колкото къща.

По пътя към рисунките

Малко след Залата на срутището вече се приближаваме към отбивката за Галерията с рисунките. Там моля посетителите да се представят за момент, че се намираме в пещерата не днес, не в съвремието ни, а че сме отишли там преди хиляди години. Да си представят начина на осветление, обувките и дрехите. Във времената, когато в Магура не е имало пътеки, парапети или електричество. Ако могат да си представят доколко труден и опасен е бил този преход на 300 метра навътре в пещерата.

След това давам следните данни:

„Преди да се направи облагородяването на пещерата, достъпът до Галерията с рисунките е бил много труден. Минавало се е по една почти отвесна и хлъзгава скала. Из цялата пещера са намирани кости от животни, но не и в Галерията с рисунките, което показва, че дори те не са могли да влизат там. 

Това ще ви помогне да разберете трудностите и рисковете по пътя на хората до това място и, че никой не би рискувал живота си направи някакви драсканици именно на това място. Мотивацията за рисуването е била съществена и затова хората са записали само най-важните неща“.

Тронът

Точно преди влизането в Галерията с рисунките има една малка площадка, на която се намира пещерното образувание „Трона“. Тронът е доста по-висок от човек – около 2,4 метра, но тук нарочно съм го снимал от по-високо, за да подчертая подобието му с ръка, която държи нещо.

На Трона се намира един изсечен символ като нашата буква Ш. Никъде другаде в Магура няма пещерно образувание, върху което да е отбелязано каквото и да било, което дава основание да се счита, че Тронът е бил с нещо особен.

С какво? – с това, че се явява начало на рисунките и с това, че прилича на ръка.

Тук разказвам следното:

„След Трона започва посвещението в познанието, което е записано в рисунките. Това са нещата, които онези хора са знаели и са записали. Затова рисунките са били използвани за обучаването на хора, това е бил процес на посвещение.

В древността обучените хора се наричали с термина маг и не е случайно, че в нашия език глаголът е мога, именно защото, за да можеш, трябва да знаеш. 

Името на Богинята-Майка пък било Ма и се считало, че всички знания и умения идат от нея. Затова посветените хора се наричали маг – от Ма, т.е. те са посветени от нея. В днешно време пък имаме термините магистър и магистрат, които са все хора, обучени по определена система.

За да бъдел човек посветен в познанията на Ма, които са записани в МАгура, трябвало символично да предостави живота си в ръцете на Ма и да приключи с досегашния си начин на живот. Какво по-подходящо от това човекът да седне в ръката на Ма?

Именно затова е служел Тронът, а символът Ш върху него показва трите изначални елемента на битието – дух, душа и тяло или енергия, построение и пространство – онова, от което се изтъкава всяка проявена и непроявена реалност. Затова магът трябвало да бъде посветен в тройното начало на света и в различните превъплъщения на трите начала“.

Като се мине след Трона, първо от ляво се вижда една чудесна фигура на делфин. Следва тесен коридор с дължина около десет метра и тогава се влиза в Галерията с рисунките.

Галерията с рисунките

Като се мине през тесния коридор, се влиза в значително по-широката галерия.

IMG_2808

През коридора

IMG_2812

В началото на галерията

На това място събирам хората, за да ги въведа в особеностите на галерията, така че да разберат възможно най-добре тайните на направата на самите рисунки.

„Видяхте, че влязохме тук през един тесен коридор. В мистичните и окултните учения преминаването през тесен процеп е преминаване през границата между два различни свята. Действително, тръгналият да се посвещава е на първо място приключил с много от съблазните на ежедневния живот и свят. На второ място той е разбирал смъртните опасности от прехода из пещерата и е бил предварително загърбил външния свят.

След това, човек не може да мине през тесен процеп с багажа си. Багажът символизира онова, което мислим, че знаем. В пълна чаша нищо повече не може да се сипе.

Тази галерия е единствената суха в цялата пещера и затова са избрали нея за направата на рисунките. Ако по стените се стичаше вода, те щеше да измие рисунките. Освен това, тази е единствената галерия без следи от разрушения по стените. Ако стените се рушеха, рисунките биха паднали. Виждате, че в древността хората са обиколили цялата пещера, за да изберат най-подходящото място, така че рисунките са издържат с хилядолетия.

Виждате също, че в тази галерия е малко по-топло от останалата пещера. Тук температурата е около 13 градуса. Някога е имало изход в края на галерията, който е водел върху хълма. Този изход е запушен с камъни, така че да се прекъснат теченията. Ако тук минаваха въздушни течения, те биха променяли температурата и влажността и с това биха причинили по-бърза ерозия.

Не само, че са избрани най-подходящите условия, но са създадени и допълнителни, така че рисунките да траят много дълго време. Това правим днес и в нашите библиотеки. Тези особености навеждат на мисълта, че рисунките от Магура са всъщност библиотека.

Има още една особеност. Първите рисунки са направени чак на 40 метра навътре от входа на галерията, чак след два завоя. Ако човек влезе тук със слаб източник на светлина, например с факла, заради еднакви цвят на стените, ще му струва, че галерията свършва на всеки завой. Това една психологическа проверка за решили да се посвещава и уморен вече човек, дали въпреки привидната липса на рисунки и въпреки привидния край на галерията ще продължи напред“.

Понякога тук правя едно по-специално шоу за посетителите, като ходя и гася за малко осветлението, така че да видят привидното сливане на стените.

Първите рисунки

a map front print

Картата на всички рисунки от Магура може да ви даде представа как най-общо протича беседата. Трябва да се има предвид, че в Магура се чете от дясно на ляво и затова началото на разказа е горе в десния ъгъл.

Като навлизаме навътре в галерията, трябва да четем по дясната страна. След това се прави едно обръщане в Слънчевата (Утробната) зала, която е кулминацията на посвещението и прочитът се продължава по другата стена.

схема галерия рисунки Магура

Ето как изглежда цялата галерия, като последните зали са мокри и в тях няма рисунки.

А ето кои са първите рисунки:

01

За рисунка номер 1 нямам какво да кажа, защото още не съм успял да разчета значението на двете точки вътре в ръцете около главата. Това, че има само триъгълник нагоре, следва да значи, че става дума за състояние на душата, което е устремено към търсенето на истината, с цел да се постигне освобождение на духа от материята. Двете точки могат с уговорки да се приемат като стремеж за завръщане към „слънцето“, което в Магура е източникът на духа. Но не мога да твърдя това със сигурност.

Рисунка номер 3 смятам, че представлява раждащата същност КА.

Рисунки от 4 до 11 са разположени в странична ниша и обикновено не ги показвам, защото сме много хора и не разполагаме с достатъчно време за всичко.

02

След това показвам последните рисунки, защото искам да подчертая нещо много важно, за което после може и да не остане време, а би трябвало да говорим за края на беседата, ако стриктно следваме посоката на прочита.

В Магура насочените нагоре ръце значат съзнание, което се стреми да служи. В края на процеса на посвещение се достига до две неща:

  • освобождаване на духа и съзнанието от материята;
  • изграждане на свободен дух, който дарява/служи.

Обръщам внимание върху следните рисунки:

081

и питам какво е животното. Понеже лами никога не са живели другаде освен в Америките, то това е жираф. Питам и колко е висок жирафът. Около 5-6 метра, от което следват две възможности.

  • ако четем нещата буквално, значи, че до жирафа стои човек с ръст около четири метра, което би могло да съответства на ръста на атлантите. В това има логика, защото според Платон Атлантида е разрушена преди 12 500 години, каквато е една от датировките на рисунките. Счита се, че атлантите са разполагали със значителни познания и е възможно да се опитали да спасят част от тях, ако не и всичките. Пещера Магура е подходящо място за това, а изборът на образи през текст има множество предимства;
  • ако четем рисунките метафорично, тогава се има предвид колко е извисен духът на посветения.

Следва логичният въпрос, щом жираф е използван като символ за височина, то жирафът трябва да е бил масово познат по нашите земи – кога е било това? Очевидно, когато тук са живели жирафи. Такива времена наистина е имало, защото фосили са намирани. Ясно става на момента, че няма как да са прави стандартните изследвания, според които рисунките са от края на Бронзовата и началото на Желязната епоха, което е преди около 2 600 години, защото тогава жирафи не са живели тук. Става дума за възраст на рисунките не по-малка от 12 000 години.

Възраст на рисунките

Рисунките от Магура не могат да се датират пряко с радиовъглероден анализ, защото са компроментирани.

През 1956 година се прави заснемане на рисунки, за целите на което боята им (прилепно гуано) бива опреснена, за да личат добре. След това, през осемдесетте години рисунките биват обработени с разтвор срещу гъбички. Не е само това, но и всички посетители издишат свеж въглерод под формата на въглероден двуокис, който ежедневно опреснява въглерода в рисунъка. Затова датирането на рисунките с радиовъглероден анализ ще покаже много по-малка възраст от действителната.

DSCN3770

Показвам това, че една част от рисунките са изпъкнали от стената и обяснявам, че това се дължи на тяхната боя, която запечатва скалата и спира ерозията под самите рисунки, но околната скала продължава да ерозира и се оттегля назад, като оставя рисунката изпъкнала. При постоянните условия в Галерията с рисунките всичко се случва много бавно. Един надпис с молив от 1940 година изглежда като правен вчера. Човек трудно може да си представи колко време е нужно за изпъкване на рисунките с до един сантиметър. Чел съм за 40 до 100 хиляди години.

Ето кои са изпъкналите рисунки:

aa map front

Това са рисунките в червено.

Тук показвам и сравнение на стиловете:

zzYXOmd 3md 2md 1maleshorafemalefdanimals

Първо отбелязвам разликите в животните. Червените са изпъкнали, а черните са плоски. Вижда се, че старите животни са съвсем различни от по-новите, сред които има само елени и кон. Това значи, че е минало толкова много време между двата етапа на рисуване, че фауната се е променила напълно. Според моето датиране, старите рисунки са на 42 680 години, а новите на 14 600 години.

Интересно е, че независимо колко точно време е минало, новите рисунки са стилово идентични със старите и представляват тяхно стилово и смислово продължение, все едно никакво време не е минало между двата етапа.

Но време е минало и това се доказва не само от изпъкналостта и различните животински видове, но и от наличието на нови, несрещащи се преди това геометрични елементи и концепции:

zvezdi 1T3T2T1IIII 1III 3III 2III 1grebeni 1

Тези символи се намират само и единствено сред новите рисунки.

orion

Показвам и плочицата от слонова кост, намерена в пещера в долината Ач в Германия, която е датирана на възраст 32 500 – 38 000 години. Тя има на себе си изображение, непълно идентично с рисунките от Магура. Това е косвено доказателство, че рисунките са съществували още тогава.

ReligionTree

Друго такова доказателство е датирането на Европейския анимизъм (долу в ляво) или това е Култа към плодородието на възраст от 42 000 години и то именно със символа „танцуваща жена“, който съставлява около 40% от магурските рисунки.

На последно място привеждам прочит на сцена от пещерата:

human history

Считам, че първите рисунки са възникнали в епохата Дева преди около 42 – 43 хиляди години. Спомнете си началото на беседата, когато разказвах за миграцията на полюсите, и обърнете внимание, че последните рисунки според прочита ми са правени отново през Дева, но 26 000 години по-късно.

„Ловната“ сцена

03

„Ако сте обърнали внимание, винаги щом става дума за Магура по различни медии, за илюстрация се ползва ето само тази малка част от „Ловната“ сцена:

04

а останалите рисунки не се показват. Има десет основни участника в долния ред на сцената, които се занимават с лов, а рисунките в пещерата са 1031 според преброяването, което направих в началото на годината. Тук става дума за по-малко от 1% от рисунките, обаче това се счита за достатъчно, за да се определят всички рисунки за сцени от примитивното ежедневие на праисторическите хора.

Пренебрегват се около 93% от рисунките, които представляват символи, а символите са абстракция, те изразяват не буквалните материални обекти, а съществени особености на явленията. Наличието на такъв голям дял на символите говори за това, че рисунките от Магура са всъщност абстрактен, философски запис. Но една такава тема поражда много въпроси, а никой не обича въпросите. Затова се показват само ловците и животните и въпросът се счита за изчерпан.

Но обърнете внимание, че освен най-лявото животно, което прилича на щраус или ему, е действително съществувал вид – в Европа са живели щрауси. Останалите четири животни са нереални – такива птици с ръце, рога и уши не е известно да са съществували. Следователно, те представят не реалното ежедневие, а са метафора, те са някаква приказка, разказ за нещо друго.

Обърнете внимание, че сцената е ясно разделена на две равнища, като дори е използван релефът на стената, за да се подчертае това. Хората на горния ред и хората на долния ред се занимават със съвършено различни дейности. Това са два напълно различни свята. Човешките дейности са представени на долното ниво, а божествените занимания са но горното ниво на сцената.

Вгледайте се в сцената и ще забележите наличието на цели три различни типа хора в нея:

Тип 1: Деятели – занимават се с конкретни задачи

Тип 2: Примитиви – намират се на ниско равнище на развитие

Тип 3: Посветени

В Магура образът на рисунките, съдържанието на конкретни елементи и цялостната конфигурация са единственото изразно средство и затова трябва да се вглеждаме внимателно в образите, защото така ще разберем вложените в тях идеи.

Примитивните хора са изобразени съвсем схематично, което говори за ниска степен на тяхното развитие. В същото време те са представени с ясно подчертана ерекция, което показва мотивацията на техния живот и действия – при тях всичко идва от нагоните и е плод на безсъзнателни подбуди. Те са подобни на животните в своето поведение, макар физиологически да приличат на хора. Важно е кой обитава тялото.

Посветените пък са нарисувани с ръце в полукръг около главата. Ръцете в тази поза символизират развитото, просветлено съзнание. Двойно-триъгълното тяло, което прилича на пясъчен часовник, символизира божествения произход на тези хора. Плътният триъгълник, насочен надолу, означава втъкаването на духа в тяло или това е символ на Богинята-Майка. Плътният триъгълник, насочен нагоре, символизира стремежа на духа да се освободи от материята и да се завърне в свободното си състояние и това е символ на Бога-Баща.

05

Сцената разказва за това, че примитивните хора са били систематично издирвани и след това обучавани. По нищо не личи примитивните хора да са били посвещавани до степен на развито съзнание.

Това ограмотяване на примитивните хора е причината за съществуването на деятелите, които имат специализирани знания и умения. Деятелите също нямат развито съзнание. Те са насочени към извършването на конкретни задачи, но без поглед към цялостната картина на битието.

Такива сме в по-голямата си част и ние – нас са ни научили да четем, да пишем, да извършваме и други дейности според специализацията си. 

deyateli

Ето какъв е произходът на деятелите – те са функционално доразвитие на символите на „плътния“ дух, който има съдба, предначертаност или конкретна задача за изпълнение. Затова и деятелите са строго посветени на изпълнението на задачи, но без поглед встрани от зададената им програма. Помислете, това отлично отговаря на нашата действителност.

04

Сцената съдържа още едно важно сведение. Тук група от четирима деятели бива съпровождана от куче (най-вероятно), което говори за опитомяване на животни. Така се представя етап в развитието на човечеството, в който ние целенасочено взаимодействаме с околния свят и използваме неговите ресурси преднамерено.

Освен това, четиримата деятели действат заедно и организирано за изпълнението на конкретна задача, като са разделели помежду си необходимите за това знания и умения. Това е специализацията и разделението на уменията и труда.

Докато за примитивния човек и общество е характерно това, че всеки сам извършва за себе си всички жизнени дейности (сам ловува, сам си създава оръдията на труда, сам гради заслон и т.н.), то в цивилизацията уменията и дейностите са разделени – един прави обувки, друг – дрехи, трети набавя храна и т.н. 

По това познаваме, че в „Ловната сцена“ наблюдаваме възникването на човешка цивилизация, но то не е станало спонтанно, нито по еволюционен път, а е благодарение на дейността на Посветените.

03

Виждате, че „Ловната сцена“ е ясно разделена на две нива, в които се извършват съвършено различни действия и в които предметът на заниманията е коренно различен. За подчертаване на тези разлики е използван дори релефът на стената, като долната част е нарисувана под ръба, а горната – над ръба.

Но тези два свята и случващото се в тях са свързани. Първо, на горния ред Посветените ограмотяват Примитивите и така създават Деятелите. Второ, между двата реда има трима посредници:

06

Това са трима Посветени. Най-вляво фигурата е шаман, а другите двама са магове. На стената те са така разположение, че да се подчертае междинното им положение между двете равнища.

Разбирате ли какво се случва? Изобразеното тук не се отнася само до миналото, до създаването на и управлението на някаква древна цивилизация, която не се отнася до нас. В Магура са представени принципите на битието, не толкова конкретни събития. 

И до сега нашето цивилизовано общество се създава и управлява именно така – ние получаваме едно първоначално ограмотяване, а след това се специализираме и разпределяме помежду си уменията и дейностите. След това работим организирано, но в никакъв случай не се организираме сами – на нас винаги някой ни задава план и това се случва, дори да не го забелязваме. Дори това е най-добрият начин да се случва. Ако започнем да забелязваме, то ние ще развием съзнанието си и ще престанем да сме деятели, затова е нужно задаването на дневния ред да става незабележимо за нас.

Най-незабележимо е, когато така се прави, че си мислим, че сами искаме да изпълним въпросните задачи. На нас ни се показват неща, които искаме, или ни се показват дотогава, докато започнем да ги искаме. След това ни се казва „прави това и това и скоро ще получиш желаното“. 

Ясно става, че:

  • цивилизациите не възникват сами и по еволюционен път;
  • цивилизациите не решават собствени въпроси, а биват ръководени;
  • цивилизацията не е най-висшето достижение на хората.

Дори виждате, че цивилизацията всъщност е представена като нисша. Цивилизацията не значи просветление, значи единствено управление. А какъв по-елегантен начин да управляваш глобално от това да даваш на хората съответните „открития“? Нима мислите, че сами откриваме и изобретяваме, а после се чудим какво да правим с изобретенията или пък правим открития и изобретения, които променят целия свят и отношенията помежду ни?

Не, откритията, изобретенията и дневният ред достигат до нас чрез посредници. И важно е през цялото време пред нас да има поставени задачи.“

От тук следва няколко въпроса:

  • може ли Деятел да развие съзнанието си и да стане Посветен?
  • съществуват ли и сега посветени, можем ли да ги намерим и разпознаем?

Следващи рисунки

07

Следват няколко много бледи рисунки, които едва се забелязват. Хубавото е, че в тази част на галерията рисунките все още са изпъкнали (стари), заради което релефът им може да се различи на стената.

Тези рисунки не са били опреснявани по-късно и вече са почти с цвета на стената.

08

Следва поредица от зиг-заги, които са силно разпространен символ в Магура. Дотук най-смисленият направен прочит на този символ е преминаване, път, към, на. По-късно научих, че именно такова значение е имал зиг-загът в Древен Египет.

Зиг-загът може да се използва и като числа, тъй като неговите върхове и падове могат да се броят. Още по-интересна става постановката с това, че отделни върхове и падове са отбелязани с точки над или под тях. На този етап допускам, че това може да са числови записи.

С какво осветяваха в Магура, когато правеха рисунките?

09

Стига се до група рисунки, които са скрити в ниша зад стена. Тук имам отличната възможност да покажа, че не над всички рисунки има сажди по тавана и, че навярно рисунките са правени без използването на факли.

„По презумпция (без да има някакви доказателства или конкретни причини, но по предварително мнение, за което някак всички са съгласни) се счита, че праисторията е безпросветно и нискотехнологично време, когато хората са разполагали само с най-прости материални средства, включително и такива за осветление. Заради това се смята, че рисунките в пещера Магура са правени с помощта на факли или на подобни средства в ролята на източници на светлина.

Факлите използват различни масла, които горят и така дават светлина. Маслата и смолите горят, отделяйки значителни количества сажди, които поради това, че са нагрети, се издигат на известно разстояние нагоре. Достигайки до по-ниските места на тавана, саждите се залепват там и могат да останат на мястото си с хилядолетия, тъй като представляват въглерод и не се разлагат.

Следователно, ако за направата и за по-късния прочит на рисунките в Магура са използвани факли, то трябва още да личат следите от това, таваните над рисунките трябва да са опушени. Това е още повече валидно поради големия брой на рисунките (1031 според преброяването което направих за съставянето на Картата и Каталога на рисунките). Колкото повече има да се рисува и да се чете, толкова по-дълго хората трябва да се задържат под сравнително ниските тавани и толкова по-опушени трябва да са те. Друг фактор е наличието на големи сцени, включващи до 40 рисунки, над които сцени следва да се наблюдава съществено опушване.

Това действително е именно така.

С навлизането в Галерията с рисунките, първите 40 метра от нея не съдържат рисунки. В тези 40 метра таванът е чист, защото там хората са преминавали по-бързо, а и защото там височината на тавана е по-голяма – около 4 метра.

С наближаването към първите рисунки започва да се наблюдава плавно потъмняване на тавана. Над рисунките пък таванът става съвсем черен, което идеално отговаря на модела за създаване и прочит на рисунките с помощта на факли – човек се задържа повече там, където има обект, представляващ интерес.

tavan 1

Илюстрация 1. Таванът в началото на галерията, където той е по-висок и е чист.

tavan 2

Илюстрация 2. Опушване на тавана.

tavan 3

Илюстрация 3.Опушване на тавана.

tavan 4

Илюстрация 4. Опушване на тавана.

Вижда се нагледно, че факли и други димящи средства за осветление са били използвани много пъти. И това е съвсем нормално с оглед на предполагаемото и дори доказано ниско технологично равнище на хората в старите времена.

Но вижте сега няколко примера, които рязко се различават от основния модел.

Съществуват няколко нищи, разклонения и ръкави на галерията, в които също има рисунки. Рисунките там са от същия стил и по своята степен на изпъкналост са идентични с рисунките, над които таванът е опушен. Но в тези ниши няма никакви следи от опушване на тавана.

tavan 5tavan 6tavan 7

Вижда се, че на въпросните места таванът е нисък и би трябвало съвсем лесно и обилно да бъде опушен, но нищо такова не се наблюдава. Да беше само на едно място, можеше да е случайност, но това са три различни места в галерията – и на трите места виждаме едно и също, което значи, че липсата на опушване там е закономерна и произхожда от начина, по който са правени и ползвани рисунките там.

Какво е различното между тези и останалите рисунки? Различното е, че тези са в значителна степен скрити и отделени от основния „посетителски поток“. Значи, ако човек отива там със слаб източник на светлина, например факла, е много вероятно да не забележи наличието на нишите и на рисунките в тях. Следователно е много вероятно човекът да не застане с факлата си пред тези рисунки и да не опуши тавана над тях, макар той да е много нисък.

Ето го моделът:

Рисунките от Магура са правени с употребата на недимящи източници на светлина и първоначално таванът е бил чист над всички рисунки. По-късно настъпва технологичен упадък и на хората не са били достъпни недимящите осветителни средства. Като резултат от това те вече влизат с факли и опушват тавана, но в огромната част от случаите подминават няколкото ниши и така таваните на тези ниши остават чисти.

Ако това твърдение (извод) е вярно, то добре съответства с друг факт: в рисунките от Магура са описани орбитален и синодичен лунен месец, движението на Земята около Слънцето и на Луната около Земята, показано е разстоянието между Слънцето и Земята, показано е развитието на ембриона, алхимични знаци, поне десетина азбуки произлизат от магурските рисунки и т.н., което говори за високите познания на онези, които са правили рисунките. Не е никак чудно такива хора да са си светели с нещо различно от факла.

Допълнение

Имах един случай, в който много се вглъбих в образите на рисунките и неочаквано и изневиделица на тавана на стаята се появи дъговидна ивица с равномерна дебелина от слаба жълта светлина. Ивицата стоя там около половин час и изчезна пак така внезапно.
Тогава още нямах хубав фотоапарат и не можах да я снимам. Опитвах с телефона, обаче не се получаваше – не можеше да я хване.
Ивицата не продължаване надолу по стените, а беше ограничена само по тавана. Светлината не идваше отвън, защото заставах на прозореца и не хвърлях сянка върху ивицата.
От тогава смятам, че има и други начини за осветяване на помещения, различни от техническите средства“.

Нарастване на абстракцията

a map front print small

Докато „Ловната сцена“ можеше да се използва за твърдение, че рисунките изобразяват праисторическата действителност реално и буквално, то с навлизането навътре в галерията започват да се срещат все повече и повече символи – рисунки, които са силно стилизирани и прости по конструкцията си и които нямат подобия сред растенията и животните. В действителност, над 97% от рисунките са абстрактни, което говори за наличието на философски идеи.

Обръщам внимание на това още тук.

Първата сексуална сцена

10

 

„В Магура съществуват общо осем сексуални сцени, които показват все по-високо развитие на съзнанието.

Тук се вижда втората сексуална сцена, състояща се от рисунки 1 и 2. Рисунка 1 е мъжка фигура във възбудено състояние, виждате изобразената ерекция. Рисунка 2 е женска фигура.

Мъжките и женските фигури в Магура си приличат много и се бъркат, когато човек още не знае правила на прочита. Рисунка 4 е мъжка фигура и е еднаква с женската (2), като се различават само по „колана“ през кръста. Женските фигури имат „колан“, а мъжките нямат. „Коланът“ значи матка, утроба, женственост.

Рисунка 4 представлява мъжка фигура в нейното нормално, съзнателно състояние. Тук искам да отбележа, че тези фигури представят не телата на хората, а състоянията на човешката душа. Затова в някои случаи фигурите нямат крака или нямат глава. Това не значи сакати или мъртви хора, това значи състояние на душата. Например, главата по формата си наподобява Деятелите и е символ за наличието на личност, гледна точка, конкретна задача, конкретно отношение към света. Липсата на глава значи, че това състояние на душата действа без гледна точка и без собствени цели, но е съзнателно. Наличието на крака значи, че делата на фигурата се отнасят до действителността, до материално проявената действителност.

Навсякъде, където мъжката фигура е нарисувана далеч от женската, тя е в нормално, съзнателно състояние. Когато мъжката е близо до женската, тя винаги е във възбудено състояние, като се трансформира и добива една примитивна конфигурация. Губи съзнанието си и се превръща в инструмент на природата. И наистина това се случва на мъжа в сексуално възбудено състояние.

Untitled-1

В Магура символът Х значи превръщане от едно състояние в друго. Тук рисунка 3 означава именно това.

11

Когато четем от ляво на дясно, имаме съзнателна, в нормално състояние мъжка душа, която в сексуалния акт се превръща в душа в сексуално възбудено състояние. Ако четем наобратно, от дясно на ляво, следва, че чрез сексуалния акт примитивната същност ще добие съзнание.

Интересно в Магура е, че цялото знание на рисунките е разпределено на различни места и никъде не съществува линеен изказ. Съществуват фрагменти, които са разпределени в различните сцени. В една сцена трябва да прочетем и разпознаем един принцип, който после да приложим в друга сцената, така че там да разчетем следващ принцип и така нататък.

Може би, от една страна целта на това е да направи откриването на принципите на прочита трудно, така че да не може бързо и лесно да се добие записаното знание.

Но, от друга страна, прави впечатление, че Магурската култура е крайно пестелива откъм брой използвани символи. Те предават огромни количества информация с малко на брой символи и затова знанието е разпределено в множество сцени. Така не само представят сцените с тяхното по-конкретно съдържание, но и ги използват, за да предадат част от граматиката и част от космогонията си. В Магура е нужно да се върнеш много пъти към една и съща сцена, за да я разбереш – от нея ще ползваш знание, за да разчетеш друга, с придобитото знание от втората ще прочетеш трета и тогава ще се върнеш с допълнителни сведения, за да разчетеш докрай първата.

А сега за значението на сексуалната сцена.

saznaniya

types of consciousness in Magura cave

Първо трябва да се познават състоянията на съзнанието, представени чрез ръцете около главата. 

Съзнанието може да бъде неутрално затворено. В това състояние съзнанието наблюдава себе си.

Съзнанието може да бъде неутрално отворено. В това състояние съзнанието наблюдава света и взаимодейства с него, но без да го променя – не се стреми към нищо.

Съзнанието може да бъде отворено и насочено навътре – като символа за сърце. Такова съзнание се стреми да получава, иска, търси да намери.

Накрая, съзнанието може да е отворено и насочено навън, нагоре. Това съзнание дарява, то служи.

Налична е и комбинация от стремящо се да получава и затворено съзнание, както е при женската фигура 2. Това съзнание наблюдава себе си, търсейки да изживява.

Виждате колко много има да се каже само, за да може да се разбере една съвсем дребна съвкупност от две рисунки. А представете си колко много е нужно, за да се разберат всички рисунки. За щастие, тази беседа разкрива по още малко на всяка следваща сцена.

Важно е да се отбележи също, че женските фигури винаги са в съзнателно състояние в сексуалните сцени, за разлика от мъжките фигури.

Така виждаме, че женската фигура 2 се стреми да изживее нещо, като иска да наблюдава ефектите му върху себе си, но не иска да се промени от това. В същото време „коланът“ й изтънява към краищата си, което значи, че не е възбудена (не се вълнува от случващото се) и не е готова да зачене.

Това значи, че човекът в лицето на женската фигура експериментира със сексуалните отношения. Тя го прави съзнателно и наблюдава случващото се.

Тук е голямата разлика между хората и животните. Животните имат сексуална активност поради инстинктите и нагоните си, без да съзнават и без да избират това – те са просто проявление на принципите на природата.

Голямата крачка тук е, че човекът е разбрал, осъзнал, че може да има сексуални отношения по собствена воля и сега той експериментира с тях.

Това е смисълът на тази сцена и тя представлява една огромна крачка в развитието на съзнанието“.

Трите пътя на посвещението

12

„Имайте предвид, че много трудно се разказва нелинеен разказ, в който стотици пъти трябва да се връщаш в началото, в средата или да отиваш чак в края му, за да обясниш настоящата му част. 

Тук стигаме до троен зиг-заг, на който две части са отгоре, следва граница и една част е под границата. Спомнете си, че зиг-загът значи път.

Тук виждаме три пътя – два външни и един вътрешен.

Нямаше да разбера какво значи това, ако предварително не бях забелязал, че рисунките в галерията вървят от най-буквални на входа към най-абстрактни в най-вътрешните части. То е един процес, при който посвещаваният изминава плавен път от ежедневни дела и буквални изображения до космически принципи и символи. Следователно, запознавайки се с рисунките, човекът бива постепенно извеждан от ежедневното си състояние и въвеждан в понятията за бог, а след това върнат по рисунките на другата стена до ежедневието, но вече различен.

Трите зиг-зага са (от горе на долу) пътят на тялото, пътят на душата и пътят на духа.

В напълно несъзнателното си състояние човекът е съвършено подвластен на тялото си – то му дава команди, изисквайки чрез болка да се удовлетворят потребностите му, а наградата за тяхното удовлетворяване е усещането за комфорт. Много хора цял живот са на това равнище и са безкрайно заети да угаждат на тялото си, което е техен всевластен господар. Но, ако човек разбере какво представлява тялото му и научи как работи то и какви са неговите цели, човекът ще се превърне в негов господар и ще започне на свой ред да го използва. Така човекът изминава пътя на тялото.

Веднъж прогледнал отвъд тялото си, човекът е роб на душата си. Тя ни командва чрез страхове, предпочитания, чувства, стремежи, искания, желания. Човек може за векове да остане прехласнат пред богатството на тези изживявания и по наркомански свързан със сладостта от изпитването на чувства, включително и на неприятните. Но поне крачката напред е, че вече има възможност да взаимодейства с душата си.

Има власт над нас онова, което не познаваме. В началото човекът дори и не подозира, че има душа и смята, че цялото му поведение и всичко, което изпитва, е негово собствено. Затова му слугува напълно.

Но, когато човекът узнае, че има душа и какво представлява тя, той вече придобива способността да я използва и да спре да й робува. Така човекът изминава и втория външен път – този на душата.

И душата, и тялото са външни за същността ни. И двете са одежди, чрез които се проявява духът.

Духът, според Магура, е направо от бог, еднакъв е с него и е единствената наша жива съставка – това сме самите ние. Затова този път е вътрешен и към него няма пътека – той ще се случи изведнъж“.

Произлезли от слънцето

13

Връщаме се отново на предната група от рисунки, тъй като те съдържат безценна информация.

Untitled-1

„Направих измервания на част от този тип символи, които представляват кръгче или дъга с „краче“. Открих, че ако отнесем дължината на „крачето“ към дължината на дъгата, се получават точни пропорции. Намерих следните пропорции: 1/1, 1/2, 1/3, 1/4, 1/5, 1/6, 1/8 и 1/16. 

На първо място, това значи, че рисунките не са плод на спонтанен художествен акт и, че всъщност въобще не са изкуство. Те са предварително планирани, дори мога да кажа проектирани, а след това изчертани – да. Иначе нямаше да се получат точните пропорции.

На второ място, рисунките съдържат математически послания.

На трето място,

Magura spirits

на всеки от тези символи може да се запише дроб, която описва съответния символ. Това невероятно много прилича на изписване на честоти, тактове, тонове.

А да видим сега произхода на тези символи.

SPIRIT

Графически, стилово и смислово тези символи произлизат от слънцето, което е изобразено в Магура – те са неговите лъчи заедно с неговото ядро.

Ако слънцето наистина е нашето Слънце, в това има голям смисъл, защото то излъчва енергия с различни честоти, които могат да се запишат като дроби. Това, че всеки един от тези символи носи в себе си дроб, показва, че той е енергиен лъч с определена честота. Това на свой ред доказва, че тези символи са лъчите на слънцето или онова, което се излъчва от него.

Енергията е дух и духът е енергия, но и не само“.

Сърцето

14

„Следва група от рисунки, сред които символ, който много използваме, но за който не знаем много – сърцето (3).

types of consciousness in Magura cave

Първо виждате, че то е много стар символ, а не сме го измислили онзи ден.

След това си припомнете различните състояния на съзнанието и ще разберете произхода и смисъла на символа за сърце. Той произлиза от съзнанието, което се стреми да получава.

Литературата и културата са изградили един романтичен образ на сърцето като символ и у приписват най-възвишени чувства, любов и алтруизъм. Но в същността си то е имано предвид като алчно, стремящо се да получава.

В действителност, когато кажа на една жена, че я обичам, то значи, че я искам, искам да я получавам.

Ами глаголът „сърдя се“ от къде произлиза? Произлиза от старата българска дума „сърдце“, нали затова казваме „сърдечно“? А кога се сърдим? – когато не получаваме желаното. Освен това, в древността се е считало, че мислите, жлъчта и лошите чувства се таят именно в сърцето, а в алхимията

alchemy

символът за сяра и жлъч е именно сърцето.

Няма нищо случайно, нито нещо без произход.

Сега обърнете внимание на рисунка 1, където един символ на енергията/духа е представен като свързан с произтичащ от него зиг-заг. А енергията не се ли разпространява именно като вълни и не описва ли синусоидата пътя на енергията и лъчите?

След това обърнете внимание, че от рисунка 3 лесно се получава рисунка 2, като към 3 добавим един плътен триъгълник. Така уплътняваме състоянието на духа 3 до състояние на душата 2. Следователно, различните състояния на душата са по-плътни проявления на съответните състояния на духа.

 

Докато символът Х значи превръщане от едно състояние в друго, то символът Плътен Х (или подобието на пясъчен часовник) значи придобиване на плът, оплътняване. Тогава става разбираемо и как е построена човешката душа:

how a Magura male figure is constructedthe costruction of a Magura female figure

По-простият пример е с мъжките състояния на душата, където няма „колан“ през кръста. Ето как състоянията на душата се изграждат от състоянията на духа чрез оплътняване. Магура най-пълния известен разказ на космогонията и произхода на човека.

Ние всички съдържаме в себе си дух божий и той е нашето ядро.

Разликата с другите учения е, че в Магура всичко е проследимо, всичко е ясно и разбираемо и не съществуват мъгляви формулировки, плод на невежество или на откровен стремеж за обсебване на ученика от страна на учителя“.

Сексуални отношения по навик

15

„Това е третата поред сексуална сцена. В нея няма развито съзнание, нито мъжът и жената са ясно отличими един от друг. Те са изобразени дори по-опростено не само от Деятелите, но и от Примитивите.

Това ясно показва, че вършенето на каквото и да е по навик силно осакатява човешката същност. Тук дори природата не ни води с нейните нагони и инстинкти. Прекалено дългото живеене по навик осакатява.

Но не мислете, например, че излизането в различни дискотеки, преспиването с различни жени или мъже, посещаването на различни места разчупват схемата на навика. Човек може да е дори турист по навик – ходиш просто така, за да минеш обектите и да не си си вкъщи.

Нещо празно ли е от съдържание, правиш го по навик“.

Сексуално израстване / израстване на съзнанието

16

Следва дълга поредица от трансформации на душата.

„Гледайте на записа от Магура по следния начин – всяка фигура и всяка сцена са пореден етап от посвещението на една и съща душа – все едно, вие като влезете тук да се посвещавате, преминавате през всички тия състояния и, изживявайки ги, се осъзнавате, че сте сега на тоя етап и това ви дава възможността да преминете на следващия.

Именно това е описано в Магура – всички трансформации на човека до достигането на просветление.

17

Вижте дясната част на поредицата – пълна е със състояния на съзнанието, които искат, искат, искат. Това е един марш на егоизма.

18

И това не е случайно, тъй като сцената се предшества от малка група символи, сред които символа на егоизма/егото (рисунка 1).

Всички тези човешки души са със завити навътре ръце, които значат стремеж към получаване. Нима, тръгнал по духовен път, човек не става алчен и лаком за просветление, за чудотворство, за лечение, за богатство и за впечатление на другите? Става. Понаучил малко, човекът ламти за почести.

Апогеят на егоизма се постига в четвъртата поред сексуална сцена:

19

Тук „коланът“ (женствеността) е прав, което значи, че женската същност не се вълнува, не изпитва чувства и не е готова да зачене. Ръцете й са много силно завити навътре, което показва огромен стремеж за получаване.

На мъжката фигура ръцете пък наподобяват лък със стрела, което е символ на преднамерените действия с цел постигане на нещо. Ръката му е протегната напред, принасяйки дарове. Протегната му ръка е на равнището на женствеността на жената, което показва, че той се стреми да закупи женствеността й.

Тази сцена е етапът, когато човекът, осъзнал преди това, че може да има сексуални отношения по собствена воля, сега осъзнава, че може да използва сексуалните отношения, за да получава блага или да използва благата, за да получава сексуални отношения.

Но не ги съдете, това е естествен етап от развитието на съзнанието. Дори много от нас сме на този етап и аз също съм се разпознавал в тази сцена, когато съм се старал да бъда угоден на жена, за да е благосклонна тя към мен. И тук не става дума само за пари и материални придобивки, става въпрос също и за мили думи, помощ с едно или друго, внимание, все целящи получаването на благоволение.

Тук човек е във вихъра на себе си, мислейки си, че прави много за другите и считайки, че те следва да са му признателни. Интересното е, че когато си в някое състояние, почти не можеш да видиш, че си в това състояние, а ти се струва, че си чудесен.

Но, разпознаеш ли се на някой етап от рисунките, ти можеш да преминеш на следващия. Докъдето и да си в момента, това е състояние, а състоянията се сменят.

20

В лявата страна фигурите се променят и преживяват нови състояния, като в процеса на преобразувание (най-вдясно на показания сегмент) участва и бог-слово или промисълът. Той се представя в Магура от символа Т.

21

Следва по-сложна сексуална сцена, петата поред, съставена от две части. Понеже в Магура се чете от дясно на ляво, то първата част на сцената е дясната страна.

В нея виждаме женска душа, която се стреми да получава. Нейният „колан“ е ветрилообразен, което значи, че се се вълнува от случващото се и е готова да зачене. До нея виждаме мъжка същност във възбудено състояние, но без нарисувана ерекция, което значи, че сексуалната енергия не се консумира.

Това е тантрическа сексуална сцена, в която сексуалната енергия се възбужда, но се разходва, а се натрупва. Тук става дума и за чувства.

Като следствие от този подход в сексуалните отношения, се достига до изменено състояние на съзнанието в следствие на промяната в нивата на хормоните или съответните им енергии, което се символизира от халюциногенната, отровна гъба. В лявата част на сцената мъжката фигура вее в изобразена с ерекция, т.е. сексуалните отношения се осъществяват. В резултат на това над двете фигури се появяват хоризонтални черти, които представляват свързването на участниците с „небето“, с бог.

Тук вече наблюдаваме ново равнище на сексуалните отношения. Докато в предишното човекът се стремеше към придобивки и използваше сексуалните отношения за това, то тук сексът се използва за просветление.

Именно на този етап човекът вече завършва пътя на тялото, което досега го е командвало чрез нагоните си, а сега човекът го използва, за да види отвъд него.

Утробната зала

С описаното дотук човекът попада в Утробната зала (която по стандартните класификации се нарича Слънчева зала, защото е явно доминирана от Слънчевия календар и съдържащото се в него слънце).

„Наричам тази зала Утробна, защото самата Галерия с рисунките прилича на вулва, а въпросната зала има триъгълна форма като матката с две разклонения като рога – точно като яйчниците. Забелязал съм при ходенията си там, че с каквито мисли влизам в тази зала, после цяла година ми върви на такива занимания.

Не е само това, но и логиката на направа на рисунките говори за същото. Към входа на галерията се намират най-реалистичните и ежедневни по смисъла си сцени и рисунки, все едно човек там все още е близо до ежедневието и нормалния свят. С навлизането навътре равнището на абстракция на символите нараства, сякаш човекът за се връща към изначалните съставки на битието, от които е изградено всичко проявено, т.е. все едно се завръща към бог. Когато тръгне да излиза, посветеният все едно отново се оплътнява от изначалните съставки и все едно се ражда наново, но този път излиза не същия, а различен.

Влизащият в Утробната зала бива поразен от богатството на рисунките тук. Вътре се съдържат над 60% от всички рисунки, т.е. тук човекът получава най-същественото по обема си посвещение. Освен това, тук са и най-абстрактните изображения, касаещи най-фунадаменталните принципи и събития. Сега става разбираемо, защо беше необходим този дълъг път на плавно посвещаване и надрастване на телесния път – човек трябва да придобие определена степен на готовност да възприеме видяното в Утробната зала, което не може да се случи с нашия ежедневен ум.

23

Първа пред нас се явява ето тази група от рисунки. В нея искам да обърна внимание на един детайл:

22

Тук виждаме мъжка фигура във възбудено състояние, но без нарисувана ерекция. Пред нея, тоест в дясно, се вижда един символ на духа, който в алхимията значи платина, но кръгът с точка в горната му част значи слънце и злато. А около фигурата във възбудено състояние се намират три големи точки – същите, които намираме и в „шахматните полета“, отнасящи се до пространството. 

За осъществяването на всяка магия, за реализирането на всяко построение трябва енергия, описание и пространство. Тук се има предвид, че „златното“, чистото съсредоточение на енергията, духа довежда до резонанса, който поражда пространство за осъществяване на построенията.

По-късно ще стане дума за това, но според магурската математика, едното, отнесено само към себе си, поражда три нови, което правило е в основата на космогонията. 

Тук, чрез подбуждането на своята чиста сексуална енергия, душата придобива творчески, съзидателни способности. Ето защо беше нужна предходната сексуална сцена, в която мъжката същност се научава да бъде във възбудено състояние, но без да консумира сексуалните отношения“.

Относно душата

24

Бидейки вече господар на сексуалната си енергия, човекът категорично е надраснал командите на тялото си и върви по пътя на душата.

Спомнете си, че символът Т значи бог-слово или промисъл.

T2T1

Т е изначалното, фундаментално и най-просто от всички отношение. Т е квантът отношение и то е изначалният символ за отношение. А всяко построение се състои от съвкупност от вътрешни отношения между неговите елементи. Т е първичното съотнасяне на две еднакви неща, но в Т те придобиват нови качества. Вертикалната черта е действието, потокът на енергията, а хоризонталната черта е логика, начина на действие.

Затова всяко описание, всяко построение се символизира от символа Т, защото той значи структурата на нещата.

Структура на нещата може да съществува на множество взаимоподчинени равнища, което се символизира от следните фигури:

grebeni 1

Т може да значи и ум, а „гребените“ могат да са различните равнища на ума. „Гребените“ могат да са и различните равнища на човешка съзнателност, а могат да са и равнищата на записа, от който сме изградени. Това значи, че душата, което е носителят на нашето построение, има равнища.

„Когато писах публикацията за математическите думи, нямах представа, че ще доведе до повече разбиране на пространството. Досега съм мислил предимно върху силите и върху структурата, но за съществуването на нещата е нужно да се строят (сътроят) сили, построения и пространства. Само тогава събитията се осъществяват.

Има място (в Северозападна България думата е «место» с ударение върху О, което показва, че основното свойство на местото е неговата спосоност да съдържа). То е първично, безпричинно и винаги присъстващо. Всяко нещо се нуждае от място, за да бъде. Но мястото е неоформено. В него не могат да се отличат посоките, нито положенията. То е като твърд диск на компютър, преди да бъде форматиран, оформен. Същото нещо е потребно да се направи и с мястото, за да се превърне то в пространство и да може да се използва за осъществяване.

Буквата О е мястото и по-точно – частта от мястото, в която се осъществяват събитията. За форматирането на мястото е нужен образец с ритмично поведение, който да го изпълни, да го превърне в твърд, в опора за градеж. Има букви в българската азбука, които се отнасят именно до това. Но е потребно да се помни, че зад буквите има много сложни замисли и начини на поведение, за които нашето съвременно съзнание е силно ограничено. Буквата е само далечен и блед образ на онова, което се крие зад нея, така както е нашата сянка не само за тялото ни, но и за личността, общественото ни положение и изобщо всичко за един човек.
Тези толкова важни букви са Й/ь, Л, М, Н, Р, Ю и Я. Не знам от сега дали това е действителният им ред, а и не е толкова просто това да се определи, но вероятно можем да се доверим на стотиците поколения, които са имали време да подредят правилно азбуката ни.

Постоянното звучене на буквата Л, М, Н или Р изпълва мястото с възможност то да се използва за строяване, като всяка буква се отнася до различно равнище на уплътняване.

Буквата Л се отнася до телесното (материалното) равнище. Когато замисълът, вложен в Т, се пресъздава от силата Е в степента на плътност Л, тогава събитията добиват материална форма. Когато се съсредоточавам върху Л като степен на уплътняване, имам добър и цялостен поглед върху физическото си тяло. Тук единството на света е най-стеснено и ключовата дума е ЛИЧЕН – за отделното.
Буквата М се отнася до по-фино равнище на уплътняване. Там, където е УМът. УМ значи въвеждане в плътността М, равнището М. Там са и Мислите. Ключовата дума е МОЙ, което е различно от личен по съвсем фин начин. Опитите ми да се съсредоточавам върху буквата М като степен на уплътняване довеждат да появата на бучене като от електрически трансформатор. Чел съм за него, че съпътства задълбочените медитативни състояния.

Още по-ниско равнище на уплътняване се описва от буквата Н. Ключовата дума е НАШ.

Буквата Р определя съвсем ниска степен на уплътняване, където съответствието на УМ е УР. Към това равнище се отнасят също РА и ХОР, като вероятно последното им значение е на богове. По-скоро са явления от рода на ума и разума, на чувствата и емоциите, но от много висша плътност. Ключовата дума е РОД, РОДОВ.

Й/ь, Ю и Я са също такива равнища, но до тях, вероятно, разумът не може да стигне – все едно тялото да опознае ума.
Като се има предвид, че З е двойно наслагване на С (което е обединяване), може да се допусне, че разумът е трансплътностно явление. Чрез него умът има възможност да достига до РА, както и РА да озарява ума. Употребата на УР не е достатъчно развита при хората, както всъщност и тази на УМа.

й

л

м

н

р

ю

я

а

ай

ал

ам

ан

ар

аю

ая

ъ

ъй

ъл

ъм

ън

ър

ъю

ъя

о

ой

ол

ом

он

ор

ою

оя

у

уй

ул

ум

ун

ур

ую

уя

е

ей

ел

ем

ен

ер

ею

ея

и

ий

ил

им

ин

ир

ию

ия

Това са възможните части на думите, които показват, че нещото става реалност (проектира се) на съответното равнище на уплътняване.

Без да претендирам за изчерпателност, само си размишлявам. Думи като покой, застой, запой, завой, повей, развой, побой, ратай показват пълното уплътняване на събитията. Това са съществителни, който не могат да се пипнат – те показват поведението на материалните обекти. Да си материалист се счита за ограничено, а съвсем ограничено е да се впрягаш за пвоедението на материята. Затова Й е най-плътното равнище – поведенческото.

Кал, тел, чувал, козел, петел, обител, пепел, кол, дол, сол, мазол, цървул са обекти на физическо равнище.

Дом, ум, наем, заем са съществителни, но те са умозрителни.

Така може да се продължи. Това тълкуване може да не е напълно стройно, но съм сигурен, че е във вярната посока. До тук ги разглеждам само като наставки, а е вероятно те да имат подобно значение и като други части на думите“.

„КВАДРАТ С КРЪСТ

Дълго пренебрегваната от мен фигура квадрат с кръст се показа с много ценно съдържание и свойства.
Употребих определено количество сироп от бъз (препоръчвам го на всеки, тръгнал да търси истини), запалих ароматни свещи и пръчици – обстановката ме предразполагаше да съм напълно спокоен. Пуснах си hemi-sync и взех в ръце квадрата с кръст, който преди повече от година си изработих от тел. Онова, което си поставих за цел по време на този сеанс, беше да разбера същността и да усвоя употребата на тази фигура.
Визуализирах енергиите й, които се вливаха в мен, и започнах да усещам нещо като силна жега в цялото си тяло. Беше приятно и знаех, че нещата се случват. Не след дълго вече не усещах граница между мен и фигурата.
Не очаквах нищо конкретно, но все пак бях изненадан от онова, което ми се разкри. Попаднах в пространството, където обитават умовете. Всички умове бяха тям. Можех да избирам през чия гледна точка да наблюдавам. Всички те бяха част от нещо по-голямо, но имаха и предели. Освен умовете, можех да се включвам и към съзнанията, но там беше много шумно и пълно с петнисти обекти – правилни форми не видях.
Можех да ги огрявам със светлината на просветлението и състраданието, без това да ме изчерпва още повече, че имаше и други, които го правеха. Заедно с тези неща от светлина прогонихме много мрак.

kv 1

Ето какво разбрах за тази фигура: центърът й е пресечната точка на умовете. „Т“ е умът и движението му – самата логическа структура е хоризонталната черта, а проекцията й в света е вертикалната. Описал съм го в тази статия.
След това бях блажен.
P.S. Забравих да кажа едно-две много съществени неща. На два пъти изчезнаха всички образи, а на тяхно място се стелеха ефирни нишки като от козунак. Те бяха бяло-синкави. Като накъсани на парченца облаци бяха. Това беше съвсем друго ниво на съзнанието.
Знаех напълно убедено, че мога не само да знам какво става във всеки един ум и всяко едно съзнание, но и да му влияя. И това ако не е източник на мощ.
И много бих искал всички да се научат да употребяват тази фигура, защото тогава всичко ще е открито и няма да има затънтени местенца в нашите умове, където да се въдят плесени – всевъзможни тайнички и мерзости.

УМЪТ НА ЕДИН Е ДЕЙСТВИЕТО НА ДРУГ И ДЕЙСТВИЕТО НА ЕДИН Е УМА НА ДРУГ

Магурската философия по въпроса за мислите, действията, живота, вселената и всичко останало. Фината формула на щастието и страданието.

Пространството е онова, в което съществуваме. То съдържа всичко и всичко обитава него. Но то е било първоначално място, защото мястото е единно и неделимо. Първичното осъзнаване на съдържимото поражда размерността и превръща мястото в пространство. Поради това пространството не е гладко, а е квантувано – на порции е.

kv 2

А кубът с размерност 3х3х3 кубчета е неговият смисъл, същност и символ. Защото е тримерен като света ни, защото стените му са 108 и всяка една от тях отговаря на едно от изначалните състояния.

kv 1

Ето, „Т“ е умът. Той се състои от съдържание и действие, което го проектира върху света. Защото съдържанието само по себе си не е ум. Само съдържанието, което поражда движение, е ум.
Различните „гледни точки“, в които може да се постави умът и неговата проекция определят осите на пространството. Умът (продукт на осъзнаването на съдържимото) създава структурата на мястото и го превръща в простраство.

 KV 3

Целият космос е един съставен куб, в който живеем. И той е съставен от много умове, той се определя от тях. Както се вижда от куба с цветните вътрешни ръбове, умът на един е действието на друг и действието на един е умът на друг. Моите мисли определят чуждите действия, а чуждите действия формират моите мисли. И тази верига няма начало и край, затова и последствията от всяка една мисъл, дума и действие са така дълготрайни – те постоянно се „прераждат“, сменайки формата си. Всъщност, това ми напомня на пътуването на светлината през пространството – електромагнитна вълна, която се самоиндуцира.
Умът на един е деиствието на друг и действието на един е умът на друг. Това е фина и елегантна формула, която показва защо се случват едни неща, а не други. Но тя е и страшна – показва, че съдба няма. Има само последствия и въздействия. Няма Бог, който да управлява животите ни. Съвкупността от всички нас – това е и Бог и съдбата. Тази формула ни показва кой е истинският виновник – ние. И от кого зависи всичко – от нас. И, доколкото има бог, то той е толкова всеобщ, че няма дори име, няма личност, няма воля, няма идентичност. От него нищо не зависи, той не може да ви чуе, на него не се осланяйте. Той е просто онзи търбух, в който се помещаваме, и онази съвкупност от механизми, които карат нещата да функционират. Всичко останало сме ние и само от нас зависи животът ни.
Коефициентът на въздействието на умът върху действията и на действията върху ума не е задължително единица. Може да е много малък или много голям. Това зависи от степента, в която ни „пука“ – доколко сме заблудени, че привидностите ни касаят. Ето един начин да се прекъсне безкрайната иначе верига на последствията – не се вкопчвайте в тях, не им давайте храна, не наливайте масло в огъня. А другият начин е от сравнението със светлината – „светлината“ на последствията трябва да бъде „погълната“, за да бъде „угасена“. Състраданието може да направи това.
И, ако ти си тръгна, то е защото това се роди първо в мислите ми. И, ако това се роди в мислите ми, то е защото ми повлияха действията им. И, ако действията им ми повлияха, то е защото се впечатлявах как ме приемат. И всичко, което стана, не е онова, което исках. И не е вярно, че „така е редно, писано и по-добре“. А само е продукт на глупостта.
Който желае, нека разбере.
Когато правя нещо с любов, това благославя мислите ви, а те благославят действията ми. Когато мисля за вас с любов, това благославя действията ви, а те – мислите ми.
О, Магура, има ли мъдрост, която да не се намери в теб?

СЪЗНАНИЕ

Съзнанието е с божествен произход.
Рисунките от Магура придобиват още по-пълен смисъл и разкриват прекрасни приложения.

В последно време се занимавам със съзнанието и подсъзнанието си. По-конкретно ме интересуват представите и очакванията – как се формират, къде се „складират“ и какво пораждат.
Те формират живота ни и затова е много важно да се познават. Следвайки ги, ние сме в едно състояние на несъзнателност – доверяваме им се и ги оставяме да ни ръководят.
Установих, че представите, които се намират в подсъзнанието, се материализират.
При себе си виждам подсъзнанието като мазе, където май никога не съм влизал. Достигнах до виждането, че трябва да внеса съзнание вътре – като да пусна светлина там. Да осъзнаеш подсъзнанието си е полезно. Това е крачка към съзнателното пребиваване.
Снощи успях да почистя множество стари неща от там, които не искам вътре. Това породи един кошмарен сън с участието на всички тези неща. Умирах от студ, но бях целия облян в пот. Все едно като лекуване на грип. И е точно такова – болест, която ни кара да я възпроизвеждаме в живота си.
Трябва да предупредя, че има нещо като реминисценции – облекчението не настъпва моментално, а има период, в който се освобождават напреженията. После, обаче, откриваш, че стари проблеми вече не са ти никакви проблеми. Така можете да се излекувате дори от физически страдания и болести – защото те първо се формират в подсъзнанието.
При заниманията си със съзнанието видях и отговарящите му фигури от Магура:

saznanie

Вероятно не е никак случайно, че са от типа на божествените фигури:

 figuri-Model 1

Става ясно от къде идва съзнанието, проводник на какво е то. Какво трябва да правим с него и как да го развиваме.
До тук съм достигнал до виждането, че мога да придам на всяка своя характеристика формата на съответсващия й магурски символ, защото това са изначално правилните им форми. В последствие се натрупват деформации, което ни прави все по-откъснати от първопричината.
Тази статия е особено важна за тълкуването на рисунките от Магура, затова я слагам тук – да се види. По принцип е за специализирания ми блог.

УР И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАС

В статията си „Равнища на уплътняване“ изказах виждането, че част от буквите ни отговарят на равнищата на осъществяване, през които преминава всяко нещо, което е част от Вселената. За да се осъществи на равнището на действието (Й/Ь), нещото трябва преди това да е осъщствено на телесното равнище (Л). За да е осъществено в него, преди това то трябва да е било осъществено на равнището на ума (М). Преди това е равнището на Н, където е „хранилището“ на свойствата – там съществуват устойчиви проявления на равнището на ур (Р), който се явяват като мисловни уклони и нагласи.
Не ми е изветно какво има над УР, но той се явява като достатъчна степен на осъзнаване. Ур поражда образите – те се раждат в него и от там започват пътя си към осъществяването. Затова може да се каже, че ур е отговорът на въпроса „Какво съм?“.
Устойчивите урствени образи се уплътняват чрез допълнително усукване на нишки около тях и се проявяват в Н. Затова свойствата ни завършват на -ЕН, защото са осъществени в Н, а Е е осъществяващ лъч. Чаровен, грозен, умен, грамотен, силен, дребен, злобен, интересен, прекрасен и т.н. Н съдържа отговорите на въпроса „Какъв съм?“.
Устойчивите, както и бързо преминаващите, урствени образи достигат до равнището на уплътняване М. У е буквата на въвеждането. Ур е способността за навлизане и работа в степента Р, а ум е спосодбността за навлизане и работа в степента М. Така тези образи тават част от М, където са достъпни за ума. Те се проявяват като мисли, нагласи, чувства, отношения, желания, страхове и др., като всички те са достъпни за ума и може да се твъди, че са негови проявления. Най-малкото, те са му сродни. Работят по същия начин и в тях няма и зрънце мистика, непознаваемост и неуправляемост.
Умът се осъществява чрез телото, което според много хора е най-нисшата степен на съзнанието. Да си телесно вгледан не е най-нисшата степен. Има една по-нисша – да си вгледан в деятелностите. Ако си глупак, когато си се отурил по тялото, то си стократен глупак, когато си се отурил в участието му в различните неща. Това е равнището на Й. С него е свързана и думата ХУЙ. Й накрая означава осъществяване в равнището на деятелността. Затова и ХУЙ има обидно значение. Той е представата за затъпяване и безпътица и често се съпътвства от недобри прилагателни. Духовното развитие на човека спира при настоятелното му вглеждане в това равнище. Й-равнището дава отговорите на въпроса „Кой съм?“.
За разлика от ХУЙ, думата КУР в езика ни не е натоварена с лош смисъл и няма изрази, в които тя да върви с недобри пригателни. Тя се отнася и към съвсем друг светоглед и подход към живота, който не изключва половата деятелност, но я осъществява в друга светлина.

dusha

Преди много време тълкувах тази магурска рисунка като човешката душа/ построението на човека, което се осъществява. Сега вече мога да допълня защо това е така. Тя представя две отвесни съвкупности. Тази вляво е на действителностите, като се започне чак от единението с всичко и се стигне до ежедневието. Тази вдясно е способността за действие в съотвената действителност. Много привлекателен е замисълът на нарисувалия я да покаже, че има способности за действие, които обхващат две действителности. Това позволява две неща: постепенно уплътняване в посока към Й чрез съзнателни или несъзнателни действия – провеждане на изначалния промисъл; осъзнаване – например, трепетите са мост между тялото и ума, мисленето си е само в полето на умственото, а някакъв по-висш вид мислене (може и съсредоточаване) е мост между мисловното и душевното.
Не знам точните способности за действие и затова не съм ги нанесъл в дясната отвесна поредица.
Урът е по-висш от ума. Затова осъществяването трябва да върви отгоре-надолу. Урът може да се разглежда като вдъхновението на ума. Неговото отношение към ума е такова, каквото е отношението на ума към тялото.
Когато се опитваме (а ние го правим постоянно поради внушения и неразбиране) да влияем в обратен ред, се получават лоши неща. Това е показано и в езика ни. МРА – когато М се опитва да задава поведението на Р. Много нагледни примери са МРАЗ, МРЪСЕН, МРАК, МРАЗЯ, МРЪВКА, СМРАД. А също и СМЪРТ, МЪРТЪВ, МЪРША, МЪРСЯ, СМЪРДЯ. Тук трябва да се помни, че буквата Ъ не променя смисъла, а осъществява прехода между различни по съществото си неща – в случая – от М към Р.
Това е било разбирано много добре и с него са се съобразявали. Можем да се съобразяваме с него и днес, но това не е изгодно за много хора. Понякога не е изгодно и според собствените ни представи или поне се опитват да ни накарат да вярваме, че е така.
МАГУР е онзи, който е маг на ура – способният в ур – който умее да работи с него. Затова и името на Магнаурската школа не е много различно. Знанието, което добих, е, че учението от Магура ни дава необходимото познание за живот в съзвучие с ур – както и трябва да бъде, както и тялото има поведение според ума.
Ур може да се представи като светла сила. Р е първото равнище, което се образуват използваемите сили – те са в нужнта степен образни – силата е така спрегната там, че с нея вече може да се гради. В действителност, не може да се осъзнае нищо повече от това. Над него са дивите сили и мястото. Те не подлежат на опознаване.
Цялото нещо е като една къделя – безформена топка от вълна. От нея се тегли нишка, която се получава чрез спрягане – най-тъничките и неизползваеми в този си вид нишчици на вълната се осукват неколкократно, с което се получава много по-груба и плътна нишка. Това става с помощта на хУРка и вретено. Имената и двете не са случайни, а напълно закономерни. От тази новополучена нишка могат да се спрягат други нишки и накрая да се плете дреха. По същия начин се осъществява и промисълът – чрез спрягане на сили, което изглежда като все по-плътна телесност. Но само изглежда, защото ако започнете да го разпрягате, то ще изчезне без остатък – ще останат само първичните нишки на силите.
И, понеже това е било разбирано много добре, магурските хора са били проводници на ур в живота си. Вдигнатите ръце над главата са образа на ур, който навлиза в живота. Рисунките, които се състоят от кръгче и краче, са силите. Затова човекът с вдигнати ръце в полукръг над главата кани ур да вдъхнови живота му. Ур е духът, той е съставящото начало, той вдъхновява, той носи ред и подредба. Той е основата на живота. Преди ур няма живот – няма съзвучие.

Магът на ур е единен и съзвучен, удовлетворен и щастлив, успял и съзидателен, здрав и силен. Той няма нужда да търси, защото всичко е в него. Той не може никога да познае смъртта и разложението.
Има и поне още един вид маг – маграбалът. Това е онзи, който е овладял равнището над ур. Но това едва ли е постижимо за нас.
Не е по основния замисъл на статията, но го намирам за привлекателно: какво е мъж и какво е жена. Мъжът е пренасяне на М в Ж, а жената е осъществяване на Ж в Н. Те са, в действителност, свързани и се явяват части от една дума. Това мисловно построение води до извода, че ОМЪЖЕНА е цялостна.
И накрая: този блог бележи началото на завръщането на магурското учение в неговата цялост. Той дава основните разбирания и виждания, които са потребни, за да се постигне МАГ-УР. Това не струва нищо и никога няма да струва. Ако след време се появят хора, които искат отплата за воденето към УР, то помислите им не са чисти и не им вярвайте. Също така, Магура никога не е била йерархия. Там няма никакви братства. Всеки си е сам за себе си и свободен да бъде такъв, какъвто му е потребно. В магурското учение няма правила и няма предписани начини на мислене и поведение. Всеки си знае сам за себе си. И никой да не слуша другия. Не вярвайте, а мислете, търсете и преживявайте. Грижете се за разширяването на съзнанието си.
От няколко дни реших да не използвам повече чужди думи, дори когато мисля. Това е възможно и напълно постижимо. Ние, българите, можем да кажем всичко. И нямаме нужда от чужди думи, които да развалят съвършения ни език. Ако не сте убедени -прочетете статията отново😉

КАКВО Е УМ

um

Със знака на ума и съсредоточаване върху него можах да добия ново разбиране за него, което не можах да открия в никоя книга до сега.
Умът е като някакво нископлътно поле, изтъкано от възможност. Изглежда, че умът е силно зареден с възможност. Това му дава способността да следва всяко колебание.
Полето на ума няма собствен образ, то е потенциално – готово да последва всеки модел с такава бързина, каквато е по силите му според заряда му. Това, което разбрах за него, е, че той е подобен на сияйна вода.

 um2

Ра е сиянието. То почти не достига във всекидневния свят, защото първо преминава през действителността Н, където има устойчиви образи. Те го пречупват, отразяват и препречват. Онова, което достига до ежедневието ни, са само сенки и „слънчеви зайчета“ от РА.
Умът не е тези образи, но те влияят на поведението му. Умът е като чувствителна материя, която регистрира лъчите РА в себе си и тяхното движение. Ако Ра е като въздуха, то М е като гъста течност, в която за кратко остават следи от движение. Той е като сияйна вода, в която са потопени предмети. Те определят как ще се движи сиянието – как ще се развиват мислите.
Ако ги няма сетивата, не само петте, но и шестото (което уж само някои хора имат), тогава умът е в покой, въпреки целия си потенциал. Но сетивата вкарват колебания в М, а умът е ги следва. Той им дава движението в М. Тези нишки на движението срещат по пътя си образите от Н и така възприятието не е никога чисто, а винаги е изкривено. Затова и нишките на мисълта рязко скачат от едно на друго. Те се удрят в подводните камъни на нашите съзнание и подсъзнание.
Малко хора си дават сметка за това. Тяхната сияйна вода толкова е свикнала с включванията в нея, че спира да ги забелязва. Но има два пътя да ги забележим. Единият е, като следим промените на мислите си – тогава ще опознаем предметите, който предизвикват тези промени. Това става чрез съсредоточаване – опитвайте се да задържите мисълта си целенасочено върху едно нещо, в една посока. И следете отскачането й. Когато се усетите, че мисълта се е отклонила, опитвайте се да се върнете по същия път назад към основната мисъл. Така за не много време ще добиете усет за образите от Н – нагласи, наклонности, навици, намерения. Другият начин е да опитвате да сливате ума си с някакви образи. Аз правех това с магурските фигури, за да ги опозная. Тогава цялата сияйна вода се опитва да приеме същия вид. При това „камъните“ се оголват – те започват „да ръчкат“. Тогава можем да си дадем сметка за тях. Освен това умът ще опознае и границите си – те също са изтъкани от Н-образи – това е егото. Водата ще усети буркана, който й пречи да заеме желания образ. Дотогава водата не си е давала сметка, че е затворена в ограничен буркан.
Така се опознават ума и Н. След това ще видите, че нашите действия, тялото, емоциите, чувствата и мислите са само сенки и слънчеви зайчета. Те са въображаеми. И че в тях не си заслужава да се влага много.
Ако досега сме вярвали, че отблясъците по стената са действителност, то нека сега погледнем към слънцето.
За тези неща не може да се говори особено точно. Опитах, постарах се, но не може. Все пак може да се сподели донякъде опит и да се предаде частично разбиране.
Особено тук е разбирането за това какво е ум, защото това никъде никой не е обяснил. Дори и будистите, които цял живот се стремят да го обуздаят и просветлят. Мисля, че възможностите на магурското учение и неговите изображения са много по-големи от тези на другите учения.

ПРЪСТЕНЪТ НА ПОЗНАНИЕТО

Направих няколко нови магурски фигури от глина и ги използвах в нещо подобно на медитация над тях. Това ми помогна да открия нови неща.
Преди знаех, че всяко съществуващо нещо има три неизменни съставки – замисъл, сила и пространство, в което да се осъществи. Могат да бъдат наречени още душа, дух и тяло или построение (структура), енергия и възможност. За мен те бяха най-дълбокото семе на съществуването, защото няма нужда от нищо повече, нито по-малко от тях трите заедно е достатъчно. Това е, което бих нарекъл Бог.
Но тези три неща имат странно поведение – промяната във всяко едно от тях променя останалите две, а това на свой ред променя другите. Следователно те се намират в непрекъсната взаимосвързана промяна, която никога не може да бъде определена. Те са основата на съществуващото, но никога не са в покой. Промяната на силите променя постронието и пространството. Промяната на пространството променя построението и силите. Промяната на построението променя силите и пространството. И това не престава да се случва.
Как може основата на света да е толкова променлива? Тези три неща не могат да бъдат опознати поотделно, защото не могат да се отделят едно от друго. А не могат да се опознаят и в своята взаимовръзка, защото тя постоянно се променя. Те образуват една стена пред познанието.
Те имат поведението на едно живо същество – едно да се промени, променя се всичко. Затова се наложи да осъзная, че те не са основата. Основата е зад тях, но те са плътен пръстен на познанието около нея.

prusten

Тези три са едно цяло, а то е това вътре – истинската основа. Затова трите са неделими едно от друго. Просто на следващото равнище едното се проявява като три. Това напълно съответства на магурската математика – според нея при първия преход от едното се получават три.
Този триъгълник е повърхността, от която става излъчването от едното. Той е „вътрешната повърхност“ на Р-пространството. Илъчването от него е РА. Способността той да се възприема и осмисля е УР. Този триъгълник е лицето пред нас на вътрешната непознаваема същност. Вътрешната същност е непознаваема, защото няма особености. Едва, когато тя се проявява като три същности, тя придобива особености и е възможно да се осъществи.
Понеже от вътрешната същност извира всичко, то тя в действителност сияе чрез повърхността на триъгълника.
За мен този триъгълник е Бал – сияйният, от който идва всяко лъчение.

 mandala 1

Това ми позволи да разбера още за Звездата на Маграбал. В звездата има един кръг, който е отделен с непреодолимо пространство от останалото. Смятам, че това пространство е точно плътният пръстен, отделящ познаваемото от непознаваемото, за който писах по-горе. РА е вътрешната окръжност на звездата, от която произлиза лъчението й.
Отвъд пръстена на познанието се намират Ю и Я действителностите.
С Ю имаме съвсем малко думи: юнак, юмрук. Може да има и още някоя. И двете показват някаква огромна, надмогваща всичко, сила, която се проявява чрез тях. Това е силата, идваща от Я, като Ю само я прехвърля през пръстена на познанието. Вижте добре образа на буквата Ю.
В Магура има няколко рисунки, които са свързани точно с това:

  kv 4

При тях няма „коланче“ през средата на крачето, а водоравната чертичка е в края му. Това означава, че идващото от кръгчето се влага в чертичката. Водоравната чертичка е промисълът, който подлежи на осъществяване. Смятам, че това е първообразът на буквата Ю. Тя съдържа замисъла на  нещата.
Т е знакът на промисъла, който се въвежда в съществуването:

 magura8

Това е божетвеният знак. Т може да се намери вплетен в почти всички знаци от пещерата. Но Т е промисълът от нашата страна на пръстена на познанието. За да се въплъти Я в Т, е нужно посредничеството на Ю. Водоравните чертички в тях могат да се наложат една върху друга. Това е още повече възможно, поради пропорциите на знаците. Тогава ще се получи това:

 89

Това са творящи сили, които създават света. Този образ е втъкан в почти всички рисунки на хора (основно на женските образи) в Магура:

magura24

Предполагам, че любов е единственото, с което подходи от нашия свят към Я. А единственото, с което може да се навлезе в Я, е вяра. Но не религиозна вяра, а вяра като чисто упование в самото съществуване. Това би трябвало да е огромна сила, защото всичко идва от Я и единствено чрез Ю достига до Р, откъдето под вида на РА се превръща в лъчи, от които се изтъкава всичко.
Тибетският светец Миларепа е съветвал да станем кухи като бамбук. Целта на това е да провеждаме РА в света си, без да го изкривяваме през всичките образи, който носим в М и Н. Действието в света ни е с равнището Й. Тогава РАЙ е най-чисто провеждане на РА в Й, без изкривявания и замърсявания. Те идват основно от нагласите, настроенията, знанията, убежденията, намеренията.
Затова хората са били „изгонени“ от рая, защото вече това състояние не е било възможно за тях – те са получили знание, което е съвкупност от устойчиви образи в Н.
Истината също принадлежи на Н действителността. Затова истината никога не е абсолютна. Тя е само въпрос на гледна точка. Освободете се от истината. Истина няма – това е личностно възприятие за действителността. А, който предлага истини, лъже – съзнавайки или несъзнавайки това. Да се освободим от бремето на истината, която е само един образ в Н, е голям напредък в развитието ни.
Освободете се и от Бог. Той далеч не е онова, за което ни го представят.
Б е само част от Ф. Б е знакът на онова, което БЪДЕ, което се осъществява. В нашия свят всички е двойствено. За да се осъществи нещо, то трябва някаква част да се подели на две части, знакът на което е Ф. Б взима едната част и я осъществява. БА е душата, която все още е осъществена само в по-тънките светове.
Виждате, че на бог се приписват само добрите дела. Това не е лъжа, защото Б е само половината от нещата. Да направиш добро, значи да направиш и зло, все едно дали го знаеш или не. Затова, всяка добрина негова е и злина негова. Такова сакато полусъщество има нужда от дявол, защото е непълноценно. Дяволът е, в действителност, другата част на бог, за която не говорим. Без бог никога нямаше да има дявол.
Г е половинчатост от Т – промисъла. Всичко се връзва. БОГ е онзи, който частично осъществява половинчата промисъл. Т е рановесие, а Г е неравновесие – само онова, което ни се иска.
Само животът съчетава в себе си добро и зло в неделимо цяло. Ако имате нужда от бог, най-добре е това да бъде самият живот“.

„Впечатляващо е познанието за смисъла на буквите. То ми се разкри, докато много усилено се занимавах с търсенето на смисъла на рисунките, защото в рисунките намерих много от буквите, а също и символи, които в някои случаи могат да се разбират и като букви. Започна се със символа Т, който е идеограма за бог, божествено, за построени, замисъл и т.н. Мина се през О, което е множество, обем. Премина се през отворената дъга С, което се отнася до свързването и съзнанието. Така стана ясно, че буквите имат смисъл отвъд речта и този смисъл ставаше очевиден в самите рисунки. Именно, защото смисълът на буквите идва от равнището на образа, който е по-високо от равнището на речта. След това стана ясно, че това разбиране за буквите може да се пренесе към самата реч и с това се установи, че думите са нещо като математически изрази, в които подредбата на смислите на буквите показва как работят самите думи. Думите „вземат“ една енергия и я преработват. Ако наредим буквите с техните смисли, всяка в едно квадратче от шахматно поле, то това значи, че сме създали матрица, която извършва някаква логика. Остава само лъчът енергия да влезе в матрицата и така се получава едно осъществяване на така изградената логика.
Интересно е, че в Магура са дадени всички естествени „шахматни полета“, т.е. тези, които са „разбираеми“ за Вселената. Затова е потребно да се измисли как и какви думи да се подредят в тях, защото тези „шахматни полета“ имат предварително ясни размери – затова думите и подредбата им трябва да се мислят внимателно. Но често думите са твърде дълги или пък къси. Намирам, че това е причината да има синоними изобщо – потребността на маговете през вековете и хилядолетията да материализират мислите чрез записване на подредби от букви (думи и изречения) е довело до необходимостта да се разработят други думи, които вършат същата или подобна работа, но да имат различна дължина.
Набюдавам себе си, защото много често правя на себе си такива магии с вписване на текст в шахматни полета, като ползвам най-вече с размер 9х6 квадратчета. Това ме заставя да измислям смислени и полезни за мен словосъчетания, които да се побират в тази матрица, без да има пренасяне на думите от един ред на друг. Това е важно. С времето забелязвам как умът се конфигурира подходящо за задачата (това става само за един-два дни) и започва спонтанно да ми предлага фрази, които се побират в споменатата матрица. Понякога ползвам и други матрици и тогава умът ми започва да работи според тяхната размерност.
Затова знам, че някой, който прави това много често, ще започне да мисли и да говори само в тази размерност. Намирам, че така са възникнали стихотворенията. В много от тях трябва да има изказ с точно определен брой букви или срички и в това няма никаква случайност. Стихотворенията поне от този тип са отдавна забравена магия.
Идва ред и на римата. Наблюдавал съм (забележете, че за мен наблюдението е почти единствения източник на познание, освен вдъхновението), че когато съм задълбочен в някаква тема и пиша, то ми се получава следното: може в продължение на много редове една и съща дума да ми се появява точно под същата дума на горния ред. Затова знам, че на един маг в задълбочено състояние, който прави качествени магии с букви, ще му се получават колонки от повтарящи се мотиви от думите, което и ще създаде рима. Римата е добра за магията с букви, защото създава ритъм, а енергиите се движат точно под формата на ритъм – те имат честота и тон. Затова знам, че развитието на езика се дължи на работата на маговете през хилядолетията – техните потребности да осъществяват и търсенията им в тази посока са били движещата сила за развитието на речта. Развитието изобщо се дължи на маговете, без значение в коя област.
Така са възникнали и кръстословиците и онези игри, в които има много букви и трябва да намерим думите в тях.
Сега към друго, което от години се чудя как да направя, но днес сутринта направих една крачка към него – да намеря вярната система за разбиране на магурските фигури. Няколко статии назад предложих разделяне (анализ) на една фигура на нейните съставни части. Тази сутрин задълбочих и доразвих разделянето и се получи това:

chovek 01

Една пълноценна магурска фигура съдържа в себе си много и много други фигури, които са изобразени поотделно в пещерата. Това е конструкцията на човешката същност.

chovek 02Всеки от тзи символи може да се прочете и като буква, сричка или дума – ще го покажа.

chovek 03Ето тук прозрението на деня – нещо, за което съм се чудел от години. Елементите на една дигура очевидно са на нива, като знаенето на нивата може да позволи фигурата да се опише математически и като граф, което е важна стъпка към бъдещото й превръщане в математически израз, който да може да се обработва с компютър. Това също може да позволи създаването на компютри от нов клас, които да „изчисляват“ чрез образи – важното е да се знаят елементите (все едно числата), както и значението на техните позиции,
Има седем равнища на осъществяването – Я, Ю, Р, Н, М, Л и Й – това е описано назад в статиите. Равнището Я е непроявено, затова фигурите има шест равнища – както е показано на схемата отгоре. Така всеки елемент от фигурата се отнася към едно равнище на осъществяването, като вертикалните черти са взаимодействия, действия, т.е. действие от едно равнище към друго, което значи също и осъществяване в по-плътно равнище.

chovek 05chovek 04По принцип фигурата е изградена от идеограми, които са нейни елементи – това са идеи, знания и принципи, представени чрез съответните им образи. Това е света на въображението, на образа. Затова елементите могат да бъдат преплетени помежду си, защото там няма време и отношенията могат и да не са линейни.
При свеждането на нещата до равнището на ума М, вече възниква времето и представянето е линейно. Затова речта е линейна и буквите и думите следват една друга в смислен ред. Изобщо „смислен“ значи С М – свързано с ранището М, осъществено в него. Това е и причината неподреденото по линеен начин да изглежда, че няма смисъл.
Ето тук разяснение как символите се четат и като букви и срички.
Хоризонтална черта на нисък ред значи Л.
Хоризонтална черта на среден значи М, което е равнището на променящите се отношения Т – затова можем да мислим, защото отношенията са променливи.
Хоризонтална черта на висок ред значи Н – душата – равнището на трайно установените отношения Т.
Затова умът е посредник между душата и тялото. Душата дава трайно установените пътища на енергията на мисълта, а мисълта пък дава поведението на тялото.
Две вертикални чертички на долен ред (краката), излизащи от Л-чертата значат Й, което е действието. Дейсвията произхождат от телата. Двойно Л в много езици се чете като Й.

el

Вертикалната черта се чете като гласна буква Е, И или А, което значи действие, т.е. поток на енергия.
Вертикална черта с хоризонтална черта от ниска позиция се чете АЛ, ЕЛ или ИЛ. Така получаваме латинската буква L.
Обратното е Т. Като ги съчетаем, се получава ТЕЛ, което е наставката за деятел – учител, строител, гадател и т.н.
Когато отгоре има отворена дъга С, а надолу има знал за ИЛ, то това е сила.
Буквата ни Р преди е писана така:

RПричината е, че на равнището Р духът се втъкава в образ, т.е. това е въ-образяването. Духът пък заема много състояния, които са емоциите – затова всички символи на силата (духа) имат специфични особености. Именно емоциите ни приемат образ, когато изпозлваме въображението си, т.е. правим магия от най-висше равнище – втъкаваме вибрациите в образ и правим едно от първите уплътнявания по пътя към материализацията.

rilТук пък имаме сричката РИЛ, която е съставна част от името Кирил. И т.н. – всяка фигура може да се изговори и така е създаден езикът ни с работата на много и много магове в продължение на хилядолетия. А всичко е започнало с даденото ни знание, което е изобразено в Магура и неспирните опити на много поколения за неговото пълно разбиране. От това се е родило цялото ни развитие и то е дело на маговете.
Думи и образи имат пресечна точка и днешният ден за мен започна с нейното напипване. Разбира се, това не е станало изведнъж – то имаше дълго подготвяна почва, но първите листенца се показаха“.

Виждате колко сведения могат да се добият от една сравнително малка група от символи. Но това е възможно само, когато имате разбиране и за останалите символи и за цялостния прочит.

Сега, като вече добре разбирате смисъла на равнищата, ще разберете и Ключовата фигура:

„Ключовата фигура

Откакто пречертавам рисунките, ми се набива на очи различната височина на разположение на ерекцията и на други части от телата от на фигурите.
Рекох да пробвам, дали съответните височини не отговарят на вертикалните редове в тази странна рисунка. От едната си страна тя има 7 реда, а от другата – 10.

02

Тази фигура произлиза от символа Т, който в Магура значи Бог, Бог-Слово, Слово, Построение, Ум. Тук давам събрани заедно всички символи Т от Магура в техния ред на усложняване, доколкото можах да ги подредя:

T1T2grebeni 1

Пояснение: числата под фигурите са техните поредни номера в каталога, който направих.
Подобните на гребен рисунки се състоят на практика от множество символи Т, събрани в едно цяло, което значи, че това са множество равнища на построение. Тогава показаната тук ключова фигура, която е най-сложната от всички производни на символа Т, трябва да отговаря на окончателната и най-пълна матрица на построението на нещо.
В същото време, както протегнатите ръце, така и ерекцията е не само изразно средство на съответните рисунки, но и взаимодействие от страна на рисунката със света.
Подозирам, че тази сложна фигура показва равнищата на построение на човешката душа.
Графичният ми експеримент подкрепя това допускане. Важни части от телата на тези човешки фигури се падат на пресечните точки, които се образуват вътре във фигурата. Още повече, че средствата за изразяване и взаимодействие на човешките фигури почти без изключение са разположени на съответните редове.
Някога ще трябва да стане ясно, кое у нас е на 7 равнища и кое е на 10 равнища, както и защо с ерекцията си взаимодействаме на равнища 2, 3 и 4, а с ръцете си – на равнища 5 и 6.
Но изглежда, че това е ключовата фигура – матрицата на човешкото построение. От функционална гледна точка. Тялото е материален израз на функции на нашата структура“.

01

Тук човекът вече е разбрал и душата си достатъчно добре, за да продължи нататък. Става ясно, че душата е по природата си нежива. Тя представлява, макар и много сложна, система от записи за това кои сме, какво е отношението и поведението ни. Но животът е самият дух, който задвижва и изпълнява тези записи.

Всичко това е много хубаво, защото така не сме длъжни да сме подвластни на душата и на заложените в нея алгоритми – ние можем да бъде свободни. Също така, ние можем да използваме магии, с които да пренаписваме цели участъци от душата си.

Не се плашете. Знам, че литературата възпява душата като нашата жива същност, но тя не е това. Неслучайно и тялото, и душата се представят все с едни и същи рисунки, защото тялото е равнище от записите и проявленията на душата. Но и двете са еднакво неживи сами по себе си, еднакво смъртни и оживявани само и единствено от духа.

Слънчево-лунно-земният календар

Magura cave paleolithic paintings S3G0

Това е най-важната сцена в Магура и от нея произлиза всичко останало. На пръв поглед изглежда като бъркотия, а още повече, защото съдържа няколко смисъла в себе си, но едно по едно ще въведа ред в разбирането на този толкова сложен запис.

На първо място, трябва да разкажа за това, че слънцето е източникът на цял един огромен ред от трансформации и тансмутации, чрез който се получават повечето фигури в пещерата:

„Прави впечатление, че сред рисунките от Магура могат да се намерят множество подобия на символа за Марс и за мъж, който използваме сега.

2000px-Mars_symbol.svg

mazhki duhove 1mazhki duhove 2mazhki duhove 3

Намират се и множество подобия на символа за Венера и за жена.

2000px-Venus_symbol.svg

zhenski duhove 1

В същото време сред рисунките се намират и множество подобия на символите от алхимията:

alchemy

Дали това е случайност? Би могло да бъде, ако имаше само по един или два подобни символа, но не и при десетки подобни символи, което говори за съвсем системна и преднамерена употреба на тези символи.

За да проверим нещата по-задълбочено и да разполагаме с верен отговор, трябва да направим допълнителни анализи и да проверим, дали тези символи имат връзка с останалите рисунки в пещерата.

На първо място, след сравнение на повтарящите се части и на конфигурацията на рисунките, се вижда, че рисунките от Магура произлизат една от друга чрез усложняване и комбиниране на нови елементи. Ето само няколко примера за това:

zhenski duhove 1zheni 1mazhki duhove 3mazhe 1deyateli 1

Или пък тези примери, в които рисунките унаследяват една от друга конкретни качества:

Учението от Магура не е просто, но не е и твърде сложно, ако човек схване идеята, че символите се изграждат един от друг и, че еднаквите елементи се четат еднакво в различните рисунки.

Всяка група от подобни изображения може да се подреди от най-сложната към най-простата рисунка. Така откриваме, че най-простата рисунка се явява родоначалник на групата. Ако това се направи с всички рисунки, в крайна сметка се откриват три изначални рисунки, от които се образуват всички останали чрез множество етапи на комбиниране на елементи и усложняване.

36

SPIRIT

Ето къде е произходът на единия клон от елементите – Слънцето. Вземете ядрото на Слънцето и кой да е от неговите лъчи и ще получите всички мъжки символи. С това се направи една част от проверката и се показа, че тези магурски рисунки действително съответстват на съвременния символ за Марс и за мъжа, тъй като Слънцето е мъжки, оплождащ аспект на битието и произлизащото от него е мъжко по същността си.

Това може да се прочете в два основни аспекта – енергиен и материален.

В материален план звездите са реакторите, които създават различните видове атоми, т.е. различни проявления на материята. При термоядрения синтез в ядрото на Слънцето две водородни ядра се сливат и образуват хелиево ядро. Този процес продължава нататък до образуването на елементи до желязото. Двете водородни ядра се символизират от двете точни вътре в Слънцето. И днес ние изобразяваме водорода по същия начин.

Когато една звезда изчерпи горивото в ядрото си (когато наличният там водород вече е трансформиран), скоро предстои нейната гибел, при която звездата избухва, отделяйки огромни количества енергия. Благодарение на това е налична достатъчно енергия, налягане и температура, за да се синтезират и по-тежки химически елементи.

Това е материалният път на трансформация, при който от енергия се получават частици, а от тяхното сливане в различни конфигурации – различните химични елементи, а от тях пък – молекули, клетки, тела. И целият този процес представлява доразвитие и промяна на формата, под която е подредена и спрегната изначалната енергия.

Такива процеси познава и алхимията, която говори за различни равнища на превръщане и усложняване на материята.

Лъчите на Слънцето са от една страна различните честоти на енергията, която то излъчва. А на всеки атом пък отговаря определена честота. Следователно, лъчите му, заедно с неговото ядро, представят по един химичен елемент, създаден от звездата.

Magura male spirit symbols

С това става ясно защо някой от рисунките от Магура наподобяват в огромна степен символи на елементите от алхимията – защото самите рисунки от Магура имат смисъл и на химически елементи и то с напълно онагледен процес на произхода им.

Магура разказва и за това, как от мъжките символи (елементи) се създават женските символи.

female spirit creation

Когато към мъжкия символ се добави символът Т, то се получава съответният женски символ. В следствие се създават всички налични разновидности на женските символи:

Magura female spirit symbols

 

Това са друг тип химически елементи. Химическите елементи се разделят на метали и неметали, като металите съответстват на мъжките характеристики. Металите отдават електрони. Неметалите получават електрони и съответстват на особеностите на женското отношение към света.

Ако мъжките фигури от Магура отговарят на металите, то Магура представя общ брой от 54 метала. Ако женските фигура са неметалите, то Магура представя 27 неметала.

А вижте сега разделението на метали и неметали в таблицата на химическите елементи:

metali

В сиво са металите, а бяло – неметалите. Дадени са 27 неметала. Основните метали са 56. Но в Магура и една разновидност на мъжките символи, която включва 27 рисунки и допълва общия брой на предполагаемите елементи до 108.

В днешно време, заедно с изкуствено получените химически елементи, познаваме 110 елемента.

От мъжките и от женските символи се получават по-сложни фигури, които приличат на човешки тела:

construction

По-нагоре бяха показани много примери за такива.

А ето как изглеждат електронните орбитали – областите от пространството, където се намират електроните от съответните електронни слоеве около ядрото на атомите:

 

С оглед на показаното дотук не е странно, че електронните орбитали приличат на човешките фигури от Магура, тъй като фигурите са по-сложни построения на основата на мъжките и женските символи, които отговарят на металите и неметалите. Не само, че не е странно, дори става закономерно.

Да разгледаме и взаимодействието между „елементите“, както е показано в Магура. То личи най-ясно в сексуалните сцени, където има взаимодействие между мъжки и женски фигури, което е аналог на химическа реакция между метали и неметали:

Untitled-1

Когато е нарисувана далече от женска фигура, мъжката фигура има нормалната си конфигурация, показана горе в дясно. Във всички сексуални сцени, когато мъжката фигура е близо до женската, тя се трансформира до състоянието долу вдясно, като пенисът се явява на нивото на „колана“ на женската фигура. Видяхме по-горе, че „коланът“ съответства на електронна орбитала.

Действително, когато атомите на химическите елементи се намират близо един до друг, те преминават във възбудено състояние на електронните си обвивки, заради което се променя тяхната конфигурация.

Ето ги сексуалните сцени:

sceni-011

Само да ви се оплача, че тази ми публикация за подобието на сексуалните сцени и химическите реакции изчезна самоволно от фейсбук страницата ми без всякакво предупреждение.

Дотук се видя ясно и нагледно, че рисунките от Магура отлично съответстват по изграждане, смисъл и поведение на химическите елементи и на техните преобразувания, трансформации.

Поради това считам, че те съответстват на химията – материалния аспект на алхимията и затова е съвършено нормално сред рисунките от Магура да се намират всички алхимични символи.

Сега да разгледаме езотеричния аспект на алхимията и да направим сравнение.

По-дълбоката същност на алхимичното учение се занимава с трасмутациите и трансформациите на духа и душата.

SPIRIT

По-горе се показа, че различните мъжки символи произлизат от лъчите на Слънцето и неговото ядро, която значи, че тези символи са енергия в различните й честоти. Духът е енергия. Следователно, тези символи са различни състояния на мъжкия, оплождащ дух. Те са различни негови трансформации.

female spirit creation

След това се видя как се създават женските, творящи духове – с добавяне на символа Т към мъжките духове.

Показвам отново как се създават пък мъжките и женските човешки фигури:

 

Това става чрез уплътняване на духа.

Но тези човешки фигури не са човешките тела, защото едни са без глави, а други – без крака. Това не са осакатени хора. Това са състояния на душата, тези фигури представляват души.

 

Вече става ясно, че така се създават множество мъжки и женски състояния на душата.

В крайна сметка, това е именно един алхимичен процес на трансмутация и трансформация на духа – от първоизточника му, през различни състояния от едно равнище, през различните му състояния от женското равнище до всички състояния на душата.

По втора линия на изследването се онагледи и доказа, че в основата си магурският запис е особено пълен алхимичен запис и затова е съвършено нормално сред рисунките да намираме всички символи от алхимията“.

Като се видя каква е логиката на сътворението на човешката душа от оплътняването на духа и как се създава „калта“ (съвкупността от химически елементи), могат да се разкажат няколко допълнителни истории.

Първата е свързана с Богомилството и с богомилското разбиране за сътворяването на света и на човека. Според тях, изначално съществувал бог, който съдържа целия потенциал за проявяването на битието, но той не твори, той няма творческа способност. Точно такова е слънцето-бог в Магура – съдържа енергията, тя се излъчва от него, то може да задвижва света, но не може да го сътвори.

Една същност на този бог, която е от него, била способна да твори, но не разполагала с дух.

Точно такова е положението с Богинята-Майка, която е представена в Магура – тя няма собствена енергия, но въплъщава идващата от бога-слънце енергия в различни форми и в материя.

Богът възложил на творческото начало да сътвори битието и творческата същност се заела. Понеже това била нейна изначална особеност и способностите й в това отношение били велики, тази творческа същност изградила огромна част от битието, но се възгордяла и поискала да е наравно с бога, искала дължимото признание. Възгордяла се и се опълчила срещу бога, защото считала, че може и без него, тъй като той нищо не твори.

Тогава богът отделил тази същност от себе си и тя останала без достъп до енергията, без достъп до духа. Нейният дух помръкнал и творческата същност рухнала върху творението си, където също вече не достигала енергия. И двете вече били на ниско, плътно енергетично равнище.

Така се появил Сатаната, Архитекта на света и притежателят на логиката, интелекта, построението. Неговите способности са върхови и той е източникът на познанието, на уменията, на способностите.

Така се считало в древността за Богинята-Майка, че всички знания, умения и способности произхождат от нея. Тя е тъждествена с Архитекта на битието. Но и в Магура е нарисувана без енергия, но въплъщаваща духа.

Затова сатаната се възприема като зъл, защото втъкава духа в материя и му отнема свободата. Но не трябва да се забравя, че това го иска самият дух, защото има два плътни триъгълника – насоченият надолу е дух, който се стреми да се принизи, т.е. да изживее плътен опит.

Тогава се случило следното: богът-слънце (източникът на светлината, духа) бил откъснат от мирозданието и нямал възможност чрез духа си да добива опит от него, а мирозданието останало недовършено и с недостиг на дух.

Тогава Творецът се заел да създаде хора, които да участват в довършването на мирозданието. Направил с лекота телата им кал (химични елементи) – това били съвършени тела, но не били живи, защото в тях не живеел дух. Опитвал какво ли не – да вкара дух през устатата, духът излизал отзад, запушвал отзад, опитвал пак, но не се получавало.

Тогава се помолил на бог да му прати дух, който да живее в телата, за да се насели мирозданието. За бог това било изгодно. Първо щял да следи какво върши Твореца, второ щял да изживява опит чрез духа си. Затова пратил дух да се засели в тялото. Така били създадени хората.

Вижте, че в магурските човешки фигури основата на тяхното построение е самият символ за дух, а около е поставено плътното тяло с форма на пясъчен часовник. Това е именно същата легенда. И забележете, че символите на духа произлизат от слънцето, което е богът. Съвършено явно указание, че духът ни произлиза от бог-слънце. Всъщност, богомилите считали именно, че само духът ни свързва с бог, защото идва от него и е еднакъв него. Те считали още, че Слънцето е онова, чрез което бог се проявява и, че Слънцето е пътят за връщане към него.

Прекалено много съвпадения. Но по-късно ще станат още повече. Все пак Богомилството е опит на българите да възстановят старото Християнство, което считали за истинно. Да видим от къде идва това Християнство – но по-натам в изложението.

В същото време Творецът имал нужда духът да участва в доизграждането на мирозданието. Втъкан в човешко тяло, духът постепенно забравял за произхода си и приемал целите на мирозданието. Затова ние така се впрягаме в тези иначе дребни и несъществени задачи и проблеми, затова така самоотвержено им отдаваме им отдаваме силите си, защото сме забравили и сега участваме в завършването на мирозданието. Но това не значи да легнем и да мрем. Така няма да помогнем на духа да съзрява, нито ще помогнем на отеца да наблюдава случващото се. Напротив, при богомилите трудът и още повече плодотворният труд били начин на живот. Но едно е да го правиш съзнателно, като най-чиста йога практика, от която израстваш, а съвсем друго е да се хабиш с безсъзнателната ярост на втъкания в мирозданието човек.

Защо Сатаната толкова иска да довърши мирозданието? Това е единственият негов път обратно към небесата. Архитектът е длъжен да подрежда градивните елементи по все по-сложни и високоорганизирани начини, стремейки се към съвършенството, което ще го върне обратно в рая и ще отвори за него портите към духа. Затова съществува и обърнатия нагоре триъгълник, който е стремежа към завръщане. Но това завръщане първо трябва да създаде съвършената организация на материята и на проявеното битие.

В крайна сметка, човекът съдържа в себе си тези разнопосочни стремежи и потребности – да се принизи и да изживее мирозданието дори с неговите низости, да обуздае хаоса и да подреди света по съвършен начин, да намери пътя обратно към рая, да разпознае себе си като дух.

Намирам за правилно да определя човека като жертва на взаимодействието между двата крайни полюса на един бог, който в едната си крайност е чиста светлина, която нищо не може да сътвори, а в другата си крайност е съвършена способност за сътворение, но без наличието на енергия. Телата на човека в Магура затова са като пясъчен часовник, защото кръстът е допирната точка между двете крайности. Придобиват смисъл източните медитации върху пъпа.

Другата история я знам от книгата „Тракийските хроники“ на братята Гайдарски. Да, те са спорни автори, хулени от мнозина. Дори не казват от къде имат сведенията в книгата, но вижте как посоченото там съответства на Магура и преценете сами за себе си.

Според книгата, тракийските хроники водят началото си от Адам и Ева, когато все още живеели в райската градина и телата им били същите като на бог – от светлина. Това е важен момент, защото в Магура богът-дух е представен именно като светлина – слънцето.

Останалите същества в райската градина – ангели, архангели и т.н. също били от светлина.

Вземете тези символи – те също са светлина, защото са лъчите на слънцето. Те са дух. А сега започнете да им рисувате лица, а кръгчетата нарисувайте като ореоли, каквито са всъщност. Ще получите различни райски обитатели. Ето такива са били в началото Адам и Ева – две състояния на божия дух.

Адам и Ева съгрешили, заради което потъмнели, изгубили светлината си, духът им се понижил. Те не били изгонени, а повече не можели да обитават рая. И това е нормално, защото енергията им вече не съответствала на райската. Те пропаднали на Земята. Но не се появили на Земята направо в тела, ами книгата описва процеса на трансмутация.

Първо се появили в пещера и дълго време отказвали да ядат от земните храни, защото телата им щели заради това да станат земни. Но малко по малко това им се наложило и те постепенно добили плът. Всичко това се случва на фона на постоянно взаимодействие с въпросната пещера.

Когато трябвало да им се помага, бог винаги пращал словото си при тях. Словото е символа Т, това ще стане ясно по-нататък. Още тук трябва да кажа, че може да се окаже необходимо да прочетете всичко това още един или два пъти, защото не мога да на едно място да поместя всички сведения и принципи, тъй като в Магура те са записани в нелинеен вид. Нужно е човек много пъти да отива по средата или на края, за да разбере началото. Няма какво друго да се направи.

Словото им доставяло множество потребни неща от рая винаги в пещерата и в пещерата тези неща си и останали.

Виждаме точно съвпадение с алхимичния процес, изобразен в Магура – той описва точно същото превъплъщение на духа до душа, а и до тяло – поради стремежа на духа да се принизява и да изживява низости.

След това, пещерите са най-добрия аналог на утробата. Адам и Ева изминават такъв процес, все едно се оформят в тяло и то винаги във взаимодействие с пещерата – точно както духът приема плът в утробата и се явява при раждането си като човек с тяло.

Затова е разбираемо, че този процес с Адам и Ева се случва именно с помощта на пещера.

За пещерата се казва, че се намира на юг от голямата река (Дунав), на север от голямата планина (Стара планина) и на запад от морето (Черно море). Считам, че става дума за точно описание на пещера Магура, в която именно е описан процесът на въплъщение на духа в тяло – това, което се е случило на Адам и Ева. Освен това, в Магура са оставени и ценни сведения по целия процес и по цялата история – това са дадените от Словото нужни помощни средства – те си стоят там и досега. Това са рисунките.

Прочетеното в тази книга отговори на първоначалните ми усещания и разбирана, че Магура е ползвана като лаборатория за създаването на човека. Като разтълкувам и останалите сцени, ще видите, че всички сведения сочат именно в тази посока.

По-нататък книгата продължава с родословието на тракийските владетели, като това родословие се извежда от Адам и Ева. Важен момент е твърдението, че бог дал единствено на Терес или Тцер дара да познава знаците му, т.е. писмеността и никой друг народ.

Дали пък това не е божието завещание в Магура, където са оставени праобразите на писмената? Дали затова познаването на знаците не е останало единствено в земите на траките, а по-късно да е било нарочно разпространявано от тях по целия свят, за да могат и останалите хора да познават битието? Имам сведения в тая посока – разпространението на името Магура по света и еднаквостите между рисунките от Магура и поне десет древни азбуки.

Това е единият аспект на онези неща, които произлизат от слънцето. Сега да се заемем с календара. Ето отново общия му вид:

Magura cave paleolithic paintings S3G0

В този си вид календарът е много претрупан, а като за начало е нужно е да се забележат и разберат основните моменти в него. Затова ще представя по-изчистен негов вариант:

25

Тук виждаме слънцето с четири символа около него, като четирите символа са вариации един на друг. Това значи, че представят едно и също нещо в четири негови състояния. Знаем ли за такова нещо, което е около слънцето и се намира в четири различни състояния? Да, това е планетата Земя в четирите характерни точки – равноденствията и слънцестоянията.

27

Лесно се познава символът за зимно слънцестоене:

477

На първо място, той е изобразен най-близо до слънцето, което е действително вярно – през зимата Земята се намира най-близо до Слънцето. От друга страна, този символ прилича в голяма степен на сурвачката, която пък се използва само от нас, българите в първия ден от новата година. В миналото новата година започвала на 22 декември, защото тогава денят започва да нараства, което се считало за поредното възраждане на Слънцето, което пък било възприемано като бог. Всъщност, слънцестоенето се нарича така, защото в продължение на няколко дни слънцето сякаш спира да се движи по небето. Случва се така: на 22 декември то достига на-южната си точка на изгрев и три поредни дни изгрява от същото място. След това започва да изгрява все по на север и денят се увеличава. Това се случва на фона на сочещия към изгрева колан на Орион, който представлява кръст. Тези астрономически събития са точен аналог на разпването на кръста на Божия Син, трите дни на неговата смърт и възкръсването. И сами разбирате, че слънцето изгрява така от милиони години и заради това астрономическата действителност предшества появата на притчите и легендите.

Следователно, по два отделни признака този символ е определен като зимно слънцестоене. Още по-интригуващото е, че само ние използваме подобен на този символ на близка дата във връзка със същото събитие – сурвачката, което показва и кои са най-преките наследници на културата Магура, която според разпространението на името по света е била всъщност световна цивилизация.

Право срещу символа за зимно слънцестоене се намира символът за лятно слъцестоене:

486

Той е нарисуван най-далеч от слънцето, което е астрономически вярно, защото през лятото Земята се намира най-далеч от слънцето. Разликата в разстоянията между зимата и лятото е около 5 млн. километра, което на фона средно разстояние между планетата и звездата от 150 млн. километра е едва 3% или достатъчно малко, за да не може да се забележи в ежедневието.

Удивително е, на първо място, че Земята е представена да се намира около слънцето, а не слънцето около Земята, както е било при древните гърци, например. Ясно става, че този календар не датира отпреди 3-4 хиляди години, когато хората са били още далеч от идеята, че планетата ни обикаля около звездата. Това запраща възрастта на календара и по-новите рисунки много по-назад във времето.

На второ място, удивително е, че хората от онова време са познавали равноденствията и слъцестоянията, че са знаели и разстоянието между двете небесни тела. Та ние знаем разстоянието едва от скоро. Удивително е също, че са знаели и посоката на движение на планетата около слънцето, но е нормално с оглед на това, че техният астрономически модел е бил хелиоцентричен.

Интересно е това, че става дума за един и същи обект, представен в четири различни състояния, защото действително при различните сезони Земята изглежда различно и се намира в различно състояние. Поне от гледна точка на нашите географски ширини.

Това е другият факт, който мен много ме радва – този календар е съставян за нашите географски ширини, защото само те позволяват наличието на сезони. Този календар не е донесен нито далеч от север, нито далеч от юг и най-вероятно е разработен именно тук.

28

Следва символ, който представя числото четири:

453

но не какво да е четири, а четири, което изчерпва. Така се брои на рабош – последната черта зачертава останалите и показва, че с това преброяването е приключило.

Кое може да е четири и да изчерпва? Четири са сезоните при този тип календар, основаващ се на слънцестояния и на равноденствия. Изреждат се четири сезона и всичко започва отначало. Четири години съдържа и цикълът с високосна година, който изисква добри астрономически познания, за да се установи, че за цяла една година остават само шест непреброени часа.

Като се има предвид, че този символ е изнесен вдясно над самия изобразен цикъл на сезоните и на годината, става ясно, че той се отнася за цялото това повторение и го характеризира. Този символ показва, че съществува цикъл от четири сезона и, че четвъртата година приключва един цикъл, т.е. календарът е с високосна година.

Следва група символи, подобни на шахматна дъска:

 

29

490-492

Отдолу са налични 27 точки, което е числото 27, представено като един цялостен блок – нещо, което се случва като една цялост. Двадесет и седем са денонощията в лунния орбитален месец. Лунния орбитален период е много трудно да бъде установен, защото не може да се измери с преки наблюдения. Трябва да се има предвид съвкупното движение на Луната и Земята, за да може да се изчисли. Познаването на лунния орбитален месец е голямо постижение. Тези 27 точки показват лунния орбитален месец.

Хоризонталната черта се каза по-рано, че значи начин, логика. Тук двете черти отгоре значат „повтори същото още два пъти“. Вместо да изрисуват още 27 и още 27 точки, онези хора са поставили две черти отгорен с което дават ясно указание какво да правим.

Така общо преброяваме три лунни орбитални месеца между две положения на земята, които определят един сезон. С това разбираме, че онези хора са познавали сезони с продължителност от по три лунни месеца.

Като имаме предвид, че положенията на Земята са четири и между всеки две от тях има по един сезон, то общият брой на сезоните е четири.

В онова време, обаче, не са се изкушили да приравнят броя на дните в месеца на 30, за да се получи удобно делене с числото 360. Запазили са неудобната, но истинска продължителност от 27 денонощия. Отзвук от това има и до днес.

Ако разглеждаме слънцето като Земя и символите за Земя като четирите фази на Луната, тогава можем да прочетем символите фонетично на Кирилица и получим името Фе+Ба, което е древно име на Луната. От там е останало името на месец февруари, което буквални значи месец, а той пък е с 28 дни. Мисля, че някога месеците са наричани феби и са били с продължителност от по 27 дни. Чувал съм дори, че някога имало и тринадесета зодия (паяк), и тринадесети месец, колкото са месеците с по 27 дни в една година, но не знам това със сигурност.

Следва друг символ в календара:

31

Символът е кръгъл, което значи повтаряемост, цикличност. Символът има 13 лъча и, съответно, 13 сегмента между тях. Това значи цикъл с тринадесет периода, който след това повтаря отново.

Когато месеците са от по 27 денонощия, то такива месеци има 13,5 в годината. Цяло, събират се 13 такива месеца в една земна година и след това нещата се повтарят, но общо в две съседни години се събират почти точно 27 лунни месеца. Може би допълнителната точка в символа да показва половината орбитален лунен месец, който остава до пълна земна година.

Половината месец, който не достига за изравняването на броя на дните в земната година, е 14 или 15 денонощия според това дали годината е обикновена или високосна. Любопитно е дали можем да намерим такова число в календара.

32

От дясната страна са налични девет точки с две черти отгоре, което по посочените преди малко правила значи числото 27 (9 + 2.9). Двадесет и седем е точно един лунен месец, който се събира от двете половинки на две съседни години. Ако символът отгоре значи „първо събери с два пъти по това отдолу, а после раздели на две“, то получаваме именно числото 13.5, което кръгло е 14 – броят на необходимите дни.

Интересно е, че ако това са необходимите допълнителни дни до 365, то те не са разпределени равномерно из месеците за постигане на удобство, ами се представят като цялостен, самостоятелен блок, който навярно се поставя или в началото, или в края на годината – според случая.

Изглежда, по използването на орбиталния лунен месец, че този календар не е използван за ежедневни цели, защото е изключително неудобен. Но е особено добър, ако винаги искаш да знаеш къде се намира Луната и да съобразяваш дейностите си с нея. Това е подходящо за някакви много по-различни цели.

Сега да превключим с едно равнище надолу и вече да четем слънцето като Земя, а символите около него като положения на Луната. В Магура това е нормално, защото един символ може да има множество контекстуални значения, а стремежът е бил с минимум символи да се предаде максимум информация.

Тогава тези 27 точки отдолу казват, че лунният орбитален месец трае 27 денонощия.

Интересно е, че символите за Луната и символите за Земята са не само взаимозаменяеми, но те са едни и същи и неразличими един от друг. С еднакви символи се представят само едни и също обекти. Това значи, че системата Луна-Земя е възприемана като неделимо цяло, което се проявява единствено в своята цялост.

Същото се получава и със символите Слънце-Земя.

От къде идва тази работа с целостта на луната и Земята?

26

Целят този ред от символи, които се използват за Луна и за Земята са различни степени на стилизация на образа на Богинята-Майка, която е Творящият Дух.

Луната се счита като източника на душата, а Земята се счита за източника на тялото. И двете са женски същности, които работят заедно. Слънцето се счита за източника на духа. Затова Земята и Луната неизменно работят като едно цяло по създаването на двете обвивки на духа – те в своята съвкупност са Богинята-Майка или Творящия Дух и затова се обозначават с едни и същи символи.

27

Тук обърнете внимание отново, че символът за зимно слънцестоене или Коледа произлиза от рисунката за Богинята-Майка. Считало се в древността, че Богинята-Майка ражда боговете и, че преди нея нищо друго не съществувало. Както ще видите по-късно, случило се нещо като преврат, с който женското божествено начало било заменено с мъжкото божествено начало и нашите съвременни религии напълно потвърждават това. Все пак не могли напълно да заличат спомените за Богинята-Майка, нито да отрекат логиката на нейното съществуване, та затова в Християнството тя била „понижена“ до божията майка или Дева Мария. Но думата дева значи бог, а Мария идва от Марея, което пък значи Ма (който въплъщава, майка, богинята-майка) + Рея (светлина, дух) – който твори от светлина. По-късно ще видите, че Богинята-Майка, както е представена в Магура, въплъщава именно светлината, духа. Но всичко това било вече неудобно и неприемливо за новата мъжка доминация и така Дева Мария се оказало, че единствено родила Исус Христос по Коледа (Рождество, според Православието). Обаче, кой се ражда на Коледа? – вече стана дума, това е Богът-Слънце. Пак се връщаме там, че Дева Мария (богът, който твори от светлина), ражда Светилото на Коледа. И точно нейния символ откриваме на това място (Коледа) в Слънчевия календар.

Между другото, само да спомена на това удобно място за числото 108, което се състои от 4х27 или което представлява 0^0х1¹х2²х3³, което е комбинация от първите четири проявления. Нулевото има нула възможности, което поражда едно състояние. Единичното има една възможност, която поражда едно състояние. Двойното има две възможности, които пораждат четири състояния. Тройното има три възможности, които пораждат 27 състояния. Или това са 108-те възможности на проявлението. Случайност или не, символите на духа в Магура са 108 на брой, от които 54 са мъжки, 27 са женски и 27 са други, а пък човешките фигури са 27 мъжки, 27 женски и 27 смъртни, от които 18 деятели.

Наблюдава се една невероятно настойчива кратност на числото 27, чийто произход е от числото 3.

За две поредни години Луната прави около Земята 27 обиколки по 27 денонощия всяка.

101

Сега да обърнем внимание на самия символ, който в случая се използва за планетата Земя.

Добре се вижда, че има един основен лъч, който е под интересен наклон спрямо вертикалата.

33

Измерването показва, че става дума за 23° отклонение спрямо вертикалата, а пък наклонът на земната е ос е 23,45°. Дали е същото или не е – кой да знае? Но много прилича да е именно – този лъч да представлява, освен всичко друго, и земната ос.

А сега е интересно, че именно този лъч съвпада със спиралата, която е описана около ядрото. Тази спирала твърде много прилича на една друга спирала:

the precession spyral

Явлението прецесия на равноденствията се дължи на поклащането на земната ос, което е с продължителност 25 920 години. Заради това тя постоянно мени мястото, в което сочи. Т.е., полюсите постоянно сменят местоположението си по звездното небе. Нашите учени са изчислили пътя на северния полюс заради прецесията.

Двете спирали са идентични, още повече, ако основният лъч е един от земните полюси. Тогава еднозначно е указано, че именно той чертае спиралата. Ако всички тези съвпадения са това, което си мисля, то излиза, че в онези времена хората са познавали и прецесията на равноденствията. Но с оглед на изложеното дотук, си е съвсем нормално да са познавали и това явление, както и да са изчислили пътя на полюсите по звездното небе.

101

Следващата особеност е, че лъчите пресичат спиралата в 24 точки. Това може да се чете вярно по много начини.

Спиралата символизира движението на небесното тяло. Действително, планетата ни се движи из космоса не по кръгове, а по спирала, защото цялата Слънчева система се премества, докато Земята обикаля около слънцето. Тогава тази спирала описва движението на кое да е небесно тяло из космоса.

Ако вземем една навивка на спиралата за едно денонощие, тогава имаме 24 пресечни точки, които са 24 часа, а нима думата час не произлиза от думата част? – частите на деня.

Ако вземем спиралата за една обиколка на Земята около слънцето, тогава имаме 24 половинки от синодични лунни месеци.По-късно ще видите, че за ежедневни цели магурските хора са ползвали именно половинките от синодичния лунен месец, които са 24 в годината.

Накрая, ако разглеждаме тази спирала като прецесионната спирала, тогава целия период от 25 920 години се дели на 24 равни части или по 2 части за всяка зодиакална епоха.

Да погледнем и друг аспект на пресичането на спиралата от лъчите.

Каза се вече, че спиралата символизира земния път, т.е. пътя на планетата Земя. За лъчите се каза по-нагоре, че това са потоци енергия с различна честота, които се излъчват от Светилото, и тези лъчи са всъщност мъжки духове, а мъжките духове са оплождащи. Значи, слънчев оплождащ дух периодично пресича пътя на Земята, която е Богинята-Майка, т.е. която ражда. Следователно, мъжкият дух периодично опложда земята.

Но имайте предвид, че всеки от тези духове е с различна пропорция на „краче“ спрямо дъга и заради това те са с различна честота. Така всяко оплождане предопределя различно зачатие според своите особености.

Ако вземем, че тази обиколка е едно денонощие, тогава в него има силни и слаби участъци. Силните участъци се формират в точките на пресичане и в техните близки околности, защото тогава дух божи снизхожда на Земята, а слабите участъци са в промеждутъците, когато духът отсъства. Това може да се ползва за планиране на нашите дейности, включително и за планиране на зачатие.

Ако вземем, че този път е земната година, тогава през годината има двадесет и четири попадения на духа божи върху Земята и така се формират двадесет и четири силни момента – по два на календарен месец. А календарният месец се основава на синодичния лунен месец, който е с продължителност от 29.5 дни или кръгло 29 дни. Синодичният месец се отнася до моментите, в които виждаме Луната по същия начин – повторението на новолунията, пълнолунията и т.н. Понеже пресичането е в 24 точки, то се случва веднъж на всеки 14.5 дни или това е половин синодичен месец. Половин синодичен месец пък е времето между новолуние и пълнолуние. Следователно, пресечните точки винаги ще съвпадат с някоя от четирите фази на Луната – според това, коя фаза е избрана. Ако е за целите на магията, най-логично е това са новолуния и пълнолуние, защото по новолуние се прави онова, което искаме или трябва да се изпълни, а на пълнолуние то вече е узряло. След това, от пълнолуние към новолуние пък се изчистват нежеланите последствия.

Това значи, че оплождащият и задвижващ слънчев дух ще снизхожда на Земята в точен съвпад с лунните фази, което дава огромни възможности за планиране на ефективни магически занимания. С това става ясно, защо е бил потребен толкова сложен календар, когато е могло просто като нас да закръглят продължителността на месеца до 30 дни и да забравят за грижите. Те пък тръгнали да представят в едно земната година, орбиталния лунен период, синодичния лунен период, денонощието, прецесионния цикъл и, навярно, още неща, които не мога да разпозная. Просто целите на тоя календар изисквали той да отговаря на действителността.

А сега да допуснем, че спиралата изразява целия прецесионен цикъл с продължителност от 25 920 години, който съдържа 12 зодиакални епохи с продължителност от по 2 160 години всяка. Това е земния път през космическите епохи. Тогава наблюдаваме по едно пресичане на лъч с земния път на всеки 1 080 години или това е веднъж на границата на две епохи и веднъж в средата на всяка епоха.

Какво значи оплождащият дух да пресече пътя на жената – това значи оплождане на Майката Земя (или Богинята-Майка) от Бога-Баща. Така се раждат богове на Земята, които имат задачата да помогнат на човечеството да измине още една крачка от пътя си на развитие. Следва на всеки 1 080 години на Земята да се ражда дете на боговете. Действително, Боян Магът се родил около 1 080 години след Христос, а той пък от своя страна се родил толкова време след втория Орфей и т.н.

Може да се търси дали тези форми на пришествие се случват само на едно място на планетата или едновременно се явяват няколко такива хора на различни места. Те носят важно послание за човечеството и му дават идейни основания за нова, голяма крачка напред.

Понеже светлинен лъч огрява в тези моменти пътя на Земята, то около точката на пресичане се наблюдава светло петно, т.е. време с повишаване на духа. В тези времена нараства броят на хората с изявени (считани за неестествени) психически способности. Тези хора са нужни като подкрепа и среда за пришествието на новите идеи, които се донасят от въплътения лъч светлина.

Ако сметките ми са верни, то предстои към 2 030 до 2 050 година това да се случи отново. Може би съществува борба между народите и организациите, кой да прероди божия дух като човек, така че да се облагодетелства от това. Действително, големи ползи могат да се получат от този народ, тъй като епохалните идеи ще излязат от него. Но за тази работа трябват подготвени магове. Не е безпочвено съвпадение, че трите влъхви (които в останалите езици се наричат magi) отишли да посрещат Христос в пещера. За да можеш да посрещнеш, първо трябва да знаеш. А в нашия случай знанието е записано в пещера, като не ми е известно на друго място да има такъв пълен запис, както в Магура. В Магура са обучавани такива хора, там са създавани именно магове.

Излиза, че интересно се живее в началото и в края на епохите, както и в средата им, но помежду тези точки на оплождане са тъмните векове.

По темата със слънцето и календара има още за разискване, но дотук уж замислената като кратка „Беседа в Магура“ нарасна до повече от 22 000 думи, а тепърва предстои да се коментират още сцени и теми.

Но, за да се прехвърлим по-качествено на следващата сцена, искам да наблегна на един аспект: вие може да го знаете и от по-преди, но аз го научих покрай истерията за края на света през 2012 година – това, че на 22 декември слънцето, Земята и галактическия център се подреждат в една права линия. 31

Тук имаме слънцето, вляво залепен до него е символът за Земята на 22 декември, а продължението на линията води до звездата с тринадесет лъча. Може да се разсъждава дали тази звезда изобразява и галактическия център.

Разгънатата звезда

Навярно тази звезда представлява някой много важен обект, защото поражда огромни последствия за цялото човечество. Как го прави?

472-474

Първо обърнете внимание, че тя има 13 лъча и 13 сегмента между тях. Това, че е кръгла значи, че се върти. При въртенето сегментите започват да се редуват спрямо неподвижна точка за наблюдение.

Седем от сегментите са затворени, което значи, че са от един вид. Над осмия сегмент е отбелязана голяма точка с три „пръста“, която указва, че осмият сегмент е особен с нещо. Следват пет отворени сегмента, което показва, че са от различен тип.

Можем да разгънем тази звезда и да я представим под формата на лента, т.е. в линеен вид.

RAZGYVKA

Да повторим: 7 от един вид, в осмото нещо особено, 5 от друг вид.

Удивително, но в Магура съществува именно такава лента и то не къде да е, а точно в ляво на Слънчевия календар и то право хоризонтално срещу звездата!

34

Какво значи това? Това значи, че въртенето на звездата с нейните особени сегменти поражда точно съответстващи им епохи.

Сцената на човешката история

Лентата в лявата сцена е Лентата на човешката история, а самата сцена е Сцената на човешката история.

small

Значи, най-важните събития в нашата история зависят от въртенето на някакъв обект, навярно галактическия център, и тези събития ще се повтарят отново и отново, докато обектът се върти. Ето ви възможност да пророкуваме бъдещето, познавайки миналото и няколко основни принципа на пораждането на събитията.

499+525-527

Много съществена особеност при Лентата е, че тя е затворена в десния си край, което значи, че на дясно не може да се продължи. В такъв случай, от дясната страна може само да се тръгне и това е началото. Лявата страна на Лентата е отворена и в тази посока може да има продължение, което значи, че развитието на Лентата е от дясно на ляво, като бъдещето е на ляво. Така се определи и посоката на прочита в Магура, като по-късно беше потвърдена и в други сцени.

Тук важното осъзнаване е, че ако знаем продължителността на един сегмент и ако знаем датата на отворения край на лентата, то можем да датираме всички събития по нея.

С отворения край на Лентата положението е сравнително лесно, тъй като човек записва историята до там, до където я знае, а това е днешния ден от негова гледна точка. Следователно, отвореният край е „сега“ от гледна точка на този, който я е изобразявал.

По-сложният въпрос е с продължителността на един сегмент. Видяхме, че магурската култура е ползвала доста богат набор от понятия за календарни периоди – час, ден, половин синодичен месец, синодичен месец, орбитален месец, година, сезон и дори прецесионен цикъл, като е деляла прецесионния цикъл на 24 сегмента с продължителност от по 1 080 години всеки. Всички тези периоди, с изключение на прецесионния цикъл и неговите сегменти, зодиакалните епохи, са твърде кратки за записването на история. Едва ли има смисъл в това да се записва история от десетина години, като се има предвид, че рисунките от Магура съдържат само най-ценните сведения – събития и принципи.

Остава да се търси в огромните по своята продължителност периоди. Но първо, нека се определи тяхното „сега“.

Налично е едно сведение, което се добива от съседната сцена на Слънчевия календар, който вече се показа, че е силно свързан и е предпоставка за събитията в Сцената на човешката история. Там слънцето е изобразено с две точки вътре, а в друга част на галерията се намира и звезда с осем лъча и с три точки вътре:

1006

Звезда с осем лъча е символ на слънцето. Веднъж откриваме слънце с три точки вътре, а друг път – с две точки. Възможно ли е това да представлява запис за време? Възможно е, защото една от древните системи за отбелязване на епохите е чрез т.нар. „слънца“. Всяко „слънце“ е с различна продължителност, защото зависи от изгревите на Венера, но всичките са приблизително равни на 5 000 години. Тогава, слънцето от Слънчевия календар следва да значи периода Второ слънце. Ние сега живеем в началото на Петото слънце, а началото на Второто слънце започва преди 14 600 години. Дори да има някаква разлика, дали точната дата на направата на тези, по-нови рисунки е 14 600 или 12 000 години, после ще се прецизира по-точно с помощта на допълнителни данни.

Поставяме датата 14 600 години назад в отворения край на Лентата и започваме да броим всеки сегмент по 2 160 години – продължителността на една зодиакална епоха:

35

Началото на записана история се пада в началото на епохата Дева преди 42 680 години.

Прави впечатление внезапното начало, все едно без никаква еволюция, за разлика от твърденията на стандартната научна хипотеза. Това може да се обясни така: знаем, че тялото е преминало през множество етапи на развитие, защото са намерени и продължават да се намират множество следи от това. Но очевидно началото на човека тук се счита не от оформянето на човешкото тяло, а от развитието на онова, което ни прави хора – онова, което населява тялото. То може да се оформи и развие внезапно с навлизането на нови идеи, които да различат ясно едно човечество от предходното.

Интересно е, че това се случва в Дева, което име значи бог. Става ли дума за божествено откровение пред хората, което да ни е дало нови идеи, така че вече да сме били способни да се отличим от животните и да кажем „от този ден сме хора“? Гледайки внезапното начало на човешката история, изглежда, че е станало именно нещо такова.

Ето какво казват археологическите находки по въпроса:

nature03103-f1_2

Стрелките представят пътя на кроманьонеца от Северна Африка през Европа, а числата показват преди колко хиляди години миграцията е стигнала до съответното място.

Така научаваме, че кроманьонците се заселват на територията на Северозападна България, където се намира и Магура, преди 40 000 до 43 000 години. В същото време, съществуват диаграми на възникването на човешките религии. Ето една от тях:

ReligionTree

Долу в ляво се намира началото на Европейския анимизъм, който е Култът към плодородието или това е религията, в която водеща рола има Богинята-Майка. Началото на тази религия е определено от преди 42 000 години, а използваният символ е именно „танциваща жена“ – както се възприемат човешките рисунки от Магура. В Магура, да припомня, става дума именно за Богинята-Майка.

Дотук разполагаме с набор от чудесни съвпадения, с които внезапното начало на историята от Магура преди 42 680 години изглежда точно на мястото си и вярно като сведение, потвърдено от външни и напълно независими сведения.

Да направим още една проверка.

orion

Ето тази плочица от слонова кост (тогава в Европа още са живели мамути) съдържа точен аналог на човешка фигура от Магура – не мога да се объркат нито стилът, нито пропорциите и конфигурацията. Плочицата е намерена в пещера в долината Ач в Германия, като според посочената по-горе карта на миграцията на кроманьонците, те са били в тази област преди около 38 000 години. А сега вижте датировката на плочицата, те я 32 500 до 38 000 години. И се счита, че плочицата е пренесена в Германия от изток.

Количеството на съвпаденията нараства значително, още повече, че всички тези находки и анализи са правени напълно независимо един от друг.

С това става ясно, че рисунките от Магура са съществували като стил от преди най-малко 38 000 години, щом е могло да се направи тяхно копие. Като се има предвид и миграцията и преноса на култура, рисунките от Магура трябва да са съществували още преди 40 000 до 43 000 години, за да попаднат по пътя на миграцията.

Всичко сочи, че възникването на „Култа към плодородието“ е свързано с миграцията на кроманьонците, а поставянето на датата от преди 42 000 години показва и къде се е случило това – там, където тези са били по това време – на територията на Северозападна България и в околността на Магура.

Ако наистина се е случило откровение от страна на Девата (бога), което е довело до качествен скок в човешкото развитие, това се е случило в околностите на Магура. По тази причина там са направени и първите около 120 рисунки във въпросния стил. Спомнете си, че рисунките са ясно разграничени според изпъкналостта си на поне две възрасти, разделени от толкова хиляди години, че флората и фауната напълно да се променили.

35

Да се върнем към отворената страна на Лентата. Изминали са цели 28 000 години (ако всичко това е вярно, а не е много убедителна заблуда) и хората са довършили рисунките и то така, че няма никакво стилово и смислово прекъсване, но пък са добавени нови елементи, концепции и животински видове като доказателство за изминалото време. И, вижте, продължението се случва в края на… отново на епохата Дева.

Очевидна е важната роля на Девата, но предстои да се изясни в какво се състои и дано изобщо е възможно това да се направи.

Дотук показах доста потвърждения за огромната точност на този прочит на сцената. Сега да поговорим за прекъсването на лентата, което е и прекъсване на живота.

Ако всяко е датирано вярно, това прекъсване следва да се е случило преди около 25 000 години. Има ли грандиозен катаклизъм от това време? Има – началото на Последния Ледников период, което е именно отпреди 25 000 години. Тогава, за едно десетилетие Европа е скована в ледове, което е истинско бедствие и действително прекъсва живота на много места и на много популации.

Значи, и средната част на прочита на Лентата отговаря добре на действителни събития.

А сега се вгледайте в лявата част на Лентата:

526

Не прилича ли наистина много на това:

DNA_replication_en.svg

На молекулата ДНК?

Разбирам, че звучи прекалено – от къде тия хора да знаят за ДНК и за това как изглежда тя? Но вижте, след катаклизма, след прекъсването ДНК е от един вид – както ние изобразяваме нашето. Преди катаклизма сегментите са квадратни, т.е. там ДНК е от друг вид, който е бил прекратен с катаклизма, т.е. неговите носители са били погубени.

Има ли човешка генетична линия, която е била прекратена преди 25 000 години, а след това да се е появила нова? Има. Последните следи от неандерталците, които са живели в Европа, са именно отпреди 25 000 години, а т.нар. пеласги (коренно население на Балканите, от което произлизат траките, ние, келтите и други) възниква преди около 25 000 години и след това заселва голяма част от континента.

А сега обърнете внимание на символа, скъсва лентата:

525

Той е представител на семейството на символите на смъртта, които са част от символите на смъртните фигури:

deyateli 1

Този символ значи смърт и неслучайно „коланът“ на женските фигури става ветрилообразен, когато те са готови да заченат, защото даването на живот в тяло е и даване на смърт на тялото.

Това, че символът и Лентата са нарисувани горе, значи смърт от небето, смърт от високо. Каква е тази смърт от небето? Метеорит, комета? Възможно е.

Но, обърнете внимание на следното: след началото си Лентата на живота върви добре за известно време, а след това започва да изтънява и да се вие. Това може да значи, че животът е станал по-труден и лош, а може да значи и, че генетиката на онези хора се е развалила. Развалила се е тяхната същност. Помните ли, че старозаветният бог обича и има навика да затрива човечеството, когато започне да прегрешава твърде много?

Да се върнем на Слънчевия календар, за да ви покажа нагледно. Ето как се разпределят съзвездията около Земята:

galactic-center

Нали си спомняте, че основният лъч долу чертае прецесионната спирала около Земята? Вижте от къде започва да я чертае – от Дева. Още едно доказателство за правилното разчитане на Сцената на човешката история – и двете сцени посочват Дева като начало.

Ясно е, че съзвездията са правилно разпределени около Земята в тази сцена, защото Коледа и галактическият център са в Стрелец.

Сега обърнете внимание на границата на Риби и Водолей:

36

Над тази граница стои символ, който е едновременно Т (бог-слово) и смърт. Нима бог-слово се явява като смърт (унищожение) в края на Риби или в началото на Водолей? Преценете сами:

35

Лентата е скъсана във Водолей чрез смърт от небето заради разваляне на живота/генетиката на хората.

Твърде библейско, само дето е записано с около 10 000 години по-рано от библейските събития. Ясно става, че е преписвано и преиначавано, но за това – после. Сега е време за това, което се случва под Лентата на живота:

small

Рисунките отдолу описват случващото се по време на катаклизма. Вижте, че горе отстрани има две вертикални черти, които ограждат част от рисунките и значат, че тези рисунки се отнасят до събитията по време на унищожението.

Явява се една огромна мъжка фигура:

507

Това, че фигурата е нарисувана голяма значи, че нейното въздействие върху сцената е голямо. Главата на фигурата е с формата на символа Т, който значи бог-слово. Тук е изобразено пришествие, първото запомнено или първото изобщо в човешката история – бог-слово се явява сред хората. А си спомнете за книгата „Тракийските хроники“, според която бог винаги праща своето Слово, когато трябва да се свърши определена работа, представляваща намеса в човешките дела.

Под това пришествие е нарисувана мъжка сила, мъжка енергия, което значи, че тази енергия е подчинена на въплъщението на бог-слово:

506

Той използва тази сила, за да подчини двете женски фигури – това е причината да са нарисувани много по-малки. Подчинява ги и ги кара да служат/да се молят на бог:

518

Този символ значи значи служа, извършвам ритуал, а в сцената ясно е показано на кого е подчинен и за кого се отнася ритуалът:

Magura cave paleolithic paintings S1G0.10

Този въплътен бог-слово дава религия или нова религия на хората, като подчинява жените и така възстановява живота, макар и вече един по-различен живот, символизиран от това, че сегментите на Лентата на живота вече са правоъгълни, а не квадратни. С възстановяването на живота разбираме, че въплътеният бог-слово е и Спасителят, но това се е случило не преди 2 000 години, а преди 25 000 години.

Тук интересен е случилият се преврат, при който женското доминиращо начало е било заменено с мъжко доминиращо начало и Богинята-Майка е била „детронирана“ в полза на Бога-Баща. Заедно с това е сменена и религията.

Звучи налудничаво, но има няколко книги, които разказват за твърде подобни събития. Става дума за поредицата за Орион и Сириус на издателство „Паралелна реалност“. Нека се абстрахираме от това какво е личното ни отношение по въпроса и да следим приликите във фабулата.

Книгите са написани по лекциите на американския индианец Робърт Морнингскай, който през 1947 година бил още дете и му предстояла инициация заедно с негови съплеменници. Това трябвало да се случи в пустинята. Тогава се случи събитията от Розуел, при които се счита, че един извънземен космически кораб се разбил на планетата ни. Всъщност, по думите на Морнингскай, и втори кораб се бил разбил същата нощ, но това военните успели да потулят напълно.

Обаче, от втория кораб Морнингскай и неговите съплеменните спасили едно извънземно, което лекували до оздравяването му. Като благодарност, извънземното им разкрило човешката история.

Според него, ние сме създадени като човешки вид чрез генетично вмешателство от страна на империята Орион, която била доминирана от женското начало и чиято Императрица-Майка била еманацията на Богинята-Майка. Това станало, като те дошли тук с Луната, която отвътре била куха и представлявала космически кораб. Земята дълго време била под властта и доминацията на Орион и, съответно, на еманацията на Богинята-Майка.

По-късно Земята била превзета от империята Сириус, която била доминирана от мъжкото начало и били положени много старания да се затрият спомените за женското начало.

Това станало със сила. Тези от Сириус имали военната стратегия да ползват астероиди като космически кораби. Издълбавали ги отвътре и ги оборудвали. Самият вид на астероид пък им давал добро прикритие. Част от военната им стратегия била да засилват астероиди, комети и метеорити към атакуваните планети, с което унищожавали планетите, но изглеждало така, сякаш те нямат нищо общо.

Смъртта от небето, скъсала Лентата на живота, е много вероятно да е именно космическо тяло, защото в ледниците от това време се намират завишени следи от метали с космически произход, а те могат да дойдат на Земята само с някакви космически тела. Разпространението на металите е по цялата планета в пластове и ледници от въпросния период. А тогава пък започва Последният Ледников период, което отлично отговаря на последствията от разбиването на астероид в планетата ни.

От друга страна, ето как изглежда съзвездието Орион от Земята:

ori

като при него особено изявен и известен е коланът. А ето как изглеждат женските фигури от Магура:

zheni 1

Фигурите са женски, Орион бил управляван от женското начало.

Да се чуди човек на толкова много прилики.

Но, както и да е. Аз не знам истината от първо лице, мога само да откривам подобията, когато ги срещна.

Като допълнително сведение от предговора от едната книга, да ви кажа, че Морнингскай бил изчезнал от езотеричната сцена за дълго време, като след това внезапно се появил отново и заявил, че прекарал това време в Европа, където бил посвещаван от специално братство, което пазело познанията от и за Орион и Богинята-Майка в пещери. Пък виждаме, че Богинята-Майка изглежда се явява в епохите Дева, а пък направата на рисунките в Магура се отнася все до същата епоха.

Да оставим тази тема и да преминем към следващата сцена, защото идеята на настоящето е изложение е да бъде беседа.

Усещах, че изпускам нещо важно по темата, защото не мога с лекота да продължа към следващата. Но в ума ми има толкова много сведения по темата Магура, че е напълно естествено да не могат да са заредени едновременно в съзнанието ми.

499+525-527

Става дума отново за Лентата на живота и за това, че тя започва със 7 сегмента, в осмия се къса и продължава с 5 нови. Спомнете си и за богомилската легенда как човекът е създаден от Твореца. Създаването на човека може да се отнесе в началото на Лентата.

Според друга богомилска легенда, бог бил дал на Сатаната да управлява света (мирозданието) за 7 (седем) века, като не се уточнява каква е продължителността на един от тези векове. Очевидно е, че става дума за седем период. А след това бог щял да дойде и да вземе мирозданието от Сатаната.

И добре се вижда, че след началото нещата продължават 7 периода, а в осмия това нещо бива прекъснато и изградено наново, но този път по нов начин.

Коментарите относно приликите и еднаквостите оставям на вашия собствен ум.

Познания за седмица и месец

37

Тази съвкупност от рисунки трудно може да се нарече сцена, защото в нея липсва развитието на някакво действие или поне такова не се забелязва. Но тук има един любопитен символ в горната дясна част:

578

Това е полумесец, но и новолуние. Дори и сега ние представяме новолунието по този начин, защото то изглежда именно така:

Novolunie

След него, на ляво е разположена ето тази съвкупност от вертикални черти:

584-598

Тук има 14 дълги и една черта с половин дължина, което представлява числото 14.5, а това е именно половината на синодичния лунен месец, който е с продължителност от 29 денонощия. Интересно е, че след това (в посока на ляво) се намира и един символ за смърт, край, изчерпване:

38

Това се чете по следния начин: за половин месец 14.5 дни се изчерпват веднъж или 14.5 дни се изчерпват веднъж за половин месец, което буквално значи, че продължителността на половин месец е 14.5 денонощия.

Това е гениално. Първо, използват полумесец, за да кажат, че става дума за половин луна. Иначе какво, трябваше да нарисуват един кръг за цяла луна, цял месец и ние да се чудим какво са имали предвид с този кръг. Освен това, така трябва да изброят само 14.5 черти, а не 29 – спестяват от записа. Накрая, използвайки именно разпознаваеми символ за новолуние, указват, че става дума за луната и по-точно за нейния синодичен период, което е времето между две еднакви състояния на Луната, наблюдавани от нас – това са новолунията, първа четвърт, последна четвърт, пълнолунията.

Магурският запис е направен максимално пестеливо откъм брой символи, но в същото време максимално ясен.

Отдолу следва друго:

39

Тук имаме една цялост от 7 черти, обединени в едно, а след това два символа за изчерпване. Това може да е седмицата, която се изчерпва два пъти за половин месец. Но са налични и други особености:

40

Тук чертите на символа отдолу са разположени точно под съответните черти отгоре. Това със сигурност значи нещо, но никога не съм отделял достатъчно време и внимание, за да го разуча.

Мисля, че става дума за процеса на менструация и овулация, без да съм проверявал това задълбочено.

 

 

3 коментара
  1. Много изчерпателно и интересно виждане.Вложили сте много време и труд,но се е получило.Не съм ходила в пещерата и едва ли ще отида,но след прочитта на беседата все едно съм била на живо там,затуй Ви БЛАГОДАРЯ!

    • Много благодаря за отзива! Удовлетворен съм, че произвежда такова въздействие🙂

  2. Ето тук можете да прочетете и втора част, която е значително по-къса:

    https://magnaaura.wordpress.com/2016/05/31/%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: