Обстойно въведение в магурските рисунки

На първо място е въпросът защо на хората са им потребни рисунки? Това е, защото рисунките носят изключително много информация наведнъж. Те предават ситуации, емоции, събития – винаги наведнъж и като едно ясно цяло. Това не може да се постигне с реч. Всеки може да опита да опише речево една рисунка, но това почти със сигурност е обречено на провал. Първо, нужно е огромно по мащабите си обясняване. След това, нужно е и за описващия, и за слушателя да изпозлват едни и същи изразни средства и да влагат в тях напълно еднакъв смисъл. И накрая, нужни са невероятни търпение, постоянство и концентрация – да помним постоянно това, което сме си представили до момента, и към него да добавяме следващите описания. Не, рисунките са незаменимо средство за ясно и точно предаване на информация.

Освен това, когато мислим за нещо, ние си ги представяме. Първата информация, с която разполагаме за него, винаги е под формата образ – във въображението ни. Когато споделяме това с някого, то той си изгражда образ според нашите описания. Речта е само средство да предадем образ, което показва, че основният начин, по който психиката ни обработва информацията, е чрез образи. Чрез речта можем да постигнем достатъчна за целите на ежедневието точност в описанието и възприемането, но не можем да постигнем бързо и ефективно пълна яснота. Това е възможно само чрез изобразяването.

Разновидност на рисунките са техническите чертежи. При тях има стандартизация на изразните средства и на начина за разбирането им. Така еднаквите обекти винаги се изобразяват по еднакъв начин и на разчитащия чертежа е напълно ясно какво вижда пред себе си, което е напълно еднакво с онова, което черталият е имал предвид. Техническите чертежи са незаменими в техниката. Първо, те спестяват хиляди страници обяснителен текст. Второ, те дават еднозначно разбиране на конструкцията.

Затова изобразяването е незаменимо. То е директно представяне на образите от въображението ни, а също и директното им възприемане от получателя. А образите са съвкупности от елементи и пропорции. Пропорциите са съвкупности от отношения, които се запазват трайно. Например, квадратът е квадрат, независимо дали го смаляваме или уголемяване, независимо дали го въртим или преместваме. По същия начин рисунките от Магура притежават няколко неизменни вътрешни отношения (пропорции), които позволяват винаги да познаем, че това пред нас е магурска рисунка. Това означава, че най-важното в един образ са вплетените в него пропорции, защото точно те дават индивидуалността на образа. Тогава, за да изобразим каквото и да е, нужно е да предадем пропорциите му.

При русинките от Магура се наблюдава едно изключително стриктно придържане към определен набор от особености, които неизменно се пренасят от една рисунка към друга. Прави впечатление, че всичките рисунки могат „да се върнат назад“ до три образа, които се явяват нещо като родители за всички останали рисунки. Тези три образа са извор на няколко пропорционални особености, които се преплитат в рисунките, като при всяка следваща рисунка се получава надграждане и усложняване на достигнатото до момента. Това е един вид еволюция на основата на няколко начални условия (пропорции).

Изниква въпросът, защо е тази настоятелност при предаването на именно тези пропорции и на тяхното развитие. Нужно е преди това да се отговори на въпроса, какво подтиква човека да изобразява. Човек може да бъде осенен от идея или емоция, която не може да изрази речево, нито чрез жестове, танци и изобщо чрез тялото и поведе-нието. Тогава на помощ идва изобразяването. Възможно е то да е опит за заявяване на себе си че, ето и аз съществувам на този свят. Тогава е най-вероятно човекът да потърси обществено място, което поради това е достъпно и наблюдаемо от всички. Не е много логично да заявяваме себе си на скрито място в пещера, където почти няма да имаме публика, а именно тя е нужна при такъв мотив. Друг подтик към изобразяването може да е задаването на указания в кратък и ясен вид. Това значи, че съществува някакъв процес и, че задаваме разяснения за извършването му. Възможно е също да се разкаже история – минала, настояща или бъдеща.

За рисунките от Магура себезаявяването е най-нелогичното обяснение, защото то предполага изобразяването (изтъкването) на собствени отличителни особености, които другите нямат, а не стриктно подреждане в логическата верига на развитието на образите. Следователно, рисунките от Магура са израз на съвсем различен стремеж. За да бъде той разбран, е нужно да се знае какви са условията, при които са нарисувани.

Пещерата Магура е дълга с всичките си известни галерии около три километра. Входът на Галерията с рисунките е на около триста метра от входа на пещерата. В днешно време тя е благоустроена – направени са стълбища, парапети и осветление. Но в миналото такива не е имало и влизането толкова навътре е било опасно начинание. На места има много стръмни преходи и, ако тези места не бяха благоустроени, биха представлявали смъртна опасност. Това означава, че оставилите рисунките са рискували живота си, за да го направят. Очевидно е, че за това е необходим основателен мотив.

Друго обстоятелство разкрива допълнителни затруднения и то е съставът на боята за рисунките. Тя се състои от изпражнения от прилепи, примесени с варовиково мляко. То има циментиращо въздействие върху боята, като с това допринася за нейната огромна трайност, бързо стягане и добро прилепване към стените. Докато изпражненията от прилепи се намират навсякъде из пещерата, то варовиковото мляко се намира само в галерията, която днес е наречена Фиордите. Това е много труднодостъпно място, където могат да влизат само хора с нужната подготовка и екипировка. Става дума за тесни, стръмни и рязко извиващи се галерии, чиито вход е на около един километър от входа на Галерията с рисунките. С това минималното разстояние, което трябва да се измине, за да се съберат нужните съставки и да се направят рисун-ките, е 3200 метра смъртоносен преход. Но също така значи и, че пещерата трябва да е познавана добре от по-рано, защото безцелното лутане в деня на рисуването няма да доведе до събирането на нужните съставки.

Близо до Фиордите се намират няколко зали, в които от 1971 до 1976 година са провеждани изключително успешни експерименти за лечение на бронхиална астма. В дъното на една много тясна галерия по онова време са нарисувани няколко съвременни драсканици. От тогава са изминали четиредесет години, но все още тези драсканици са напълно мокри и кални. Влажността и температурата в пещерата са постоянни целогодишно, като влажността е почти 100%. При липсата на течение в тази задънена галерия изсъхването е невъзможно. А рисунките от Магура са сухи. Галерията с рисунките е също задънена и без въздушни течения, пак при същата висока влажност. Това означава, че изсъхването им не е естествен процес, а че се дължи именно на варовиковото мляко. Това е било много добре известно на онези, които са ги нарисували, и означава, че тяхното намерение е било рисунките да имат огромна трайност.

Освен цялата описана дотук подготовка, важен е бил и изборът на галерия. В повечето галерии капе вода от тавана и образува сталактити. Образуването на сталактити може с времето да покрие сте-ните и да закрие или унищожи рисунките, а това е трябвало да бъде избегнато. Затова е избрана точно настоящата Галерия с рисунките, защото там няма никакво капане на вода от тавана и никакви сталактити не се образуват.

Изброеното дотук показва, че направата на рисунките от Магура е едно много добре премислено начинание, а не импулсивно действие. При това положение няма много варианти за мотив за рисуването им. Било е очевидно важно начинание, в което са вложени много сили и голям риск. Такова начинание може да бъде само оставянето на послание с надеждата да бъде намерено и разбрано в някакво много далечно бъдеще. Затова е била нужда изключителната трайност и защитеност на избраната галерия, а също и на технологията. Най-вероятно хората от магурската култура са записали най-важното, което им е било ивестно. Или всичко, което са имали като познание, но в синтезиран вид.

Понеже са положили всички необходими усилия да осигурят дълготрайност на посланието си, то вероятно са имали същестевини причини да смятат, че в близко бъдеще няма да има хора, които ще са способни да намерят рисунките и да ги разберат. Такъв поглед към бъдещето е възможен, ако по някаква причина хората са били убедени, че трябва да мине много време, преди задълбоченото разбиране отново да намери своето място сред човечеството. По някои особености личи, че рисунките са правени в момент на планетарен катаклизъм, който е и изворът на песимизъм относно скорошното възстановяване на човечеството до такава степен, че някой да може да си позволи да има достатъчно свободно време и сили, че да може да разчете записаното знание. Основание за такова предположение е сцената, представена в Изображение 6. Там изглежда, че някакво тяло от небето е повлияло нишката на живота, като я е скъсало. Възможно е това да е изображение на планетарен или местен катаклизъм. В зависимост от посоката на разчитане, която в Магура изглежда да е дясно-ляво, може да се направи и друго предположение. Че гостът от небето всъщност е променил колебливия, лъкатушещ и тесен до тогава живот, като го е подобрил значително. Тогава рисунките може да представляват не опит за спавяване на знанието, ами първичното му тълкуване и записване. Имам предвид на знанието, което е донесено от това небесно тяло. При всички положения то има съществена роля, щом за неговата поява и въздействие е отделена цяла сцена.

От друга страна, магурската култура е избрала да не изпозлва писменост и това е едно изключително разумно решение. Ако бяха ползвали писменост, то би трябвало да изпълнят стените на цялата пещера с текстове. Представете си ние да решим да запишем знанието си като цивилизация! На второ място, разбирането на езика им би затруднило много получателите на посланието. Дори да бъде разчетен езикът им, то остават проблемите с термините, сравненията и изобщо с речевите похвати, които биха могли да се окажат неразбираеми. Затова магурската култура е направила най-гениалното нещо: знаели са, че всички неща в света са аналогични помежду си и са извели само освновните и най-съществени зависимости, като са ги представили под формата на отношения, пропорции и образи. Това е универсален език. Това е най-логичното и смислено обяснение защо тези пропорции остават неизменни във всяка рисунка и се предават с изключителна настоятелност и постоянство.

На рисунките от Магура е била отредена най-великата надежда в света: отново (или изобщо) да има просветено и разбиращо човечество. 

Направени са, разбира се, тълкувания, че рисунките имат ритуален характер. Това твърдение звучи смислено, но само ако не са взети предвид всички факти. Ако рисунките имаха ритуален характер, това предполага, че по онова време е съществувал някакъв култ, при който периодично (например при съответния празник, или на високосна година, или друго събитие) жреци са влизали и са изобразявали поредната рисунка. Те вероятно са се придържали към установения изобразителен стил, с което може да се обясни устойчивото поддържане на пропорциите, но с времето имитацията без разбиране би трябвало да доведе до загубване на така ревностно пазените пропорции. От друга страна, много по-лесно би било да правят тези изображения някъде на обществени места. Но да кажем, че това е култ и при него няма нужда от логика. Това е удобно извинение. Но в района, само в радиус от двайсетина километра, има стотина пещери, които са много по-малки и достъни, но в които няма и следа от рисунки (освен в пещерата Козарника, където също няма рисунки, но има поредици от успоредни линии и зигзаги). Следователно, това трябва да е бил някакъв съвсем малък и ограничен култ, който изобщо не се е радвал на одобрението на околните и никак не е имал силата да грабне човешкия ум и сърце. Следователно, рисунките не са култови. Такова изказване е направено, защото нещо е трябвало да се каже като заключение, а действителната същност е останала неразбрана или нарочно запазена в тайна. При всички положения натискът за конформизъм с общото течение на науката е винаги много голям и от съобразяването с него зависят много блага като научни степени, заплати и хонорари, а също и така важното обществено и съсловно приемане и одобрение. Човек не може просто така да рискува с твърдения, които ще го превърнат в обект на подигравки и отхвърляне! И, най-малкото, установената наука е начин на мислене и навик във въз-приемането на света, а когато става дума за собствените си навици, всеки човек е роб.

Направено е и предположението, че рисунките имат житейски и битов характер – по подобие на множество скални рисунки от Африка. Това е бърз и изпитан отговор, който обаче пропада в случая на Магура. Стилово рисунките от Магура и тези от Африка са напълно различни и нямат никаква допирна точка, освен една ловна сцена, която е изобразена в нашата пещера. Но тази сцена съставлява едва 2-3% от всички рисунки, а останалите са изключително символни и абстрактни, както може да се види от приложените изображения. В тях няма нищо битово и ежедневно. Дори и в ловната сцена е пресилено да се търси битовизъм и реализъм, защото в нея са представени птици, подобни на щрауси, които имат рога или големи уши. Такива животни до сега не са ни известни, още по-малко на Балканите, което праща реализма и битовизма в кошчето. 

Осмислянето на всичко дотук води до виждането, че рисунките са действително абстрактен запис на някакви идеи. Следователно, мотивът за направата им е запазването на някакво познание, а не изобразяване на ежедневието.