Магура – името на пещерата. Обикновено или доста особено?

Един от първите въпроси, след като се видя на място, че рисунките съдържат наистина впечатляващо и особено знание, беше да се изясни какво значи името на пещерата. Мен и спътниците ми не можа да ни задоволи обяснението, че значи „хълм“ на румънски.

„Маг“ означава лице, което владее тайните на магията. В древността думата магия не е имала същото значение, каквото има днес. Днес магията се възприема като правене на чудеса, като нещо свръхестествено, способно да ни облагодетелства с малко усилия от наша страна. А в онези времена магията е било умението да се правят нещата. Т.е., магът е онзи, който е умеел да прави, да предизвиква и да осъществява – който е имал знанията и уменията за това. Хората не са се раждали магьосници (но може би са се раждали предопределени да бъдат такива), а са учили за такива, както и сега учим за различни професии. Маговете са били умелата и образованата част на обществото, те са били жреческото съсловие.

Както и сега, така и в древността е имало средища, където са били изучавани тези знания. Пещерата Магура е билa едно от тях, като известността и въздействието й в миналото са били огромни.

Ур, Урук, Нипур и Шурупак са били първите мегаполиси в Месопотамия. Не е случайно сходството на имената им, защото „ур“ е означавало град или по-общо – някакво организирано начинание. А, както е известно, цивилизацията възниква в Месопотамия хиляди години по-късно от културата, която е оставила рисунките от Магура, а също и много други древни и подсказващи за висока степен на развитие следи.

Днес наричат пещерата „Магурата“ – членувано от Магура, което говори, че „Магура“ не е име, а е съществително. Магура се нарича самото средище като университета, общината, полицията и т.н. Но „Магура“ вероятно е членуваната дума „маг – ур“ – градът (начинанието) на магьосниците (умелите) или там, където са били знаещите и можещите, където те са се обучавали и просветлявали. Имам основания да смятам, че „маг – ур“ също е значело и градът на мъртвите (на вглъбените). Не става дума за мъртвите, които са умрели, а за онези, които са станали мъртви за привидния живот. Тях ги пазят могъщи асури, които могат да се видят и днес.

Твърди се, че думата „маг” идва от персийски и това към днешна дата е истина. Но персите са наследници на цивилизациите от Месопотамия, по-конкретно на Вавилон, който пък е плод на много по-ранния Шумер. Напълно естествено е персите да са наследили знания, традиции, умения, а също и донякъде езика си от тях, а те – от древната си прародина на Балканите. За сега не са налични никакви данни Магура някога да е имала друго име, така че може да се допусне, че винаги се е казвала така – още от направата на първите рисунки.

Вероятно е персийската дума „маг” да има много древен балкански произход. Българите днес имат думата „мога”, която смислово е много силно свързана с думата „маг”. Това значи, че на Балканите вероятно е съществувала древна дума, от която произлизат и „маг”, и „мога”.

Официалното тълкуване на името Магура е чрез румънския език. Там „магура” значи хълм, възвишение. Но тази дума изобщо не е румънска. Да, румънците имат думата „гура”, която значи уста, а ние много добре знаем, че българите преди са наричали майсторите „усти”. Тогава е много вероятно думата „гура” да идва от думата „гуру” – учител, което е вид майстор, т.е. уста. В едно учреждение за разпространение на знания със сигурност е имало и учители. Разбираемо е тогава защо майсторът (учителят) е бил наричат уста.  Освен това, румънците не са чужд по отношение на българите народ. Това са много близки народи, като само преднамереното влияние на чужди държави и местният стремеж за разделение и власт ги разделят по-съществено. В дълбоката древност те са били едно семейство, като следите от това не са малко.

Моята теза е, че днешните румънци в древността са били под силното впечатление на просветлението от Магура и затова името за тях е станало нарицателно за хълм, възвишение, извисяване. Причината е, че Магура се намира в Рабишката могила, която е самотно възвишение в Дунавската равнина. Затова предполагам, че тръгвалите от тук древни даки по пътя си са разнасяли името Магура и са го илюстрирали, като са посочвали хълмове. Така в езика им е влязла думата Магура със значение на хълм.

Те понастоящем не използват думата „магура” за хълм. Тя е много древна и вече излиза от употреба, както това се случва много често във всички езици, особено с думите, които са заети отнякъде и които не се разбират добре чрез собствения език. Румънците имат думата „deal” за хълм и това е действителната тяхна дума. Към днешно време в Румъния има стотици местности, населени места и възвишения с името Магура, което идва да покаже, че в миналото те са почитали това име.

Но никой не почита неща, които са му били безполезни и които не са го впечатлили положително. Предполагам, че именно епохалното значение, което е имало магурското учение за тях, е причината за огромната им почит към това име.

Понеже езиковедите сами разбират абсурда на твърдението, че името Магура идва от румънския език, то в последно време са се насочили към твърдението, че това е славянска дума, която отново значи „хълм“. Но едно такова твърдение е толкова общо, колкото да кажем, че водата е химическо съединение. То само по себе си не дава никакво знание, а е само едно ловко измъкване от объркващата ситуация. Магура като средище на познанието е с повече от 12 000 години по-древна от славяните и техните езици. И, ако тя наистина е била толкова мащабен и значим просветителски център от миналото, това значи, че славяните просто са заели името и са били оформяни под нейното въздействие, а не обратното.  Ако изобщо тази дума има нещо общо със славянските езици. Една справка в онлайн преводачите показва, че на никой от тях „магура“ или „магур“ не означава абсолютно нищо.

Истината е, че науката не знае. Разбира се, не е трудно да се досетят да обединят сричките „маг“ и „ур“ и навярно са се досетили, то не е толкова трудно! Но не са харесали резултата.

Изобщо, науката полага неистови усилия да държи очите си затворени, защото това, което предстои да види, излиза извън линейното човешко развитие, извън теорията за еволюцията. А господстващата научна теза е, че човечеството постоянно се развива от някакво състояние без разум към това, което сме ние сега – „апогеят” на развитието.

Съществуват хиляди следи по цял свят, че преди нас са живели далеч по-развити цивилизации от нашата, но всичко това тихомълком се смита под килима и не се разглежда задълбочено, защото нарушава доктрината за праволинейното ни развитие. В крайна сметка всичко опира до контрола на съзнанието, а няма по-ефективни средства за това от изградените представи. В днешно време парадигмата ни внушава следното: „човекът няма упование и водач сам в себе си, а се нуждае от институции, правила и външни водачи”, като тази парадигма всячески се подкрепя с всевъзможни средства, особено с изграждането на представите, че развитието е единствено еволюционно, а връх на тази еволюция са институциите. Казаното от тях се счита за най-светла и безспорна истина.

Но днес ние като общество вече сме значително готови да видим и да признаем, че цялото ни съвременно знание е само повторение на много по-древни знания. И онова, което престои да узнаем, вече е било известно. Това е страшно за съвременната парадигма, защото отрича ролята й единствен и изконен предводител.