Магурският хороскоп по дух. Част 1. Поведение и взаимодействия на същността. Трети подобрен и допълнен вариант

Там никъде не е написано „ХОРОСКОП“ с големи червени букви. Никъде не е дадено указание как се чете и какво означава. Но описанието му е разпръснато на части във всички сцени и ти трябва да се досетиш, че го има, да събереш всичките парчета в едно цяло и да го подложиш на проверки. Когато повечето хора кажат, че това е вярно за тях, добре си разпознал и събрал парчетата, добре си извлякъл информация от привидния хаос.

Няколко думи за предисторията на хороскопа

---

 

Към средата на 2017 година започна да ми прави впечатление, че има събития, които изглеждат еднократни, например, някакви житейски случки, но всъщност такива типови ситуации, а понякога дори със същите участници, се повтарят през равномерни периоди от време. И в някои случаи тези периоди съвпадаха с вече направили ми впечатление периоди, посочени в календара от Магура и Сцената на човешката история. Тогава поисках да науча повече за това, как според Магура се поражда времето, подредбата на събитията, извикването на участниците в тях.

Тези въпроси започнаха да ми бъдат разкривани малко по малко, къде сякаш с чужда помощ, къде сам забелязвах повторения и смисли, и част от тях е Магурският хороскоп по дух. Следва да има три хороскопа – по дух, по душа и по тяло, защото рисунките от Магура съдържат в себе си три изначални геометрични елемента, отговарящи на тези изначални понятия, и всяка рисунка е някакво съчетание от тях. Така целият разказ в Магура представя вселенското взаимодействие на трите изначални присъствия/закона/смисъла и плодовете на техните взаимодействия.

Проучването още не е дало достатъчно яснота за хороскопите по душа и по тяло, но този по дух е достатъчно добре разработен. Какво ще рече „по дух“ или „по същност“. Това е онова наше ядро, което взаимодейства, което се движи, заема състояния, осъзнава, възприема, изживява, дава или взима – това е живото нещо в нас. Затова хороскопът по дух се отнася до взаимодействията ни с другите. Ако си представим, че сме свободни, че не е нужно да се съобразяваме, то бихме правили това и бихме взаимодействали така, както е би действала същността ни, духът ни.

Затова е възможно мнозина да помислят, че не се разпознават. Това се случва, когато ние възприемаме, че спазваните от нас правила сме ние самите. Възможно е човек да се разпознае в множество от магурските „зодии“. Това се получава, защото ние можем да заемаме всяко от описаните състояния, но все пак имаме основно житейско състояние и взаимодействие. Нашето основно житейско състояние е онова, в което се чувстваме най-естествени и в което се намираме от само себе си.

Бяха изказани дори виждания, че с някаква периодичност в живота си човек мени своето основно състояние и се предвижва по „зодиите“. Възможно е да е така, но има нужда от още много проверки и осмисляне.

За щастие, някой там подпомага подобни процеси доста дейно. Това, че с двама приятели тази година стопанисваме Глинените къщи, много помогна за работата по хороскопа. На Глинените къщи можах лично да разкажа за хороскопа на наистина много и различни хора, да направя пред тях прочит за техния знак и те да кажат дали разпознават себе си. Натрупах и много наблюдения как действат хората. Това помогна незаменимо много за развитието на разбирането за хороскопа по дух, а в последните седмици започна по малко да се работи и по хороскопа по душа.

Глинените къщи се оказаха отличната „лабораторна среда“ за такива изследвания.

Мислех да търся начини да издам хороскопа по дух като книга, обаче при мен това винаги не се получава. Допускам, че е, защото моята роля не е да съм собственик на някакви знания и идеи и да забогатявам от тях, а да ги доведа до популярност. Вярно е, че за мен постоянно се полага някаква грижа – без да преяждам, но да имам достатъчно за нуждите си. Затова предоставям и тази разработка, тя всъщност стана с помощта на наистина много хора.

Ако все пак това се чете от някой издател и той намира, че би искал хороскопа да го има и на хартия, защото много хора обичат книгите, то аз предоставям текста за тази цел.

А вие, читателите продължавайте да посещавате Глинените къщи – най-добрият начин да получите хубав продукт и изживяване и същевременно да подпомогнете работата на този квази-изследователски център. Там с готовност ще ви направя Магурски хороскоп по дух, с което още веднъж ще имам възможността да тествам хороскопа и да науча нещо ново за него. Имам желание на Глинените къщи да разполагам с книги и карти за района, а материали за тях имам предостатъчно. Всичко това ще може да даде на посетителите потапяне в едно много особено място и усещане, а именно от това се нуждае духът според Магура – изживявания.

Та ето така се стигна до текста, който сега предлагам на вниманието ви.

 

 

МАГУРСКИЯТ ХОРОСКОП ПО ДУХ

---

 

Кратко теоретично въведение

---

Рисунките от пещера Магура са великолепни с това, че съдържат в себе си система на записа и на прочита. В тях един и същи геометричен елемент винаги значи едно и също, независимо в коя рисунка се намира, като само трябва да се отчита неговото равнище – на каква височина в структурата на рисунката е представен. Така всяка рисунка представлява нещо като изречение съставено от думи, което си има правила на прочита. В рисунките има и своебразна граматика – разположението от дясно или от ляво, от горе или от долу също имат своето неизменно и напълно предвидимо значение. Всичко това позволява записаното в Магура да бъде четено и разбирано.

Към края на 2019 година се занимавам с този въпрос вече дванадесета година поред. Имам щастието да съм запознат с множество теми, което ще рече широка обща култура, както и да дообогатявам представите си за света, четейки по съответните въпроси. Това ми позволи да съпоставя съвременните човешки представи за химия, фиика, биология, астрономия, обществено устройство, развитие на духа и съзнанието, религиозни мотиви с рисунките от Магура и да видя нагледно, че цялото ни познание, с което сега разполагаме, вече е записано в пещерата.

В Магура някой е създал удивителен запис, който с краен брой символи описва безкраен брой въпроси. С едва 712 рисунки и още 319 други знака е разказано за всичко. Някой е успял да определи най-малкото достатъчно, което има да бъде казано за света ни и то да представя всичкото знание за него. Кой е конкретният изпълнител на рисунките, за мен за сега остава загадка, но много добре е описано от кого идват всички сведения в записа (Фиг. 1).

Фигура 1. Творецът според рисунките от Магура в неговото проявление като Учител.

Мога да кажа, че представеният в Магура Творец никак не се крие и чрез много средства се е представил пред човека, стига само да наблюдаваме. Дори подозирам вече, той иска да бъде открит.

Фигура 2. Белоградчишкият геоглиф с формата на буквата Ф.

Фигура 3. Върбовският кръг отново с формата на буквата Ф.

Фигура 4. Символът Ф от Магура.

Фигура 5. Различни сивмоли на Твореца.

Изглежда невероятно и невъзможно някой човек да е бил в съзнание и разбиране едновременно по всички теми, да е преценил точния размер и разположение на всяка една рисунка, да не е повторил нито едно сведение и в същото време да е казал достатъчно и всичко това в един цялостен геометричен стил и ред, като дори размерите на рисунките и техните елементи имат хармонични и сякаш стандартизирани стойности. На мен ми отне вече дванадесет години да узнавам какво е записано в рисунките и още не съм видял област от човешкото познание, която да не се съдържа в тях, и ми е наистина трудно да повяврам, че те са измислени, осмислени и осъзнати и направени само и единствено от човешко същество.

Напротив, самите рисунки твърдят, че цялото знание идва от Твореца в проявлението му като Учител (Фиг. 1), който е белязал целия район на Белоградчик със символите си, някои от които и до сега проявяват аномална активност като Върбовския кръг (Фиг. 3).

Фигура 6. Скалата на Богинята Майка.

Творецът дори има скулптура в действителен размер (Фиг. 5).
От гледна точка на Богомилството Творецът разполага с цялата мъдрост, знание, умение, способност. От гледна точка на древните вярвания Богинята Майка е източникът на всички знания и умения и към нея следва да се обръща всеки, който желае да се научи.

Надявам се да не изказвам неверни думи поради ограниченото си знание, но умът създал рисунките от Магура не може да е нищо по-малко от оня, който знае всичко за този свят от край до край. Това може да е само онзи, който го е измислил и сътворил.

В процеса на създаването са използвани три изначални съставки – нека ги наречем дух, душа и тяло, но по-точно ще е да кажем, че това са енергия, структура и пространство. Сравнете кои да са две неща и ще видите, че те винаги имат три еднаквости помежду си – проявени са чрез енергия, имат структура и се проявяват в някакво пространство. Повече от три съставки са ненужно много, а по-малко – недостатъчно.

Именно за това разказват и рисунките от Магура – за всичките възможни съчетания на трите изначални съставки. Всяка от тях се представя от прост символ, а коя да е рисунка е някакво съчетание на тези три най-прости символа.
С това се стига до особено интересен въпрос. Голямо количество сведения е представено пряко и съвсем очевидно чрез отделните рисунки и сцените. Но далеч по-големи количества сведения са представени неявно, като е нужно да се проучват геометричните взаимоотношения между рисунки от съвсем различни сцени. Така никъде в Магура не е показано, че съществува хороскоп, но неговото съществуване може да бъде изведено чрез анализ на рисунките. Хороскопът се съдържа в рисунките в неявен вид и неговото съществуване започна да се набива на очи от един момент нататък. Тогава допуснах, че той може наистина да съществува, а по-късно подложих това допускане на множество проверки чрез разговори с конкретни хора, почти всички от които потвърдиха, че казаното им съответства особено добре.

Фигура 7. Календарът от Магура в дясно и Сцената на човешката история в ляво.

Календарът и Сцената на човешката история (Фиг. 7) онагледяват това особено добре. Календарът от Магура говори за движението на Земята около Слънцето и за движението на Луната около Земята, като посочва два вида лунни месеци – орбитален и синодичен. Календарът работи основно с орбиталния лунен месец, който трае 27 денонощия. При това положение в една година има 13 месеца, което се потвърждава от Колелото на времето (Фиг. 8).

Фигура 8. Колелото на времето.

В магурските представи времето е циклично. Колелото на времето има 13 сегмента, от които 7 са затворени, един е с особен знак, а 5 са отворени.

Фигура 9. Лентата на времето.

В Магура онова, което е от дясно, е причината, а онова, което е от ляво, е следствието. Така се заявява, че човешката история е следствие от космическите цикли и е напълно подчинена на тях.

Интересно при Лентата на времето (Фиг. 9) е, че тя има 7 квадратни сегмента, след това един скъсан и 5 правоъгълни, което напълно съответства на разпределението на сегментите по Колелото на времето.

Фигура 10. Колелото на времето поражда Лентата на времето.

С това става напълно очевидно, че въртенето на Колелото на времето поражда Лентата на времето и, че календарът е причина за историята (Фиг. 10).

Икам също да подчертая, че в календара от Магура светът на хората е показан да се състои само от Луна, Земя и Слънце без представяне на планетите, сякаш те нямат никакво отношение към нас и сякаш дори не са част от нашия свят. Това съвпада с някои представи, че за нас хората е отредена само Земята без достъп до други светове.

Възможно е причината да се корени в нещо друго. Слънцето е свързано с духа, Земята е свързана с тялото или пространството, а Луната е свързана с идеите, структурата. От тази гледна точка планетите не предлагат нищо принципно ново, защото всичко съществуваще е някакво съчетание от енергия, структура и пространство. В Магура винаги се работи с най-малкото достатъчно, т.е. със самата същина на нещата.

Фигура 11. Шахматните полета от Магура.

Шахматните полета от Магура (Фиг. 11) са част от идеята за пространството като възможност за създаване на подредба или това са нещо като бланки за изказване на идеи. Преди години проучвах как по-големите могат да се създават от по-малките и стигнах до виждането за един начин. Като приложих начина, започвайки от само едно квадратче, получих следния числов ред: 1, 3, 8, 15, 24, 52 и т.н. По-късно намерих, че ако разделим орбиталните периоди на планетите на 27, то се получават същите числа, като разлика има само при Земята. Това ми даде разбирането, че планетите са средства за изказване на идеи. Колкото по-отдалечена от Слънцето е една планета, толкова по-сложни идеи изказва и нищо повече – нищо принципно ново.

Дълбоката истина и основа на живота се изявява чрез Слънцето, Луната и Земята и затова в Магура са се ограничили до тях. Намирам това обяснение за смислено.

Фигура 12. Етапи на изява на духа.

Още в началото на проучването на рисунките ми се изясни, че трябва да се разгледат поредици от усложняващи се фигури. Но едва преди няколко години имах възможността да каталогизирам всички символи и да изброя етапите на развитие на духа (Фиг. 12). В Магура хем очакваш всичко да съвпадне от само себе си, хем това всеки път те изумява – как може всичко да е направено толкова цялостно и отделните му части така добре да съвпадат една с друга.

Получих 13 етапа на развитие на духа. Пет от тях са напълно безсъзнателни, един е преходен, а седем са съзнателни. Вече познавах числата 5, 1 и 7 – от Лентата на Времето и от Колелото на времето. Следователно, тези етапи точно се разполагат и по двете.

Фигура 13. Разположение на етапите на развитие на духа по Лентата на времето.

Разбирате, че за мен не остана много повече от това да разположа отлично съвпадащите етапи на развитие на духа по Лентата на времето (Фиг. 13).

Фигура 14. Разположение на етапите на развитие на духа по Колелото на времето.

Съвсем естествено, същото направих и с Колелото на времето (Фиг. 14), тъй като то и Лентата са отворения и затворен вид на едно и също.

Фигура 15. Датиране на сегментите на Колелото.

Понеже Колелото на времето се отнася до месеците в годината и е показано неговото разположение в календара, то могат да се преценят точни дати по него. Зацепването на Колелото е през символа за зимно слънцестоене (Фиг. 15). Поради това получих следните дати (Фи. 16):

Фигура 16. Датите на Магурския хороскоп по дух.

Можете да видите, че нищо мистично няма в нито една от стъпките. Всичко е напълно логично, следва едно от друго и само довежда до този резултат.
Разбира се, Магурският хороскоп по дух не е указан буквално под формата на сцена, а е плод на проучването на взаимовръзките между различните сцени и рисунки. Никъде там не е оставено указание и голям червен надпис „ХОРОСКОП“. Магурският хороскоп по духа е плод на умозрение и следване на верига на размисли. Затова той е експериментален – може да е така, а може и изобщо да не е така. По тази причина предлагам на всички вас да кажете сами за себе си дали така съставеният и разчетен хороскоп ви съответства. Ако с течение на годините се окаже, че съответства на почти всички запознали се с него, то вероятно наистина съществува и е разбран вярно.

В Магура духът е свързан със Слънцето и тринадесетте символа от развитието на духа се отнасят към слънчевата година, разделена на части от сидеричния лунен месец, сякаш Слънцето има 13 различни изяви през годината.

Нека се има предвид, че съществуват още два магурски хороскопа – по душа (структура) и по тяло. Тези двата още не съм си изяснил и разработил и затова не ги предлагам, но пълното описание на един човек следва да се получава от трите заедно.

Друго важно уточнение е, че Магураският хороскоп по дух не показва на какво равнище на развитие се намира човекът – доколко е израснал духовно или не, а как неговият дух е избрал да действа в този свят в този си живот. В друг живот може да действа по друг начин.

Последното от уточненията касае това, че в рамките на живота си човек може да заема едно или друго състояние, но има едно основно, за което е дошъл сега неговият дух. Заемането на други състояния е възможно и се случва постоянно, но е съпроводено с напрежение и по това може да се разпознае – дошли сме за едно, а се занимаваме с друго.

Да преминем към отделните „зодии“ в хороскопа. За тяхното описание използвам две неща. Първо, това е натрупаното с времето разбиране за смисъла на отделните фигури. Второ, това е издирване и тълкувание на всички сцени и взаимодействия, в които са представени въпросните фигури.

Родени от 11.06 до 08.07 – Зародиш

---

Символът на Зародиша е плътния кръг. Плътното се отнася до съдържанието. Това съдържание е идея/идеи, съдба, заложби, потенциал, потребност. Тук вмествам едно философско разсъждение за Пълното и Празното, което може да даде по-добро усещане за смисъла на Зародиша.

Пълното е потребност. Празното е възможност.

Пълното не може да бъде отворено, празното не може да бъде затворено.

Затвореното празно се превръща в пълно. Отвореното пълно се превръща в празно.

Празното може да се измери само, ако се допусне, че е пълно.

Измереното празно става пълно. Измерената възможност се превръща в потребност.

Пълното се нуждае от празното. Потребността се нуждае от възможност и може да я запълни. Празното се нуждае от пълното и може да го приеме. Възможността изисква потребност.

Който има потребности, той е пълен. Който има възможности, той е празен.
За ученици търси хора с възможности. За осъществители търси хора с потребности.

Неизмерената празнота е всичката празнота. Неизмерената възможност е всичката възможност. Докато не измериш възможността си, ти си всичката възможност. Измериш ли възможността си, тя става на потребност.

Пълното има образ. Празнотата няма образ.

В пълното възможности няма. В празното потребности няма.

Пълното има размери и е крайно. Празното няма размери и е безкрайно. Празното е винаги много повече от пълното.

Затвореното празно става пълно, измереното празно става пълно. Пълното непрестанно нараства. Потребността непрестанно нараства. С времето възможностите стават на потребности.

Празното винаги остава неизмеримо по-голямо от пълното.

Човекът Зародиш е потребност в най-чистия й вид. Това е потребността на света да се осъществява. Затова Зародишът постоянно търси възможности.

Всички рисунки от Магура и целият свят, описан от тях, произлизат от Зародиша. Въобще, целият свят съществува, за да може да се изявяват заложбите на Зародиша, и множество същности и вселенски принципи най-много и преди всичко се стремят да управляват кръговрата на Зародишите. Хората Зародиши би следвало да са търсени навсякъде и приемани добре поне в началото.

Зародишът е съвсем кръгъл и това значи, че може да съдържа в себе си всякакви заложби и потребности и предварително те са напълно неизвестни – дори не можем да гадаем какви са. Можем да ги узнаем едва, когато се изявят. Човекът Зародиш не познава предварително вътрешността си. Той има нужда да я зяви, за да я види.

С това хората Зародиши имат много и/или големи идеи, които долавят преди всичко като усещане, но и сами не знаят добре точно какви са техните идеи. Те откриват идеите и заложбите си в процеса на тяхното осъществяване.

Имах началници Зародиши. В началото на всяка работа те ми възлагаха задачи, с които сами да си изяснят какво имат предвид и да им се оформи ясна идея какво и как да правят. Възлагаха ми да правя множество варианти на едно и също и така стигаха до нужното им решение. Наблюдавах това, но го разбирам едва сега. Тогава те ми изглеждаха много хаотични и хвърлящи се във всевъзможни, дори противоречащи си посоки.

Навярно заради това Зародишите биват опиянявани от всякакви идеи, дори и противоречащи си, защото търсят да видят дали това не са случайно идеи като онези у самите тях.

Зародишът няма никакви средства за взаимодействие със света – няма ръце, крака, нито пък вертикална черта надолу, която в Магура значи „действие“. Това значи, че Зародишът е напълно неспособен да се осъществи сам. Неспособен е и да действа сам. Останал сам, Зародишът се чувства безнадеждно, защото усеща големия си потенциал, усеща огромната си потребност и пълната липса на възможност да го осъществи. А потребността не е нещо, което ни кара да се чувстваме спокойни, напротив. Потребността ни кара да действаме, а Зародишът трудно пристъпва към действие, защото в символа няма вертикална черта.

Затова хората Зародиши често са напрегнати. Би следвало хората Зародиши да търсят чуждо одобрение и помощ, за да пристъпят към действие.

Но за сметка на това са много подвижни – винаги в движение, което не значи, че на различните места простъпват към действие.

В много случаи те са като експлозии – започват да тичат едновременно в няколко посоки, напрягат се, изнервят се, вдигат скандали – ах, само ако можеха сами да се изявяват!

Понеже пълното постоянно нараства, накрая то изчерпва празнотата в своя свят, изчерпва възможностите си. Свят с изчерпани възможности се превръща в минало. Миналото се превръща в плътност, символът на която е Зародишът. Зародишът е показан като семето на бъдещето, той поставя началото на нови неща. Бъдещето се ражда от миналото. Затова Зародишът постоянно носи товарът на миналото в себе си и често пребивава в него. Но по същата причина Зародишът често гледа към бъдещето, защото той е неговото семе. Мога да обобщя, че тези хора рядко се намират тук и сега. Те или потъват в миналото си и се ровят в него, или мислят за бъдеще, в което ще могат да решат въпроси от миналото. Зародишът е самата карма.

С това следва Зародишът да чувства силна свързаност с миналото, с усещане за изчерпаност на възможностите, но и с потребност да продължи идеите от миналото в нови празноти – в нова среда с възможности. Зародишът бива много силно привличан от възможностите, от празните места. Зародишът много обича да заема празни места. Зародишите обичат да усвояват нови простори, бидейки тласкани от миналото си.

Това са хора на потребността.

За да разберем по-добре един магурски символ, е нужно да погледнем сцените, в които той участва и там да видим какви са типичните му ситуации и взаимодействия.

Фигура 18. Типична ситуация на Зародиша – да се явява като идея за някого.

Зародишът се явява като съдържание на съзнанието (ръцете в кръг около главата) на множество фигури. Така той значи преди всичко идея, потребност нещо да се осъществи. Да, Зародишът е идея, която има нужда да намери чрез кого да се изяви, има потребност да намери празнота, възможност. Но и много фигури показват склонност да улавят Зародиши, т.е. идеи, задачи, потребности.

Затова за приятели на Зародиша са подходящи фигури, които нямат собствена глава. Тези хора нямат собствени идеи, но имат празнота – възможност. Зародишът заема мястото на тяхната глава и се превръща в тяхна идея, но Зародишът-глава не е свързан с тялото, т.е. няма шия. Това е не съвсем собствена идея и в голяма степен наподобява обсебване. В тези случаи приемникът на идеята може да я чувства като натрапена и скоро да отхвърли Зародиша. В същото време хората с лекота биват очаровани и привличани от Зародишите и искат да ги имат.

Имал съм и имам много приятели Зародиши. Те имат непреодолимото желание и потребност навсякъде да са актуални, навсякъде да изпъкнат, навсякъде да поемат лидерското място, да се изявят. Да, те има нужда от това, защото са Зародиши и не могат да се изявят сами, а трябва да намерят кой да ги осъществи, но там трябва да заемат водещо място. Това може да не се хареса на всички. Но, за да сте със Зародиш, давайте му възможности, давайте му нужната празнота, в която да се разгърне, в която да осъществява потребностите си. Дори се заемете да му изпълните желанията и потребностите, а те не са никак малко.

Често Зародишите биват използвани именно по този начин – множество магурски фигури усвояват Зародишите и ги прибират между ръцете си – те им дават потребната празнота / възможност, например под формата на работно място, покана за кафе или разходка, разговор, в който да ги изслушат, покана за участие в дейност и т.н. Зародишите трудно устояват на възможностите и така често се оказват канализирани от някого. Защо? Защото те работят много, тъй като са изпълнени с потребност, а най-добрите служители са имащите потребност.

Фигура 19. Типично местообитание на Зародиша – дома, стопанството или царството.

Срещаме Зародиша и в символа на дома, стопанството, царството (Фиг. 19. Без Зародиш, символ за дом няма, съответно, няма и дом. Зародишите имат стремеж към домовете, защото те са празноти, възможности. Зародишите имат стремеж да управляват домовете и им се получава. Те въобще имат стремеж да управляват и постигат своето да поемат контрола, обаче често нямат ясни идеи, те дори не съзнават какви идеи имат. Затова са хаотични, макар и енергични, управленци. Те бълват множество предложения, скачат в сто посоки, за да видят кое е наистина тяхното. С напредването на възрастта си вече познават себе си много по-добре и тогава вече започват да създават ред около себе си.

Домът, стопанството или царството е символ на структурирани начинания – организации, фирми, клубове, събития. Всичко това сивлно привлича Зародишите. Зародишите обичат домовете.

Фигура 19 а. Роля на Зародиша в съграждането на дом, стопанство, царство.

В сцената от Фигура 19 а е показано, че Зародишът е част от началото на процеса по създаването на дом, стопанство или царство (горе в дясната част на сцената) – той е нещо като идеята, заради която всичко това се случва, но той не участва в самия процес на издраждането. Навярно това значи, че Зародишите преди всичко стоят от страни, дават идеи и ръкопляскат, но не се заемат с конкретната работа. В последствие се настаняват във вече готовия дом, стопанство или царство.

При разговори с хора Зародиши често чувах следното: на мен ми се изпълнява всичко, за което съм си мечатл, без да си мръдна пръста, просто Вселената ми го дава. Да, така е и според тази сцена – Зародишът дава идея за нещо, след това отлита в друга посока, а след известно време домът, стопанството или царството е построено и той се настанява в него.

Фигура 20. Типична изява на Зародишите.

Многократно в магурските рисунки са показани два Зародиша на едно място, в една празнота, в една възможност. В Магура числото 2 означа също така и „много“, докато 3, 4 и т.н. значат именно 3 и 4, но това е малко по-страничен въпрос. Става дума за това, че Зародишите често работят заедно, животът ги поставя заедно при появата на възможност.

Взаимодействията между тях са винаги високоенергетични, с отделянето на много енергия. Техните взаимодействия се разпростират в целя диапазон от бурна радост, еуфория, шумна вяра в светлото бъдеще, та до скандали, гръм и трясък, хващане за гушите.

Зародишите са показани въобще като причината за съществуването на всичко. Те носят миналото, носят кармата и предопределеността. Те са неизбежното последствие от миналото. Това ги прави и семето на новото.

За съжаление, тяхно голямо затруднение е, че те сами не могат да правят нещата, а трябва да намерят други фигури, които имат крака и ръце, за да се изявят чрез тях, или да намерят структура с празноти, където да заемат мястото си. Тези хора са обречени да работят с другите, макар Зародишът да е индивидуалност, която не се смесва.

От Зародиша излиза само навън, в зародиша нищо не влиза, защото той е пълен и в него няма възможност. Това значи, че човекът Зародиш никога не променя същността си. Той променя формата си и се превръща по външен вид във всичко необходимо, заема всяко място, всяка възможност, но отвътре си остава същият. Не можете да очаквате да го промените. Той ще промени вас, защото с времето ще превърне всички възможности в потребности, като ги изпълни, а пълното е нов Зародиш. Това са хора на кармата и те превръщат в карма всичко по пътя си. От тях се раждат семената на бъдещето.

Зародишите никога няма да забравят какво сте казали или направили, как сте ги погледнали. Ако има дадете възможност, те ще породят множество изживявания и ситуации, основани на тези минали събития.

На Зародиш можете само да се подчините.

Фигура 21. Изяви на Зардиша като позиции.

Многократно е показано, че Зародишът служи за отбелязване на позиции. Тези хора са особено склонни да заемат позиции и да ги държат здраво, независимо дали са прави или не. Опитайте се да ги поместите от заетата от тях позиция. Всъщност, това ще стане много лесно не чрез сила, а ако им предоставите възможност – за тях тя е най-важна от всичко, тъй като Зародишите са пълни, а пълното е потребност. Това прави Зародишите някак непостоянни и изменчиви. Те ще отидат при по-добрата възможност. Те също така ще се преобразят по външен вид, за да заемат по-добре празното място в другата възможност. Не си мислете, че ги познавате. И те не се познават. И не си мислете, че това е последната им роля и последния им образ. Отдалечили се само на пет метра от вас, те вече имат друга роля и друг образ.

В Магура е показано, че Зародишите са навсякъде и във всичко – навсякъде отиват да видят, да пипнат, да пробват с надеждата там да се разпознаят. Те пасват точно на всяко място, превръщат се в липсващото звено и заемат мястото. Обаятелни са, защото могат да приемат всички образ – на всичко, което липсва в картинката.

Но не очаквайте да се променят по същността си – това е незъможно, защото празнотата е възможност, а те нямат такава в себе си.

Зародишът е склонен сам себе си да задушава, а и околните също, поради това, че превръща празното в пълно.

Фигура 22. Зародишът като център на света и като склонност за самоизолиране.

На друго място (Фиг. 22) е показано, че Зародишите са склонни да заемат централно място, да бъдат център на вниманието, да ръководят всичко около себе си. Тази потребност често ги кара да се капсуловат – да си очертаят някакви граници на един техен малък свят, в който те са центъра на света.

Символът на Зародиша се намира в пряко взаимодействие с множество други човешки символи, което показва, че Зародишите са склонни към близки взаимодействия с останалите, но взаимодействието никога не е равнопоставено – не се намират на един и същи хоризонтален ред. Зародишът обикновено заема мястото на главата. Това поакзва, че Зародишите или биват усвоявани от партньорите си, или стават техни ръководители. В същото време е показано, че Зародишите в особено голяма част от случаите са показани на много отдалечени места от останалите човешки фигури. Това значи, че у хората Зародиши често има стремежи да бъдат оставени сами и на мира, да не взаимодействат. Може да се заключи, че Зародишите са склонни да участват във връзки, но доколкото това отговаря на нуждите им, а не изпитват потребност да са близки с някого и в близост с него.

 

Родени от 09.07 до 05.08 – Дух със задача

---

Духът със задача е пръв братовчед на Зародиша и в по-голямата си част прилича на него с няколко разлики. Първо, плътната горна част на Духа със задача не е съвсем кръгла, което говори за известна оформеност и яснота на идеите и заложбите. Поради това Духът със задача бива привличан не от всички ситуации и възможности, а само от сътветстващите на неговите заложби. Привличането става напълно несъзнатлено, защото тук няма съзнание. Второ, Духът със задача има вертикална черта, която значи „действие“, и поради това той може да действа самостоятелно за разлика от Зародиша. Той не изпитва нуждата да получи нечие одобрение, за да прави нещо.

Но Духът със задача също не може сам да осъществява, защото няма нито крака, нито насочен надолу триъгълник (въвеждането на духа в материя, в образ), нито има хоризонтална черта през средата – способността да подрежда събитията и обектите.

За да изяви заложбите си, Духът със задача има нужда от партньор, който е способен да осъществява, но няма собствена глава. Тогава духът със задача заема мястото на липсващата глава. Духът със задача може също така да осени, да вдъхновеи някои от фигурите, като те на свой ред осъществят задачата с някой подходящ партньор.

Духът със задача е носител на много енергия, той е много деен, той обожава да участва. Той е много обаятелен, както са обаятелни идеите и затова често хора без собствени глави го приемат за своя глава, т.е. за техни жизнени идеи.
Да разгледаме и сцените, в които участва, за да научим повече за него.

Фигура 23. Духът със задача като подбудител към осъществяване.

В отрязъка от сцена, представен във Фигура 23, Духът със задача е показан като част от процеса по осъществяване на идеи и начинания. Подтик за самия Дух със задача е Зародишът. Това би следвало да значи, че Духът със задача често попада под влиянието на Зародиши и, че Зародишите го привличат на едни или други места или в едни или други ситуации. Би следвало да значи още, че Зародишите имат голямо обаяние върху Духовете със задача.

Тук Духът със задача е под номер (7) и е част от сцената, описваща прераждането на хората. Тук той е кармична същност, която неумолимо бива водена към подходяща за себе си ситуация от заложбите си, т.е. от потребността си. Тук Духът със задача възниква след обработка на Зародиш от страна на Словото Т (реда, подредбата, структурата, описанието). Едно от средствата за въздействие върху света от страна на Словото са именно Духовете със задача – те биват „програмирани“ от Словото и изпратени сред нас да извършат определени задачи, или по-точно, да внесат сред нас определени идеи и да ни подтикнат да ги осъществяваме.

Изобщо, всички фигури от „долната“ страна на зодиакалното колело са дошли на този свят само, за да изявяват от себе си навън, а не да приемат от вън на вътре.

Фигура 13. Разположение на етапите на развитие на духа по Лентата на времето.

Същото се потвърждава и от Фигура 13, в която квадратните сегмнти са периоди на вътрешно развитие, а правоъгълните сегменти са периоди на изява навън. Това показва, че несъзнателните фигури идват тук, за да изявят нещо от себе си, а не за да претърпят вътрешно развитие.

Навярно това означава още, че това са преди всичко артистични хора.

Фигура 24. Духът със задача като обсебваща същност.

Другото място, на което се появява този символ, е сцената, в която Ръката манипулира действителността (Фиг. 24), като въвежда в нея нови проявления – насоченият надолу триъгълник е духът, който се стреми към въплъщение. Онова от дясно е причината. Така Ръката е причината. Тя създава Духа със задача или го извиква да направи нещо, а той става причина мъжка и женска фигура да се пожелаят и да заченат Духа, така че неговите заложби да се изявят.

Ръката и Редът Т са в противоборство. Ръката е случайността и непредвидимостта, а Редът е пълната предвидимост. Но те ползват едно и също средство за въздействие върху един и същи свят – да внасят в него идеи и действия – те ползват Духа със задача. Поради това може да се счита, че хората Дух със задача като цяло биват изпращани тук, за да повлияят на хората и на хода на събитията. Такива хора би следвало да изпитват непреодолима потребност да осъществят нещо, към което да се връщат отново и отново, докато то не се осъществи. Те може да не знаят какво именно е това нещо, но би следвало да имат много силен усет какво е то в общи линии, къде да намерят среда и помощници за него.

Духът със задача също е невъзприемчив. Нови идеи не навлизат в него – той следва стриктно заложбите, с които е дошъл. По външен вид също е способен да се променя и да заприличва на онова, до което се докосва, но не и по съдържание. Това е така, както и при Зародиша, защото и от двете фигури се образуват много други.

В българските приказки и предания има седем различни описания на змея. В едно от тях той е невидим дух, който може да се явява на избрани от него хора, като приема човешки образ. Тогава змеят обсебва тези хора (обикновено това са жени – в Магура женските фигури са онези, които възприемат идеи и и ги осъществяват) и те зачеват от него. В този си вид змеят бива описван като кросно – дълъг прът, който има приличаща на тава глава.

Вие сте добри в това да давате начало на начинания и събития, с идеите, които изказвате, и със заряда, който носите.

В сцената от Фигура 24 можете да се явите както като обсебващ насилник, който настоява да му се свърши работата, така и като вдъхновител. Изборът навярно е ваш.

На двете места на поява на Дух със задача е показано, че взаимодействието е много близко – намира се точно до другата фигура. Това показва, че тези хора изпитват нужда от близост, от връзки.

 

Родени от 06.08 до 02.09 – Пеленаче

---

Пеленачето има значително ясно оформена глава, което говори за предварително добре известни заложби и идеи. Хората Пеленачета би следвало добре да знаят за себе си, кое е тяхното и кое не е.

Пеленачетата във всички случаи на тяхното упоменаване в рисунките са обърнати на ляво, което в Магура е естествената и непреднамерена посока на развитие на събитията. Това значи, че тези хора правя нещата просто, защото нещата сами идват до тях, а не се стремят да ги предизвикват и използват.

Пеленачетата нямат крака, което показва, че у тях като цяло го няма стремежа да довеждат нещата до материална изява и е много вероятно да не работят с ръцете си. Също така нямат и ръце, което показва, че не могат сами да изявяват заложбите си, а имат нужда да правят това с помощта на други.

Пеленачетата имат вертикална черта, която обаче е зигзагообразна. Това значи, че те са способни да действат и в същността си дейни, но тяхната дейност никога не е проста. Навярно постоянно възникват някакви въпроси за решаване, с които обаче те се справят. Мисля, че това също значи, че Пеленачетата не подхождат направо към трудностите, а намират път да ги заобиколят. В моите наблюдения Пеленачетата не поставят въпросите директно, а изказват някакви думи и фрази, които би трябвало да накарат другия да се сети сам.

Изглежда, в много отношения Пеленачетата са подобни на деца по своето поведение.

Зиг-загът в Магура означава път. Това показва, че Пеленачето има своя ясно определен път, макар той да не е предварително известен на Пеленачето. Тези хора не могат да се отклонят от пътя си. Дори и да опитат, в крайна сметка се връщат на него.

Сцена 19 а. Възникване на Пеленачето.

В Магура Пеленачето се упоменава три пъти. Два от тях са в сцената от Фигура 19 а.

Фигура 23. Извикване на Пеленачето.

Във Фигура 23 се показва, че появата на Пеленачето се предшества от ред събития. На първо място е нечие бленуване и пътуване в небесата (3). В резултат от това се поражда идея / потребност (5), която бива възприета от Реда на нещата (6). В последствие идеята бива изпратена сред нас за осъществяване под формата на Дух със задача (7).

Фигура 24. Поява на Пеленачето.

Събитията довеждат до там, че мъжка (3) и женска (4) фигури да възприемат и да заченат идеята (Фиг. 24). След това да я износят (6) и тогава да се появи пеленачето (7). Всичко това значи, че Пеленачетата не отиват сами на някое място, не решават сами да участват в нещо. Пеленачето се появява там, където е повикано и се явява пратеник, който да положи пътя, да изпълни конкретни задачи. В този случай мъжката (3) и женската (4) фигура чрез вълнението, страстта от идеята извикват Пеленачето.

В тази сцена на зачеване подредбата на мъжа, жената и душата за прераждане (5) отговаря на подредбата при пълнолуние – Луна, Земя, Слънце. Трите фигури отговарят в такъв ред на небесните тела. При тази подредба на сексуалната сцена е възможно мъжката и женската фигури да извикат точно определена душа за прераждане, което се и случва – при тях идва такова Пеленаче, което да проправи пътя именно на тяхната идея.

Впрочем, това го наблюдавам и при работата на Глинените къщи – всякакви важни събития се случват все на пълнилуние или новолуние, а в тази сцена е показано, че появявата на Пеленачето е свързана с пълнолунието. Възможно е това да се дължи на участието на Пеленачета в начинанието.

Фигура 25. Пеленачето и възникването на дома, стопанството, царството.

По-нататък (Фигура 25) се показва, че Пеленачетата следват Начина (1). В Магура хоризонталната черта е свързана с женското начало и с начина. Пеленачетата (3) биват мотивирани от Духа (2). За тях е важно в едно начинание да има дух.

Пеленачето (3) предшества дома, което значи, че то е необходимо условие за неговото възникване. Без наличието на Пеленаче домът, стопанството и царството няма да възникнат. Това ще рече, че Пеленачетата не строят буквално стени и покриви с ръцете си, но структурират начинанието, полагат пътя за неговото възникване, проявяват и съблюдават начините.

В опита ми със стопанисването на Глинените къщи стана точно същото. Започнах да правя керамика и това се оказа много успешно. Започнах да бленувам за работилница на подходящо място, където да мога да направя и изложба, а да разказвам и за Магура. Неусетно съм заченал тази идея и именно девет месеца по-късно към начинанието се включиха двама приятели Пеленачета. Те проложиха пътя на това да започнем дейност в Глинените къщи. Е, дейността не е точно такава, каквато си я представях, но може и да стане в бъдеще – средата вече я има. Те структурираха средата. Именно това значи домът, стопанството или царството – структурирана среда за изява. Това е точно, както дом възниква тогава, когато се появи дете.

Да обобщим: Пеленачето никога не отива на своя глава някъде и в нещо – то се явява само там, където са го извикали – волно или неволно. То идва да донесе начин, път, структура. Пеленачето е пратеник на Реда.

За Пеленачето се говори в още една сцена.

Фигура 27. Пеленачето като неродена мома.

Сцената от Фигура 27 описва как Пеленаче-момиче (7) възниква, без да е заченато от баща и майка и без да е износено в утробата на майка. Появата на Пеленачето става след целенасочена прагматична (без страст и вълнение) работа на трима просветлени, трима мага (1, 2 и 3). Първият от тях (1) разполага с празни зародиши и призовава дух да ги оплоди. Вторият (2) слива зародишите в ново тяло. Нататък чрез процедура (5) и магия (8) създават Пеленачето-момиче (7), което не е родено от страст и вълнение.

Познава се, че пеленачето е момиче по това, че има хоризонтална черта през средата. Докато в предната сцена пеленачето беше момче и беше подчинено на начина (хоризонталната черта), то тук начинът е част от пеленачето.

Тук се създава Пеленаче, което да свърши определена работа, да структурира определено пространство, но създателите са напълно прагматични. Това е като да се наеме адвокат да регистрира фирма, счетоводител да води сметките, икономист да напише бизнес плана, строителен инженер да проектира сградата и т.н. – тук няма страст и вълнение, има само прагматизъм и умение, т.е. познаване на начина.

В предишната сцена извикването на Пеленачето става чрез страст и вълнение и тогава Пеленачето бива водено от начина, но само не знае начина. Това е като да дойде приятел, който не е специалист по дадения въпрос, но да има поглед по темата и да успее да свърши работата някак от само себе си.

Видно е, че Пеленачето винаги има нужда да е сред хора, за да може да се изяви, но никога не е твърде близо до тях. Това говори за една потребност от човешка среда, но без особено сближаване и без потребност от тълпи, страсти и компании.
Човекът Пеленаче е някак отдалечен от родителите си, но неразделно свързан с тях. Той има потребност да знае, че родителите са някъде там наблизо, макар да не иска да му се бъркат. Тук под „родители“ се имат предвид и онези, които не са му биологични родители, но са го повикали да участва в начинанието. Така Пеленачето може да има честа потребност да получава отново и отново потвърждения, че начинанието се продължава и неговото участие в делата е потребно и желано. Спомнете си, Пеленачето отива само там, където са го повикали.

 

Родени от 03.09 до 30.09 – Естествен човек

---

В Магура естественият човек е представен просто и схематично, което показва, че не е обучаван, не е оформен, не е поставен в някаква система на мисленето и поведението. Не използва заучени модели на мислене и поведение. Той е просто устроен, без излишности и ненужности. Естественият човек е обърнат винаги на ляво, което показва, че е непреднамерен, не планира, а прави това, което само дойде до него. Големите пениси в трите рисунки на Естествения човек показват, че той действа по инстинкт, действа спонтанно. Главата е ясно оформена, което показва, че заложбите и наклонностите са добре известни и изявени.

Такъв човек има силен инстинкт, нюх и усет кое е за него и кое не е. Той усеща къде да отиде, с кого да говори, с кого да си има работа и с кого – не.
В същото време у фигурата на Естествения човек са силно застъпени хоризонталните черти, който геометричен елемент в Магура значи „начин“. Макар тези хора да правят нещата по усет и по инстинкт, те създават подредба, уважават начините. Но не им се подчиняват, а ги пораждат, създават.

Естественият човек има ръце, което показва, че е способен и сам да осъществява замислите си, без да има нужда някой да му помага за това. Естественият човек има и крака, което показва способност да довежда заложбите и идеите си до материално проявен вид и дори това е негова потребност. Той би чувствал като непълноценно занимание, което не довежда до материална изява.

Фигура 28. „Ловната“ сцена.

Фигура 29. „Ловната“ сцена – извадка.

Едно от местата, на които се говори за Естествения човек, е така наречената „Ловна“ сцена (Фиг. 28). Всъщност, в нея се говори за това как е създаден Цивилизованият човек, като изходният материал за неговото създаване е Естественият човек.

Сцената е разделена на две равнища. Горното равнище е на божествените дела и Естественият човек се намира именно там. Има само два начина човек да е божествен според Магура. Първият е да е наистина спонтанен и инстинктивен, защото инстинктите произлизат от природата, следователно от Бог. Вторият начин е човек да е с просветлено съзнание. А единственият начин човек да изпадне от горния на долния ред е да бъде цивилизован. Тогава той следва заучени модели на мислене и поведение.

Тук (Фиг. 29) добре се вижда, че всъщност Естественият човек не се интересува от никого, а следва собствената си задача и инстинкти. Ако взаимодейства с някого, то е просто, защото сега инстинктите му му казват да направи това. След време неговите инстинкти могат да му кажат нещо друго. Затова Естественият човек е непредвидим. Той следва естетсвения ход на нещата.

От една страна това силно дразни околните, защото не могат да измислят как да сте им полезни. От друга страна силно ги привлича. Понеже Естественият човек е обърнат на ляво, то той се намира от дясно и е причина. Така той става цел на другите и те биват привлечени от него.

На Фигура 29 е показано, че цялото това множество и стълпотворение е причинено от желанието на просветлените същности да обуздаят и използват Естествения човек. В най-левия край на отрязъка е показано, че просветлена същност преднамерено (ходилата й са на дясно) взаимодейства с Естествения човек. В резултат на това взаимодействие Естественият човек бива цивилизован – направен предвидим, удобен, използваем, полезен, опитомен. Това ще рече, че в живота си Естествените хора постоянно срещат други, които ще се опитват да ги учат, да им дават акъл, но винаги с цел да ги пригодят, да ги използват, да ги опитомят.

В ръката си Естественият човек носи ценен дар, за който дори и не подозира – плътен кръг – Зародиш, същност. Така е описано в сцената, ако позволите да ви поставят хамута, да ви цивилизоват, то вие ще изгубите този плътен кръг.

Фигура 30. Матрицата на структурата и поведението.

При аналаиза на рисунките на несъзнателните типове хора и съпоставката им с Ключовата фигура се показа, че Естетвените хора са напълно матрични. Техните инстинкти, поведение, спонтанност са породени от матрицата (Ключовата фигура). Но са естетсвени и спонтанни, защото матрицата е природата. Така може да се каже, че вие си имате определен „репертоар“, който изпълнявате не нарочно, а защото сам се лее от вас.

В матрицата Естетсвеният човек не се разпростира особено много настрани, което показва, че неговият обхват е сравнително малък. Той въздейства основно върху околните си, но като цяло изобщо не се стреми към това. В сцените е показано, че околните се стремят към него и поради това около Естествения човек винаги има множества от близко разположени човешки фигури. Това ще рече, че в живота си Естествените хора почти винаги участват във връзки и близки интимни взаимодействия, но те не търсят това – просто са много привлекателни за останалите и останалите се стремят да са близо до тях.

В някои случаи Естетсвеният човек е основно вертикална черта, което показва голяма склонност към действие – обича да действа и да участва. Той не изпитва нужда да получи нечие одобрение – решава да прави нещо и отива да го прави. Има заряд за участие, но поради оформеността на главата участва не във всичко, а само в онова, което му съответства на заложбите. В други сличаи Естественият човек има крака, което показва способност да създава неща и да ги довежда до материална изява, но това става без план, а като плод на спонтанността. Това също значи, че обича да прави неща и с ръцете си, да ги създава и изработва лично.

Простата схема на фигурите показва, че те не се задълбочават в размисли и философии, което не означава, че са прости и простаци. Напротив, те не са претрупани и не се занимават с излишното.

Възможно е да Естествените хора да чувстват досата от образованието и академизма. В някаква степен може да се каже, че той ги убива, стремейки се да ги превърне в Цивилизовани хора.

Фигура 31. Отвъд границата.

В Магура символ за граница са двете успоредни вертикални черти. На Фигура 31 това е символ (1). Така научаваме, че едно от състоянията на Естествения човек (2) е да се намира отвъд някаква граница, което може да го прави и недостъпен, неразбираем или пък нежелаещ да взаимодейства. А може също да значи, че често е отвъд границата на общоприетото, допустимото, търпимото, приемливото.

Тук тази граница се отнася до границата на световете – когато хората преминават отвъд. Изобщо, това може да се чете като каква да е житейска граница. Показано е, че Еествественият човек (2) пренася хората отвъд тази граница и им оказва помощ, след като веднъж са я преминали. Така, от една страна, Естественият човек носи хора на гърба си. От друга страна, той помага на онези, които са прекрачили границата на установения си живот, да се оправят по-нататък.

Пренесеният по-нататък се превръща във вечно жив съзнателен дух. За да стане това, той първо трябва да преодолее опасностите, представени като звяра в дясната част веднага след границата. Това би трябвало да значи, че Естествените хора напълно непреднамерено помагат на хора попаднали извън пределите на света си, биващи заплашени от опасности и могат да им помогнат до достигат нови развнища на развитие и просветление.

Това също може да значи, че Естествените хора биват привличани от изпаднали хора, от странници и тогава те са в своето най-близко взаимодействие, това са техните най-интимни партньори.

 

Родени от 01.10 до 28.10 – Цивилизован човек

---

Цивилизованият човек е онзи, когото са обучили, оформили, опитомили, на когото са възложили работа. Тези хора лесно се поддават на обучение и добре усвояват нови умения. Те са много стриктни и старателни.

Те обикновено следват заучени модели на мислене и поведение и са добри в това.

В Магура всички Цивилизовани хора са обърнати на дясно, което показва, че имат цели, планират, стремят се да знаят предварително какво и как ще се случи, прилагат типови похвати за разрешаване на ситуации. Каквото правят, е с някаква премислена цел. Правят го добре и умело.

В Магура е описано (Фиг. 28), че Цивилизованите хора биват създадени на основата на Естествените хора чрез обучение, опитомяване, оформяне.

Фигура 32. Цивилизовани хора в техните типични занимания.

В Магура онова, което е от дясно, е причината и целта, а онова от ляво е следствието и е породено, причинено. Така Цивилизованият човек живее заради целите. Ако няма пред себе си цели, е възможно да се чувства изгубен, ненужен, безсмислен. Целта проявява у него живеца и го мотивира за действие.

Тези хора са амбициозни, изпълнителни, стриктни и умели, те знаят как. Те живеят и мислят така, че винаги да имат пред себе си някаква цел за постигане.

У техните фигури винаги има хоризонтална черта. В Магура този геометричен елемент значи „начин“ – те отлично владеят начините, подредбите. Те правят нещата по заучен или предварително премислен начин и структно го следват.

Според показаното в сцената, Цивилизованите хора се привличат един друг и обичат да вършат неща заедно, но без фигурите им да са съвсем близо една до друга – те един на друг могат да са партньори, но не от най-близките и най-страстните – по-скоро разумни партньори, партньори по удобство. Те също така обичат да са там, където има много хора. Показано е още, че Цивилизованият човек обича опитомените неща – опитомен партньор, опитомена и удобна среда и т.н. Той се бори срещу онова, което е диво, спонтанно и непредвидимо.

Според описанието в Магура те биват създадени, за да вършат работа. Постоянната нужда от цел и възбудимостта им от целите може да ги направи лесно манипулируеми, като им се представят различни цели. Всъщност, точно така е показано, че биват заставяни да работят. Би следвало в живота си тези хора да мислят, че работят за себе си, че постигат собствените си цели, но в действиелност да вършат работа на някой друг.

Наличието на добре оформени глави показва, че техните заложби са добре изявени и ясни. Наличието на крака показва, че са способни да осъществяват, включително и в материален план. У тях няма насочен надолу триъгълник, което показва, че не могат да въплъщават нови идеи, а използват вече наличното. Те правят онова, на което са научени.

В един от случаите (4) лъкът или въобще средството се намира от дясно на човешката фигура. Това е случаят, когато средството се превръща в причина и цел, а животните тогава се явяват само среда за постигане на средството като цел.
Това може да се изяви като склонност за схвръхобучение. Може да са пари, които се превръщат в цел. Ако средството на един Цивилизован човек е красотата му, то красотата ще се превърне в цел. Това е другата голяма опасност пред Цивилизования човек – средството да го обсеби и да се превърне в негова цел, да започне да диктува живота му.

Фигура 30. Матрицата на структурата и поведението.

Цивилизованият човек също е матричен – той следва определени модели на мислене и поведение. Но при цивилизования човек обхватът на действието и на взаимодействието със света е най-голям. Средството му дава възможност да прави иначе недостижими неща, защото увеличава обхата му. Това създава усещането за огромни възможности, но те все пак са в рамките на матрицата. Това усещане за огромен обхват и въздействие кара Цивилизования човек да се сраства със средството и да не иска да се раздели с него, да се вкопчва в него като в надежда за спасение и успешен живот.

По-нататък в рисунките Цивилизованият човек е представен в още две типични за него ситуации.

Фигура 33. Цивилизованият човек работи с посредници.

В сцената от Фигура 33 се разказва за трите проявления на Твореца, едно от които е Управляващият събитията (3). От дясно се намира еленът (2). В Магура неколкократно се използват рисунки на живтони като символи на цел. Целта е винаги обърната на ляво – тя не знае, че е цел и съвсем не се интересува от това. До елена има символ подобен на Духа със задача. Чета това по следния начин: възможно е постигането на някакви цели да бъде превърнато в задача. Под задача се има предвид нещо действително необходимо – изява на заложби, осъществяване на потребности и потенциал. Интересно е, че там също присъства и човешка фигура – Неописуем човек. Трите символа заедно образуват комплексна цел и задача, която привлича Цивилизования човек. Това може да се чете както като манипулация и провокация. Тук посредник между Цивилизования човек и неговата цел е Управляващият събитията (3). Навярно в много случаи Цивилизованият човек търси помощта на същности за постигането на целите си. Нека се помни, че при Цивилизования човек целта изпълва целия хоризонт и за него нейното постигане е особено важно. Но от гледна точка на Магура посредничеството на същности може да доведе до задължения към тях.

Фигура 34. Вдъхновеният стрелец.

Цивилизованият човек има и едно много интересно състояние (5), описано в сцената от Фигура 34.

Тук е необходимо да се изпълнят някакви условия, свързани с шест периода, шест етапа (1), но не разбирам значението на този символ. Тук Цивилизованият човек бива мотивиран не от някаква цел, а от духа (2). Това довежда до там, че на Реда, Словото, Промисъла Т (3) биват изпълнени някакви три условия (4). Тогава Цивилизованият човек (5) се обръща на ляво и вече не преследва цели, а стреля просто така – по вдъхновение.

Фигура 35. Човек в състояние на творческа насоченост на вниманието.

В това състояние лъкът става част от Творческия човек и този човек става подобен на онзи, който е вдъхновен и се намира в състояние на творческа насоченост на вниманието (Фиг. 35). Цивилизованият човек става едно цяло с умението си, със средството си и е вдъхновен да го използва, изпитва потребност да го използва просто от радост от използването, без да преследва никакви цели. Сега той е обърнат на ляво, прави това непреднамерено и въобще не се интересува от резултата. Така Цивилизованият човек се превръща в цел на успеха си. Той просто стреля, защото това го вдъхновява, а успехът сам търси стрелите му, за да се наниже на тях.

Интересна особеност на това състояние е, че то не може да се постигне преднамерено. Защото при наличието на преднамереност фигурата ще се завърти на дясно. Ако е възможно за Цивилизования човек да спре малко да преследва цели и да почувства духа на нещата, той ще се окаже в това състояние на успех, който се стреми към него.

По-нататък в сцената се говори отново за Реда, Словото (6), но не мога да кажа какво значи то тук. Така се стига до просветлено състояние на съзнанието (7). Цивилизованият човек е една от малкото несъзнателни фигури, за които има възможност да отворят съзнанието си, ако действат по вдъхновение – поне така е написано в Магура.

 

Родени от 29.10 до 25.11 – Творчески насоченият човек

---

Творчески насоченият човек в Магура има ясно изразена и оформена глава, което показва, че има добре изявени и известни заложби и е добре видно върху какво следва да се съсредоточи. Той има добра представа за себе си, за заложбите си и за задачите си. Не му е нужно да търси себе си.

В същото време наличието на големи глави (които са въщност сами по себе си символа Зародиш) показва, че са носители на ярки и завладяващи идеи, на голям заряд, но и на големи потребности. Вертикалната черта показва, че са дейни – те винаги се впускат да правят нещо и да участват. Нямат потребност някой да им разреши да действат.

В почти всички случаи Творчески насочените хора са обърнати на ляво, което показва, че са непреднамерени – на тях просто така им идва. И в почти всички случаи се намират от дясната страна, което показва, че са причина – те привличат, те очароват, те носят идея и заряд и с това привличат онези, които могат да осъществят идеите. Те самите нямат крака, което показва, че не могат сами да осъществяват. В това отношение имат нуждата някой да ги подкрепи и дори да поеме тяхната задача и да я осъществи.

Въобще, в Магура е показано, че фигурите се стремят да се групират така, че да създадат нова свръхцялост, която разпозлага с всичко в едно – от идея и заряд до способност за материализация на идеите. Когато фигурите нямат всичко това сами по себе си, те се обединяват с други, които да ги допълнят до пълните възможности за сътворяване и изява.

При Творчески насочения човек много интересно е това, че лъкът или средството, умението е интегрирано в самия човек, но не кара човека да се обръща на дясно и да става преднамерен и целенасочен. Интегрираният лък е в повечето случаи от дясната страна, с което е причина и вдъхновение. Този хора се вдъхновяват от уменията си, вдъхновяват се от средствата. Когато видят лист и молив, у тях се поражда чувство за потребност да рисуват.

В Магура Творчески насоченият човек се появява на много места и има доста разновидности на състоянието си.

Творчески насоченият човек няма съзнание, но има нещо, което мога да нарека полусъзнание – то се проявява в творчеството. Това е подобно на някаква форма на унес със способност за наблюдение на обекта на творчеството.

В същото време Творчески насоченият човек е в състояние на вълнение и възбуда. Той никога не е равнодушен към мислите и идеите. Той се преръща в тях, гори в тях. Идеите предизвикват у него страсти или вдъхновение. Той еднакво страстно или вдъхновено рисува или псува правителството. Тази фигура не е страничен наблюдател, тя винаги участва в центъра на събитията.

Фигура 36. Сексуалното взаимодействие като експеримент.

Първото място на среща на Творчески насочения човек е сексуалната сцена (Фиг. 36), в която стремежът е просто да се пробва, да се експериментира какво е това, какво е чувството от него. Тук Творчески насоченият човек е причината. Неговата конкретна конфигурация е такава, че той не опложда, не предизвиква сътворение, а просто изява под формата на изживяване. Затова и привлича женска фигура, която няма никакво желание да зачева или да променя живота си в следствие на взаимодействието. Такова е едно от състоянията на Творчески насочения човек – да изживява идеите си, но без последствия.

Тук искам да подчертая, че сексуалните сцени са символ на взаимодействието изобщо. Да, това взаимодействие може да бъде и полово. В Магура мъжката фигура е носител на идея. Женската фигура е онзи, който възприема и осъществява идеята. Ако аз чета книга, то спрямо мен книгата е мъжка фигура, а спрямо нея аз съм женска фигура.

Относно творческата насоченост на вниманието искам да допълня някои наблюдения. Това състояние не е лесно нито леко за онзи, който го изживява. То е мечтаене, копнеж, желание, страст. То не те прави спокоен, напротив. То иска да се осъществи и иска това неистово. След осъществяването човек остава празен, а много често и тъжен и така до следващата завладяваща идея. Тези хора са много интересни и привлекателни с това, че те самите се вълнуват от идеите си – това кара и другите да се вълнуват. Тези хора живеят в постоянно вълнение.

Освен това, човешките фигури в Магура са не толкова телата на хората, колко душите им, колкото техните състояния. Показано е, и това е някак съвсем естествено, че само когато мъжата и женската фигура са близо една до друга, само тогава е налично това възбудено състояние и това взаимодействие. Това значи, че душите трябва да са близо, за да се случи възбудата, не телата. Да са близо означава да вживяни в една и съща тема сега, по едно и също време. Темата е мястото на срещата.

Затова с една жена трябва да се разговаря, но не просто така, а с внимание, с вживяване в думите й. Ето това е творческата насоченост на вниманието. Вниманието е оплодителната и сексуална сила. Да, тя най-лесно се постига чрез тялото, защото тогава, при близостта на телата, душите и на двамата са насочили вниманието си към едно и също, защото човек се отъждествява с тялото си и се изживява като тялото си.

Вниманието е огромна сила. Към каквото го насочиш, това нещо бива привлечено от теб и идва при теб. Същото е и с жените – обърнете им искрено, неподправено внимание дори за половин час и те ще ви обичат, ще се влюбят във вас. Това е вярно за кой да е човек, всъщност.

Ето в това е огромната привлекателност на Творчески насочения човек – неговото внимание винаги е насочено.

Фигура 37. Отваряне на съзнанието в следствие на експеримента.

Да се върна на онова, което се случва в следствие на експеримента (Фигура 37) – несъзнателната и погълната от идеята си фигура (1) се преобразява (3) във фигура в съзнателно състояние (4) по този въпрос. Това е самата истина – опитайте да карате колело, ще станете съзнателни относно това. Опитайте да плувате – ще станете съзнателни относно това.

Тази сексуална сцена не е нисша, макар човекът да не желае отговорности – чрез нея ние се учим и отваряме съзнанието си. От това правя извода, че Творчески насочените хора често обичат да пробват нови неща, че неизвестното значително силно ги привлича, което може да прави поведението им рисково.

Фигура 38. Сексуалните взаимодействия като прагматичен процес – проституцията.

В сцената от Фигура 38 Творчески насоченият човек е обладан от идея, която той самият не счита за особено интересна и вълнуваща – поради това неговата фигура е малка в сравнение с другата. Той чувства, че с тази си идея не е привлекателен за околните и затова е склонен да предложи дар, да заплати нещо на онези, които могат да му помогнат с осъществяването й. С това намирам, че Творчески насоченият човек е склонен към предлагане на подкупи, към взаимодействие на разменни начала – ти на мен това, а аз на теб – онова.

Фигура 39. Взаимодействия с вълнение и страст.

В сцената от Фигура 39 Творчески насоченият човек е осенен от вълнуваща го идея, което го прави голям, съразмерен и вълнуващ за останалите. Това поражда у женските фигури „колана“ през кръста да има ветрилообразна форма, което значи вълнение, готовност за зачеване на идеята. Ето в това си състояние Творчески насоченият човек е вече „у дома си“. Тези хора са проводници на идеи и емоции, към които другите рядко остават безразлични.

В същото време в това им състояние и проявление идеите на Творчески насочените хора са доста ясни и оформени – това се познава от добре подчертаната форма на главата.

Тази сцена се състои от два етапа. В първия етап (дясната част) Творчески насоченият човек е в състояние на творческа възбуда и вълнение, но не е нарисувана ерекцията. Това значи, че творческата енергия е предизвикана, той мисли и разказва за идеята си, но все още няма обмен на творческа енергия. Това е подобно на Тантра. Такова взаимодействие „изостря апетита“ и у двамата участници. Така женската фигура от ляво има ветрилообразен „колан“ – вълнува се и е готова да зачене идеята, а ръцете й са в сърцевидна форма, което значи „искам, ще ми се, копнея“. Тълкувам това като голяма способност на Творчески насочените хора да провеждат и споделят идеи, които не оставят другите безразлични и като голяма тяхна способност да въвличат останалите в делата си.

Във втората част от сцената (от лявата страна) ерекцията вече е нарисувана и се случва обмен на творческа енергия. Дотук Творчески насоченият човек дълго е разказвал за идеите си, нажежил е обстановката. Но пенисът не е насочен към „колана“, което показва, че стремежът му не е идеята му да бъде зачената и осъществена в материален план. Пенисът на мъжката фигура сочи към долната част на долния плътен триъгълник, където е равнището на телесността. Това може да се прочете като „нека си играем, нека те вая, нека ти се възхищавам“. Тук вдъхновението и вълнението са от самия процес на работата, на правенето. Тази работа, тази идея може да бъде изоставена недовършена, защото довършването й съвсем не е целта на взаимодействието. Целта е да се изживее възторг от взаимодействието с идеята. Навярно Творчески насочените хора имат множество започнати начинания, които обаче някъде са оставени просто така. И те, всъщност, никога няма да бъдат довършени, защото това не е била целта на начинанието. Това също би следвало да значи, че Творчески насочените хора имат голяма способност и склонност да се наслаждават на самия процес на правене.

Показано е също, че при наличието на ерекцията или обмена на творческа енергия мъжката и женската фигури добиват хоризонтални черти над главите си – това е свързане с по-висши равнища. Следване на начини от висши равнища, добиване на познание за висшите светове.

Чрез описаното в тази сцен взаимодействие Творчески насочените хора се „докосват до небесата“ и довеждат до там и онези, които са се развълнували от техните идеи.

Фигура 19 а. Възникване на Пеленачето.

В сцената от Фигура 19 а е показано, че Творчески насоченият човек участва и в сексуално или творческо взаимодействие, което довежда до зачеване, износване и раждане, а също и до създаване на структурирани явления – дом, стопанство, царство.

Фигура 40. Зачеване.

Тук (Фиг. 40) фигурата на Творчески насочения човек (3) има много силна идея, която го прави съразмерен, велик, интересен и вълнуващ. Сега пенисът му е насочен към „колана“ на женската фигура, което показва, че стремежът му е идеята му да се осъществи, да бъде възприета и зачената.

Наличето на силна и вълнуваща идея довежда другия или другите (4) до състояние на вълнение и готовност да заченат идеята, което познаваме по ветрилообразната форма на „колана“. За да се случи зачеването, е нужна не само идеята, но и призоваването на дух (5), който да даде живот на тази идея. Този дух (5) има крака, което показва стремеж към материална изява.

В тази сексуална или творческа сцена мъжката и женската фигури (3 и 4) са от дясната страна, което показва, че те са причината, а дошлият да се въплъти дух е от лявата страна, което показва, че той е следствие и е бил призован.

Тази сцена показва, че Творчески насоченият човек довежда нещата до завършен вид, когато е бил накаран да направи това – в дясно от него има доста събития в сцената, които мъ вългата задача, зародиш. Така Творчески насочените хора чество са занаятчии, които работят по поръчка и предимно тогава довеждат нещата до завършеност.

За да е способен на това изобщо, Торчески насоченият човек малко по-рано в сцените развива друга способност.

Фигура 41. Астрална проекция и/или извикване на дух.

В сцената от Фигура 41 е показано, че чрез мечтаене, чрез стремеж за осъществяване във висшите равнища (1 – дух, който се стреми да се осъществи във висшите равнища) се изминава път (зиг-загите). Той довежда до съсредоточаване на духа върху някаква идея (2) и това довежда Творчески насочения човек (3) до тантрическо състояние, в което той въжделее идеята, възбуден е и развълнуван е от нея. Това би трябвало да значи, че тези хора често мечтаят някакви идеи, съсредоточени са върху тях, особено когато това е свързано с усамотение и път.

В следствие на това могат да се случат две неща. Първото е самите те да напускат тялото си с духа си (4). Второто е да извикват дух с определена задача, карма (4).
Във всички случаи това ново умение е прелюдия към сцената със зачеването (Фиг. 40), където за зачеването е нужно идването на дух, който да оживи идеията и да се въплъти в нея.

Бих казал, от описаното в Магура, че за Творчески насочения човек е съвсем естествено да извиква духове – това той по-скоро не съзнава. Вероятно около Творчески насочените хора често витаят неподозирани от самите тях присъствия и същности.

Самата сцена (Фиг. 40) е такава, че мъжката и женската фигури са от дясната страна, което показва, че те са причината за идването на духа (5). Това показва, че емоцията, с която правим нещата, извиква духове със съответното настроение да бъдат заченати и да се въплътят. Така една и съща идея може да бъде осъществена с участието на дух в различно настроение. С това за Творчески насочение човек би било много полезно да се научи да култивира емоциите си, от което ще се промени не структурата, но духа на осъществяваните от тях идеи.

Фигура 42. Обсебване, довеждащо до зачатие.

При творческото взаимодействие показано на Фигура 42 най-отдясно се намира Дух със задача. Той е причината. Той вдъхновява или обсебва мъжката и женската фигури, кара ги да се пожелаят и да го заченат. Веднъж заченат, износен и роден, Духът със задача вече не присъства от дясната страна и мъжката и женската фигури обикновено повече нямат причина да взаимодействат, защото причната е изчезнала.

Това значи, че Творчески насоченият човек е много податлив на обсебване. Той е изключително склонен и към „любов от пръв поглед“, която съответно после бързо се изпарява. Творчески насоченият човек в това състояние и взаимодесйвтие няма почти никакъв контрол върху себе си и рядко съзнава какво изобщо се случва с него, но определено чувства вълнения, поляризация и страсти.

Фигура 43. Очарование, вдъхновение и провокации.

На Фигура 43 е показана единствената сексуална или творческа сцена, на която женската фигура е от дясната страна и е във възбудено състояние, готова да зачене. Нейните длани са навън, което показва, че раздава това от себе си – раздава вълнението и възбудата. Понеже е от дясната страна, то тя е причина. Тя може да вдъхновява, може да провокира, може да въвлича в страсти и копнежи.

Това също така е единствената сцена, в която Творчески насоченият човек не е от дясно и не се намира в състоянието си просто така – защото така идва до него. Тук той е причинен, повлечен, предизвикан и се превръща в преследвач – обърнат е на дясно.

Това би могло да е много полезно и благоприятно за него, ако женската фигура или възможността за осъществяване изявява себе си като вдъхновение, но може и да е разрушително за него, ако тя се изявява като манипулация и провокация. Това предивзвиква у него не творчески импулс, а страсти, които разяждат душата и изтощават.

Това ще рече, че Творчески насоченият човек е силно склонен да бъде манипулиран и използван и това се случва, като му се дават истински или привидни възможности да осъществява идеите си.

Фигура 30. Матрицата на структурата и поведението.

Според Магура Творчески насоченият човек също е матричен. Той сам по себе си има малък обсег и не променя света. Може да промени света само, ако намери кой да увеличи обсега му и да материализира идващите чрез него идеи.

Въздействието на Творчески насочения човек е върху близката му среда и върху хората, с които взаимодейства непосредствено.

Показано е многократно, че Творчески насоченият човек има силно очарование и въздействие върху околните. Той може да се яви като творческо вдъхновение, но може да се яви и като страсти, провокации, манипулации. Показано е още, че той е винаги център на вниманието и се намира винаги в центъра на събитията. И това му се получава естествено – без да го търси.

Изключително склонен към взаимодествия.

Може да доведе себе си и околните до просешка тояга или да ги доведе до висше знание и разбиране, до съзидание на Дом, стопанство или царство. Склонен да губи контрол върху себе си, да бъде обсебван и воден за носа.

Фигура 44. Произход и смисъл на Творчески насочения човек.

Геометричната форма в Магура се изпозлва за предаване на смисъла и произхода на явленията и фигурите. Творчески насоченият човек е половината от символа на Творчеството, който пък е нещо като стилизация на символа на Твореца (Фигура 44 – в ляво). Поради това Творчески насоченият човек често се намира в състояние на съсредоточение. Поради това също може да бъде определен като дяволит, вечно замислящ нещо, защото в Магура Творецът е показан да гледа на дясно, което е демоничната посока. Също така, Творчески насоченият човек следва постоянно да изпитва потребност да се допълни до целия символ на Творчеството, т.е. да търси своята половинка.

 

Родени от 26.11 до 24.12 – Устремени към вечния телесен живот

В Магура има две посоки на прочита. Всички рисунки, които са насочени на ляво, следват естествения ход на събитията и следват законите на Битието. Това е духовната посока, която довежда до вечен живот като съзнателен дух в служба. Всички насочени на дясно знаят законите на Битието, но не ги следват, а се стремят да ги изпозлват за постигане на собствено благополучие. Тази посока може да се нарече демонична.

Устременият към вечен телесен живот е крайната фаза на използването на законите на Битието за собствено удовлетворение. Тоа не значи, че тези хора са лоши. Значи, че те се стремят към постигане на материално благополучие, подредена и стабилна среда, здраве, дълголетие, осисуреност и използват знанията си за това.

Фигурата на Устремения към вечен телесен живот няма крака. Това следва да значи, че тези хора срещат трудности и ограничения в това сами със собствените си ръце да придават завършен вид на начинанията си. Може да се каже така: ако строят къща, то най-вероятно няма да носят тухли и да зидат.

Фигурата няма и насочен надолу плътен триъгълник, което показва, че в този си живот те не са дошли да създават новости. Те изпозлват вече измисленото, вече наличното. Виждате, че в съзнанието си (ръцете в кръг около главата) имат множество Зародиши – идеи, задачи. Характерното за тях идва от насочения нагоре плътен триъгълник, който е стремежа към все по-съвършено подреждане на материалния свят и битие. Така те са отлични отпимизатори – използват вече наличното и го съчетават по нови, много по-ефективни и удобни начини. Такива хора създават подредби и се стремят да ги съхраняват. Вкъщи те ще подредят и ще въведат такава дисциплина, че нито една троха да не падне на пода.

Тези хора са разположени в живота върху много стабилна основа. Те е много трудно да бъдат разклатени емоционално. Психически са изключително устойчиви и неподатливи на внушения.

Тяхното съзнание е много голямо и те са напълно наясно със ситуациите, кое от къде идва и на къде отива, наясно са със собствената си роля. При тях съзнанието е отворено съвсем малко. Това значи, че цедят всичко през много тънка цедка. Те няма да възприемат някоя идея просто така, на доверие. Тяхното мислене е силно критично.

Изобщо, съзнанието при фигурите от Магура е способността да преосмисляме. При устремения към вечен телесен живот съзнанието е огромно и този човек с лекота преосмисля себе си и живота си, но не допуска какви да е мисли и идеи в този процес, а внимателно ги преценява и подбира.

Наличието на Зародишите, които обаче не са негова собствена глава, показва, че Устременият към вечен телесен живот взаимства идеи от окръжаващия го свят и използва тези идеи.

Липсата на собствена глава показва, че този човек не е дошъл с предварително поставени задачи, които е длъжен да изпълнява тук.

В Магура Устременият към вечен телесен живот е показан в три ситуации.

Фигура 45. Устременият към вечен телесен живот в ситуация на щение.

В сцената от Фигура 45 Устременият към вечен телесен живот (1) е показан в своето състояние на щение. Тук има множество символи на духа (2 и 3), както и множество зиг-заги, които в Магура значат път, изминавам, отивам, движа се. В състоянието на си на щение този човек бива мотивиран от състоянията на духа, от изминаването на пътища. В това си състояние Устременият към вечен телесен живот се намира сякаш във водовъртеж.

В Магура сърцевидната горна част на символа на духа (2) показва, че става дума за искане, копнеж, устременост към наслади и придобивки, към центриране около себе си и собствените си стремежи. Тук Устременият към вечен телесен живот (1) е в състояние на копнежи, щения. Тук той е „пощалив“ – каквото види, това му се приисква. Но, понеже тук става дума за символи на духа, то му се приисква преди всичко друго да получи изживяването, духа на нещата, не толкова самите неща.

Фигура 46. Устременият към вечен телесен живот в състояние на гуру.

В сцената от Фигура 46 е показано, че Устременият към вечен телесен живот (1) има и състояние, в което има глава. Главата е нашата задача. Неговата глава има много ясна форма, което показва, че задачата, идеята е много ясно, много добре насочена в някакво направление.

Тук съзнанието (ръцете около главата) са много силно отворени и в голяма степен приличат на фуниевидната им форма при фигурите на шаманите, които са проводници на идеи. Тук Устременият към вечен телесен живот се превръща в подобие на шаман, чрез когото нещо идва в нашия свят. В това състояние съзнанието не е много голямо, в него няма много място. Така Устременият към вечен телесен живот не е много склонен и способен да преосмисля поведението си. Той се е превърнал в канал.

Тази сцена е йерархична и в нея Устрееният към вечен телесен живот се намира на върха, а останалите са негови подчинение или последователи.

В сцената всички големи фигури са женски – имат хоризонтална черта през кръста. Това е способността да възприемат идеи и да ги структурират в хоризонтален план – да ги осъществяват на практика, но не толкова със собствените си ръце, колкото да ги изложат смислено и подредено, да организират и контролират осъществяването им.

Тук на чело е човек, който се стреми към все по-съвършен материален свят и използва знанията си за законите на Битието за изграждането на този свят. Той провежда и осъществява идеи в нашия свят, за което свидетелстват краката. Тук ходилата са насочени и на ляво, и на дясно, което показва, че човекът е колкото преднамерен в делата си, толкова и спонтанен. Тези негови идеи и действия привличат други, които са готови да ги възприемат и осъществяват. Така Устременият към вечен телесен живот се превръща в гуру в сцена, която в Магура е част от Последните времена.

Използването на такива идващи отгоре идеи за практически цели може да се прояви като магия, йога, семинари за благополучие, за личностно развитие и т.н.

Фигура 47. Устременият към вечен телесен живот в състояние на блаженство.

Устременият към вечен телесен живот има и състояние на блаженство (Фиг. 47) по неговите си разбирания.

В два от трите случая Устременият към вечен телесен живот човек е показан сам, отделен от останалите човешки фигури, което показва самодостатъчност и предпочитание да бъде оставян сам и на мира, липса на потребност от тълпи и друго присъствие. Само в едно от състоянията си, онова на гуру, той е заобиколен от хора, но без да е търсил това. В случая тези хора не са в равностойна роля и те не могат да бъдат негови партньори, защото в Магура интимното партньорство възниква само хоризонтално и на същото равнище. Дори когато е с хора, този човек не е наистина с тях. Тези хора живеят усамотен живот, дори когато са заобиколени от други хора.

Във фигурите на Устремения към вечен телесен живот в два от случаите няма изобщо възможност за въникване на вълнение и възбуда. В третия случай има „колан през кръста“, но той е прав и не е във възбудено състояние. Това би следвало да значи, че Устремените към вечен телесен живот са доста хладнокръвни, запазват разсъдъка си, не се поддават на страсти. Дори би могло да се каже, че са беземоционални. Неподатливи са на внушения и добре преценяват всички идеи, които идват до тях.

В състоянието си на блаженство Устременият към вечен телесен живот има уникална особеност – неговите длани са едновременно навътре, неутрални и навън. Това поакзва, че той еднакво добре си угажда и оставя да му бъде угаждане, просто наблюдава или дарява, помага, служи. Ако ви види, че имате наистина нужда от помощ, ще ви помогне, без да се пазари и да поставя условия.

Тези три състояния на съзнанието едновременно правят Устремения към вечен телесен живот в своето състояние на блаженство много лесен за общуване, с него е много лесно да се разберете, защото той ще ви помогне, само ще наблюдава или ще ви остави да му доставите удоволствие – според потребността на взаимодействието.

Той може да бъде вашата най-добра проверка дали идеите ви са смислени, защото ги прецежда през най-тънката цедка.

В състоянието си на блаженство Устременият към вечен телесен живот е хладнокръвен, безстрастен, но просто доволен от това, че е подредил материалния си свят и го е стабилизирал. Вие можете да имате интимни взаимоотношения с него, но те няма да се основават на страст, на голяма потребност от близост от негова страна. На него са му нужни изживяванията, а не толкова конкретно вие като индивид.

 

Родени от 25.12 до 21.01 – Вгледаният в себе си

Най-съществената отличителна черта на Вгледания в себе е наличието на ръце в кръг около главата, което показва съзнателност, но те са затворени, което говори за това, че този човек изолира съзнанието си от околния свят, отказва да възприема идеите, стремежите и вълненията на другите и е насочил погледа си в себе си. Фигурата няма глава, което показва, че Вгледаният в себе си не е дошъл с определени задачи, които задължително трябва да изпълни. Той би могъл да възприема задачи от околния свят, но старателно се пази това да не се случи. Ръцете му са леко завити навътре, което показва, че иска, че има копнежи и щения. Вгледаният в себе си е дошъл в този живот да изживее нещата, които му харесват, той не е дошъл да изпълнява задачи, да материализира.

Затвореността на ръцете показва, че той не желае да бъде изменян, че не желае начинът му на живот да бъде променян от това, което прави. Той иска да вкусва сладките за него неща, но без това да променя живота му и същността му. Изобщо, той е дошъл да се наслади и нищо друго.

Фигурата има насочен надолу плътен триъгълник, което показва, че Вгледаният в себе си иам способността да довежда новости в света ни, да въплъщава въображенеито си в нови концепции, но затвореността на съзнанието блокира тази способност и много често Вгледаният в себе си остава праволинеен по тази причина, сякаш няма или не използва въображението си.

Фигурата няма крака, което показва, че довършването на започнатото може да му бъде досадно или, че често среща неспособност да направи това. Тази особеност се проявява най-силно по отношение на нещата, които се правят със собствените ръце.

Фигурата има „колан“ през кръста, което е способността за зачеване и структуриране. Коланът е неутрален, което показва, че Вгледаният в себе си не влага вълнение в делата си, а следва начина на правене на нещата. Показва още, че него е наистина трудно, а понякога дори и невъзможно да го развълнувате наистина.

„Коланът“ през кръста показва и способността човек да организира, да подрежда ресурси, събития, хора. Вгледаният в себе си може това. И, макар да не се заеме да свърши работата с ръцете си, той успешно провежда организационната част на начинанията.

Фигурата има стабилна, широка основа. В емоционално отношение Вгледаният в себе си е по-скоро непоклатим. Това добре се допълва от затвореното съзнание, което не се интересува от чуждите въпроси, както и от неутралния колан. Този човек е дошъл тук напълно подготвен да не бъде трогван, да не бъде разсейван от стремежа си да изживее своите сладости.

Липсата на крака още веднъж показва, че целта на занятието не е нещо да бъде сътворено и създадено, а именно изживяно.

Фигура 37. Изживяване на наслада и взаимодействие чисто като експеримент.

На Фигура 37 е показана сексуална сцена (какво да е взаимодействие), в която женската фигура (2) нито желае или е готова да зачене, нито се вълнува от случващото се, нито допуска да й бъде променен начинът на живот, но има леко сърцевидна форма на ръцете, което означава „искам, ще ми се“. С това се очертава едното типично взаимодействие на Вгледания в себе си със света и с другите хора. Това може да изглежда много ограничено и навярно е именно така, но с това си поведение Вгледаният в себе си изиграва важната роля на учебно средство, учебна кола дори за хората по света. Той е някой, с когото можеш да опиташ и изживееш нещо, но без последствия, без обвързване. Поазано е, че вследствие на това изживяване първоначално несъзнателната мъжка фигура (1) се преобразува (3) до съзнателна мъжка фигура (4).

Така Вгледаният в себе си дава на света да пробва нещо, с което довежда до възникване на съзнание по различни въпроси, като сам той ще остане някак чист в този процес.

Фигура 48. Вгледаният в себе си и взаимодействията на основа изгода.

На друго място е показано (Фиг. 48), че в някои свои състояния и проявления Вгледаният в себе си (1) няма нито „колан“ през кръста, нито крака, което напълно го лишава от възможността сам да осъществява замислите си. Това го довежда до два възможни варианта на развитие.

Първият и основният е като мъжката фигура (2), която е дребна спрямо женската (3). Този малък ръст показва, че мъжката фигура (2) не е интересна. Идеята, която се опитва да осъществи, не е вълнуваща дори за самия него, какво остава за другите. Тук обикновено става дума да се свърши някоя работа, да се заработят пари или нещо друго от този род. За самия Вгледан в себе си в ролята на мъжката фигура (3) идеята е много важна (главата е огромна), макар и не особено впечатляваща.

Ръката на мъжката фигура в състояние на творчески насочено внимание (2) е в такава позиция, която означава „принасям дар“, „предлагам запалащане“. Така Вгледаният в себе си, когато съвсем няма възможности сам да осъществи желаните от него замисли,заплаща или подкупва, за да му бъде свършена нужната работа. Тук мъжката фигура (2) изглежда някак все едно се моли, предлага подкуп, ласкае. Навярно това също са често срещани похвати в поведението на Вгледания в себе си.

В другия случай Вгледаният в себе си може да се прояви като женската фигура (3). Тя има глава, следователно има идея за нещо. През главата й има хоризонтална черта, което значи „начин“. Фигурата (3) не просто има идея, но също така е измислила как да стане. Има крака, което е стремеж идеята и замисълът да се доведат до завършен и включително до материално завършен вид. „Коланът“ през кръста е неутрален – не се вълнува и не е готова да зачене идеите на мъжката фигура във възбудено състояние (2). Но изключително много иска да получи дара и да си осъществи замисъла, което познаваме по извънредната степен на завъртяност на ръцете навътре към себе си.

Изобщо, срещаме Вгледания в себе си само и единствено в състояния на щение, които го довеждат до различни взаимодействия според степента на силата на щението. Докато преди малко Вгледаният в себе си беше готов да принесе дар, за да му се изпълни искането, тук той проституира (3), за да получи възможност да изпълни намеренията си.

Така се очертава една тенденция, според която Вгледаният в себе си, от една страна, познава силата на дара и парите, а от друга страна единственото освен насладата, което може да го направи сговорчив, е ползата. Той има нужда да знае, каква е ползата от това, в което участва.

Фигура 49. Вгледаният в себе си бива обсебен и използван.

Вгледаният в себе си особено старателно се пази да не бъде изпозлван, да не би случайно да е полезен на някого без нужната за него полза от това, да не би случайно да възприеме нечия идея и стремеж и това да промени живота му. Но Вгледаният в себе си има една голяма слабост – щенията. В първата сцена щенията не бяха твърде силни и Вгледаният в себе си се владееше. Но в сцената от Фигура 49 това вече не е така. Тук ръцете са много силно завити навътре, щението е много силно, което променя формата на „колана“ – Вгледаният в себе се вълнува, изпада в страстни състояния и вече е готов да възприеме и зачене чужди идеи и стремежи.

Тук Вгледаният в себе си се старае да запази съзнанието си затворено, но всъщност напълно е изгубил контрол. От една страна е изпаднал във вълнение и страст, от друга е готов да зачене чужди идеи, а накрая се намира и най в ляво на случващото се, което означава, че неговото участие и поведение са следствие.

В сцената от Фигура 49 се случва следното. В Магура е представен един наистина загадъчен участник в потока на събитията – Ръката (1). Тя манипулира влизането на дух в материята (2) и така поражда Духове със задачи (3). Духът със задача е изключително обаятелна същност, която може както да вдъхновява, така и да обсебва. Това причинява особено силни копнежи и желания, на каквито Вгледаният в себе си е извънредно податлив.

Така онзи, който от всички най-старателно се пази да не възприеме други житейски стремежи освен своите собствени, е именно онзи, който се оказва най-употребен в сравнение с всички останали. От каквото бягаме, това ни постига.

Сексуалната сцена от Фигура 49 по конфигурацията си се отнася до новолунието, а то е време на навлизане в света ни на чужди за него идеи, същности и дори същества. Така щенията на Вгледания в себе си понякога го превръщат в портал към нашия свят за всичко това. Изрядният във всяко отношение и винаги владеещ себе си Вгледан в себе си има и своята тъмна страна, която старателно крие от себе си и от другите. Вгледаният в себе си има склонност към малко по-извратени взаимоотношения и взаимодействия. Навярно, за да не отприщи преизподнята чрез себе си, цял живот много внимава да не изпусне контрола над страстите и щенията си.

Фигура 50. Вгледаният в себе си обича да бъде оставян на мира.

Има още една сцена, в която е описан Вгледаният в себе си (Фиг. 50). Тук той (1) се намира отново в човешка среда, но е сравнително далече от другите фигури. Това показва, че Вгледаният в себе си винаги обича да знае, че има кого да извика, с кого да говори, ако е нужно. Той обича да има приятели. Но има и моменти, в които обича да бъде оставен сам, да се отдели.

Виждаме предимно сцени, в които взаимодействието е близко. Това показва, че Вгледаните в себе си предпочитат и изпитват потребност от близки, интимни взаимодействия, изпитват потребност да имат връзки.

 

Родени от 22.01 до 18.02 – Неописуемият човек

Макар името му да звучи извънредно, това е най-нормалният от всички хора в хороскопа.

Дадох това име на този „знак“, защото той има наистина огромен брой разновидности, като задължително присъстващи при всички са двойнотригълно тяло, наличието на глава и отвореното съзнание. Да започнем с това.

Наличието на глава показва, че Неописуемият човек има своя задача, идея. Неописуемият човек е на този свят, за да свърши някои неизбежни за него неща, символизирани от главата му.

Наличето на съзнание (ръце в кръг около главата) показва, че тези хора са склонни и способни да преосмислят себе си си, целите си, поведението си. Тяхното съзнание може да бъде завито навътре, което говори за щения и искания. То може да бъде и неутрално – тогава наблюдават случващото се. В някои случаи съзнанието им е отворено в много малка степен, което показва, че пресяват нещата през тънка цедка, т.е. не приемат на доверие и с отворени обятия, а преценяват и премислят добре, преди да се съгласят с нещо.

В някои от възможните си изяви Неописуемият човек няма крака, което показва, че среща трудности да довежда идеите си до материално изявен вид или пък, че това съвсем не му е интересно, даже досадно, а по-скоро иска просто да изживее идеите си или само да си ги представя. В други свои изяви Неописуемият човек има крака и всичко това е точно наобратно.

В част от своите състояния Неописуемият човек няма „колан“ през кръста, което е липса на способност да възприеме някакви идеи и да ги структурира в хоризонтален план – да създаде план на работата и организация, да подреди хората, ресурсите, времето. В други свои състояния Неописуемият човек има „колан“ и напълно може да направи всичко това, като понякога „коланът“ е дори ветрилообразен, показвайки, че Неописуемият човек дори зачева тези идеи – осъществява ги с жар, страст и вълнение.

Така става очевидно, че това е именно Неописуем човек поради множеството различни състояния и изяви, в които може да се покаже. Ние не можем да знаем предварително в което от всичките му възможни състояния ще срещнем един Неописуем човек.

Фигура 51. Неописуемият човек като последовател на учения.

На сцената от Фигура 51 са показани три фигури на Неописуемия човек (2, 3 и 4). Тук те са последователи на демоничен гуру (1). Това, че е демоничен означава, че познава законите на Битието, но ни учи как да ги използваме, а не как да ги следваме и спазваме. В тази сцена и трите фигури на Неописуемия човек са с „колани“ през кръста, което значи, че възприемат и осъществяват идеите. Разбирам тази сцена така: Неописуемият човек има голяма склонност към нови идеи, на него идеите са му много интересни. Затова Неописуемият човек е склонен да бъде последовател в учения и практики. Неописуемият човек е склонен да търси нови похвати, практики, обреди и да ги следва поне за известно време. Поради тази причина Неописуемите хора имат предразположеност към следване на подобни учители и наставници, особено в разни секти и подобни организации.

Фигура 52. Неописуемият човек и неговото участие в обществените дела.

В сцената от Фигура 52, която масово се нарича Ловната сцена, но всъщност описва създаването и управлението на цивилизованото общество, Неописуемият човек има много масово присъствие (1-10). Това показва огромна склонност у Неописуемите хора към обществени дела и изяви, към видно и задкулисно управление на делата на обществата, към проводничество на различни идеи и течения.

Неописуемия човек срещаме предимно на горния ред на сцената, където са божествените дела и където се случва управлението на процесите. Така Неописуемият човек е склонен да се явява посредник и проводник на идеи от по-висши равнища към по-нисшите равнища, но тези идеи като цяло не могат да се нарекат духовни и възвишени. Те са по-скоро технократски, касаят посоките на развитие на обществата, касаят структурирането и направляването на процесите. Тези хора е много вероятно да срещнем в различни неправителствени, а и правителствени организации, които се опитват да преструктурират обществата. Тук Неописуемият човек цели три пъти е посочен в демонична роля – насочен на дясно, което значи, че действа преднамерено, целенасочено – той иска да постигне някакво въздействие. Нека разкажа по-подробно за някои от състоянията.

Човешката фигура (3) е женска фигура, насочена на дясно, което я очертава като користна, преднамерена – тя има цел, която се стреми да постигне. Освен че е голяма сама по себе си, което показва голямо въздействие, фигурата е допълнително качена на пиедестал. Тук става дума за част от Последните времена и техните признаци, които особено силно касаят обществения инженеринг – воденето на масите в желани посоки. Тук говорим за яростна съпротива срещу патриархата, срещу установените порядки, подкрепа за феминизма. Също така и склонност към заемане на ярки позиции, към попадане под светлините на прожекторите. Склонност към това тези хора да бъдат флагмани, знаменосци на някакви идеи и процеси.

Фигурата (4) има насочен нагоре „колан“, което показва склонност и стремеж към създаване на фини структури, към изграждането на структури в по-тънките равнища на Битието. Тези хора обичат да програмират живота, да творят закони, правилници.

Фигура (6) е демоничен учител – преднамерен е, насочен на дясно, целенасочено прави това. Той издирва неуки, естествени хора и ги цивилизова, с което ги обръща в своята посока, но не им дава съзнание, каквото самият той има. Така създава „ловците“ от долния ред.

С това Неописуемият човек често се явява в ролята на учител, на човек, който създава обществени строеве, общества, ценности и цели. Тези хора навярно чество работят в маркетинга.

Фигурите (9 и 10) са ръководители на процеси. Те управляват поведението на цивилизацията. Вижда се, че като цяло това става зад гърба на управляваните и във връзка с небесни тела. Това може да показва склонност на Неописуемия човек да бъде нещо като кардинал в сянка, както и да се осланя на астрология и други методи за прогнозиране и управление.

Фигура 53. Неописуеми хора улавят нови построения.

На Фигура 53 е показано друго обичайно поведение на Неописуемия човек (1 и 2) – да улавят мисловни построения. В единия случай (1) Неописуемият човек е неутрален спрямо построението, но го улавя преднамерено – ходилата му са на дясно. В другия случай (2) Неописуемият човек не е преднамерен, но харесва, копнее, иска построението – ръцете му са в сърцевидна форма.

Така виждаме, че Неописуемият човек бива привличан от мисловните построения и задачите „от горе“, като в единия случай цели да ги използва, а в другия просто ги харесва и ги иска. Тези хора лесно биват очаровани от идеи и замисли.

Фигура 54. Неописуеми хора.

На Фигура 54 са показани още няколко състояния на Неописуемия човек. В състояние (1) Неописуемият човек е неутрален наблюдател на света, който обаче има своя гледна точка към нещата – има глава. В състояние (2) Неописуемият човек много силно иска (сърцевидни ръце) да осъществи в материален план (има крака) идеята си (има глава). В състояние (3) Неописуемият човек няма стремеж да осъществява в материален план (няма крака), но има идея (има глава), която иска да изживее – ръцете му са в сърцевидна форма.

Така може да се каже, че Неописуемият човек не губи гледна точка към света дори в случаите, когато нищо не иска от света, а само го наблюдава. А в много други случаи Неописуемият човек е завладян от искане, от щения, от копнежи. Може да се каже, че Неописуемият човек е „пощалив“ – приисква му се това или онова.

Фигура 55. Неописуемият човек и проституцията.

На Фигура 55 е показано взаимодействието проституция – когато идеята на мъжката фигура не е особено вълнуваща, а женската фигура (1) си има идея и намислен начин да си я осъществи, като много иска това да стане. Тогава фигурата (1) е склонна да приеме предлагания от мъжката фигура дар, за да може да си осъществи замисъла. И тук женакста фигура (1) наистина много иска това – нейните ръце са изключително силно завити в сърцевидна форма.

Понякога Неописуемите хора са много склонни да бъдат подкупени, ако им се предложи възможност да осъществят замисъла си.

Фигура 56. Неописуемият човек и тантрическите изживявания.

Признавам, че не знам какво е значението на трансформацията на Неописуемия човек в неговите проявления (1, 2 и 3) на Фигура 56.

Изглежда, че има повтаряемост на конфигурацията (1 от Фиг. 56 с 1 от Фиг 54), при която в състояние на неутрално наблюдение на света Неописуемият човек е силно издължен нагоре. Явно е, че в състояние на искане (сърцевидна форма на ръцете) Неописуемият човек се смалява и става пропорцинално по-широк спрямо височината си (3 от Фиг. 56 и 3 от Фиг. 54). Би могло да се каже, че Неопусемият човек е най-велик, голям, когато е спокоен наблюдател. Попадането в състояние на щения и искания смалява Неописуемия човек.

На Фигура 56 е показана мъжка фигура във възбудено или творческо състояние (4), която владее духа (5). Неописуемият човек не може да остане равнодушен към това и заема състояние (6), в което коланът му е ветрилообразен и значи, че Неописуемият човек се вълнува и е готов да зачене. Това го довежда до състояние на екстаз (7). След това ерекцията вече е нарисувана (8) и творческата или сексуална енергия се обменя. Тогава се появяват водоравните черти над главите на фигурите (8 и 9), което показва, че са добили познания за по-висши равнища на Битието.

Така си правя извода, че Неописуемият човек е някой, с когото можете да прогледнете далеч отвъд обикновените си възможности. Ако той усети, че вие владеете духа си, ще бъде много силно привлечен от вас.

Показано е още неколкократно, че Неописуемият човек наистина много често иска различни неща и лесно може да бъде увличан да участва в едно или друго чрез предизвикване на щенията и копнежите му.

Фигура 57. Неописуемият човек в пророчествата и обредите.

На Фигура 57 е показано, че Неописуемият човек (1) принципно е много велика фигура. Неописуемият човек често бива показван с особено големи рисунки – най-големите от всички нарисувани в пещерата. Това показва, че има огромно въздействие върху света.

Тук Неописуемият човек (1) също е в състояние на искане – ръцете са в сърцевидна форма. Тук Неописуеният човек носи Ред, Слово, Промисъл – символът Т, който сега е негова глава. Показанта тук сцена (Фиг. 57) разказва за човешката история и за идването на пророк, месия (1). Видя се и по-назад, че Неописуемите хора са там, където има да се променя пътят на обществата и те са носители на нови идеи и повели. В тази сцена са показани като пророци.

Показано е още, че Неописуемият човек (2) е силно склонен да отслужва обреди (4), да бъде свещеник, проповедник, магьосник, жрец. Тази склонност у Неописуемия човек се проявява особено силно, когато той е във взаимодействие с Наблюдател/Експериментатор (3).

Изобщо, Неописуемият човек обича да манипулира света, хората, обществата и събитията в него.

Фигура 58. Неописуемият човек и царствата.

На Фигура 58 е показана сцената, в която се говори за прераждането на хората и за създаването на божествените владетели. В сцената, след няколко преобразувания се появява дух, устремен към материална изява (1). Той влиза да участва в сексуалната сцена, привлечен от нейния заряд и емоция. Там имаме мъжка фигура във възбудено състояние (2), Неописуемият човек вълнуващ се и готов да зачене (3) – това познаваме по ветрилообразната форма на неговия „колан“, и духът дошъл да бъде заченат и прероден (4). Тази сексуална сцена е много интересна с това, че позволява на мъжа и жената да извикат точно определен дух, който да бъде заченат.

След това Неописуемият човек (5) вече е бременна жена, която по-късно ражда Пеленачето. На още по-късен етап възниква Домът, стопанството или царството (6), той поражда властта (7), а тя поражда Божествения владетел (8).

Тук като цяло виждаме, че Неописуемият човек е способен да извиква определени духове да бъдат заченати и родени. Неописуемият човек е склонен да зачева и износва идеи. По този начин той е и в основата на създаване на нови структури – фирми, организации, учреждения, клубове, държави и т.н., символизирани от дома, стопанството или царството (6).

Фигура 59. Неописуеми хора създават човек.

В предната сцена (Фиг. 58) Неописуемият човек създаде нов човек (Пеленачето) чрез процес на емоция и вълнение, като го зачена, износи и роди. Но в много от случаите Неописуемият човек не изпитва емоции, а действа хладнокръвно, както е в сцената от Фигура 59.

Тук трима Неописуеми хора (1, 2 и 3) целенасочено създават Пеленаче (7), което не е било заченато полово и не е било износено в утроба на майка.

Първият маг (1) иска, извиква, което познаваме по сърцевидната форма на ръцете му. Краката му са на дясно, което показва, че прави това нарочно и преднамерено. Горе на ръката му има насочен надолу плътен триугълник, което е снизхождението на духа в материята. Вътре в съзнанието му има символ подобен на влагалище с яйчници, където яйчниците или зародишите са празни – неоплодени. Тук магът (Неописуемия човек) извиква духа да оплоди зародишите.

Така виждаме, че Неописуемият човек е добър в това да изиква духове, да опложда идеи, до довежда нови идеи в света ни, да манипулира действителността.

Вторият маг (2)получава двата оплодени зародиша и ги слива в символ с формата на пясъчен часовник, което в Магура е символът за материално тяло. Неописуемият човек (2) е добър в сливането на идеи, в създаването на нови построения, в тяхната изява, в материализирането на мисловни построения – последното познаваме по насочените надолу два края на „колана“ му.

Третият Неописуем човек (3) ръководи процеса и е неговият идеен двигател. Изобщо, Неописуемите хора често ръководят процеси, но и участват на всички равнища на изпълнението на замислите.

Тук Неописуемите хора използват процедура (5), средства за материализация (6) и магия (8), за да създадат ново пеленаче. Неописуемите хора обичат процедурите, разбират ги, създават ги, спазват ги. Те са отлични бюрократи.

Неописуемите хора обожават да работят с идеи – да ги мислят, да ги харесват, да ги улавят, да се възбуждат от тях, да ги зачеват и износват, да раждат нови същности и явления в света ни, да управляват и преструктурират обществата, да бъдат месии и магове. Манипулирането и изменението на действителността е онова, за което са тук.

Фигура 60. Неописуеми хора призовават Безплътен маг-помощник.

В сцената от Фигура 60 Неописуемите хора (1 и 4) призовават Безплътен маг-помощник (2) да свърши определена работа в тяхна полза чрез средство за материализация (3). Изобщо, по още един начин се показва склонността на Неописуемите хора да манипулират действителността чрез свякакви средства и с помощта на всякакви същности.

Показано е още, че Неописуемият човек (6) обича да работи с шахматни полета (6), които в Магура се отнасят до възможността за създаване на подредби. Тези подредби могат да бъдат включително магии и заклинания. Навярно Неописуемите хора са едни от най-добрите програмисти на планетата.

Фигура 61. Неописуемият човек отправя предизвикателства.

В сцената от Фигура 61 е показано, че Неописуемият човек (1) се намира от дясната страна заедно със символ за Дух със задача (3) и елен (2), който е символ на целта. Онова, което в Магура е от дясната страна, е причина и може да бъде цел. Онова, което е от лявата страна, е причинено, последствие е и може да преследва целта. Така ловецът или Цивилизованият човек (4) е провокиран, предизвикан да постигне целта.

С това е показано, че неописуемият човек може да бъде както провокатор, така и мотиватор.

Фигура 62. Неописуемият човек и творчеството.

В сцената от Фигура 62 е показано, че Неописуемият човек (1) се стреми да въведе и осъществи мисловни построения в по-плътните пластове на Битието, което познаваме по насочените надолу краища на „колана“. Изобщо, Неописуемият човек изначално се стреми към осъществяване на замисли в този свят. Показано е, че чрез изминаването на много дълъг път на развитие на духа, който не разбирам и не мога да разтълкувам, Неописуемият човек може да постигне Творчеството (2), което вече не е манипулация на действителността, а именно творчество.

Навярно стремежът към творчество и сътворяване кара Неописуемия човек да участва в повечето сексуални сцени.

Фигура 63. Неописуемият човек и границите.

В сцената от Фигура 63 е показано напускането на материалния свят. В крайната фаза, при успешно напускане, човек живее вечно като съзнателен дух без тяло и в състояние на служба (6, 7 и 8), което в този хороскоп наричам Ангели/Светци.

В Магура две вертикални черти са символ за граница, предел (2). Това в случая е границата на световете – между тук и отвъдното. Показано е, че Неописуемият човек определено обича да се намира границата на световете и да я прекрачва (1 и 3). Неописуемият човек също така ще прекрачи и поставените от вас или от всеки друг граници – те не могат да устоят на това. Тук ходилата им са на ляво и това им идва спонтанно.

Показано е също, че Неописуемият човек може да управлява зверовете отвъд пределите на границата и е в голяма степен неуловим за тези преследвачи и въдворители на пограничния ред. Така да се каже, дойде ли му на един Неописуем човек да прекрачи вашите граници, само стойте и гледайте.

И така, да обобщим. Неописуемият човек е много деен и участва почти навсякъде и във всичко, като в същото време на няколко места фигурата му е показана отделна, което показва стремеж да бъде оставен на мира. Той обича да манипулира, да преправя, да ръководи, да внася новости и да насочва развитието. Еднакво добре бива увличан и предизвиква или мотивира. Голям негов стремеж е творчеството. Обича насладите, но духът му става наистина велик, когато просто наблюдава. Съблазните го смаляват. Неописуемият човек обича да прекрачва граници, намира това за съвсем естествено и съвсем не се смущава да го прави. За вас той може да бъде изпитание, но може да ви отведе отвъд границите както в хоризонтален, така и във вертикален план. Той всичко създава, довежда и променя.

 

Родени от 19.02 до 18.03 – Наблюдателят/Експериментаторът

Наблюдателят / Експериментаторът се характеризира с липсата на крака – него не го интересува да доведе нещо до материално осъществяване, за него това е непотребно и е излишно усилие. За тях е изнтересно да изживеят или просто да си представят нещо.

Наблюдателите / Експериментаторите са винаги в съзнание (ръце в кръг около главата) и в повечето случаи то е широко отворено, което показва силна възприемчивост. Можем да кажем, че тези хора са като прахосмукачки – възприемат всякакви идеи по пътя си, без твърде дълго да ги подлагат на обмисляне. Отворени са да възприемат чужди мисли, усещания, емоции.

Наблюдателите нямат собствени глави – те нямат собствени идеи и задачи, които задължително трябва да изпълнят, дошли са да разгледат и да пробват това-онова. Те временно възприемат чужди идеи, но не очаквайте да ви ги осъществят – ще ги пробват и си тръгват.

Фигура 64. Наблюдател, който може да осъществява подредби.

Има случаи, в които Наблюдателят / Експериментаторът е женска фигура, има „колан“ през кръста и може да осъществява, но не е във възбудено състояние („коланът“ не е ветрилообразен) така че, не очаквайте възторг от това да му дадете идея какво да прави. „Коланът“ е преди всичко способността една идея да бъде подредена в хоризонтален план, да се създаде нейният начин – да бъде подредена във времето, да бъдат изяснени последователностите, пътищата, начините.

Това ще рече, че осъществителското поведение на Наблюдателите / Експериментаторите няма много варианти. При единия те изживяват някакви идеи. При втория са способни да осмислят и създадат подредбата на осъществяване на една идея, но не толкова да я изпълнят. А в основния си вариант Наблюдателите / Експериментаторите изживяват някакви идеи и обикновено повече не се завръщат към тях.

При Наблюдателя / Експериментатора ръцете не са завити навътре, нито са завити навън, а са в неутрална позиция – следват развитието на дъга. Затова в истинското си проявление Наблюдателят / Експериментаторът е неутрален – той нито търси да вземе, нито нещо се стреми да даде.

Да разгледаме и какви описания на взаимодействията са показани в сцените.

Фигура 65. Наблюдателят / Експериментаторът се намира на божествения ред на събитията.

В сцената от Фигура 65 е показано, че Наблюдателят / Експериментаторът (1) се намира на горния ред, който се отнася до божествените дела. Това показва, че той не е склонен да се занимава с ежедневни въпроси и по възможност не се занимава с тях. На горния ред на сцената се вземат решения, управляват се световните въпроси, направляват се делата на човечеството. Тук функцията на Наблюдателя / Експериментатора не ми е ясна.

Фигура 66. Наблюдателят / Експериментаторът и въпросите свързани с духа / същността.

В сцената от Фигура 66 е показано, че Наблюдателят / Експериментаторът (1) е склонен да се занимава с въпроси свързани с духа, т.е. със същността на нещата. Разбира се, преди всичко останало, да наблюдава духа и същността на нещата (2), както и неговите превръщания (3).

Фигура 67. Възникване на Наблюдателя / Експериментатора.

В сцената от Фигура 67 е показано типичното поведение на Наблюдателя / Експериментатора. Първо той (1) се намира в състояние на възбуда от някаква възможност (2), която е с такава конфигурация, че нито се стреми да зачене, нито да си промени живота от посоченото взаимодействие. Наблюдателят / Експериментаторът бива привличан от възможности да опита нещо без последствия. В резултат от това взаимодействие, плод на любопитството, изпадналият във временно безсъзнателно и възбудено състояние Наблюдател / Експериментатор (1) търпи превръщане (3) и неговото съзнание се отваря по този въпрос, по който е взаимодействал (4). Сега Наблюдателят / Експериментаторът се завърна в основното си състояние (4), но с разширено съзнание. В това си състояние Наблюдателят / Експериментаторът отново се занимава с въпроси свързани с духа и същността (5).

От това става ясно, че Наблюдателят / Експериментаторът е много любопитен човек, който като цяло не обича да поема ангажименти и да се обвързва, но много обича да пробва.

Когато се възвърне в основното си и съзнателно състояние (4), той се отделя от взаимодействията – обича да остане сам със себе си. По тази причина Наблюдателите / Експериментаторите принципно не се задържат с охота в дълги връзки и партньорства, защото те бързо удовлетворяват своята истинска потребност – да добият опит и наблюдения по един въпрос, а не да остават за дълго в него.

Наблюдателят / Експериментаторът се стреми бързо да излиза от ситуациите, защото не те са интересни за него, а наблюдението върху тях.

Фигура 68. Наблюдателят / Експериментаторът.

В сцената от Фигура 68 ролята и делата на Наблюдателя / Експериментатора (1) са ми неизвестни. Тук той се намираблизо до символ (2), отнасящ се до въплъщението на определени събития. Навярно това значи, че Наблюдателите / Експериментаторите често мечтаят нещо да се случи, но без те самите да се заемат да го направят.

Фигура 69. Духът, същността като мотивация на Наблюдателя / Експериментатора.

В Магура онова, което от дясната страна, е причина, а онова, което е от лявата страна, е следствие. Така в сцената от Фигура 69 е показано, че дълбоката същност на нещата е истинската мотивация на Наблюдателя / Експериментатора (2). Той нито търси нещо да спечели, нито да осъществи, но да опознае, да наблюдава и да изживее дълбоката същност на нещата.

Фигура 70. Наблюдателят / Експериментаторът се оттегля отвъд границите след взаимодействие.

В сцената от Фигура 70 е показано тантрическо взаимодействие, което ще рече, че в дясната или първа част на взаимодействието идеята е много силна и вълнуваща и предварително дълго и задълбочено се обмисля. Това е представено чрез мъжката фигура във възбудено състояние (1), на която не е нарисувана ерекцията. Това показва, че творческата или сексуалната енергия е предизвикана, идеята поражда възбуда, но по тази идея не се работи, сексуалната или творческа енергия не се обменя. В това състояние бива подчинена, обуздава същността на нещата, техният дух (6). Това кара женската фигура (2) да иска, да желае идеята (познаваме това по сърцевидната форма на ръцете). Тя е готова да я възприеме и зачене, вълнува се от нея. Познаваме това по ветрилообразната форма на „колана“.

Тук Експериментаторът / Наблюдателят може да е временно в коя да е от двете позиции. Експериментаторите / Наблюдателите много обичат да си играят с разни идеи, да се възбуждат от тях.

Така се стига до някакъв момент на екстаз (3).

Във втората част на взаимодействието мъжката и женската фигури (4 и 5) придобиват водоравни черти над главите си, което показва, че са прогледнали отвъд досегашните си вертикални предели – добили са ново познание за света.

Описаното в тази сексуална сцена взаимодействие е много вълнуващо, много енергетично. Наблюдателите / Експериментаторите обожават такива вдъхновени обмени на идеи, но във втората част пенисът на мъжката фигура (4) не сочи към женствеността или „колана“ на женската фигура (5), което показва, че целта съвсем не е зачеване и пораждане на последствия, а навлизане във вълнуващата същност на света.

Наблюдателите / Експериментаторите се разпалват много, когато говорят за вълнуващи ги идеи. Те разпалват и другите или самите те биват разпалвани от онези, които сами се вълнуват от идеите си. Но това не е любов с последствия, нито е началото на връзка. Точно обратното.

След взаимодействието, колкото и бурно да е било то, Наблюдателят /Ескепериментаторът се завръща в своето основно и съзнателно състояние (8), добил „колан“ през кръста, т.е. способността да осмисля и подрежда идеите в хоризонтален план, но се оттегля отвъд граница (8). Сега той иска да е сам и никой да не го закача.

Няма значение в каква екзалтация е изпаднал един Наблюдател / Експериментатор при обсъждането на една идея, не се надявайте след това да се присъедини в осъществяването й, защото той иска да се оттегли в усамотение.

Фигура 57. Неописуемият човек в пророчествата и обредите.

В сцената от Фигура 57, която е илюстрация за Неописуемия човек, също се вижда едно типично поведение на Наблюдателя / Експериментатора (3). Особено когато се събере с Неописуем човек (2), той е склонен към действия чрез обреди, олтари, магии, заклинания (4). Това е едно от любимите занимания на Наблюдателите / Експериментаторите.

Фигура 71. Наблюдателят / Експериментаторът се рее в облаците.

В сцената от Фигура 71 е описан процеса на прераждане на хората и създаването на божествените владетели (8), като част от този процес е възникването на Дома, стопанството, царството (6). Тук една душа (9) бива изпратена в небесата след смъртта на тялото. Именно това е Наблюдателят / Експериментаторът, като в този прочит става дума за бленуване. Това е да летиш в облаците – обичайно състояние на Наблюдателите / Експериментаторите. Интересно е, че от това занимание Наблюдателят / Експериментаторът (9) отделя Зародиш (10) – нова идея, която бива възприета от Реда, Словото, Промисъла (11) и бива изпратена да бъде зачената, износена и родена – изобщо, осъществена.

Бленуването на Наблюдателите / Експериментаторите, което мнозина считат за мързел и пълна загуба на време, за празно гледане в една точка, всъщност е залагане на нови идеи за осъщствяване от Битието. Наблюдателие / Експериментаторите са нещо като очите и изобщо сетивните органи на света. Те изработват себепознанието на Битието и нови виждания, които то възприема и осъществява. Затова изключително често Наблюдателите / Експериментаторите просто си мечатят за нещо, после забравят за него, а години по-късно го виждат осъществено от някой друг.

Наблюдателят / Експериментаторът е обратната връзка на Словото (символът Т). Той е единствената фигура, която се изкачва на неговото равнище и работи с него като равен. А Словото е един от трите фундаментални принципа на Битието. Вторият е Духът / Същността. И с него Наблюдателят / Експериментаторът работи на едно и също равнище. Той не работи добре само с Пространството, към което принадлежи тялото.

Наблюдателят / Експериментаторът е единственият, който може да влага нови идеи в Словото. На Наблюдателите / Експериментаторите Словото се осланя, за да преосмисля Творението. Широко разтворените ръце са силно възприемчиво съзнание – тези хора чувстват и забелязват всичко, особено неизказаното. А въобще ръцете в кръг около главата са способността за преосмисляне.

Голяма трудност за Наблюдателите / Експериментаторите е, че те са дотолкова отворени, че често „лепват“ някоя идея за собствена глава и така попадат под въздействия, губят себе си и тръгват в различни посоки.

Фигура 72. Наблюдателят / Експериментаторът напуска себе си.

В сцената от Фигура 72 е показано последното типично занимание на Наблюдателя / Експериментатора (1) – да напуска себе си, духът му, същността му (2) да напуска личността му (1).

Да обобщим. Наблюдателят / Експериментаторът изначално не обича да се смесва с материалното битие, с битовите дела и с хората. Предимно се рее и витае, предпочита да пребивава в усамотение, освен когато не изпитва любопитство да пробва нещо или не се разпали от някоя идея, но и в двата случая след това се стреми да се отдели настрана. Преди всичко друго е мотивиран от същността на нещата, често взаимодейства с нея и се стреми към нея.

 

Родени от 19.03 до 15.04 – Даващите жени

Даващата жена е най-завършената от всички фигури в Магура – тя има всички геометрични елементи, които е възможно да бъдат част от една фигура.

Има глава, което показва, че има собствена задача и идея, която следва да изпълнява през живота си. В същото време има ръце в кръг около главата, което е символ на съзнанието и способността за преосмисляне на целите, поведението, начините и средствата. Съзнанието е огромно, което показва, че тези хора винаги добре съзнават къде се намират, ситуациите, ролите, подходите. В същото време ръцете са сравнително широко отворени, което показва, че това са възприемчиви хора – не всяка идея подлагат на щателна критика, но добре наблюдават, забелязват и усещат случващото се и участниците.

Фигурата има насочени навън длани, което показва, че тя дава от себе си, дарява, служи. Такъв човек би следвало да помогне, без да се пазари и да поставя условия, ако види, че някой наистина има нужда от това. Това би следвало да означава, че тези хора са щедри. В същото време, това значи още, че такъв човек разпръсква своето влияние и въздействие навън от себе си. За него е лесно да разберете дали е доволен, сърдит и т.н. – то просто е изписано на лицето му.

Фигурата има крака, което показва, че има способност и потребност да довежда нещата до завършен вид, включително и до материално осъществен вид и като цяло недовършените неща следва да възприема като загуба на верме и усилия.

Фигурата има и „колан“, което говори за способността да възприема идеи и да ги подрежда в хоризонтален план – кога и как във времето и пространството, каква да бъде организагията, кой какво да свърши, от къде да се вземат необходимите средства и т.н. Тук „коланът“ е във ветрилообразна форма, което показва, че тези хора се вълнуват от идеите, те се вълнуват от това, което правят. Показва също готовност идеите не просто да се осъществят, но те самите да ги заченат.

Тези хора от една страна са напълно самодостатъчни, но от друга страна са в състояние на вълнение и готовност за зачеване и те разпръскват това си състояние наоколо. Те сякаш са готови да дарят на околните възможността, която представляват – да заченат и да въплътят техните идеи и стремежи. Това довежда и до тяхното типично взаимодйствие със света.

Фигура 73. Взаимодействие на Даващата жена с останалите.

На Фигура 73 е показано единственото представено в Магура взаимодействие на човека Даваща жена с останалите. Понеже Даващата жена е завършена сама по себе си, то този човек не се нуждае наистина от другите. Всеки в такова състояние не е следствие, а може да бъде само причина. Затова и Даващата жена е единствената женска фигура в Магура, която се намира от дясната страна в сексуална сцена. В Магура онова, което се намира от дясната страна, е причина, а онова, което се намира от лявата страна е следствие и е предизвикано.

Така онзи, който всъщност нищо не търси, не може да бъде следствие, а може да бъде само причина.

Тук Даващата жена е възможност за осъществяване на идеи и такава възможност, която излъчва това от себе си, която дори подарява на другите тази възможност. Това е наистина привлекателно за всички, които имат идеи и задачи, но нямат собствени възможности да ги осъществят. Затова в сцената от Фигура 73 мъжката фигура, носителят на идеи и задачи намиращ се в съствояние на творческа възбуда, бива привлечена. Тук за първи и единствен път в Магура мъжката фигура във възбудено състояние е обърната на дясно, което показва, че тя има цел – нейната цел е Даващата жена.

Това определя хората Даващи жени като изключително привлекателни – те винаги се превръщат в цел на околоните, винаги ги привличат.

Поведението на Даващите жени може да се прояви в своите нисши аспекти, а може да се прояви и в своите висши аспекти.

Човекът Даваща жена след определен етап от живота си е напълно наясно с огромното си обаяние и способност да привлича. Той е наясно, че неговият трепет, който разпръсква от себе си, не остава незабелязан и , че останалите му отвръщат със същото. Този човек вижда, че с лекота се превръща в цел за околните. Така човекът Даваща жена може да се плъзне по наклонената плоскост на това да се забавлява с чара си. Той може да стане просто един провокатор, да изявява себе си само като едно предизвикателство за другите, да си играе с тях. Разбира се, в тази си роля той е голям учител за тях – учи ги да бъдат неподатливи на манипулации и провокации. Но жалко за самия човек Даваща жена, ако така използва силите си, защото описващата го сексуална сцена не води до зачеване. Това може да доведе лесно и неусетно до пропилян живот в изживяване на тръпката от това да упражняваме чара си върху другите и да ги водим за носа.

Висшата изява на човека Даваща жена е да бъде вдъхновение и да поражда вдъхновение. Така човекът Даваща жена може да превърне другия в творец.

Това е сексуалната сцена, която се намира най на ляво от всички сексуални сцени. В Магура посоката на ляво е посоката на естествения ход на нещата. Поради най-лявото си разположение, тук няма нищо планирано, нищо уговорено, нищо сигурно. Тук контролът е изгубен в особено голяма степен. В посоката на дясно се утвърждава нашия контрол върху случващото се. И тук действително мъжката фигура от лявата страна в сцената от Фигура 73 напълно губи контрол върху себе си – тя бива увлечена от чара на Даващата жена, възприема Даващата жена като цел на живота си, но тя не се нуждае наистина от мъжката фигура.

Даващите жени са хора, които останалите не могат да управляват и не могат да заставят, макар често да искат да направят това. Попадналият под очарованието на Даваща жена и устремил се към нея го носи буйна река, като и тя самата не знае кога и къде ще го захвръли. Даващите жени задължително ще ви пробват първо с чара си – въздейства ли ви или не ви въздейства.

Даващата жена е самодостатъчна и това прави тези хора независими. Техните длани са насочени навън – те дават, те не искат нещо от останалите и това ги прави наистина независими, а също и непредвидими. Няма с какво да бъдат заставени. Взаимодействащият с Даваща жена е наистина доверил се на живота, защото всичко, което получи от нея, е подарък.

 

Родени от 16.04 до 13.05 – Магове-помощници

Фигурата на Мага-помощник е безплътна. Това са фини хора. Материята не е стремежа на духа на този човек, не е стремежа на неговата същност. Но всеки изпитва необходимост да се допълни до завършен вид и е възможно тези хора много да мислят за осигуряването на материалното си благополучие.

Фигурата няма глава, което показва, че тези хора не идват тук със свои задължителни идеи и задачи. Такива идеи и задачи те взимат за изпълнение от околния свят тук – от другите хора, от „околното пространство“.

Фигурата има огромно съзнание – ръцете в кръг около главата. Това показва, че винаги са наясно къде са, какво правят там, какви са целите и стремежите на участниците. Маговете-помощници имат огромната способност да преосмислят.

Съзнанието не е нито широко, нито тясно отворено – те не бързат да отхвърлят идеи и разбирания, но и ги подлагат на критика, преди да ги приемат.

Дланите са насочени навън, което показва, че те дават от себе си, помагат, даряват, служат или просто излъчват състоянието си наоколо, което ги прави обаятелни. Ако наистина имате нужда от помощ, Магът-помощник ще ви помогне, без да търси възнаграждение. Да, умът му може да поиска възнаграждение, но не и същността му – същността му е даряваща.

„Тялото“ на фигурата има много сложна структура. Това показва дълбоко познаване и разбиране на механизмите на света. Тези хора са специалисти и експерти, те знаят кое как се прави, как работи. Те са много компетентни в своето дело и го познават и разбират в дълбочина.

Фигурата има три крака – това е единствената такава фигура в Магура. От една страна това показва извънредно силен стремеж и способност да се довършва започнатото, включително до степен на материална изява. Тези хора не обичат недовършени дела и ги чувстват като загубени време и сили. От друга страна, това показва извънредна стабилност.

У фигурата на Мага-помощник няма геометрични елементи, които могат да се намират във възбудено, страстно състояние. Те са трезви, хладнокръвни. Осмислят случващото се в дълбочина и структура. Те не могат да бъдат разклатени емоционално нито могат да бъдат манипулирани емоционално.

Фигура 74. Призоваване на помощ Маг-помощник.

Магът-помощник е описан само в една сцена – показаната на Фигура 74. В тази сцена женска (1) и мъжка (4) фигури са устремени към материална изява (имат крака) на идеите си (имат глави). Но те желаят да запазят съзнателното си състояние, да не преминават в състояние на възбуда и вълнение. Затова те не взаимодействат пряко един с друг, както това е в сексуалните сцени, а търсят помощта на специалист, който да материализира техните идеи. Така Магът-помощник (2) бива призован, за да материализира идеите. Това той прави с помощта на средство за материализация (4).

Това ще рече, че Магът-помощник се явява там, където е повикан и където е необходим. Той бива извикван не от страстта на начинанието, а от неговия прагматизъм. Може да се каже, че Маговете-помощници преди всичко друго биват извиквани да свършат някаква необходима работа, те биват търсени преди всичко друго в качеството си на познавачи, специалисти, експерти. Всъщност, те не могат да бъдат извикани някъде чрез страст, защото нямат в себе си подобни структури, винаги са трезво състояние на ума.

От друга страна, показано е, че Маговете-помощници се чувстват добре сред хора и често се намират сред тях, като уменията и знанията им обикновено ги правят център на събитията и вниманието.

Те също така охотно споделят знанията си

 

Родени от 14.05 до 10.06 – Ангели и светци

Ангелите и светците имат съзнание – ръце в кръг около главата. Това показва, че те са способни да преосмислят себе си, подходите си, случващото се. В повечето случаи съзнанието е огромно, което показва много добра представа къде се намират и какво правят там. В повечето случаи ръцете (съзнанието) са отверени много малко, което показва, че подлагат на силна критика онова, което виждат или чуват.

Дланите им са насочени навън, което показва, че дават, даряват, служат или просто излъчват състоянието си в околната среда. За тях винаги с лекота ще познаете дали са доволни, сърдят ли се, какво би им се искало – то просто се изписва на лицето им.

В много от своите състояния те имат глави и то големи по своя размер. Това показва, че те имат силно задължителни за изпълнение задачи, с които са дошли тук. Това също показва, че те гледат на света през своята гледна точка – от гледна точка на собствената си задача. Ангелите и светците са силно чувствителни относно задачите си – те много внимават да не би да се подлъжат да следват и да изпълняват идеите на някой друг. Те имат голяма ревност към това да изпълняват своите си задачи.

Ангелите и светците нямат плътно тяло, което показва, че техният дух или тяхната същност изначално не се интересува от материалния свят, но това може да им дава пожизнено усещане за липса и недостиг и да се изяви като стремеж за постигане на материална осигуреност.

Ангелите и светците нямат крака, което показва, че те не са способни сами да осъщяствяват идеите си, особено пък да довеждат нещата до завършен вид и най-вече до материално завършен вид. Преди всичко това значи, че те най-вероятно няма да се заемат с ръчен или физически труд.

Липсата на крака показва също, че за такива хора най-интересно от всичко е изживяването на някакви идеи, а не тяхното материализиране.

Понеже Ангелите и светците не могат сами да осъществяват идеите си или това им се отдава особено трудно, а в същото време идеите им са огромни и напълно задължителни за тях, те имат потребност да намерят с кого да взаимодействат, за да може някой друг да изпълни тези идеи.

В тази връзка трябва да се каже, че Ангелите и светците съзнават или поне чувстват, че те би трябвало да са силните и подкрепящите и затова за тях е особено трудно да поискат помощ. Те никога няма да ви кажат „помогни ми да направя това, защото сам не се справям“. Те ще чакат да се досетите. Но не се тревожете, понеже те излъчват състоянията си, то много добре им личи кога са доволни, кога са сърдити и какво биха искали.

Така Ангелите и светците имат потребност да намерят човек или хора, които принципно работят по подобни или същите като техните задачи, и да ги подкрепят. Точно както при ангелите и светците от Християнството или от друга религия по принцип – всеки от тях има сфера от Битието, за която отговаря, и помага на онези, които работят в тази сфера, т.е. покровителства ги и ги благославя.

Когато Ангел или светец намери някой, който изпълнява неговата идея, но без да го моли за това, той го харесва. Когато Ангел или светец харесва и одобрява някого, той му дава своята благословия и така делата на онзи започват силно да преуспяват, той се чувства здрав, силен и бодър, сполуката е навсякъде с него. Ето такава сила имат хората Ангели и светци – сами и със собствените си ръце може и да не са способни да направят много, но тяхната благословия отваря всички врати пред онези, които изпълняват тяхната задача.

Разбира се, вие лесно можете да ядосате Ангел или светец, като нарушавате неговите представи за света, като рушите постигнатото вече по неговата задача или пречите на изпълнението й, а може би просто я критикувате. Тогава ще получите проклятието на Ангела или светеца, а то има не по-малка сила, но в обратна посока.

Точно както в някоя религия, вие ще трябва да се отдадете на съответния Ангел или светец, да посветите живота си на неговото дело. Не очкавайте той да посвети живота си на вашето.

Поради това, че в основата си Ангелите и светците се състоят от вертикална черта, то те са много дейни. Те рядко стоят на едно място и като цяло не изпитват потребност някой да им даде своето одобрение или разрешение, за да направят едно или друго. Но тяхната дейност се изразява преди всичко в това да отидат някъде и там да правят нещо, но не физически труд, а да посетят лекция, семинар, йога упражнения, представление, забележителност.

Наличието на вертикална черта и геометрическото родство с Духа със задача показва още, че тези хора са силно обаятелни и привлекателни, способни да вдъхновяват, заинтригуват, вбесяват, изваждат от равновесие, провокират, обсебват, насърчават и въобще да предизвикват мислите и емоциите на останалите. Те самите също сравнително лесно изпадат във всички тези състояния.

Фигура 75. Основно състояние на Ангелите и светците.

Ангелите и светците са описани сравнително обстойно в рисунките от Магура, като тяхното осовно състояние е показано в сцената от Фигура 75. Тук Ангелите и светците (3, 4 и 5) се намират чак на левия край на рисунките, което показва, че те са едната крайност на мисленето и поведението. В левия край са онези, които се стремят да напуснат задълженията, обвързаностите, договорите.

Също така, Ангелите и светците са описани, че се намират в „отвъдното“ – тук вече същностите нямат тела и се намират отвъд границата (1). Така Ангелите и светците обичат да се намират отделени от останалите, да бъдат недостъпни, да няма особено много вмешателства в техния свят и дела. Те често обичат да се оттеглят в усамотение. Дори физически да са някъде наблизо, то същността им обикновено обитава някаква далечина, в която околните ги няма.

За да се стигне до света на Ангелите и светците, трябва не само да се премине през границата (1), но и да се преодолеят опасностите и зверовете зад нея (2). Това значи няколко неща.

Първо, търсещият да има отношения с Ангел или светец трябва да напусне собствения си свят и да навлезе в техния. Това значи да прекрати собствените си дела и стремежи и да се отдаде на задачата на Ангела или светеца. Второ, този човек трябва да премине през опасности и изпитания (2). Ангелите и светците са винаги доста добре оградени с предпазители, те подлагат на множество изпитания всеки, който навлиза в света им.

Фигура 76. Ангелите и светците като строители.

В сцената от Фигура 76 е показан процеса по прераждане на хората и създаване на божествени владетели. В нея Ангелите и светците имат много голямо участие, но всичките им фигури са без глави. Това значи, че те могат да правят това, ако допуснат да изоставят собствените си идеи и задачи, а трябва да се има предвид, че Ангелите и светците са особено чувствителни и ревниви към главите си. Тук, един вид, те трябва да изгубят себе си и да се вградят в новия градеж, за да му осигурят успех, както някога в нови строежи са вграждани сенките на хората.

Ако Ангелът или светецът се откаже от главата си или от собствените си идеи, задачи и стремежи, той получава достъп до множество нови състояния, в които има възможност да гради и да достига до материална изява на идеите. Ето как е описано всичко това.

Наблюдателите (1) често се реят в небесата, т.е. мечтаят и бленуват. От това се раждат нови идеи (2), които биват възприети от Реда, Словото (3). Те биват изпратени за осъществяване тук, като един от етапите на разгръщане на тези идеи е Ангел или светец без глава (4). Тук той има огромни крака, което показва не само много голям стремеж към материална изява, към въплъщение, но и особено големи способности да прави това. Спомнете си, че в основното си състояние Ангелите и светците не могат да правят това.

После Ангелът или светецът (4) бива увлечен от емоцията на съзиданието и влиза да участва в сексуалната сцена, в която мъж (5) – Творчески насочен човек и жена готова да зачене (6) – Неописуем човек обменят творческа енергия, привличаща Ангела или светеца (7). По-нататък, за съжаление, следва неясно петно, причинено от пипането и драскането от страна на вандали, и за този участък нямаме информация.

В следващия етап е описано, че едно от нужните условия за успешното възникване на Дом, стопанство или царство (13) е подчиненото участие (на долния ред) на Ангел или светец (12) без глава, т.е. отказал се от собствените си стремежи и идеи в името на градежа. Това е точен аналог на вграждането на душа или сянка (но тук всъщност дух) в нов градеж. Тук причина за поведението на Ангела или светеца (12) е хоризонталната черта (11), която значи „начин“. Тя пък е подчинена на Пеленачето (10). От напълно самостоятелен, независим и недопускащ вмешателства и договори, Ангелът или светецът тук е напълно подчинен и саможертвен, изглежда, в името на децата.

Така се стига до въникването на властта и мощта (14), породена от Дома, стопанството или царството, и възникването на божествения владетел (15). Той също е Ангел или светец, но с извънредни възможности да осъществява идеи, защото е на кон. Той има огромната подкрепа на Дома, стопанството или царството. Но, забележете, главата му (15) не е негова. Така той изпълнява идеите, носени от Зародишите в Дома, а не собствените си.

Дотук виждаме две коренно противоположни поведения на Ангелите и светците – да бранят със зъби и нокти собствените си стремежи или напълно да се откажат от тях. Това разкрива още една черта на тези хора – те с лекота изпадат в крайности.

Други сведения, които добиваме от тази сцена, са, че Ангелите и светците често биват натоварвани със задачи за изпълнение от Реда, Словото или Съдбата. А също така, че Ангелите и светците са податливи на предизвикване чрез емоции, страсти. Те самите по-скоро рядко участват в емоции и страсти, но те ги привличат силно и Ангелите и светците „витаят“ около тях.

Фигура 77. Състояние на Ангелите и светците.

Ангелите и светците са описани и в още една сцена, която за сега не разбирам добре – тази от Фигура 77. Тук в началото има стремеж към проектиране, осъществяване на ума в по-висшите реалности (1). Така се изминават пътища (3 – зиг-загите), преминава се през щения и копнежи (2). Минава се през граница (4), през пространства, съсредоточения и тантрическа възбуда (5). Изминава се някакъв път (9). Така се овладява Словото или Редът (6) и пак чрез Слово или Ред (7) Ангелът или светецът (8) пребивава в състояние на искане, желание, копнеж, щение – познаваме това по завитите навътре ръце.

Тук Ангелът или светецът се намира най-вляво, което значи, че състоянието му или появявата у в тази ситуация е предизвикана от всичко случило се преди това – от дясната му страна.

Какво значи това – може би някой от вас ще го разгадае.

 

Заключение по Първа част от Магурския хороскоп по дух

---

 

Магурският хороскоп е голяма проверка за това как са разходени 12 години от един човешки живот, практически до тук 1/3 от него. Ако рисунките не са четени вярно, то хороскопът няма да има смисъл и хората няма да се разпознават в него. Ако са четени вярно, то и читателите ще разпознават себе си.

А, представяте ли си, ако рисунките са прочетени вярно – какви удивителни неща са записани там!