Наблюдения и размисли за скалните светилища около Белоградчик и за употребата на ямките

В тази публикация става дума именно за скалните светилища около Белоградчик, защото с останалите нямам опит, макар и да съм виждал техни снимки, да съм бил на няколко от тях и да съм чел някоя и друга публикация.

Скалните светилища около Белоградчик може да имат, а може и да нямат общо с останалите по страната и по света – това нямам как да знам, нито мисля, че някой може да знае със сигурност. Най-малкото, в района на Белоградчик има особености, каквито все още нито един изследовател на тези теми не е докладвал от изучаваните от него райони. Едната особеност е настойчивото повтаряне на символа Ф, а другата е наличието на кръглите каменни плочи. Така че, разлики със сигурност има.

Тук е и моментът да призова да бъдем честни преди всичко към себе си и този мой призив се отнася до взезнайковците, които винаги знаят кое как е било, какви езотерични принципи стоят зад явленията, как и кога са се извършвали обредите, че дори и какви точно думи са изричани. Да си признаем, че не знаем.

Също искам да се обърна и към ясновиждащите и ясночуващите, които с един поглед оценяват къде какви енергии има, но ни най-малко не казват как са установили тези енергии, нито могат да предложат начин и ние останалите да ги установим. Идва епохата на Водолея: ако не можеш да обосновеш твърденията си, никой няма да ги приема и ти трябва да потърсиш причината у себе си, а не у „липсата на способности“ у останалите.

Източниците на нашите усещания могат да бъдат всякакви, включително самонавинане и самозаблуди, лични съзнавани или несъзнавани стремежи и предпочитания, могат да бъдат и внушения или най-обикновена телепатия.

Разглеждането на скалните светилища около Белоградчик при мен започна от такова равнище на незнание и неосведоменост, че можех да разпозная като изкуствена намеса само две неща и то очевидни.

Петроглифи и ритуална ямка от светилището Чачин камък

Първо научих за светилището Чачин камък, но него човек просто няма как да не го разпознае като светилище. На него има очевидни признаци на изкуствена обработка – изсечени са фигури, изсечени са обредни ямки. Но тези фигури нямат никакво приложение в ежедневния живот, а да не говорим, че всъщност дори не ни е ясно какво означават. Значи, правени са за някакви доста специфични цели. Ясно е, когато не знаем значението на едно нещо, че то може да бъде дори и технология за междугалактически пътувания, просто има и такава възможност поради незнанието ни, но е прието да говорим за обредност. По принцип е прието да се счита, че такива места са светилища и там някакви жреци са изпълнявали някакви обреди, според преобладаващите масови представи, придружени с обилно ръкомахане, заклинания и напеви. Просто, като гледам различни съвременни напъни да се правят възстановки на тези процеси, ме напушва смях и не ми се много вярва да е било именно така. Но допускам и тази възможност, защото не съм бил там по това време, за да знам със сигурност. Мисля, че древните жреци са били повече от фокусници и шоумени.

За нас сега остава възможността да премисляме следите, които виждаме. Да, може да попаднем на идеи, които обясняват добре едно или друго, но това си остават хипотези.

Хипотези са и идеите, които представям в тази публикация.

В случая с петроглифите от Чачин каъм имах една предпоставка за размисъл. Няколко месеца по-рано бях премислял едни шахматни полета от Магура и как по-големите могат да се създават от по-малките. Определих две правила, които работят. При едното полетата се удължават в хоризонтално направление, а при другото нарастват равномерно и в двете посоки – по височина и по широчина. Приложих тези две правила, започвайки от само едно квадратче и получих, че броят на новите възникващи квадратчета е следният на всяка следваща стъпка: 1, 3, 8, 15, 24, 52, 159, 394 и т.н.

Двете правила на изграждане и процеса на получаване на числата от редицата

Тогава се зачудих дали има в природата някакъв процес, който повтаря тези числа. Нямам голямо търпение в търсенето и, ако до 10 минути не намеря удовлетворителен резултат, спирам с този подход. Така стана и в този случай, но ми дойде идея да проверя орбитите на планетите – оказа се, че не съвпадат с редицата. После проверих орбиталните им периоди – времето, за което правят обиколка около Слънцето. Отначало делих тези период на 29, 30 и 29.5 – броят денонощия в един синодичен лунен месец или това е времето между две еднакви фази на Луната. Пак не се получи. След още няколко дни разделих тези периоди на 27 – число, което многократно се заявява в Магура. Това е сидеричният лунен месец – времето, за което Луната се връща в същата част от небето. Тогава се получи и се оказа, че планетите в Слънчевата система следват този числов ред.

Понеже в Магура шахматните полета се отнасят до размерността и до пространството и представляват „бланки за изказване на идеи“, то самата Слънчева система, ако всичко това е вярно, трябва да е нещо като табло, на което могат да се изявяват идеи. Табло, състоящо се от определен брой квадратчета, в които да се изписват идеите.

Ето как е показано, че символите трябва да се разполагат по полетата и да се създава „изказът“

При това положение, колкото по-отдалечена от Слънцето е една планета, толкова по-сложни идеи могат да се изкажат там, защото нейното „шахматно поле“ е с по-голяма размерност. Така излиза от това направление на мислене.

Така, когато попаднах за пръв път на Чачин камък няколко месеца по-късно, първата ми идея беше да броя.

Един от петроглифите на Чачин камък с направените тълкувания

Удивително, но се получи точно същото – кръговете от лявата страна на петроглифа са разположени срещу точки със същите номера като тези от получената числова редица. И така се стигна до обоснованото допускане, че петроглифът е също така и карта на Слънчевата система. Не до доказателство, а до обосновано допускане – посочвам причините в такова допускане да има истина.

Останалите петроглифи към тоя момент продължаваха да са напълно неясни за мен.

Другото светилище, което можах да разпозная по това време, беше пещерата Лепеница.

Пещерата Лепеница

Самата пещера впечатлява доста силно, но в нея има и някои следи, които могат да се проучат и над тях да се мисли.

В ляво – сводът на втория етаж на пещерата. В дясно – типична повърхност на Белоградчишките скали

На снимката от дясно показвам как изглежда повърхността на скалите – при изветрянето първо изпадат песъчинките, а големите включвания остават за дълго време изпъкнали на фона на скалата. Лявата снимка е от свода на втория етаж на Лепеница. Там почти всички камъни са претрошени по извивката на самия свод. Отделно от това, впечатление прави и големият камък върху скалата точно над пещерата, но дали той сам е отишъл там или някой му е помогнал да заеме това положение – кой може да ти каже? То в крайна сметка не става дума просто да каже, защото при нас много се казва, а това с времето се е доказало да не е от голяма полза. Да каже и да докаже или да направи обосновка.

Останки от вероятна система за астрономически наблюдения

В Лепеница се намери и друго нещо пак по онова време около зимата на 2010/2011 година. Отсреща няколко скали образуват отвор, а срещу него на дъното на пещерата има изкуствено направена ниша с почти кръгла форма. Това са четири отделни обекта (две скали като куки, една скала с процеп и нишата на дъното на пещерата), подредени в права линия с дължина около половин километър.

Ето как обосновано вече се счете, че Лепеница е отчасти правена изкуствено и в нея са извършвани някакви наблюдения, а може би дори и обреди, макар това да е силно разтегливо понятие, което може да се отнася и за технологични процеси. Обред значи „по реда на нещата“.

Първата снимка – само дъното на Лепеница. На следващите снимки – постепенно налагане на все по-плътен образ на човешко око.

Допустимо е въображението да се отпусне и идеите да се изкажат, като се пояси, че става дума за въображение и непроучвани идеи. Тук сякаш Лепеница е око, което се взира през отрова отсреща.

Да продължим нататък.

Друга находка от този период направи баща ми, който в един отрязък от време имаше възможност да се разхожда ежедневно и реши да ходи на места, които не сме посещавали. Така той решил да се качи на скалите над Лепеница и там намерил канара с изсечен върху нея трон, няколко ямки и множество еднотипни дупки със сравнително малки размери върху скалната площадка.

По тригономестричен способ заснехме голя част от тези дупки и после ги изчертах със съответните им размери. После ги наложих върху звезден атлас и в района на съзвездието Орион се получиха добри съвпадения. Възможно е това място да е било звездна карта, а тронът върху канарата да е използван за наблюдаване както на небето, така и на работата на самата звездна карта. Отдолу е Лепеница, в която се видя, че някога е имало съоръжение за наблюдения, а право на север е Чачин камък, където също са представени данни, точно съвпадащи с орбиталните периоди и подредбата на планетите от Слънчевата система. Няма как да знам това със сигурност, защото не съм живял по онова време и не съм очевидец, но по много признаци е обоснована тезата, че най-малкото тези три обекта са били част от астрономически комплекс.

Пак в този период на баща ми му направила впечатление една скала. Тя е известна на местните хора, не е откритие, но с времето я видяхме по нов начин. Иначе се наричаше „Маймуната“.

„Маймуната“, както е известна на местното население или поне беше известна така

Още снимки на скалата

Главата на тази скала е толкова впечатляваща, че много дълго време обръщахме внимание само на нея, което по-късно се оказа пропуск, защото тялото й и камъкът до нея се оказаха също толкова възлови за нейното разпознаване. Във времето тази история се разви за около седем години, затова ще я доразкажа впоследствие. Тук ще кажа, че тогава проследихме къде отива погледът й – отива право на светилището Чачин камък.

Накрая баща ми ме заведе на третото интересно място, което е забелязал. То си е наистина находка, защото трябва наблюдателност, а и някакъв късмет да го намериш и забележиш.

Гробът

На около един километър от Чачин камък, на едно хълмче се намира ето тази композиция от подредени камъни и плочи. Композицията има капковидна форма с острата страна насочена на юг. Дотук без всякакво доказателство и обосновка, а по усещане се обединихме около идеята, че това е гроб.

Не мина много време и се сетих, че такава форма има и на Чачин камък.

Ритуалният кладенец с утробна, капковидна форма на Чачин камък

Този кладенец с формата на утроба е с почти същите размери, както и предполагаемия гроб. Разликата е, че при кладенеца тясната част сочи на севера, не на юг.

Една и съща форма, но насочена в две противоположни посоки?

Вече бях видял във връзка със смъртта на близък, че най-старите надгробни плочи в едно близко село са с капковидна форма с острото, насочено надолу. Разговарях с приятел археолог и той каза, че в древността са използвани гробове с такава форма.

Сцената на човешката история

А в една сцена в Магура идва смърт от небето и къса лентата на човешката история. Символът, който къса лентата, е капковиден и с острото надолу.

Така се създаде следната хипотеза: капковидният символ изобщо се отнася до живота. Ако е насочен с острото нагоре или на север, това е раждане на живота. Ако е насочен с острото надолу или на юг, това е краят на живота.

Две от сексуалните сцени в Магура

В сексуалните сцени в Магура, когато женската фигура е готова да зачене, нейният „колан през кръста“ е с формата на папионка или това е двойно-капковидна форма. Значи, тезата се обогатява със следното: хоризонталната ориентация на капковидната форма, т.е. ориентацията изток-запад, се отнася до готовността за зачеване и до зачеването. Така се очертаха трите преломни момента за живота в тяло – зачеване, раждане и смърт, представени все от един и същи символ, но с различна посока на тясната си част.

Прилика на Твореца с утробния кладенец на Чачин камък

Още повече, че в Магура Творецът или Богинята Майка е с капковидна форма с насочена нагоре остра част, а тя ражда телесния живот.

Скоро след това четох книгата „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър. Той е записал всевъзможни магически обреди и практики от цял свят. В Индия и Гърция имало следния обичай: ако някого погрешка обявят за починал, защото за известно време се е загубил и няма вест от него, той не можел просто така да си продължи живота, когато се завърне, защото неговата връзка с неговия живот била прекъсната чрез погребението, което са му направили. За да се върне към живота си, той трябвало да се роди наново – като театър. Да бъде кръстен със същото име и т.н. За целта влизал във вана с вода с различни масла и билки, която символизира околоплодните води, а вътре той все едно е в утробата. След това старателно пресъздавал излизането на бебето от родовите канали.

По такъв начин можела да се промени и съдбата на човека. Ако е роден в лош ден и все се старае, все работи, но все не му се получава, съдбата му можела да бъде променена с ново обредно раждане в избран благоприятен ден и час. Не помня дали се казваше нещо по въпроса, но навярно това ново раждане трябва да се предшества от обредна смърт на старата съдба? Мисля, че така трябва да стане.

Като четох това и си мислех тези неща, се сетих за Чачин камък – за гроба и за утробния кладенец. Допуснах, че гробът може да е служел за обредна смърт, а кладенецът – за обредно раждане.

Тогава звездообразният петроглиф може да е астролабия или някакъв уред или схема за изчисляване на благоприятни и неблагоприятни дни и часове. Така той има конкретен приложен смисъл във връзка с това, кога е благоприятно да се умре и да се роди обредно.

Мина още някое време и имах възможността да чета рисунките от Магура по-задълбочено, защото можах да направя нов комплект снимки, много по-пълен, по ред и подробен. Тогава рисунките все още бяха затворени за посещение.

Магурската сцена с прераждането и създаването на божествен владетел

Една от сцените в Магура описва как душата или същността на човека бива преродена и така бива създаден божествен владетел. Чете се от дясно на ляво и последната рисунка в ляво е владетеля, конника.

Първата част от сцената с прераждането

Тук в началото на сцената с прераждането се вижда как шаманът (1) отслужва обред (2) и изпраща душата (3) в „небесата“. Дали тази душа е неговата собствена или на друг човек, тук не става ясно. Но и двата варианта стават.

Душата (3) преминава през някакво превръщане, някакво осъществяване в нов вид (4) и се превръща в плътен кръг (5), който в Магура има значение на „същност“, „зародиш“, „съдържание“.

Така зародишът (5) бива върнат обратно в Словото (6). Три дни по-късно зародишът се завръща като дух със задача (7), който вече е по пътя на своето прераждане. Той преминава в състоянието (8), което е душа, готова да бъде въплътена.

Следваща част от сцената

Тук започвам номерацията отново от (1).

Готовата да се въплъти душа (1) влиза да участва (2) в сексуалната сцена, създадена от участниците (3, 4 и 5). Мъжката фигура във възбудено състояние (3) и женската фигура готова да зачене, което познаваме по ветрилообразния „колан“ (4), са ядрото на тази сексуална сцена. При тях идва душата за прераждане (5), в резултат на което женската фигура вече е бременна (6). Общият брой на чертите заедно с бременната фигура е 9, което е продължителността на бременността, а същинската бременност правилно е показана чрез самата бременна фигура на четвърта позиция. След бременността се ражда пеленачето (7).

Тук допускам, че светилището Чачин камък е направено специално за създаването на божествени владетели по предписанията от Магура.

Мина още някакво време и започнах целенасочено да ходя по скалите на места, където преди това не съм бил, за да видя какво има там.

Събирането на двете части на счупена на две кръгла каменна плоча. Февруари 2014 година

През февруари 2014 година направихме една разходка с приятели от Белоградчик. О, тогава в Белоградчик все още имаше с кого да се разхождаш и да се ентусиазираш, но това е една друга тема.

Тогава моят приятел палеоархеолог Ивайло Крумов забеляза, че два лежащи недалеч един от друг камъка са всъщност двете части на счупена на две кръгла каменна плоча. Скоро двете части бяха събрани отново. Виждате, че на няколко метра около счупената и разделена плоча гора не е расла в продължение на десетилетия.

През септември 2016 година на гости ми беше голяма група хора, с които се разходихме из този район. Тогава забелязах, че две и половина години след събирането на плочата около нея вече са пораснали фиданки.

Мина още време и в края на 2016 и началото на 2017 година бяха открити още две такива плочи.

И в трите случая счупването е в едни и също пропорции – 10:17, което пък се среща много често и в Магура. Там много обичат числото 27, но го делят на части 7:10:10. В някои групи рисунки има подгрупи по различни признаци. Целият брой на рисунките в групата е 27, но 10 са без глава, а 17 са с глава или пък 7 са без крака, а 20 са с крака и т.н.

Скоропостижно местоположенията на тези три плочи бяха нанесени на карта и се оказа, че образуват два лъча с еднаква дължина от по 1 км. Така стана ясно, че вероятно трите камъка отбелязват един връх на фигура с n на брой равни страни и скоро и този въпрос беше решен. Оказа се, че фигурата е с 27 равни страни. Още с изчертаването й 6 от върховете й съвпаднаха с 6 вече известни светилища. После направих още 3 експедиции до 3 други върха и там също се намериха останки.

Предполагам, че дотук вече виждате много голям брой случаи, в които рисунките от Магура са преплетени с обредната дейност по Белоградчишките скали.

През 2017 година вече много ясно се очерта следното:

От ляво: интересна скала до Белоградчик. От дясно – рисунка на един от трите аспекта на Твореца, представен в Магура

Двете са напълно еднакви по форма и атрибути, само дето на скалата й липсва символът Т на главата, но той вероятно не е имало как да се направи така, че да е устойчив. Или да е бил направен, се е счупил с времето.

Към това се добави и интересна идея от жена, гледала едно от предаванията, в които участвах. Тя каза, че получила видение, в което дълбоко под Магура все още живеела Първата Майка, която била с късо тумбесто тяло, а от кръста нагоре – хуманоидна, но не човек. Първата Майка, по нейни думи, била между три и четири пъти по-висока от човек. Това можах лесно да проверя чрез съпоставка.

Съпоставка на височината на скалата спрямо тази на човек и на една от трите рисунки спрямо тази на рисунка на стрелец

При съпоставката се оказа, че това сведение е вярно. Така скалата и рисунката от Магура се оказаха еднакви по 6 признака, което значи, че представят едно и също нещо и това е направено нарочно.

Допълнително, това е единствената скала със симетрично лице и глава, което е нетипично за Белоградчишките скали – те изглеждат различно от различните гледни точки.

Така прекръстих скалата от „Маймуната“ на „Скалата на Богинята Майка“, което намирам за справедливо.

Лицето от Магура

Скоро възникна яснота и по друг въпрос. В Магура има нарисувано едно женско лице. Това може да е вандалска проява, може да е чиста случайност, може само на наблюдателя да му се струва, че това е лице.

Съпоставка на Лицето от Магура с лицето на Скалата на Богинята Майка

Но след получаването на дрон през септември 2017 година беше възможно скалите да се снимат от високо и да се видят по невиждан начин. Тогава стана възможно да се заснеме десен горен полупрофил на Скалата и да се съпостави с рисунката, за която вече беше очевидно, че има ред прилики с лицето на скалата като ниско чело, големи скули, прав нов, права и остра брадичка. Но след налагането на двата профила те съвпаднаха напълно.

Рисунката на женско лице в Магура не е вандалска проява, а е направена целенасочено.

Интересно е мястото, където е нарисувана тази жена – в едно разклонение точно преди сцената с Твореца или още Богинята Майка.

Точно на входа на разклонението е нарисувано следното, което поради това се отнася до въпросното лице:

Сцената с неродената мома

Там има неголяма сцена, в която трима просветлени (1, 2 и 3) създават тялото (4). Конкретно просветленият (2) създава тялото (4) и той има в съзнанието си, има предвид сливане на два зародиша в ново тяло. В крайна сметка това довежда до създаването на момичето-пеленаче (7), което не е предшествано от сексуална сцена, нито преди него има бременна жена. Това момиче, според рисунките, не е било в утроба на майка, а е направено „чрез магия“.

Това момиче следва да е хибрид между два биологически несъвместими вида, иначе нямаше да има нужда от целия процес по хибридизацията. От една страна в Магура са хората. Единствената друга същност, която е посочена, различна от хора и животни, е Богинята Майка. Момичето може да е хибрид само между човека и Богинята.

Припомням:

И тук пише същото.

На Белоградчишката крепост уж историята й започва от Римската империя, но там има доста ритуални ямки.

Ямките от ляво доста добре представят показаната в Магура хибридизация. Ямката от дясно е капковидна с острата си част сочеща на запад, т.е. отнася се до зачеването. Това няма да го коментирам повече, само ще покажа нещо.

Млада жена от село Ярловица от началото на 20 век, намиращо се на 40 км от Магура.

Сега връзката между скалните светилища около Белоградчик и рисунките от Магура се очерта още по-добре, а може да се каже, че пиша тази публикация по-наедро. Пропускам много подробности, просто няма смисъл да претоварвам, искам да се усети духът на нещата, но не само като изявления, а с посочване на конкретната осбосновка, която ме е накарала мен самия да свържа нещата по описания тук начин.

Все още не съм стигнал до целта на публикацията.

Белоградчишките скали са нещо грамадно. Разпростират се на 30 км по дължина и достигат до 7 км на ширина. Площта им се оценява на около 50 квадратни километра. Правих преднамерени експедиции по скали, където не съм бил, за да видя какво има там, и така дотук обиколих между 40% и 50% от скалите.

Оглеждах се за познати останки от светилища – тронове, олтари, ритуални ямки. Оказа се, че ямките са няколко разпознаваеми вида, а не са просто ямки.

Полукръгли ритуални ямки и отвори

Капковидни

Кръгли със или без отток

Други видове

Намерих над 200 ямки с различни форми и в различни стадии на изветряне – от доста свежи до вече на границата да не личи какво е. Сред тях имаше и шестоъгълна, и с формата на осморка. Други пък са като две очи разположени една до друга и т.н. Ако искате, можете да разгледате този албум. Но и в него не съм показал всички, защото по едно време вече ми омръзна да го попълвам.

Тук искам да се стигне нагледно до идеята, че видимо формата на ямките повтаря формата на символи от Магура и то на такива места и в такъв контекст, че изглежда ямките се отнасят до същите неща, до които и символите.

Освен това, съвсем ясно се вижда, че има ямки с типични форми. Лесно е да се мисли, че формата следва функцията или функцията следва формата, но при всички положения двете са неразделно свързани. От един и същи материал можем да направим много неща. Например, ако имаме някаква безформена бучка желязо, с нея можем да удряме, да затискаме нещо. Ако я направим на прът, можем да я използваме като лост. Можем да я направим на лъжица, вилица, нож, ножица, тенджера, паница, ключ, катинар и т.н. Във всеки от тези случаи същото това желязо ще работи по различен начин, защото има различна форма.

Мисля, че същото е положението и с ямките. Има такива с отток – с канал, през който съдържанието може да изтича. Има без отток. Има преливащи се една в друга. Има съседни, но изолирани една от друга. Има малки, средни и големи. Има по-плитки и по-дълбоки. Има на ръб на скала и по-навътре върху скалната площадка. Не е възможно всички те да са имали еднакво предназначение и употреба.

Има огромни скали само с една ямка, а има и доста по-малки скали с повече от десет ямки.

Във всичко това има система, но ние не я знаем. И точно тук е моментът да си го признаем. Дали там са правени обреди, дали са посрещани изгреви на Слънцето, дали във водата са се отразявали звездите, дали това са били древни химически лаборатории, дали са пречиствали вещества в тях, дали в тях са принасяни дарове, дали във водата са влагани желание, които после да се осъществяват? Аз не знам, но мога да опиша контекста и признаците, които наблюдавам, и да направя предположение.

За да изясня контекста, ще продължа със следното. През септември 2017 година ми подариха дрон и вече беше възможно да видя какво има отгоре на високите и непристъпни скали. Как мислите, какво има там? Да, там има ямки. Да, там има светлинни отвори. На върха на много от високите скали има светилища.

Това е само малка извадка какво видях с дрона. Ямките на върха на скалите са десетки. И тук става дума за скали високи по повече от 50 метра, достигащи и до 65-70 метра височина, често почти отвесни, без стъпала и удобни цепнатини по тях. Да, в днешно време по скалите се катерят алпинисти, но с клинове, скоби и въжета.

Всичко това не е никак просто, не е просто дори и на милиметър, а все още даже не съм споменал следващото обстоятелство.

Докато ямките на пристъпните скални площадки можем лесно да си ги обясним с обреди, то какво да кажем за ямките върху огромните стръмни скали? Каква е била мотивацията? Хубаво, един път ще се напрегнеш и ще отидеш да я направиш, и после всяка година ще правиш същото? Но тя не е една, те са десетки такива и някои от тях са на километри една от друга. Нима е имало няколко десетки жреци, които да обикалят всички тези ямки и светилища?

Или пък друго. Ако ямката служи за дарове и преливане на течности, тогава защо са толкова много? Нима не е имало общност, която да отслужва обредите си заедно? Как тогава всички тези ямки са толкова еднотипни и систематизирани? Нима под всяка скала живееше отделен род със собствен жрец, който си направи собствени ямки? Къде тогава е систематизиращата общественост? И защо на някои съвсем удобни скали няма нито една ямка, на друга скала пък се мъдрят една-две, а на трета скала са над десет?

Мисля, че предназначението и системата на ямките е ключът към разбирането – какво, защо, кога, на основата на какви принципи се е вършило там, на каква възраст са ямките. Принципът електрически ли е бил, химически ли, чрез изпаряване, чрез светлина, радиовълни, микровълни?

Сега преминавам към следващата особеност.

По време на тези експедиции видях множество места, от които на отсрещни скали се виждат отвори. Много от тези отвори се оказаха привидни – няколко скали са така разположени една спрямо друга, че от дадената гледна точка приличат на отвор, но всъщност не са. Което не пречи привидният отвор да е бил използван.

Но има и истински отвори. Вече отделен въпрос е дали те са се получили така по естествен път или са били нарочно направени. Но и получилите се по естествен път отвори не пречи да са били използвани.

А скални светлинни отвори има множество. Интересно в случая на Белоградчишките скални светилища е, че по няколко светилища са сякаш свързани в системи. Отворът на едно светилище се вижда от едно или няколко околни светилища и има пряка видимост или към ямки на второто, или към подобия на останки от олтари на второто.

Така все едно две по две светилищата са свързани със светлина. Дори може да се говори за това, че светилищата по скалите от край до край са свързани в едно функционално цяло. Но е интересно също, че около отвора на „излъчващото“ светилище също винаги има ямки, не само по „приемащото“. Излъчващо тук имам предвид да е онова с отвора, но може и да е обратно, а процесът може и да е двупосочен.

Тук е от значение и предварителното оформяне на ума. Моят ум е свикнал да мисли, че някъде от небето идва светлина, например, Слънцето минава през това място в този момент. Тази светлина преминава през отвора на едното светилище, около който има ямки, и отива на съседно светилище, където има както ямки, така и олтар. Но процесът може да е и на обратно. Ами ако нещо се излъчва от ямките и олтара на едното, преминава през отвора на другото и се излъчва в небето?

Но веднъж попаднах на нещо неочаквано. В местността Маркашница има един отвор, който се вижда от 6-7 светилища наоколо и затова го нарекох Разпределителен отвор. На повечето светилища през отвора се вижда небето. Но има едно, ако гледаме от което, през отвора не се вижда небето, а се виждат планинските склонове назад. Разположени са така: Разпределителният отвор, един по-малък местен отвор и ето тази Т-образна скала на снимките отгоре. Така въпросният канал е затапен и от двете страни и в него не може да влезе слънчев лъч.

Тогава за пръв път допуснах, че по тези „вълноводи“ са се разпространявали не само слънчеви лъчи, но и други сигнали, произвеждани на място в светилищата или дори от самите скали.

И ямките са някаква функционална част от всичко това, защото те твърде често са някъде по пътя на лъчите и най-малкото при самите отвори.

Тогава ямката, поне в случая на светилищата около Белоградчик, не е самодостатъчен светилищен елемент, а един от многото.

И последната особеност.

В ляво – намерената каменна плоча с останка от сглобка на нея. В нея – аналог от мегалитно съоръжение

Близо до скалата Богът на секса се намери значително ерозирала вече правоъгълна каменна плоча, на която още личи изсичане за сглобка – т.нар. лястовича опашка. Някога по скалите е имало циклопски по размерите си строежи.

Също в местността Маркашница масово скалните масиви са на три етажа. Но на един от масивите третият етаж липсва, а в подножието на масива се търкалят огромни скални блокове. Единият от тях, този над буквата М от надписа „много отломки“ е дълъг около 20 метра. И тези отломки не просто са се свлекли от горе долу, а са захвърлени на десетки метри встрани.

Силата на това събитие е била голяма.

Впрочем, в подножията на много скални масиви има натрошени на парчета камъни, съборени от горе. Но там камъните не са захвърлени надалеч, а са долу в самата основа на скалата. Горе някой е работил, нещо е разбивал и е разчиствал. Точно по такива обломки често се ориентирам дали на върха на скалата има ямки. Когато има обломки, има и ямки. Допускам, че по принцип върховете на скалите са били куполообразни и сводести, а хората са ги преработили, за да се освободят горе сравнително равни площадки. В тази връзка, никъде не видях ямки на скална плоча под наклон. Само на хоризонтални скални плочи.

Вижте, бъркотията е пълна. Това са много последователни етапи, насложени един върху друг. Намирам, че ямките не са имали общо с циклопичните строежи.

Всичко това смятам, че е започнало със залагането на някакъв механизъм в земните недра, под пластовете на червените скали, които са завършили образуването си преди около 230 милиона години.

Останки от това нещо се намират в един район близо до Белоградчик. Нарекох ги „Тръбите“. Това са вкаменелости с високо съдържание на желязо и много правилна форма на тръби с различни сечения, включително и правоъгълно, плочи, пластини, планки, колена. Те се намират в бял пясъчник, разположен под червените скали.

Преди около 150 милиона години започнало нагъване на земната кора, довело до образуването на гигантската бука Ф, която нарекох Белоградчишки геоглиф. А пък точно в средата й, върху един варовиков хълм се образувал Върбовският кръг, който също има формата на буквата Ф и кара растителността над него да расте в същата форма. Същият символ е отбелязан и в Магура и то именно със затъмнена дясна част, защото на Върбовския кръг от дясно е гора, а в дясната половина на геоглифа са Белоградчишките скали.

В Магура Ф е символ на Твореца и най-просто казано значи „сътворявам“ и „творчество“.

По това време започнали да се „оформят“ и скалните образи по скалите. Дали и колко са се променили с времето, дали са се „образували“ напълно естествено или им е помогнато, не знам. Поне при Скалата на Богинята Майка има всички признаци на чужда помощ.

В някакви по-късни времена, вече доста близо до нас, е направена системата от светлинни отвори и олтари. Личи, че много от отворите са правени върху по-ранни скални форми.

В някакви още по-късни времена са направени циклопическите строежи. След това някаква част са били унищожени с груба сила и в крайна сметка до нас от тях не е стигнало почти нищо.

На следващ етап идват тези, които направили обредните ямки. Това личи ясно, защото те са направени върху вече силно ерозиралите повърхности на олтарите и в близост до и върху скалите с отворите и процепите.

След тях дошли строителите на крепостите, а накрая – ние.

Тези с ямките са се възползвали от някакви потоци, които все още са действали през отворите. И тази традиция плавно се е изменяла във времето и е доживяла почти до наше време.

Около една такава ямка на скалите над Лепеница е изписано фамилното име на пра-прадядо ми Белперчинов, а той е доживял до средата на миналия век. Т.е., намирам, че „културата на ямките“ е продължила няколко хилядолетия и ние „тъкмо сме я изпуснали“.

Значи, ямки са правени и ползвани в доста различни времена. Техните функции и начини на ползване са били разнообразни, следователно, технологията им не е била еднаква за всички. От това следва още, че целта не е била еднаква за всички. Едни са се ползвали за едни, а други – за друго.

И тая нощ ми се присъни следният сън:

Сънувах го. Дано успея да го запиша подробно, преди да забравя детайли.
В ритуалните ямки е погребвана прахта на владетели и жреци.
Сънувах, че с няколко непознати сме по скалите. Знаех къде са местата, знаех на кои места се намираме. Бяха малко под Белоградчик – около Скалата на Богинята Майка, но скалите имаха някои различия. Трябва да е било в по-ранно време. В подножието им беше по-голо, нямаше чак толкова много нанесен материал и те бяха някак по-високи.
Въпреки, че бяха доста високи и стръмни, бяха и с доста по-гладки и обли повърхности. По тях имаше някакви улеи и подобия на стъпала и лесно се качихме на една, която ни интересуваше.
Горе имаше гробове „на светци“.
Представляваха следното: очертани с неголеми камъни правоъгълници, колкото да се събере в тях легнал човек. Вътре в самите правоъгълници с кръг от наредени камъни беше оградено условното място на главата. Кръговете бяха с диаметър около две педи. Надолу за тялото бяха някакви геометрични фигури.
На тази площадка имаше няколко гроба на различна възраст. Два бяха все още добре подредени и добре очертани. Имаше в близост до тях и ритуална ямка с вече малко останали очертания около нея. До площадката имаше стъпала от наредени камъни. Там първо се стигаше до трон от суха зидария, а до него бяха тези гробове.
Очертанията на гробовете с камъни бяха едно на ръка. В самите очертания беше насипан пясък с дребен чакъл. Във всеки гроб е имало по една ямка, а в ямката е прахът, а навярно и ценности на покойника. Над прахта и ценностите са нареждани неголеми камъни под формата на конус, на малка могила. Това е представлявало погребението. В някои от ямките може би са правени по-късни приноси на покойниците. Изглеждаше, че чрез някои от ямките по-късно духът на покойния е бил връщан да се роди отново.
В съня ми показаха много стара книга. Не беше голяма на размер – колкото една или две длани. Не всички страници бяха цели. От някои беше останала едва половината. Не си спомням да имаше текст, но имаше илюстрации. Разказваха ми към илюстрациите.
На една от илюстрациите имаше висока скала, а на нея кон. Това бил конник, цар, погребан на върха на скалата. Показаха ми скалата и даже видях конника там, на върха й.
Можел да се превръща на вълк. Видях и вълкът да ходи между скалите.
Стана дума и за иманярите. Когато иманяр оскверни такъв гроб, след известно време погребаният в него се връща като вампир и започва да ходи нощем в къщата на иманяра. Показаха ми, че по такъв начин са затрити цели села и затова сега в страната има много бедни и пропаднали райони, почти без хора.
Тези гробове са съществували до не много отдавна. Малко след Освобождението все още ги е имало.

Тук по никакъв начин не казвам, че сънят нещо доказва, но чрез него ми беше представена напълно нова за мен гледна точка. Никога не се бях замислял за такава възможност, а все пак нещо доста съществено и по всяка вероятност еднократно е карало хората да се катерят по върховете на скалите. Действително, свещено погребение е добра причина. Качва се новият жрец веднъж, прави погребението и на тази скала повече не се качва. А не всяка година или в началото на всеки лунен месец да се тътри нагоре по канарата.

Това съответства и на наистина безсмислено огромния брой на ямките, все едно всеки си е правил отделна за себе си. Да се има предвид, че най-многобройни, над 150-160 броя са именно кръглите. Ако кръглите ямки са ползвани за погребения, това обяснява големия им брой. Това обяснява и неравномерното им разпределение по скалите, защото има скали с различни качества и въздействия и не всеки е могъл да бъде погребан на върха на коя да е скала. Жреците – на тая, воините – на оная, царете – на третата. Примерно.

Това обяснява и друго. Два пъти чувах от иманяри едно и също. Че съществували така наречените „тапи“ – издълбана дупка в скала, в която се поставя злато, а отгоре се засипва с пясък и накрая се покрива с някакво подобие на цимент.

Допускам, че иманяри са намирали ценности в такива ямки, защото в тях е оставяна пепелта и важни ценности на съответния жрец или владетел, а след това отгоре ямката е засипвана.

Под площадки с ямки на тях винаги има натрошени до доста малки парчета, примерно около педя дълги, камъни, които съответстват на останки от каменни стъпала, тронове и ограждения на гробове.

А веднъж намерих ямка с близоразположено до нея парче от каменна плоча. Кой би имал нужда да покрива една ямка с каменна плоча и защо? Най-вече, ако вътре има нещо, което е податливо на разпиляване по-рано, отколкото трябва.

И още една причина, защо в кръгли ямки наистина може да са извършвани такива погребения.

Формата на едно нещо е свързана с неговата функция. Кръглата плътна форма в Магура е Зародишът или онова, което се преражда. Ако искаме да изпратим зародиш, то ни трябва следният фрагмент от сцена:

Шаман (1) трябва да отслужи обред (2), чрез който да превърне душата (3) в зародиш (5), така че да може да го върне обратно в Словото (6), за да поеме той към ново царско прераждане.

При сравнение на разказите за вампири, змейове и змеици с рисунките от Магура пък се оказа, че тези същества са неприбрани в Т зародиши след смъртта на техните бивши проявления, които зародиши след това започват да действат по собствено усмотрение и се проявяват като нечисти сили.

От магурска гледна точка, чрез кръгли ямки след не само да е могло да се изпращат обратно в Словото зародиши, но също така да бъдат получавани нови – основно от Слънцето, което в Магура е показано като източникът на зародишите:

Накрая, в Магура владетелят е показан като конник:

Зад Скалата на Богинята Майка има две скали, които сякаш се прегръщат:

Впрочем, това е картина с маслени бои, не е снимка, но прегръщащите се скали изглеждат така.

А до тях има отвор, скално око. То като цяло е безформено, макар в някаква степен да прилича на око. Но, като се погледне през него под определен ъгъл, отворът става ромбовиден и тогава скалата Конника застава точно в средата на ромба. А ромбът е от основните символи на Богинята Майка.

Сънят ми се разви именно в тази местност.