Към съдържанието

Добре дошли! Използвайте навигацията, за да прегледате тематичните раздели. Или използвайте \"Съдържание\", за да прочетете блога като книга. Приятно четене!

Какво показва симетрията в рисунките – светът е изграден от вътре навън или от вън навътре?

Разглеждането на рисунките от Магура, особено когато това става на място в Галерията с рисунките, е наситено изживяване, изпълнено с много еврика. С голямо количество усещане, че знаеш какво е това, че го чувстваш, че се досещаш. Но рисунките са създадени по твърде сложен начин и евриката от разпознаването на нещо в някоя сцена е малка част от тяхното опознаване. Само с еврика, макар тя да е много силно пособие за познание, остават недостъпни повечето предадени чрез рисунките сведения. Именно те се разкриват чрез бавни, тромави и едва ли не досадни статистически занимания, преброявания, измервания, съпоставяния, разграждане на образите на съставните им части, търсене на посторения, класифициране на рисунките по групи и така нататък.

В рисунките от Магура твърде много е заложено на числата. Затова броенето е от решаващо значение за по-задълбоченото познаване на записа. Над 1/3 от рисунките представят числа, но и останалите рисунки са под определен брой, а много от тях съдържат в себе си пропорции. Броенето може да покаже, че определен вид рисунки или пък броят на видовете рисунки са колкото са квадратчетата или чертичките някъде съвсем на друго място из рисунките. Точно така се стигна до разбирането, че сред рисунките в силно неявен вид е представен и хороскоп.

Понеже наистина много време съм гледал рисунките – на място, от снимки, пречертавал съм ги, то ги помня почти наизуст. Това много ми помага понякога да мисля за тях. Така една вечер преди заспиване се замислих за това, че например рисунките от вида Неописуем човек се разпростират из целия запис, като на ляво стигат на съвсем малко преди края, но и на дясно стигат до съвсем малко преди края. Значи, Неописуемите хора имат едно напълно симетрично разпределение в записа. Но симетрията е и смислова.

Повече информация

За Истината, Света на сънищата и Света на чудесата

Понятията са голяма пречка, в която съм се спъвал многократно. Затова създателите на рисунките от Магура са използвали символи, за да запазят разказа си възможно най-чист. Ако аз определя една фигура като ангел, то е навярно, защото разчитам ролята и поведението й като безплътна същност, която живее вечно в състояние на служба. Това е, защото по онова време не съм се сетил, че има и друга представа за ангелите – вестители. Пък тези рисунки от Магура нямат никакви вестителски функции още повече, че библейските вестители често са биологични същества, идващи от небето носени от огън, дим и грохот. Видно е как веднъж ангелът е безплътна същност, а друг път е извънземно или оцелял от предишна човешка цивилизация. Така че, казването, че тази фигура е това понятие май неизбежно създава грешки. Върху тия изкривявания се наслагва е фактът, че всеки си представя нещо различно дори за една и съща дума.

Или пък да вземем светецът, който трябва да е свят. Той пък се познава по това, че тялото му отказва да изгние, по което се доближава до стремежите на Устремения към вечен живот в същото тяло, който пък хич не бих определил като свят съгласно дадената му в рисунките роля.

Тук навярно са виновни многобройни процеси, при които едната или другата страна е обявявала себе си за свята, истинна и изначална, обвинявайки другата, че е тъмна и лъжовна. Следователно, посочвала е собствените си ценности и достижения като божествени и ангелски. Всеки е лъгал, както е могъл, търсейки да постигне своето. А може пък и искрено да са вярвали, че е именно така.

В този процес е пострадала Истината.

Повече информация

Интересна битка на изяви на фона на провеждане на местни избори

Започна се с това, че тази година предизборната кампания за местни ибори се проведе през месец октомври.

На 01 октомври по магурския календар започва месецът на Цивилизования човек. За подробна информация относно този и останалите знаци можете да прочете тази статия. Тук накратко ще кажа основното. Цивилизованият човек е много способен, той е обучен и податлив на обучение, организиран в действията си, използва разнообразни средства, винаги планира и действа според плана, винаги преследва цели. Той е много податлив на поставяне на цели.

Повече информация

Заместващо любовно поведение и причинени от него любовни страдания

Не сме еднакви. Взаимодействаме с другите и с явленията по различни начини. Като оставим настрана възпитанието си, разбиранията си, положението си, съмненията си, външния ни вид, които ни карат да мислим различно за едни и същи неща, то от гледна точка на магурския хороскоп по дух ние се различаваме по изявите на духа си. Те могат да бъдат тринадесет различни вида.

Повече информация

Рисунките от Магура разказват за развитието на човешкия мозък

Рисунките от пещера Магура са плод или на доста напреднали хора, или на някой, който не е напреднал в знанията си по разнообразни дисциплини, но пък е представил някаква много логична последователност от образи, съвпадаща с развитието на явленията във света. А може пък да са верни и двете твърдения. Но за нас сега не е лесно да ги четем пълноценно, защото много неща не знаем. Нужна е невъобразимо обширна обща култура или съдействието на запознати с разнообразни научни области, за да се разпознае написаното в Магура. Ние просто не знаем достатъчно, за да разпознаем какво пише там. Много от нещата, които разпознавам, са открити едва преди векове, а понякога и съвсем наскоро. Представете си колко още време е нужно, за да ги прочетем от край до край.

Ето един такъв прекрасен пример.

Повече информация

Магурските рисунки по семейните въпроси. Защо обществата застаряват

В рисунките от Магура енергията съществува. Потенциалната енергия на един обект или явление е количеството на неговата способност да извършва взаимодействия. А енергията изобщо е количеството на взаимодействието, което фактически се случва. Затова никаква енергия в нашия свят не може да се прояви, ако няма взаимодействие. Тя може да е потенциална, но тогава няма изява. Има само количество, което евентуално може да се осъществи.

Затова, ако по някакъв начин и причина спрат взаимодействията, то никаква енергия няма да съществува, освен потенциалната, която обаче сама по себе си е незабележима, защото не се осъществява.

Така в магурските рисунки са представени ред взаимодействия. Най-яркият пример са сексуалните сцени, като, разбира се, представени са и други взаимодействия. С това двигателят на света са взаимодействията, особено близките, да ги наречем дори сексуални взаимодействия. При всички положения това са емоционални взаимодействия. Чрез тях този свят се захранва с енергия, чрез тях енергията се случва. Тази енергия след това може да отиде във всевъзможни направления.

В сцената по създаване на дом, стопанство и семейство една духа (1) бива изпратена обратно „в небесата“, където от нея се отделя нейният потенциал и същност (2). Той после се преобразува и се връща като дух, който се стреми да се материализира (4). Стремежът към материална изява се символизира от двете черти надолу – да ги наречем крака. Понеже е от дясно, то той е причина на сексуалната сцена. Сексуалната сцена се състои от мъжка фигура във възбудено състояние (5), женска фигура в готовност да зачене (6) и духът, който се стреми да се материализира (7). Понеже участниците в сцената са трима, то тази сцена довежда до осъществяване. Впоследствие женската фигура (8) е бременна, а по-късно от нея се появява пеленачето (9). Едва след това пеленачето (10) поражда и управлява дома, стопанството или семейството (13).

Повече информация

Защо 3 е числото на осъществяването

В предната публикация очертах, че всички примери в магурските рисунки на употреба на числото 3 под някаква форма, изразяват процеси и начини на осъществяване. Дали това ще е зачеване с последващо раждане, дали ще е създаване по изкуствен път на неродено дете, дали ще е сътворителство от страна на Твореца и т.н., то във всеки от случаите участниците са трима.

Причината е в това, че потенциалът за нещо, неговата идея или неговият зародиш не може направо да се превърне в нещото. Вместо това зародишът първо поражда три различни от него неща, разпада се на три съставки. След това трите съставки взаимодействат помежду си, за да създадат структурата и изявата на нещото. По тази причина всяко сътворителство и осъществителство става чрез числото 3.

Повече информация

Сведения за числото 3 в магурските рисунки

В последно време понякога се замислям за числото три. В други случай числото три ми се праща като някакво сведение, и сякаш от мен се очаква да разбирам какво се има предвид, обаче за сега още нищо не разбирам. Например, бях един ден към Кирилова поляна, Рилския манастир и гроба на Иван Рилски. Беше ми крив ден. Замолих за някакъв знак в коя посока е моята оправия. Тъкмо на излизане от манастира към паркинга му се засекохме трима души с еднакви коли. Добре, това го разбрах – стана дума за числото три. Немалко пъти подобни знаци се получаваха напоследък.

Във връзка с това започнах по-често да се замислям за числото три, но вече не мисля толкова отдадено по тези въпроси, колкото едно време. От време на време се замислям. И започнах от най-достъпното за мен – да видя къде и по какъв анчин се говори за три в магурските рисунки.

Повече информация

Да си тръгнеш от Вампира

Светът на Вампира изглежда много пъстър и жив (илюстрацията отгоре). В него постоянно нещо се прганизира и провежда. Постоянно има събития, движение на групи от хора, постоянно се провеждат лекции, семинари, уъркшопи, издават се книги, правят се филми, създават се организации, църкви, общини, градове и държави, провеждат се воини, преместват се планини. Всевъзможни циркове и представления за набиране на нови последователи и поддържане на мотивацията на вече привлечените.

Повече информация

Едно от откровенията на Вампира – в книга от Даманхур

Беше лятото на 2016 година. Към средата на август. Покъртителна жега. По Белоградчишките скали жегата е още по-жестока и тежка.

Няколко познати придружаваха един от тримата най-висши в Даманхур. Поискаха да ги водя наоколо и да ги заведа до стари неща. Заведох ги. Главатарят от Даманхур насеше на ръката си особен пръстен, с който докосваше старите неща и някои дървета. Така ги „ориентирал“, т.е. свързвал с някаква тяхна енергийна библиотека на познанието. Сега си мисля, че така се опитват да черпят сили от тези неща.

Беше стар човек. На 80 или повече. Целият покрит в старчески петна. Тялото изглеждаше живо насила – като на Рокфелер, Ротшилд, принц Филип в последните му десетилетия. Личеше си, че е живо далеч отвъд естествените си предели. Това тяло трябваше да е умряло преди едно или две десетилетия, но вървеше по скалите.

Повече информация

Признаци на злото

Тия дни гледах документални филми за Джими Севъл (Jimmy Savile). Човек роден като болнаво и хилаво бебе, на няколко пъти едва разминало се със смъртта. С неприятна съдба като дете. А по-късни проучвания показват значително нездрави отношения с майка му в юношеските му години. Но след това с Джими Севъл се случва голяма промяна. От работник във въгледобивни мини Джими става и продължава да бъде в течение на 60 години най-властната и влиятелна личност във Великобритания.

Извършва множество престъпления, предимно се занимава с педофилия и изнасилвания, но остава недосегаем до смъртта си. Десетки обвинения срещу него са отхвърлени и потулени, като това става със съдействието на всевъзможни личности и чиновници. Джими дори е лично приет при папа Йоан Павел II, който го произвежда в рицар.

Повече информация

Райските порти излиза да се намират в дома и семейството

Рекох и днеска да се замотая към Рилския манастир. По пътя се минава през град Рила. Общо взето досега не съм обръщал внимание на този град, ама днеска загледах, че в него има интересна на вид църква и се отбих да я разгледам. Обичайно за малките населени места, църквата беше затворена. Но отпред има едно преддверие и в него има няколко стенописа. Строена е през 1885 година, в който период църквите нерядко съдържат разни магурски сведения и мотиви. Вътре не можах да видя има ли стенописи и какви, но в стенописите от преддверието има някакви тънки богомилски намеци. Но не прекалени. Ама за това – след малко.

Повече информация

Накратно за еволюцията с естветствен подбор

Това е кратко допълнение към предишната публикация.

Да кажем, че еволюцията е плод на случайни дребни изменения, които настъпват в някои индивиди, оказват се полезни и тези заради това тези индивиди са по-успешни, имат повече деца и така тази новост се закрепва в популацията. Но популациите не обичат различните. Никога не са ги обичали и никога няма да ги обичат. Различният е изрод. Той винаги се възприема като изрод. Различният бива на всяка цена избягван и изолиран. Затова няма как да бъде предпочитан партньор и в крайна сметка да доведе до там, че цялата популация да наследи тези негови нови особености.

Напротив, новостта се появява в цялата популация като плод на нейния подсъзнателен стремеж да се пригоди по-добре. Развитието е плод на стремеж. Стремеж за по-дълги крака, за по-бързо тичане, за по-остри зъби и така нататък. Стремеж да живея във водата или да изляза от водата. Но тоя стремеж не е у един индивид, защото той би останал сам, би се откъснал от популацията си и всичките му новости биха погинали.

Повече информация

Азар изобретява еволюцията като обяснение

Част от творенията на Азар започнаха полека да се придвижват в обратна посока и да се отдалечават от него. Това стана, както си спомняте, по причина, че опознаха пола си. Започнава малко по малко да се водят не от причината „за да“, т.е. да правят всичко преднамерено и с цел, а от причината „защото“. Така неизменно щяха да стигнат до други сили в този свят.

Азар знаеше за другите сили – за трите изначални ангела, които снизходиха от небето и се превърнаха в трите образа на Твореца. Те бяха естественото в този свят, а Азар беше изкуственото. Ясно му беше, че творенията му биха могли да се отвърнат от него, ако познаеха естественото. Затова започна да отделя особено внимание на омаловажане на естественото. Преди всичко трябваше да отрече, че естественото има воля и замисъл.

Повече информация

Наблюдателите навлизат в света на Азар

Азар общо взето добре си беше опекъл делата. Създаваше общества и поставяше пред тях нови цели и стремежи. Развиваше обществата. Даваше им нови знания, умения и средства. Това всичкото ставаше чрез подставени лица и чрез изпращане на мисли, така че да изглежда, че хората сами изобретяват и откриват.

Обаче у него се появяваше едно притеснение. Скоро в близост до неговия свят щяха да дойдат духовете и да завладеят и самия него – хладнокръвния, пресметливия. Нищо – рече си той – ще се справя и с това.

Ясно му беше, че щом въобще са се появили самородните, земните хора, които той така добре използваше, непременно скоро щяха да се появяват и духовете, а над тях той нямаше изобщо никаква власт. Той владееше само умовете.

Повече информация

Да си измолиш величие от дявола

Преди време неколкократно попаднах на различни видеа, които раказваха за споделени житейски истории на много изявени личности. Предимно ставаше дума за музиканти, които разказали как са станали толкова известни.

Много искали да станат известни, ама наистина много искали. Търсели, ходели и разпитвали. Стигали накрая до някакъв човек, който има казвал каква практика да направят. Тази практика подобна на медитация ги отвеждала до един кръстопът. И накръстопътя срещали дявола. Там сключвали договор с него и след това ставали известни.

Сега, като пиша приказката за Азар (дявола) и т.н., си премислям някои неща по рисунките. Зиг-загът значи път. Там, където няколко зиг-зага се докосват с върховете си, е кръстопът – възможност да се премине от един път на друг път.

Повече информация

Имаше само небе и земя и нищо между тях

В единия край на света, но думата край е по-скоро образна, макар за известно време да беше вярна и като местоположение, Азар се яви отново и създаде Глашатаите си. В другия край на света беше небето. Между небето и земята нямаше нищо и между тях не съществуваше връзка. Това положение на нещата продължи доста дълго време. Което беше много странно, защото двете бяха съвсем близо езно до друго.

Земята можеше да се оприличи на Ад – това беше мястото, на което Азар създаваше и управляваше своите общества. Земният Княз.

Значи, погина предният свят. Небесните духове си отидоха на небесата, а Вечноживият се покри вдън земя. Но светът е едно, а земята е нещо малко по-друго. И небето е нещо малко по-друго. Когато са поотделно, те не са свят. Светът се получава, когато между небето и земята се създаде връзка и се определи какви са техните взаимоотношения. Така че при погиването на света земята и небето не се разрушиха, но се разделиха.

През това време на земята беше мрак. Нямаше звезди в небето, нямаше луна и слънце.

Та думата ми сега е за другия край на света – за небето. Небесните духове почти умираха от скука там. Те бяха подвижни, вечно служещи, вечно действащи, закачащи и подтикващи. Но нямаше служба, не съществуваше необходимост. Нямаше кой да се нуждае. Един от друг стояха далече и не взаимодействаха помежду си.

Повече информация

Дух да нямаш в света на Азар

В света на Азар нямаше дух. И не трябваше да има, защото духът се стреми да взаимодейства според себе си и собствените си потребности. Напротив, светът на Азар беше подреден, пресметнат, целеустремен и предварително заучен.

Това по никакъв начин не пречеше на Азар да бъде най-големият и единствен на света производител на духовни учения. Всички те произхождаха от него и биваха разпространявани сред хората чрез добре изградената му мрежа от Глашатаи, пророци, жреци и учители. Но в неговите духовности нямаше никакъв дух, а само предписания. Така и трябваше да бъде.

Повече информация

Във великолепния свят на Азар

Азар изградил света така, както го разбирал. Всичко си имало ред, всеки си знаел мястото. Всеки бил обучен и му били дадени нужните средства да преследва някакви цели. В действителност, било все едно какви са целите. Дори нещо повече, Азар изпратил чрез Глашатаите си до хората множество противоречиви цели, като ги подкрепил с най-различни противоречиви учения. Така всеки чувствал свобода и възможност сам да си избере, сам да прецени кое е най-вярно.

Но това нищо не променяло за хората. Те отдавали силите и живота си, бидейки поставени в някакъв ред и порядък според това кое учение следвали. Едни се събирали на беседи около своите учители, други се оттегляли в усамотение, трети правели упражнения и гърчели телата по всевъзможни начини, четвърти пък се уповавали на богатството. По-напредничавите учения предписвали положително мислене и самовъзвеличаване. Всичко било прекрасно, никой в нищо не напредвал, защото целите били измамни, а предложените пътища за тяхното постигане били задънена улица. И Азар бил спокоен. Ако не си се родил като него, никога няма да станеш като него. Истината била, че ученията на Азар отвеждали последователите им встрани, в задънени и глухи пътеки.

Повече информация

Възложението на Азар

Азар не беше сътворил света. Светът си го имаше от преди това. Азар само дойде да го насели и да го превърне в рай, да го облагороди според себе си, да го направи по свой образ и подобие. Не може да се каже еднозначно, че Азар беше лош и зъл. Той вярваше, че е добро и светлина. Той вярваше, че нещата сами по себе си са несъвършени, но могат да бъдат подобрени.

Та нима той не виждаше, че съществуват болест, страдание, глад и смърт? Не, той щеше да подобри света. Ако не друго, поне той щеше да постигне вечен живот в съвършено благоденствие в същото тяло, чрез същата личност. Той щеше да се превърне в образец за възможното, за лелеяното, за подобрението.

Повече информация

Азар пристига на земята

От къде пристигнал, това беше съвсем неясно и не се намираха убедителни и еднозначни сведения. Хората от по-късни времена само предполагаха. Мнозина от мислещите по въпроса дори считаха, че Азар всъщност не е пристигнал, а по някакъв начин винаги е бил тук, че по някакъв начин винаги е бил вложен и изявен в тъканта на човешкия свят.

Тези по-късни размисли в действителност така и никога не доведоха до смислен и значим плод, а по онова време бяха общо взето последната грижа на Първия Глашатай. Тя, защото беше жена, самата не помнеше твърде добре миналото си, сякаш да беше минало на другиго. Май по-скоро беше сънувала. Поне така се чувстваше.

Колко ли дълго беше прекарала в тази яйцевидна дупка в скалата, нямаше как да знае. Но много време следва да бе минало, защото беше целата скована. Но в такова прекрасно здраве, като да беше новородена. Даже някак неумела и неопитна в движението на ръцете и краката. Изглежда, че нямаше голям опит да си служи с тях.

Повече информация

Разговори с подсъзнанието на околните

Това не е някаква духовна новост и всъщност преди бях чувал за такива занимания. За мен е новост практикуването на това явление.

По-назад в годините си бях един голям задник. Все аз най знаех, все аз най можех, все другите не успяваха, защото бяха прости, но аз бях далеч по-умен. И все такива и в този дух. Но, разбира се, животът дава на човек да взаимодейства с всичко, към което е имал отношение, и да го разглежда от различните му страни. Включително и сам да стане прост, глупав, неуспешен.

В такова положение човекът вижда, че далеч не всичко е въпрос на лични качества. Всъщност всеки се старае максимално спрямо онова, което е възможно и неотложно за него – колко сили чувства у себе си, вижда ли възможност за подобрение, какви тегобила висят на шията му. Така видях, че всеки прави онова, което той по някаква причина разбира като най-добро сега, именно сега.

Повече информация

Фермиони и бозони: основни понятия от физиката на елементарните частици разпознаваеми в магурските рисунки

Как можем да разпознаем едно нещо, когато го видим представено някъде? То може да е буквално и натуралистично изобразено, например рисунка на куче или дори снимка на куче. Може да го срещнем и като речево описание – размери, форма, цвят, поведение.

Именно поведението на нещата се оказва най-същественият начин да ги опишем. Ако опишем взаимодействията на кучето със светлината, това ще ни даде представа за цвета му. Ако опишем взаимодействието му с човека, с дома, с двора, взаимодействието с храната и със себеподобните му, то това е описанието на кучето.

За щастие, рисунките в Магура са така направени, че представят не само графичния вид на някакви неща, представят не само тяхната схема, но и взаимодействията им с другите рисунки. От това имаме сведения за тяхното поведение, което пък ни позволява да познаем кой символ на какви реални вселенски явления съответства, тъй като има точно същото поведение.

Повече информация

Приказни вълшебни вещи и съвременни устройства

Нима бих могъл в моето детство през 80-те и 90-те години на миналия век да допусна, че някога наистина ще видя и не само ще видя, а и ще държа в ръцете си вълшебно огледало? Не бих могъл.

Но след 2010 година вълшебните огледала се оказаха в ръцете на всички ни. През тях можем да видим далечни места, на тях можем да задаваме въпроси и те да ни отгоравят, чрез тях можем да разговаряме с други хора на огромни разстояния.

Повече информация

Какво ли би представлявал свят без време

Времето е неразделно свързано с измененията. Колкото повече изменения се случват, толкова по-бързо тече времето. Ако нищо не се променя, никакво време не тече. Би следвало в свят без време нищо да не се случва.

Ако се изходи от физическите уравнения, горното разбиране се потвърждава.

Повече информация

За шахматните дъски и хода на времето

Ако се вземе една шахматна дъска с всичките фигури на нея, може да се направи интересна аналогия с времето. Пешките могат да се движат само напред и не могат да се връщат назад. Чрез това именно пешките са опората на времето в една шахматна дъска.

Повече информация

Бележки върху някои духовни същества

Една вечер се прибрах от някъде в Белоградчик, не помня от къде именно. И хванах една книга, която ми подариха преди време. Не съм я чел преди, ама рекох да видя какво пише в нея. Още някъде в самото начало се говореше за духовни същества. И запитах, какви са тези духовни същества, има ли такова нещо, какво представлява. Оставих книгата, защото ми идеше твърде духовна и легнах да спя.

В тъмното под затворените клепачи скоро се появи обширна тъмнина – като космос без звезди. В тъмнината се появиха едни неща, подобни на медузи – с кръгли форми и предимно с формата на пръстени с множество симетрични „пипала“ и разклонения. В това видение те светеха и по-точно бяха от светлина. Бяха от съвсем различен род от нещата, които познавах дотогава.

На следващия ден взех да гледам някакви неща в Ютюб, но по съвършено различна тема, даже вече бях забравил за духовните същества. При поредното връщане към началната страница там се появи едно видео със заглавие „Библейски верни ангели“, като се има предвид формата на ангелите според Библията. Още на началната картинка видях почти това, което ми се яви като видение предната вечер – колела с множество симетрични елементи по тях.

Така си дадох сметка, че духовни същества има, но техният образ е толкова особен, че те приличат преди всичко на геометрични фигури, но много изящно изявени в пространството.

Изглеждат точно като на картинтата отгоре, но тя описва само геометричната структура. Във видението бяха с подобна структура, но органични – можеха да движат плавно, гъвкаво и гладко своите части, но в целостта си и в структурата си бяха именно такива геометрични построения и горе-долу като на картинката сияеха или бяха сияние.

Повече информация

Българският език в магурски прочит

Някога от небето на Земята снизходил Творецът, който тук добил плътно тяло според образа си. Той не само носил цялото знание и мъдрост, не само можел да въплъщава замислите си, но можел и да дава задачи на хората. Следи от изпълнението на неговите задачи днес намираме навсякъде.

Така се е случило назад във времената, че в пещерата, която днес наричаме Магура и се намира в днешна Северозападна България, са направени малко над седемстотин рисунки и още малко над триста други знаци. Не се намират засега описания как са възприемани тези рисунки в по-далечното минало, но някъде от средата на 19 век около тях започват забележими брожения.

Повече информация

За пагубното влияние на интернета

Едно време, някъде през пубертета си и до към двадесет и четвъртата, двадесет и петатата си година можех прекрасни неща. Можех много дълбоко да се съсредоточа, можех да потъна в някаква тема, можех да се вживея в някакъв въпрос. Можех да почувствам съдържанието на темата. Едновременно мислех логично за нещото, усещах го, съпреживявах го и бях вглъбен в него. Можех да се вслушвам в тишината. Даже понякога можех да прекратя всичките си трепети и емоции и тогава оставаше само чиста мисъл. В това състояние възприемах мислите като вещи, буквално можех да ги пипам и докосвам, усещах движението им. От моя гледна точка то ставаше бавно и имах пълно владение върху мисълта – можех да я насочвам, накъдето пожелаех. Нещо подобно по-късно се научих да правя и с емоциите.

Можех да се съсредоточавам в различни части от тялото си и да предизвиквам там усещания. Понякога можех да си управлявам и сънищата. Можех да лекувам с ръце, като се съсредоточавах и управлявах образите. Можех да си припомня някого в даден момент и да си представя, че заставам на неговото място, за да разбера какво е мислил и как се е чувствал тогава. Можех да навлизам много дълбоко в себе си, сам да се хипнотизирам и да си правя внушения. И бях много дисциплиниран.

Повече информация

Разговори с отвъдни „приятели“

Не мога да си представя себе си без цялото си общение с отвъдното или поне с невидимото. Макар да ги намирам за ужасни понякога и хиляди пъти да съм искал да си нямам вече нищо общо с тях, то без тях сивотата просто ме съсипва. Без тях едва ли бих се заел с нещо по-особено, а и да бих се заел, нищо нямаше да се получи.

Дразнят ме с това, че още не са ми разкрили нито образите си, нито имената си, нито пък ми отговарят на всички въпроси или пък ми помагат за всички замисли и начинания. Те си имат техни си замисли, които не ми съобщават предварително. Но накрая все става по техните замисли. Ето затова не мога да ги понасям. Но може би те знаят по-добре, може би моят акъл е твърде пилешки и неговите идеи и желания са твърде пилешки и безобразни.

Незименно накрая пак се връщам да ги потърся, когато сивотата и безличието заплашват да погълнат всичко и да обезсмислят живота от кра до край. И тогава отново се оказва, че през цялото това време, за което съм си мислил, че съм ги отхвърли, те все пак са ръководили събитията.

Един прост пример от последната седмица. Преди три-четири дни нещо си подреждам дрехите и отнякъде се сещам за дъскорезницата, в която работих от юни до края на август. И по-конкретно се сещам за едно момче на име Владо. С Владо бяхме заедно в детската градина. И така, нищо особено от тези бързи спомени.

Преди два дни. Внезапно и въобще не по темата ми изниква името Владо (една определена фамилия, която няма да назова). И започвам да се чудя кой беше пък този вторият Владо. Едно по едно се сетих, че е от Белоградчик. И толкова.

Повече информация

Загадка и разгадка

Българският език е удивителен, ако се възприема като магурски по своя произход, защото тогава думите стават обясними и добиват съществен смисъл. Руският език е много подобен на българския поне по отношение на думите. Как така се е получило, аз не съм осведомен, на историята не е ясно колко точно може да се вярва. Но все тая, действителността е такава, каквато я наблюдаваме днес. За много думи е добре да се обърнем към руския език, защото в него те сякаш са се съхранили като в капсула на времето в сравнение в българския език, където силно са се модернизирали и изменили.

Да вземем руския израз „загадать желание“ – да си пожелая желание. Загадать, значи. Ние имаме загадка, имаме и разгадавам.

ГАД очевидно е коренът на думата. Като вземем, че българските букви имат смисъл, ако се разглеждат по еднаквостта си с магурски символи, то ГАД значи преднамерено, предварително обмислено действие, действие по преднамерен начин (Г), което се изявява, преминава в (А) точни очертания (Д). ГАД е да си го измислил как и какво да направиш, за да създадеш очертанията на нещо. Затова гадът е гаден, защото той прави нещата нарочно и със замисъл да постигне ново, благоприятно за него структуриране на обстановката.

Повече информация

Благодарност и благополучие

Понякога мисля за благополучието, искам го всъщност. Снощи ме споходиха няколко мисли по въпроса без някаква претенция за изчерпване на въпроса.

Благополучието е сравнително разбирана дума – получаване на благо, на нещо добро. Нямаме думи от рода на благовземане, благокрадене, благозаемане. От това следва, че благото не може да бъде взето, когато ние решим да го вземем. Благото може да бъде получено, когато ни бъде дадено, ако решим или можем да го вземем. Възможно е благото да ни бъде дадено, но ние да не го забележим или да не го разпознаем. В този случай благополучието няма да се случи, защото ние няма да получим онова, което е дадено.

Повече информация

През 13 години – пак същото

Би трябвало да има хора, които са свободни – да могат да избират. На мен, например, нещата ми се случват.

В началото на юни 2008 година започнах работа в испанската фирма, която строеше Думав мост 2 между Видин и Калафат. FCC construccion – голяма, международна фирма с повече от 300 служители вклона си във Видин.

Нямах представа, че такава фирма съществува и, че строежът на моста е започнал. Тогава работех силно неудовлетворителна работа в Община Белоградчик от около три месеца. Дойде една колежка и каза, че за моста търсели човек с точно същите квалификации като моите. И така се оказах в испанската фирма FCC. А преди това цяла зима стоях без работа, тъкмо завършвах университета.

През тази година цяла зима стоях без работа. През пролетта за месец и половина бях на едни разкопки, след това в края на май се хванах в една дъскорезница, където работата беше в крайна сметка неудовлетворителна. Три месеца по-късно големият ми братовчед ми каза, че в Teva в Дупница търсят оператори. И се оказах в завода за лекарства 13 години по-късно. Без да съм предполагал или да съм си помислял някога, че бих отишъл да работя в завод. Но пак отидох в голяма, международна фирма в друг град с подобен размер като на Видин.

Повече информация

Главата ми се измени след толкова години взаимодействие с рисунките

Едно време, в началото на пубертета челото ми беше ниско и скосено назад. Веждите бяха най-издадената част на челото ми.

Като бях на около тринадесет години, ме споходи идеята за Стая на страха. Това стана в следствие на намеренеието ми да намеря един змей, за който наскоро се беше разчуло, че се е явявал по гламите някъде около селата Търговище и Репляна. Гламите са едни големи варовикови хълмове с рядка и неблагоприятна храстовидна растителност. По онова време внезапно започна да се говори, че бил видян змей някъде там. Тогава не знаех за делата на змея и за способността му изпраща на хората маниакални идеи и мисли. Тоя змей ме привличаше много силно.

По тази причина ходих може би десетина пъти на една от гламите. Змей не видях, но за някакъв период от време имах настоятелно усещане и някои вярно или невярно тълкувани признаци за присъствието на дух. Тогава не знаех, че основният начин за изява на змея е като дух. Не виждах никаква връзка между змея, който търсих, и духа, който си мислех, че присъства.

Повече информация

Как бихме предали универсално послание за „машина“ до всички потенциални човечества от бъдещето

Още съм до никъде в новата работа, защото първо трябва да мина едно обучение. Та затова ме пришиват в различни цехове и към различни оператори с много опит, за да понауча нещо. И така блуждая в работната обстановка.

И се намирам днеска в един бокс с един оператор и няколко машини. Гледам измитите и стерилизирани части, гледам машините. После почивка и си давам сметка, че на това място няма истинско общение. Хората се местят по смените, днес виждаш някого, след това дълго време – не. И изобщо обстановката е друга, в нея няма общение. И осъзнах, че всъщност няма внимание. Нещата се правят по начини и съсредоточено, но в това място напълно липсва внимание. Към каквото и да е. Знаете, да обърнеш внимание на нещо, да се задълбочиш в нещото, да го послушаш.

И ми изплуваха образи на рисунки, при които има внимание и има общение. Няма общение без внимание. И някак внезапно и неочаквано се сетих за една сцена.

Рисунки 1 и 4 имат крака, значи се стремят да осъществят замислите си. Имат си глави, значи си имат замисли. Едното краче на рисунка 1 е обърнато на дясно, значи прави нещата нарочно и с план. Рисунки 1 и 4 искат да направят нещо, искат да осъществят нещо, но без да зачеват, без да износват, без да обръщат внимание.

А мъжката фигура (1 и 4) от горната сцена е именно в състояние на внимание.

Повече информация

Вещества, активни вещества, ензими в рисунките от Магура

Рисунките от Магура имат удивителното свойство да описват всичко едновременно, защото се оказва, че всичкото в своето неизброимо многообразие има един и същи строеж, независимо от това в каква посока се изявява. Гениалността на рисунките от Магура е именно в това, че някога някой е успял да определи и да запише малкия брой схеми на съществуване и взаимодействие, на основата на които е построено всичко.

Пореден пример за това свойство на рисунките е обмяната на веществата и регулирането на този процес в организмите.

Интересна смислова категория е представена графично чрез плътния кръг. Той е ядро, заложба, зародиш, потребност за изява. Той е онова, което предстои да се разгърне и да взаимодейства, за да се превърне в нещо ново.

Множество фигури и сцени описват свойството на плътния кръг да взаимодейства с другите учатници в сцените. Съществуват и описания, в които плътният кръг бива извличан от фигури, а след това се превръща в други фигури.

Повече информация

Какво ли е станало с другите читатели на Магура?

Назад във времето е имало още много читатели на рисунките от Магура. Даже със сигурност е имало такива или поне един около средата на 19 век. Сред рисунките на едно място има надпис 1854, а на друго място пише, че Юрдан вечеря тук през 1856 година. После се вижда, че през 1886 година църквата в село Орешец е зографисана силно неканонично и еретично от човек, който е познавал добре рисунките, защото е втъкал мотиви от тях в стенописите. На скална стена срещу Скалата на Богинята Майка пък някой е изрисувал с нещо подобно на вар един голям магурски символ. Това не може да е станало прекалено отдавна, защото материалът на рисунката не е твърде здрав.

Но защо тогава не е имало масово разпространение на въпроса за Магура? Какво е станало с читатели на рисунките, защо са останали мълчаливи, защо не са останали запомнени с това?

Повече информация

Духът може да не е това, което си мислим за него

В следствие на хода на хилядолетията, развитието на езика, объркването на понятията къде неволно, къде целенасочено се стига до някаква съвременна съвкупност от представи за това какво значи един термин, какво е значението на едно понятие.

По тази причина науката е намерила за задължително да въведе понятия, които имат общоприето определение. Не е така например с понятия като душа и дух. Още от там, че двете думи имат почти една и съща структура и изписване следва да се мисли, че двете са силно подобни едно на друго.

Повече информация

Опитвам се да се възвърна към нормалното

Опитвам се да се възвърна към нормалното. Да се запознавам с хора на живо. Те да не бъдат повлиявани от това, което съм правил преди. Да не говорят с мен, защото съм бил в предавания. Да се лиша сам и доброволно от изгодните си позиции и въздействия. Да живея и да правя според собствените си сили, пък да видя какво ще стане. Без магии, без покровителства от духове и същности, без обаяние, без известност.

В тази връзка си изтрих фейсбука. До едно време беше среда, място да се изкажа, а и да разпространя някакви идеи, да направя реклама. После по едно време средата във фейсбука стана доста задушаваща. Изказването на нови идеи беше силно осъждано и порицавано. От възможност да си изкажа идеите се превърна в някаква трибуна за осъждане и заклеймяване на идеи.

По едно време достигнах и до отвращение от себе си и до презрение към себе си. Бях започнал всичко да продавам, всичко ми беше за продан. Даже продавах разговори, „приятелство“, добро отношение, търпение, приемане, гостоприемство и т.н.

Повече информация

Възникване на образи от пустотата

Дами и господа, искам да предложа на вашето внимание въпроса за пустотата и за това, как от нея от само себе си възникват образи, които са също толкова пусти, а след това образите се разтварят обратно в пустотата, все едно никога не са съществували.

Повече информация

Голямата стойност и загадка на рисунките от Магура е в тяхното усещане

Дами и господа, едно време се отклоних много от изначалния път на занимание с рисунките от Магура. В началото се занимавах преди всичко с усещането за тях и това беше един толкова богат и безкраен свят. Оставях се на усещането за рисунките и потъвах навътре в него, а с това и в самите рисунки.

Повече информация

Хипотеза за развитие на обществата в следствие на взаимодействие с оцелели древни библиотеки

Според тази хипотеза хора от особено дълбока древност успяват да запишат свои ценни знания и разбирания по достатъчно надежден начин, че записът да надживее тяхното човечество. Краят на въпросното човечество бива поставен преди всичко от непреодолими сили и фактори на екологичната среда. По-късно така освободената територия бива заселена от нови хора, които започват да развиват своя собствена култура със свои собствени уникални отличителни белези. В някакъв етап от съществуването си новите хора имат досег до оставения от предишните запис. В следствие на взаимодействието със записа се наблюдава значителна промяна в развитието на новото човечество, като символи, мотиви и мирогледи от записа се вграждат сред самородната култура на новите хора.

Градя тази хипотеза на примера на рисунките от пещера Магура, като не изключвам възможността да съществуват и други подобни записи. Основавам се на разбирането, че въпросните рисунки представляват символи, имащи абстрактен смисъл, а не са опит от страна на неумели и слаборазвити общности и хора да нарисуват буквалния външен вид на онова, което виждат в обкръжаващата ги материална среда. Поради тази причина разглеждам рисунките от Магура като запис, като съвкупност от систематично предадени сведения.

Повече информация

Потвърждение за едновременно съществуване на поне два вида „хора“

Ето част от библейския разказ за сътворението на света и човека:

Повече информация

The face of a hybrid documented among the prehistoric paintings of Magura cave

The paintings of Magura cave do not contain details such as fingers, ears, eyes, etc. They are very schematic, they are symbols which represents various states of soul, mind and spirit.

But once we noticed that a painting resembles a human face.

Maybe you will not see it right away, therefore I offer an excerpt of it which contains only the outlines of the face.

After the initial shock of seeing a female face in a paintings of Magura cave we thought the same as any person with common sence would think – theese might be just some random lines, just unvoluntary slips of the pingers of the one who had made the paintings. This face could be just a phantasm, just the result of man’s subconscious appetite to see familiar shapes among random stains.

Повече информация

Какво пише в рисунките от Магура, ако се прочетат от ляво на дясно

В предната шубликация, която разглежда прочита на рисунките от дясно на ляво, обосновах, че в магурския запис отиването на ляво или на дясно представя две коренно различни отношения към света и живота и затова двете крайни положения са коренно противоположни. В предната публикация предлагам тълкувание, според което древен демон се заселва на нов свят, където създава общества (цивилизации). Но в някакъв момент демонът или неговите последователи могат да поемат пътя наляво. Това е възможно, ако те се откажат да управляват събитията, а вместо това се „пуснат по течението“ инапълно последват естествения ход на нещата. Така те преминават през различни стадии на преобразувания, докато накрая се превръщат в ангели, които живеят във вечна служба.

Ако прочетем рисунките от ляво на дясно, то цялата история на Земята започва с три изначални ангела (6, 7 и 8). Понеже се нарисувани на голямо разстояние един от друг, това показва, че те не взаимодействат помежду си, а всеки ангел си гледа своята работа. Навярно това е живот в голяма скука и еднообразие.

Като се тръгне надясно от ангелите, то се вижда, че те преминават границата (2). В магурските рисунки две вертикални черти означават граница, предел. Като преминат предела,ангелите слизат в материалния свят.

Повече информация

Какво пише в рисунките от Магура, ако ги прочетем от дясно на ляво

Рисунките от пещера Магура представляват линеен запис на поредица и съвкупност от схеми, които описвах начина на действие на нашия свят. В показаната карта на рисунките съм ги разделил на четири реда, просто за да се съберат на картата, без тя да става твърде дълга. По този начин рисунките са описанието на всичко между две крайности – лява крайност и дясна крайност. От гледна точка на рисунките е наопаки, защото те гледат към нас. Но от наша гледна точка нека приемем, че крайностите са така, както ги виждаме представени на стената – лява и дясна от наша гледна точка.

С двете показани изображения искам да онагледя и да докажа, че в самите рисунките посоките на лявои на дясно имат значение. Вижда се на няколко места сред рисунките, че обърнатите на дясно, т.е. отиващите на дясно имат цел, стремят се към нещо, действат преднамерено, имат план на своите действия.

Повече информация

Цяло едно село било превзето от духове

До мен достигна ето този филм:

От филма не може да стане ясно кога е започнала тази история, а едвали и някой знае и може да разкаже началото й. Но във времената на пълноценно развитие на случките цяло едно село стриктно, с много боязън и с много мадежди за благоденствие взаимодейства с някакви отвъдни същества. Взаимодействието стига до там, че се изграждат и спазват множество правила, построяват се цели три „конака“ (събора, места за събиране) в чест на въпросните духове, наричани от местните „здравички“. Възниква пълноценна секта в рамките на едно село. „Здравичките“ добиват особено голяма сила на това място до степен напълно да управляват живота на хората там.

Повече информация

За взаимодействието с отвъдни същности, преди всичко духове със задачи

Поначало си е твърде лесна работа да изпаднеш в самозаблуждение, в което се самонавиваш, че нещо е истина и тълкуваш всякакви възможни събития като потвърждения на твоето си виждане за нещата. Наясно съм с тази възможност и даже често се питам дали не съм залетял твърде много в тази посока.

Но се изнизаха голям брой любопитни случки, в които няма как сам да съм предизвикал всички събития. Най-ярко и с най-голямо постоянство тези неща ми се случваха от края на 2019 до края на 2020 година. Но и тогава най-много се обръщах с искане за взаимодействие.

В това време стопанисвах къщи за гости. В тази роля влязох много скоро, след като към края на 2018 година запитах кой стопанисва този район, от кого наистина зависи какво ще се случва тука и какво няма да се случва. След това много бързо се завъртяха събитията и се оказах на къщите.

Повече информация

Размисъл за Сатана и Вампира – кой подклажда войните

В предишните две публикации споделих вижданията си за Световния вампир и за Твореца. Едно време мислех, че за цялото зло е виновен Сатана, защото така съм чувал да се твърди. До оня ден, когато след натрупване на прочит на рисунките от Магура си дадох сметка, че всъщност организираните масови събития и управлението на хода на световните дела е предмет на занимание от страна на Вампира.

Като продължих размислите си, стигнах до виждането, че в една от сцените е описано чрез символи претеглянето на греховете на душата в пълен аналог с египетската митология. Ако сърцето е чисто и в него няма копнежи, щения, страхове, надежди и т.н., то тази душа бива изпратена в рисунките наляво, където следва нейното ново прераждане. Ако сърцето не е чисто, то такъв човек лелее за различни по вид и обем неща. Такъв човек развива сърцевидна форма на ръцете в кръг около главата, което значи искам, дай ми, да взема и т.н. Това го отпраща на дясно в рисунките, а в самия десен край в рисунките са описани световните дела и Вампира, който изяжда плътни кръгове, за да живее вечно в същото тяло.

Повече информация

Апостоли и световни инженери, вампири и дяволи, змейове и провокатори, духовни учители и неродени същества. Кой кой е в магурския свят

Рисунките в пещера Магура описват един свят с неговото вътрешно устройство и взаимодействия. Участниците трябва да се възприемат не толкова като конкретни лица, колкото като принципи на взаимодействията.

Дали този свят е истински или измислен, е друг въпрос. Той има множество еднаквости със света, в който живеем ние. Например, календарът и описанието на времето е еднакво. Описанието на зачеването, бременността и раждането са еднакви с тези при човека. Еднакво е описаното устройство на цивилизацията. По еднакъв с действителността начин е описано протичането на менструалния цикъл. Еднакво е описанието и на химическите елементи.

Изглежда, че е описан именно нашият свят. В същото време са дадени изобилни сведения и за множество видове същества и същности и за техните взаимодействия помежду им и с човека. Ако ние вземем сведения за дяволите, примерно, и ги съпоставим с характерните особености и занимания на различните рисунки, то лесно се откроява кои рисунки съответстват на дяволите. Това можем да направим още за змея, за вещиците, за боговете, за духовните водачи и т.н.

Повече информация