Към съдържанието

Очерк за туризма в община Чупрене

май 3, 2020

Правя уточнението, че това е разказ за туристическите възможности в община Чупрене от моя гледна точка. Тя може да пропуска едно или да друго, да набляга прекалено на нещо или напълно да се разминава с разбиранията на други хора. Но е първоначален очерк, който ще ми помогне да си подредя мислите и да видя цялостната картина. Ще помогне и на моите партньори да добият по-дибър поглед, както и на хилядите потенциални посетители, които търсят нещо ново за своите екскурзии.

В бъдеще ще доразвиваме обектите един по един, а и ще ги свързваме в цялостни преходи.

Живях дълго време в селата Върбово и Чупрене и имам добит собствен опит с тази територия. От там тръгнаха някои мои занимания и преживявания, които по-късно доведоха до тук към днешна дата да се занимавам с туризъм, основаващ се на нетрадиционен прочит на рисунките от пещера Магура и скалите около Белоградчик. Затова знам, че на територията на община Чупрене има интересни обекти и възможности за взаимодействие с видимото и невидимото. Така община Чупрене има възможността да стане също дестинация за туризъм, не само планински, какъвто има в момента.

Мои приятели от община Чупрене ме попитаха дали мога да помогна да включим общината в туризма. Мога да помогна да я включим в моя вид туризъм, което без съмнение е нещо полезно.

Изградихме идеята си по следния начин: започваме с църквите и оброчните кръстове, а междувременно събираме сведения за различни интересни места и истории и с времето ще дообогатяваме. Не ми е докрай ясно къде следва да публикуваме събраната информация – дали в нова страница, дали във вече съществуваща, но и това ще се намести с времето.

Къде се намира община Чупрене

tours de F map large 2

От предни публикации и предавания знаете, че в Северозападна България и отчасти в Сърбия съществува огромна буква Ф, изписана на земната повърхност чрез самия релеф. Същия символ се повтаря още два пъти. Веднъж в центъра на този геоглиф и тогава се проявява като Върбовския кръг, а след това символът е нарисуван и в Магура.

Символът произлиза от образа на Бога Творец още наричан Богинята Майка.

Имайте предвид, че към днешна дата ние делим тази цялостна територия на общини с техните граници, но в далечното минало, за което говоря в момента, такова нещо не е има и това е била една цялостна територия. Днес говорим за община Белоградчик и община Чупрене и това в някаква степен ни затруднява.

В далечното минало цялата територия на огромния символ Ф е била Зоната на посещение, в дошъл самият Творец, който оставил тук множество свои знаци и образи.

Докато Белоградчик с неговите скали, светилища и рисунки се намира от дясната страна на голямото Ф, то Чупрене се намира от лявата страна. И двете имат своите специфични фукции от гледна точка на прочита на рисунките от Магура.

Ф е един от символите на Твореца и заради се отнася до творчеството, сътворението. То има две страни. Дясната страна има съдържание, има потребност, заряд, лявата е празна и се явява възможност. Мъжките фигури във възбудено състояние са двете половини на Ф-то. Те са еднакви по същността си, но противоположни по поведението си. Което към днешна дата се проявява и в начина на създаване на този вид туризъм. Докато онзи, на когото ръцете са от дясно и той е дясната половина на Ф, гледа на ляво и поради това е непреднамерен, а спонтанен и той предизвиква събитията, то това с ръцете от ляво и гледащ на дясно е преднамерен и се стреми да постигне нещо. Така се случи и този вид туризъм. За Белоградчик просто пишех какво съм видял и какво мисля за него, а туризмът възникна спонтанно от читателите. За Чупрене съм поканен да помогна да се направи и сега мисля от къде да се започне, кое и как да се представи.

Удивително е цялото това съвпадение на смисли и действителни събития. То още повече показва, че мястото трябва да се посети, защото явно работи по законите на своите символи.

Пак да се върна на въпроса, че към днешна дата тука има разделение на общини. Имал съм леко неприятен опит с това да се опитвам да говоря с кмет, че е нужно обединение на туристическите ресурси на двете съседни общини, но явно това е нещо много трудно за осъществяване, защото всеки кмет си е цар в собствено царство. Въпреки това моите гости съм ги водил по много места, които се намират на територията на община Чупрене, а като гостите ми са за неща на територията на община Белоградчик. Такива обекти, намиращи се в Чупренска община, са гламите, Върбовския кръг, пещерата на Хекате, Градището, Портата, църквата във Върбово и църквата в село Търговище.

С това нека кметовете знат, че туризмът е един глобален процес. Никой турист не го интересува на територията на коя община се намира дадено интересно място. Ние свободно пресичаме границите на общините и ползваме там онова, което ни е потребно. Водата не може да бъде спряна, но на нея може да й бъде направен път да мине. А на този път ти можеш да си сложиш мелница.

Никой няма да тръгне от Бургас, да похарчи много пари, време и сили, за да види само крепостта в Белоградчик или само Кръга над Върбово. Всеки иска да максимизира и ще иска да види и двете.

Както виждате, то аз не мога да ги отделя дори смислово обектите един от друг, защото при възникването им те са били една смислова и функционална цялост и тук вече ще говоря за всичко това като за една цялостна територия, която има своите особености в отделните свои части.

Както го виждам и го усещам аз, на север или това е в дясната част от Ф-то, където е община Белоградчик, има огромна плътност. Плътност на форми, образи, обекти, знания. На юг или това е лявата страна на Ф-то има повече простор, реки, жив живот.

Гламите

Надлъжната или вертикална ос на Ф-то се образува от гламите. Това са варовикови хълмове, образували се от разкъсването на земната кора по протежение на Белоградчишкия разлом заради натиска от издигащата се Стара планина. Гламите са уникални за България и се виждат в цялата си прелест предимно от страната на Чупрене. От тази страна те са и достъпни за изкачване.

Отделните глами (варовикови хълмове) носят имена според селата, които се намират в техните подножия. Така има Върбовска глама с връх Студени връх, Чупренска (спорно, по-скоро втора върбовска или търговска) глама с връх Клюн, Търговска или Реплянска глама с връх Болван, Долниломска глама. Има глами и на територията на съседни общини като Ведерник в община Белоградчик. Гламите продължават и към Превала, Митровци, Белимел.

Те са достатъчно обхватни и определящи начина на живот, че са формирали специфичен бит и фолклор на местното население. Те не само са красиви със своята форма на замръзнали вълни и огромен океан, не само менят цвета си през годината заради растителността, но и множеството си пещери, долове и канари имат около себе си богата аура на преживявания и разкази за духове, змейове, самодиви.

Гламите дават много особено усещане, което не може да се опише. От една страна усещането е усамотеност, диво и каменисто място, пустош. От друга страна усещането е мощно присъствие на необичаен дух. Разходките по тях не са лесни, но са особено изживяване. Качването на върховете им дава много хубави и обширни гледки.

Към днешна дата гламите почти не се използват за туризъм, а напълно могат, защото са уникално явление с много специфично изживяване и присъствие.

Понякога, най-вече на пролет, заради обилната вода в гламите извират реки, водопади, врела, оформят се краткотрайни речни корита и проломи и всичко това оказва интересно въздействие върху начина, по който се чувстваме.

Гламите са красива гледка по всяко време на годината. Особено хубави стават сутрин и привечер, когато слънчевите лъчи ги огряват под малък ъгъл и изваждат на показ релефа им.

Препочъвам пътуването към Белоградчик от София да стане по пътя през село Превала и после Долни Лом, Репляна, Чупрене, Върбово. Така пътят минава по протежението на гламите и далеч по-живописен. На тръгване от Белоградчик пък минете през село Ружинци, с което ще видите още от много скални масиви от Белоградчишките скали от едната страна на пътя. Възползвайте се максимално.

За изкачването дори на една глама могат да се изберат различни маршрути. Като цяло е трудно заради наклона и наличието на множество камъни с различни размери. Понякога усещането и отзивите са, че човек се намира на различна планета. Общо взето от видимата си основа до върховете си са високи от порядъка на 300 – 400 метра.

По тях се намират някои интересни обекти, които са ми известни на мен: Върбовския кръг, Градището, Портата, пещерата на Хеката. На едната глама има много дълбока вертикална дупка, някакъв понор. Като хвърлиш камък в нея, поада надолу от порядъка на 10 секунди, като в това време неколкократно се удря в стените, а накрая се чува как цопва във вода. Такива води после изтичат в местните реки.

За същата пропаст е имало интересна случка, която ще издиря наново, за да споделя в бъдеще. В нея са слизали пещерняци през 80-те години и на огромна дълбочина от около 200 метра видели на едната стена рисунка на „крокодил“ направена като с въглен. Впечатляващо е да рисунка въобще на такава дълбочина във вертикална шахта, но от една страна добре възбужда въображението, имайки предвид многобройните истории за змейове в района.

Реките

Тук сега ми казват, че реките нямало да бъдат интересни на никого, защото такива реки има навсякъде. Може би съм програмиран от малък, но в Чупрене живях до достатъчно голяма река, за да можем да си играем, в нея. За мен пребиваването в близост до река, мокренето и изобщо шумът й ми харесват изключително много и намирам, че ако сте в община Чупрене, непременно отидете да поседите до река.

Най-голяма тук е река Лом, водите на която тръгват от снеговете на връх Миджур. От над село Чупрене пък можете по планиски и горски пътища до стигнете до планината над село Стакевци, където да посетите Стакевския водопад.

Много хубаво място е проломът на река Лом, малко преди в нея да се влее Стакевска река.

Проломът преминава през скали от тип Белоградчишки и това е единственото известно ми съчетание на Белоградчишки скали с река. Там водата е издълбала тесен и дълбок пролом, осеян с множество корита и гънки. На изхода на пролома има малък водопад.

Намира се до село Фалковец, което вече е на територия на съседна община, но какво пък, съвсем близо е и не го пропускайте.

Църкви и оброчни кръстове

Всяко от селата в община Чупрене има църква, с което общият им брой е осем. За съжаление, голяма част от църквите са опустошени през времето на социализма и смутните години след това.

В следващи публикации ще съобщим по-подробно възрастта и особеностите на всяка една от тях.

Това е църквата в село Горни Лом, за която се твърди, че е от преди края на Второ Българско царство. Твърди се още, че майката на цар Иван Страцимир наредила построяването й, като под нея имало подземие, в което тя поискала да бъде погребана. Това е най-опустошената църква в общината.

В селото ми показаха и два оброчни кръста. Единият е посветен на Архангел Михаил, а другият – на апостолите Петър и Павел. Направи ми впечатление, че на тях пише, освен задължитления реквизит, но още и думата „РАМЪ“, т.е. храм. Тука ми идва интересна аналогия с разкази за змея от книгата „Змей, змеица, ламя и хала“. Там се казва, че змейовете са свхързани с отвеждането на душите на мъртвите и местата, на които са виждани змейове, се считат за свещени. На такива места са издигани оброчни кръстове. А единият кръст е на Архангел Михаил, който също отвежда душите на мъртвите.

Църквата в село Долни Лом е по-добре запазена. Няма стенописи, но има интересни орнаменти на фасадата на входа, които не разбирам какво означават. Църквата се казва „Света троица“. Навярно заради това единият й прозорец горе е оформен с камък, който представлява кръг разделен на три сектора. Това е нетипично, масово този камък е кръг разделен с кръг на четири сектора.

При църквата в село Средогрив интересно е следното: тя се казва „Възнесение Господне“, а до нея има оброчен кръст, на който също пише „възнесение“. Това ме кара да се чудя кое се е появило първо – оброчното средище или църквата. От другата страна на хълма е село Протопопинци, чиято църква също се казва „Възнесение Господне“. От местните хора научих, че на върха на хълма между двете села някога имало манастир, от който още стояли освновите. Възможно е почитането на въпросния празник и събитие да идва от там и затова да се използва толкова настоятелно.

За съжаление, църквата в село Репляна не ми стана интересна с нищо по моите въпроси. Все пак в близост през 70-те години се е разиграла интересна история с човек, гонен в лятна вечер от черен човек без глава, излязъл изпод мост. Такава история се разиграва и през 2006 годин на няколко километра растояние, а въобще подобни случаи не са рядкост в различни части на света.

Голям интерес представлява църквата в село Търговище. Вътре в църквата няма стенописи, не знам доколко са запазени иконите, част от тях се съхраняват в кметството. Но сградата е впечатляваща и с размерите, и с архитектурата си. Отвън по фасадата има множество пластики -богомилски символи и някои сложни геометрически плетеници. Църквата е насочена почти в посока изток-запад и гледа към връх Болван, за който съм чел, че на върха има голяма канара, наричана болван (съществително име). Според писанието тази канара представлявала светилище.

За църквата съм попадал на две твърдения, които не се изключват едно друго. На мястото имало средновековен храм, който бил разрушен. Той бил строен от майстори бошнаци, т.е. от Босна, където Богомилството е било официална държавна религия. Според другото твърдение църквата е пренесена камък по камък от някъде, предстои да науча от къде.

В църквата в село Чупрене не можах да видя нищо по моята част.

Църквата в село Върбово е най-старата от всички църкви в общината и има документи за това. Трябва, обаче, да попитам окончателно за годината на псотрояване, защото преди десетилетие се говореше за 11 век, а преди няколко години стана дума за 1386 година. Това е и единствената църква в общината със стенописи. Те са реставрирани. Богомилски и еретични символи не видях, но може да съм пропуснал нещо поради незнание.

От майка си съм чувал, че нейната баба й е казвала, че в селото не били православни, а били от някаква „ерес“.

За църквата още съм чувал, че била създадена специално за преписване на житието на свети Герман. В книгата „Змей, змеица, ламя и хала“ попаднах на разказ, според който чрез фигура от кал с името Джерман се прогонват змейовете от селото. Така присъствах и станах свидетел на следното: години наред през ляотото градушка унищожаваше градините. Една пролет в тази църква беше отслужен обред в деня на свети Герман и в тази година градушки нямаше.

За църквата съм чувал две истории. Според едната тя първо се намирала в местността Миленков кръст, разположена точно срещу Върбовския кръг, и една нощ сама се преместила на сегашното си място. Според друга, църквата се намирала по на запад към местността Преслап, от където изчезнала. След много време била намерена от козар на сегашното си място.

На територията на общината има и множество оброчни кръстове. Те винаги се поставят на специални места, на които са няблюдавани „проявления на Силата“ – там са се случвали необичайни неща или някога е имало капища, светилища.

С приятелите от община Чупрене обсъждахме възможността да се измислят турове, които освен всичко друго, да включват и посещение с обред за здраве на съответните празници на църквите и оброчните кръстове, тъй като всеки от тях има различен патрон.

Говорихме също, че можем да направим различни турове – църква, връх, оброк и т.н. Но ще мислим това допълнително.

Места за отдих

Преди десетина години в община Чупрене изградиха такива места за отдих до всяко село и то винаги до чешми, а в някои случаи и до реки и оброчни кръстове. Те са много благоприятни за индивидуалните туристи и за групи със среден размер. Някои от тях благоприятстват дори идеята за организиране на обреди при оброчните кръстове на съответните дати.

Места за презентации и беседи

От местата, които разгелдах, две ми се видяха много подходящи за провеждане на беседи. Не, че си нямам място на Глинените къщи, но така имам възможност да разнообразявам.

Едното е посетителският център в село Долни Лом, където има оборудвана зала за около 40 души.

Другото е в парка в село Чупрене, където има изградени амфитеатрални пейки с пространство пред тях за около 100 души, а в близост има и тоалетни.

Както разбирате, обектите и възможните разходки са основата. В община Чупрене има интересни неща и места. Но също така важна предпоставка са историите и начина на тяхното разказване. Започнахме да събираме информация за истории, легенди и случки, за още потайни места. Ще отнеме време да се случи всичко това.

Също би било интересно човек да се докосне до особеното състояние на душата и духа, наречено турлак – местното население.

За мен лично би било интересно да ми разкажат местни приказки, особено такива със ьвръехстествен сюжет и дори страшни приказки, а такива в района има доста.

Горе-долу такъв замисъл имаме за сега.

Относно посещение на църквите искам да кажа, че не става просто така, защото са заключени. В това отношение ще е най-лесно за големите организирани групи, защото е по-лесно и смислено в такъв случай да се уреди църквите да бъдат отключени.

По гламите трябва да се направят доста проучвания, защото множество стари сведения вече са загубеми с измирането на старите поколения. Затова може в бъдеще да се организират експедиции и вероятно ще има желаещи.

Намирам, че жизненоважна предпоставка за развитието на туризма в Чупрене е близостта на Белоградчик, който вече е добре известен и дава възможност на гостите да стоят тук по няколко дни. Наблюдавам, че мои гости посещават места в община Чупрене, като за сега най-много се вълнуват от гламите и църквите в Търговище и Върбово

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: