Към съдържанието

Магурският прочит за перашките – защо изобщо?

април 27, 2019

От миналата година спорадично предлагам магурския прочит за Исус Христос, което понякога извиква много остри реакции в отделни хора и групи от хора. Но в крайна сметка предлагам сведения, записани в много стар източник на знания – рисунките от Магура. Така реакциите следва да бъдат отнесени не към мен, а към авторите на записа и най-вече да ни послужат сами да си направим оценка на какво реагираме и защо – така научаваме за болните си места.

Темата за перашките е очевидно свързана, защото по някакви стечения на обстоятелствата ги боядисваме за Великден, когато се твърди, че възкръсва Исус. Но коя традиция от кога именно датира или дали перашките не са всъщност далеч по-стари от Христос, как можем да знаем? Твърде вероятно е особено стари практики да се пришити към по-късни твърдения, за да им придадат някаква легитимност, т.е. идеята за Христос да се направя в някаква степен жива сред хората.

В Магура всичко е много добре проследимо от геометрична (графична) гледна точка, защото там един и същи геометричен елемент значи едно и също нещо във всяка рисунка. По същата причина и сходните по вид рисунки имат сходно значение, като разликите между тях се дължат на наличието или липсата на едни или други геометрични елементи. Затова в магурските рисунки съвсем ясно и обосновано се разбира кое от къде идва.

05

В Магура плътният кръг е зародишът на нещата – тяхната същност, заложби. Това е началото на всичко и дори „богът-слънце“ произлиза от зародишите и съществува заради тях.

08

А и всички възможни състояния на човека също произтичат от зародиша.

01-raw-of-transformation

Целият свят и всички негови обитатели, включително и боговете, съществуват само и единствено, за да осъществяват заложбите на зародишите.

Когато зародишът е представен напълно кръгъл, това значи, че неговото съдържание е напълно неизвестно – може да е всичко.

В някои случаи формата на зародиша бива в известна степен променена, което показва, че съдържанието е в значителна степен известно – отсята е една предварително нужна част от него. Представете си го нагледно – правите една топка от глина – от нея може да стане всичко. А след това можете да промените формата на топката, с което тя все по-ясно започва да се превръща в нещо конкретно.

Така на втората стъпка от горната поредица надолу от зародиша се протяга вертикална черта, която значи „действие“. С това вече имаме зародиш, който действа, а по формата си е подобен на символа на духа:

49

А пък този дух със задача или още действащ зародиш всъщност се явява глава при множество от магурските рисунки – както на животните, така и на хората. От магурска гледна точка главата – това е някаква задача, някакви заложби и предопределеност.

zheni 102aminals smalldeyateli 1

Но съществуват множество различни форми на главите според това, какво върши съответната фигура, но като цяло главите остават топчести и плътни, което ги прави производни на изначалния символ на зародиша.

И така, промяната на формата на зародиша се отнася до подбор на част от неговото съдържание. От всичкото, което е възможно изначално, се взима само онова, което е нужно за нещо.

Сега започвам да очертавам и връзката с яйцето. Яйцето очевидно е зародиш и в общия има вид яйцата са топчести и плътни – защото проявлението следва символа.

Ако всички яйца на света бяха еднакво големи, сферични и еднакви на цвят, не би било възможно да знаем какво ще се измъти от тях – ето това е аналог на кръглата форма на зародиша в Магура.

Но яйцата на различните животни имат различна форма, размери и оцветяване, което ни позволява да знаем какво ще се измъти от различните яйца – ето това е аналог на леката промяна във формата на символа на зародиша.

Дотук всичко е чудесно. Какво общо има това с боядисването на перашките? Има общо от магурска гледна точка, защото чрез боядисването ние избираме точно определени качества от всички изначално възможни, очевидно, преднамерено и да извършваме манипулации с битието.

61

В една от сцените в Магура се говори за това как се прераждат хората. Това е началото на сцената, в която шаман (1) извършва обред (2) и изпраща една душа (3) да се върне обратно в Словото Т /Реда/ (6). Но виждате, че душата не отива в Реда в същия си вид, а първо се превръща или от нея се отделя същността й/нейния зародиш (5) и той отива в Реда.

Явно е, че това става във връзка с числото 3.

Я чакайте малко! Смърт. Три дни след смъртта същността отива в Реда Т, а най-старият символ за кръст е Т. Нима за Иса не казват, че е възкръснал на третия ден? Само, моля, без изблици и припадъци.

Цялата тази сцена с прераждането се отнася за кой да е човек. Само в завършека й се казва по-конкретно, че така се създават божествените владетели, т.е. владетелите, познаващи и спазващи Реда. И кой да е владетел от по-дълбоката древност е минавал през обред, в който е „възкръсвал“ на третия ден. И това е от времена, далеч преди Исус.

И на мен тук ми намирисва, че на Исус са му ушили едни дрешки от, каквото е имало под ръка, на което хората вече са имали доверие, за да го облекат самия него в нашето доверие чрез използването на старите ни символи и разбирания.

Кое е тука интересното? Интересни са перашките. Принаждането им към Исус е по-късна злоупотреба.

Яйцето може да се използва за „залавяне“ на същности – души, идеи, заложби. С избирането на цвета на яйцето ние можем да отсяваме какво точно искаме да заловим. Имайте предвид, че тези души не отиват доброволно в Реда Т, а биват изпратени там от шаман, който им отслужва обред. Така че, чрез обреда на празника ние също не питаме искат ли или не искат, а ги залавяме и ги поставяме в яйца. Чукането на яйцата е с цел да провери кои от заловените идеи или същности са по-силни. Изяждането на яйцето е усвояване на заловеното.

Перашките се боядисват в четвъртък, а след три денонощия е чукането с тях – на Великден, когато Исус възкръсва три дни след разпването си.

Ако не са рисунките от Магура, съчетанието от Исус Христос и перашки е съвършено нелепо. Християнство и езичество, биха казали мнозина.

Не, езичество и езичество, магия и магия. Случилото се на Христос се е случвало и на всеки по-съществен владетел от древността – стандартен обред за встъпване във владетелска длъжност. А с перашките някога са ловили отделилите се души и по-точно техните същности, за да ги връщат обратно за ново зачеване. Магия и пак магия и нищо духовно. Просто в някакъв ден тая магия е изпусната от жреците, плъзнала е сред народа и ползвана широко, а сега хич и не знаем защо го правим. Но в Магура пише и по този въпрос 🙂

Жреците май са скрили само едно нещо – че яйцата трябва да бъдат сурови, за да работи всичко това. Рекли са си, хайде да им дадем процеса, че да мирясат, само ще скопим магията, като им кажем, че трябва да ги варят.

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: