Skip to content

Символът „сърце“ – да си спомним какво значи

юли 23, 2017

Подхващам тая публикация с един добре известен, но много уместен виц: влиза един сърдечносъдов хирург в магазин за подаръци и казва на продавачката:

  • Дайте ми онзи голям розов гъз.

А тя отвърнала:

  • Но това е сърце, а не е гъз!
  • От двадесет години оперирам сърца и знам как изглеждат, затова Ви казвам да ми дадете онзи голям розов гъз!

Определено е ясно за всички, че символът „сърце“

01

изобщо по никакъв начин не се отнася до анатомичното сърце, което изглежда по следния начин:

02

В такъв случай си имаме работа или с някаква измислица, или с метафора, а е много вероятно да става дума и за двете едновременно.

В днешно време символът „сърце“ се свързва с обич, добри чувства и дори с любов, даже не един и двама говорят за този символ във връзка с понятия като възвишена, чиста и безусловна любов.

Такива сме си ние, повлияни от литературните и художествените произведения. Естествено, няма как един роман или стихотворение да са нашата отправна точка за натрупване на познания и създаването на мироглед, защото тяхната основна цел е да са интригуващи и/или красиви, но не задължително истинни. И затова в днешно време „сърца“ се шляпат безогледно за щяло и нещяло, под път и над път, до степен на това понякога хората да са безсловесни, но удрят като коментар едно „сърце“ и сякаш с това са се изказали, мислейки си, че са изразили любов или обич.

Ах, в Магура всичко си е написано – там всеки символ има своя произход и човек може да разбере значението му по обоснован начин, ама не е популярна, та затова нещата не се знаят.

03

Цяла една група от символи произлизат от слънцето, което е техният източник и произход. Тези символи са неговите лъчи, т.е. те са енергия или дух в неговите различни състояния.

04

Към такъв символ прибавете „плътност“ и ще получите различни състояния на душата.

Съществено тук е, че сърцевидните символи не произлизат директно от източника (слънцето), защото в него такава форма не се съдържа, но все пак по едно време сърцевидни символи се появяват.

05

06

Следователно, състоянията на духа, характеризиращи се от сърцевидната форма, не произхождат от източника, а възникват по друг начин на по-късен етап, те са плод на нещо друго.

Да видим.

Първоначално имаме само символи на духа, които могат да се превърнат в различни състояния на душата:

04

Когато става дума за душата, ръцете в кръг около главата са проявление на духа под формата на съзнание. Така че, различните форми на ръцете около главата показват различни нагласи на съзнанието и съответните им състояния на духа, проявяващ се чрез въпросната душа.

01-raw-of-transformation

И ето тук реда на развитие на духа и съзнанието. Имаме зародиш (1), дух със съдба (2), пеленаче (3), неограмотен човек (4). ограмотен човек (5), творчески насочен човек (6), съзнателен човек (7), експериментатор (8) и стремящ се към благоприятни придобивки или изживявания човек (9).

С разгръщането на съзнанието се стига до момента, в който то проглежда и започва да вижда света около себе си. Тогава то започва да иска.

07

От картата на рисунките се вижда напълно нагледно, че сърцевидната форма на съзнанието има ограничено приложение – тя възниква като етап от развитието на духа и съзнанието, а след това се изчерпва и престава да се среща. Следователно, формата „сърце“ не е изначална, а е продукт от съществуването и развитието на духа и съзнанието и също така тяхна характеристика, тяхно състояние.

В Магура съзнанието може да има няколко разновидности:

08

Съзнанието от тип 1 е затворено. То се изолира от външния свят и наблюдава в себе си.

Тип 4 е малко по-висше съзнание, което е отворено и взаимодейства със света, но завитите навътре краища значат, че то иска да получава. Сърцевидната форма значи „искам да взимам, искам да получавам“.

Тип 2 е следващо, по-висше състояние на съзнанието. То наблюдава света, без да се стреми да го променя – нито иска да взима, нито иска да дава.

Тип 3 е най-висшето съзнание. Насочените навън краища значат, че то дарява от себе си. Такова съзнание имат само последните рисунки, където е постигнато просветлението и вечният живот.

Взимащото или сърцевидното съзнание е среща само в началните етапи на рисунки, веднага след създаването на ограмотения и цивилизован човек. Това е такова съзнание, което понеже е прогледнало, е станало лакомо, защото желае да получава онова, което вижда.

След първата поява на сърцевидното съзнание следват около 20 метра стена, по която всички човешки фигури са със сърцевидна форма на ръцете. По тази стена се изчерпва този модус на развитие и съществуване. След това вече никъде на се среща. След изчерпването на сърцевидната форма, рязко и веднага се появява това:

249

Значи, човекът (неговият дух и съзнание) се е наситил на взимане и последствията от него, успокоил се, прогледнал е още повече и сега вече само съзерцава.

В Магура виждаме сърцевидната форма като възникнала като междинен етап от развитието и я виждаме в ролята на искане, щение.

Нима думата щастие не се свързва също със сърцето? Свързва се, защото в българския език има много дълбока мъдрост, вплетена в смисъла на думите. Щастието произлиза от глагола ща и съществителното щение. Щастие е, когато човекът е задоволил щенията си.

И така се връщаме пак при сърцето, което е символ на щенията.

Да, едно време много се чудех от къде произлиза този символ „сърце“, защо точно тази форма, колко е стар и т.н. Нямаше как да си отговоря преди Магура, а тя ми даде познание по въпроса ясно, категорично и еднозначно.

Както виждате, символът „сърце“ не се отнася до анатомичното сърце, а е метафора, която изказва състояние на духа и съзнанието. Но от къде идва тая работа, че сърцето е свързано с чувствата? Много е просто. Ние усещаме, че то реагира на чувствата чрез пулса – по-бърз или по-бавен и приемаме привидното за причина. Не, сърцето просто реагира, то не е причината. Причината за чувствата и емоциите е щитовидната жлеза – те произхождат от нея, тя ги управлява и създава – тя казва колко бързо да работи сърцето. Онези, при които щитовидната жлеза е била болна, веднага ще потвърдят това от собствен опит. Но, понеже не усещаме как го прави, а усещаме само реакцията на сърцето, то оставаме с впечатлението, че чувствата са свързани със сърцето.

09

И по формата си не анатомичното сърце отговаря на символа „сърце“, а щитовидната жлеза.

Не, сърцето е съсъд. Вместилище.

В древността се считало, че мислите, намеренията, желанията се намират в сърцето. В египетската митология душата на покойния започва да странства из отвъдното и бива срещната от богинята Ма’ат, която с везна претегля сърцето му и едно перо. Ако сърцето тежи повече от перото, покойният отива в ада. То ще тежи повече, ако е изпълнено с нещо, ако съдържа щения, желания, намерения. Ако сърцето е леко колкото перото, покойният отива в рая. Това е, защото сърцето му е чисто и празно.

Така виждаме сърцето в ролята на свърталище на мръсотията. И това е нормално, защото формата на символа е такава, че то нищо не пуска навън, а само засмуква навътре. Това е такова съзнание, което само желае да придобива.

Реално, носим кармата си в „сърцата си“, защото от това зависи как ще се преродим, дали ще отидем в ада или в рая. Затова и сърцето правилно се асоциира с душата, защото душата е записът за нас. В нашия запис се съдържа информацията за нас, включително наклонностите, страстите, заложбите и предопределеностите ни.

В българския език също има много мъдрост по отношение на „сърцето“ като понятие, която е в съзвучие с египетската митология.

Например, ние казваме „тая в сърцето си“, „нося в сърцето си“, имайки подсъзнателно предвид, че желанията, болките, надеждите ни са в „сърцето“ ни. Да, те наистина са там.

Но имаме и израза „с чисто сърце“, както и „чистосърдечно“, което напълно изчерпателно указва за търсената посока на развитие.

Разбирате вече, че сърцето никога не е било символ на любовта, да не говорим за възвишената и безусловната любов. Сърцето е нагласа за получаване и взимане. В алхимията този символ значи сярна киселина и жлъч. Да живееш и да правиш от сърце си е кофти работа, но пък и си е откровено изказване от страна на твърдящия го – правейки нещо от сърце, той го прави страстно, защото желае да придобива и/или изживява.

Следват още познания от българския език. Старата ни дума за сърце е била сърдце – от там идва сърдечен, но идва и сърдя се. А кой се сърди? Сърди се онзи, който не получава желаното. Нима езикът ни лъже? И нима всичко това не е съзвучно помежду си?

Колко много гурута, книги и лекции ни говорят така пламенно за сърцето, за любовта и за просветлението – понятия, нямащи общо едно с друго, но те неизменно утвърждават, че едното е пътят към другото.

Видяхте, че сърцевидното състояние на духа не произхода от бога (слънцето) и затова не е средство за връщане към него и за неговото постигане. Последните фигури, които са постигнали просветлението и вечния живот, съвсем не съдържат сърцевидната форма в себе си.

О, свещена глупост, която сиянието на Магура изличава, както слънчеви лъчи, попадащи в душно помещение, изличават мухъла! Изпари се и не смущавай концептуалното построение и представите на хората!

И тъй, чуете ли да „учител“ да ви дума за сърцето като за любов, този никак не е посветен, а само си говори общи приказки, колкото да не заспи или колкото да ви вземе парите. Но, чуете ли да ви дума да изчистите сърцето си, да го отворите за светлина, да надраснете щенията си, този има понятие.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: