Skip to content

За равнищата на осъзнаване и преминаването от едно в друго

юли 14, 2017

Не съм гуру, който знае абсолютната истина и благоволява да ви я каже срещу такса за семинар 🙂 Това, което представям в тази статия, са размисли – напълно свободни от задължението да са неизменно верни. Освен това, може някой друг вече да е писал или говорил същото по въпроса, но категорично заявявам, че не съм го чел, нито съм го слушал, обаче това съвсем не изключва възможността да съм доловил неговите размисли и затова да имам такава идея.

Още много отдавна загрях, че битието се проявява на седем равнища.

fig 30

От горе надолу те стават все по-плътни, все повече описание и конкретика се добавят, все повече се увеличава ясното и все повече се намалява свободата на действие, все по-малко нещо подлежи на промяна.

Действието е най-нисшето от всички равнища на съществуване. То е прикрепено към определен момент, към определено място и към определен обект. Веднъж извършено, действието завинаги остава статично, определено по посочените показатели. Едно извършено действие никога не може да се промени – то остава факт – във времето, в пространството, в логиката си. Докрай мъртво в своята природа. Това е, защото действието е окончателното проявление на нещата. Нещо стигне ли до действие, това е последната му фаза, в която остава като отпечатък в тъканта на битието. Действието може да се извърши само в настоящето, а веднъж извършено, то изчезва от настоящето и безвъзвратно остава в миналото.
Тяло. Тялото е по-висше от действието. Тялото може да се намира само в настоящето и да заема само едно положение в един момент, но може да променя положенията си в различните моменти. В даден момент тялото може да има само една конструкция, но тя може да се променя от един момент към следващ. Тялото съществува винаги в настоящето. То се пренася от един настоящ момент към следващ и, дори да се разпадне на съставните си части, то пак се пренася чрез тях отново в настоящето, затова материята винаги съществува само в настоящето. Миналото и бъдещето са недостъпни за тялото, миналото и бъдещето нямат материя и не съществуват по веществен начин. Тялото създава действията. Действията са измененията на тялото по отношение на конструкцията и местоположението.
Умът е по-висш от тялото. В един момент умът следва само една пътека и се отнася само един обект, може да работи само в една точка от времето. Но в различните моменти умът може да изминава различни пътеки, да се пренася мигновено в пространството и времето. Умът е ограничен до понятията, затова може да пътува само из проявения свят.
Душата в един момент може да се намира само на едно място, в една точка от времето и да заема само едно състояние. Но тя може да обитава и отвъдтелесния свят, да пътува мигновено в пространството и времето и може да променя състоянието си. Тя е по-висша от ума. Умът се ражда от пътищата и нагласите вътре в душата. Душата има своя конструкция – тя носи описанието, тя цялата е изградена от описание. Душата е съвкупност от трайноустановени отношения.
Въображението може да обитава всички светове, да се пренася мигновено, да обхваща едновременно минало, настояще и бъдеще, може напълно да променя образите в себе си.
Духът може да се превръща във всичко и във всяко време, във всички светове, но само като едно нещо наведнъж.
Изначалната неопределеност е най-висшето равнище. Тя е всичко и по всяко време.
По-висшите действителности се характеризират с по-малка определеност и по-голяма свобода.

В живота си човек може да е съзнателен на различни равнища – описаните по-горе.

Съзнанието може да съзнава само равнищата под своето равнище. Собственото си равнище съзнанието го изживява, но не го осъзнава.
Например, на едно същество съзнанието му е на равнището на действията. То нищо не съзнава, защото под това равнище няма други, а то просто действа. То самото е действие, породено от промяната в положението и конструкцията на телата. Такова съзнание би трябвало да има „неживата“ природа. Камъкът се търкаля по нанадолнището не, защото има идея да се изтърколи, той не съзнава тялото си, нито другите тела, ами просто се търкаля под въздействието на света на действията.
След това съзнанието на някого е на равнището на тялото му. Той не съзнава тялото си, но го изживява. Неговото съзнание е изцяло заето с действията на това тяло – гладен е – яде, тича му се – тича, отделя му се – отделя.
После, съзнанието на равнището на ума осъзнава тялото и действията. Такъв човек се грижи за здравето си, спортува, подбира си храната, прави йога асани, включително и нещата от по-нисшите равнища. Но неговото съзнание не осъзнава ума. През него преминават мисли, но то въобще не си дава сметка за техния произход и природа. На него мислите му се случват и толкова.
Съзнание на нивото на душата осъзнава, че съществува умът. То мисли целенасочено, но не съзнава душата и просто я изживява – емоции, чувства, копнежи, съдба, предопределеност, сънища. Понеже съзнава и може да управлява ума, това съзнание решава задачи, чете, мисли, тренира менталността.
Съзнание на нивото на въображението съзнава душата. То може целенасочено да култивира и подбира чувствата, предпочитанията, съдбата си. Но не съзнава въображението. В него просто изникват образи.
Съзнание на нивото на духа осъзнава въображението и го използва за творчество. Но не осъзнава духа, то просто изживява състоянията му. Такова съзнание изпитва пориви и изживява пориви.
Съзнание на нивото на неоформения потенциал съзнава духа като насочен потенциал и може да го насочва в различни посоки и проявления. Но не съзнава безкрайния потенциал, а просто го изживява.
Това си мислих снощи, без да претендирам, че е самата истина за битието

А тая сутрин стигнах до една точка, където намерих възможен отговор на отдавнашен въпрос – как става разширението на съзнанието и защо в рисунките от Магура не е описано как от безсъзнание се преминава към съзнание, ами просто са дадени липсата на съзнание и след това изведнъж наличието на съзнание без пътя между тях.

Много рисунки в Магура са по 27, по 54 или по 108, като 108 изчерпва всички възможни варианти на някакъв клас рисунки. Това е пределът.

Много преди това изучавах възможностите за създаване на едни шахматни полета от други и намерих една логика, по която може да се прави това. Тя започва от едно единствено квадратче и постепенно се случва надграждане, което увеличава броят на квадратчетата в едно поле. Обаче този процес има граница – стигне ли се до 108 квадратчета, шахматното поле повече не може да се увеличава, а вече се брои за едно квадратче, но от по-висш ред. И при шахматните полета също намерих, че числото 108 е пределът.

И така ми дойде една идея. Съзнанието винаги е по отношение на някакво равнище – на действията, тялото, ума, душата и т.н. На всяко от тези равнища то се развива, както е показано в Магура:

01-raw-of-transformation

Този ред напълно се подчинява на една много интересна лента:

03

Но пък на друго място е казано, че тази лента трябва да се удвои, за да се завърши цикълът:

13 i 5 kam 27 druga

Понеже лентата всъщност има 13,5 сегмента, при удвояването й се получават общо 27 сегмента, от които 13 в положителна посока, 13 в отрицателна посока и един неутрален. Така трябва да се получат 13 положителни степени на развитието на съзнанието, 13 отрицателни и една нулева – там съзнание не съществува. И на всеки сегмент трябва да има по 4 варианта, с което ще се получат именно тези 108 пределни състояния.

А какво става, когато се стигне броят от 108 варианта?

Да вземем един куб като кубчето на Рубик. Той има общо 27 по-малки кубчета и общо 108 стенички. Когато изпълним общо 108-те варианта на съзнанието си на определено равнище (например телесно), цялото ни телесно съзнание се превръща в едно мини-кубче от следващия куб – от куба на съзнанието на равнището на ума. Там ще трябва да изпълним всичките 108 варианта и тогава това ни съзнание ще се превърне в едно мини-кубче от куба на съзнанието на равнището на душата. За да започнем да изграждаме ново поле, ни трябва поне едно квадратче. Това квадратче е напълно завършено поле от по-нисшето равнище.

Постигането на 108-те варианта довежда до преход на следващото равнище.

Да го кажем така: отначало сме способни само на едно действие. От него трябва да развием способност за 27 различни действия, всяко с по 4 негови варианта. Тогава ще станем способни на едно състояние на тялото. От него трябва да развием 27 състояния на тялото, всяко с по 4 варианта. Тогава ще овладеем едно състояние на ума, а от него трябва да достигнем до 27 състояния на ума, всяко с по 4 негови варианта. И така нататък, това нещо трябва да се случи на всяко от седемте равнища.

И ето какво имаме: във всяко от 27-те състояния на тялото имаме по 27 състояния на действието или по 108 варианта на действието. Тогава всяко по-горно равнище съдържа е 27 пъти по-обхватно от гледна точка на състоянията и е 108 пъти по-обхватно от гледна точка на вариантите. С толкова се разширява съзнанието при преминаването от едно равнище на следващото.

Изчислено, най-висшето равнище на съзнанието може да възприеме 387 420 489 пъти повече състояния и 1 586 874 322 944 пъти повече варианти от най-нисшето. Това е квадрилион и половина пъти по-мащабно съзнание. 108 пъти по толкова, или 171 382 426 877 952, различни по същността си проявления трябва да съществуват максимум в битието. В толкова различни едно от друго неща може да се превърне изначално непроявеният потенциал. А броят на пътищата, които могат да се изминат вътре в такова съзнание, т.е. всички възможни решения, които то може да роди, се изразява с числа, които не могат да се изпишат на няколко страници. По толкова начини може да се развие една история в такова съзнание.

А в съзнание на равнището на действията една история може да се случи по 108 начина и това е всичко.

Хубавото е, че има лесен път или, може би, единствен път. Трябва да се почне от едно нещо. Да кажем, че съзнанието ни е на равнището на тялото и, че владее едно положително състояние – то трябва да изучи останалите 12 положителни, а след това да взаимодейства със съзнание на същото равнище, но от другата полярност. Така автоматично ще си попълни всички останали 13 отрицателни състояния. Ще му остане само да изучи и едното неутрално състояние. Постигнало вече всичките 27 състояния, то ще има един зародиш, едно мини-кубче, едно състояние от следващото равнище на съзнанието – равнището на ума. Това съзнание вече ще е в пълно разпореждане с тялото – ще може волево да го храни, да го изхожда, да го кара да стои право, да прави упражнения, да спи и т.н. Тогава умът ще трябва да извърви още множество пътища, докато създаде всички 13 положителни състояния. После да се срещне със съзнание от същото равнище, но с обратна полярност, за да научи и 13-те отрицателни състояния на ума. И така нататък.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: