Skip to content

Електрическата хипотеза

февруари 11, 2017

От време на време се случва да попаднеш на нещо действително качествено, което води в някаква реална посока. Тия дни ми изпратиха един филм за възникването на древните символи като опит да се покажат явления, случили се в близкия космос и наблюдавани от хората по земята. Хората, направили този филм, имат още доста филми. Тяхната основна тема не са древните символи. Тяхната основа тема е електрическият космос и електричеството като основна градивна и действаща сила във Вселената. Сила, имаща много по-голямо влияние от гравитацията. Разказът за възникването на древните символи като резултат от електрически събития е един от опитите им да докажат разбиранията си. Да, много са добри в символите, макар да имам две-три забележки. Но са наистина добри в размислите за електрическата природа на Битието.

Дотук изгледах с много голям интерес няколко техни филма, като ето този говори по същината на въпроса:

Филмът започва с това, че първоначално се е смятало, че гравитацията оформя вселената, като притегля частиците с маса една към друга и така оформя различни по размерите им космически тела, а също така и предопределя тяхното движение и поведение. След това се казва, че по-късно сме открили сила, която по размерите на своето взаимодействие е милиарди пъти по-голяма от гравитацията – електрическите взаимодействия. Дават се примери за космически образувания, по-конкретно небули или облаци от вещество в междузвездното пространство, чиято форма не може да се породи от гравитационни взаимодействия, следователно, е плод на други сили. Подчертава се, че небулите следва да имат тази форма, ако са продукт на електрически и магнитни взаимодействия. По-точно, причината за формата са магнитни полета и взаимодействия, но магнитното поле се поражда само и единствено от електрически ток – от придвижване на заредени частици.

Някога сме вярвали, че междузвездното пространство е напълно празно, но сега знаем, че то е изпълнено със заредени частици – йони и електрони.

Така че, доминиращата сила във вселената не е гравитацията, а е електрическото или електромагнитното взаимодействие. Защото няма електрически ток, който не поражда магнитни полета.

Първата част от филма е в значителна степен повторение на неща от филма за възникването на древните символи, както и от няколко други филмчета от поредицата – много е обща е тука не е интересно да я обсъждам, тъй като вече направих обсъждане в предишната си публикация.

Но на едно място казват следното: в астрономията едни хора гледат през телескопи и ни казват какво те СИ МИСЛЯТ, че виждат. Хах, същото е и в историята, че и в археологията. Едно нещо са измеримите факти – размери на находки, друго нещо са хипотезите как се е стигнало до създаването им и какво изразяват те. Първото е наука, а второто в разказ за това, което СИ МИСЛИМ, че е.

След това се разисква един много съществен въпрос. Понеже плазмата се състои от заредени частици (йони и електрони), то всяка нейна частица е обвързана и взаимодейства с всяка друга от обема на плазмата. Това не е вярно при газообразното състояние на материята, където една молекула трябва да пропътува някакво разстояние, да „се удари“ с друга и така да предаде взаимодействие. При газообразното състояние частиците са едва ли не отделни и несвързани помежду си. При плазмата всяка частица взаимодейства електромагнитно с всички останали и поведението на коя да е частица е резултат от общото взаимодействие, което тя изпитва от всички останали. Затова плазмата е подобна на жив организъм и проявява същото поведение. Затова плазмата изглежда като жива и се държи като такава. В някаква степен дори, плазмата сякаш проявява разсъдък и воля, защото поведението на всяка нейна частица е резултат от състоянията на всички останали.

Като се има предвид, че космосът изобилства от плазма, то галактиките, звездите и планетите са постоянно и неизменно свързани помежду си в едно електрическо цяло. Както си го представям, целият космос следва да е подобен на живо същество, ако ли не и действително да е живо същество. И това благодарение на електрическата си душа.

Да вземем Слънцето. То е едно огромно плазмено кълбо, което съдържа невъобразим брой заредени частици, всяка от които взаимодейства с всички останали. Заради това би следвало Слънцето да има разум и съзнание, защото в него могат да се изминат безбройни пътища на взаимодействията, както това става в мозъка ни, но в далеч по-грамадни мащаби.

Във филма се стига до едно място, където казват, че енергията за дадено събитие или явление не е задължително да се произвежда на същото място, а може да се пренася на огромни разстояния под формата на електрическа енергия. Това има една интересна връзка с нашия живот, защото дава едно обяснение как работи духът. Ние не знаем каква е тази духовна енергия, но определено не виждаме как тя постъпва в нас – по тялото си нямаме видими контакти, през които да се захранваме от някъде с духовна енергия. В същото време, едва ли духовната енергия се произвежда в нас самите. Ако космосът позволява енергията на събитията и явленията да идва от огромни разстояния, то това може да е и механизмът на снабдяването ни с енергия на духа.

Малко след средата на филма се стига до онова, което сега ми е интересно. Прави се един много бърз преглед на това, как хората са разбирали природата и начина на работа на Слънцето. Оставяме настрана старите разбирания за бог, каращ своята колесница по небето, и се отправяме в съвременните времена, когато е станало ясно, че не Слънцето се движи по земното небе, а че това се случва само привидно, заради въртенето на Земята около оста й. По някое време се смятало, че енергията на Слънцето идва от горене, т.е. че там се извършва химическа реакция и гори нещо, например, въглища. Тогава простите изчисления на това, колко енергия излъчва Слънцето всяка секунда показали, че ако Слънцето се захранваше от горене на въглища, дори и най-калоричните, то би живяло само няколко часа.

По-късно, когато достигаме до идеята за ядрените реакции и създаваме първите атомни бомби, се считало, че в ядрото на Слънцето се случва дълго, непрекъснато и продължително избухване. Дори и при това положение енергията не би стигнала да захрани Слънцето за повече от век.

След това, със създаването на термоядрената бомба и разбирането на термоядрения синтез, се прави последното засега предположение как работи Слънцето – в него се случва сливане на водородни ядра до хелиеви ядра, при което се излъчва огромно количество енергия. Понеже енергията на термоядрената реакция е колосална, тя се излъчва под формата на гама лъчения, които много бързо се поглъщат от околната среда в ядрото на Слънцето, след което се излъчва под формата на повече на брой фотони, но с по-ниска енергия всеки от тях. Достигайки до повърхността, тази енергия се излъчва под формата на светлина.

478

Магурският модел на Слънцето отговаря много добре на тази представа. В средата имаме ядро, където се случва нещо с участието на две точки. Ако трябва да се представи графично водорода, той трябва да се покаже като една точка, защото съдържа един протон в ядрото си. Двете точки тук могат да са двете ядра на водорода, които се сливат, за да създадат ядро на хелия и да отделят енергия под формата на гама лъчи.

Следва междинно пространство – между ядрото и повърхността. То отговаря на слънчевата мантия, където отделената от ядрото енергия се преобразува до светлина и след това се излъчва от повърхността.

Виждате, че в магурската рисунка не всички лъчи, излъчени от ядрото, се освобождават от повърхността в съшия вид. Тук е показано преобразуване на някои лъчи. Такъв процес се случва в Слънцето.

Но в коментирания филм казват, че всъщност предполаганото горене вътре в ядрото на Слънцето не може да произведе толкова много енергия, а ако наистина това беше механизмът, Слънцето би трябвало вече да се е изчерпило откъм гориво. Дали това е така или не е, не знам. Тези хора следва да имат причини да твърдят това.

Те казват, че в действителност не съществува никаква необходимост да се случва някакво горене вътре в Слънцето, защото то е електрически свързано с цялата галактика, а и с цялата вселена и може да черпи тази енергия от друго място. Не казват от кое място, което оставя нещата малко да висят, но приемаме, че всякакво предположение има правото да съществува, понеже никой от нас все още не е влизал в ядрото на Слънцето, за да види как стават нещата, ами по различни причини смятаме за най-вероятно нещата да стават по един или друг начин.

След това във филма се поставя въпросът, че всъщност нашата наука не може да обясни много явления, свързани със Слънцето. Например, наличието на слънчевата корона. Температурата на повърхността на Слънцето е 6000К (Келвина), а темепературата на короната достига до 20 милиона К. Как и от какво короната се нагрява до такава температура не става ясно от сегашния модел на обяснение на Слънцето. Това, което казват е, че при електрическия модел на Слънцето, енергията идва не от вътрешността на Слънцето, а идва отвън.

Следващият въпрос е относно слънчевия вятър. От повърхността на Слънцето постоянно се отделят частици, които с отдалечаването от Слънцето се ускоряват. При сегашния гравитационен модел тези частици трябва да се забавят с отдалечаването си от Слънцето, а не да се ускоряват. То е като хвърлянето на камък нагоре – колкото повече време минава, толкова повече се забавя скоростта му. Но пък електрическият модел обяснява поведението на слънчевия вятър.

Според него, Слънцето е анод (положителният електрод) под много, много високо напрежение. Тук е моментът да дам информация от друг филм, съвсем част от стандартната наука, защото беше излъчван по някое от Дискавъритата, а там се толерират само одобрените модели за обяснение на света. Та, там се обясняваше същността на пространството като отрицателна енергия. Като противовес на пространството се даваха обектите. За да създадем обект, все едно трябва да загребем енергия, която да оформим като съответния обект. Загребвайки тази енергия, ние я заемаме от друго място и така се създава пространство. Реално, за всичко това ние имаме нужна от нищо, защото заемаме част от нищото и там създаваме отрицателна енергия. Заетата енергия уплътняваме, за да създадем обекта, който поради това се състои от положителна енергия.

А Слънцето е обект сред пространството. Слънцето излъчва заредени частици по модел, според който то трябва да е положителния електрод. Излъчените от него положително заредени частици се ускоряват към какво? Ускоряват се във всичко посоки, следователно се ускоряват към пространството, което тук се явява отрицателния електрод.

Според стандартния модел, това го проверих преди малко в нета, ядрото на Слънцето трябва да произвежда по 276 W (вата) енергия на един кубичен метър от обема на ядрото си и това се отнася за центъра на Слънцето. С отдалечаването към периферията на ядрото количеството на произвежданата енергия намалява, като спада до нула по периферията на ядрото, което заема 1/3 от диаметъра, следователно 1/27 от обема на Слънцето. Това е по-малко енергия, отколкото се произвежда от тъканите на гущерите и е съпоставима с енергията, произвеждана от гниенето на тор. И тук говорим за самия център на Слънцето. И казват в стандартния модел, да, това е много малко енергия, но говорим за огромен обем. Дори и да тежа 500 тона, аз няма да съм по-горещ, защото плътността на произвежданата от тялото ми енергия е малка. Аз няма да се нагрея до 1000 градуса, защото същевременно се охлаждам. Така че, звучи ми напълно логично енергията на Слънцето да не идва от неговите недра.

И тук се представя една много интересна теория, ама само я загатват, обаче знам нейното продължение. Те казват: не слънцето поражда тези ефекти, а то бива породено от движението на енергията и се е формирало и съществува там, където има локален максимум на положителния електрически полюс. Нали разбирате огромната разлика? Нашият материалистичен свят счита проявената форма за първопричина, а езотериката счита проявената форма за следствие на области с различна плътност в изначалната енергия, защото се занимава с невидимите първопричини на нещата.

Привърженик съм на тази идея по следната причина:

shh

Докато гледах само плътните части на рисунките, нищо не разбирах от значението на лентата – броях чертичките в нея. Един ден зацепих, че трябва да броя празните квадратчета между чертичките и тогава разбрах. Онова, което изглежда празно, може да е причината за онова, което изглежда пълно. В тази лента става дума за последователни периоди от време, всеки от които е представен като един сегмент, но причината за съществуването на сегментите не е наличието на граница между тях. Сегментите са различни и отделни, защото епохите в тях имат различни характеристики. Заради това може да се прецени кога характеристиките се променят, което е и причината за възникването на граница.

Затова в изначалните обеми на енергията и нейното движение възникват различия, които на нас ни изглеждат като границите между обектите.

Така че съм привърженик на тезата, че Слънцето съществува там, където има локален максимум. Никога не се бях замислял за такава идея, но като я чух изказана в това видео, веднага я приех.

От тоя филм ме осени една идея, за която преди не съм се сещал – че, може би, рисунките от Магура представят положително и отрицателно заредени частици.

magura-cosmogony

Този вид рисунки произлизат директно от лъчите на слънцето – те са самите лъчи, извадени от цялата композиция. Тях ги разпознах преди години като символи на енергията, духа. Разпознах ги като мъжки по три причини. Първата е, че приличат на символа за Марс и за мъж. Втората е, че произлизат от слънцето, което е мъжки и оплождащ аспект. Третата е, че от тях се образуват мъжките фигури в Магура.

Сега, вече с идеята, че Слънцето е положителния електрод, може да се допусне, че тези рисунки представляват положително заредени частици – положителни йони и/или протони.

Такова допускане намира подкрепа в сравнението на рисунките с химическите елементи.

proces

Мъжките символи на духа (енергията) в Магура са 54 на брой. Женските символи на духа са 27 на брой.

metali

Металите са 56 на брой, а неметалите са 27 на брой. Металите отговарят на мъжкото начало. Те имат склонността да отдават електрон и така да се превръщат в положителни йони. Метал, мъж, положителен, 56 на брой. Отлично потвърждение на хипотезата, че едните рисунки са положително заредени, а другите – отрицателно. Неметалите отговарят на женското начало. Те имат склонността да приемат електрон и да се превръщат в отрицателно заредени йони. Неметал, жена, отрицателен, 27 на брой.

Дотук добре и съм много доволен. Това е огромно разширение на магурските ми представи.

Сега трябва да продължим логическата верига.

098 Типичен метал / положителен йон / положителен заряд.

100 Типичен неметал / отрицателен йон / отрицателен заряд.

Какво е общото? И каква е разликата?

38

Общото е кръгчето с вертикалното краче. Разликата може да варира. Може да е само хоризонтална черта, а може да е и символ Т.

Сега трябва да се мисли. Вертикалната черта значи действие. Кръгчето трябва да значи частица. Частица, която действа – положителен заряд. Като добавим хоризонтална черта, става отрицателен заряд. Защо? На първо място, има само един начин да кажем, че нещо е противоположно – като го обърнем. Вертикалната черта трябва да я обърнем и да я направим хоризонтална, за да кажем, че говорим за противоположното. Наличието на хоризонталната черта говори за това, че рисунката в дясно противоположна на рисунката в ляво. Да. Лявата е мъжки символ, а дясната е женски символ.

Дотук нещата работят добре и няма вътрешни противоречия.

Тогава можем да допуснем следното:

39

Неутралната частица съдържа в себе си еднакво количество положителни и отрицателни съставляващи, заради което те взаимно се балансират. Кръгът е отличен символ на неутралност в някакво отношение. Как една частица става положително заредена? Атомите стават положително заредени, когато изгубят електрон. Добавянето на вертикалната черта показва, че тази частица вече започва да действа. Да, заредените частици влизат в електромагнитни взаимодействия. Как една частица става отрицателно заредена? Тя придобива един електрон в повече. Следователно, хоризонталната черта трябва да значи „електрон“, защото има една хоризонтална черта в повече в случая, когато има електрони в повече.

Чудя се как мога да проверя това логически сред рисунките. Но сега не мога да измисля кои рисунки и в кои сцени да използвам, за да видя има ли смисъл.

Но се сещам, че по едно време имах опит с използването на такъв тип магурски фигури, от което последваха електрически събития:

Имах и един период от няколко месеца, в който правих магурски фигури от тел. Нямам техни снимки, но имам илюстрация от стара публикация как бяха направени и как изглеждаха:

ankh-tel

А такава им беше конструкцията:

tel-model

Технологията на изучаването на фигурите с такива пособие беше следната: взимам фигурата в ръка, съсредоточавам се върху нея и се оставям да видя какво ще почувствам. В други случаи пък си представях, че от фигурата се лее характерно за нея сияние, което е свързано със същността й. Представях си, че това сияние попива в ръката ми – използвах за това дясната си ръка, без все да знам, че дясната ръка е тази, която взима. През ръката си отвеждах това сияние навътре в себе си, като обикновено го завеждах до главата си, с цел да получа познание за същността на фигурата.

През тоя период бях като обесен от идеята да правя още и още такива фигури и общият им брой достигна около четиридесет. Пет от тях ме притесняваха доста и трудно понасях присъствието им.Затова направих един кръг от тел и поставих фигурите в него, което ограничаваше действието им и не ги усещах. Така си стояха и много рядко се занимавах с тях.

Един ден ми дойде идеята да легна в позата на фараоните с ръце скръстени на гърдите и във всяка ръка да държа по една фигура. Речено-сторено. Докато правех обичайните си практики, но в тази конфигурация, усетих, че се наелектризирам. Из целия обем на тялото ми, а и по кожата усещах хиляди иглички.

На другата сутрин беше достатъчно само да си помисля за правеното предната вечер, за да изпитам същите иглички отново. Тогава майка ми ми се обади да ме пита какво съм правил, защото в Белоградчик имало гръмотевична буря и една мълния ударила къщата. Счупила комина и изгорила телевизора. Изобщо, в цялата тази ситуация беше ясно,че съм правил нещо, защото къщата 40 и повече години не беше удряна от мълния.

Много се уплаших, че съм предизвикал сили и събития, които не познавам и, че това може да бъде много опасно. Исках ефектите от заниманията ми да спрат, защото не исках да нанасям вреда. Разбирах, че направеното привлича електричество към неща, които са свързани с мен, и възможните последствия от това бяха ужасяващи.

Въпреки, че напълно спрях да практикувам това занимание, последствията от него продължиха две седмици. Втора мълния паднала през къщата ми в Белоградчик, но този път без да я засегне. В същото време, всеки ден плътни черни облаци се събираха над офисите, където работех. Тогава участвах в строителството на Дунав мост 2 между Видин и Калафат – правех чертежи за моста и за прилежащата му инфраструктура, а офисите ни бяха изнесени извън града – близо до самия мост. Виждаше се как облаците се концентрират над офисите, а по-далече небето е чисто. От тези облаци удряха мълнии с невероятна интензивност все из близкия район. Най-накрая това спря.

Мина известно време и пренесох телените фигури в Белоградчик. Цялата им изработка и експерименти с тях се случиха в квартирата ми във Видин. Всъщност, сега видях, че при мен съм запазил две от тях:

img_5482-small

Държах ги във Видин повече от година и после ги преместих в Белоградчик в една стая, която рядко се използваше. През едно от летата сестра ми използваше тази стая и споделяла с нашите, че усещането там въобще не било добро. Мина още доста време и реших въобще да махна фигурите от вкъщи. Занесох ги на скалите срещу Върбовския кръг и там ги скрих в една ниша. Знае ли човек – може някой ден да ми потрябват.

Скривалището на магурските фигури от тел

Вече в сравнително късно и мозъкът ми не е толкова услужлив. Не мога да довърша проверката на хипотезата. Това вероятно ще се случи сравнително спонтанно в бъдеще.

Но давам много висока оценка за потенциала на идеята, която тоя филм ми даде, защото така се насочвам разбираемо и логически подредено към едно напълно приложимо, проверимо и изучаемо поле на действие на магурските фигури – проявлението на духа като електричество.

Advertisements
One Comment
  1. Данаил permalink

    Уникален и рядко срещан ум. Чест и почитания.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: