Skip to content

Магии

януари 26, 2017

Това не бил наистина блог за Магура, писан от мен, ако в него няма поне една статия като тази, която да разкаже надълго и нашироко за магиите. И, имайте го предвид, аз не съм чел книги за магии, нито съм гледал клипчета в нета – не, правил съм магии лично. Но, разбирате, това е тема, с която човек малко неохотно би се заел да се хвали, защото укорът на околните може да бъде много силен. И често има за какво.

В последната година и половина, че даже и две години много се отплеснах да пиша по-научни статии, сякаш е много важно да докажа на разни „скептици“, че рисунките от Магура са първият и най-пълен на света учебник по магия. Реално, може би изгубих много време в такъв вид конформизъм. Та аз мога да докажа на всеки скептик, че знанието в Магура е от най-високо качество, като му направя една магийка, хаха. Нали разбирате, разполагам с това в ръцете си, а съм тръгнал да доказвам нещо на някого – гледано от една страна, много тъпо вложение на сили и време. Навярно, от друга страна, самата идея Магура има потребност и от по-научно представяне, за да достигне до повече хора. Още в началото на заниманията си с Магура си знаех, че тя е нещо, което се стреми да се завърне.

Магията винаги ми е била интересна – така съм се родил. И винаги много съм искал да зная и да умея. Затова, като видях за пръв път рисунките от Магура, ми стана ясно, че в тях се съдържа най-качественото познание относно магията и се заех да ги прочета, за да се науча. То пък взе, че стана една дълга и широка тема с какви ли не разклонения.

Първо да ви разкажа малко за ролята на маговете на света. Какво е магът – можем да наречем мага много високо квалифициран технически персонал, който знае и може да натиска различни копчета на битието, за да внася в него съответните изменения. Магът като цяло не е самодеец, а идва с конкретна задача.

Има една книга на Айзък Азимов „Краят на вечността“. В нея мощна организация е успяла да пренесе съществуването си във времеви коридор, паралелен на нашия свят. От там те изпращат техници, които да внасят малки изменения (да преместят вещ, да кажат нещо на някого) в различните епохи и така управляват развитието и състоянието на света ни във всички времена, защото всяко от тези изкуствено внесени малки изменения поражда последствия, които променят света в една или друга посока. Като четях тази книга, много добре разбрах същността и задачите на мага.

След смъртта на тялото, за известно време душата обитава битието, но тя е толкова еднаква с тялото, че много трудно успява да се осъзнае, че тялото е умряло. Душата на покойника всячески се опитва да върши привичните си земни дела. Ако достатъчно дълго време не се осъзнае за смъртта на тялото си, бива хваната от Бог-Слово и рециклирана. Ако се усети, че вече е призрак и не е минало твърде много време, има два пътя. Първият е да приеме, че смъртта е съвършено естествен процес, да се отпусне, да изостави всички дела, познанства, чувства. Тогава последователно едно от друго се отделят няколко тела – все по-неприличащи на тялото и все по-ефирни. Мога да кажа, че тези тела стават някак по-сферични или може би по-безформени, Във всеки случай, всяко следващо тяло все повече губи от контурите на физическото тяло, усеща се по-леко от предишното, по-единено с цялото и на третото или четвъртото тяло вече не съществува никакво усещане за време. Тоя процес не го видях докрай, не ме оставиха да умра напълно, а само ми беше направена демонстрация, след която на другия ден едвам успях да се наместя обратно във физическото си тяло. Чрез този път духът се осъзнава като божествена искра. Другият път е призракът да се възползва от седем пъти по-големите възможности за учене в състоянието на осъзнал се призрак. За тая цел ти трябва една много важна подготовка. Независимо какво е станало с тялото ти след смъртта му, главата ти трябва да е запазена и да е поставена на постамент. Може да има и други „котви“, но не ги знам. Съхранена ли е главата, призракът не може да се разложи на съставките си и не може да бъде рециклиран от Бог-Слово. Тогава човек може да действа все едно живее в тяло, защото призракът е почти напълно еднакъв с тялото. Тогава човекът може да се обърне към Богинята-Учителка, за да получи мощно посвещение.

Посвещение от Богинята-Майка може да се получи и приживе. Именно това е, което ми се случи на мен и затова можах да намеря и да си обясня толкова много неща в района на Белоградчик. Но посвещението приживе е много побавен процес.

Учениците на Ма (Богинята-Майка) са маг. В отвъдното достъпът до знания и обучение е колосален. Затова истинското обучение на маговете протича там. В замяна всеки маг периодично бива въплъщаван (раждан), за да извърши необходимите манипулации върху битието.

У мага биват вложени всички знания, наклонности, заложби, потенциал. Като се роди, магът проявява силен усет за познанията си и огромно влечение към изпълнението на задачата си. В началните етапи на земния си живот магът си припомня. Магът трябва да си припомни знанията си, уменията си и задачата си.

В Магура има осем сексуални сцени, като две от тях описват двата възможни начина човек да се прероди. Първият е технология за създаване на божествени владетели, в които Бог-Слово е вложил плана на тяхното управление, така че то да е в съзвучие с Промисъла – с плана за развитие на Битието. Тоя процес е силно контролиран. Шаман изпраща душата при Бог-Слово, който я препрограмира. След това шаман връща духа за прераждане, в който е вложена съдбата му, превежда го през процес, чрез който да стане душа за прераждане и нея отвежда до предварително подготвена двойка родители, които да я заченат. След това през живота на така родения владетел се извършва специално обучение, дават му се специални символи.

При другия процес, след смъртта си човекът се превръща в дух със съдба, т.е. дух за прераждане, като не се упоменава дали е минал през рециклиране от страна на Бог-Слово. Този дух със съдба си търси подходящи родители за собствените си заложби. Като ги намери, той им въздейства и те чувстват това като желание един към друг, в следствие на което го зачеват. Реално, това дух със съдба обсебва бъдещите си родители.

Когато се роди, неговите заложби напират да се проявят. Това става първо чрез майката.

Ето как стана това при мен. Докато била бременна с мен, майка ми учила чужд език, решавала много задачи по математика, искала да стана магьосник. Това са все неща, които наистина имам в живота си. Тук може да се коментира дали майка ми ме е формирала чрез нейните занимания и желания или те са се пораждали у нея, защото аз съм й въздействал така. Според мен е второто. И така, дошъл съм по описания начин с казаните заложби, които после трябваше да развивам.

Магът трябва да прояви упорство, за да не бъде отклонен от припомнянето и изпълнението на задачата си от хилядите усти около себе си, които му казват как трябва да живее и към какво трябва да се стреми. Магът имат огромни потребности от усамотение, за да общува със заложбите и познанията си. А и с наставниците си.

Припомнянето на задачата е сравнително лесно – винаги има нещо много глобално, нещо, което касае много и много хора – някаква идея какво да направиш и как да се измени животът на много големи общности от хора. С по-малки или с по-големи разлики, това ти е задачата.

Припомнянето на познанията е по-сложен процес. Тук ще прочетеш нещо, там ще чуеш някаква фраза и ще имаш усещането за много голяма истина в това. Тия фрази и идеи ще ти се въртят много силно в ума и във въображението, защото те ти напомнят за онова, с което си дошъл. Като ги прехвърляш в ума си, като се задълбочаваш в тях, ще започнат да ти изплуват допълнителни идеи – онова, което носиш в себе си. Ще започнеш да си мислиш разни странни неща, които няма от къде да знаеш, а след време ще се окаже, че някъде са описани, но ти не си ги чел преди.

Може да видиш знаци, рисунки, ситуации, танци или нещо друго, което да те кара да си спомняш. При мен огромна роля изиграха рисунките от Магура. Като ги видях за пръв път, си знаех, че това са магически символи и, че знам какво означават. Дотолкова много ме впечатлиха, че после една седмица бях като трескав – само за тях мислех и, като си затворех очите, веднага ми се появяваха. И, изобщо, такава засилка ми дадоха, че вече девет години се занимавам предимно с тях, а в много периоди – само с тях.

Знаех, че ги разпознавам, но ми трябваше доста време да си ги обясня логически. Ето това е процесът на припомняне. И рисунките от Магура са особено качествен и силен инструмент на маговете за припомняне на познанията им. Даже понякога съм се чудил, дали не съм ги рисувал в далечното минало именно с такава цел.

Рисунките от Магура са служили за просветление на цялото човечество, но мисля, че основната им функция е друга. Мисля, че те са оставени като средство за припомняне на маговете.

Остана третият въпрос – как магът си припомня уменията си. Един начин има – като се опитва да ги използва.

Тука идва бруталната част на нещата. Трябва да експериментираш.

Понеже идваш като маг и трябва да изявиш тези си заложби, подредбата на живота ти ще ти помага за това. Ще имаш такива трудности и ситуации, които ще те карат да търсиш нестандартни начини за разрешение. Ако се задълбочиш в тази посока, ще стигнеш до идеята, че ти можеш да извършваш някакви много интелигентни, малки по размера си манипулации, които обаче ще променят поведението на останалите, ще променят потока на събитията. Реално, ти ще достигнеш до идеята за направата на магии.

Това е нужно в живота на мага, за да го накара много силно да иска да опознае магията и да се научи на нея. Необходимо е наистина човек да поиска нещо, за да го получи, защото в крайна сметка ние винаги имаме възможност за свободен избор. Не можеш и не трябва да получаваш неща, които изменят съдбата ти въпреки твоята воля.

Аз знам много и мога да  направя много неща. Искам съм да знам и да мога. В статията

Богове, духове, души на покойници, извънземни, пси-феномени, невероятни способности. „Добри“ оферти.

съм разказал по този въпрос. Тя е другата половина на разказа за магиите.

Но, докато стигна до това да знам и да мога, трябваше много да практикувам. Няма друг начин.

На първо място и преди всичко останало трябва да имаш две неща, за да можеш да правиш магии, защото те така работят. Трябва да имаш въображение. Да можеш да си представяш неща живо и ярко. Трябва да си емоционален и да можеш да влагаш емоциите си в това, което си въобразяваш. Причината е, че магията е съчетание от три неща. Първо, тя включва дух, който е енергия. Такава енергия има в емоциите. Тоя дух е материализиращата и задвижващата енергия на проявлението. На второ място, това е построение, образ, душа. Това е описанието, формата на онова, което да се осъществи. На трето място, трябва пространство, на фона на което да се случи да се случи единението между дух и построение. Когато смесваш тия три съставки, ти правиш магия.

Така че, правенето на магия е най-вече да си представяш нещата с подходящата емоция или чувство.

Една част от магиите се прави чрез духове. Причината е, че духовете са от друго равнище на плътност и могат да работя в по-фините действителности. Както ние чрез нашите тела можем да работим в материалния свят и често биваме изпълнители на идеи, които ни идват наум, така и духовете могат да изпълняват неща в по-фините светове, защото всички мисли, емоции, мисловни построения, въображения съществуват съвсем реално като вещи, но с друга степен на плътност.

Например, в магията Хуна, която се практикува в Таити, маговете имат първата задача да си намерят дух или повече духове, чрез които да работят. Там се твърди, че има три вида духове – нисш, среден и висш, които в човека съществуват в едно цяло, но при различни обстоятелства могат да се разделят. Естествено, най-лесно е да се сдобиеш с нисш дух, защото той е безсъзнателен и можеш да го примамиш със сантиментални и емоционални средства.

Сега се отделяме от маговете на магията Хуна, но запазваме темата за работа с духове като средство за осъществяване на магията. Магът изобщо може да се сдобие с дух дори напълно несъзнателно, ако има склонност към сантиментални и емоционални истории. Това всъщност се случва на всеки човек. Ако много задълбаваме емоционално и сантиментално в някакви теми, то ние създаваме „хранителна среда“. Духовете имат нужда да се подхранват с подходяща за тях енергия и започват да витаят около нас.

Всъщност, всеки човек в живота си непрестанно прави магии, защото това е единственият начин мислите ни да се превръщат в действителност, но не си даваме сметка за това. Така твърде много хора по целия свят правят магии чрез духове. Това особено добре може да се почувства покрай неприятните хора от тип енергиен вампир. Те винаги се стремят да предизвикват сантименти и емоции. Така хранят духовете около себе си.

Човек може да излезе от своята безсъзнателност относно магиите чрез духове и да започне да ги култивира. Като си представяме какво искаме да правят в замяна на нашето благоразположение към тях, те започват да го правят. Така, чрез духове можем да четем мислите и емоциите на други хора. Духът се прикача към въпросния човек, вижда какво става в него и ни предава тази информация. По подобен начин духът може и да внушава мисли и чувства.

За да сработи това, трябва ние и въпросният човек да сме „на една вълна“ – да мислим за подобни неща, да изпитваме подобни емоции.

Магическата работа чрез духове е много разпространена, но е и много проблемна, защото около мага започват да се навъртат какви ли не същества. От опита си ви казвам, че човек трябва час по-скоро да разгони духовете около себе си и да спре да им дава храна. Те могат да доведат до изтощение, до болест, до обсебване. И такъв човек е някак неприятен, защото около него витае нещо.

Следващият начин е да си създаваш психопомпи. Психопомпът е проводник между материалния свят и нематериалния. Психопомпите донякъде са подобни на духовете с разликата, че по принцип нямат собствен живот, макар и да могат да получат такъв. Тогава вече ще имат и собствени интереси, които може не винаги да съвпадат с нашите.

Нашата метална енергия и енергията на въображението ни са такава субстанция, която по принцип е неоформена, но може много лесно да заеме формата на различни построения, за които мислим. Ние можем да си представяме себе си по различни начини и така да си създаваме качества и способности. Първоначално те съществуват само във фините светове, но ако много дълго време и много убедително за себе си си представяме същото, то тези качества и способности ще започнат да се проявяват и телесно.

Ето един пример от моя живот. Като започнах работа по строежа на Дунав мост 2 през 2008 година, трябваше да правя чертежи. Много се притеснявах дали ще успявам да разбера какво се иска от мен. Там работих главно с испанци, които малко трудно се изразяваха на английски, а той и за мен не е роден език.

Имах много голям страх от провала и затова търсех начин какво да направя, за да разбирам съвсем точно какво се иска от мен. Затова си представях как от моя мозък се протягат едни фини нишки към мозъка на хората, които идваха да искат разни неща. Чрез тези нишки, така си го представях, можех да виждат направо вътре в тяхното въображение какво те искат и какво си представят.

В резултат на това, съвсем скоро, вече не толкова чувах думите, които ми казваха, а започнах да виждам какво искат. Така стана много лесно да се работи с мен и не след дълго вече бях заринат с работа.

Така можем да си създадем и множество други „устройства“, които да вършат една или друга работа. Но пак важното е да можем да си представим какво и как искаме да вършат.

Трябва да се знае, че нашата отвъдтелесна същност не разбира речта. Да й повтаряте думи няма никакъв смисъл. Тя разбира от символи, разбира от картинки, от архетипи и от емоции. Трябва да си представим последователно работата на качеството, което искаме да си изградим. Трябва да изпитаме емоцията, която искаме да се създава. Това трябва да се знае. Да обясним на дълбоката си същност нещо логически е празно занимание. Трябва да го обясним образно.

От тия испанци имах един директор, когото много мразех, защото беше отвратителен задник. Той обичаше да дава задачи просто, за да ти се наложи, да те изкомандва и да те изтормози. Повръщаше ми се само от мисълта за него.

По едно време вече много ми беше писнало от тоя човек, мотивацията ми беше огромна. За качествената магия наистина ни трябва силна мотивация, а не просто така да правим нещо. Чувстваме ли го на живот и смърт, магията ще стане.

И си представих как около мен застават две могъщи отвъдни същества, готови да разкъсват на парчета всеки, който идва към мен с лоши намерения. Представих си също как около мен се изгражда могъща аура на страх и ужас, която поглъща всеки, който иска ми вреди, и най вече си представих, че тези неща работят именно за въпросния директор.

На другия ден той дойде в офиса ми да ми дава някаква задача. Усещах го как тая работа всъщност не е важна и даже няма нужда да се върши, обаче оня искаше да издевателства. Докато седеше срещу мен и се опитваше да се уповава на това, че ми е началник, започна да трепери, да се поти и да заеква. Виждах, че му трябваха още 5-10 минути така и можеше и да умре. Бях много удовлетворен от това, че направих нещо, което работи.

След това вече не се занимавах с такова въздействие. На мен винаги ми стига да успея да направя нещо веднъж, просто да видя дали става. Ако ми беше за цел да ликвидирам задници, там имаше много такива и можеше да има доста смъртни случаи.

В друг случай, пак в тая фирма, беше още в първите ми дни там. Бяха ми дали да изчисля обема на бетона, нужен за различните части на моста, като гледам чертежите им. И дойде един португалец, с когото нямах никаква пряка работа и започна да ме „изпитва“. Това дали знам какво е, онова дали знам какво е. Отговорих му кое какво е. Накрая ми посочи един доста по-сложен детайл и ме попита дали знам какво е. Отговорих му, че това е котва. Котвата е специфичен детайл, в който се запъват носещи или напрягащи въжета. Оня ми вика „не е котва“. Попитах го „а какво е?“ И говедото ми вика „какво правиш, като не знаеш кое какво е, това е котва“. Такова напрежение изживях да ме изпитва някой, да се заяжда и да ме изкарва некомпетентен, че чак пъпки ми се появиха. След два-три дена този португалец катастрофира.

Вижте, човекът трябва сам да си е виновен. Чистият човек магия не го лови. Злонамерения го лови. Конкретно на този не съм му правил никаква съзнателна магия, но за мен е достатъчно някой да ме ядоса. Механизмът се задейства съвсем несъзнателно и скоро научавам, че тоя човек много тежко е пострадал. Така и трябва. Аз не ходя да се ебавам с никого и никого не каня да се ебава с мен.

Природата ми е кротка, не мислете, че само седя и се чудя кого да убия 😀 Но, когато някой ми прави положението нетърпимо и то без да съм го предизвиквал, вярвам, че трябва да си го получи.

Тука се стига до един интересен въпрос в магията – дали магът е духовен човек. Това по никакъв начин не е задължително. Магът е човек, който умее да прави нещата. Пред него не стоят въпросите относно етичността на делата му. Това е друг въпрос, който се развива с времето. Думата маг и глаголът мога са очевидно свързани. Магът може, това е същността му.

И така, видял съм от опит, че когато съм много силно фрустриран и си представям, че късам някого на парчета, после той страда доста.

Веднъж, още бях на 13 години и вече учех в езиковата гимназия във Видин, докато заспивах вечер нещо се присетих за един съученик. Представих си, че душата ми излита накъм него и започнах да кръжа над леглото му, а той в него. Надвесих се и хванах неговата душа и започнах да я вадя от тялото. Боже, как силно се съпротивляваше! Видях, че няма да стане и го оставих. На другия ден той ми разказа, че много зле се е чувствал предната вечер, ама без ясна причина. След това повече не съм правил подобни неща, ама видях, че и това може да се направи и как.

Веднъж пък, да съм бил някъде на 17-18 години, си направих един импровизиран жезъл кадуцей. Интересни енергийни течения изпитвах, когато го размахвах. А котаракът тогава веднага ставаше неспокоен, започваше да съска и бягаше.

И веднъж в този период намерих на улицата ударен от кола врабец. Почти мъртъв. Прибрах го у нас и го сложих на балкона. Опитах се да го излекувам с кадуцея. Когато си представях, че пращам енергия през него към врабеца и правех съответните пасета, врабецът временно се оживяваше, а после пак се отпускаше. В крайна сметка не можах да го съживя, но определено някакви неща се случваха. Трябват ми повече експерименти, за да мога да хвана нишката на явленията, но така и не съм се заемал да ги правя.

Друго сродно нещо, с което съм се занимавал, е лекуването с ръце и мисъл.

Докато учех във Видин, живеех на общежитие. В съседната стая имах един съквартирант, който се интересуваше от магия и окултни знания. Той беше амбициозен човек, който често се заемаше да усвои някакво ново умение.

С него често разговаряхме на терасата на такива теми. По онова време с едни момчета на село също разговаряхме по тези въпроси и понякога опитвахме по нещо. Едното беше нещо като групова медитация с водач, който разказваше някаква история. По-конкретно, ставаше дума за вървене по някакъв коридор, който в края си правеше една чупка. Водачът описваше как изглежда коридорът и как ние вървим през него. Целта на това беше съзнанията ни да оставят всичко останало и да се съсредоточат върхо върху едно нещо, като това ги правеше съзвучни. Преди чупката в коридора водачът преставаше да дава указания и всеки сам си представяше, че поглежда как има там. След това споделяхме кой какво е видял. Удивително беше, че разказите ни съвпадаха в голяма степен. И не само по отношение на онова след чупката в коридора, но и за някои събития из самия коридор, които не са били зададени от водача.

В тези занимания имаше „батерии“ – хора, които даваха сили, имаше и „огледала“ – хора, който не мислеха за нищо. Така да се каже, техните съзнания отразяваха мисловните събития, защото бяха безразлични към тях.

Веднъж съквартирантът ми ме помоли да седна на един стол и да мисля за него, а той сложи ръцете си на главата ми. Обаче не мислех за него. Не мислех за нищо. След десетина минути той ме попита какво съм правил, защото го заболяла главата, а искал да ми причини главоболие на мен. Бил прочел това някъде. Казах му – по отношение на неговото действие моето съзнание се е явявало огледало.

Тогава ми стана ясно, че това може да се използва за лечение, вместо за причиняване на страдание. Започнах да опитвам със себе си и имаше добри резултати. Ръцете поставях от двете страни на болното място и си представях как по тях започва да тече светлина и да се влива в болката. Може да не работи добре при всеки, нужно е въображение. Представях си болката най-често като обект с червено сияние. През ръцете си първо пусках червена светлина, като насочвах лъча й в обекта. След това постепенно изменях светлината през различните цветове до синя и дори до виолетова. Насичщах болката с тази светлина и се представях как тя се разпада. Продължавах това разпадане във въображението си, докато болката се превърнеше в светла пара. След това спирах излъчването и си представях как ръцете ми започват да засмукват и това сияйно облаче навлиза в тях, но не му позволявах да влезе много навътре. След това енергично изтръсквах ръцете си.

Опитвах същото и с други хора, които получиха облекчение. Интересно беше, че в няколко случая те споделиха виденията, който са имали, и те съвпадаха с видяното от мен по време на това лечение. В някои случаи, даже доста често, можех да почувствам страданието им, работата на тялото им и т.н. Не го чувствах със силата, с която те го чувстваха, но го имах като усещане и представа на същото място. Такива занимания имах много. Може би благодарение на тях и до сега често мога да изпитам чувствата на хората.

От тогава ми остана умението да насочвам енергиите в тялото си. Всичко може да бъде повлиявано чрез въображението, ако то се задържи достатъчно дълго върху нещо.

Веднъж отидохме в Чипровския манастир. Там в черквата имаха много интересен свещеник, който всеки ден държал проповеди. Погледахме го и го послушахме. Точно тогава той говореше за зрение от ума, което може да вижда в тялото напълно триизмерно и цветно, както това не може никаква апаратура. Говореше за виждането на болестите вътре и за тяхното лекуване с ръцете. Не бях изненадан от темата, по-изненадан бях от този свещеник-окултист и мистик.

При мен особено голяма разлика има в магическите ми умения и занимания преди и след Магура – по разбираеми причини. Магура е най-пълният и точен учебник по магия просто, защото рисунките й описват всички състояние на проявленията и превръщанията между тях.

Осем години преди Магура ми подариха една книга за рожден ден – „Мигновеното спокойствие“, в която имаше описани сто техники за отпускане и един много хубав съвет: опитайте тези техники и вижте кои от тях работят за вас, не се притеснявайте да си правите комбинации от тях – важното е да намерите онова, което работи във вашия случай.

Така и направих. От книгата не опитах всичко, защото сто техники са наистина много. Три от тях си спомням и досега и съм ги използвал.

Едната е как да си направим ключ за емоционално състояние. Измисляме си някакво положение на тялото или на пръстите на ръцете и заемаме това положение, припомняйки си всевъзможни случки, когато сме се чувствали по въпросния начин. Така, когато в бъдеще пожелаем да извикаме това състояние бързо, то трябва само да направим ключа си за него. И това наистина работи.

Друга техника беше дълбоко отпускане като при йога – отпускаш си едната ръка, после другата и т.н., докато цялото тяло накрая просто спираш да го усещаш. Но нея я комбинирах с концентрация, която се прави по следния начин: докато заспиваме, слушаме пет звука и поетапно си ги изреждаме – чувам това, това и онова; после изоставяне единия звук и правим същото с четири, с три и така нататък до един, в който се заслушваме продължително.

С комбинацията от тези две техники можех да достигам до много дълбока самохипноза и в такова състояние съм си променял качества на характера. Даже веднъж толкова добре се хипнотизирах сам, че си спомних за това си занимание чак десетина години по-късно. В това е истината. Ако човек помни хипнозата си, тя не е била дълбока и не е била качествена.

Бях се научил да си променям качества и нагласи и по друг начин, подобен на този. Представях си, че цялата ми същност е някаква много голяма и сложна машина, която обаче си има пулт за управление с различни копчета и плъзгачи, откъдето можех да настройвам различни параметри на работата си. Това вършеше дори още по-добра работа от използването на думи, защото подсъзнанието много лесно и образно разбира какво именно се иска от него.

Години по-късно ми бяха смешни Ню Ейдж напъните за ухилен живот като на зеленчук в слънчева градина чрез различни самонасърчавания. Такива неща бях правил и вече бях видял, че всъщност не са истината за живота, нито са панацея – вселекуващото лекарство.

Колкото повече човек препрограмира себе си, толкова повече се разбърква и толкова повече проблеми си създава.

Истинското изчистване се случва по друг начин. Веднъж бях свършил всякаква възможна работа и просто следваше блажено да се отпусна и да се наслаждавам на почивката. Обаче през ума ми минаваха мисли за едно и за друго, дори не за мои въпроси. Тогава зацепих, че аз всъщност в момента нямам потребност да мисля, защото всичко беше направено и всичко беше наред. И загрях, че мислите изобщо не са мои, а че идват от някъде друга и действително само минават през ума ми. Но тука има един голям трик – ние живеем с представата, че умът ни е затворен в черепа и онова, което е вътре, задължително е наше собствено. А положението не е такова. Навярно около 70% от мислите в главата ни не са наши. Същото е и с емоциите ни.

Като продължих да мисля за това явление установих, че и по-голямата част от нагласите, настроенията, отношенията, реакциите също не са мои, а са родови. Наблюдавах кои членове на рода ми какви типични реакции имат и ги разпознавах в себе си. Тогава си представих себе си като един букет от линии на мислене и поведение, които се събират в мен. И започнах да си избирам коя да отпадне. И те наистина отпадаха. Ето това е истинското лечение.

Но трябва да се има предвид нещо. С другите ни свързват подобни начини на мислене, поведение, отношение. Те не просто ни свързват, но пораждат такива ситуации, че ние да се срещаме с такива хора. Затова, когато започнете да се изчиствате от унаследени, несвойствени линии на поведение, то силно ще започне да намалява и броят на хората, с които ще имате кармични взаимоотношения.

Това можете да го използвате и по друг начин – можете да си изберете от някъде някаква желана нишка и тогава попадате в ситуации, които ще ви срещат със съответните хора.

Обаче, в крайна сметка всичко това ще ви омръзне. То има очарование над нас, когато не знаем нищо за него и когато сме му напълно подвластни. Когато от опит установиш, че можеш да правиш с това явление каквото си поискаш, много скоро то вече не ти е интересно и ти ще оставиш себе си да бъдеш какъвто си си по принцип и самородно.

Друга практика от същата книга беше плавно издигане на ръцете нагоре по тялото в два-три варианта, съчетано с плавно дишане, което е синхронизирано със съответните положения на ръцете. Направих си малки модификации на това упражнение и забелязах, че ако вдигат ръцете си отстрани нагоре, така че да се съберат в кръг около главата, то усещам между ръцете си да се събира значително количество енергия. Това все още беше доста преди Магура, където по-късно видях същото положение на ръцете около главата.

Веднъж, като събирах тая енергия между ръцете си, реших да я хвърля рязко напред, за да видя какво ще се случи. И хоп – обадиха ми се по телефона, писаха ми в чата и т.н. В следващите няколко дни пробвах още няколко пъти и всеки път ставаше същото. Вече знаех какво да направя, ако исках някой да ме потърси.

То пък взе, че паралелно с това се разви и някакъв усет кога ще ме потърси някой – дали по телефона или по друг начин. Разви ми се и усет кога някой говори и мисли добро за мен – играе ми лявото око, обратното е с дясното. Ако ме засърби дясната длан, пари ще давам, а ако е лявата – някой ще ми дава. И всичко това е съвършено безпогрешно.

А с вдигането на ръцете в кръг или полукръг около главата пък човек може да се настройва на едни или други идеи, но това го проумях по-късно, когато вече разбрах това-онова за рисунките от Магура. Причината за това съм я описал към средата на статията Магура йога.

Вече следват разкази за някои магии от магурския ми период.

Рисунките ме вълнуваха изключително много и чувствах, че знам значението им, но на някакво подсъзнателно равнище, обаче не можех да си ги обясня логически и съзнателно. Затова пристъпих към различни начини на експериментиране по две логически нишки.

Според първата, ако провокирам рисунките като магически символи по някакъв начин, то после мога да наблюдавам последствията и да си направя някакви изводи за какво се отнася съответната рисунка. Според втората, собственото ми подсъзнание разполага с пълна информация за рисунката и е нужно така да се занимава с конкретната рисунка, че да накарам подсъзнанието си да откликне на нея с всичко, което има като информация по въпроса. Едно разклонение на втората логическа нишка е следното: допускането, че само съзнанията ни са различни, а че всъщност всички ние и цялата вселена имаме едно общо подсъзнание. Тогава, в моето подсъзнание се намира абсолютно всичката налична във вселената информация. При това положение трябва да направя нещо, което да даде дълбок отклик в мен, все едно да изпратя навътре в себе си вълни с определена честота и да чакам ехото от всичко, което се намира на същата честота, образно казано.

Действах и по двете направления. Първо ще разкажа за второто. Прерисувах рисунките, като се стараех да съм напълно точен, гледах техни снимки, представях си ги. И това с часове наред и особено, докато заспивах. Действително, скоро след такива занимания имах идеи относно смисъла на рисунките.

Другото направление е по-интересно от гледна точка на изпълнение и последствия.

Единият ми начин на работа беше да редя на пода чаени свещи във формата на някоя рисунка, да ги паля, да пусна щори и пердета и да гледам така получилата се фигура. Така провокирах съответната рисунка да прояви магията в себе си.

Веднъж палих свещи във формата на една от мъжките фигури във възбудено състояние и след няколко дни правих секс, а нямаше никакви изгледи.

Имах и един период от няколко месеца, в който правих магурски фигури от тел. Нямам техни снимки, но имам илюстрация от стара публикация как бяха направени и как изглеждаха:

ankh-tel

А такава им беше конструкцията:

tel-model

Технологията на изучаването на фигурите с такива пособие беше следната: взимам фигурата в ръка, съсредоточавам се върху нея и се оставям да видя какво ще почувствам. В други случаи пък си представях, че от фигурата се лее характерно за нея сияние, което е свързано със същността й. Представях си, че това сияние попива в ръката ми – използвах за това дясната си ръка, без все да знам, че дясната ръка е тази, която взима. През ръката си отвеждах това сияние навътре в себе си, като обикновено го завеждах до главата си, с цел да получа познание за същността на фигурата.

През тоя период бях като обесен от идеята да правя още и още такива фигури и общият им брой достигна около четиридесет. Пет от тях ме притесняваха доста и трудно понасях присъствието им.Затова направих един кръг от тел и поставих фигурите в него, което ограничаваше действието им и не ги усещах. Така си стояха и много рядко се занимавах с тях.

Един ден ми дойде идеята да легна в позата на фараоните с ръце скръстени на гърдите и във всяка ръка да държа по една фигура. Речено-сторено. Докато правех обичайните си практики, но в тази конфигурация, усетих, че се наелектризирам. Из целия обем на тялото ми, а и по кожата усещах хиляди иглички.

На другата сутрин беше достатъчно само да си помисля за правеното предната вечер, за да изпитам същите иглички отново. Тогава майка ми ми се обади да ме пита какво съм правил, защото в Белоградчик имало гръмотевична буря и една мълния ударила къщата. Счупила комина и изгорила телевизора. Изобщо, в цялата тази ситуация беше ясно,че съм правил нещо, защото къщата 40 и повече години не беше удряна от мълния.

Много се уплаших, че съм предизвикал сили и събития, които не познавам и, че това може да бъде много опасно. Исках ефектите от заниманията ми да спрат, защото не исках да нанасям вреда. Разбирах, че направеното привлича електричество към неща, които са свързани с мен, и възможните последствия от това бяха ужасяващи.

Въпреки, че напълно спрях да практикувам това занимание, последствията от него продължиха две седмици. Втора мълния паднала през къщата ми в Белоградчик, но този път без да я засегне. В същото време, всеки ден плътни черни облаци се събираха над офисите, където работех. Тогава участвах в строителството на Дунав мост 2 между Видин и Калафат – правех чертежи за моста и за прилежащата му инфраструктура, а офисите ни бяха изнесени извън града – близо до самия мост. Виждаше се как облаците се концентрират над офисите, а по-далече небето е чисто. От тези облаци удряха мълнии с невероятна интензивност все из близкия район. Най-накрая това спря.

Мина известно време и пренесох телените фигури в Белоградчик. Цялата им изработка и експерименти с тях се случиха в квартирата ми във Видин. Всъщност, сега видях, че при мен съм запазил две от тях:

img_5482-small

Държах ги във Видин повече от година и после ги преместих в Белоградчик в една стая, която рядко се използваше. През едно от летата сестра ми използваше тази стая и споделяла с нашите, че усещането там въобще не било добро. Мина още доста време и реших въобще да махна фигурите от вкъщи. Занесох ги на скалите срещу Върбовския кръг и там ги скрих в една ниша. Знае ли човек – може някой ден да ми потрябват.

Скривалището на магурските фигури от тел

В друг период се заех да правя такива фигури от камък:

kamenni

Такива фигури направих общо десетина. С тях работих по същия начин като с фигурите, направени от тел. Ефектите бяха сродни, като вече не правех електрически магии.

С първата от дясно на ляво ми се проявяваха някои „ясновидски“ способности. Поставям думата в кавички, защото това не е точната дума.

Това стана за пръв път по следния начин: вървяхме си с тогавашното ми гадже през парка на Белоградчик и си рекох „дай да видя има ли някой в края на парка“. В края на парка тогава се намираше Природонаучният музей с едно приятно площадче пред него. Сега музеят е преместен до крепостта, но сградата и площадчето си стоят.

Взех фигурката в ръка, представих си поглъщането на светлината от нея и си представих също, че поглеждам през нея към края на парка. Много размазано видях един човек на пейките от дясно, някакъв светъл човек, обаче не можех да видя мъж ли е или жена.

Като стигнахме на мястото, видях, че същите пейки седи една баба с количка с бебе, като бабата беше облечена в бежови дрехи.

Имаше един интересен ефект с тия фигурки. Не трябваше да се занимавам с някоя от тях за повече от 15 минути, защото сякаш започваше да ме обсебва. Така и правех.

Подарих същата фигурка на друго гадже, обаче с предупреждението да не я ползва по повече от 15 минути на ден. Тя обаче си я носеше като огърлица. Месеци по-късно решила да я свали, а вратът й се схванал силно.

Тия фигурки от камък привличаха много щения. Испанците имат една поговорка: гъз да видя, гъз ще поискам. Въпросът е в това, че хората винаги искаме нещо. Като видим нещо симпатично, искаме го. И въобще не обичах да си давам фигурките, обаче хората, като ги видеха, много настоятелно ги искаха.

Така подарих една на леля ми, обаче я предупредих, че фигурката е своенравна. Да внимава какво иска, защото фигурката ще й го даде. И така, леля ми се чудела какво да направи, за да не ходи известно време на работа, обаче да не ползва отпуск. Пътувала си с градския транспорт в София и изведнъж шофьорът набил рязко спирачки, тя паднала и си пукнала едно ребро. После известно време не ходила на работа.

Такива фигури направих и от дърво, и от глина. Но с времето всичките ги раздадох, а желаещи да ги получат не липсваха. А една голяма част просто ги изхвърлих. Периодично събирах всички натрупали се магически материали и ги изхвърлях. Магията е интересно явление, обаче по някое време започва да те обсебва.

Тука ще направя едно отклонение от фактологичните разкази, за да обясня причините, тъй като после може да забравя.

01-raw-of-transformation

Ето пътя на развитие на духа. От дясно на ляво са причините, а от ляво на дясно е проявеното развитие на събитията. И така, имаме един идеен зародиш (1), който изминава целия път на развитие, докато се превърне в осъзнал божествения си произход дух. Причината за това е, че богът се проявява като всичко, за да изживее безброй варианти на предположения за себе си, чрез които да се опознае.

Ние, хората реално не съществуваме сами по себе си, а всеки от нас е една божествена искра, която изминава този път. Ние нямаме цел сами по себе си, не съществува и такова нещо „себе си“. Ние сме устройства за проявяване.

idea-realization

Тъй като сме такива устройства, ние можем да приемем в съзнанието си някаква идея, която да осъществяваме. Истинските осъществители се вживяват до такава степен в идеята, че се превръщат в нея. Така те я осъществяват.

Но понякога на човек малко му омръзва и решава да изхвърли всичко.

Дойде и време, в която забелязах, че шахматните полета от Магура служат за отнасяне на различните символи към тях:

dscn3525

Става дума за една доста обширна теория, която проучвах няколко години. Шахматните полета представят пространството, в което се случват проявленията. Шахматните полета могат да се изграждат от по-малки към по-големи или да се разграждат по обратния път.

Всяка идея има нужда от поле в различен размер, за да се прояви. Съществуват десетина на брой естествени размерности, всяка от които е записана в Магура:

iiii-1

Това е размерът на „изреченията“, които се използват от самото Слово, за да описва явленията и събитията.

И така, в Магура е показано, че символите могат да се отнасят до полетата и дори до отделните квадратчета. Така можем да съставяме записи от магурски фигури (естествените символи на Битието, естествените градивни елементи на света), съставени върху матрици с нужната размерност. Вижте, това е невероятно силна магия, най-силната възможна. Това и исках, когато започнах да проучвам смисъла на магурските рисунки, това и намерих – истинската магия.

Ако разбирате малко от програмиране, шахматните полета са байтовете информация, а символите са процесорните функции. Не, че аз разбирам от програмиране, ама имах един съквартирант програмист и той много обичаше да разказва.

И така се стигна до един ден, в който започнах да правя следното: прерисувах по една рисунка на едно отделно лепящо се листче. Тия листчета ги лепях на една секция срещу леглото си във Видин. Така се получаваше едно пано от шахматно разположени рисунки. Рисувах нови и ги добавях. Видях, че когато броят на листчетата достигаше размерността на някое от показаните в Магура шахматни полета, то ми вървеше наистина много. Като добавях повече листчета с рисунки и развалях размерността, то нещата се връщаха в нормалното си положение.

Не знаех какви неща изписвам чрез въпросната подредба на рисунките, но забелязвах рязка промяна в това, доколко ми вървят делата.

След това загрях нещо друго. Вместо магурски рисунки, по квадратчетата на шахматните полета можех да разполагам букви и да изписвам думи, тъй като вече бях стигнал до идеята, че буквите ни и техният смисъл произлизат от Магура. Даже по-късно намерих ред потвърждения за това, например следното:

bulgarian

Замених символите от Магура с български думи, защото така знаех какво е съдържанието на магията, която правя. Първият вариант на тази магия беше много сложен за направа:

11

2

Няма да се задълбочавам в теорията и конкретните начини на работа. Това съм го писал някога в ранните си публикации. Но няма какво да ви баламосвам – магията, това е „мамата си джаса“ – за нея е все едно дали правиш добро или зло, дали обектът на магията вярва в нея или не вярва. Магията работи и това е. От тук нататък остават разни морални и етични въпроси, които въобще не са ми били на дневен ред. Аз проучвах, експериментирах, търсех познанието и го намерих. Просто тук не давам всички сведения докрай, защото съм видял възможностите и това би било все едно да оставя един камион с бомби на пощада и всеки да си взима.

Всъщност, за да се научи на магия, Миларепа е трябвало да си скъса задника от работа, от жертви и рискове за живота си. Така трябва да е – за да покажеш на съдбата, че ти наистина искаш нещо и не се бъзикаш, трябва да минеш 330 трудности. По случайност знание не можеш да получиш, особено такова знание. Така че, тука разказвам много откровено за магията, ама не давам нейния „детонатор“.

dscn3525

На тая снимка много добре се вижда понятието „магически радикал“, т.е. магически корен или това е една завършена идея, разположена съответно по полетата на пространството. Ето някои магически радикали:

привличам
многопари
встраната

то тук има три радикала:

привличам

многопари

встраната

които могат да се запишат и в друг вид:

при
вли
чам

мно
гоп
ари

вст
ран
ата.

И тъй, замених символите с букви и думи и направих няколко такива магии. Няколко от тях направих на себе си, като едната беше за това, че вече знам и разбирам значението на елементите на рисунките, прочита на рисунките и прочита на цели сцени. Това беше някъде към петата на година на магурските ми занимания и дотогава все още не бях прочел нито една сцена.

За това имаше една съществена причина. През 2008 година можах да направя около 100 снимки и след това затвориха рисунките за посетители и пускаха само специални гости с разрешение от кмета. Моите снимки не са били пълни – не са обхващали всичко. Така че, с тях не съм могъл да разбера всичко, защото са липсвали множество връзки. След като си направих тази магия, имах възможността да вляза отново и тогава направих пълни и много подробни снимки.

Скоро знанията ми за рисунките се утроиха и прочетох първите сцени. Мина още година и отвориха рисунките за посетители и направих още много снимки, ходих там още 150 пъти и гледах много неща на място, прочетох сцените, научих много за рисунките.

Тогава разбрах, че смисълът на магията е човек да прави на себе си, за да се развива. И, че магията не трябва да се прави на друг човек. Ние нямаме право да упражняваме насилие. Ние не можем да променяме мисленето и поведението на другите. Използването на магия по такъв начин довежда до там, че трябва да преживеем последствията, които сме създали за другия.

Магия само и единствено върху себе си, то това е и част от смисъла й.

Но пък в момент на ярост или в друга подобна ситуация нима бих се замислил за последствията? Не, аз съм човек и ще ударя с най-силното, с което разполагам – с магия. И това е удар, който наистина отеква мощно по бузата и в ушите на оня, който те е довел до това състояние.

Ама с времето много съм се укротил. Въобще не съм онова, което бях. Сега съм станал един такъв толерантен. Но е добре човек да има на ум да не се ебава с никого, защото не знае кой и как ще го тресне. Това е едно от окултуряващите въздействия на магията – кара хората да бъдат малко по-съобразителни.

За магията няма значение дали този, на когото я правим, вярва в магии или не вярва. И без друго, магията се прави тайно и той не знае за. Тя действа независимо от това. Единственото, което има значение, дали човекът си е заслужил последствията или не. Ако е направил нещо злонамерено, нарочно, тя ще му действа. Ако е бил неутрален в намеренията си или пък добронамерен, няма да му действа. В магията има огромна справедливост.

Ако човек разбере, че му е направена магия и каква/за какво, тя ще спре да му действа. Магията винаги трябва да е напълно тайна.

А кога започва да действа една магия? Когато забравим, че сме правили. Причината е в това, че всяко нещо изминава път от седем равнища на уплътняване. Първо, то е съвършено неоформена енергия. Второ, от тая енергия се изтеглят нишки. Трето, нишките се втъкават в образ – това е равнището на въображението. Следва равнището на тайно установените отношения – душата. Тук се прави описание на конструкцията, на построението. Следва равнището на ума, където се появява времето – тук се описват логическите последователности на поведението и измененията на нещото. Следва телесното равнище и най-накрая – равнището на действията. Затова, докато мислим за нещо, то няма да се случи, защото го държим на равнището на ума. Разбира се, първо трябва да си го представим и да го премислим, обаче после трябва да забравим за него, за да може да поеме по пътя си.

Вече знаете много и много за магията. Ще разкажа още няколко случая.

Имах невероятен страх от кучета. Ако видех някъде куче, гледах да мина от друго място. Направих си магия да прекратя това. И съм забравил.

Докато строяхме Дунав мост 2, там работеха много хора и имаше и столова. Много остатъци от храната се носеха и с тях се изхранваха над десет кучета, които бяха приютени в двора на офисите. Обаче с края на проекта много хора бяха освободени. За мен имаше доста работа по документалното оформление и останах повечко. По едно време вече нямаше от къде да се взима храна за кучетата, а и останаха много малко хора, които да ги хранят. Започнах сутрин да купувам стар хляб и да им нося. Това продължи навярно 2-3 месеца. И после изведнъж някак си установих, че вече не ме е страх от кучета.

Предпоставките така и така са си в света или поне в негови паралелни възможности. Магията прави нови връзки между съществуващи и/или потенциални възможности, а понякога ги създава. Можех и досега да се страхувам от кучета, но магията, която си направих, така подреди нещата и моето участие в тях, че това се промени.

По едно време във Фейсбука ме намери една астроложка, която се оказа, че ми е набор. Тя твърдеше, че е чела мои неща и проявила интерес към особени ми случай. Изучавала астрологията от гледна точка на психологията и предопределеностите в човешката психика. Поиска ми данните и й ги дадох, трябвали й за нейните проучвания.

И се започна – периодично правеше някакви изчисления и ме питаше наистина ли имам такива черти на характера. И действително много точно определяше особеностите ми.

Обаче беше зодия Телец, т.е. често дребнава, заядлива и досадна. И започна много да ме дразни с нейните едва ли не укори, че имам едни или други черти на характера. И един ден й рекох: ти имаш моите данни, изчисляваш и научаваш; аз съм в неизгодна позиция – дай ми една твоя снимка и по чертите на лицето ти ще ти кажа какви са твоите кусури. И с целия си акъл дамата рече: като си такъв магьосник, направи нещо, че да разбереш как изглеждам. Рекох й: моме, не ме предизвиквай.

Тя обаче продължи периодично да ме предизвиква. Изобщо, с нея трудно се разговаряше, защото постоянно правеше някакви провокации. Например, няма да те пита какво, защо, как, ами пита и какво, и какво, и как, т.е. с провокация. И така, няколко пъти го рече това – какво ще направя, като съм такъв магьосник. Една вечер ме вбеси много силно и седнах из а пет минути й направих магия да й пропадне защитата, която не позволява да й видя лицето, както и някои други неща, които няма да изреждам.

И съм забравил.

Купихме на баща ми нова кола и решихме да се повозим. Рекохме си да идем някъде около Вършец на къмпинг. Натоварихме палатки, спални чували, надуваеми дюшеци и т.н. и тръгнахме. Ама по пътя си рекохме, то е много тъпо във Вършец, хайде да ходим във Враца. И така направихме. Ходихме, гледахме и по едно време отидохме и в Регионалния исторически музей, който много ни хареса. Обикаляме си и гледаме и по едно време някакво симпатично момиче ми се пули насреща.

Всъщност беше голяма майсторка на погледите. Само с няколко погледа ме накара да си мечтая за нея. Стана ми невероятно интересна и тръгнах след нея. Ама на едно място се оказа, че е с някакъв мъж и си рекох: егати курвата – дошла с мъжа си, а се закача с мене и се отказах.

Вечерта се прибрахме, а на другата сутрин астроложката ми пише: видя ли ме вчера? Викам: къде да съм те видял? Тя: във Враца. Отговарям: ами то във Враца се разминах сигурно с 5000 души, от къде да знам ти коя си била от всичките? Тогава тя ми каза, че е била в музея и всичко ми стана ясно.

А тя била тръгнала сутринта в същия ден към Тетевен, ама нещо нямало автобус и се чудела къде да отиде. Тогава се появил братовчед й и решили да идат до Враца. И те така е.

Една магийка за пет минути какви неща прави. Но при правенето на магията трябва да си в подходящо емоционално състояние, защото това е една от трите съставки на магиите: дух (енергия), душа (построение, описание) и тяло (пространство за проявление).

В друг случай се започнах с жена, която била изнасилена, обаче се оказало много трудно насилникът да бъде вкаран в затвора, защото адвокатът му измислил той да твърди, че всъщност тя го била поканила, а сега лъжела. Освен това, като се почувствал относително безнаказан, насилникът започнал да се навърта около дома й и всичко това било доста ужасно. Тя просто не знаеше как да се отърве от случващото се и ме помоли да й кажа някоя магия. А има една отлична магия за разплащане на кармични дългове. И тя му направи тази магия.

Мина половин или една година и един ден ми писа, че той е умрял. Случват се такива неща.

Та така с магиите 🙂

Правил съм и други, не толкова интересни, а множество навярно сега не си спомням.

Направата на магии вече не ми е чак толкова интересна. Човек иска, когато не може. Когато можеш, не искаш. Има от година и нещо вече да не съм правил. То пък взе, че стана нещо друго – достатъчно е да говоря за нещо и то скоро става.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: