Skip to content

Върбовският Кръг

януари 15, 2017

Върбовският Кръг или само Кръгът е име, което дадохме на едно явление на варовиковия хълм над село Върбово.

%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%b1%d0%be%d0%b2%d0%be-2

Фигура 1. Върбовската глама.

Някога тук е имало няколко морета, на дъното на които се е отложил дебел пласт варовик. По-късно продължилото надигане на Стара планина е накарало целия терен наоколо да се нагъне и така се е образувал Белоградчишкият разлом – огромна строшаване и нагъване на земната повърхност. Понеже варовиковата плоча се е строшила, разделила на две части и издигнала, то са се получили две варовикови стени – една от север и една от юг. Тази от юг има формата на дълга редица от варовикови хълмове, които тук се наричат глами. И, понеже до всяка глама има село, то всяка глама носи името на съответното село. Така показанията на Фигура 1 варовиков хълм се нарича Върбовската глама.

Тук гламите определят начина на живот, формират метеорологичните условия и са дали причини и условия за създаването на множество местни приказки и легенди, които вече почти са загубени. Гламите лесно се разяждат от водата и затова в тях има множество пещери, включително и много дълбоки отвесни шахти. Местните приказки и легенди разказват за дупки на змейове, за чести срещи със самодиви и вампири.

Моето лично езотерично, магическо, мистическо, окултно и дори интелектуално развитие също се е случило във взаимодействие с този район и причината не е намиращата се наблизо Стара планина, нито Предбалкана. Причината са именно гламите.

%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b8

Фигура 2. Южната стена на Белоградчишкия разлом – дълга редица от глами.

Не са ми били нужни приказки, за да възприема гламите като особени. Това винаги съм го чувствал и сам и в някои периоди от живота ми те упражняваха върху мен много мощно притегателно въздействие.

Но трябва да се знае, че гламите са силно неплодородни. Повърхността им е осеяна с всякакви по размер и форма скални отломки, между които няма почти никаква почва. По гламите има храсти, трева и с мъка растящи дървета. Затова съществува и думата гламар – човек, чиито дела са безплодни. Това е такъв човек, с наклонност към такива занимания, от които нищо не се ражда. Такъв човек може да се нарече и гламав.

%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b0-1

Фигура 3. Теренът по гламите.

Както и да го гледаме, реално човек няма какво да търси по тези хълмове, там и енергията е ясно изразена мъжка и смазваща по силата си. Но мен са ме привличали много силно и доста пъти съм се качвал по тях, без да имам някаква ясна цел.

Гламите ни станаха (на мен, на майка ми и на баща ми) по-интересни през 1999 година. Тогава, след едно слънчево затъмнение и последвалото го силно земетресение в Турция, майка ми сънувала, че й показват нещо върху Върбовската глама. След това доста пъти гледала към мястото от съня си, докато накрая го видяла – Кръга.

%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b3-1

Фигура 4. Кръгът.

След това ни го показа. Наполовина в гора, наполовина на голо място.

Половината в гората е очертана от лисващи дървета, така че се получава нещо като просека. Другата половина е очертана от растителност върху голото място.

Отначало не казвахме на никого за Кръга. Имахме доста години на разположение да го наблюдавахме и правехме това при всяка възможност. Беше интересно да виждаме как от време на време растителността променяше конфигурацията си – сгъстяваше се и се разреждаше, появяваха се и изчезваха елементи. И всичко това ставаше доста бързо – понякога само за седмици, а друг път идваше и си отиваше мъглата, а след нея се забелязваха промени в конфигурацията на Кръга.

Това беше твърде странно, защото очертанията на Кръга са от растителност, включително храсти и дървета, а тя не може толкова бързо да се появи или да изчезне.

Очевидно беше и продължава да е, че нещо на самата повърхност или под нея кара растителността да расте по един или друг начин и така оформя огромната фигура на Кръга.

За първи път отидох там през лятото на 2000 година. Беше невероятна жега. Тогава имаше температури от над 40 градуса. В един такъв ден изпитах силно влечение да отида там. Въздухът едвам се дишаше, но вървях и започнах да се изкачвам нагоре по склона. Когато си на място, не можеш да прецениш дали си в кръга или не – на това се научих едва по-късно.

Тогава вървях нагоре и мен се надигаше огромно напрежение, което усещах като паника и страх. Тя се проявяваше като страх от появата на диви животни. Разбира се, това е само собствена интерпретация на онова, което действително е било. Ние често интерпретираме случващото се от позицията на собствените си особености.

Като се изкачвах нагоре, ужасът и паниката ми нарастваха все повече и започнах да се чудя дали да не се връщам, но и притегателната сила към нещо там беше невероятно голяма и затова продължих.

Вървях покрай гора, за която сега знам, че е вертикалната граница между гората и голата площ. По едно време стигнах до просека в дясно от мен, което беше широка метър и нещо. Дори и сега от спомена ме побиват тръпки. Това не беше наистина просека – нямаше отсечени дървета. Самата гора беше зелена, а в тази ивица нямаше дървета, а шумата по върховете на най-близките до просеката дървета беше напълно изсъхнала, но без да е окапала. Просто изсъхнала ей така, както си стои на клоните.

Същото видят още един път няколко години по-късно.

Като се изравних с просеката, вече щях да се побъркам от мощта на паниката, страха и ужаса. По-нагоре не отидох, а се върнах.

Това ми беше първото ходене до Кръга и тогава изпитах смъртен ужас. Това е, когато усещаш, че не си сам, но не виждаш никого. Тия дни гледах едно предаване, в което се казваше, че преминаването през магнитни смущения карало мозъка да изпитва усещане за присъствие. Може и такава да е причината, защото много години по-късно видях там компас да посочва север в различни посоки. А и все нещо кара тия дървета да растат то този начин.

Пет-шест години по-късно, т.е. някъде 2005 или 2006 година, ходихме там с майка ми и баща ми. Тогава вече бях студент в София – място, което не понасях. От изнервянето, храната и условията, а и от моята реакция към всичко това бях стигнал до там, че много често боледувах, а и раните ми заздравяваха прекалено бавно. На Кръга се одрах на едни храсти, но само след половин-един час раните вече имаха коричка – нещо, което не се беше случвало от година. Така че, чудодейно оздравях там.

Но Кръга има и едно свойство да хвърля хората. Вървиш си около него или из него, замислил си се за нещо и изведнъж се мяташ със страшна сила, падат, търкаляш се. Да, там наклонът е много голям – почти 45 градуса, теренът е труден. Но из други части на гламите нито веднъж някой да падне. Да не говорим да падне с такава засилка. А аз съм падал на Кръга 5-6 пъти, единия от които много яко. В долната част, в края на Кръга има няколко изправени каменни плочи и нещо като праг с височина 60-70 сантиметра. При слизане от този праг, краката ми се вдигнаха нагоре и с цялата си тежест паднах върху камъните на плешката си от тази височина. При такъв удар би следвало да имам счупени поне ребра, но само след десетина минути вече не изпитвах дори болка.

Всъщност, Кръгът мята хората много силно, но никога не ги уврежда сериозно. Имаме тълкувание, че това е начин да прекъсне настоящия мисловен процес на въпросния човек – защо, това ще стане ясно по-късно.

Та по подобни начини там са „скачали“ не един и двама души, като веднъж един приятел така се изхвърли, че със страхотна сила се превъртя няколко пъти по склона надолу. Като видях силата на падането и търкалянето и как крайници се мятаха във всички посоки по камънаците, си помислих, че със сигурност си е счупил ръцете и/или краката. Нищо му нямаше – както всеки път.

При други посещения на мястото ми се е случвало при преминаването на очертанията на Кръга да усетя мощен поток надлъжно на очертанието. Това е, което масово бихме нарекли „енергиен поток“. В действителност не знам какво е, но това определени ми се вижда най-подходящо. Все едно преминаваш напряко през река, но усещането за нещо, което тече, се създава от нещо, което не виждаш и не можеш да пипнеш.

А при едно от ходенията там с майка ми и баща ми ми направи впечатление едно дърво, което растеше на границата на гората и голата част вътре в Кръга. Дървото си беше зелено, с листа. Но един негов клон се протягаше от гората към голата част и листата по този клон бяха изсъхнали, но си стояха на клона. Разбирате ли, клонът си беше здрав, дървото си беше здраво. Само листата бяха изсъхнали, но си стояха на клона – точно същото, което видях при първото си ходене на Кръга – в цялата просека листата по върховете на съседните дървета бяха изсъхнали.

И тук стигаме до въпроса, какво кара тези листа да изсъхват така. Очевидно, причината не е липса на вода, защото дървото е пораснало, здраво е, по него има зелена шума. И само една част от него, която расте в друга част на Кръга, е засегната. И това не се дължи на почвата.

Мислили сме какви ли не варианти. Например, някога там да е имало някакви стени и те да пречат на дърветата да растат по ивицата в гората. Но навсякъде теренът е еднакъв – няма никакви следи от стени, обаче е налична разликата в начина на растеж. Мислехме също, дали има някакви скални пукнатини, които да отвеждат водата в една или друга посока и така да карат гората да расте в голата част и да не расте по ивицата в гората. Обаче не е това причината. Такава причина не може да накара само един клон на някое дърво да изсъхне.

Моето разбиране за нещата е, че растителността само следва движението на жизнена енергия. Че растителността се явява нещо като сянка или като проявление на някакви енергийни полета. Те могат да карат дърветата да растат или да изсъхват, но и само това.

%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b3%d0%b0

Фигура 5. Сравнение по години.

На Фигура 5 нещата се виждат много ясно. Съжалявам, че не можах да снимам Кръга по няколко пъти всяка година, за да покажа истинските мащаби на случващото се там, но и тези три снимки показват достатъчно.

Имайте предвид, че говорим за дървета – те нито растат бързо, нито изгниват бързо.

А сега вижте как една огромна част от Кръга се е оголила с времето, а след това пак се е покрила с гора. Това ми е правило впечатление през годините – дървета просто се появяват и изчезват все едно винаги си ги е имало там или все едно никога не са съществували.

И си мисля, че не просто някакви енергии карат растителността да расте или да умира, но и я материализират и дематериализират.

Как е възможно това? Това е възможно, ако този кръг се явява пресечна област на няколко действителности. Поне на две. Тогава с някаква периодичност в границите на Кръга ще се виждат фрагменти от една или от друга действителност, където нещата са почти еднакви, но не съвсем.

Теорията е много просто. Имаме безброй варианти на една и съща вселена и всеки от тях се различава по нещо малко от останалите. Но, понеже са варианти на едно и също, те имат пресечна област, в която всички са еднакви.

Сега си представете следното: искате животът ви да се промени, случва се чудо и той се променя. В действителност, вие вече не живеете в този свят, защото в него животът ви си върви по стария сценарий, но сте преминали в друг свят, където сценарият на живота ви е различен. Обаче човек никога не може да забележи това преминаване, защото то се случва като продължение от настоящата точка. Така човек никога не може да види промяната, може да я установи по-късно. Ако имаше рязка промяна, това би означавало разкъсване на материята на времето и пространството, край на битието. Напротив, промените се случват така плавно, че видимо ние си оставаме в същия свят.

Теорията ми е, че влизайки в Кръга, ние попадаме в област, която е еднаква за всички или поне за огромен брой светове – тя е тяхната свързваща точка, благодарение на която битието не се разкъсва и не се унищожава. Когато излизаме от Кръга, ние не се връщаме в стария си свят, а всъщност сме преминали в онзи, който отговаря на новата ни „вибрация“ – позволете да употребя това Ню Ейдж термин, без да съм му привърженик.

С това Кръгът работи като портал.

Странно съвпадение е, че един приятел пътувал с влак от някъде към съседното на Белоградчик село Орешец, където има ж.п. спирка. Във влака някаква баба го заговорила и, като разбрала, че е от Белоградчик, му казал „във вашия край има портал“.

Кръгът наистина има чудодейни свойства. Когато на мен ми се възстанови способността да ми зарастват раните, то преди това бях чел книга за житните кръгове и за техните чудодейни свойства и отидох на Кръга с мислите за това, че може да ми се възстанови здравето. Тези мои мисли са били моя избор на нова действителност, в която да попадна, а влизането ми в Кръга е било преминаване към нея. Но от моя гледна точка аз съм се върнал в стария си свят именно заради липсата на разкъсване и продължаването от същата изходна точка.

В друг случай бях чел книги за медитация, просветление и такива неща. В някои от тези книги се говореше за личен учител и много исках да имам такъв, защото мислех, че чрез него ще напредна много.

Сутринта на една неделя някъде през 2012 година отидох на Кръга да се помоля за учител. Следобеда трябваше да пътувам за Видин, защото там работех. Правеха ремонт на пътя, по който обичайно пътувах, и затова от известно време минавах по друг, обиколен. Е, в тоя следобед качих на автостоп един човек, който се оказа, че контактува с някакви ангели, които му предаваха различни сведения. Странно, но много от изводите от собствените ми проучвания ги чух от устата на тоя човек. Ето, учител се намери веднага, но на мен не ми хареса това, че неговите ангели много го командореха и той се опитваше да ми задава тон. Изоставих тази работа, защото видях, че не ми допада на моя характер и разбирания за „духовния“ път.

По-ценното тука е друго: кой може да ти изпълни желание в рамките на един или няколко часа? Никой, това е верният отговор. Може единствено преминаването от свят, където желанието ти не е факт, към свят, където желанието ти е факт.

Това е и причината растителността да се мени толкова бързо – Кръгът е синхронизатор на общата част между различните варианти на битието ни и затова общата част трябва често да се мени, защото продължава да отговаря на всички светове, които свързва.

Това е именно теорията, че ако променя местоположението на един камък в затънтена планина, с това променям целия свят, в който се намирам. Случвало ми се е дори и това. Ето го краткият разказ за случилото се:

Февруари 2014, приятни и топли дни. Близо до Скалата на Богинята-Майка.

Няколко пъти бях минавал по тази пътека, за да ходя до Скалата на Богинята-Майка, която тогава все още наричахме Главата, защото още не бях забелязал приликата й с една от рисунките на богинята в Магура. Този път се бяхме събрали десетина души от Белоградчик и се разхождахме. С нас беше и приятелят ми Ивайло Крумов, палеоархеолог. Той има набито око за части от неща, които си пасват едно с друго.

Като минахме през въпросното място, той забеляза, че два камъка имат съвпадащи контури. Бях минавал вече няколко пъти от там, но никога не ми беше правило впечатление.

12

Фигура 5. Ивайло Крумов оглежда контурите на двата камъка.

14

Фигура 6. Единият камък.

15

Фигура 7. Другият камък.

Гледахме, мерихме – действително това бяха двете части на една голяма кръгла плоча. Като ни обхвана една лудост – да наместим камъните, както са били. Отрязахме лостове от гората и започнахме.

13

01020304050607

Накрая камъните бяха наместени, но не докрай. Оставихме си малко донаместване за някой следващ път.

08091011

Чудихме се за произхода на този камък. Често по скалите се образуват скални гъби, горната част на които понякога прилича на пита, ама никога не съм виждал толкова кръгла. Ако имаше такъв произход, навярно просто се беше изтъркулила от по-високите скали, та се качихме да огледаме върху тях. Извисена скална площадка с един брой останка от плитък ритуален кладенец. Но никакви следи от съществуването на скални гъби.

Да беше воденично колело – не беше, защото наоколо няма река нито поток, нито по колелото има характерните отвори за мелнични камъни. Не знаехме и досега не знаем произхода на плочата.

През 2014 и 2015 водих посетители наоколо и веднъж една дама ми каза, че не трябвало да събираме камъка, защото такива камъни били печати на портали и не се знаело кой минава през тези портали. Като се счупел такъв печат, порталът се затварял. Да не ги събираме докрай, за да не възстановяваме портала.

През май 2016 гост ми беше Петър Няголов, който провежда лечения на особени места. Целта му бе лично да провери интересни места около Белоградчик, за да прецени кои от тях могат да се използват за лечение. Едно от местата, които той избра, е въпросната плоча.

Практиката с неговата група на мястото се състоя вчера, 06.09.2016. Още при предното си посещение той обърна внимание, че гората расте на почтително разстояние около плочата – на 3 метра от камъка от десетилетия не са расли никакви дървета и така се получава един празен кръг в гората.

Докато траеше практиката, забелязах няколко неща:

  1. Не само, че на няколко метра от камъка от десетилетия не са расли дървета, но и всички протегнати над камъка клони на дървета са изсъхнали;
  2. Преди преместването около камъка не са расли никакви фиданки, въпреки че има от къде да падат семена – погледнете снимките по-горе;
  3. След като почти сме сглобили плочата, около нея са започнали да поникват млади дръвчета от падащи от близък дъб жълъди. Младите фиданки около камъка са именно на възраст от една и две години.

Излиза, че докато камъкът е бил разделен на две части, намиращи се на 3-4 метра една от друга, около него не са расли никакви дървета, умирали са протегнатите над него клони и не са покълвали падащите по земята семена. Доста злокобно.

След незавършеното докрай събиране на двете части около камъка започват да растат фиданки.

Петър Няголов казва, че тази плоча обозначава точка на среща между дълбоки земни енергии и небесни енергии.

В групата имаше радиестезиолог, който след проверка даде ценни указания как по-нататък да се долепят двете части на плочата.

Описаното тук е експеримент, който не знаехме, че правим. То значи, че местоположението на всеки един камък може да има огромно значение за състоянието на цялата околност.

Като ходихме с онзи приятел, който падна жестоко и се претъркаля няколко пъти, с нас беше и братовчед му, който съвсем скоро след това ходил със сина да гледа на живо „Шоуто на Слави“ и там спечелиха автомобил, а той споделяше, че му е нужен и не знае как ще успее да си купи.

Ама всичко това не значи да се юрнем към Кръга и да започнем лакомо и неистово да искаме едно или друго, защото и това няма мярка, нито пък е целта на съществуването на този обект.

%d0%bf%d0%bb%d0%be%d1%87%d0%b0

Фигура 8. Варовиковата плоча преди надигането.

Да кажем, че така е изглеждала варовиковата плоча, утаила се на дъното на някогашните морета. След това, заради нагъването, тя се е издигнала.

%d0%bf%d0%bb%d0%be%d1%87%d0%b0-2

Фигура 9. Пропадане на част от плочата.

При този процес плочата се е спукала и се е разместила – дясната й част е пропаднала надолу спрямо лявата част.

%d1%81%d1%87%d1%83%d0%bf%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5

Фигура 10. Пропадане на плочата в района на Кръга.

%d1%81%d1%87%d1%83%d0%bf%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-1

Фигура 11. Линия на счупването, което е причинило пропадането.

Идваме до въпроса, дали има нещо под Кръга. Затова е необходимо да илюстрирам счупването и пропадането на плочата, за да се види механиката на процеса и да е ясно, че това счупване като ножица е прерязало на две скалата и всичко в нея по линията на счупването – разни пещери.

От лявата страна на счупването се намират Градището и Портата.

Портата е интересно образувание на самия скален ръб.

Фигура 12. Портата.

%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d0%bb%d1%8e%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f

Фигура 13. Илюстрация на Портата.

Две вертикални скални стени оформят проход към пропадналата част на плочата – в тая посока се получава една урва надолу. От отсамната страна на прохода теренът с времето пропада през този отвор и се е получил фуниеобразен сипей. От другата страна, от към стръмната скала към пропадналата част на плочата, зад отвора веднага се разкриват останките на много правилна правоъгълна зала. Всичко това гледа право към Кръга.

Някога тук е имало оформена „пещера“, която е водила под Кръга, но пропадането на плочата е прерязало тази пещера и сега галериите на „пещерата“ не са на някогашното си ниво, а са отишли много по-надолу и за преградени от скалите на останала нависоко плоча. Така „официалният“ вход към Кръга е бил затворен.

По останалата да стои стена личат останки от пещерни галерии – различните пещери в плочата, които са били „прерязани“ при пропадането.

%d0%b3%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%8f-1

Фигура 14. В средата на снимката върху получилата се при пропадането скална стена се виждат останките от прерязана пещерна галерия.

Една от тях прави по-специално впечатление.

%d1%88%d0%bb%d1%8e%d0%b7%d0%b0-1

Фигура 15. „Шлюзът“.

В средата на Фигура 15 се вижда нещо кръгло върху скалната стена, което прилича на капак и затова го нарекохме „Шлюза“.

%d1%88%d0%bb%d1%8e%d0%b7%d0%b0

Фигура 16. „Шлюза“ от близо.

Веднъж отидох до това кръгло нещо и то се оказа дъното на пещерна галерия – толкова кръгла и цилиндрична и така плоско и внезапно завършваща, че навярно е прокопавана изкуствено с някаква машина. Диаметърът на тази някогашна кръгла галерия е около 1,20 метра.

Значи, някога в тази скална плоча е имало пещеристи помещения с правилна форма и те са водели някъде отдолу под Кръга. „Шлюзът“ се намира под Портата и е бил част от същия „пещерен“ комплекс.

Не стига само това, има и друго.

%d0%b0%d1%81%d1%84%d0%b0%d0%bb%d1%82-1

Фигура 17. „Асфалтът“.

%d0%b0%d1%81%d1%84%d0%b0%d0%bb%d1%82-2

Фигура 18. Фрагмент от „Асфалта“.

%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5

Фигура 19. Разположение на елементи от композицията.

%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-1

Фигура 20. Разположение на елементи от композицията.

%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b3-3

Фигура 21. Съвкупности от концентрични окръжности вътре в Кръга.

Отплеснах се малко, но често се случва да видя неща, които не съм виждал преди, например, че вътре в Кръга има друга концентрична окръжност.

Да се върнем на „Асфалта“. Голяма част от него вече е ерозирала и отмита. Представлявал е един правоъгълник с размери 30х70 метра. Плочата „асфалт“ или „бетон“ обхваща участък с насечен терен, но горната повърхност на „бетона“ е равнинна. Следователно, този „бетон“ е бил изливан, за да създаде равна площадка и това е правено, когато теренът е бил хоризонтален – преди надигането на хълмовете. Става дума за преди милиони години.

Освен това, обикалял съм доста по гламите и на други места не съм виждал подобен материал, този „бетон“ не е характерно за гламите вещество. Той се намира само на това място и никъде другаде.

Това показва, че произходът му не е естествен. Представяте ли си – още преди надигането на тези хълмове някой е подравнявал обширна площадка до Кръга. Самият Кръг тогава още не е бил издигнал на тази височина, а е лежал хоризонтално на земната повърхност заедно с цялата варовикова плоча.

Има и друго. В съседство се намира и Градището – една ивица от натрупани камъни, за която се твърди, че е била римско укрепление. Но не бързайте -тука за всичко се твърди, че е било римско укрепление, а като отидеш, виждаш ритуални кладенци, т.е. било е светилище много преди Римската империя.

%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%89%d0%b5%d1%82%d0%be

Фигура 22. Градището.

В горната си част натрупаните камъни действително стигат на височина до метър, може би метър и двадесет. В долната си част „стеничката“ няма и 50 сантиметра височина. Такава миниатюрна стена не може да опази от никого, т.е. това няма как да е укрепление. Още повече, че камъните не са подредени в зид, а просто са натрупани.

%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%89%d0%b5-1

Фигура 23. Градището и линията на счупване на плочата, където се получава отвесна скална стена.

Съвсем наскоро забелязах нещо доста любопитно на сателитните снимки.

%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%89%d0%b5-2

Фигура 24. Симетричен на Градището образ.

На място няма как да ги видиш, защото едва личат, но на сателитна снимка се виждат достатъчно добре. Долу в ниското, върху пропадналата плоча, личат две дъги, които са почти напълно симетрични на дъгите на Градището и се съединяват с тях в една цялостна фигура. Мен това ме кара да мисля, че далеч, далеч назад във времето, още преди пропадането на част от плочата, Градището е била цяла затворена фигура. След това една част от него е пропаднала надолу и в днешно време ние съвсем не виждаме онова, което е било някога. Но отново става дума за колосална възраст. Всъщност, тази възраст не е чудна, защото имаме Кръга, Портата, „Шлюза“ и „Асфалта“ – все съоръжения с невероятна възраст, събрани на едно място.

И така, кой е строил тук, без да ни пита? 😀

Кръгът не е само кръг, погледнете:

Фигура 25. Кръгът като огромна буква Ф.

Всъщност, цялата конфигурация на Кръга е като на огромна буква Ф. Но това не е единично явление. Още по-голяма буква Ф също се намира в района.

Фигура 26. Белоградчишкият геоглиф.

Става дума за Белоградчишкия геоглиф – огромна буква Ф с дължина 70 км, изчертана върху земната повърхност чрез самия терен. А Върбовският Кръг се намира точно в центъра на геоглифа и има точно същата форма. Потресаващо.

Но и това не е всичко.

10

Фигура 27. Символът Ф от Магура.

Същият символ намираме сред праисторическите рисунки по стените на пещера Магура. И, обърнете внимание – той е затъмнен в дясната си част – точно както и другите два символа.

В Магура символът Ф е стилизация (производен е) на образа на Богинята-Майка.

3-aspects

Фигура 28. Трите аспекта на Богинята-Майка в Магура.

26

Фигура 29. Символи, производни на образа на Богинята-Майка.

Така узнаваме, че Кръгът е символ на Богинята-Майка, какъвто е и геоглифът. Но да направим една допълнителна проверка.

27

Фигура 30. Извадка от календара от Магура.

В магурския календар Земята в положението на зимно слънцестоене е отбелязана с подобен символ, а зимното слънцестоене практически е Коледа, когато Слънцето „се ражда“ отново. Кой ражда? Ражда жената. Коя е най-всеобхватната идея за жена? Богинята-Майка. Кой тогава следва да роди Слънцето-Бог? Единствено Богинята-Майка, която по-късно заради религиозен преврат бива „понижена“ в длъжност и е направен опит да бъде потулена, като е наречена Богородица или Божията Майка. Тя кога ражда Иисус? Да, на Коледа. А какъв знак е използван за Коледа в календара? Нейният стилизиран образ. А накъде сочи геоглифът? Сочи на 27,5 градуса на югоизток, където слънцето изгрява на Коледа.

Е, не станаха ли прекалено много съвпадения? Очевидно станаха.

След всичко това вече знаем еднозначно, че Кръгът е дело на Богинята-Майка, която май не е само вселенски творящ принцип, ами има проявление и от плът и кръв. Доказателство за това е Скалата на Богинята-Майка.

Но какво още е Ф?

Ето откъс от статията Българският език от гледна точка на магическата грамотност:

Цялостната дума за бог би следвало да е фот, който би съдържал в себе си и добро, и зло, и съзидание, и разруха. Интересно, че при гърците фот е думата за светлина, а пък Луцифер се счита, че е именно светлина.

Това не е величаене на гърците, а е величаене на Магура. Гърците са сродни на евреите племена, които идват като нашественици на Балканите и с хитрости заграбват и си приписват тракийските познания. Всеки може с чужда погача сватба да прави и с наследството от леля си от Америка да щрака с пръсти. Пък траките да не са живели на Марс? Не, те са живели на Балканите, където се намира същата тази пещера Магура с всички познания и блага, които произлизат от нея. Но в нашата родова памет е останало правилото да не изричаме името фот, за да не призоваваме Твореца, а да изричаме името бог, за да се ползваме само от съзиданието.

И нима по случайност Елин Пелин е избрал за дяволчето името Фют в книгата си „Ян Бибиян на Луната“? Само прочетете книгата да видите какъв илюминиран, просветлен, озарен ум я е писал, а такива са и повечето, ако не и всички разкази на Елин Пелин.

А знаете ли къде е роден Елин Пелин? В село Байлово. Там, в пещерите има древен астрономически комплекс, където са били изрисувани около 200 рисунки същите като тези от Магура.

И така, Ф е името на Твореца и Разрушителя на Битието ФОТ. Богинята-Майка е негово проявление, защото ФОТ е абсолютно всичко. Бог е само половината от него.

Но ФОТ няма да дойде лично да изпише името си за целите на съзиданието и разрухата си, а ще направи това чрез свое материално проявление. Някога, преди 50-60 милиона години тука е имало експедиция, която е създала т.нар. „Машинна зала“ – онова, което е под Кръга и заради което се случват описаните явления.

Това не е изолиран феномен. Преди около 250 милиона години някой създава „Тръбите“ – инсталация, намираща се в скални пластове под Белоградчишките скали, от която сега са се показали на повърхността железни вкаменелости с правилни форми – кръгли и правоъгълни тръби, колена, планки, плочи и профили.

%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f

Фигура 31. Кръгът като стабилизатор на планетата.

Ахх, какво съвпадение! Ъглите около Кръга точно отговарят на наклона на земната ос и на наклона на орбиталната ни равнина. Е, ‘айде стига бе! Няма стига, това е положението.

В календара от Магура символът

477

може да значи и Земя, и Луна. Луната е главният фактор, който стабилизира наклона на оста на Земята. Каква взаимосвързаност между Луна, Земя и Богинята-Майка, която е едно от проявленията на ФОТ.

В Кръга намираме средство за сътворение, средство за унищожение, самото име на Твореца и Разрушителя, стабилизатор на света, но и устройство за неговата промяна, порта между различните варианти на световете.

През него идват същности и идеи. На теб ще ти дадат една задача, на друг – друга. Ето моя опит с това:

Ето как са разположени моята къща във Върбово, Кръгът и Миленков кръст

%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b8

правоъгълен триъгълник с ъгли 30 и 60 градуса. А връх Клюн е право по ъглополовящата на правия ъгъл на триъгълника.

%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0

Къщата ми е много странно ориентирана – спрямо никаква световна посока, но оста й е право към връх Клюн. Някой е знаел точно къде и как да я построи. Ето геометрическата синтеза от светилището Чачин камък:

sinteza-1

И ето как синтезата се налага върху района:

babu-sinteza2

Опорни точки са Чачин камък, връх Бабу, върх Клюн и Кръгът.

И така, в тая къща нещата са малко по-особени.

Особени канали в пространството

Странностите на белоградчишкия район, които са ми известни, не се изчерпват с предполагаемите условия за създаването на човека, ами се проявяват даже и като необяснимо влияние върху разпространението на радиовълните.

Едно време покритието на GSM операторите все още не се беше разпространило по по-затънтените краища на страната. В района на селата Върбово и Чупрене имаше само покритие на Mtel и то не навсякъде. Globul имаха покритие най-близо в Белоградчик. Между Белоградчик и селищата от Чупренско се намира южната стена на Белоградчишкия разлом. Тя спира сигналите. По тая причина се е наложило да се изгради местен телевизионен ретранслатор, въпреки, че белоградчишката телевизионна кула се намира само на десетина километра по права линия – сигнал не минава през стената. Но на няколко места все пак имаше покритие на Globul – всичките те бяха в зоната на видимост на Кръга. Като че ли той осъществява някакво радиоразпръскване – на онези вълни, които попадат в северната страна на стената (от задната страна на Кръга). Сякаш те минават през някакво устройство във Върбовската глама, обработват се там и се излъчват през Кръга.

Интересно е, че „зад“ Кръга, т.е. от север се намират Белоградчишките скали, които представляват много сложна матрица, която преобразува лъченията – пречупват ги, отразяват ги, наслагват ги и какво ли не още. Навярно така обработените лъчения се поемат от гламите и след това се излъчват през техните особени точки.

Схема на предполагаемите взаимодействия.

Щом движението на радиовълните, а вероятно и на други лъчения, които не са нби известни, е от север на юг, то източникът на основните лъчения следва да е разположен на север от Белоградчишките скали. Известно ми е едно такова ямсто, което се характеризира със значителни особености – това е Рабишката могила, в която се намира пещерата Магура. Точно до нея се намира Рабишкото езеро, където веднъж наблюдавах стоящи вълни в продължение на повече от час и половина и те бяха съпътвствани от непрестанен ритмичен звук, подобен на този от движението на влак. Доколкото можах да схвана, ритъмът идваше от място под езерото и могилата. Това беше първия път, когато допуснах, че някъде отдолу се намира генератор на честоти.

След това, понеже в последните пет години пътувам всяка седмица между Видин и Белоградчик, наблюдавах влиянието на Рабишката могила върху разпространението на радиовълните. Пътят ми в едната си част има пряка видимост към могилата и тази си част радиото на колата ми винаги се смущава, като станциите се разместват. Когато изляза от зоната на видимост към могилата, всичко се оправя и станциите идват по местата си. Тези наблюдения ме карат да заключа, че под Рабишката могила съществува излъчвател на честоти, а самата могила е вид антена. Тези честоти, които са толкова съвършени, че могат да поддържат стоящи вълни в продължение на час и половина (иска се неизменно поддържане на честотата), попадат в матрицата на скалите и от там след обработка поемат пътя си към Кръга и след това в неизвестна посока.

Село Върбово се намира точно от южната страна на Кръга, само на около 1 км от него. Там съм наблюдавал един много странен ефект. В къщата си слушам радио – по-конкретно „Хоризонт“. Комшията, който живее на 20 метра от мен, слуша същото радио. Седя отвън на пейката пред къщата. Едно и също нещо по радиото първо го чувам от при комшията, а после и от моето радио. Като закъснението е голямо – достига и до две секунди, но не е с постоянна големина – мени се във времето. Очевидно, радиовълните достигат до моето радио след много голям преход. Но през кое място? За две секунди могат да отидат до Луната и да изминат почти половината път назад. Предполагам, че пътуват през някакво усукано пространство, което се създава от южната стена на Белоградчишкия разлом. Един от ръкавите на тези канали излиза някъде около къщата ми. В тази къща се сънуват много странни сънища и се случват някои необясними неща. След поредица от подобни събития спряхме да нощуваме там – за поне десет години. Мисля, че тези неща идват през предполагаемите канали.

Интересно съвпадение е, че всички регистрирани случаи на среща с черните безглави хора са точно в зоната на съсредоточено излъчване (Изображение 1). Навярно това е мястото, където интерференцията на вълните води до материализация.

Върбовските сънища

Най-запомнящите се за мен сън и среднощни събития се разиграха именно в къщата ни в село Върбово.

Сънят ми започна така: прибирам се с автобус от Видин към Белоградчик. Автобусът беше пълен. Всички говореха, но не толкова че ги чувах, колкото знаех, че говорят. Не им разбирах нищо. Бяха някак чужди, като от друго място, но не чужденци. По едно време ми стана ясно, че всички пътуваме за едно място – нещо като сбор на селото ми.

На село видях всичките си роднини събрани, а даже и много хора, които не познавах. След това се преместихме всички на едно място срещу Кръга. Там всички ме наобиколиха и трябваше да седна върху едно легло, зад което имаше огледало. Хората, на които имах най-голямо доверие, бяха най-близо до мен. От някъде знаех какво да правя. Взех лист и химикалка, затворих си очите и започнах да пиша, за да получа някакво послание от подсъзнанието си. Писах не малко. Като погледнах, на листа имаше нарисуван кръг с кръст в него. От тогава много почитам тоя знак. Усетих, че някой ме вика. Погледнах в огледалото и видях едната ми баба да ми говори от него.

Уплаших се, стана ми ясно, че много от присъстващите са починали близки и роднини. Стана ми ясно и, че пътуващите с автобуса са отдавна починали родственици. Хората около мен ми казаха, че нямало нищо страшно. Това било съвсем нормално, даже в рода ми имало два случая да видят починали роднини след смъртта им. Веднага се появи илюстрация на тия случаи – нещо като видео. Единият беше на нещо като гара с някакви стълбища. При другия един човек се качваше по един сипей на варовиковите хълмове (глами). Като разказах съня, нашите ми казаха, че имало наистина два случая. При единия дядо ми видял починалия си баща на някаква гара, но той много бързо се изгубил в тълпата. Пра-пра-дядо ми пък бил намерил „съкровище“ на гламата. Много често ходел там. След това станал много богат и влиятелен.

Като ми казаха, че няма нищо страшно, ми казаха и „хайде“. Седнах „по турски“ и си рекох „давай“. В тоя момент нещо като мълния се спусна през главата ми надолу към кръста и през мене влезе при нас. Болката беше неописуема. Виех и чувах гласа си метален, електрически.

Не се събудих рязко. Като че ли съм бил полу-буден. Известно време не можех да се ориентирам. Отвън се чуваше ужасен вой от двете елхи, но вятър не духаше. Беше сред лято. В стаята ми се струваше, че е изключително. С кожата си усещах нещо страшно и студено да се стеле ниско долу до пода в единия ъгъл. Като че ли ми наелектризираше кожата. Опитах се да си кажа, че това са само сънища, но не се успокоих. Може би около две-три минути се опитвах да остана спокоен. След това станах и тръгнах към стаята на родителите ми.

Тъкмо отворих врата и майка ми вече идваше. Имала ужасно усещане и май ме е чула да крещя. Отидох при тях. По никакъв начин не исках да оставам сам. А не бях малък – бях на 16. Легнах при тях. Майка ми беше решила да вдъхне увереност на всички, че няма нищо и се засили да спи в моята стая. Съвсем кратко постоя там и се върна. По пътя, като светна едната лампа, тя изгоря на момента. После баща ми искаше да ходи да спи там, но майка ми не му даваше изобщо да ходи.

По едно време се поуспокоих и започнах да рева неудържимо. Ревах дълго. После се успокоих още повече и започнах да разказвам, но почти не можех да говоря – заеквах много силно. Най-накрая, след часове бодърстване нащрек, чухме първите петли. Изведнъж стана много по-спокойно и заспахме. На другия ден всеки разказа неговата гледна точка. Обединиха се в едно общо цяло.
Минаха няколко дни, през които майка ми сънуваше дявола. Сънуваше, че се гонят с него – някаква игра за постигане на надмощие над другия.

Последната нощ сънуваха голям хълм и всички хора отивали към него, а хълмът бил в равнината. Върху хълма стоял огромен добър мъж, който взимал хората и ги подхвърлял нагоре, за да се хванат за небето и да се качат там. Но времето не му стигнало да качи всички, а долу имало още много хора.
Започнало да се заздрачава. Не помня посоката, май беше от изток, но от едната посока се появил дяволът. Носел се бързо над равнината. Нямал крака, а бил някакси до кръста. Ужасът бил неописуем. Едни хора бягали, други направо умирали от страх. И майка ми била много ужасена. Но останала и го гледала в очите. Тя действително е много почтена (цялото семейство сме патили от това) и дяволът не могъл да всели в нея страх. Обърнал се и се разпаднал.
Това беше още преди да разберем за Кръга и седем-осем години преди да погледнем по новия начин на Магура. Сега мисля, че хълмът е магурския хълм и, че там ще се разрази една от последните битки за спасяването на човека, като това всъщност вече се е случвало мого пъти. Но го знам сега, а тогава не съм имал и идея за това.

След това десет години не сме преспивали там, такъв ужас беше.

А мястото от съня ми, където приех тази сила, се нарича Миленков кръст. Миленко бил преселник от македонско. Бил е хайдутин и в крайна сметка го убиват. Къщата му там я купихме преди пет-шест години преди тези събития. Тя е строена преди около 150 години за Миленко. Ориентацията й не е като на останалите къщи – има някакво отместване от посоките. Строил я е пра-пра-дядото, който се е качвал по гламата, окъдето се е сдобил с огромо влияние и богатство.

Върбовската църква е на 7-8 века. Има легенда, че е първоначално е построена на Миленков кръст – срещу Кръга, но една сутрин се била преместила сама на сегашното си място. Там е защитена от една естествена стена от въздействието му.

Кръгът и гламата са много, много особени. Те са арена на странни събития и смятам, че ги пораждат, защото се намират точно в средата на огромния геоглиф Ф, който има функцият да материализира промисълта. В разказа „Алтруизин” на Станислав Лем героят рябваше да работи с една машина за създаване на чудеса, на която имало огромен надпис „ВНИМАНИЕ! ВИСОКА ТРНСЦЕДЕНТАЛНОСТ!” Не мога да си представя по-уместно предупреждение за близката околност на Кръга.

По-нататък предстои да ви запозная с един много интересен и заплетен случай на съвременно жертвоприношение и появата на древни същества, който се разиграва в близката околност. Предположението ми е, че такива същества се появяват в този район, когато се получат вихри във вълните, които се излъчват от кръга. Те навярно се пораждат от предизвикани смущения.

Път към отвъдното

Имам стари сведения в рода си, че доловете на върбовската глама представляват път към отвъдното.

Общ изглед на Върбовската глама от юг.

Прабаба ми често сънувала, че се изкачва нагоре по доловете и, когато стигала на върха, там били душите на умрелите хора. Моят опит с тези долове също е в подобна посока. Твърде субективен е, за да бъде споделен. Поне върху мен имат изключителна привлекателна сила и след всяко изкачване по тях животът ми претърпява промени. Дори самото изкачване за мен е някаква мистика. Точно в любимия дол се намира пещерата Малки печ, която е с триъгълен свод и течаща водя, където намерих възстановен древен олтар. Тази пещера е била светилище, а те в никакъв случай не се изграждат на случайни места.

При всички положения намирам, че по доловете следва да текат изключителни по мащабите си енергии от познат и от непознат вид. Формата усправлява поведението на силите, затова един огромен дол следва да представлява истинска магистрала за тези енергии. А, където текат големи енергии, нещата са винаги много странни, защото те деформират и времето, и пространството.

Имах възможността при едно погребение в село Върбово, да наблюдавам преминаването на душата в отвъдното. То стана именно по гламата.

Истината е, че чрез Върбовската глама не само ние можем да преминем отвъд, но и отвъд може да идва при нас.

И така, стана дума за сън, в който действието се разигра на местността Миленков кръст, където е убит Миленко, живял в моята къща. Връзка между къщата и мястото. В този съм получих символа кръг с кръст.

Минаха 16 години от тогава и група върбовляни поставиха метален кръст на мястото на стария. Оказа се, че се е случило такова разбъркване на събитията при връщането на земите, че притежаваме едно малко парче земя точно там, където трябваше да се постави новият кръст. Така по някакъв странен начин сънят ми се сбъдна – събраха се много хора на сънуваното място и с поставянето на кръста, Кръгът беше допълнен до кръг с кръст.

Тая година се загледах и в друго. Всъщност Кръгът е именно кръг с кръст:

09

03

В Магура го има и този символ:

780

Там той се намира над сцената, в която са изобразени трите аспекта на Богинята-Майка:

pb045107

Значи, това е символ, свързан с материализацията. Нормално е да е така, защото според това дали кръстът в кръга е вертикален или наклонен той значи място, град или идея, душа БА, идеен зародиш на нещата.

Колосален обект. Ако се сетя за неща, които изпускам, ще ги допиша.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: