Skip to content

Богове, духове, души на покойници, извънземни, пси-феномени, невероятни способности. „Добри“ оферти.

януари 3, 2017

В тая статия ще разкажа няколко на брой собствени ситуации и изживявания, които ще дадат някаква светлина по темата на кого може да се вярва, кой е добър, кой е лош и кои явления с какъв източник са. Не, че направените тук изводи претендират за 100% истинност, но на този етап такива са разбиранията ми. Всъщност темата е много заплетена и участниците в нея така са се маскирали, че по някое време човек просто се отказва повече да мисли по въпроса и навярно това е най-доброто решение.

Не знам как е при вас и какъв път сте изминали, докато попаднете на тази статия, но при много хора пътят може да е бил подобен, ако ли не даже и същия.

Започвам издалече с това, че още в много ранните си години имах такива ситуации, в които виждах около себе си неприятни неща. Тогава вярвах, че съм отговорен и даже виновен за ситуацията и, че има нещо, което мога да направя, та всичко да е отлично. Наистина вярвах, че ако бях достатъчно умен, ако можех да проумея какво трябва да направя, то можех да повлияя на всички участници в ситуациите и това да доведе до благоприятно развитие. Това е било някакво ранно усещане, че съществува такова поведение, такива действия, такъв начин на изказване, такива думи, които по такъв начин да повлияят на околните и на събитията, че всичко да е бъде отлично. И вярвах, че от мен зависи да намеря това решение и, че такова решение наистина съществува. Укорявах се, че не съм достатъчно умен, за да намеря верните действия.

Реално, това прави един маг – по някакъв начин, на границата на мислене, действие, въображение, нагласа на духа си, отношение към околните и на границата на правенето на нищо кой знае какво, магът така влияе на всичко около себе си, че то се развива в една или друга посока.

Такива неприятни ситуации се изживяват като неприятно и даже тежко мъчение, когато си в тях. Човек се чуди защо толкова много се мъчи. Но такива житейски ситуации, в които сме в слаба позиция и не можем да влияем чрез сила или директно, ние сме принудени с много силно желание да търсим алтернативни решения, в които слабият, невлиятелният и с малки възможности в момента човек може коренно да промени всичко. Такива ситуации ни карат да търсим решения отвъд стандартното, да мечтаем да развием някакви особени способности.

Тук идва интересният въпрос – кой ни поставя в такива ситуации. Едва ли може да се отговори еднозначно. Със сигурност може да се каже, че това се прави от онзи, който има интерес от последствията. Но дали това е нашето съзнание преди раждането ни в този живот? Нали има такава теория, че докато сме в отвъдното, си избираме какъв да бъде следващият ни живот, за да научим едно или друго. Може и така да е, може и сами да си избираме. Но, според Магура, не избираме ние.

В статиите Какво се преражда след смъртта и Магура йога става дума за това, че до един етап ние сме подвластни на смъртта.

01-raw-of-transformation

Чак в етапи 12 и 13 повече не се прераждаме, защото сме постигнали вечния живот като съзнателен дух, който е разпознал себе си като божествена искра и всъщност като бог. Ако все още не сме достигнали до тези етапи, ние периодично подлежим на рециклиране.

magura-cave-paleolithic-paintings-s4-numnbers-and-text-small

Душата ни се връща при Бог-Слово (който в много отношения се явява Сатаната), който прави от нея информационен извлек (плътния кръг) и създава дух, който ще се преражда:

640

Той бива „пратен“ за по-нататъшна „обработка“ – да бъде заченат и роден:

magura-cave-paleolithic-paintings-s4-numnbers-and-text-small

В тази сцена бъдещият човек е дори още по-силно програмиран, защото шаман го води обратно по пътя на прераждането до точно определена двойка родители, които са специално подготвени да го заченат.

При другия вариант след препрограмирането от Бог-Слово, духът със съдба сам си търси подходящи родители.

sceni-014

Този дух сякаш обсебва подходящите за него родители. Те чувстват това като желание един към друг и зачеват.

При всички тия отвъдни процедури свободата на действие е невероятно малка. Реално я няма. Свобода на избор и действие се появява при живота ни в тяло, след като сме се родили. Тогава имаме възможност да преминем от едно състояние в друго.

Причината за всичко това се обяснява много ясно в богомилската философия и космогония: енергията, духът произлизат от Бог (чието истинско име е Фот – виж Българският език от гледна точка на магическата грамотност), но този Бог не може да твори, той няма творческа способност. Сътворението се извършва чрез неговото проявление – Словото. Но словото няма енергия, няма дух. Богът има нужда от сътворение, за да изживее себе си чрез проявления, а Словото има нужда от творческата енергия. Затова те хем противоборстват помежду си, хем работят заедно. Сатаната (Творецът, Словото) се възгордял, защото сътворил всичко. Тогава му бил отрязан достъпът до енергията и той рухнат върху творението си – паднал на земята. Това значи, че е променил енергетичното си равнище, като е спаднал на по-ниско такова. Там създал човешкото тяло и поискал от Бог да му вдъхне живот. Бог пратил духа в тялото и така човекът оживял.

magura-cosmogony

figura-elementi-malka

Точно това се разказва в Магура – духът е от слънцето, което е символ за Бога-Баща (бога източник на енергията), а тялото е от плът.

Словото използва тази енергия, за да довърши мирозданието. Значи, в интерес на Словото е да участваме в какви ли не дейности, за да влагаме дух в мирозданието. Богът-Баща пък има интерес да изживява, за да върви напред по пътя на осъзнаването си:

01-raw-of-transformation

Ние сме сблъсъкът и взаимодействието на два интереса.

25

Тази сцена от Магура разказва, че в началото свещенослужението се извършвало чрез самия себе си – чрез живота на духа. Бог-Слово рухнал като човек на земята преди 25 400 години и дал на хората свещенослужение чрез средства.

Тази сцена може и да се датира по показания начин, но може и да не се датира, а просто да изразява вселенската история, а не историята само на човечеството точно преди нашето.

И така, човекът постоянно се намира под множество въздействия, които трудно се разпознават едно от друго. Всички те целят да изживяваме различни ситуации и да се развиваме. Затова ние биваме въвличани в най-различни житейски ситуации по много изобретателни начини. Всички тези начини имат за цел да ни накарат сами да поискаме нещо, сами да поискаме начина си на живот.

В моя случай аз още от малък имах наклонности към магията, но пък и житейските ми ситуации твърде често бяха такива, че да желая да намеря алтернативни начини за въздействие, за да решавам тези ситуации. Начинът на нашето управление е прост – ние бягаме от болката и се стремим към приятното и насладата. Накарай ни да ни боли и ние ще желаем да прекратим това. Покажи ни удобство и ние ще желаем да се настаним в него.

Такива и ситуации ни се създават – поставят те в нещо неприятно и някъде на хоризонта ти показват благоденствието. Пътят до там е много прост – да заявиш, че искаш да го изминеш.

И изведнъж се появява някаква „силно услужлива“ същност, която да ти „помогне“. Не е задължително да я виждаш или да я чуваш. Но тя ще те преведе там. Въпросът е, че това въобще не е подарък, нито пък е от „добро сърце“. Водейки те натам, тази „услужлива“ същност впряга духа ти в едно или друго, което й е угодно. Тя не може да получи енергията ти, ако ти сам не пожелаеш да я вложиш в нещо. А тя ти предлага някакви „проекти“ – някакъв начин да стигнеш до „доброто“ (до удобното), пък ти трябва да живееш по тоя начин, с което наливаш от собствената си вода в нейната воденица.

Сега лесно ще разпознаете такива моменти в моята история. Все така ми се получава, че където и да отида, винаги наоколо се разиграват някакви истории с духове (но духовете не са Духа), с магии, с телепатия, някакви по-заплетени сюжети. И все така се получава, че започвам да говоря за това с някого и скоро се заформя едва ли не „кръжок“ по тия въпроси. Даже и с блоговете ми за Магура и скалите стана същото и при това е най-мощният ми е дълготраен „кръжок“ досега.

Ето извадка от една от най-ранните ми публикации:

Роден съм в Белоградчик, но не желаех да уча там. Отидох да уча на село, където живееха и работеха майка ми и баща ми. Намирам, че това е било едно от най-верните решения в живота ми. Там можах да попадна в няколко мистерии.

Първият случай беше, когато бях във втори клас. През междучасията ходехме в една малка горичка над училището. Веднъж там намерихме убито куче и, докато стояхме единия път до него, устата му започна да се отваря. Сега разбирам, че това се е дължало на разложението, но тогава си го обяснихме с духове. За мен това беше безценно. Даде ми чудесна почва на мисълта и въображението. Скоро нарекохме горичката „Духовата гора” и ходенето там се превърна в нещо като ритуал. Винаги стояхме, докато задуха вятър. Това значеше, че е време да се връщаме за следващия час. Веднъж не послушахме вятъра и закъсняхме много, а тогава все още тези неща много се следяха. Ядохме бой и бяхме силно смъмрени и засрамени. Не помня вече как установихме, че трябва да си тръгваме, когато задуха вятър, но му се доверявам и до днес. Тогава часовниците не бяха много разпространени, но пък имах дарбата да намирам изгубени часовници. Все едно предварително усещах къде се намират и, когато отивах да погледна – там стоеше поредният часовник. От тях нищо не остана и това е по-добре. Най-ценното е, че ги намирах. Такива неща ме научиха да вярвам на интуицията си, а откъде идваха, не знам. Сега мисля, че идват от нашето по-висше съзнание, което не осъзнаваме, но то винаги се стреми да ни научи на нещо и да ни подтикне да извървим определен път.

Покрай Духовата гора веднъж ми се случи да се прибера от училище и в нас да няма никой. Баща ми щеше да се прибере няколко часа по-късно. Нещо бях напрегнат и не ми се стоеше сам, въпреки че беше светло и по обяд някъде. Както си седях в хола, виждах през матираното стъкло на вратата, че външната врата се отвори. Рекох си, че баща ми се е прибрал. Не помня точно как стана, но след малко установих, че даже е светната лампата в коридора. Повиках го, но никой не ми отговори. Отидох да угася лампата. Никой не беше дошъл. А аз си знаех, че това е бил дух.

Години след публикуването на този разказ вече мога да кажа, че е много вероятно да ни води не нашата „висша същност“, а принаден към нас дух – някакво същество. Това същество може да ни „нашепва“ едни или други сведения – къде е поредният изгубен часовник, да се проявява като нашата интуиция и т.н. Причината е проста – да му се доверим, да му имаме доверие, да го следваме. Никъде в Магура няма интуиция. Има съзнание, има инстинкти, но няма интуиция. Не твърдя категорично, че такива прикачени към нас същества са добри или лоши – те си имат техните цели, както и ние си имаме нашите. Но те ти дават някакви сведения, които променят поведението ти.

Истина е, че сами ги викаме да се прикрепят към нас. Това се получава лесно най-вече на тези, които сме силно емоционални, с необуздано въображение и със склонност да вярваме в недоказани неща. Случва ни се, защото в множество ситуации ние мечтаем и искаме да имаме някакви извънредни способности. А разните същества само чакат някой да им поиска помощ и веднага идват – разбира се, за да си постигат собствените цели. Те са като кредитните агенти – винаги готови да ти отпуснат един кредит, ти само кажи.

Ето продължение на разказа:

Пак горе-долу по това време започнах да наблюдавам следното: отивах до тоалетната, правех каквото правех и излизах. Всеки път след това лампата в тоалетната беше светната. Рекох си, че я забравям и затова реших нарочно много добре да си следя действията и обезателно да я изключвам. Е, уж наблюдавах, уж гасях всеки път, но накрая, като поглеждах, лампата все си беше включена. Та нямах много голямо доверие на собствената си наблюдателност за такива неща. Имах си една отвеяност и отдадох това на нея. В крайна сметка реших, че случаят с лампата в коридора е същият, но това беше просто едно решение, едно обяснение. Иначе си знаех, че не съм ходил аз да я светна, пък да съм забравил после.

Сега разбирате по-добре и следното: тези същества често извършват дребни промени, за да привлекат вниманието ни. Когато вниманието ни е привлечено към странни събития, ние сме къде-къде по-гостоприемни за такива невидими „сътрудници“.

Но в никакъв случай не искам да ви насърчавам да бъдете тъпи и ограничени. Не искам да ви насърчавам да ограничавате интересите и вниманието си до заработването на приходи, до яденето, пиенето и спането. Никога не бих заменил живота си, макар и изпълнен с духове и неясни цели и интереси, с живота на човек, който е постигнал пълния си потенциал на развитие още в осми клас и от там нататък живее всеки следващ ден като предишния.

Разказвам това, за да знаете 🙂

Минаха доста години, без да се случват някакви особени неща, до един ден, когато с другите деца си играехме.

Живеехме в общинско жилище под наем, в един много симпатичен триетажен блок. До него започнаха в края на соца да строят нов, същия, но го свари демокрацията и така си остана само на груб строеж. Децата го наричахме Новия блок. Играехме там много.

Едно лято още сутринта към девет-девет и нещо започнахме поредната игра там. Играехме на войници. Тичахме навсякъде и някъде към обяд се събрахме всички на стълбището на третия етаж да почиваме и да се приготвяме да си ходим. Говорихме си. По едно време светлината като че ли стана някак странна – може да е минал облак и всякакъв вятър утихна. По тавана се чуха някакви стъпки и малко пепел се посипа между стълбищата. Много добре знаехме, че горе не може да има никой, защото няма как да се е качил, понеже ние през цялото време обикаляхме там и не видяхме никой да се качва. А всички бяхме на стълбището на третия етаж.

Осъзнахме това. Разбягахме се бързо и скоро не ходихме. Всички мислехме, че на тавана на Новия блок има дух. После, като помислих, се убедих в това още повече. На тавана беше винаги страхотна жега и задух, защото никакво течение не се получаваше. Затова не можеше вятър да е съборил пепелта.

Няколко години по-късно пак бяхме там и пак играехме на някаква игра, нещо като криеница. Един приятел беше махнал няколко керемиди от покрива и се качваше отгоре, за да не могат да го намерят. Беше мой ред да търся и аз знаех къде да го намеря. Качих се на тавана и отидох към дупката в покрива. Чувах стъпки отгоре и знаех, че ще го спипам. Обаче ме беше страх от високото и не излязох на покрива. Чаках. Някъде отдолу другите започнаха да викат да си ходим, защото нещо беше станало. Беше пак по обяд и пак имаше някакво странно усещане на оня таван. Не се чувствах комфортно. Започнах да викам приятеля да си ходим, защото така викаха отдолу. По едно време чух някой да идва зад мен. Беше приятелят – не е бил на покрива. Не исках и да знам кой е ходил по покрива, щом не е бил той, но се досещах. Там не беше никой от останалите, защото те бяха на по-долните етажи.

Тогава историята за духа от Новия блок трайно ни развълнува. Дълго се наговаряхме пак да отидем през лятото по обяд и да чакаме на същото място. Беше ме страх, но не можех да си позволя да ми се смеят за това и с едно момче отидохме. Седнахме на стълбището на третия етаж и си говорихме. По едно време светлината стана странна и вятърът утихна. Усещането беше много особено – като в моментите, когато целят свят притихва. Пак се чу шум от тавана и пак се посипа пепел между стълбищата. Този път не бягахме, защото бяхме решили, че не трябва да се бяга. Затова слязохме бавно, но поне аз имах огромно напрежение в себе си.

Решихме, че ще ходим пак, но вечер. Направих приготовление за тая цел. В една от стаите начертах голям кръг на пода, за да бягаме в него, ако се наложи. От „Вий” на Гогол знаех за това.

Дойде въпросната вечер и започнахме да се качваме по стълбите с фенерчета. Когато правех завоя на втория етаж, както светех напред, на стената лъча от фенерчето очерта за секунда една човешка сянка, но пред мен нямаше никого. Може и да е било някакъв трик на психиката. Не знам, стана бързо.

Тази извадка е съвършен пример за това, как някой или нещо се опитва силно да привлече вниманието ти.

Продължение на историята:

Мина още доста време и бяхме на разходка из една гора. Доколкото си спомням отидохме за гъби и носехме един голям плик, но не намерихме гъби. Обаче намерихме примки на бракониери и ги прибрахме. Имаше поне двайсетина. Набутахме ги в плика и си тръгнахме. Чудехме се къде да си ги скрием и накрая решихме да е в мазето на Новия блок, но се уговорихме да не се разделяме. Обаче приятелят ми го обвзе някаква твърдоглава решителност и се замота из помещенията. Бях сам в едно мазе. Като че пространството се огъна и все едно таванът много бързо извибрира надолу към мен. Зави ми се свят, усетих, че нещо влезе в мен. Знаех, че съм вселен от духа.

Предната година намерих у нас една книжка – „Медитацията – път към просветлението”. В нея предупреждаваха да се чете по-нататък, само когато се усвои всичко до тук. Бях усвоил само две-три медитативни упражнения и книжката изчезна безследно. Но бях научил задаването на въпроси към цялото си съзнателно и несъзнателно същество. Исках да видя кой се всели в мен и започнах медитацията. Изпращах един и същи въпрос стотици пъти към всичко в себе си. След това зачаках. Тогава се появи видението. Фучах из Новия блок като чисто съзнание. Аз бях духът и сам се бях вселил в себе си.

Всичко друго съм очаквал, но не и това. Мислих по въпроса. Първо мислех, че това е съвкупността от мисли и емоции, които съм отделил на това място през годините и така се е оформило сравнително самостоятелно съзнание, което е искало да се върне.

Но след това разбирането ми стана по-рафинирано. Преди да се случи това имах идея за внасяне на съзнанието си в някакъв обект – конкретно в стъклена запушена дамаджана малко преди смъртта, за да се избегне разрушаването му или отиването в ада или в рая. Това съзнание щеше да чака, докато някой не попадне в близката околност на обекта и не бъде впечатлен от нещо. Тогава той щеше да е отворен и съзнанието да се всели в него. Опитвах няколко пъти да пиша разказ с този сюжет, но не се получаваше.

Постепенно с годините разбрах какво беше станало тогава. Към края на живота си съм навлязъл в дълбока медитация и съм си припомнил момент от детството си, когато нещо силно ме е впечатлило. Така съм пренесъл съзнанието си в този момент и на това място. Там то се е вселило в мен, като така съм дал сам на себе си опита на целия си живот, когато съм бил на четиринадесет години.

Това е техника за постигане на просветление в рамките на един живот. Могат да се направят 50, 100, 200 такива кръга, като всеки път съзнанието и разбирането нарастват неимоверно.

Едно от най-трудно постижимите неща е прераждането в човешко тяло, което дава най-големите възможности за просветление. Затова тялото може да се ползва толкова, колкото е потребно.

Всеки такъв цикъл изменя съдбата на себе си в началото на живота и краят на живота е друг. Така се изживяват огромни множества от опитности в рамките на един живот. Привидно е парадоксално, но не е, защото действието се развива в огромни множества от паралелни реалности, които са обусловени от различните направени избори при всеки цикъл.

С това вече имам перфектното обяснение защо поглеждането по нов начин към събития от миналото лекува чудодейно ума и тялото. Това е, защото като си припомним минал травмиращ момент, ние пренасяме съзнанието си там и тогава. А това е момент, в които сме силно впечатлени и отворени за въздействие. Там прехвърляме знание за всички последствия, както и нови гледни точки. Това променя съдбата на миналото ни аз, а с това променя и настоящето.

По този начин си обяснявам и интуицията – изправени пред съдбовен избор, ние сме силно впечатлени. По-късно си спомняме за този избор и знаем неговите последствия. Понякога задълбочено мислим за тях, което прехвърля информацията в момента на избирането. Там това се проявява като интуиция.

Това е най-висшата магьосническа практика – да се изживеят безброй животи  в рамките само на един живот. Целта на такова начинание е да станем Магребал – богоравен.

От тогава започнах да знам и да разбирам. Просто изведнъж. Изведнъж станах сякаш сто пъти по-умен, все едно си припомнях. Минаваха години и четях в книги неща, които предполагах още тогава. Винаги минаваше време и сведенията ми се оказваха верни.

Такъв живот може да не е по вкуса на всеки, защото води до отдръпване от участие. Предварително да знаеш кое как ще стане и нищо повече да не ти е наистина интересно. Такъв живот може да се превърне в дълбоко отегчение от живота и да стане много опасен.

Тук съм дал друго обяснение за интуицията – това е собственото ни съзнание от бъдещето, което вече знае какво се е случило.

Виждате и друга дефиниция за дух, който се опитва да ни привлече вниманието, за да ни обсеби – собственият ни дух от бъдещето.

Реално, това са мои хипотези за същността на явленията. Истината може да е съвсем различна. Може да съм се обсебил сам, а може и да ме е обсебил друг, който иска да изглежда така, сякаш е аз, за да не се съпротивлявам и да не го изгоня. Защото едно обсебване няма вечна власт – то е станало, защото сме го поискали. Ще се прекрати, които поискаме да се прекрати.

Но имам и следните подозрения – че онова, което се добави към мен (което ме допълни, обсеби), е Иван Белперчинов. Ако сте любопитни, можете да прочетете историята в тази статия.

Как и какво точно се случи тогава, не знам със сигурност. Но са налице фактите – промяната с интелигентността ми и това, че внезапно започнах да знам невероятно много неща, които никога не съм чел и от никого не съм чувал, а много години по-късно започнах да ги намирам написани.

Във филма „Миларепа“ от 2006 година, който разказва за живота и просветлението на невероятния тибетски светец Миларепа, той трябваше да приеме в себе си дух, за да постигне майсторство в магията. Миларепа е реална историческа личност с рожденото име Тьопага, живял в Тибет през X-и век. Изглежда, че няма друг път да се направи това.

Чел съм също, че и Дънов се върнал от Индия с вселена в себе си същност.

А сега няколко думи по смисъла на „безкрайния цикъл на животите в рамките на един живот“ или многократното завръщане на съзнанието от края на дните към началото на дните. Още тогава си мислех, че това е начин да избегнеш отиването в рая или ада. Сега виждам доста смисъл в тези си размисли. Целта е да избегнеш препрограмирането от страна на Бог-Слово след телесната си смърт, да си дадеш достатъчно много време, за да достигнеш до състояние 12 или 13, когато вече си неподвластен на смъртта.

01-raw-of-transformation

Проблемът с препрограмирането от страна на Бог-Слово не е друг, а е загубата на съзнанието. От смъртта се връщаш с заложбите си – докъдето си си развил способностите, но без спомените, без съзнанието. През новия си живот трябва да стигнеш на нивото на старите си знания и способности и да ги задминеш. Всичко това ти отнема толкова много време, толкова много прераждания, че едва ли не край няма. И това е изгодно за Бог-Слово, защото влагаш енергията си в завършването на мирозданието. Изгодно е и в голяма степен за Бога-Баща, защото чрез теб като свое проявление той изживява себе си. Така че, и от двете места не можеш да се надяваш на помощ. Само магията ти дава възможността да направиш „безброй животи в рамките на един живот“.

Последва дълъг период на разни практики, но тях ще разкажа в своеобразното продължение, което ще се отнася за магиите.

Сега се пренасям много по-късно – някъде към края на 2007 година. Тогава сънувах силно впечатляващ сън, в който на небето се появи следната звезда:

mandala-1

А към края на 2016 година някъде във Фейсбук видях изображение, на което бяха показани символите на различни „галактически империи“, сред които и на Плеядите. Жалко, че тогава не запазих изображението, сега не успявам да го намеря. Даденият за Плеядите символ е почти същият като тази звезда. След като сънувах, минаха 3-4 месеца и попаднах за пръв път при рисунките от Магура.

Интересно е, че в периодите, когато ми се случваха странни неща, когато „пси“ способностите и проявленията ми се увеличаваха, то обикновено, ако не и винаги, все нещо ми се въртеше из главата за извънземни.

Например, някъде на около 13 – 14-годишна възраст малко ми беше поомръзнало вече от условията на живот и много исках да науча такива начини на взаимодействие със света, че оправя проблемите. И отнякъде ми се яви идеята да си напиша един документ, който го кръстих „Резолюция на Галактическия Съвет“ с някакъв номер, не го помня. В него си описах какви психически и магически способности ми се дават. Хах, колко тъпо звучи! Първо, не виждам по каква логика някакви извънземни следва да владеят магията и пораждането на паранормални явления – не би ли трябвало това да е работа на духовете? След това, въобще не знам от къде ми е дошла идеята за Галактически Съвет, тъй като за път чух и четох за това може би 15 години по-късно. И не само, че четох, ами и в една от книгите на Мариана Везнева ставаше дума именно за същото – извънземни, които пораждат паранормални явления и могат да ти дадат извънредни способности да вършиш разни неща чрез психиката си.

Хм.

Естествено, в този „договор“, който написах, си бях изредил и мои задължения, но тук няма да разказвам за тях. Факт е, че такива способности ми се развиха. Факт е и, че си изпълних задълженията 😀 Ама да знаете – много пъти в тежки моменти заявяваме на ум или на глас, че сме готови да дадем или направим нещо си, за да се разреши ситуацията, а после забравяме. Ситуацията някак се разрешава, а после се чудим и ридаем, защо животът ни е отнел едно или друго – просто е – направили сме го залог.

Изобщо, не са никак редки ситуациите, в които някакви същности така ни разбъркват битието, че да изпаднем в ситуация на страдание и с готовност да поискаме помощ и да обещаем нещо в замяна. Това е и целта на тези ситуации – помните, онези много обичат някой да им поиска помощ, защото само така им се дава разрешение да действат.

По едно време даже четох и гледах филмчета за това, че всъщност извънземни няма, а това са някакви „многоизмерни същества“, т.е. демони и други такива, които се представят за извънземни, за да прикрият истинската си същност от нас. Като ни се представят в телесна форма, ни карат да ги възприемаме много по-лесно и като много по-близки.

Там също се твърдеше, че когато виждаме „НЛО“ в небето, това били всъщност разните видове духове, които се представят като извънземни.

Някъде към средата или към есента на 2008 година у мен много силно се разгоря темата Магура и вече почти само за това мислех. Вечер, като лягах да спя, първо се отпусках дълбоко и размишлявах върху рисунките или пък ги оставях просто да присъстват. В квартирата във Видин имаше един хладилник с компресор, който доста звучно се включваше. Една вечер, като се отпусках така в себе си, изведнъж се включи компресорът (винаги е изведнъж) и ми се мерна някаква рязка синкава светлинка. Но това стана при затворени очи. Рекох си, че някъде хладилникът дава на късо и ходих да гледам. Изчаках няколко включвания на компресора, но нямаше никакъв проблем. Легнах, пак се отпуснах – и пак същото – пак ярка, внезапна синя светлина. Скоро изключих хладилника и не го пусках повече. След това забелязах, че тази светлина се явява при всякакъв по-рязък и неочакван шум.

Така най-сетне разбрах, че при определена степен на отпускане стигах до състояние, при което звуците ми се явяваха и като светлина при затворени очи. По-късно четох, че това бил един от признаците на психотронно въздействие върху човешката психика. В други случай, но много по-рядко, ми се е случвало в отпуснато състояние да чуя и даже „усетя“ в главата си нещо като рязка експлозия и пак да се яви ярко проблясване. Дори веднъж имах случай при напълно затворени очи да не виждам тъмнина, ами светлина.

Контролът на ума чрез технически средства има за цел да поставя в ума на човека някакви идеи и задачи, които човекът върши в състояние на вманиачаване – точно като мен с Магура.

Много пъти ми се случваше да не знам нещо за рисунките, да медитирам така върху някоя рисунка, да се случат пак тези ефекти, след 1-3 дни да ме осени идея за рисунките и да се заема да я пиша в блога си. Става дума за първия ми блог www.kikowsky.blog.bg, в който записвах спонтанни идеи в неподреден вид. Идеите дотолкова силно напираха да бъдат записани и споделени, че често вършех това на работа и не се заемах дори със спешна работа, докато не приключех статията. За много от статиите след това не помнех добре какво съм писал, но в момента на писане разбирах идеята съвършено. След време прочитах написаното и се оказваше много проникновено.

В така описаното положение са описани всевъзможни признаци на използване на ума ми за внасяне на информация в битието на Земята. Тогава не го разбирах по този начин.

Истината е, че всичко това съм го искал сам, но никъде нямаше пояснение, че всичко това ще стане по този начин. Поотделно ми се е струвало много интересно да виждам цветове при различни звуци – това ми се даде. Искал съм да знам – даде ми се. И така нататък. Каквото съм искал, винаги ми се е давало, но никога с предварително обяснение какво именно ще получа. Така че, нещата могат да бъдат много манипулативни.

През същия период вече знаех, че Магура напира да се завърне сред човечеството. Че отдавна е била обезсилена и изтласкана настрани, че пренебрегването й е част от опита да се скрие, но също така и, че идва времето да се завърне. Разбирах, че работата ми по смисъла на рисунките е част от това завръщане. Но нито тогава, нито сега имам знание какво именно е Магура – какво стои зад рисунките и какво именно ще се завърне чрез тях.

В същия период имах и следната случка: седяхме си с едно гадже на пейка в парка на Белоградчик. Беше много приятна лятна вечер – всичко ти е наред. Бях се загледал в небето и много искрено казах „ех, сега да ни се покаже и едно НЛО…“. Не знам дали минаха и 20 минути и се започна. В следващите две седмици видях няколко, като те сами ми привличаха вниманието в определени части на небето, където за секунди се разиграваха нетипични неща сред звездите.

Тогава започнах да сънувам и невероятно ярки извънземни сънища. Най-общо се повтаряше следният мотив: на Земята съм, нещата не са наред, не са добре, отиваме към гибел или вече сме в гибелта. Но внезапно се появява огромна надежда – в нощното небе започват неописуемо красиви и хармонични, но съвършено сложни, неестествени и невъзможни да си ги въобразиш танци на звезди и светещи точки. Идва внушението и посланието „ние сме тук, ще ви помогнем, ние сме съвършеният космически ред и светлина“. То не идва с думи, разбира се, а като усещане. Но все пак отлично разбираш какво се има предвид.

Изпълва те едно желание да ги повикаш и да дойдат да оправят всичко до неговото съвършенство, да се възцари рая на земята.

И, наистина, те само това чакат – да им поискаш помощта. Затова има Ню ейдж, който ти обещава невероятно блажен и усмихнат живот като на зеленчук в слънчева градина, стига да го поискаш. Стига да го поискаш. Това е подготовка на земното, човешко съзнание да поиска помощта на „светлината“. Дадем ли картбланш на тази „светлина“, просто не можете да си представите какво се нарича робство – добро насила. Но техните рекламни стратегии са просто невероятни – всичко е толкова лъскаво, толкова обещаващо, толкова хармонично и светло.

Простете, но като ми говорите за светлина, братства на светлината, вселенски ред, хармония и други такива, мигом се заявявате пред мен като зомбита.

Мракът на ада е едната крайност, въпросната „светлина“ е другата крайност, която е също такъв ужас и безумие като ада и неговите демони.

Най-шокиращото за мен беше случилото се в последния такъв сън. Някъде в далечината видях НЛО, което се носеше като красиво светещо облаче по небето. Прииска ми се да хвана в ръцете си. Бях на един прозорец на втория етаж и протегнах ръка. Облачето се смали и дойде към мен, кацна в ръката ми и изведнъж се оказа, че е светещо глухарче, което се разпадна на семена и семената попадаха по земята.

Излъгаха ме жестоко. Накараха ме с ръката си да посея извънземните им семена по земята, като не ми казаха, че това са семена.

Ето такива са, такава е тяхната същност – лъжат, мамят, представят нещата много красиво, много примамливо, а после се оказва, че въобще не било така. Чудех се дали заниманията ми с Магура не са предателство срещу човечеството, защото така се сеят нечии семена.

Отвратих се от НЛО и техните стопани и с това тези сънища приключиха.

В друг случай пък много се бях заплеснал да мисля за пари и тяхното спечелване. Една вечер легнах да спя, ама ми беше нервно. По някое време съм се унесъл и ми се присъни някак наистина, като да беше самата будна истина, че към мен започна да се приближава едно същество, от което ме обвземаше невероятен, безумен страх и ужас. То идваше все по-близо и усещах как скоро ще умра. Изведнъж загрях какво се искаше от мен, къде ми беше грешката и слабостта и започнах да повтарям „добре, не искам пари“. Наистина вярвах в това, което казвах. Съществото започна да се отдалечава и напрежението ми спадна. От тогава не ламтя за пари.

И така, не знам имената на съществата, не знам йерархията им. Когато ти дават – виждат ти се добри. Като започнат да ти взимат, проклинаш света. Те играят тяхната си игра, но в крайна сметка всичко това води в една посока – към състояние номер 13. Някои от тях ще се опитват да те забавят по твоя път натам, друго ще ти помогнат да видиш ситуацията си, но от всичко това ти печелиш развитие. Прави нещо, следвай някакви идеи, докато в тях има развитие. Изчерпи ли се развитието, не си длъжен да продължаваш – отивай си и се заемай с друго.

И най-сетне, като прочетете статията Магура йога, че ние нямаме „себе си“ и няма „аз“ – просто няма. Ние сме една роля, която Духът играе чрез част от себе си, за да изживее и опознае себе си. Ние сме като механизъм за осъществяване на идеи и на Духа. Затова ние нямаме „себе си“ и нищо фатално не може да ни се случи. Затова не пречи, а е част от развитието да работим и с едните, и с другите. Те също са проявено Слово и проявен Дух – освен това нищо друго не съществува. И с най-гадния демон да си имаш работа, той пак е проявление на Духа, защото не съществува друга изначална субстанция.

И най-най-сетне, понеже сме искра от Духа и всичко е искра от Духа, то във всяко нещо и навсякъде ние срещаме искра от нас самите, срещаме друго свое проявление.

Advertisements
One Comment
  1. Горан Горанов permalink

    Здравейте, прочетох Вашата статия за Магура и така наречените „извънземни“. Видях,че сте на прав път. Да! НЛО са демони. Ефесяни 6:12
    „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“ Единственият път обаче за спасение е, чрез Истината за Исус Христос. Поклонение към природата е езичество. Относно тез “светлинни същества“ не знам дали сте чували за илюминати всички се подиграват, но е истина. Политиците се кланят на луцифер, от там и тази фалшива светлина. Препоръчвам книгата Сатанизмът в България. Книга 1: Масонството като оръжие на сатанизма на Ив. Ст. Белев. Цялата Ню Ейдж идеология е една голяма лъжа на сатаната, за да подготви сърцата на хората да приемат антихриста. https://www.youtube.com/watch?v=WHt-5K0oxfo

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: