Skip to content

Атлантската пещера Лепеница? Хм, да видим с какво разполагаме.

декември 21, 2016

Пещерата Лепеница до Белоградчик е впечатляваща с двата си отворени етажа, разположени един над друг.

10

Още повече впечатлява правилната форма на свода на втория етаж. Неговите пропорции напомнят на формата на множество мегалитни съоръжения с разнообразни размери, сред които и „саркофага“ от Татул:

%d1%82%d0%b0%d1%82%d1%83%d0%bb

Изглежда, че тази форма е била потребна. Потребна с какво? – с ефектите, които създава.

Тука разликата е, че ширината на горния етаж на Лепеница е 15 метра, а височината на свода е около 4,5 метра. В същото време, другите подобни мегалити с подобни форми са десетина пъти по-малки. Дали огромните размери на Лепеница (огромни за този тип мегалити) не значат увеличена мощност, много го-голям ръст на ползвателите? Възможно е.

Големи могат да са споровете относно това, дали Лепеница е изкуствено създадена или просто така се е получила заради изветряне. Като се погледнат стените на втория етаж, се вижда следното:

lepenica_003_1

Камъните по свода масово са претрошени по дъгата на самия свод. На мен това ми говори за дооформяне на свода на пещерата, докато добие въпросната форма. Мисля, че там е имало сравнително безформен отвор, който е бил допълнително обработен.

Лепеница има и друга особеност. На задната й стена има изсечени няколко ниши:

dscn3203

%d0%bd%d0%b8%d1%88%d0%b8

Никой няма да се заеме да изсича скалата за нищо – тези ниши са били потребни за нещо. Не е ясно за какво, но като се застане пред най-дясната, тази зелената, и се погледне навън, се вижда следното:

Поредица от три скали оформя отвор в небето. Отворът е доста на юг (45° – 47°) и е разположен доста ниско, та изглежда невъзможно слънцето да мине през него дори и в най-късия ден в годината, когато то изгрява максимално на юг (на 27,5° по време на зимното слънцестоене). Но какво друго би могло да мине от там? Луната минава много високо по небето и не е тя. Да мине някоя звезда? Чудно ми е как човек ще разбере, че именно пък въпросната звезда преминава от там. Затова остана идеята да се види все пак по време на зимното слънцестоене дали слънцето не минава през този отвор.

Тази идея ми се въртеше с години, ама нали знаете – човек все има нещо друго да прави или пък денят се оказва облачен. Та чак на 19 декември 2016 (преди два дни) набрах решителност и отидох да видя какво ще се получи. Знам, че 19 декември съвсем не е 21 или 22 декември. На 19 декември слънцето изгрява малко по на север, по-точно с около 0,3° по на север. Но все пак състоянието на нещата е почти същото и човек може да провери дали това съоръжение работи по очаквания начин. Дали слънцето ще се покаже през този отвор и ще освети нишата в дъното на пещерата.

Тръгнах малко преди 7 сутринта. Беше си още съвсем тъмно. Температура -10°С. Рекох си, как ще вървя през гората в тази тъмница, ама отидох. Съкратих много прехода, като шофирах до едно място с името Тополите и от там – пеша около 2 км до пещерата.

По пътя имах две притеснения. Едното беше, че е много рано и дивите прасета по това време ходят. През деня няма проблем, защото се изтеглят навътре в най-затънтените гори и храсталаци, но по време на сумрака обикалят. Две-тре седмици по-рано имах много близка среща с шопар и адреналинът ми се качи доста добре, та ми се щеше да не се повтаря. Другото притеснение беше с възможни нелегални имигранти. Седмица по-рано минахме от там с група гости, за да ходим до Лепеница. Като минахме покрай първата от изоставените вили в местността Маркашница, около миришеше на тоалетна. Естествено, че това не беше направено от собствениците. Вилата е цялата буренясала, малко по-навътре от пътя и добре скрита. И се сетих, че в предните 2-3 седмици пътят там беше много добре отъпкан от минаването на множество коли. През лятото дали се случваше и една кола на седмица да мине, ама те – в края на ноември и началото на декември там се е пътувало усилено и доста хора са пикали около една от вилите. Нещата бяха ясни – някой е ползвал изоставените вили за укриване на мигранти. Та се чудех, какво ли щеше да се случи, но нищо не се случи, за щастие.

Стигнах на Лепеница в 7:40. Вече беше сравнително светло, но доста преди изгрева. За този ден изгревът беше изчислен за 8:00 часа при положение, че човек се намира в голяма равнина и слънцето няма нужда да изгрява зад възвишение. Разбирате, нужно е допълнително време след астрономическия изгрев за изгряване над възвишение – време, за което слънцето ще се изкачи нагоре по небосклона и ще се покаже над възвишението.

Значи, оставаха ми 20 минути до астрономическия изгрев и неизвестно колко време, докато слънцето изгрее над отсрещните скали. При всички положения трябваше да съм на мястото през цялото това време, за да не изпусна момента, тъй като той трае няма и минута.

И така започна едно сериозно чакане. През това време се заех да огледам по-точно дали отворът в скалите сочи право към нишата на дъното. Гледано на око – като застанеш пред нишата и се въртиш а към нея, а към отвора, ти се струва, че са в една линия. Но започнах да редя по пода едни пънчета по линията, от която отворът се вижда най-голям и се получи следното:

Линията, от която отворът се вижда най-голям, не сочи право към нишата, а встрани от нея.

Взе да минава 8:30, да става 8:40 и нищо, и нищо. Зад отсрещните скали небето стана светло, но беше доста трудно да се прецени къде именно е най-светло, т.е. къде е на път да изгрее слънцето.

И хоп – обади ми се баща ми, че в 10 часа ще закара колата си при един майстор, а аз да му дам. Ехх, толкова малко ми оставаше до изгрева и трябваше да тръгвам спешно. Колкото повече чаках изгрева, толкова по-бързо трябваше да тичам после, за да успея да стигна навреме. А едва ли втори път щях да се наема да чакам там рано сутринта през зимата.

Тъкмо си събрах нещата и вече си тръгвах, когато видях много тънък сърп от светлина по задната стена на пещерата:

Ясно, слънцето беше изгряло не през отвора, а над скалите:

20

Да, това беше очаквано, защото отворът е много на юг и много ниско, но наистина се надявах да видя слънцето през него.

Но има нещо – слънцето и отворът съвсем не са далече. Напълно е възможно някога то да е изгрявало от там. Причината е, че съществува цикъл на поклащане на земната ос с продължителност 41 000 години. Земната ос се колебае между наклон от 22,1° и 24,5°, като сега наклонът е около 23,4° и намалява, което значи, че понастоящем земната ос се изправя.

21

Колкото повече се изправя, толкова по на север ще изгрява слънцето по време на зимното слънцестоене. Следователно, колкото по-наклонена е била оста, толкова по на юг е изгрявало слънцето. Това значи, че в миналото слънцето е изгрявало по на юг, т.е. по-близо до отвора. Остана да се определи кога навярно се е случвало това нещо.

За целта трябваше да определя на колко градуса на юг се намира отвора от сегашното положение на слънцето. Един приятел ми напомни, че видимият размер на слънцето и на луната са еднакви. Причината е, че луната е 400 пъти по-малка от Слънцето, но се намира 400 пъти по-близо и затова изглеждат еднакви. Ъгловият (видимият) им размер е 0,5°, т.е. такава част от небосклона заемат.

Сетих се, че имам снимки на пълнолунието от Лепеница:

22

От тази снимка взех размера на луната и очертанието на една скала за репер, по който после да мащабирам върху друга снимка:

24

Получих, че ми трябват 4 слънца на юг, за да попадне в отвора, но става дума за датата 19 декември. За 21 декември слънцето трябва да е с половин слънце по на юг. И така стигнах до числото 1,7°. Значи, трябваше да търся времето, когато слънцето е изгрявало с 1,7° по-южно от сега, следователно ми трябваше време, когато земната ос е била с 1,7° по-наклонена.

Като се знае, че поклащането на земната ос варира между 22,1° и 24,5°, то общото поклащане на оста за целия период от 41 000 години е 4,8° или това прави 0,117° на всеки 1 000 години.

Вече можех да направя сметките и се получи, че трябва да е изгрявало на нужното място преди 14 530 години. Разбира се, може да има няколко грешки. Първо, да не съм измерил правилно и/или точно. Второ, скалите с времето помръдват по малко и така се образуват цепнатините между тях. Заради това се променят и ъглите. Трето, не е задължително промяната на наклона на оста да става по линейна зависимост, т.е. с едни и същи темпове за целия времеви период.

Обаче, числото 14 530 много, ама много добре ми се върза с други числа.

Един приятел ми изпрати следната статия от Камен Константинов, публикувана ТУК. Накратко, в нея се твърди, че Атлантида е съществувала в Северна Африка и била унищожена в началото на XII хилядолетие преди Новата ера или по-точно преди около 14 000 години. Тогава атлантите се разбягали и огромна част от тях дошли да живеят на Балканите.

25

А още преди 3-4 години направих следните изчисления по една от сцените от Магура. Според тях, рисунките от Магура са започнати преди 42 680 години от някаква цивилизация, от някакво човечество. То е преживяло катаклизъм преди около 25 400 години. Последните записи от тези хора са отпреди 14 600 години и след това все едно изчезват.

Читател на блога пък ми написа коментар, според който генетично изследване установило внезапни изменения на генетични състав на Балканите преди около 14 000 години, което значи идването на хора от други места. Ето връзката към изследването: http://www.sci-news.com/genetics/ancient-dna-study-genetic-history-europeans-03833.html

След това, една рисунка от Магура показва човек, стоящ до жираф:

081

Ако четем нещата буквално, този човек трябва да е бил висок около 3,5 – 4 метра.

И, най-сетне, пещерата Лепеница е гигантска за нейния тип мегалитни съоръжения.

Дали това значи идването на гигантите от Атлантида на Балканите – гледано така, да, точно това значи.

Ето извадка от текста на Камен Константинов:

Атлантите са водили тежка война с единствената друга страна на земята в онази епоха, за която използвахме първично названието неелинската Атина. Самоназванието на тази голяма група от племена е било Нейтх. Битките между тях са продължили дълго, спрямо днешните разбирания за войни, защото срещу технологиите на атлантите, нейтхите са противопоставяли пси техники и други духовни начини за възпиране на противника и свръхоръжията му.

***

След тези събития атлантите от княжеството Ману оцелели от тази древна държава. Те се заселват при нейтхите, които са живеели на Балканите и около сладководното Черноморско езеро. Между тях е нямало военни действия и те бързо се оформят в единна група от големи племена, давайки началото на (прото-) траките. Когато пишем за (прото-) траки, трябва да изясним няколко подробности:

Настана една малка мешания. Човекът до жирафа е от старите, изпъкнали рисунки в Магура, които оценявам на възраст около 43 000 години. Ако това значи атлант, то те са били тука още тогава. Защо идват повторно 28 000 години по-късно?

Всъщност, рисунките от Магура показват хора, които невероятно добре са владеели психиката си, духа, съзнанието, магията – много точно отговарят на описанието на въпросните нейтх. Рисунките не показват използването на технологии, основани на неща извън тялото и същността на човека, т.е. без технически средства.

В същото време има теза, според която всяко едно човечество, всяка една коренна раса има жизнен цикъл от 25 920 години, което е един прецесионен цикъл. Сега вижте отново числата в тази схема и ще забележите, че авторите на рисунките от Магура всъщност са живели именно толкова:

25

Следователно, рисунките от Магура описват целия живот и развитие на някакво човечество? Изглежда, че да. За да разберете повече относно това, защо именно един прецесионен цикъл, прочетете Хороскопът от Магура. Тук ще кажа причините само накратко. Става дума за цикъла на развитие на духа в 13 фази:

01-raw-of-transformation

 

03

Обаче изминаването на прецесионния цикъл е от дясно на ляво, т.е. в началото си всяко човечество е на върха на духовното си развитие, а в края – на дъното на духовния си упадък?! Удивително. Действително всичките ни познати древни цивилизации демонстрират точно това – възникват внезапно в пълната си степен на развитие, а след това постепенно западат до окончателното си изчезване. От къде на къде, не трябва ли да е обратното?

Не знам как трябва да е, обаче ето нещо като виц, което всъщност е част от будистки философски размишления за същността на битието: вселената се създава от издишането на творящия принцип и след това се засмуква обратно; при издишането се материализира, а при вдишването се връща наобратно; възникнал въпрос: щом сега растем и от малки и глупави ставаме големи и умни, то при вдишването няма ли да е наобратно?; а отговорът бил: ние вече сме във фазата на вдишването: раждаме се осъзнати, а с напредването на възрастта оглупяваме.

Отплеснах се от основната тема. Всъщност, промяната на наклона на земната ос не е линейна, а е синусоидална, а това значи, че не се извършва с еднаква скорост през целия период от 41 000 години.

obliquity_berger_-5000000_to_0

Ето как се смята, че се е развивала графиката за последните 5 милиона години. Най-важното, което ми прави впечатление тук е, че размахът в промяната на наклона не е един и същ, т.е. това е един доста ненадежден процес. Не можеш да кажеш, че щом сега стойностите са еди-какви-си, то те ще бъдат или са били такива и преди.

obliquity_of_the_ecliptic_laskar

А ето и графика за последните 10 000 години. Максимумът на наклон на земната ос (най-големият ъгъл) е бил преди около 8 000 – 8 500 години, а не както аз го сметнах – преди 14 500 години. За случая на Лепеница ни трябва максимумът и затова навярно съоръжението е работило преди 8 000 – 8 500 години. Това съвпада с едни други данни.

26

Според картата, мегалитните хора (строителите на мегалитните съоръжения) тръгват някъде от югоизточните брегове на Черно море и преминават през днешната територия на България преди около 8 500 – 8 000 години.

В допълнение, моят приятел Ивайло Крумов, палеоархеолог, който като ученик е участвал в археологически проучвания на Лепеница, каза, че най-старите находки там били на около 7 000 години. Това за мен е интересно, защото в другите пещери наоколо има находки и отпреди 25 000, и отпреди 40 000 години, а Лепеница все едно тогава я е нямало. Точно това си мисля – наистина тогава Лепеница все още не е съществувала, защото е била изсечена в скалите по-късно – явно преди около 8 500 – 8 000 години.

Advertisements
2 Коментари
  1. Недялко permalink

    Благодаря на автора за интересната статия.Не знам да ли би представлявал интерес скалния феномен ОКОТО край Шумен, но на практика представлява копие, на описания от него процес при който точно, на зимното слънцестоене слънцето- преминава през прореза в скалата( под формата на око) и осветява изкуствено издълбана ниша на окоро 10м. в съседната скала.Под нашия скален феномен има средновековен скален манастир, а в страни от него тракийско светилище.Ако представлява интерес може да ми пишете на sweteza@mail.bg за да ви пратя снимки на ОКОТО.

    • Здравейте, Недялко! Виждал съм няколко снимки, но нищо по-подробно за работата на Окото до Шумен. Ще ви пиша по-късно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: