Skip to content

За свещенослужението от древни времена. Из района на Белоградчик.

ноември 26, 2016
20

Така и така съм в Белоградчик – в една степен по предопределение, а в друга степен по собствено решение и упорство. И, като съм тука, много често няма какво да се прави. И стигнах до едно ново занимание, което има потенциала да се проточи с години. Започнах да обикалям по скалите и да се оглеждам за изкуствени изсичания по тях. Ама за един ден обикалям една част, примерно с площ 150-200 декара. Пък всичките скали са на площ от 80 квадратни километра, така че има още много да се обиколи, остават ми поне две години.

В следващия албум показвам какво намерих на около 6-7% от площта:

This slideshow requires JavaScript.

Тук не съм сложил описание под снимките, защото става дума за почти двеста описания и ще ми дойде в повече. Но можете да погледнете албума в моята Фейсбук страница, където под всяка снимка има описание. Тоя албум го допълвам периодично след всяка поредна обиколка. 

Обичам, когато срещам повторение на образи и форми, защото това ми позволява да правя анализ – да сравнявам формите, да пренасям познанията си за тази форма от едно място на друго и да се чудя дали се получава логично обяснение. Ако всички ритуални кладенци бяха с различна форма, нямаше да има основа за сравнение. За щастие, едни тях са подобни помежду си, други са подобни на рисунки от Магура и т.н., заради което мога да си направя някакъв извод. Добре познавам смисъла на рисунките от Магура и мога да пренеса прочита на формата им към съответните ритуални кладенци.

Тука искам да поднеса извиненията си на онези, които желаят да ми кажат кое как е и да ми спестят разхода на време, мислене и усилия сам да си направя заключенията, или пък да ме предпазят от създаването на лъженаука, шарлатанство и фантасмагории. Много извинявайте, когато почувствам потребност от вашите насоки, ще ви платя за консултация🙂 До тогава – много здраве ви пожелавам.

От показаните снимки се вижда, че основната част (примерно 60-70%, когато обиколя повечето места ще направя точна статистика) от ритуалните кладенци по Белоградчишките скали са кръгли. Това са няколко примера:

Причината е, че идеята като вселенско явление съществува под формата на сфера и се изобразява като кръг.

В анализите Магура йога и Какво се преражда след смъртта се стига до извода, че идеите могат да витаят из битието в следната форма:

magura-cave-paleolithic-paintings-s4-numnbers-and-text-small

Тук шаманът изпраща една душа обратно при Бог-Слово (Т). Но тази душа не се съединява с Бог-Слово в своята цялост, а от нея е отделен един плътен кръг, който става част от Словото. Това, че е плътен значи, че има съдържание. Т.е., от душата се отделя информацията за нея – кой е бил тоя човек, какво знае, каква му е била съдбата, какви са му били отношенията и т.н. Само хомогенни субстанции могат да се обединяват и затова в Бог-Слово влиза само информацията, защото тя е хомогенна със Словото. Информацията се съдържа в плътния кръг, той е неин символ. Това е идеята за нещото. Затова по-голямата част от ритуалните кладенци са кръгли, защото трябва да представляват вместилища за идеи.

В магията, когато искаш да работиш с някакво явление, трябва да наподобиш неговата форма. Затова конкретната форма на ритуалния кладенец показва неговата област на приложение.

Тук нещата тръгват в две посоки. Първата е, че с кръгъл ритуален кладенец ние можем да улавяме определени идеи според размера на кладенеца. Втората е, че в такъв кладенец ние можем да влагаме описанието на несъществувала досега идея, т.е. да я създадем.

В тези кладенци се е наливала вода заради нейните свойства да приема и да запомня идеи – различни конструкции и енергии, с които е била в досег. Статията Българският език от гледна точка на магическата грамотност дава разбиране за смисъла на думите. думата ВОДА значи осъществяване в (В) някакъв обем (О) чрез задаване на точно описание (Д) и чрез активизирането, задействането на това описание (А). Затова водата съществува във вселената като среда за първоначално захващане на идеите и за по-нататъшната им материализация чрез подреждането на материята по структурата на идеята. Затова и плода се развива във водна среда.

Значи, в първия случай наливаме вода в ритуалния кладенец, така че тя да улови някаква желана идея. След това ползваме тази вода, както ползваме преносимата памет – с тази вода можем да пренесем уловената идея на друго място. Във втория случай, ние ползваме водата в кладенеца като „бял лист“, върху който да запишем своята идея.

Следват двата символа от Магура – кръг с кръст. Едното значение на такъв символ е място, град – това е оформеното, „разграфено“ място, което е подходящо за изграждане на построение в него. В шумерския език думата за място, град е УР. У значи въвеждане а Р е равнището на образите. Така можем да прочетем чрез българския език УР като „въвеждам в образ“. Така символът УР (кръг с кръст) е въвеждането на намерението ни в образ, с което то поема по пътя си към пълна материализация. Това е душата БА, която е все още много далеч от въплъщението, защото в нея са описани само най-основните структури, само най-общата конструкция. Душата ще стане КА и ще е готова за въплъщение, когато се постигне пълно описание на конструкцията и, когато кръгчето стане плътно, т.е. когато цялото съдържание вече е описано.

Кръглите ритуални кладенци са предназначени за създаване на души (идеи) БА и за постепенното изграждане на тяхното пълно описание до КА.

dscn5708

А ето рисунка от Магура, където шаман върши ритуал / служи / отслужва / свещенодейства.

dscn3641

В част от една сцена пък две женски фигури служат / вършат ритуал на Бог-Слово (Т).

Вижте колко са идентични двата символа, които значат „върша ритуал / служа / свещенодействам“. За разлика от символите на духа, които са вертикални, тези изглеждат по подобен начин, но са наклонени, с което се показва, че това е нещо на земята, на повърхността. Значи, вършенето на ритуали и свещенослуженето датира от времето на магурските рисунки (43 000 – 15 000 години) и се извършвало чрез нещо на земята. Нещо, което в едната си част е затворено и сравнително обло.

Смятам, че в Магура е представено свещенодействие, вършене на ритуали и служене чрез ритуални кладенци. И тая традиция не е „едва“ от 7 000 – 8 000 години, ами се простира назад във времето допреди 15 000 – 20 000 години, а може би и до преди 43 000 години. Това добре съответства на някой останки от особено стари светилища, на които попадам в района на Белоградчик. За справка можете да прочетете публикацията ми за светилището Маркашница 3.

dscn5641

Друга сцена в Магура също представя ритуал / свещенослужение. От двете страни имаме по една човешка фигура. В средата имаме един безплътен маг – някакво безплътно, висше, съзнателно, умело, служещо същество. Пред това същество имаме кръгъл обект на земята.

31

Ритуално каменно корито от Боровишки светилищен комплекс, което точно отговаря по форма на онова, чрез което служи висшата същност от горната сцена от Магура.

Отново свещенодействие чрез ритуален кладенец. Отново възраст от 15 000 години и повече.

Но тука има една много съществена особеност. Много съм се чудил дали „енергията“ на особените места идва от самите места – формата на скалите, подземни реки, някакви кристали отдолу и т.н. или пък иде от висш дух, който живее там и е свързан с това място.

Привърженик съм на тезата, че на „енергийните“ места съществуват висши духове, под чието разпореждане са тези места. Затова един път отиваш – силна „енергия“ усещаш. Друг път нищо, а пък с големи групи – грънци. Едно място може да е своеволно само поради наличието на съзнание, което поражда ефектите там.

Тая сцена от Магура показва точно това – хората отиват на свещено място, където самият „обред“ се върши не от тях, а от „стопанина“ на мястото. Затова аз съм против да ходят хора по такива обекти и да се чеплезят (местна дума, означаваща да се кълчиш претенциозно, все едно кой знае какво вършиш). Та те се опитват да отнемат от функциите на домакина – каква гротеска! Домакинът на мястото е безплътен и той вижда в непроявената действителност и затова знае как да подреди нещата там, че да станат. Какво знаем ние, ръкомахайки и изговаряйки някакви думи? Два са допустимите варианти. Там да отиде шаман, който да направи служението, като влезе в контакт с местната висша същност, или там да отидат хора и да занесат дарове на висшата същност, така че тя да извърши служението за тях. Това много старо познание за начините е заложено даже и в „монотеистичното“ Християнство с неговите светци и ангели, които вършат именно работата на висшите същности.

А какво значи да занесеш дар? Ето един пример – виждал съм хора със скъпи фотоапарати, които вървят наоколо и щракат снимки с някакво пренебрежение, с някакво отегчение. Да оставиш нещо скъпо, не е дар. Пари да оставиш, може и да не е дар. Дар е да оставиш енергия и отношение. Ти може да оставиш вещ, която да символизира колко старателна работа си свършил да създадеш вещта, да символизира колко много от себе си даваш. Ама трябва наистина да дадеш от себе си. То не е ценно да идеш да купиш един хляб и да дадеш от него, не е. Смели брашно, меси, печи и тоя дар предложи.

А ето сега друг тип ритуални кладенци от района:

Утробни ритуални кладенци от Белоградчишките скали

На първо място, тоя вид кладенци произлиза от формата на Богинята-Майка от Магура:

Нейната крушовидна форма значи „въплъщавам“ и „въплъщение“. Но тясната част трябва да е насочена нагоре, т.е. „устата“ на утробните ритуални кладенци трябва да е насочена на север. Тогава имаме въплъщение. Ако е обърната на юг, тогава имаме смърт, прекратяване и разграждане като в следния пример:

499525-527

Яйцевидният символ, обърнат надолу (на юг), къса лентата на живота – той е смърт и прекратява.

Ако утробният ритуален кладенец сочи на изток или на запад, това значи „зачеване“ и произлиза от формата на „колана“ на женските фигури, които са готови да заченат:

Значи, ветрилообразната, утробна форма се отнася до живота на нещата и според ориентацията си може да е материализация, разграждане и зачеване.

И тука стигаме до следния въпрос: какво е общото между кръглите и утробните ритуални кладенци? Общото е това, че подготвяме описанието на желаното явление в кръглия кладенец, след това пренасяме тая вода, носеща в себе си направеното описание, в утробен ритуален кладенец, където с нея да се случи материализация, разграждане или зачеване.

Един пример: искам да създам благоденствие за някого; правя описанието на благоденствието; пренасян тая вода в кладенец за зачеване, за да се задейства като начин на живот; накрая нося същата вода в утробен кладенец, обърнат с гърловината си на север, за да се материализира това построение.

Друг пример: искам да прекратя някаква болест; в кръгъл ритуален кладенец влагам описанието на болестта; пренасям от там водата с описаната в нея болест в утробен ритуален кладенец, обърнат с гърловината си на юг, за да разградя и прекратя болестта.

Ето още един тип ритуални кладенци:

Те са с формата на полукръг и произлизат от образа на пещера Лепеница:

10

Пещерата и нейните тайнства са описани в Плочката от Праужда. Тая форма е глифът за хляб, плът. Използва се за снизхождение на небесния дух.

Има ритуални кладенци и с други форми, като например този:

Той прилича на изображение, изсечено на светилището Чачин камък и показано на снимката в дясно.

И така, това е, което съм премислил засега относно наблюдаваните от мен ритуални кладенци.

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: