Skip to content

За доверието в оригинала. За уважението към себе си. И за липсата на друг качествен път

ноември 1, 2016

Това е единствената публикация, в която ще представя силните си качества. По-нататък в статията ще видите причините и ще ги разберете.

Конкретният повод за написването й е организирането на „духовни“ посещения в района на Белоградчик от страна на лицето Станой Арабаджиев, който е създател и собственик на начинанието „По планини и гори„. Много е хубаво да се предлагат такива услуги, защото те удовлетворяват човешки потребности. Калпавата част е сами подход и начин на изпълнение.

Бре, гледам тия дни у Фейса, мой приятели, които съм водил по обектите наоколо, пускат снимки сред скалите. А не са се обадили. А няколко дни преди това имах на два-три пъти усета, че мои познати, които съм водил наоколо, ще използват това, че вече знаят обектите, да водят други хора там. В последствие тоя ми усет се потвърди.

Видях от това, което бяха споделили, че са били на всичките места, които разработвам от години. Разпитах кой ги е завел и кой организира събитието и така стигнах до името и дейността на споменатия по-горе господин. Но съм сигурен, че той не е бил съвсем сам в начинанието си, защото твърде подозрително уж сравнително близките ми познати не се обадиха, че идват насам.

И така, погледнах страницата му, за да видя как е представил събитието. Ами, как да го е представил. Взел две мои снимки, въобще не е питал дали може. Заел ми от текстовете. Ето какво написах във Фейса по повод на видяното:

Интересно ми е въпросният господин, организатор на туристически посещения в района на Белоградчик, какво разказва за обектите 🙂 Но ми е много лесно да се сетя, само като гледам част от описанието на обектите:

„Предстои ни още една лека разходка до, разположената в „Долината на спокойствието“, двукатна пещерата Лепенишки печ (Лепеница) и Лепенишкия светилищен комплекс, със звездната карта и тронната колона.

Ще завършим деня със скалното светилище Чачин камък с тайствения петроглиф. „

Това са фрази и думи, които от години използвам в блоговете си именно за същите обекти:
– Долината на спокойствието
– Лепенишки светилищен комплекс
– Тронната колона
– „петроглиф“ във връзка с изображенията от Чачин камък

Значи, тоя човек, Станой Арабаджиев, използва моята терминология и, следователно, разказва моите изследвания.

Първо, да се чудиш хората сами по себе си нямат ли поне малко достойнство. Второ, да се чудиш на онези, които им се доверяват, колко им е акълът.
Ако такова ти е равнището на водача, твоето какво трябва да е?

 

Тука изникват няколко въпроса.

Първо, от къде знае за обектите? Ходил ли е там доста пъти, изучавал ли ги е? Не, просто е чел какво съм писал за тях. Аз не бих си позволил да прочета какво е писал някой за даден обект и да ходя да представям обекта пред хора, още по-малко за пари. В това отношение си имам висок стандарт, високо изискване към себе си да представям собствения си труд и находки.

По същата причина не организирам групи за Родопите, за Странджа, за Мадарския конник и т.н. Помислете само колко е тъпо да прочетеш нещо за Тибет например и да започнеш да организираш групи за там🙂

Много подобен случай имаше с предаването „Новото познание“ на Стойчо Керев преди три месеца. Понеже през април 2016 с мой приятел правихме пресконференция през БТА за магурските находи, та из медиите се появи информация по въпроса, Стойчо или екипът му са видели това, прочели обобщената информация в медиите и направили анонс за бъдещо предаване на тема Магура. Обаче никъде не казват от къде идват тия иновативни изследвания, нито се обадиха за някаква консултация. Така се разкрива дълбоката тъпота на подобен подход – ще направиш предаване за новите находки за Магура, а кого ще поканиш за гост в предаването, за да разкаже? Не трябва ли да поканиш точно този, който е направил въпросните находки? Кой друг може да ти разкаже за тях? Нали разбирате абсурда на ситуацията и подхода?

Пуснах им два-три линка под публикацията им, за да видят поне хората оригиналните публикации по тези находки. След няколко седмици се обадиха от предаването и записахме два епизода. То просто няма друг начин.

А този господин Арабаджиев разкрива и други аспекти на човешката психология и поведение. Да дам един пример по-отдалече. Защо така масово се съсипват горите в България? Защото това е един „добър“ по своите показатели бизнес – не садиш, не копаеш и не поливаш, а само отиваш и взимаш. Само погледнете за колко и какви обекти организира посещения – на територията на цялата страна. Хаха, чакайте малко. Можеш да познаваш толкова много места и обекти само повърхностно. И това показва, че си бизнесмен – дай да измислим нещо за еди-коя-си събота и неделя. Тука няма друга кауза, освен припечелването – човекът се чуди каква програма от обекти да направи и това е всичко.

Захванал съм се с него, защото е първия поред и е тотално показателен пример за това, което ще се случи в близките години. Много от обектите по страната вече започнаха леко да омръзват. Иде глад за нови места, а района на Белоградчик е точно такова място – не само със силна концентрация на особености, но и до оня ден – неизвестно.

Ще има все повече оферти за този район и множество различни водачи и учители ще организират групи. Но как да станеш будист, ако ходиш на беседите на мюфтия? Е, няма да стане🙂

kiril

Само помислете върху следната информация. Когато си завърших висшето образование в Техническия университет в София, имах мощен усет, че трябва да се прибера в Белоградчик, където да свърша някаква съществена работа. Кои са тия ненормалници, които заради един усет ще оставят София и ще отидат там, където всичко наоколо умира? И колко са такива хора в страната? Няма как да си добър изследовател, ако си неспособен да последваш идея, която е пълна лудост и дори самоунищожение. Тука не става въпрос за това да скочиш с парашут или с бънджи, защото това трае кратко и после се връщаш към установения си живот. Това не е лудост, това е забавление и развлечение. Лудост е да си промениш целия живот заради един усет. Но ти не можеш да постигнеш нищо съществено в каква да е област, ако не се заемеш с нея до степен на себеотрицание.

В последната година в университета два пъти мои преподаватели ми предлагаха да ме вземат за докторант, но не исках, защото не чувствах, че така се създава истинска наука.

И в друго поприще да бях, пак щях да се справя особено добре. При мен такава е традицията. В гимназията (езиковата гимназия във Видин) написах към 1 000 чужди домашни, Бог знае колко пъти обяснявах уроци, в 10-и клас бях най-добрия във випуска. В университета бях най-добрия в потока в първи курс. После написах и продадох общо 180 курсови работи по всички предмети, по които имаше курсови работи за четирите курса на бакалавърската програма. И така нататък. Никога не съм получавал удовлетворение от това просто там да съществувам на някакво равнище, някой да ми свърши работата или да живуркам на чужд гръб. Трябва да нещо различно, ново, по-добро, по-бързо, в по-голям обем, за да имам въздух да дишам.

Когато строих Дунав мост 2 между Видин и Калафат и правех чертежи за конструкциите, пак бях особено добър. Дотолкова, че въпреки няколко тежки караници с директорите не бях уволнен, а даже получих и две увеличения на заплатата.

А пък на рисунките от Магура отделих дотук девет години от живота си. Даже, в огромна част от времето мислих само за тях и нищо друго не ми е било интересно. Кой изследовател, бил той и академичен и предполагаемо това да му е работата, се е задълбочил толкова много? Нима направиха карта на рисунките или пък каталог? Нима сравниха рисунките с различни азбуки, със символите от алхимията, нима издириха името Магура по света? Не, не са. Защото това е работа за луд човек.

От това ти не получаваш никакво пряко възнаграждение, никой не ти плаща да го правиш, нито ти поема издръжката през това време. А всички тия неща отнемат месеци – от ставането сутрин до лягането вечер се полага систематична работа по събиране на данни, сравнение анализ, публикуване.

За Магура знаете ли какво се говореше в предишните години? Отворете кой да е пътепис, направен надве-натри колкото да се напише нещо, и прочетете – една и съща информация, която хората копират един от друг. А самата информация е от средата на миналия век.

Магура вече е нещо друго. Магура вече е световна библиотека и школа от праисторията, която е ограмотила 2/3 от света. Но това не беше така, преди да се заема да търся по-смислено обяснение на рисунките. Но в ония начални години, когато още нямах достатъчно доказателства, много хора мислеха, че не съм добре. Такива опасения имах и аз, имаха и близките ми. Но ти не можеш да направиш нещо без нищо насреща. Ти трябва да заложиш себе си, да направиш най-голямото вложение. Трябва да си готов хората да те избягват по улиците, защото си луд.

А не да си някакъв опортюнист.

Това, за Магура. Сега към Белоградчишките скали.

Какво знаеха хората за скалите преди 4-5 години? Знаеха крепостта и знаеха, че наоколо се виждат някакви скали. Това беше всичко. А кога се заговори за светилища сред скалите? Няма смисъл да изреждам конкретно, сещате се.

Само по пещерата Лепеница и по звездната карта над нея колко посещения, снимки, мислене, публикации съм направил, колко месеца отдадох на това.

Ами всички тия страници във Фейсбук, които представят въпросните обекти, кой ги направи? И колко време и работа отне и това? Ами чистенето на пътеките от боклуци, храсти и препятствия? Това нима се случва от само себе си?

И на фона на всичко това изведнъж се появява един господин, който не е вложил абсолютно нищо тук, но идва да бере мед. Използва обекти, разработени от друг, използва теми и термини, разработени от друг, пътеки, чистени от друг, снимки, правени от друг. А той само бере мед.

Разбирам, че можем всички да започнем да работим само по циганската логика. То ние го и правим и затова сме на изчезване. Щото е пълно с тарикати.

В крайна сметка, тия места и обекти са на всички. И са за това – да се посещават. Ама, ако ще печелиш от тях, трябва да дадеш. Я ще дойдеш тая година 3-4 дни да чистиш. Я ще вземеш нещо да проучиш, да публикуваш. В ще заделиш част от приходите си за тия, дето развиват обектите.

Има и друга страна на въпроса. Ако взема утре и се преместя да живея в София или в чужбина, след две години тия пътеки и обекти ще са потънали в боклук и храсти и след още две години вече никой няма да ходи там. За мен приходите от посетители са жизненоважни, защото това са ми единствените приходи.

И, най-сетне, човек трябва да се замисли за качеството, което получава и за жизнените принципи, които насърчава. Когато заплащате услугите на тарикати, вие ги насърчавате. Пък техните гени не са свързани с тоя край, те не са съпреживели обектите, не са прекарали там месеци наред, не са ги чистили, не са ги изследвали, не са ги популяризирали, нищо и нищо. Най-странното в цялата работа си остава, какво ще ти разкаже и покаже един такъв водач, който е чел статиите на друг🙂

Първоначално мислех да дам тук линкове към различните места, където са ми препечатвали статиите, където съм давал интервюта и съм участвал в репортажи, но става дума за много – 5 репортажа по БНТ, трийсетина по БНР, 3-4 публикации в „24 часа“, в радио „Фокус“, „Списание 8“ и къде ли още не. Прим са идвали сами или с групи някои от изявените изследователи и езотерици в страната, а даже и от чужбина. Сред тях и делегация от Даманхур. Това показва автентичност, това посочва оригиналния източник.

И даже съм оставил всички тия публикации, всички тия години на работа да се ползват, да се четат. В Уикимапия съм посочил местоположенията на обектите и пътеките до тях.

Ти не можеш да ходиш на духовен, поклоннически или езотеричен туризъм и да те води тарикат. Това са несъвместими неща.

Просто няма как – отношението на организатора към обектите да е пари и да се убедя, че е нормално с такъв подход да се организират посещения. И си остава най-фрапиращият въпрос – какво ще ти каже за едно място човек, който само е чел за него. Как ще разкрие неговото богатство пред теб? За мен представянето на обектите около Белоградчик е магия и това ме е мотивирало през всичките тия години. Затова се и заех така усърдно с рисунките от Магура, защото искам да ги спася от принизяването, което се случва чрез начина им на представяне. Искам и местата около Белоградчик да се представят качествено. Искам представянето им да съответства на величието им, а не просто някой да рецитира там чужди мисли.

За мен случилото се е от край до край неправилно и погрешно като замисъл, цел, подход, начин.

В бъдеще ще получавате все повече такива оферти. Само вие решавате какво и как искате да получите.

А сега, ето списък на коректните водачи, организатори и изпълнители на практики, с които съм работил:

2 коментара
  1. Здравейте, с огромен интерес чета Вашите статии . Пълен лаик съм, но се интересувам от историята на древната ни Родина. И като пълен лаик аз виждам и разбирам изключително големия ви труд, всеотдайност и неуморимост в работата Ви! За което Ви поздравявам от сърце !!! Защото това, което правите толкова години го правите за нас, за България! Срамн о и позорно е за въпросния Арабаджиев (не мога да ползвам уважителното господин!), който на чужд гръб и чужди усилия се опитва да прави пари !!! Още по-малко мога да разбера хората, които го следват и плащат, знаейки истината !!! За пореден път се убеждавам, за жалост, че етиката и добрия тон липсват на мнозина !!! Завладени от стремежа да правят пари, пренебрегвайки всякакви морални ценности…без скрупули…тъжно, много тъжно…В мрежата би трябвало да има „стена на позора“, където името на този човек следва да бъде изписано!!!

    • Какво да допълня…?🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: