Skip to content

Плочката от Праужда

октомври 27, 2016
04

Конкретният повод за написването на тази публикация е получаването на една каменна плочка:

01020304

Плочката е намерена от баба от село Праужда, докато копала в градината си. Тя дала плочката на г-н Емил Цанков, който на свой ред ми я предостави временно за заснемане, анализиране и разпространение.

Върху плочката има изображения и от двете страни. Материалът е дребнозърнест, грапав, плътен и без шупли, много твърд. Предполагам, че се е оформил като отложение в скална кухина.

Първите две снимки от горе показват едната страна на плочката.

01-a01-b01-c01-d

В горната и долната си страна плочката е счупена много отдавна и вероятно част от информацията е загубена. Това се познава по няколкото черти, които свършват внезапно в горния й край. Така че е много трудно да се каже дали от тази страна виждаме кръст с черта под него, хоризонтално обърнато Н или неизвестно какво друго. Но пък символът в долната част личи много добре:

05

Подобен символ се намира и от другата страна на плочката:

06

От опита ми с магурските рисунки знам, че когато имаме подобни изображения, но с различен брой съставни елементи, това са числа. А геометричният начин на представяне на числото съответства на природата на процеса, който се представя. Щом е звездообразен, то говорим за нещо, което се случва по кръг, чрез кръгово преместване от една позиция на друга. Броят на лъчите посочва число, свързано с това преместване. Тук лъчите обхващат определени сектори от окръжността, а не изпълват цялата окръжност. Смятам, че става дума за броя месеци, които отнема на някоя планета или дори на някое съзвездие да измине определена част от звездното небе.

Другата страна на плочката представя един напълно разпознаваем символ:

04

В горния десен ъгъл е изобразена звезда с осем лъча, което значи Слънцето. Подобна рисунка има и в Магура:

1006

както и на Чачин камък:

10478018_1682558401963857_4908361345554556955_o

Говорим за стара традиция в този край слънцето да се представя като осмолъча звезда.

07

Следва другото изображение от същата страна, което много прилича на съзвездието Орион, а също и на рисунките от Магура.

Мнението ми нито е окончателно, нито е експертно, но на този етап е следното: плочката от Праужда представлява астрономически запис за движението на небесните тела и съзвездията.

Сега малко анализ на технологията на самата плочка.

Първо, виждаме, че е намерено случайно парче камък с подходяща форма – сравнително плоско и позволяващо изобразяването на нещо върху нещо. Няма четвъртосване или подобна обработка. Това ме навежда на мисълта, че създателят й е търсил подходяща естествена плочка, докато е попаднал на нея. Следователно, той никак не е възнамерявал сам да създава формата й. Което пък говори за липсата на навици за оформянето на такива плочки и липсата на такава умствена нагласа. Тук ще се направи връзка със следващ факт:

гравираните върху каменни плочки знаци са много голяма рядкост. Обикновено се гравира върху глинени плочки, които после се пекат. Глинените плочки се оформят с определени форма и размери, защото глината позволява това да се случи лесно.

Изобщо, ползват се глинени плочки за такива цели, защото гравирането върху тях е лесно.

Имам опит с гравирането на камъни. Ако камъкът е мек, то е лесно да се гравира със стоманено острие. Ако камъкът е твърд, мога да използвам само три думи, за да опиша ситуацията: „мъка“ и „не става“. Тая плочка е от твърд камък, значи е било мъка да се гравира, но все пак е станало.

Да мислим. Защо не са ползвали глинена плочка? Може керамиката още да не е била измислена или да не е била масово използвана технология. Тогава трябва да говорим за периоди от преди 9 000 – 10 000 години и повече. Може ли тази плочка да е толкова стара? – може. По степента на заглаждане на самите гравюри по нея се вижда, че определено не е скорошна. Освен това е получила няколко по-скорошни наранявания, които също добре са поостарели.

Следващата особеност на плочката – качеството на изсечените в нея линии. Линиите на гравюрите са много качествени. Сравнително дълбоки са за ширината си – колкото са широки, толкова са и дълбоки. Определено не е чегъртана с какъв да е друг камък, защото тогава се получават плитки, широки и някак размити канали. А тук имаме много отчетливи канали, сравнително дълбоки, някои от тях с широчина едва милиметър.

От опита ми с обработка на материали знам, че това може да се постигне само с някакъв резец, за предпочитане стоманен, а при този твърд камък – с твърдосплавен връх, даже най-добре с диамантен връх. Един вариант би бил парче еленов рог да се ползва за дръжка, а на върха му да се закрепи много, много твърд камък и така да се направи подходящо длето.

Но гравираните канали имат една особеност, която не съответства на работа с длето.

08

И двете стени на канала са с абсолютно еднакъв профил и много гладки, в тях няма драскотини от множество ходове на длето, което много трудно може да се направи с какво да е длето. Формата на острието на длетото и изобщо на режещия инструмент се отпечатва в рязания материал и така формата на оставения канал е копие на формата на режещия инструмент.

Надлъжното сечение на каналите е много интересно – то е плитко в двата си края, като плавно се изравнява с повърхността на камъка, а в средата си е най-дълбоко.

Този модел точно съответства на гравиране с помощта на въртящ се, режещ диск.

09

Това обяснява и друго. От едната страна чертите са дълги, прави и дълбоки, все едно са правени от много кадърен човек. Обаче са нескопосано разположени – не по средата. От едната си страна идат малко къси, а от другата отиват някак далеч от крайната пресечна точка. Това точно съответства на модела, при който неумел майстор използва техническо приспособление. Режещият диск създава прави линии, но не може да спре точно там, където ти искаш, и в средата линиите са дълбоки и широки, а в краищата са тесни и плитки. Това е от едната страна.

От другата страна е използвана коренно противоположна технология. От там линиите вече не са прави, плитки са и са тънки. От тази страна е гравирано на ръка. Личи как на места острието се е подхлъзвало, точно както когато се опитваме да издълбаем името си с ножче в някоя пейка. Даже в едната част на предполагаемото съзвездие първоначално човекът е искал да направи фигурата дълбока и е започнал да копае от камъка. Там личат множество къси отрези с някакъв резец. Но това се оказало прекалено трудоемко, отказал се е и оставил само гравирани канали.

Следователно, майсторът е пробвал два начина, от което заключавам, че той изобщо не е имал умение да гравира, но пък е имал знанията какво трябва да се гравира. Това обяснява и другото – той просто е взел един сравнително подходящ камък, за да си спести оформянето му, тъй като няма такива умения.

Това е бил просто един човек, който е разбирал от космос и звезди, трябвало е да запише познанията си, но е бил технически слабо умел. И явно не е имало кой да свърши тая работа кадърно.

На мен това ми прилича на последните дни на катастрофа, при която е трябвало да се спасява някакво знание, а вече не е имало нито нужните майстори, нито нужното време. Нито умения за работа с керамика.

Действително съм озадачен кое би следвало да е това време, какво точно е било пособието и т.н. Може да е от много старо до на едва 3 000 години.

Истината е, че даже и не знам как се чете плочката🙂 Може да е и така:

10-a

2 коментара
  1. АмОн permalink

    Здравей, интересна находка. Първо бих искал да разсъждаваме върху името на селото Прауджа – Пра Уджа-й. В Иогата има основна техника на дишане която се нарича Уджай със значение Победител или океан. Пра е ясно значението. Първият победител или океан. Само разсъждавам и налучквам. Относно плочката е интересно, че от едната страна има силно изразени черти в успоредица, които освен всичко са и перпендикулярно разположени. Може би част от чертите са направени в последствие. Все пак е открито в нива, в която по традиция се ползва мотика със силен замах. Вероятно трябва да се проверят съвпадат ли резките със сечивата на бабата.🙂 Ако съотнесем написаното върху плочата към даден катаклизъм имаме поне три дати, преди – 12 600, 7500, 3600 години. От към слънчевата страна на камъка има интересно изображение в средата което ми прилича малко на изображението на сърце у древните, а като цяло тази страна прилича и на лице. Това ми направи впечатление за сега..Успех. Може би трябва да се обходи района по-обстойно.

  2. Ванчето permalink

    Всичко това е много интересно, също и коментарът за името на Праужда, което хора като мен живели там произнасят Правужда. Тъжното е, че има все по-малко живот в Праужда.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: