Skip to content

Плеоастрономия в района на Белоградчишките скали

октомври 27, 2016
04

Да кажем две-три теоретични думи. В дейностите си човекът има нужда от ориентир не само в пространството, но и във времето. Ориентирите могат да бъдат временни и постоянни. Или относително постоянни, защото едва ли съществува явление, което да не се изменя, независимо колко много време отнема това. Затова се избират някакви трайни отправни точки. В пространството това може да са местоположенията на планини и върхове, може да са и местоположенията на звезди. Когато се отчита времето, са нужни процеси, които периодично се повтарят като денонощията, пълнолунията и други. Докато в случая с пространственото разположение се изграждат координатни системи, прикрепени към устойчиви обекти, то в случая с определянето на „местоположението ни във времето“, се създават календари, които се основават на периодично повтарящи се процеси.

Очевидно е, че за създаването на календар човек трябва да може най-малкото да брои. Да видим изпълнено ли е това изначално условие.

Още в много дълбока древност в пещерата Козарника, намираща се по права линия на около 3 км северно от Белоградчишките скали е създаден и в последствие изоставен или загубен следният предмет:

056766daa85abafad88d3fd9390582d4

Кост на възраст около 1,4 млн години с нанесени на нея серии от успоредни черти, очевидно – нарочно. Това е пример за числов запис от невероятно дълбока древност, в която по никакъв начин не се е очаквало наличието на абстрактна мисъл. Работата с числа е част от абстрактното мислене.

Традицията продължава и много по-късно:

20080116_0064

Отново в Козарника, артефакт на около 40 000 години. Отново числов запис.

Прехвърляме се към пещера Магура, където се намират 1 031 праисторически рисунки. Академичната общност има всевъзможни предположения за тяхната възраст, които варират от около 2 000 години до около 12 000 години. Последните данни, получени от радиовъглероден анализ, показват възраст на рисунките от 6 000 и 9 000 години, като лично моите съмнения в коректността на използването на метода в условията на пещера Магура са огромни. Защото рисунките не са били консервирани, в изолирана среда, че да може от тях да се вземе чиста проба. Там са минали около 1 500 000 човека, в периода на безстопанственост между 1992 и 1994 там са горени кабели, там живеят прилепи, които дишат и акат, на рисунките са правени реставрации и са им се случили ред други събития, които са замърсили материала на боята.

Моите проучвания посочват, че има два главни периода на направа на рисунките – единия преди около 42 000 години, а втория – преди около 14 600 години.

В тази публикация описвам как се познава, че има два етапа на рисуване, както и какви разлики и подобия има между рисунките от двата етапа.

Ето извадка от публикацията „Беседата в Магура. Част 1„:

Възраст на рисунките

Рисунките от Магура не могат да се датират пряко с радиовъглероден анализ, защото са компроментирани.

През 1956 година се прави заснемане на рисунки, за целите на което боята им (прилепно гуано) бива опреснена, за да личат добре. След това, през осемдесетте години рисунките биват обработени с разтвор срещу гъбички. Не е само това, но и всички посетители издишат свеж въглерод под формата на въглероден двуокис, който ежедневно опреснява въглерода в рисунъка. Затова датирането на рисунките с радиовъглероден анализ ще покаже много по-малка възраст от действителната.

DSCN3770

Показвам това, че една част от рисунките са изпъкнали от стената и обяснявам, че това се дължи на тяхната боя, която запечатва скалата и спира ерозията под самите рисунки, но околната скала продължава да ерозира и се оттегля назад, като оставя рисунката изпъкнала. При постоянните условия в Галерията с рисунките всичко се случва много бавно. Един надпис с молив от 1940 година изглежда като правен вчера. Човек трудно може да си представи колко време е нужно за изпъкване на рисунките с до един сантиметър. Чел съм за 40 до 100 хиляди години.

Ето кои са изпъкналите рисунки:

aa map front

Това са рисунките в червено.

Тук показвам и сравнение на стиловете:

zzYXOmd 3md 2md 1maleshorafemalefdanimals

Първо отбелязвам разликите в животните. Червените са изпъкнали, а черните са плоски. Вижда се, че старите животни са съвсем различни от по-новите, сред които има само елени и кон. Това значи, че е минало толкова много време между двата етапа на рисуване, че фауната се е променила напълно. Според моето датиране, старите рисунки са на 42 680 години, а новите на 14 600 години.

Интересно е, че независимо колко точно време е минало, новите рисунки са стилово идентични със старите и представляват тяхно стилово и смислово продължение, все едно никакво време не е минало между двата етапа.

Но време е минало и това се доказва не само от изпъкналостта и различните животински видове, но и от наличието на нови, несрещащи се преди това геометрични елементи и концепции:

zvezdi 1T3T2T1IIII 1III 3III 2III 1grebeni 1

Тези символи се намират само и единствено сред новите рисунки.

orion

Показвам и плочицата от слонова кост, намерена в пещера в долината Ач в Германия, която е датирана на възраст 32 500 – 38 000 години. Тя има на себе си изображение, непълно идентично с рисунките от Магура. Това е косвено доказателство, че рисунките са съществували още тогава.

ReligionTree

Друго такова доказателство е датирането на Европейския анимизъм (долу в ляво) или това е Култа към плодородието на възраст от 42 000 години и то именно със символа „танцуваща жена“, който съставлява около 40% от магурските рисунки.

На последно място привеждам прочит на сцена от пещерата:

human history

Считам, че първите рисунки са възникнали в епохата Дева преди около 42 – 43 хиляди години. Спомнете си началото на беседата, когато разказвах за миграцията на полюсите, и обърнете внимание, че последните рисунки според прочита ми са правени отново през Дева, но 26 000 години по-късно.

Тук е важно сведението, че простите числови записи присъстват даже и сред старите рисунки. Тези числови записи представляват групи от вертикални черти от този вид: IIII. Както се вижда и в случая с пещерата Козарника, такива числови записи са били напълно свойствени за района на Белоградчик преди около 40 000 години.

На следващия етап на рисуване, случил се преди около 14 600 години, числовите концепции вече са много силно развити, като хората вече умеят да записват големи числа чрез използването на разряди, имат понятие за умножение и деление.

Това е описано подробно в следните две статии:

Числа в записа от Магура и действия с тях (не се плашете)

Числа в записа от Магура. Част 2

Очевидно е, че преди около 14 000 години местните хора са необходимата математическа основа, за да опознават космоса и неговите процеси. Сега да видим дали има и следи от такова явление.

На Вашето внимание – календара от Магура:

Ето отново общия му вид:

Magura cave paleolithic paintings S3G0

В този си вид календарът е много претрупан, а като за начало е нужно е да се забележат и разберат основните моменти в него. Затова ще представя по-изчистен негов вариант:

25

Тук виждаме слънцето с четири символа около него, като четирите символа са вариации един на друг. Това значи, че представят едно и също нещо в четири негови състояния. Знаем ли за такова нещо, което е около слънцето и се намира в четири различни състояния? Да, това е планетата Земя в четирите характерни точки – равноденствията и слънцестоянията.

27

Лесно се познава символът за зимно слънцестоене:

477

На първо място, той е изобразен най-близо до слънцето, което е действително вярно – през зимата Земята се намира най-близо до Слънцето. От друга страна, този символ прилича в голяма степен на сурвачката, която пък се използва само от нас, българите в първия ден от новата година. В миналото новата година започвала на 22 декември, защото тогава денят започва да нараства, което се считало за поредното възраждане на Слънцето, което пък било възприемано като бог. Всъщност, слънцестоенето се нарича така, защото в продължение на няколко дни слънцето сякаш спира да се движи по небето. Случва се така: на 22 декември то достига на-южната си точка на изгрев и три поредни дни изгрява от същото място. След това започва да изгрява все по на север и денят се увеличава. Това се случва на фона на сочещия към изгрева колан на Орион, който представлява кръст. Тези астрономически събития са точен аналог на разпването на кръста на Божия Син, трите дни на неговата смърт и възкръсването. И сами разбирате, че слънцето изгрява така от милиони години и заради това астрономическата действителност предшества появата на притчите и легендите.

Следователно, по два отделни признака този символ е определен като зимно слънцестоене. Още по-интригуващото е, че само ние използваме подобен на този символ на близка дата във връзка със същото събитие – сурвачката, което показва и кои са най-преките наследници на културата Магура, която според разпространението на името по света е била всъщност световна цивилизация.

Право срещу символа за зимно слънцестоене се намира символът за лятно слъцестоене:

486

Той е нарисуван най-далеч от слънцето, което е астрономически вярно, защото през лятото Земята се намира най-далеч от слънцето. Разликата в разстоянията между зимата и лятото е около 5 млн. километра, което на фона средно разстояние между планетата и звездата от 150 млн. километра е едва 3% или достатъчно малко, за да не може да се забележи в ежедневието.

Удивително е, на първо място, че Земята е представена да се намира около слънцето, а не слънцето около Земята, както е било при древните гърци, например. Ясно става, че този календар не датира отпреди 3-4 хиляди години, когато хората са били още далеч от идеята, че планетата ни обикаля около звездата. Това запраща възрастта на календара и по-новите рисунки много по-назад във времето.

На второ място, удивително е, че хората от онова време са познавали равноденствията и слъцестоянията, че са знаели и разстоянието между двете небесни тела. Та ние знаем разстоянието едва от скоро. Удивително е също, че са знаели и посоката на движение на планетата около слънцето, но е нормално с оглед на това, че техният астрономически модел е бил хелиоцентричен.

Интересно е това, че става дума за един и същи обект, представен в четири различни състояния, защото действително при различните сезони Земята изглежда различно и се намира в различно състояние. Поне от гледна точка на нашите географски ширини.

Това е другият факт, който мен много ме радва – този календар е съставян за нашите географски ширини, защото само те позволяват наличието на сезони. Този календар не е донесен нито далеч от север, нито далеч от юг и най-вероятно е разработен именно тук.

28

Следва символ, който представя числото четири:

453

но не какво да е четири, а четири, което изчерпва. Така се брои на рабош – последната черта зачертава останалите и показва, че с това преброяването е приключило.

Кое може да е четири и да изчерпва? Четири са сезоните при този тип календар, основаващ се на слънцестояния и на равноденствия. Изреждат се четири сезона и всичко започва отначало. Четири години съдържа и цикълът с високосна година, който изисква добри астрономически познания, за да се установи, че за цяла една година остават само шест непреброени часа.

Като се има предвид, че този символ е изнесен вдясно над самия изобразен цикъл на сезоните и на годината, става ясно, че той се отнася за цялото това повторение и го характеризира. Този символ показва, че съществува цикъл от четири сезона и, че четвъртата година приключва един цикъл, т.е. календарът е с високосна година.

Следва група символи, подобни на шахматна дъска:

 

29

490-492

Отдолу са налични 27 точки, което е числото 27, представено като един цялостен блок – нещо, което се случва като една цялост. Двадесет и седем са денонощията в лунния орбитален месец. Лунния орбитален период е много трудно да бъде установен, защото не може да се измери с преки наблюдения. Трябва да се има предвид съвкупното движение на Луната и Земята, за да може да се изчисли. Познаването на лунния орбитален месец е голямо постижение. Тези 27 точки показват лунния орбитален месец.

Хоризонталната черта се каза по-рано, че значи начин, логика. Тук двете черти отгоре значат „повтори същото още два пъти“. Вместо да изрисуват още 27 и още 27 точки, онези хора са поставили две черти отгорен с което дават ясно указание какво да правим.

Така общо преброяваме три лунни орбитални месеца между две положения на земята, които определят един сезон. С това разбираме, че онези хора са познавали сезони с продължителност от по три лунни месеца.

Като имаме предвид, че положенията на Земята са четири и между всеки две от тях има по един сезон, то общият брой на сезоните е четири.

В онова време, обаче, не са се изкушили да приравнят броя на дните в месеца на 30, за да се получи удобно делене с числото 360. Запазили са неудобната, но истинска продължителност от 27 денонощия. Отзвук от това има и до днес.

Ако разглеждаме слънцето като Земя и символите за Земя като четирите фази на Луната, тогава можем да прочетем символите фонетично на Кирилица и получим името Фе+Ба, което е древно име на Луната. От там е останало името на месец февруари, което буквални значи месец, а той пък е с 28 дни. Мисля, че някога месеците са наричани феби и са били с продължителност от по 27 дни. Чувал съм дори, че някога имало и тринадесета зодия (паяк), и тринадесети месец, колкото са месеците с по 27 дни в една година, но не знам това със сигурност.

Следва друг символ в календара:

31

Символът е кръгъл, което значи повтаряемост, цикличност. Символът има 13 лъча и, съответно, 13 сегмента между тях. Това значи цикъл с тринадесет периода, който след това повтаря отново.

Когато месеците са от по 27 денонощия, то такива месеци има 13,5 в годината. Цяло, събират се 13 такива месеца в една земна година и след това нещата се повтарят, но общо в две съседни години се събират почти точно 27 лунни месеца. Може би допълнителната точка в символа да показва половината орбитален лунен месец, който остава до пълна земна година.

Половината месец, който не достига за изравняването на броя на дните в земната година, е 14 или 15 денонощия според това дали годината е обикновена или високосна. Любопитно е дали можем да намерим такова число в календара.

32

От дясната страна са налични девет точки с две черти отгоре, което по посочените преди малко правила значи числото 27 (9 + 2.9). Двадесет и седем е точно един лунен месец, който се събира от двете половинки на две съседни години. Ако символът отгоре значи „първо събери с два пъти по това отдолу, а после раздели на две“, то получаваме именно числото 13.5, което кръгло е 14 – броят на необходимите дни.

Интересно е, че ако това са необходимите допълнителни дни до 365, то те не са разпределени равномерно из месеците за постигане на удобство, ами се представят като цялостен, самостоятелен блок, който навярно се поставя или в началото, или в края на годината – според случая.

Изглежда, по използването на орбиталния лунен месец, че този календар не е използван за ежедневни цели, защото е изключително неудобен. Но е особено добър, ако винаги искаш да знаеш къде се намира Луната и да съобразяваш дейностите си с нея. Това е подходящо за някакви много по-различни цели.

Сега да превключим с едно равнище надолу и вече да четем слънцето като Земя, а символите около него като положения на Луната. В Магура това е нормално, защото един символ може да има множество контекстуални значения, а стремежът е бил с минимум символи да се предаде максимум информация.

Тогава тези 27 точки отдолу казват, че лунният орбитален месец трае 27 денонощия.

Интересно е, че символите за Луната и символите за Земята са не само взаимозаменяеми, но те са едни и същи и неразличими един от друг. С еднакви символи се представят само едни и също обекти. Това значи, че системата Луна-Земя е възприемана като неделимо цяло, което се проявява единствено в своята цялост.

Същото се получава и със символите Слънце-Земя.

От къде идва тази работа с целостта на луната и Земята?

26

Целят този ред от символи, които се използват за Луна и за Земята са различни степени на стилизация на образа на Богинята-Майка, която е Творящият Дух.

Луната се счита като източника на душата, а Земята се счита за източника на тялото. И двете са женски същности, които работят заедно. Слънцето се счита за източника на духа. Затова Земята и Луната неизменно работят като едно цяло по създаването на двете обвивки на духа – те в своята съвкупност са Богинята-Майка или Творящия Дух и затова се обозначават с едни и същи символи.

27

Тук обърнете внимание отново, че символът за зимно слънцестоене или Коледа произлиза от рисунката за Богинята-Майка. Считало се в древността, че Богинята-Майка ражда боговете и, че преди нея нищо друго не съществувало. Както ще видите по-късно, случило се нещо като преврат, с който женското божествено начало било заменено с мъжкото божествено начало и нашите съвременни религии напълно потвърждават това. Все пак не могли напълно да заличат спомените за Богинята-Майка, нито да отрекат логиката на нейното съществуване, та затова в Християнството тя била „понижена“ до божията майка или Дева Мария. Но думата дева значи бог, а Мария идва от Марея, което пък значи Ма (който въплъщава, майка, богинята-майка) + Рея (светлина, дух) – който твори от светлина. По-късно ще видите, че Богинята-Майка, както е представена в Магура, въплъщава именно светлината, духа. Но всичко това било вече неудобно и неприемливо за новата мъжка доминация и така Дева Мария се оказало, че единствено родила Исус Христос по Коледа (Рождество, според Православието). Обаче, кой се ражда на Коледа? – вече стана дума, това е Богът-Слънце. Пак се връщаме там, че Дева Мария (богът, който твори от светлина), ражда Светилото на Коледа. И точно нейния символ откриваме на това място (Коледа) в Слънчевия календар.

Между другото, само да спомена на това удобно място за числото 108, което се състои от 4х27 или което представлява 0^0х1¹х2²х3³, което е комбинация от първите четири проявления. Нулевото има нула възможности, което поражда едно състояние. Единичното има една възможност, която поражда едно състояние. Двойното има две възможности, които пораждат четири състояния. Тройното има три възможности, които пораждат 27 състояния. Или това са 108-те възможности на проявлението. Случайност или не, символите на духа в Магура са 108 на брой, от които 54 са мъжки, 27 са женски и 27 са други, а пък човешките фигури са 27 мъжки, 27 женски и 27 смъртни, от които 18 деятели.

Наблюдава се една невероятно настойчива кратност на числото 27, чийто произход е от числото 3.

За две поредни години Луната прави около Земята 27 обиколки по 27 денонощия всяка.

101

Сега да обърнем внимание на самия символ, който в случая се използва за планетата Земя.

Добре се вижда, че има един основен лъч, който е под интересен наклон спрямо вертикалата.

33

Измерването показва, че става дума за 23° отклонение спрямо вертикалата, а пък наклонът на земната е ос е 23,45°. Дали е същото или не е – кой да знае? Но много прилича да е именно – този лъч да представлява, освен всичко друго, и земната ос.

А сега е интересно, че именно този лъч съвпада със спиралата, която е описана около ядрото. Тази спирала твърде много прилича на една друга спирала:

the precession spyral

Явлението прецесия на равноденствията се дължи на поклащането на земната ос, което е с продължителност 25 920 години. Заради това тя постоянно мени мястото, в което сочи. Т.е., полюсите постоянно сменят местоположението си по звездното небе. Нашите учени са изчислили пътя на северния полюс заради прецесията.

Двете спирали са идентични, още повече, ако основният лъч е един от земните полюси. Тогава еднозначно е указано, че именно той чертае спиралата. Ако всички тези съвпадения са това, което си мисля, то излиза, че в онези времена хората са познавали и прецесията на равноденствията. Но с оглед на изложеното дотук, си е съвсем нормално да са познавали и това явление, както и да са изчислили пътя на полюсите по звездното небе.

101

Следващата особеност е, че лъчите пресичат спиралата в 24 точки. Това може да се чете вярно по много начини.

Спиралата символизира движението на небесното тяло. Действително, планетата ни се движи из космоса не по кръгове, а по спирала, защото цялата Слънчева система се премества, докато Земята обикаля около слънцето. Тогава тази спирала описва движението на кое да е небесно тяло из космоса.

Ако вземем една навивка на спиралата за едно денонощие, тогава имаме 24 пресечни точки, които са 24 часа, а нима думата час не произлиза от думата част? – частите на деня.

Ако вземем спиралата за една обиколка на Земята около слънцето, тогава имаме 24 половинки от синодични лунни месеци.По-късно ще видите, че за ежедневни цели магурските хора са ползвали именно половинките от синодичния лунен месец, които са 24 в годината.

Накрая, ако разглеждаме тази спирала като прецесионната спирала, тогава целия период от 25 920 години се дели на 24 равни части или по 2 части за всяка зодиакална епоха.

Да погледнем и друг аспект на пресичането на спиралата от лъчите.

Каза се вече, че спиралата символизира земния път, т.е. пътя на планетата Земя. За лъчите се каза по-нагоре, че това са потоци енергия с различна честота, които се излъчват от Светилото, и тези лъчи са всъщност мъжки духове, а мъжките духове са оплождащи. Значи, слънчев оплождащ дух периодично пресича пътя на Земята, която е Богинята-Майка, т.е. която ражда. Следователно, мъжкият дух периодично опложда земята.

Но имайте предвид, че всеки от тези духове е с различна пропорция на „краче“ спрямо дъга и заради това те са с различна честота. Така всяко оплождане предопределя различно зачатие според своите особености.

Ако вземем, че тази обиколка е едно денонощие, тогава в него има силни и слаби участъци. Силните участъци се формират в точките на пресичане и в техните близки околности, защото тогава дух божи снизхожда на Земята, а слабите участъци са в промеждутъците, когато духът отсъства. Това може да се ползва за планиране на нашите дейности, включително и за планиране на зачатие.

Ако вземем, че този път е земната година, тогава през годината има двадесет и четири попадения на духа божи върху Земята и така се формират двадесет и четири силни момента – по два на календарен месец. А календарният месец се основава на синодичния лунен месец, който е с продължителност от 29.5 дни или кръгло 29 дни. Синодичният месец се отнася до моментите, в които виждаме Луната по същия начин – повторението на новолунията, пълнолунията и т.н. Понеже пресичането е в 24 точки, то се случва веднъж на всеки 14.5 дни или това е половин синодичен месец. Половин синодичен месец пък е времето между новолуние и пълнолуние. Следователно, пресечните точки винаги ще съвпадат с някоя от четирите фази на Луната – според това, коя фаза е избрана. Ако е за целите на магията, най-логично е това са новолуния и пълнолуние, защото по новолуние се прави онова, което искаме или трябва да се изпълни, а на пълнолуние то вече е узряло. След това, от пълнолуние към новолуние пък се изчистват нежеланите последствия.

Това значи, че оплождащият и задвижващ слънчев дух ще снизхожда на Земята в точен съвпад с лунните фази, което дава огромни възможности за планиране на ефективни магически занимания. С това става ясно, защо е бил потребен толкова сложен календар, когато е могло просто като нас да закръглят продължителността на месеца до 30 дни и да забравят за грижите. Те пък тръгнали да представят в едно земната година, орбиталния лунен период, синодичния лунен период, денонощието, прецесионния цикъл и, навярно, още неща, които не мога да разпозная. Просто целите на тоя календар изисквали той да отговаря на действителността.

А сега да допуснем, че спиралата изразява целия прецесионен цикъл с продължителност от 25 920 години, който съдържа 12 зодиакални епохи с продължителност от по 2 160 години всяка. Това е земния път през космическите епохи. Тогава наблюдаваме по едно пресичане на лъч с земния път на всеки 1 080 години или това е веднъж на границата на две епохи и веднъж в средата на всяка епоха.

Какво значи оплождащият дух да пресече пътя на жената – това значи оплождане на Майката Земя (или Богинята-Майка) от Бога-Баща. Така се раждат богове на Земята, които имат задачата да помогнат на човечеството да измине още една крачка от пътя си на развитие. Следва на всеки 1 080 години на Земята да се ражда дете на боговете. Действително, Боян Магът се родил около 1 080 години след Христос, а той пък от своя страна се родил толкова време след втория Орфей и т.н.

Може да се търси дали тези форми на пришествие се случват само на едно място на планетата или едновременно се явяват няколко такива хора на различни места. Те носят важно послание за човечеството и му дават идейни основания за нова, голяма крачка напред.

Понеже светлинен лъч огрява в тези моменти пътя на Земята, то около точката на пресичане се наблюдава светло петно, т.е. време с повишаване на духа. В тези времена нараства броят на хората с изявени (считани за неестествени) психически способности. Тези хора са нужни като подкрепа и среда за пришествието на новите идеи, които се донасят от въплътения лъч светлина.

Ако сметките ми са верни, то предстои към 2 030 до 2 050 година това да се случи отново. Може би съществува борба между народите и организациите, кой да прероди божия дух като човек, така че да се облагодетелства от това. Действително, големи ползи могат да се получат от този народ, тъй като епохалните идеи ще излязат от него. Но за тази работа трябват подготвени магове. Не е безпочвено съвпадение, че трите влъхви (които в останалите езици се наричат magi) отишли да посрещат Христос в пещера. За да можеш да посрещнеш, първо трябва да знаеш. А в нашия случай знанието е записано в пещера, като не ми е известно на друго място да има такъв пълен запис, както в Магура. В Магура са обучавани такива хора, там са създавани именно магове.

Излиза, че интересно се живее в началото и в края на епохите, както и в средата им, но помежду тези точки на оплождане са тъмните векове.

По темата със слънцето и календара има още за разискване, но дотук уж замислената като кратка „Беседа в Магура“ нарасна до повече от 22 000 думи, а тепърва предстои да се коментират още сцени и теми.

Но, за да се прехвърлим по-качествено на следващата сцена, искам да наблегна на един аспект: вие може да го знаете и от по-преди, но аз го научих покрай истерията за края на света през 2012 година – това, че на 22 декември слънцето, Земята и галактическия център се подреждат в една права линия. 31

Тук имаме слънцето, вляво залепен до него е символът за Земята на 22 декември, а продължението на линията води до звездата с тринадесет лъча. Може да се разсъждава дали тази звезда изобразява и галактическия център.

Разгънатата звезда

Навярно тази звезда представлява някой много важен обект, защото поражда огромни последствия за цялото човечество. Как го прави?

472-474

Първо обърнете внимание, че тя има 13 лъча и 13 сегмента между тях. Това, че е кръгла значи, че се върти. При въртенето сегментите започват да се редуват спрямо неподвижна точка за наблюдение.

Седем от сегментите са затворени, което значи, че са от един вид. Над осмия сегмент е отбелязана голяма точка с три „пръста“, която указва, че осмият сегмент е особен с нещо. Следват пет отворени сегмента, което показва, че са от различен тип.

Можем да разгънем тази звезда и да я представим под формата на лента, т.е. в линеен вид.

RAZGYVKA

Да повторим: 7 от един вид, в осмото нещо особено, 5 от друг вид.

Удивително, но в Магура съществува именно такава лента и то не къде да е, а точно в ляво на Слънчевия календар и то право хоризонтално срещу звездата!

34

Какво значи това? Това значи, че въртенето на звездата с нейните особени сегменти поражда точно съответстващи им епохи.

Сцената на човешката история

Лентата в лявата сцена е Лентата на човешката история, а самата сцена е Сцената на човешката история.

small

Значи, най-важните събития в нашата история зависят от въртенето на някакъв обект, навярно галактическия център, и тези събития ще се повтарят отново и отново, докато обектът се върти. Ето ви възможност да пророкуваме бъдещето, познавайки миналото и няколко основни принципа на пораждането на събитията.

499+525-527

Много съществена особеност при Лентата е, че тя е затворена в десния си край, което значи, че на дясно не може да се продължи. В такъв случай, от дясната страна може само да се тръгне и това е началото. Лявата страна на Лентата е отворена и в тази посока може да има продължение, което значи, че развитието на Лентата е от дясно на ляво, като бъдещето е на ляво. Така се определи и посоката на прочита в Магура, като по-късно беше потвърдена и в други сцени.

Тук важното осъзнаване е, че ако знаем продължителността на един сегмент и ако знаем датата на отворения край на лентата, то можем да датираме всички събития по нея.

С отворения край на Лентата положението е сравнително лесно, тъй като човек записва историята до там, до където я знае, а това е днешния ден от негова гледна точка. Следователно, отвореният край е „сега“ от гледна точка на този, който я е изобразявал.

По-сложният въпрос е с продължителността на един сегмент. Видяхме, че магурската култура е ползвала доста богат набор от понятия за календарни периоди – час, ден, половин синодичен месец, синодичен месец, орбитален месец, година, сезон и дори прецесионен цикъл, като е деляла прецесионния цикъл на 24 сегмента с продължителност от по 1 080 години всеки. Всички тези периоди, с изключение на прецесионния цикъл и неговите сегменти, зодиакалните епохи, са твърде кратки за записването на история. Едва ли има смисъл в това да се записва история от десетина години, като се има предвид, че рисунките от Магура съдържат само най-ценните сведения – събития и принципи.

Остава да се търси в огромните по своята продължителност периоди. Но първо, нека се определи тяхното „сега“.

Налично е едно сведение, което се добива от съседната сцена на Слънчевия календар, който вече се показа, че е силно свързан и е предпоставка за събитията в Сцената на човешката история. Там слънцето е изобразено с две точки вътре, а в друга част на галерията се намира и звезда с осем лъча и с три точки вътре:

1006

Звезда с осем лъча е символ на слънцето. Веднъж откриваме слънце с три точки вътре, а друг път – с две точки. Възможно ли е това да представлява запис за време? Възможно е, защото една от древните системи за отбелязване на епохите е чрез т.нар. „слънца“. Всяко „слънце“ е с различна продължителност, защото зависи от изгревите на Венера, но всичките са приблизително равни на 5 000 години. Тогава, слънцето от Слънчевия календар следва да значи периода Второ слънце. Ние сега живеем в началото на Петото слънце, а началото на Второто слънце започва преди 14 600 години. Дори да има някаква разлика, дали точната дата на направата на тези, по-нови рисунки е 14 600 или 12 000 години, после ще се прецизира по-точно с помощта на допълнителни данни.

Поставяме датата 14 600 години назад в отворения край на Лентата и започваме да броим всеки сегмент по 2 160 години – продължителността на една зодиакална епоха:

35

Началото на записана история се пада в началото на епохата Дева преди 42 680 години.

Прави впечатление внезапното начало, все едно без никаква еволюция, за разлика от твърденията на стандартната научна хипотеза. Това може да се обясни така: знаем, че тялото е преминало през множество етапи на развитие, защото са намерени и продължават да се намират множество следи от това. Но очевидно началото на човека тук се счита не от оформянето на човешкото тяло, а от развитието на онова, което ни прави хора – онова, което населява тялото. То може да се оформи и развие внезапно с навлизането на нови идеи, които да различат ясно едно човечество от предходното.

Интересно е, че това се случва в Дева, което име значи бог. Става ли дума за божествено откровение пред хората, което да ни е дало нови идеи, така че вече да сме били способни да се отличим от животните и да кажем „от този ден сме хора“? Гледайки внезапното начало на човешката история, изглежда, че е станало именно нещо такова.

Ето какво казват археологическите находки по въпроса:

nature03103-f1_2

Стрелките представят пътя на кроманьонеца от Северна Африка през Европа, а числата показват преди колко хиляди години миграцията е стигнала до съответното място.

Така научаваме, че кроманьонците се заселват на територията на Северозападна България, където се намира и Магура, преди 40 000 до 43 000 години. В същото време, съществуват диаграми на възникването на човешките религии. Ето една от тях:

ReligionTree

Долу в ляво се намира началото на Европейския анимизъм, който е Култът към плодородието или това е религията, в която водеща рола има Богинята-Майка. Началото на тази религия е определено от преди 42 000 години, а използваният символ е именно „танциваща жена“ – както се възприемат човешките рисунки от Магура. В Магура, да припомня, става дума именно за Богинята-Майка.

Дотук разполагаме с набор от чудесни съвпадения, с които внезапното начало на историята от Магура преди 42 680 години изглежда точно на мястото си и вярно като сведение, потвърдено от външни и напълно независими сведения.

Да направим още една проверка.

orion

Ето тази плочица от слонова кост (тогава в Европа още са живели мамути) съдържа точен аналог на човешка фигура от Магура – не мога да се объркат нито стилът, нито пропорциите и конфигурацията. Плочицата е намерена в пещера в долината Ач в Германия, като според посочената по-горе карта на миграцията на кроманьонците, те са били в тази област преди около 38 000 години. А сега вижте датировката на плочицата, те я 32 500 до 38 000 години. И се счита, че плочицата е пренесена в Германия от изток.

Количеството на съвпаденията нараства значително, още повече, че всички тези находки и анализи са правени напълно независимо един от друг.

С това става ясно, че рисунките от Магура са съществували като стил от преди най-малко 38 000 години, щом е могло да се направи тяхно копие. Като се има предвид и миграцията и преноса на култура, рисунките от Магура трябва да са съществували още преди 40 000 до 43 000 години, за да попаднат по пътя на миграцията.

Всичко сочи, че възникването на „Култа към плодородието“ е свързано с миграцията на кроманьонците, а поставянето на датата от преди 42 000 години показва и къде се е случило това – там, където тези са били по това време – на територията на Северозападна България и в околността на Магура.

Ако наистина се е случило откровение от страна на Девата (бога), което е довело до качествен скок в човешкото развитие, това се е случило в околностите на Магура. По тази причина там са направени и първите около 120 рисунки във въпросния стил. Спомнете си, че рисунките са ясно разграничени според изпъкналостта си на поне две възрасти, разделени от толкова хиляди години, че флората и фауната напълно да се променили.

35

Да се върнем към отворената страна на Лентата. Изминали са цели 28 000 години (ако всичко това е вярно, а не е много убедителна заблуда) и хората са довършили рисунките и то така, че няма никакво стилово и смислово прекъсване, но пък са добавени нови елементи, концепции и животински видове като доказателство за изминалото време. И, вижте, продължението се случва в края на… отново на епохата Дева.

Очевидна е важната роля на Девата, но предстои да се изясни в какво се състои и дано изобщо е възможно това да се направи.

Дотук показах доста потвърждения за огромната точност на този прочит на сцената. Сега да поговорим за прекъсването на лентата, което е и прекъсване на живота.

Ако всяко е датирано вярно, това прекъсване следва да се е случило преди около 25 000 години. Има ли грандиозен катаклизъм от това време? Има – началото на Последния Ледников период, което е именно отпреди 25 000 години. Тогава, за едно десетилетие Европа е скована в ледове, което е истинско бедствие и действително прекъсва живота на много места и на много популации.

Значи, и средната част на прочита на Лентата отговаря добре на действителни събития.

А сега се вгледайте в лявата част на Лентата:

526

Не прилича ли наистина много на това:

DNA_replication_en.svg

На молекулата ДНК?

Разбирам, че звучи прекалено – от къде тия хора да знаят за ДНК и за това как изглежда тя? Но вижте, след катаклизма, след прекъсването ДНК е от един вид – както ние изобразяваме нашето. Преди катаклизма сегментите са квадратни, т.е. там ДНК е от друг вид, който е бил прекратен с катаклизма, т.е. неговите носители са били погубени.

Има ли човешка генетична линия, която е била прекратена преди 25 000 години, а след това да се е появила нова? Има. Последните следи от неандерталците, които са живели в Европа, са именно отпреди 25 000 години, а т.нар. пеласги (коренно население на Балканите, от което произлизат траките, ние, келтите и други) възниква преди около 25 000 години и след това заселва голяма част от континента.

А сега обърнете внимание на символа, скъсва лентата:

525

Той е представител на семейството на символите на смъртта, които са част от символите на смъртните фигури:

deyateli 1

Този символ значи смърт и неслучайно „коланът“ на женските фигури става ветрилообразен, когато те са готови да заченат, защото даването на живот в тяло е и даване на смърт на тялото.

Това, че символът и Лентата са нарисувани горе, значи смърт от небето, смърт от високо. Каква е тази смърт от небето? Метеорит, комета? Възможно е.

Но, обърнете внимание на следното: след началото си Лентата на живота върви добре за известно време, а след това започва да изтънява и да се вие. Това може да значи, че животът е станал по-труден и лош, а може да значи и, че генетиката на онези хора се е развалила. Развалила се е тяхната същност. Помните ли, че старозаветният бог обича и има навика да затрива човечеството, когато започне да прегрешава твърде много?

Да се върнем на Слънчевия календар, за да ви покажа нагледно. Ето как се разпределят съзвездията около Земята:

galactic-center

Нали си спомняте, че основният лъч долу чертае прецесионната спирала около Земята? Вижте от къде започва да я чертае – от Дева. Още едно доказателство за правилното разчитане на Сцената на човешката история – и двете сцени посочват Дева като начало.

Ясно е, че съзвездията са правилно разпределени около Земята в тази сцена, защото Коледа и галактическият център са в Стрелец.

Сега обърнете внимание на границата на Риби и Водолей:

36

Над тази граница стои символ, който е едновременно Т (бог-слово) и смърт. Нима бог-слово се явява като смърт (унищожение) в края на Риби или в началото на Водолей? Преценете сами:

35

Лентата е скъсана във Водолей чрез смърт от небето заради разваляне на живота/генетиката на хората.

Твърде библейско, само дето е записано с около 10 000 години по-рано от библейските събития. Ясно става, че е преписвано и преиначавано, но за това – после. Сега е време за това, което се случва под Лентата на живота:

small

Рисунките отдолу описват случващото се по време на катаклизма. Вижте, че горе отстрани има две вертикални черти, които ограждат част от рисунките и значат, че тези рисунки се отнасят до събитията по време на унищожението.

Явява се една огромна мъжка фигура:

507

Това, че фигурата е нарисувана голяма значи, че нейното въздействие върху сцената е голямо. Главата на фигурата е с формата на символа Т, който значи бог-слово. Тук е изобразено пришествие, първото запомнено или първото изобщо в човешката история – бог-слово се явява сред хората. А си спомнете за книгата „Тракийските хроники“, според която бог винаги праща своето Слово, когато трябва да се свърши определена работа, представляваща намеса в човешките дела.

Под това пришествие е нарисувана мъжка сила, мъжка енергия, което значи, че тази енергия е подчинена на въплъщението на бог-слово:

506

Той използва тази сила, за да подчини двете женски фигури – това е причината да са нарисувани много по-малки. Подчинява ги и ги кара да служат/да се молят на бог:

518

Този символ значи значи служа, извършвам ритуал, а в сцената ясно е показано на кого е подчинен и за кого се отнася ритуалът:

Magura cave paleolithic paintings S1G0.10

Този въплътен бог-слово дава религия или нова религия на хората, като подчинява жените и така възстановява живота, макар и вече един по-различен живот, символизиран от това, че сегментите на Лентата на живота вече са правоъгълни, а не квадратни. С възстановяването на живота разбираме, че въплътеният бог-слово е и Спасителят, но това се е случило не преди 2 000 години, а преди 25 000 години.

Тук интересен е случилият се преврат, при който женското доминиращо начало е било заменено с мъжко доминиращо начало и Богинята-Майка е била „детронирана“ в полза на Бога-Баща. Заедно с това е сменена и религията.

Звучи налудничаво, но има няколко книги, които разказват за твърде подобни събития. Става дума за поредицата за Орион и Сириус на издателство „Паралелна реалност“. Нека се абстрахираме от това какво е личното ни отношение по въпроса и да следим приликите във фабулата.

Книгите са написани по лекциите на американския индианец Робърт Морнингскай, който през 1947 година бил още дете и му предстояла инициация заедно с негови съплеменници. Това трябвало да се случи в пустинята. Тогава се случи събитията от Розуел, при които се счита, че един извънземен космически кораб се разбил на планетата ни. Всъщност, по думите на Морнингскай, и втори кораб се бил разбил същата нощ, но това военните успели да потулят напълно.

Обаче, от втория кораб Морнингскай и неговите съплеменните спасили едно извънземно, което лекували до оздравяването му. Като благодарност, извънземното им разкрило човешката история.

Според него, ние сме създадени като човешки вид чрез генетично вмешателство от страна на империята Орион, която била доминирана от женското начало и чиято Императрица-Майка била еманацията на Богинята-Майка. Това станало, като те дошли тук с Луната, която отвътре била куха и представлявала космически кораб. Земята дълго време била под властта и доминацията на Орион и, съответно, на еманацията на Богинята-Майка.

По-късно Земята била превзета от империята Сириус, която била доминирана от мъжкото начало и били положени много старания да се затрият спомените за женското начало.

Това станало със сила. Тези от Сириус имали военната стратегия да ползват астероиди като космически кораби. Издълбавали ги отвътре и ги оборудвали. Самият вид на астероид пък им давал добро прикритие. Част от военната им стратегия била да засилват астероиди, комети и метеорити към атакуваните планети, с което унищожавали планетите, но изглеждало така, сякаш те нямат нищо общо.

Смъртта от небето, скъсала Лентата на живота, е много вероятно да е именно космическо тяло, защото в ледниците от това време се намират завишени следи от метали с космически произход, а те могат да дойдат на Земята само с някакви космически тела. Разпространението на металите е по цялата планета в пластове и ледници от въпросния период. А тогава пък започва Последният Ледников период, което отлично отговаря на последствията от разбиването на астероид в планетата ни.

От друга страна, ето как изглежда съзвездието Орион от Земята:

ori

като при него особено изявен и известен е коланът. А ето как изглеждат женските фигури от Магура:

zheni 1

Фигурите са женски, Орион бил управляван от женското начало.

Да се чуди човек на толкова много прилики.

Но, както и да е. Аз не знам истината от първо лице, мога само да откривам подобията, когато ги срещна.

Като допълнително сведение от предговора от едната книга, да ви кажа, че Морнингскай бил изчезнал от езотеричната сцена за дълго време, като след това внезапно се появил отново и заявил, че прекарал това време в Европа, където бил посвещаван от специално братство, което пазело познанията от и за Орион и Богинята-Майка в пещери. Пък виждаме, че Богинята-Майка изглежда се явява в епохите Дева, а пък направата на рисунките в Магура се отнася все до същата епоха.

Да оставим тази тема и да преминем към следващата сцена, защото идеята на настоящето е изложение е да бъде беседа.

Усещах, че изпускам нещо важно по темата, защото не мога с лекота да продължа към следващата. Но в ума ми има толкова много сведения по темата Магура, че е напълно естествено да не могат да са заредени едновременно в съзнанието ми.

499+525-527

Става дума отново за Лентата на живота и за това, че тя започва със 7 сегмента, в осмия се къса и продължава с 5 нови. Спомнете си и за богомилската легенда как човекът е създаден от Твореца. Създаването на човека може да се отнесе в началото на Лентата.

Според друга богомилска легенда, бог бил дал на Сатаната да управлява света (мирозданието) за 7 (седем) века, като не се уточнява каква е продължителността на един от тези векове. Очевидно е, че става дума за седем период. А след това бог щял да дойде и да вземе мирозданието от Сатаната.

И добре се вижда, че след началото нещата продължават 7 периода, а в осмия това нещо бива прекъснато и изградено наново, но този път по нов начин.

Коментарите относно приликите и еднаквостите оставям на вашия собствен ум.

Познания за седмица и месец

37

Тази съвкупност от рисунки трудно може да се нарече сцена, защото в нея липсва развитието на някакво действие или поне такова не се забелязва. Но тук има един любопитен символ в горната дясна част:

578

Това е полумесец, но и новолуние. Дори и сега ние представяме новолунието по този начин, защото то изглежда именно така:

Novolunie

След него, на ляво е разположена ето тази съвкупност от вертикални черти:

584-598

Тук има 14 дълги и една черта с половин дължина, което представлява числото 14.5, а това е именно половината на синодичния лунен месец, който е с продължителност от 29 денонощия. Интересно е, че след това (в посока на ляво) се намира и един символ за смърт, край, изчерпване:

38

Това се чете по следния начин: за половин месец 14.5 дни се изчерпват веднъж или 14.5 дни се изчерпват веднъж за половин месец, което буквално значи, че продължителността на половин месец е 14.5 денонощия.

Това е гениално. Първо, използват полумесец, за да кажат, че става дума за половин луна. Иначе какво, трябваше да нарисуват един кръг за цяла луна, цял месец и ние да се чудим какво са имали предвид с този кръг. Освен това, така трябва да изброят само 14.5 черти, а не 29 – спестяват от записа. Накрая, използвайки именно разпознаваеми символ за новолуние, указват, че става дума за луната и по-точно за нейния синодичен период, което е времето между две еднакви състояния на Луната, наблюдавани от нас – това са новолунията, първа четвърт, последна четвърт, пълнолунията.

Магурският запис е направен максимално пестеливо откъм брой символи, но в същото време максимално ясен.

Отдолу следва друго:

39

Тук имаме една цялост от 7 черти, обединени в едно, а след това два символа за изчерпване. Това може да е седмицата, която се изчерпва два пъти за половин месец. Но са налични и други особености:

40

Тази сцена показва и протичането на менструалния цикъл. Ето къде можете да прочетете повече по въпроса:

Менструален цикъл според рисунките от Магура. Първоначални бележки

Да обобщим. Преди 14 000 – 15 000 години или малко преди края на Последната Ледникова епоха хората от околността на Белоградчишките скали вече разполагали не само с необходимата математическа подготовка, за да съставят календар, но и действително са го съставили. И то един далеч не прост календар.

Сега да видим, има ли в района някакви конкретни обекти, които са били предназначени за работа с календари и с космически цикли.

Тук представям извадка от стара моя статия, в която се споменава слънчевата обсерватория върху Рабишката могила – самия хълм, в който се намира пещера Магура:

В магурския календар годината е била разделена на четири части (сезони) според слънцестоенето. Върху хълма на пещерата е изградена огромна слънчева обсерватория. Тази снимка, извадена от Google Earth, показва разположението и конфигурацията на обсерваторията.

 

Тук представям кратък анализ на начина на действие:

 

Хоризонталната линия изток-запад служи за определяне на пролетното и есенното равноденствия. Отклонената на юг плътна линия сочи зимното слънцестоене. По продължението й на северозапад се определя лятното слънцестоене (при залез). Полукръговете са за измерване на часовете от деня.
Тази обсерватория показва, че календарната година е била разделяна на четири части (сезони), както правим и сега. 

 

Дългите прави линии върху хълма са създадени чрез струване на камъни. Ето, намери се едно древно астрономическо пособие.

Втори астрономически обект е пещерата Лепеница, разположена на около 4 км от Белоградчик, едва ли не в средата на Белоградчишките скали.

171526

На дъното на пещерата има една изкуствена ниша:

dscn3195

Като застанеш пред нея и погледнеш навън, виждаш следното:

dscn3219dscn3220dscn3221dscn322213199205_10153804301118051_641796530_o

Цели три скали на отсрещния склон се подреждат така, че образуват отвор в небето. Става дума за три отделни скали. От нишата до най-далечната скала разстоянието е 500 метра по права линия и общо имаме четири обекта, които са разположени на една линия, така че имаме отвор, прицелен срещу нишата. Това е пособие, служещо за отчитане на точна дата при преминаване на слънцето през отвора и осветяване на нишата.

Така намерихме и втори палеоастрономически обект в района.

А в скалите над пещерата Лепеница пък е изсечена древна звездна карта:

12710892_10208922898978131_2748477960103742901_o

Lepenitsa Star map facility

12696972_10208912903688255_7689462408818818612_o

The Star map facility above Lepenitsa cave

Върху тази скална площадка са изсечени десетки кръгли дупки с различни размери, съответстващи на яркостта на звездите. Ето заснемане на една част от тях:

11147854_1002881716402455_5794637642544247663_n11270366_1002881723069121_1861274645682161046_o11156246_980202122003748_7614222757191288480_n

С това се намери трети палеоастрономически обект в района.

Следва скалното светилище Чачин камък, където е изсечен следният петроглиф:

10478018_1682558401963857_4908361345554556955_o

За обяснение на астрономическата стойност на петроглифа, представям извадка от книгата

„Петроглифът от Белоградчик / Скалните изображения от Белоградчик“:

 

ПЕТРОГЛИФЪТ

Върху същата скална площадка се намира и централното изображение, което първоначално получи името „Петроглифът от Белоградчик”. Отличителното при него е, че по някакъв начин се възприема като най-разбираемо, макар и до ден днешен никой да не е успял да го обясни в достатъчна степен. То създава усещането за нещо известно и с това ни печели силно. Това изображение е и най-сложното като брой елементи и притежава изтънченост, която пленява. От тук произлизат и причините то да се възприема като централно, защото заема централно място в нашето сегашно съзнание. От тук нататък именно това скално изображение ще се нарича Петроглифът.

Петроглифът представлява осмолъча структура, организирана около една централна точка. Шест от лъчите са толкова дълги, колкото е диаметърът на ириса на Окото. Останалите два лъча са два пъти по-дълги. Фигурата е явно несиметрична, но оставя впечатление за пълна хармония и дори за симетрия. Двата дълги лъча обхващат сектор с ъглови размери от 135° и могат условно да се нарекат северен и югоизточен.

При тези дълги лъчи е очертана дъга по окръжност със същия радиус, която е описана с двадесет и четири точки в скалата. От тук нататък тази окръжност ще се нарича Голямата дъга. От другата страна, в протежение на останалите 225° е описана Малката дъга, която има два пъти по-малък радуис. Тя е очертана с двадесет и пет точки в скалата, разделени в пет групи – по пет точки във всеки сегмент. Налични са и три извънредни точки, разположени извън Малката дъга.

Дясната страна на Петроглифа, където се намира Малката дъга, е много неясна и почти напълно непроучена. Местното население познава тази фигура като „слънчевия часовник” и това наименование идва на по усета за предназначението на изображението. То не се основава на реални изследвания. Действително фигурата беше опитана като слънчев часовник и показа напълно верен час по зимното часово време. Тази функция на слънчев часовник се отнася до дясната страна на фигурата. Не е известна функцията на допълнителните точки извън Малката дъга. Заради това е възможно слънчевият часовник да е само най-простата и очевидна функция на дясната страна на изображението, а зад нея да се крият и други функции и познания, които засега не сме успели да разпознаем.

В тази връзка възникна заплетена ситуация с неправомерно ползване на авторски материали. Заснех проверката дали фигурата служи и като слънчев часовник и публикувах снимките и трактата по темата в блога си, на чиято основа се създават книгите от настоящата поредица. Две години по-късно група от изследователи реши да добие популярност и създаде материал за древен слънчев часовник от община Минерални бани, Хасковско. Този слънчев часовник представлява неголяма скала, оформена като стъпалообразна пирамида. Очевидно тази изследователска група е имала нужда от по-атрактивни изображения за илюстрация на откритието си и след неголямо търсене в Интернет е попаднала на снимки на Петроглифа, публикувани във въпросния блог. Петрогли-фът е толкова впечатляващ, че решават да заемат една от снимките и да я ползват за илюстрация на собственото си откритие.

karta 3

Фигура 16. Проверка за слънчев часовник и откраднатата снимка.

По-скоро заради атрактивността на приложената крадена снимка, отколкото заради съдържанието на публикувания материал, тази изследователска група печели бърза популярност и статията й се препечатва в десетки новинарски сайтове и дори се излъчва по една от националните телевизии. Макар в началото това да предизвика силното ми възмущение и това на моите близки, скоро видяхме тази постъпка като най-откровено признание за високото качество и пленителност на Петроглифа. Той действително е уникално изображение и е цяло щастие, че се намира на територията на България. Това е също и вредно за Петроглифа, защото ние тук нямаме културата и нагласата да ценим богатствата и да се възползваме максимално от тях. Та такава история се получи с Петроглифа, когато беше разгледан като слънчев часовник. В действителност, Петроглифът е уникален не само в България, но и по света. Никъде другаде не може да се намери такава изчистена и елегантна фигура, която да съдържа в себе си толкова голяма загадка.

За разлика от дясната страна, която на пръв поглед е твърде проста, че да позволява по-задълбочено изслед-ване (знаете, най-простите неща най-трудно се проумяват и обясняват), то лявата страна я проучих доста задълбо-чено, макар далеч да не съм изчерпал смисъла и. Това беше възможно, защото скоро преди първото си посеще-ние на това място, имах прозрение относно математиката от Магура и връзката и с подредбата на планетите от Сънчевата система.

Математиката от Магура е едно много особено явление. Тя се основава на „шахматните” полета, които са изрисувани в пещерата. Те имат различни размерности – брой квадратчета по хоризонтала и по вертикала. Състоят се от последователности от пълни и празни квадратчета. Много от тези полета имат свои противоположни – същите по размерност, но с обратно разположение на пълните и празните квадратчета. Така в Магура са представени „шахматни” полета с различни размерности, като се започне от едно-единствено квадратче и се стигне до размерност 3х18, 6х9 или 6х14 (Фигура 17).

karta 4

Фигура 17. Основни шахматни полета от Магура.

При отделеното време и внимание стана очевидно, че полетата се изграждат едно от друго чрез два процеса. Единият е натрупванетото (Фигура 18), което се извършва по хоризонтала. При него изходните полета с еднаква размерност и противоположни по разположението на пълните и празни квадратчета, се добавят едно до друго и най-вляво се добавя още една колонка. Така от по-малките полета чрез натрупване се получават някои от по-големите.

karta 5

Фигура 18. Действието натрупване.

Важно уточнение е, че процесът натрупване се извършва само с противоположни полета – имащи същата размерност, но с противоположна подредба на светлите и тъмни квадратчета. Давам това сведение, за да е по-ясно защо действията се изобразяват по този начин. Тази информация няма важност за читателите, а е част от някогашното образованието на маговете.

Другото действие е съчетаване. То се извършва по вертикала и също се отнася за полета с еднаква рамерност, но в противофаза, ако са с нечетен брой редове. Това действие е по-сложно (Фигура 19).

karta 6

Фигура 19. Логика на действието съчетаване.

При съчетаването две противоположни полета се поставят едно над друго и вдясно се добавя една колона, а отдолу се вадят Х-1 реда, където Х е размерността на изходните полета. Съчетаването се извършва само и единствено с квадратни полета, т.е. с размерност ХхХ.

Голямата идея в магурската математика е, че не става дума за алгебрични действия, нито за геометрични. Тази математика не се отнася до материалните обекти, до тяхното преброяване и до изчисленията, свързани с броя на обектите. Това е математика на света на идеите и показва как се разиват и създават те.

В Магура всичко е записано с минимално достатъчния брой символи. Обикновено там трябва първо един символ да се разчете в една сцена, а след това прочита да се пренесе в друга, където същият или подобен смисъл не може да се прочете пряко. Така в Магура е дадено сведението, че зигзаговидните линии се получават от действието на символите на силата. Зигзаговидните линии често имат същия брой върхове и падове, какъвто е броят на квадратчетата от два хоризонтални реда на „шахматните“ полета. Ако поставим пълно квадратче на връх и празно на пад, от повечето зигзаги ще получим двуредови „шахматни“ полета, каквито са изобразени в пещерата. „Шахматните“ полета пък се отнасят до пространството.

С това в Магура, на различни места сред рисунките, е представено, че действието на силата изтъкава пространството. А на друго място е показано направо, че символите могат да се отнасят към отделните квадратчета.

Представете си сега, че отнесем по един магурски символ към всяко квадратче. Така ще се получи праобраз на шахмата, който празобраз е бил всъщност пособ за магически действия. Освен това, така ще се получи запис, който представлява идея, изобразена в пространство с точно зададена размерност.

Ето от това става ясно, че „шахматните“ полета от Магура са пространствата, в които се разгръща идеята. Затова действията с тези полета произвеждат следващите размерности на идейното пространство и са в действителност математика от света на идеите.

При идеите има натрупване и съчетаване, от които действия се пораждат нови и различни идеи. Освен това, всички идеи съществуват в особени пространства, които отговарят на тяхната размерност. Идея от едно пространство не може пряко да се отнесе към идея от друго пространство, а първо трябва да се преформатира. Действията добавяне и съчетаване имат своите противоположни действия и те се наричат разграждане. Магурската математика е в основата на инженерното дело на мага, защото магьосничеството не е изградената масова представа за заклинания, ритуали и безумно ръкомахане. Истинското магьосничество е инженерно дело във фините светове. То изисква познание на механизмите на осъществяване, а също и на проектиране. Именно магурските математически занимания показват как правилно трябва да се борави в полето на построенията и как правилно да се впрягат фундаменталните проявени и непроявени сили.

След като се получи прозрението за действията от магурската математика, бяха проверени резултатите от съчетаването, като се започна от съчетаване на полета с размерност 1х1. Така се видя развитието на идейния зародиш. Първо имаме 1, след това от съчетаването му със себе си се получават 3 нови, после 8, 15, 24 и т.н. Получи се една числова редица на идейното развитие и възникна въпросът, съществува ли някъде в света нещо, което в числово отношение да се развива по същия начин. Не бяха положени някакви специални усилия в тази посока. Мина време и отговорът се появи сам при разглеждането на орбиталните периоди на планетите от Слънчевата система, т.е. времето, измерено в денонощия, за което всяка планета прави една обиколка около Слънцето. Тук са показани орбиталните периоди на всяка планета:

Слънце – 25.4 денонощия (завъртане около оста си)

Меркурий – 87.97 денонощия

Венера – 224.7 денонощия

Земя – 365.26 денонощия

Марс – 686.96 денонощия

Юпитер – 4335.35 денонощия

Сатурн – 10757.74 денонощия

Уран – 30708.16 денонощия

Нептун – 60224.9 денонощия

Първо беше направен опит, при който всички орбитални периоди бяха разделени на 29.5 или това е продължителността в денонощия на синодичния период на Луната, а също и времето, за кето Слънцето се завърта около оста си. Синодичният период е времето между две положения на светилото, при които то се вижда еднакво, т.е. такива положения са пълнолунията. При разделянето на 29.5 не се получиха добри съвпадения с числовата редица на магурската математика, когато се проследява развитието на единично поле. След това беше направен опит с орбиталния период на Луната – времето, за което тя обикаля около Земята. Той е 27.3 денонощия. Числото 27 се оказа точният делител и затова орбиталните периоди се делят на 27:

Слънце – 0.94 – 1 единица

Меркурий – 3.22 – 3 единици

Венера – 8.22 – 8 единици

Земя – 13.37 – 13 единици

Марс – 25.14 – 25 единици

Юпитер – 158.69 – 159 единици

Сатурн – 393.77 – 394 единици

Уран – 1124.02 – 1124 единици

Нептун – 2204.43 – 2204 единици

С това се стигна до виждането, че Слънчевата система представлява материалния израз на развитието на някаква идея, че е еволюцията на някаква мисъл. Слънцето следва да е зародишът, а всяка следваща планета е материален израз на поле, в което да се развиват построения от съответната размерност. Например, астрологията потвърждава този извод, защото вътрешните планети са най-нисши, а колкото по-навън се отива, толкова планетите управляват по-висши аспекти от човешкия живот. Причината е, че самите планети отговарят на все по-големи размерности на полетата и с това позволяват осъществяването на все по-сложни записи.

Така Слънцето дава началния тон на разивтието, то е зародиша на идеята, а всяка следваща планета е следваща крачка в нейната еволюция.

Тези размисли и търсения бяха извършени едва месец и половина преди първото посещение на Петроглифа. Статията за съвпадението на магурската числова редица с орбиталните периоди е публикувана на 03.12.2010 година, а статията за Петроглифа – на 24.01.2011 година, като публикацията беше направена няколко дни след посещението. Такива събития се случваха постоянно откакто поех по пътя на магурското познание – първо различни, привидно случайни обстоятелства ме тласкаха към едни или други размисли и прозрения, а след това се явяваха други събития и обекти, които можеха да се разберат с вече осъзнатото. Всяка една стъпка в това посвещение беше ключ към разбирането на следващата и всичко беше подредено в точен и стриктен ред. Това се получава, когато сме ученици на Великия Учител, изобразен в пещерата Магура, защото той има възможността да подрежда света и да ни води в нужната посока.

Още при първото виждане на Петроглифа се появи усещането, че в лявата му страна, под голямата окръжност, е представена схематично Слънчевата система. Такива първи впечатления споделяха много хора и това идва спонтанно от подсъзнанието на човека. То има цялото знание, но не може да го изкаже съзнателно, може да го поднесе единствено като усет. Така беше достатъчно да се последва усета и да се преброят точките от окръжността, които се намират срещу четирите кръга. Точката в средата на Претоглифа съответства на Слънцето. Тя има значение на числото едно и така показва, че неговият период на завъртане около оста му е единица (Фигура 21). То се явява идейният зародиш 1х1, от който се развива идеята Слънчевата състема, т.е. то е бог, от чияйто промисъл се материализира битието. Това е било известно на Богомилството.

Първият и най-малък кръг се намира между третата и четвъртата точка. Той съответства на планетата Меркурий, която е най-малката от вътрешните планети и се намира най-близо до Слънцето.

Размерът на втория кръг е по-голям от този на първия, но е по-малък от третия. Този кръг съответства на планетата Венера, която е втората по ред планета. Тя е по-голяма от Меркурий, но е по-малка от Земята. В Петроглифа тя е разположена малко след осмата точка, което показва, че орбиталният й период е малко повече от осем единици.

Третият кръг от голямата окръжност съответства на Земята. Първо, този кръг е съставен – той има външна окръжност и точка вътре в себе си. Когато се гледа като едно цяло, това е третата поред и най-голямата от вътрешните планети. Това съответства на действителността, тъй като Земята е най-голямата от вътрешните планети. Второ, когато се гледа като съставно изображение, окръжността означава орбитата на Луната около Земята. Само тази от всички точки е представена с орбита, т.е. със спътник около себе си, което отново напълно съответства на действителността – от вътрешните планети само Земята има спътник. Тя е разположена срещу петнадесетата точка. Това е озадачаващо, защото планетата ни сега прави една обиколка около Слънцето за малко повече от 13 единици, а магурската математика и Петроглифа посочват числото 15, все едно в миналото Земята е правела обиколката си за повече от 400 дни и все едно се е намирала по-далеч от Слънцето, отколкото сега.

След това идва ред на четвъртата планетарна точка в Петроглифа, която сега е унищожена от ерозията, но на мястото все още стои вдлъбнатина. Тя вече няма ясно изразени ръбове и не може да се каже точната й големина, но личи по останалата вдлъбнатина, че размерът й е бил по-малък от този на точката за Венера. Това е знакът за планетата Марс, която се намира на четвърта позиция навън от Слънцето. Тя е  разположена срещу двадесет и четвъртата точка от Голямата окръжност на Петроглифа.

Така броенето стига до условния югоизточен лъч, който се явява граница на четирите планети. Той съответства на астероидния пояс, който дели планетите на вътрешни и външни. Следва връщане наобратно, при което по реда на действията от магурската математика се получават орбиталните периоди на четирите външни планети. Така веднага след астероидния пояс се явява планетата Юпитер, която сега се явява на мястото на кръга за планетата Марс от прочита в обратната посока. Следва Сатурн, който идва на мястото на съставният кръг за Земята. Известни са пръстените на Сатурн, на които тук съответства орбитата около тази точка. Следват планетите Уран и Нептун.

Макар този прочит на Петроглифа да оставя множество въпроси без отговор, той отговаря на много други и посочва, че Петроглифът в едната си част има значение на карта на Слънчевата система. Тя е много различна от начина, по който ние бихме я изобразили. Това древно изображение се характеризира с елегантен и синтезиран изказ на информацията, напълно различаващ се от нашите разточителни и груби подходи. Ние обикновено изобразяваме Слънчевата система като съвкупност от концентрични окръжности, като с това показваме грубата материална действителност – коя планета как е разположена около Слънцето. Изобразяваме нещата така, защото така ги възприемаме и разбираме. Онзи, който вижда отвъд крайното проявление, който разбира принципа зад него, ще направи различно изображение. При Петроглифа в едно са събрани множество сведения, като навярно в миналото е съществувало и ясно указание как да се получат те. Тези указания не са достигнали до нас и ние сме оставени на интелекта и изобретателността си да разберем, но очевидно умът ни няма някои много съществени свойства, които са били налични в древността. Щом по онова време някой е създал това и останалите изображения, това значи, че те са били напълно свойствени на тогавашното мислене и са били разбираеми за онези хора. Тези изображения, обаче, са значително неразбираеми за нас.

Едно допълнително сведение е много интересно. От древността до наши дни Слънцето се изобразява символно като звезда с осем лъча. Навярно всеки от тези лъчи отговаря на една планета, защото те са осем. Петроглифът е осмолъча структура, изградена около централна точка. Центърът е Слънцето, което чрез своите въздействия, включително и гравитационното, е поделило околното място на осем жизнени пространства (осем дома) – по едно за всяка от своите планети. С това виждаме Петроглифа като една наистина фина и елегантна карта на Слънчевата система, която е съчетала в себе си наистина много иформация по синтетичен начин.

На място усетът на много хора подсказва за това, че изображението се е използвало заедно с някакъв инструмент, наподобяващ много сложен пергел. Той е бил разполаган по централната точка и ориентиран по останалите според конкретния случай. Така, едновременно отчитайки времето от деня, посоките и различни други данни, уредът е посочвал конкретни стойности. Те са били потребни за определянето на благоприятни и неблагоприятни разположения на планетите. В древността това занимание е било от много голямо значение, защото тогава водачите на обществото не са били избирани. Древните царе са се раждали по божествено вдъхновение, като родовият произход е бил с малко значение. Най-важно от всичко е било да е наличен велик дух за прераждане и той да бъде заченат и прероден в точния момент. Малки грешки при разположението на планетите биха могли да имат много тежки последствия. За водачи на човечеството са били нужни само най-съвършените същества, преродени в правилното време и по правилен начин, които да носят благоденствие и развитие в съответствие с духа на епохата и божествения промисъл.

В Магура е отделена голяма самостоятелна сцена по въпроса със създаването на царете. Сцената започва с шаман, който изпраща душа при бог, която след това се връща като дух за прераждане (който има съдба). Този дух се уплътнева до душа за прераждане, която след това участва в шестата поред сексуална сцена, отнасяща се до зачатието. Там, освен мъжа и жената, се намира и душата за прераждане. Следва дълъг процес на отглеждане и посвещение, на края на който се създава конник, т.е. водач или цар.

Знае се, че в Магура е отделено място само на най-важните знания и така разбираме, че технологията за създаването на цар, започваща още с действията на шамана, е била от особена важност. Следите на Чачин камък свидетелстват именно за задълбочено внимание към въпроса за прераждането при точно разположение на планетите.

Не е само, но в Магура е записано, че слънчевите лъчи пресичат пътя на Земята веднъж на 1 080 години. Земята е символ на способността за зачатие, а слънчевите лъчи символизират енергията, която опложда. Така е представена идеята, че Слънчев дух се въплъщава на Земята веднъж на всеки 1 080 години, като с това носи ново, което предстои, носи духа на времето.

Особено важно е било да се изчисли вярно моментът на снизхождение на Слънчевия дух и от тук да се помага за неговото правилно въплъщаване.

ф18

Фигура 20. Петроглифът от Белоградчик.

fig 19

Фигура 21. Идеализиран образ на Петроглифа.

fig 20

Фигура 22. Идеализиран образ с нанесени означения.

fig 21

Фигура 23. Идеализиран образ на Петроглифа с показани: числов ред на магурската математика, който съвпада с идеалното изначално състояние на Слънчевата система, представено чрез орбиталните периоди на планетите.

На тези фигури (Фигури 20 го 23) е показан идеализиран образ на Петроглифа, при който точките от Голямата дъга са подредени през равни разстояния. При истинската фигура има леки „невъвършенства“, които в известна степен изместват фигурите от идеалистичното им положение. Причината е, че точките за планетите е трябвало видимо да попадат в различните сегменти, които символизират различните домове.

Тук показвам изчисленията, които извърших с помощта на добитите от Магура знания за математиката на идеите. С тези изчисления получих числовия ред, който описва идеалните начални условия в Слънчевата система.

Слънце (1)

 karta 7
Слънце – Меркурий (3)

karta 8 

Меркурий – Венера (8)

karta 9
Венера – Земя (13)

 karta 10

Тук се получават 15

Земя – Марс (25)
karta 11
Тук се получават 24

Марс – Юпитер (159)
karta 12

При първият преход се получават 52. Тази фаза на прехода ясно показва, че между Марс и Юпитер следва да има още един обект.

karta 13
108 + 5х10 = 158
Юпитер – Сатурн (394)
karta 14

 

ОТ ТУК СВЕТЪТ ИЗГЛЕЖДА ТАКА!

Веднъж водих хора до Петроглифа, които ми дадоха много ценна идея. Те забелязаха, че символът за Окото и Символът за Земята не само имат един и същи размер, но и са еднакви.

„Виж, Окото и Земята са еднакви и изобразени с един и същи символ. Щом Окото е гледна точка, това значи, че от тук светът изглежда така.“

И наистина, от тук светът изглежда точно така!

Какво значи това? Значи, че за въплътените на третия свят, Света на Окото, Вселената изглежда по този начин, по който я наблюдаваме. По-общо казано, този знак значи „Ти си се родил в Света на Окото, ти си сега на Земята.“ Действително от всяко друго място звездното небе ще е различно, животът ще е друг, мислите, идеите и въплъщенията ще са различни.

Как може да има толкова много истини накуп? В нещо ограничено по размерите и броя на елементите си? Как може да е едновременно вярно, че Слънчевата система е идея; че щом сме на Земята, това ни прави наблюдатели; че тоя свят е трети; че е Светът на Окото? И толкова още много други неща.

Между другото, Петроглифът посочва също и Сатурн за свят на Окото.

Човек ли е измислил това или някой го е казал на хората?

Представям си следното: изображенията от Чачин камък са указание за различните въплътени тук същества, че са тук, а не на друго място. Тези изображения съвършено точно и еднозначно ти казват: роден си на третия свят, в Света на Окото; твоята гледна точка е от третия свят, около теб обикаля луна, ти гледаш света от земно тяло, твоето око гледа от третия свят. Просто няма как да не разбереш точно къде си.

От друга страна, това може да е необходимо указание за провеждането на изчисления с помощта на Петроглифа. Като цяло той е центриран спрямо Слънцето, а не спрямо Земята. Петроглифът показва всички планети неутрално, както приляга на общ поглед към тях.

А ние се намираме на Земята и нямаме общия поглед към Слънчевата система, заради което не можем направо да направим верни сметки. Тогава ни е нужно указанието, да гледаме на системата от нашата гледна точка и от нея да изхождаме в изчисленията.

Ето, трети палеоастрономически обект в района – никак не е малко, тъй като районът не е чак толкова голям. Даже концентрацията е много голяма.

Конкретният повод за написването на тази публикация е получаването на една каменна плочка:

01020304

Плочката е намерена от баба от село Праужда, докато копала в градината си. Тя дала плочката на г-н Емил Цанков, който на свой ред ми я предостави временно за заснемане, анализиране и разпространение.

Върху плочката има изображения и от двете страни. Материалът е дребнозърнест, грапав, плътен и без шупли, много твърд. Предполагам, че се е оформил като отложение в скална кухина.

Първите две снимки от горе показват едната страна на плочката.

01-a01-b01-c01-d

В горната и долната си страна плочката е счупена много отдавна и вероятно част от информацията е загубена. Това се познава по няколкото черти, които свършват внезапно в горния й край. Така че е много трудно да се каже дали от тази страна виждаме кръст с черта под него, хоризонтално обърнато Н или неизвестно какво друго. Но пък символът в долната част личи много добре:

05

Подобен символ се намира и от другата страна на плочката:

06

От опита ми с магурските рисунки знам, че когато имаме подобни изображения, но с различен брой съставни елементи, това са числа. А геометричният начин на представяне на числото съответства на природата на процеса, който се представя. Щом е звездообразен, то говорим за нещо, което се случва по кръг, чрез кръгово преместване от една позиция на друга. Броят на лъчите посочва число, свързано с това преместване. Тук лъчите обхващат определени сектори от окръжността, а не изпълват цялата окръжност. Смятам, че става дума за броя месеци, които отнема на някоя планета или дори на някое съзвездие да измине определена част от звездното небе.

Другата страна на плочката представя един напълно разпознаваем символ:

04

В горния десен ъгъл е изобразена звезда с осем лъча, което значи Слънцето. Подобна рисунка има и в Магура:

1006

както и на Чачин камък:

10478018_1682558401963857_4908361345554556955_o

Говорим за стара традиция в този край слънцето да се представя като осмолъча звезда.

07

Следва другото изображение от същата страна, което много прилича на съзвездието Орион, а също и на рисунките от Магура.

Мнението ми нито е окончателно, нито е експертно, но на този етап е следното: плочката от Праужда представлява астрономически запис за движението на небесните тела и съзвездията.

Сега малко анализ на технологията на самата плочка.

Първо, виждаме, че е намерено случайно парче камък с подходяща форма – сравнително плоско и позволяващо изобразяването на нещо върху нещо. Няма четвъртосване или подобна обработка. Това ме навежда на мисълта, че създателят й е търсил подходяща естествена плочка, докато е попаднал на нея. Следователно, той никак не е възнамерявал сам да създава формата й. Което пък говори за липсата на навици за оформянето на такива плочки и липсата на такава умствена нагласа. Тук ще се направи връзка със следващ факт:

гравираните върху каменни плочки знаци са много голяма рядкост. Обикновено се гравира върху глинени плочки, които после се пекат. Глинените плочки се оформят с определени форма и размери, защото глината позволява това да се случи лесно.

Изобщо, ползват се глинени плочки за такива цели, защото гравирането върху тях е лесно.

Имам опит с гравирането на камъни. Ако камъкът е мек, то е лесно да се гравира със стоманено острие. Ако камъкът е твърд, мога да използвам само три думи, за да опиша ситуацията: „мъка“ и „не става“. Тая плочка е от твърд камък, значи е било мъка да се гравира, но все пак е станало.

Да мислим. Защо не са ползвали глинена плочка? Може керамиката още да не е била измислена или да не е била масово използвана технология. Тогава трябва да говорим за периоди от преди 9 000 – 10 000 години и повече. Може ли тази плочка да е толкова стара? – може. По степента на заглаждане на самите гравюри по нея се вижда, че определено не е скорошна. Освен това е получила няколко по-скорошни наранявания, които също добре са поостарели.

Следващата особеност на плочката – качеството на изсечените в нея линии. Линиите на гравюрите са много качествени. Сравнително дълбоки са за ширината си – колкото са широки, толкова са и дълбоки. Определено не е чегъртана с какъв да е друг камък, защото тогава се получават плитки, широки и някак размити канали. А тук имаме много отчетливи канали, сравнително дълбоки, някои от тях с широчина едва милиметър.

От опита ми с обработка на материали знам, че това може да се постигне само с някакъв резец, за предпочитане стоманен, а при този твърд камък – с твърдосплавен връх, даже най-добре с диамантен връх. Един вариант би бил парче еленов рог да се ползва за дръжка, а на върха му да се закрепи много, много твърд камък и така да се направи подходящо длето.

Но гравираните канали имат една особеност, която не съответства на работа с длето.

08

И двете стени на канала са с абсолютно еднакъв профил и много гладки, в тях няма драскотини от множество ходове на длето, което много трудно може да се направи с какво да е длето. Формата на острието на длетото и изобщо на режещия инструмент се отпечатва в рязания материал и така формата на оставения канал е копие на формата на режещия инструмент.

Надлъжното сечение на каналите е много интересно – то е плитко в двата си края, като плавно се изравнява с повърхността на камъка, а в средата си е най-дълбоко.

Този модел точно съответства на гравиране с помощта на въртящ се, режещ диск.

09

Това обяснява и друго. От едната страна чертите са дълги, прави и дълбоки, все едно са правени от много кадърен човек. Обаче са нескопосано разположени – не по средата. От едната си страна идат малко къси, а от другата отиват някак далеч от крайната пресечна точка. Това точно съответства на модела, при който неумел майстор използва техническо приспособление. Режещият диск създава прави линии, но не може да спре точно там, където ти искаш, и в средата линиите са дълбоки и широки, а в краищата са тесни и плитки. Това е от едната страна.

От другата страна е използвана коренно противоположна технология. От там линиите вече не са прави, плитки са и са тънки. От тази страна е гравирано на ръка. Личи как на места острието се е подхлъзвало, точно както когато се опитваме да издълбаем името си с ножче в някоя пейка. Даже в едната част на предполагаемото съзвездие първоначално човекът е искал да направи фигурата дълбока и е започнал да копае от камъка. Там личат множество къси отрези с някакъв резец. Но това се оказало прекалено трудоемко, отказал се е и оставил само гравирани канали.

Следователно, майсторът е пробвал два начина, от което заключавам, че той изобщо не е имал умение да гравира, но пък е имал знанията какво трябва да се гравира. Това обяснява и другото – той просто е взел един сравнително подходящ камък, за да си спести оформянето му, тъй като няма такива умения.

Това е бил просто един човек, който е разбирал от космос и звезди, трябвало е да запише познанията си, но е бил технически слабо умел. И явно не е имало кой да свърши тая работа кадърно.

На мен това ми прилича на последните дни на катастрофа, при която е трябвало да се спасява някакво знание, а вече не е имало нито нужните майстори, нито нужното време. Нито умения за работа с керамика.

Действително съм озадачен кое би следвало да е това време, какво точно е било пособието и т.н. Може да е от много старо до на едва 3 000 години.

Може да се направи обоснованото твърдение, че астрономията е била много добре развит отрасъл на древните общества в района на Белоградчишките скали.

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: