Skip to content

История на ужасите с недокрай законни археологически проучвания,черни хора без глави, подземна богиня на смъртта и магията и принесени в жертва кучета…

септември 18, 2016

За тази статия е нужно да поясня предварително, че разказвам историята така, както ми се разкри на мен. В другите статии и теми дописвам неща, които са ми станали известни много по-късно и са дали обяснение на по-ранни обстоятелства, но частта с черните безглави хора и кучетата е достойна за сценарий на филм на ужасите, така че държа да я предам в хронологичен вид.

През 2005 година някакви французи правеха разкопки в една пещера над село Върбово, Белоградчишко. От наетите там черноработници се чу за намерени рога от елен и зъб от мечка. Честно казано, бях разочарован, че е толкова малко. Но запомнете добре рогата от елен, защото те ще се окажат много ценна връзка по-късно, а то по онова време ги пренебрегнах с голямо разочарование като напълно незначителна находка. Обаче прави впечатление, че ръководителите на разкопките подаряват една от находките, което по никакъв начин не е правилно. Обяснението, което намерих по-късно за себе си, беше, че разкопките са били полу-легални и се очаквало да се намери нещо изключително значимо, което французите не са искали да споделят.

По едно време ходихме да видим пещерата, но сме попаднали на съседна, която приехме за разкопаната. Как сме могли да се объркаме така, след като там нямаше изкопи? Но все едно.

Мина още време и отново се разхождах из тия места, като този път попаднах на истинската. Там веднага забелязах множеството изкопи. Някои от тях дълбоки по 5-6 метра. Огледах ги и в единия видях нещо поразително: части от съсечени кучета.

Пещерата "Малки печ" на Върбовската глама.

Изображение 1. Пещерата Малки печ над Върбово с нейния триъгълен свод.

По-запазеното от двете принесени в жертва кучета.

Изображение 2. По-запазеното от двете принесени в жертва кучета.

На Изображение 2 се вижда по-запазеното от двете кучета. Намират се на около два метра дълбочина в един от изкопите вътре в пещерата. Пресечено е с прав срез през гърдите, също като другото. И двете са еднакви на размер, вероятно от една порода. Имат еднакви каишки на вратовете. Може би са отглеждани с тази цел.

Приех ги за откритие при разкопките и изобщо не съобразих, че изглеждат твърде скорошни. Скоро баща ми научил от наети за разкопките разботници, че не са намирали кучета. Такова нещо е умът и традицията в мисленето. Изобщо не съм и допускал, че в наше време и по нашите земи е възможно да се извърши жертвоприношение! Затова и не съм обърнал внимание на факта, че кучетата бяха сравнително пресни, а предположих, че са древна находка.

Древен олтар в пещерата, който е възстановен.

Изображение 3. Възстановен олтар в пещерата.

Съвсем близо до изкопа с кучетата има малък олтар. Състои се от пирамидално натрупани камъни, като върху тях е положен един квадратен камък с квадратна дупка в средата.

Това откритие ми подейства много мотивиращо. Оказва се, че наистина из моя край магьосничеството и скритите знания имат дълбоки традиции, които са поддържани през хилядолетията.

Пещерата се намира на Върбовската глама (там е и Кръгът), където се намират много обекти с видимо неестествен произход. За съжаление, не си носех апарата и правих снимките с телефон на светлина от фенер.
Когато публикувах това в блога си на магурска тематика, помолих, ако има някой запознат с тези практики, да ми каже повече. Много скоро ме насочиха към богинята Хекате, като всичко съвпадна много добре.

Хекате е богинята на отвъдното и владее причините на всички събития, а също ги и направлява невидимо и отдалече като стрелец с лък. Наричат я уцелващата отдалече От нея всичко се ражда. Тя е богинята отвъд стоте, отвъд границата на световете. Тя е тройна – има три образа, всеки от които със своите особености. Тя владее всяко познание и тя дава уменията на хората. Всяко мягьосническо знание и умение идва от нея. В нейна чест са принасяни в жертва черни кучета, които са отглеждани специално. Храмовете на хекате са пещери с триъгълен свод, в които тече вода. Тук е уместно да кажа, че става дума за пещерата „Малки печ”, в която също има течаща вода.

Друго много важно разяснение е, че Хекате е гръцка версия на тракийската богиня-майка, затова Хекате има нужда от жертвоприношения. Тя сама по себе си няма такава нужда, но както стана дума по-рано, близкоизточните народи обичат да имат поводи да принесят жертви. Гърците са с такъв произход и донасят на Балканите не само робството, а и жертвоприношението – неща, които са напълно чужди на Магурската култура, а също и на съвременните българи.

Помествам тук няколко коментара от първата публикация на тази статия:

Мой: „Моля запознатите с такива ритуали да дадат светлина по въпроса.“

Отговор: „Аз лично не смятам, че иде реч за магьосничество. Знае се обаче, че на богинята Хеката са принасяни в жертва кучета и то в пещери. В момента не мога, но по-късно може да се поровя повече по въпроса. Иначе доста интересно! А и няма да е зле някаква датировка на костите да се направи.“

Мой: „Сигурно има датировка, но нищо не беше съобщено по въпроса.
Това ми напомня, че при „прабългарите“ е имало гадателство, при което кучета са били разсичани и се е гадаело по вътрешностите им.“

Отговор: „Да, имало е, но май не е било в пещера, а на открито. А наличието на олтар в пещерата говори, че тя е култов обект и затова смятам, че може би става въпрос за жертвопиношения. И си позволявам да съдя, че е Хеката (или местна богиня, наделена със същите функци), поради това че именно на нея са принасяни кучета в жертва (кучетата, особено черните са нейни свещени животни) и то в пещера. А както изглежда и тук случаят е същия.“

„Хеката в древногръцката митология е богиня, която най-често е свързвана с магическото изкуство и с тройния кръстопът.
Хеката е дъщеря на титанидата Астерия. Има три глави и три тела. Тя е древно хтоническо божество, което след победата над титаните е съхранило своите архаични функции. Получила от Зевс власт над земята и морето, а от Уран – велика сила. В началото покровителства лова, пастирите, обществените занятия на хората (съдилища, война, състезания), защитава младите хора, пази децата и осигурява на пътниците лек път. След време, тя отстъпва част от тези си функции на Аполон, Артемида и Хермес. В по-късен исторически етап Хеката придобива малко по-тъмни краски и бива описвана бродеща в безлунните нощи със страховитата си свита от стигийски кучета. Част от обкръжението ѝ стават и демони, като най-известен от тях е страшният демон Емпуза. Има много различни функции. Като богиня на Луната нощем пътува с колесницата си в тъмно небе и огрява целия космос с бледата си светлина. Почитана е като богиня на подземния свят. Като богиня на раждането често е призована на помощ, а също и за облекчение на родилните мъки. Нейното свещено място са кръстопътищата, където древните гърци често оставят дарове от месо за богинята. Триликата Хеката е изобразена тройна с факел – символ на лунния огън, със змия – олицетворение на безсмъртието и с нож – на акушерството. Хеката е божество на подземния свят и спътник на Персефона, тя е кралицата на нощта и богинята на кръстопътя. Вярва се, че Хеката изпраща тежки сънища на хората, както и че тя се призовава при правенето и развалянето на магии. В мита за Златното руно, тя е тази, която помага на Медея да спечели любовта на Язон.“

„Така първо искам да поясня, че самото име Хеката не е лично име, за разлика имената Исус или Мохамед това не е лично име, а по скоро епитет на богинята. Според някои учени името означава „действащата” или „улучващата от далеч”, според други означава „стоящата отвъд познатото”, защото хекато или сто, било границата, а след това е непознатото. Която и хипотеза да е вярна и двете определят добре Богинята.“

„С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях.“
„В магическите обреди на тъмната луна се ползват кръв и подобни неща, но се смята, че това се наказва жестоко от Богинята, защото викайки тъмната и страна, викащият трябва да е готов, че все някога ще се изправи пред нея. За разлика от съвременната представа за Бог, който трябва да е само добър и въплъщава сама доброто, при Хеката не е така – наричайки я душата на света, древните са приемали, че Тя е силата на природата и нейните стихии, които не са нито добри, нито зли.“

След като се изясни, че намереното жертвоприношение е свързано с богинята Хекате или с нейните тракийски прототипи и, че въпросното божество се свързва с животните и огъня, се сетих за интересни особености на няколко от магурските рисунки.

Един от трите аспекта на Великата богиня-майка, изобразена в Магура.

Изображение 4. Рисунка на Богинята-Майка от Магура в аспекта й на Учител и Просветител.

Тук божеството държи огън в едната си ръка. Преди това съм игнорирал този факт, защото не съм го разбирал. Един от аспектите на Хекате държи в ръката си факла, която е символ на знанието и просветлението.

Друг от  трите аспекта на Великата богиня-майка, изобразена в Магура.

Изображение 5. Рисунка на Богинята-Майка от Магура в аспекта й на Управител на събитията.

Тук божеството е свързано с елен (животни). Един от епитетите на богинята е „уцелващата отдалече“, което може да се символизира от стрелеца.
Това е още едно доказателство, че магурската култура не се е загубила, а се е трансформирала чрез поредици от култове, религии и култури до нашето съвремие.

Хекате - богинята на отвъдното според представите на елините.

Изображение 6. Елинистичната богиня Хекате.

hekate

Изображение 7. Сравнение на Богинята-Майка от Магура с нейното по-късно подобие Хекате.

Когато ме насочиха към Хекате и потърсих информация за нея, установих пълното й сходство с изобразеното в Магура божество. Нужно е да е има предвид, че богинята от Магура е изобразена най-малко преди 6 000 години, а може би дори и преди 14 000 години. Поради това тя може единствено да бъде прототип на Хекате, на която са приписани и същите особености. (По-късните ми проучвания показват, че по-старите рисунки от Магура трябва да са около 42 000 – 43 000 години, а по-новите – на около 12 000 – 14 600 години).

Това беше дори още по-окуражаващо от намирането на кучетата и отлтара, защото нагледно показа, че магурската култура не се е загубила, а само е била заимствана и частично преобразена. То е и потвърждение, че от дълбока древност поне до преди около 2 000 години народите са се ограмотявали и развивали точно благодарение на познанието от Магура.

Така доби още по-голяма тежест и още по-голям смисъл хипотезата, че магурското знание може да бъде възстановено, защото е дало множество разклонения, всяко от които носи част от първоначалния смисъл. Изследването на приликите и съдържанието на разклоненията има наистина потенциала да ни покаже какво знание се съдържа в древните рисунки.

Не мина много време и отидох в пещерата отново, за да изясня тези кучета в древността ли са принесени в жертва или наскоро. Оказа се, че е било наскоро – в близките 6-7 години, след като са направени разкопките.

Нова снимка на олтара. Блясъкът му се дължи на варовитите отложения.

Олтарът.

Варовити отложения върху основния камък.

Върбовската глама. Червената точка показва мястото на „Малки печ”.

Изглежда, че олтарът не е имал точно тази конфигурация, а е бил „възстановен“. Сега се намира в малък, полегат и кръгъл изкоп. Върху камъните има много дебел пласт (повече от един сантиметър) от нанесен варовик като при сталагмитите. Откакто камъните са открити и подредени така, отлагане най-вероятно не се е получило. По това съдя, че е имало огромен период от време, през който олтарът е бил открит – ползвал се е. И то в частта на пещерата, където има течаща вода – както е редно при една истинска магьосническа практика. Затова по него има толкова големи отложения.

Кучетата са били черни точно, както е нужно за жетвоприношение на Хекате. Каишките им са червени и с метални катарами. Напълно еднакви са и са съвременни.

Ако е било просто убийство на кучета, няма голям смисъл да се мъкнат чак на това място. А и едно застрелване би било напълно достатъчно. Тук положението е много различно – кучетата са разсечени през гърдите.

До пещерата „Малки печ”, където са принесени в жертва кучетата, се ходи пеша поне час и половина в едната посока.

Другото, което загледах по-подробно, беше колко се различават останките по степента си на разложение. Единият труп беше много по-разложен от другия. Изглеждаше, че е поне с една година по-стар, ако не и с повече. От една страна, това подсказваше, че са извършени две жертвоприношения в последователни години и беше всъщност по-зловещият вариант, защото означаваше, че се е зародил някакъв култ. Започнах да си представям как ще отида да дебна от удобно място да снимам процесията. Но пък от друга страна, тази пълна еднаквост на размери, козина, каишки, начин на умъртвяване ме караха да мисля, че по-скоро е имало едно жертвоприношение.

Не мога да кажа кое е вярното.

 

Мога да си спомня точно годината. Тогава обичах много едно момиче и мечтаех за бъдещето ни.

Не спирам да се удивлявам как всяко нещо в живота има своето място и време. Ако не беше това, сега не бих могъл да навържа събитията така добре. Нямаше да съм сигурен, че всичко това се е случило едновременно.
Но то стана. Трябваше да се върна малко по-назад. Предната година французи правеха разкопки в пещерата Козарника до Белоградчик, следвотелно годината е била 2005. Откриха, че най-древните хора в Европа са живели по нашите земи, толкова близо до Магура.

Та в онова лято, което си спомням толкова отчетливо заради момичето, пак французи започнаха разкопки в пещерата Малки печ над Върбово. От работниците там се чу, че намерили само някакви рога от елен, които им подарили. Не може да се каже, че съм очаквал повече,  но все пак бях разочарован. Малка пещеричка, район от света без нищо особено, освен Белоградчишките скали. Какво да искаш, на какво да се надяваш? Разбира се, че нищо нямаше да намерят.

Да, това беше отдавна и все още почти нищо не знаех. Затова приех липсата на находки за нещо напълно естествено и изобщо не се усъмних.
В същото лято, даже по същото време, се чу за едни хора, които са имали преживяване със странно черно същество без глава, докато се прибирали с каруца от Беровица към Чупрене. Оказва се, че това не е само местно явление. Такива „безглави монаси“ са наблюдавани на много места и винаги са се появявали при оскверняване на древни светилища. Те се опитвали да ги опазят. Един от случите е в Пловдив при строителни работи, при коио е трябва едно от тепетата да бъде премахнато.

След това минаха няколко години и видях рисунките от Магура. Все едно винаги съм знаел за тях и само е трябвало да ги видя, за да си спомня. Не можех повече да отричам или да не виждам, че навсякъде около мен е пълно с особени неща. Пренебрегвани, недооценявани, смятани за нормални и естествени. Ние сме свикнали с тях прекалено много.

Интересът ми към висунките прерасна в интерес към целия район. Намирах древни останки от грандизони начинания, светилища, обсерватории и Бог знае какво още. Започнах да споделям. Тогава други хора споделиха какво знаят и картината взе да става все по-пълна. Сега виждам целия район като един комплекс – огромен комплекс, който е поддържан дълго време. Следва да е бил много важен.
И така, обикалях при всеки удобен случай из него и гледах. И попаднах най-накрая в Малки печ. Там видях, че две кучета са принесени в жертва, а телата им са поставени в един от изкопите, направени от французите. Изясни се, че такива жертвоприношения са свързани с богинята Хекате (или нейн първообраз), за която има информация и сред рисунките от Магура.

Пещерата Малки печ се намира в един дол на Върбовската глама (огромен варовиков хълм). По много неща личи, че този дол е бил всъщност огромна подземна пещера, преди земната кора да се разкъса и да формира Белоградчишкия разлом.

И ето какво се разбра след малко разпитване. Един от работниците в Малки печ го разказа. При копането по едно време достигнали до пласт от бледо жълта глина. В тези дни французите започнали да се съмняват, че ще се намери каквото и да било, защото вече отдавна били подминати културните пластове. И прекратили разкопките.

Работникът се върнал там съвсем скоро и в този пласт намерил парче дърво, покрито с варовик, част от което е прибрал. Намерили се и други странни камъни. А наблизо в дола намерил полусфера като от ръждясало желязо, но много лека. Пак близо до входа на пещерата пък намерих парче желязо, сраснато с варовик, а малко по-далече – парче опал. Нужно е да отбележа, че съм обикалял много тези хълмове и това е единственият опал, който съм намирал. Наблюдателността ми е силно развита и не бих пропуснал нещо, което дори малко се отклонява от нормалното за дадено място. Т.е., опалът не е типичен за тези места. И парчето вероятно не се е оформило там, а е привнесено.

След това французите се върнали там сами. Което обяснява и кой е принесъл кучетата в жертва, а именно те. Но защо?

Известно е, че много археолози са умирали скоро сред разкопаването (оскверняването) на гробове и свещени места. Самата пещера има триъгълен свод, което е силно нетипично. Такива сводове са имало светилищата на Хекате. Сводът е бил изкуствено дооформен, за да придобие това сечение. За да избегнат проклятието, е било нужно да принесат жертва, което са и направили. Следователно, знаели са, че оскверняват.

Предната година копаят в Козарника. И сигурно намират нещо доста интересно, освен това, че най-древният човек в Европа е живял тук. Нещо много по-съществено. След това веднага идват над Върбово, където пък твърдят, че съвсем нищо не са намерили! А в същото време правят жертвоприношение. Е, намерили ли са или не са намерили?

Ясно е какво е станало. По свода на пещерата са разбрали, че е била много важна. Затова са се пренесли да копаят там. Когато се показва жълтата глина, разбират, че са точно над гроба. Над изключително древен гроб! Вероятно още от времето преди образуването на разлома, когато огромната пещера все още е била под земята. Тогава започват да твърдят, че в тази пещера няма нищо, за да разгонят работниците и да запазят тайната на находката. Връщат се с кучетата, принасят ги в жертва и отнасят безценното богатство. За нас остават само дръжките.
Оскверняването извадило в нашия свят „безглавия монах“.

Кой толкова важен е бил погребан там, че в продължение на хиляди години това място да се почита като светилище и за негов пазач да бъде назначен древен демон? Кой в древността е бил толкова важен? Трябва да е някой, за когото има митове и до днес. Така и не можах да намеря отговор на този въпрос, но такъв гроб може да е само на родоначалник или на учител.

Нека се има предвид, че преди нагъването на земната кора под повърхността е имало огромна мрежа от пещери, като някои от тях след това излизат отгоре. Нищо чудно пещерите от варовиковите хълмове (гламите) да са били свързани чак с галериите на Магурата. А там са изобразени създателите на човечеството.

По-късно през същото лято пак французи копаят в пещера до село Гранитово, съвсем близо до Белоградчик. Почти нищо не се чу. Само един познат пещерняк, който е участвал, разказа бегло, че попаднали в галерии с правилна форма, които завършвали с много правилни овални разширения. И толкова!

И сега пак за опала. Сетих се за книгата „Заслушани в молитвата на Вселената“. Там се описва, че най-свещеното място за аборигените била една пещера някъде из пустините на Австралия, в която една от галериите била от опал. Там човек можел да научи всякакви знания и умения, като прекарва вътре определено време.

Дори и на Върбовската глама да няма зала от опал, то в този дол се намират какви ли не твърде странни предмети с много голяма възраст. Все от някъде са дошли. Моето лично впеатление е, че са се изсипали от галериите на някогашната подземна пещера при разрушаването и издигането й.

Ако се вярва на рисунките от Магура (а досега съм намирал само потвърждения), то човекът е бил създаден в този район. Това е била Райската градина и там са направени Адам и Ева.

Знае се, че три е божествено число, а в езика си можем да намерим много древни триделни думи. Ра-би-ша, е-зе-ро, Ма-гу-ра, мо-ги-ла, гра-ди-ще, пе-ще-ра. Може да се изброяват много. Намирам, че те са останки от древния език на прародителите на човечеството, които са създадени на това място. Този език най-вероятно те са наследили от създателите си.

И едно от най-важните неща. Белоградчишко е обект на засилен подмолен интерес от страна на различни чужди страни и организации. Мотаят се, проучват, изкупуват земи и най-вече много старателно си траят. Честно казано, притеснен съм, че ще ни ограбят. Това вече се случва. Докато нашата археология ламти да намери злато (с доста мътни и притеснителни мотиви), другите са дораснали да търсят знания, които ще ги направят наистина силни и богати, ако за някого последното е определящо.

След това чух за случай на швейцарци и други чужденци, които са отсядали при познати. Те почти не говорели, но имали множество подсилени куфари, напълнени догоре с вискотехнологични приспособления. Те отказвали да бъдат придружавани, докато отивали на неясни походи из района на Белоградчик. Това не трябва повече да продължава. Недопустимо е.

Заключение:

Върху тази история мислих дълго време и в различните етапи хипотезите ми варираха. Последната ми хипотеза за сега е следната:

Археолозите са се полакомили за находки из района. Огледали са наоколо и са набелязали пещерата Малки печ заради триъгълния свод и наличието на течаща вода в нея, което им е било указание, че пещерата някога е служела като светилище.

Не съм сигурен дали са знаели какво ще намерят, но с напредването на разкопките са забелязали признаците – рога от елен върху жълта пръст, а отдолу – парчета дървесина. В Микена така погребвали владетелите – полага се тялото, отгоре дървесина, записва се с жълта пръст и най-отгоре се поставят рога от елен, защото те са символ на царска власт и са психопомп – проводник на душата.

Като видели това, разпознали признаците и се ориентирали, че отдолу има царско погребение. Не искали да се разчува за находката и разпуснали работниците с обяснението, че нищо не се намира в тази пещера.

Няколко дни по-късно работниците видели археолозите да отиват сами към пещерата. Явно са отишли да вземат находката.

По същото време в района се появява черен човек без глава, който очевидно търси някого, но първоначално не успява да го намери. Това е същество-пазител, което се освобождава при оскверняването на древни храмове.

Първоначално съществото не е имало успех, но явно след години успява да намери осквернителите.

По степента на разложение на кучетата съдя, че едното е принесено в жертва в началото на 2012 години, а другото – навярно година по-рано.

Минали са шест години от оскверняването на гроба, докато съществото намери извършители и докато успее да стъжни живота им до степен, че те да се заемат да омилостивяват Хекате – единствената, за която се считало, че може да разваля черни магии. Явно първото жертвоприношение не е имало достатъчен успех и се е наложило второ.

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: