Skip to content

Беседата в Магура. Част 2

май 31, 2016
bukvite ni

„Еднаквостите с десетина азбуки, заедно с намиращите се в Маура основи на Християнството, алхимията, задгробния живот и прераждането, астрономията, сексуалната философия и практики показват, че от Магура навън е осъществяван огромен пренос на познания.“

Сцената с прераждането на човека и създаването на царе

Magura cave paleolithic paintings S4 numnbers and text small

Следващата поред сцена заема една цяла голяма стена, тя е огромна по броя си елементи. И тук, както и във всички останали рисунки, се чете от дясно на ляво, заради което дясната страна е началото, а на ляво следва развитието на сцената.

01

Сцената започва с шаман, който извършва ритуал. В Магура има две изображения на шамани:

 

Първо, фигурите на шаманите имат крака, което значи, че заниманията им влияят и се проявяват в действителния свят – те са насочени към проявление в ежедневието. На второ място, горната част на тялото на шаманите е различна от тази при останалите човешки фигури. Тук няма „ръце около главата“, т.е. няма съзнание. За сметка на това, налична фуниевидна горна част. Причината за това е, че в работното си състояние, което е транс, шаманът е проводник между световете и временно губи съзнанието си – той се превръща в това, което провежда.

Докато има стотина различни състояния на маговете (човешките фигури с „ръце около главата), което показва, че магът е явление, което се развива и изгражда плавно, то към състоянието на шамана няма преходи. Следователно, шаманизмът не може да се преподава и за постигането на това състояние няма рецепта. Маг може да се изгради чрез обучение, преминавайки през множество последователни състояния, но състоянието на шамана се явява изведнъж – чрез скок.

Magura cave paleolithic paintings S1G0.10

От Сцената на човешката история помните и как явилият се Бог-Слово накара женските фигури да се молят, да служат на бог. Това се видя от символа долу вдясно, пред и под символа Т. А сега погледнете отново шамана в сцената с прераждането:

41

С всичко това разбираме, че на позиция 1 виждаме шаман, който извършва ритуал.

01

Шаманът изпраща душата (2) нагоре, т.е. в небесата. Символът Е (позиция 3) значи ставам като, превръщам се във, съм. Не е случайно, че и до днес в българския език, а и в много други индоевропейски езици спрежението на глагола съм в трето лице е.ч. е именно Е или подобно на него. Причина е, че още от праисторията символът Е се използва със значение на съм, ставам като на територията на Европа.

Следва плътен кръг, който значи парче, част, някаква отделна цялост. Така шаманът праща душата да стане част от Бог-Слово (позиция 4) или само от Бог.

Следва процес, който не съм разчел, но чрез него душата се завръща от Бог-Слово като дух със съдба (позиция 6). Познаваме го по това, че кръгчето на този дух е плътно. Действително, за да има прераждане, трябва да е налична съдба и житейски задачи.

Самият процес по отделяне от Бог-Слово на дух със съдба включва няколко разновидности на Словото, числото три и един преход.

На свой ред, духът със съдба се превръща в душа за прераждане (позиция 7).

02

Тази душа прескача, влиза да участва (позиция 8) в сексуалната сцена, съставена от фигурите 9, 10 и 11.  Това са мъжка фигура във възбудено състояние (9), женска фигура с ветрилообразен колан, която е готова да зачене и нищо не търси или очаква, което разбираме по неутралната конфигурация на нейното съзнание, и душата, която ще се преражда (11).

Следователно, Магура казва, че съществува живот на душата отвъд тялото и, че съществува възможност за завръщане на душата в Бог, както и последващо отделяне от него. Тук не виждаме задгробен живот на душата самостоятелно, а само в Бог. Магура казва също, че раждането на хората става чрез въплъщаването на душа и, че зачеването не е само биологичен процес. За има зачатие, трябва да има кой да се роди и той е наличен още преди зачеването и раждането си и е съзнателен.

На ляво, т.е. като следствие от тази сексуална сцена за зачатие се явява женска фигура в ново състояние (позиция 12). Нейното тяло е по-плътно, което говори за живот, който е по-ориентиран към плътта. Съзнанието й е неутрално, но по-ограничено, което показва, че тази фигура се занимава с по-малко на брой и по-конкретни въпроси. Женствеността, символизирана от „колана“ през кръста е вече ограничена, което показва, че сега тя не може да зачева. Липсата на глава пък показва, че фигурата изпълнява не собствените си цели и стремежи, а осъществява принципи отвъд себе си.

Това е бременна женска фигура, която е по-плътна, защото в това състояние изгражда ново тяло, т.е. въплъщава. Съзнанието й е по-ограничено, защото е отдадена на бременността си. Изпълнява не собствени стремежи, а принципи отвъд себе си, защото осъществява битието, бидейки бременна. Женствеността й е ограничена, защото сега е бременна и през това време не може да зачене.

42

Пред бременната женска фигура има три вертикални черти, а след нея – още пет. Общо с женската фигура чертите са девет, което показва продължителността на това състояние – продължителността на бременността, която е девет месеца, а вече видяхме, че магурската култура е познавала месеците.

Тук любопитното е, че бременната фигура е посочена на мястото на четвъртия месец, сякаш той е по-специален от останалите месеци. Има реални основания за това. В днешно време абортите са разрешени до третия месец включително, защото в четвъртия месец плодът вече е в такъв стадий на развитие, че се счита за човек. От четвъртия месец започва същинската бременността и тогава се определя и полът на детето. Затова и древните магове са посочили четвъртия месец като символ на бременността, сякаш са знаели как се развива плодът. С оглед на демонстрираните от тях астрономически и други познания, явно са знаели и това.

02

Като резултат от бременността се появява пеленачето (позиция 13), което е по-плътна версия на духа, който има съдба. Конфигурацията на пеленачето е проста, което показва, че степента на развитие е ниска, както подхожда на бебе. Тук няма и съзнание, за разлика от душата, която преди това дойде, за да се преражда. Излиза, че сме съзнателни в отвъдното, но при раждането си губим съзнанието си.

Под пеленачето е представен символ (позиция 14), който може да се чете и като гърда, което представлява кърменето. Отгоре са налични пет вертикални черти, което значи, че трябва да се кърми поне пет месеца. Наистина, първият зъб расте на шестия месец, значи природата предвижда, че от тогата мога да се ядат и други храни.

03

Една част от сцената е станала жертва на вандалски прояви и не личи какви символи е имало там – това е сивата област.

После отново се появява вариант на пеленачето (позиция 16), който вече символизира поотрасналото дете. То е обградено от различни символи, а това показва, че те му се дават. Считам, че тук става дума за процес на обучение.

С това детето вече е готово и идваме до символа за дом, стопанство или царство:

684

Значението му стана известно благодарение на помощта на приятеля ми Ивайло Крумов, който е палеоархеолог. Той ми каза, че така изглеждали основите на палеолитните жилища – предверие с огнища, а по-навътре две стаи.

След като получи дом, стопанство или царство, така заченатото, родено и обучено дете (станало вече голям човек) получава символа за власт (позиция 18) и се възкачва на кон, т.е. става владетел (позиция 19).

Думата кон идва от стария български корен, значещ пръв. Затова имаме закон и изконен, които все подчертават изначалния произход – от първоизточника.

Счита, че по-новите рисунки от Магура предхождат първите траки с около 7 000 години, но и при траките конникът е символ за владетел, а по-късно и при българите.

При траките владетелят бил и върховен жрец и задължително трябвало да бъде посветен. За да стане един човек владетел при траките, първо трябвало да познава истината, а това това можело да се постигне само, ако види Бог. Мое допълнение е, че не е достатъчно да види кой да е бог, а именно Бог-Слово, тъй като истината е въпрос на структура и подредба на нещата, а символът Т значи именно това. Самата дума исТина значи „и с наличието на Словото (Т), което съществува“, т.е. нещо, което е изградено на основата на Словото и е негово проявление и въплъщение.

Траките правели това, като чрез ритуал и субстанции въвеждали човека в дълбоко медитативно състояние, подобно на кома. Тогава под наставлението на опитен шаман помагали на душата му да стигне до Бог и да се завърне от там чрез ритуално рождение.

Виждаме абсолютно същия процес при траките – без съмнение става дума за едни и същи познания, за една и съща култура, а навярно и за един и същи етнос, преживял на Балканите поне 14 600 години, но сменял името си.

Нима по всички земи на траките не се намират издялани в скалите конници?

a stone from Lovetch fortress

А пък този символ го намерих при посещение на Ловешката крепост, която за известно време е била царска крепост и столица. Старият символ за дом, стопанство или царство е бил леко модифициран, за да съчетае в себе си кръст.

С това разбираме, че традицията за създаване на царе, нейните познания и символика са продължили чак до времето на Второто българско царство. Така можете да добиете едно усещане, колко сме древни и от кога живеем тук.

Важно тук е, че владетелят не е оставян на случайността. Ние сега дълбоко грешим, като избираме управници – какво значи да го избираш? Какви са тези хора, каква е тяхната етика, какви са заложбите в техните души и родове? До какво довеждат народа на бог?

Разбираме, че управлението на държавата е много отговорен процес, защото хората са от бога, както и държавата. Държавата следва да е въплъщение на Промисъла, а владетелят трябва да е инструмент за това. Той не трябва да изкривява потока на Промисъла със собствените си частни интереси и зависимости.

Затова в миналото душата е била пречиствана и пренаписвана чрез завръщане при Словото. Да не би някой да си мисли, че може да продължава да бъде себе си, когато е владетел? Съвършено недопустимо е, защото е огромна отговорност. Не може несъвършените да са божи наместници и проводници. Ти не може да гласуваш за държавен управител, нито можеш да се кандидатираш, защото и двете са порок и пародия.

Както казва записът от Магура, онзи, който е тръгнал да става цар, първо трябва да умре, а после да се роди наново от Словото. И това не става от кои да е родители. Сцената с зачатието на владетеля е шестата поред сексуална сцена – това е огромен напредък в развитието на участниците в сцената. Те са на светлинни години пред ежедневния секс по навик, пред секса на разменни начала и пред страстите.

Защо е нужно това? Нужно е, защото емоционалното състояние на бъдещите родители по време на половия акт привличат съответните същности, които ще се преродят. Разбирате, че в различните случаи ще се въплътят различни души. А за зачатието на бъдещия владетел Магура категорични посочва най-изчистената сексуална сцена.

Според Магура, държавното управление не е средство за себеосъществяване – там не можеш да отидеш с идеята, че това ще ти помогне да си купиш кола, да имаш достъп до секс и ред други щения. Не можеш, защото преди да се върне в Бог-Слово, душата става съвършен кръг, т.е. очиства се. След това, Словото ти задава нова съдба. Държавното управление е служба и е служене. Не прави ли впечатление, че глаголът служа е почти еднакъв по строежа си с глагола слушам?

Ето допълнително сведения за това, как се е ползвало на практика записаното в Магура познание за създаване на владетели:

Имало ли е около Белоградчик тракийско светилище за създаване на царе?

Обстоятелствата са следните:

На скалата Чачин камък съществуват няколко ритуални кладенеца, изсечени в скалната площадка. Една съществена част от скалата е оттрошена, навярно за добив на строителни материали, но все пак е останало достатъчно, за да се види нагледно наличието на въпросните щерни. Те не са с ествествен произход и явно са създадени за определи цели. Наличието им определя мястото като светилище.

Най-големият от ритуалните кладенци има форма на утроба. Той е яйцевиден, с по-широк заден край, и е отворен само от северната си страна, като там отворът образува една издължена шийка. Съвпадението с формата на матката е пълно.

щерна на Чачин камък

div 4

matka 1

Това е нетипично за ритуалните кладенци сред Белоградчишките скали, които са в по-голямата си част кръгли. Следва, че този кладенец е имал по-особено предназначение. В същото време, кладенецът е значително голям, поне в сравнение в останалите споменати, чиито размери обикновено са до 60-70 сантиметра в диаметър. Утробният кладенец е с дължина около 1,2 метра и ширина около 80-90 сантиметра. Той е достатъчно голям, че да побере в себе си човек, ако човекът е там в свита поза. Изпънат човек не може да се събере вътре. Следва кладенецът да е бил създаден за лягане вътре в ембрионална поза.

Двата факта са в пълно съзвучие: утробен кладенец, в който се ляга в ембрионална поза. Явно е, че кладенецът е създаден за обредно наподобяване на бременността.

Имало е такива обреди на различни места по света. Много от тях са описани в книгата „Златната клонка” на Джеймс Фрейзър. Например в Индия, ако човек бил погрешка обявен за мъртъв, той не можел просто да се върне в живота си. Трябвало първо отново да се роди ритуално, за която цел човекът лягал във вана с вода, наситена с масла и билки, която пресъздавала околоплодните води. След това повтарял нагледно излизането от утробата.

Утробният кладенец на Чачин камък позволява да се случи подобен обред. Той е така направен, че гърлото му, което съответства на шийката на матката или пък- на вагината, може да бъде преградено с парче кожа. Така кладенецът може да се напълни с вода, а в нея да се вложат различни признаци. В нужния момент преградата може да се махне – водите да изтекат и „бебето” да се роди.

Даденото предположение за употребата на утробния кладенец най-добре от всичко съответства на неговите форма и размери.

Не е само това. На около 1,5 км на изток от Чачин камък се намира малък скален „мемориал”. Той е с размери от 15 на 6-7 метра. От източната му страна скалите са оформени по отворена на юг дъга. От западната му страна известен брой големи и по-малки камъни са подредени във ветрилообразна форма – като парче пица, като тясната страна на тази фигура се намира на юг и там тя е отворена.

Това оградено ветрилообразно място прилича на гроб. Неговата форма е силно подобна на формата на утробния кладенец, както и на матката.

div 7

Да видим общото. Докато кладенецът е свързан с раждането и началото на живота и е отворен на север, то вероятният гроб следва да е свързан със смъртта и с края на живота. Той пък е отворен на юг. Налично е подобие по форма и противоположност по посока. Това може да се тълкува така: подобната форма значи, че нещата се отнасят до едно и също – до живота; обратната посока значи, че се отнасят до неговите противоположни състояния  – раждане и смърт. Дотук няма нарушения в логическата верига, която произлиза от фактите.

Следва друга поредица от факти.

На първо място, в пещерата Магура съществува сцена, в която една дълга лента, състояща се от 13 сегмента, е прекъсната, скъсана от обект с ветрилообразна форма, чийто тесен край е насочен надолу, което е условния юг. Поредицата от свързани сегменти е най-логично да символизира поредица от събития. Непрекъснатият ход на такава лента се отнася до нещо, което продължава да се случва. Прекъсването на лентата символизира нарушаването на хода на нещата. За всяко едно нещо, неговото нарушаване и прекъсване е неговата смърт. Тук може да се направи изводът, че насоченият надолу ветрилообразен обект, който къса лентата, е смъртта.

lenta 01

Дотук разполагаме с точно съвпадение по форма, ориентация и предполагаем смисъл с предполагаемия гроб.

Следващият пункт е такъв: в Магура всяка една фигура произлиза от по-проста фигура от същия вид – имаща същата конфигурация. Фигурите произлизат една от друга чрез усложняване и чрез взаимстване на елементи. На един етап фигурите сякаш придобиват плът и започват да приличат на хора. Придобиването на плът става чрез добавянето към основаната фигура-родител на два плътни триъгълника, събиращи се с върховете си в това, което изглежда да е кръстът на човешката фигура.

primer 1

primer 2

Двата плътни триъгълника са обърнати един срещу друг и силно наподобяват двете противоположни ветрилообразни форми на утробния кладенец и на гроба. Още повече, че при някои човешки фигури от Магура от долната страна на долния триъгълник и от горната страна на горния триъгълник има изпъкнали дъги, с които те напълно наподобяват ветрилообразните форми на утробния кладенец и на гроба.

Стана по-сложно да се следи логиката, но добиването на плът от страна фигурите следва да символизира това, че те вече са живи, но и това, че те вече са смъртни. Единият триъгълник показва, че са живи, а другият – неизбежната им смърт.

Ето как на още едно място се намери потвърждение на предполагаемия смисъл на кладенеца и гроба.

В Магура има още едно потвърждение: там са налични 8 сексуални сцени, свързани с 8 различни равнища на съзнанието. Там наличието на „колан” през кръста на човешката фигура я определя като женска. Коланът е свързан с утробата, символизира нея тъй като това е най-съещствената разлика между мъжкото и женското тяло, а „коланът” пък е единствената разлика между мъжките и женските фигури в Магура. Освен това, „коланът” преминава там, където действително се намира утробата.

В някои от по-нисшите сексуални сцени „коланът” е водоравен и прав, което значи, че матката не „се вълнува” от случващото се или, че жената не е готова да зачене. В четирите най-висши сексуални сцени от Магура, навсякъде „коланът” става ветрилообразен от двете си страни – все едно на женската фигура е сложена папионка. Такъв е коланът именно и в сцената, в която жената зачева и ражда. Недвусмислено, ветрилообразната форма на „колана”, т.е. „ветрилообразното състояние на матката” е свързана с готовността да зачене. А да зачене значи да даде плът. Даде ли плът, това значи, че дава и смърт.

sceni 01

Дотук първоначалното допускане за смисъла на формата на кладенеца и гроба се потвърждава по множество начини – пренасянето на смисъла на символа дава смислен прочит на множество места. Следва смисълът да е този. Иначе някъде би довел до безсмислици. То е като да знаеш смисъла на една дума – в колкото и книги да я намериш, тя значи едно и също.

В Магура има една сцена, в която се използва модификация на символите на смъртта. Там е нарисуван полумесец, което значи половината от месеца или това са 14,5 денонощия. Срещу полумесеца са нарисувани 14 дълги черти и една с половината от дължината им – това са 14,5 денонощия. Следва един символ на смъртта. Това е следният изказ: „за половин луна 14,5 дни умират веднъж”, т.е. половин месец изчерпва 14,5 дни. Отдолу е нарисуван символ, обединяващ 7 черти, което отговаря на седмицата. След него са изрисувани два модифицирани символа на смъртта, т.е. това е изказът: „за половин луна умират две седмици”, т.е. половин месец изчерпва две седмици.

luna

Такава е моята увереност да твърдя, че именно ветрилообразната форма значи смърт или живот според посоката си. Затова и утробният кладенец сочи с отвора си на север, а намиращият се на 1,5 км от него гроб сочи на юг.

Сега трябва да се добави, че въпросният гроб е плитък – в него няма погребение, но идеално подхожда на това човек да легне в него. Остава само възможността това да е символ и поради това гробът да е обреден.

За какво са му на човек обреден гроб и обредна утроба, разположени горе-долу на едно място? Защо му е на човек да умира и да се ражда ритуално. Докато в примера с Индия целта беше да се ползва само обредна утроба за завръщане от мнимата смърт, то тук, в земите на Трибалите положението е по-сложно. Явно в някои случай е трябвало да се умре ритуално, а в други да се роди ритуално, или пък да направи и двете в някакъв по-сложен обред.

Трибалите са тракийско племе и поради това можем да проверим, дали някакъв тракийски обред съответства добре с известното до момента.

Знае се от книгите на Стефан Гайд „Тракийското писмо декодирано”, че при траките е имало особени изисквания към владетелите – те итрябвало да познават Истината, а това можело да стане само, ако човек види самия Бог. Траките са били монотеисти, само като допълнение към останалата информация. Монотеистични са и записите в Магура.

Срещата с Бог и с Истината е ставала посредством обред, вклюващ обредна смърт и обредно ново раждане. Дотук имаме съвършено точно съвпадение – смърт в ритуалния гроб, раждане в утробната щерна, както и светилище, което несъмнено се отнася до Бог, тъй като това е свойствено за светилищата.

Не е само това. Преди малко споменах сексуалната сцена от Магура, в която има зачатие и раждане. Но това е една част от сцената – това е само средата й. В началото сцената започва с шаман, който изпраща душата при Бог (началото е в дясната страна на сцената, защото в Магура се чете от дясно на ляво). В Магура Бог се записва със символа Т, когато се има предвид аспекта му на ум, слово. В Магура Бог има още две проявления – Дух и Пространство. И нима не е вярно, че древният свят наричаше Бог Тао, още Тео или Тау, или Дао? И нима това име не идва от магурския символ? И нима не е вярно, че думата исТина значи онова, на което стожер е Словото?

Но за това – друг път.

Шаманът праща душата при Т (но това не е жертвоприношение). След това душата се преобразува и се завръща като душа от друг тип – такава, която ще се преражда. Тази душа после участва в сексуалната сцена, където има трима участници – мъж, жена и душа за прераждане – затова и тази сцена е на зачатието, защото без душата за прераждане зачатие не ще има.

След това в сцената следва бременност и раждане, а после един дълъг път на усвояване на символи от страна на новороденото. Най-сетне на него се дава символът Дом, Стопанство или Царство, сетне символът Власт и тогава така роденият и обучен човек се възкачва на кон, което значи, че е станал Цар.

simv 1

В тия много древни записи е отделена цяла една огромна сцена на технологията за създаване на цар. Трудно е било дори самото достигане до Галерията с рисунките, та затова там са записани само най-съществените познания. Затова отделянето на цяла една сцена на начинина на създаване на цар показва огромната важност на това познание. По-късно хората по тия земи се нарекли траки. Траките не са се появили от нищото, с напълно нови обреди. Не. Виждаме същият обред от Магура да битува като тракийската традиция за създаване на царе – чрез смърт, връщане при Т, където да се познае исТината, и раждане, пък чак след това царуване.

Нима това са два различни обреда?

Е, изпълнението на нещо изисква три съставки – технология, квалифициран ипълнител, съоръжение.

Технологията я има записана в Магура. Квалифицираните изпълнители са били жреците, шаманите, маговете – обучавани в МАГура. Изглежда, че съоръжението също е налично – Чачин камък.

Да проверим допълнително. Наблизо има обреден гроб с нужната форма, че да съответства точно на изначалния символ на смъртта. Там се умирало ритуално и малкият „мемориал” бил ползван за изпращане на душата при Т. Там човекът виждал исТината. После обредно го прераждали в утробната щерна на Чачин камък, пък след това го обучавали – усвоявал различни символи. Най-сетне му давали Дом, Стопанство или Царство и власт. Той ставал Конник, т.е. Цар. Нима траките не изобразиха на много места Конници?

В подкрепа на това са налични следните неща: важен е моментът на раждането/прераждането, защото планетите задават определен тон на битието, а Царят е най-отговорната от всички фигури, тъй като трябва правилно да въплъти Промисъла в периода на царуването си. Той трябва да има благоприятен за това хороскоп. Това е друга причина да е важно ритуалното му раждане – защото може да се избере моментът.

div 3

На Чачин камък е изсечен петроглиф-астролабия, който съдържа поредността на планетите, размерите им и орбиталните им периоди, както и указание изчисленията да се извършват от гледна точка на Земята. Петроглифът съдържа и слънчев часовник. Нима това не е уред за астрологически и астронимически изчисления? Нима с него не е могъл да се определи точният момент на благоприятно раждане?

Като подкрепа на приведените потвърждения, следва да кажа и за разположението на светилището. То има пряка видимост към най-висосите скали – тези на Белоградчишката крепост, където също се откриват ритуални калденци, а даже и високо изображение на мъж в скалите, което има точно на формата на мъжките фигури от Магура. Право на северозапад от Чачин камък е Магура. Право на север е Козарника. Право на юг са Лепеница и Лепенишката звездна карта. Право на югоизток и Бабу. А пък право в Чачин камък гледа скалата на Богинята-Майка.

Не е ли това едно централно, ключово светилище?

bm 04

Е, понеже е мястото на прехождане от едното към другото. Отдолу, в една ниша е изобразен съчетаващият живота и смъртта символ. Той отново е ветрилообразен, има кухина като матката и вътре са две точки – очертана и изпъкнала, които са с еднакви размери, значейки, че това е едно и също, но в две различни състояния. Това е, от една страна, ветрилообразният гроб, който е входа към отвъдното. Това е, от друга страна, ветрилообразната матка, която е входа насам.

div 5

И най-сетне, какво е това име Чачин камък? Не се ли наричаха в древността царете Кар, Сар, Шар, Шах, Цар? И не е ли това светилището Царин, Шарин камък, дето се създаваха царе?“

Триединната Богиня-Майка, Въплъщаващият Дух

PB045107

Ето това е цялата сцена от Магура, в която се говори за Богинята-Майка с нейните три аспекта и е дадена всевъзможна информация по въпроса – същност, функции, проявления, начин за отнасяне към нея.

Първо да уточня кое от всичко показано е триединната Богиня-Майка. Една извадка от сцената дава яснота по въпроса:

3 aspects

Тези три крушовидни тела са еднакви по своята конфигурация, от което разбираме, че представят едно и също нещо. Виждаме, че всичките имат вратове, две от тях имат глави, всичките имат ръце. Мен лично ме впечатлява, че са представени тумбести, което приемам за бременност и така тълкувам, че това са същностите, които са винаги бременни и от които всичко се ражда, следователно, това трябва да е всераждащата същност и няма какво друго да е, освен Богинята-Майка.

В същото време, и трите седят в поза лотос с ръце на коленете, което е безапелативна улика за това, че тази тройна същност се намира постоянно в медитация. Над какво медитира? Може би над въплъщението на битието. Но, над каквото и да е, тук имаме следа от навярно най-древното света сведение за йога и медитация.

Възникват затруднения с това, кое да кажа първо и кое – после. Може би, при единия вариант някои аспекти на разказа ще се запомнят и възприемат по-добре, а при другия – други. В крайна сметка, не може да се очаква, че всичко ще стане ясно от един прочит, тъй като сведенията в самата пещера се намират на различни места и са в нелинеен вид и се налага неколкократно препрочитане на едни същи сцени и мотиви, за да се изяснят различни аспекти на техния смисъл.

Навярно е най-добре да започна със същността на Богинята-Майка като въплъщаващ дух. Помните и навсякъде виждате нагледно, че винаги една и съща форма се отнася до един и същи смисъл. Това помага неимоверно много и прави магурския запис  читаем по системен способ.

Произходът на този бог и неговата същност са логическа и неделима част от алхимическия процес на превръщане на духа, който е представен в Магура.

SPIRIT

Разполагаме с изначален произход на духа в множество негови състояния. Това са фигурите с кръгче върху краче.

Когато кръгчето не е плътно, това значи, че духът е свободен. Когато кръгчето е плътно, това значи, че на духа е зададена конкретна програма, която той енергизира, задвижа, задейства:

deyateli

Това е причината образите на различните деятели да произхождат от този тип дух, защото деятелите следват изпълнението на конкретни цели и задачи. Това ги прави и смъртни, защото конкретните задачи имат свойството да се изчерпват.

Алхимичен произход на Богинята-Майка, Въплъщаващия Дух.

От свободен дух се получава дух със съдба, който не е въплътен, а задвижва. Като обърнем този символ, произвеждаме втъкан в материя дух – дух, който материализира построението. Като добавим личностни атрибути към материализиращия дух, получаваме същество, което материализира, въплъщава.

Като краен резултат се получават именно „телата“ на триединната Богиня-Майка и става ясно защо тя е Въплъщаващ Дух:

3 aspects

За разлика от Християнството, където върховният бог е с неизвестен произход и функции, то върховният творящ бог в Магура е съвършено понятен и легитимен.

Слънцето е Богът-Баща, който е изворът, източникът на енергията или духа. Самият слънчев дух търпи превръщане и от него се образува въплъщаваща същност, която добива личностни качества – не само може да въплъщава духа в образ и така да създава материята, но е и съзнателно същество. Тези сведения от Магура отлично потвърждават богомилската теза, че Творецът е същност от самия бог, която същност е способна да твори и е осъзнала себе си като отделна. Така се получава отделен бог, но винаги трябва да се има предвид, че той е и в единство с бога-слънце, защото само двете заедно имат функционален смисъл. Махни слънцето и вече няма енергия, която да бъде въплътена. Махни Твореца и вече няма въплъщение на духа. И най-сетне, и двете са едно и също, но проявено и работещо в две крайни състояния.

Докато още са сравнително пресни спомените за Сцената с прераждането, искам да разкажа за държавата. Тя е едно от най-гениалните приложения в човешкия живот и дела на познанията за същността и функциите на Богинята-Майка, Творящият Дух.

Darzhava

Какво е държавата, от къде идва и как се ползва?
Наричаме „държава“ обединението от хора на някаква територия. Според нас държавите са страните с тяхната организация на управление.
Ама от къде идва тая дума? – очевидно е, че идва от глагола „държа“, следователно държавата е нещо, което се държи – буквално или в преносен смисъл.
Преносният смисъл е лесно разбираем, защото има в държавата една централизирана власт, която държи общността и територията като едно цяло чрез различни действия.
Обаче, държането има и един съвсем буквален смисъл.
Вижда се добре, че три важни символа на царската (държавна) власт са короната, скиптъра и онова сферично нещо с кръст отгоре, което се нарича ДЪРЖАВА.
От къде идва то?
На Фигура 1 е показано как различните символи на духа (онези с кръг или дъга отгоре и краче надолу) произлизат от ядрото на „Слънцето“ и неговите лъчи. Това са мъжките символи на духа или това са различните състояния на действения, оплождащ дух.
На Фигура 2 е показан един конкретен символ на духа. На Фигура 3 кръгчето е направено плътно, което значи, че духът има съдба, краен е, изчерпаем е и е смъртен. Така създаденият символ значи „пеленаче“ или дух, който е поел към живот със съдба.
Ако обърнем един символ наобратно, получаваме противоположно значение. Фигура 4 показва дух с построение (съдба), който приема плът. Ако добавим личностни атрибути на духа със съдба, който приема плът (Фигура 5), ще получим същност, която въплъщава, творящ дух – Богинята-Майка.
На Фигура 7 са показани трите аспекта на Богинята-Майка в Магура – те се формират по описания начин.
Ако към символа на Богинята (творяща дух) добавим символа от Фигура 6 (кръг с кръст в него), се получава Фигура 8 – ДЪРЖАВАТА.
Защо?
Защото кръгът значи място, обем – там, където се съдържат нещата. Кръстът вътре значи, че има структура, че има подредба. Кръгът с кръст значи място, където нещата се случват. Кръгът с кръст значи град, държава, място, средище, планетата Земя. В Магура кръгът с кръст се отнася към Богинята-Майка.
ДЪРЖАВАТА съчетава въплъщението на духа и мястото, където да се случи това, както и логиката, построението, което да се осъществи.
Когато наподобяваме образа на едно явление, то ние правим магия във връзка с това явление.
Ако този символ се изработи от някакъв материал, ще се получи магическо пособие, което ще извършва въпросната функция.
Това е най-важната вещ в държавата, защото посветеният цар-жрец я използва, за да влага вътре въображението си (визията си) за развитието на държавата, а тя (вещта, ДЪРЖАВАТА) на свой ред да предизвика материализация.
Така бива призоваван творящият дух (Богинята-Майка) да материализира управленския план на царя-жрец.
В Магура има и други сцени и символи, които описват как се създава цар-жрец (Фигура 12). Интересно е, че българската царска традиция е наследила от Магура (Фигура 11) символ на царската власт – крепост, дом (Фигура 10).
Не е само това, но единствено с магурски символи и познания може пълноценно да се обясни формата и функцията на ДЪРЖАВАТА.
В същото време се вижда, че неизменно ДЪРЖАВАТА е средство за управление при българските царе.

Както се каза и по-назад, самото управление на държавните дела представлява въплъщение тук на Земята на божествените планове, а царете са инструменти, които осъществяват този процес. За да се подпомогне процеса, маговете са разработили и съвсем материални инструменти, които да осъществяват връзка с бога и да го призовават за въплъщение на неговия промисъл.

Понеже тази вещ се държи, за да се използва, то от нея произлиза и думата за държава изобщо.

Идва време да разкажа за аспектите на Богинята-Майка. Спомнете си историята, която разказах за двете принесени в жертва кучета, които открих в археологическия изкоп в пещерата Малки печ над село Върбово.

Докато проучвах от коя епоха са тия кучета, защото първоначално смятах, че това са находки, различни хора ми дадоха сведения, че такива жертвоприношения са правени на богинята Хекате, за да спаси някого от черна магия. Така започнах да проучвам въпросната богиня и прочетох, че тя има три аспекта.

Hécate_-_Mallarmé

Единият аспект носи символите на просветлението – факла и свитък. Някога се считало, че този аспект е източникът на познанието и уменията и всеки, който искал да се научи на нещо, трябвало да се обръща към него. Вторият аспект е на акушерството, като се има предвид, че той изражда проявленията в битието. Третият аспект е на уцелващата отдалеч. Счита се, че Хекате съществува отвъд проявения свят, отвъд стоте проявления, откъдето идва и името й – от гръцката дума хека, която значи сто. Понеже тя е отвъд проявлението, тя има властта и способността да го управлява. По тази причина тя управлявала стрелата на стремящия се, като това значи, че така направлява делата и събитията, че може да гарантира уцелване, успех.

Като прочетох за нейните аспекти, първо се сетих, че изобразеното в Магура божество също е изобразено в три образа. Тогава все още почти нищо не знаех за Богинята-Майка от Магура. След това се сетих, че единият аспект от Магура е изобразен със стрелец с лък и елен около себе си.

43

Стрелецът е символ на човека, който преднамерено се стреми да постигне нещо, т.е. да улучи своята цел, а еленът е символ на неговата цел. Да, знам, че това може да се разбира съвсем буквално – че това е молба към бога за добър улов, но какви хора сме ние, ако разбирането ни стига само до буквалното и не можем да достигнем до по-висшия принцип зад очевидния? Тези рисунки значат и молба за сполука в лова, но и не само.

Аспектът на Богинята-Майка се явява по средата между стрелеца и неговата цел, което значи, че е посредник. Стрелата е символ за това, че вършим нещо от разстояние точно, както се прави магията. Магията е средство за индиректно постигане на целите ни. Магията е онова, което ние правим, за да породим желаните последствия. Магия в този смисъл са всички наши действия, защото всяко от тях цели определено постижение като следствие от действията ни.

Тук Богинята-Майка води стрелата от изстрелването й до целта и напълно отговаря на аспекта на Хекате, който е „уцелващата от далеч“ или „ръководещата отвъд стоте“. Така разпознах единия аспект и това много силно ме окуражи. Заех се с другите два.

44

Дали нещата в дясно от този аспект на Богинята представляват свитък или запис, не знам, но в дясната си ръка тя държи огън. А огънят разпръсква светлина и по този начин е символ на просветление. Тук очевидно става дума за много по-древен период, в който все още факлата не е била символ за светлина и просветление. Тя се е появила по-късно и е заместила пламъка в ръката.

Наличието на символа Т на главата, който значи промисъл, ум, слово пък указва допълнително за това, че този аспект е източникът на познанията и уменията. Така се намери точно съвпадение с втори от аспектите на Хекате.

Този аспект е Великият Учител, защото от него произхожда всяко знание и умение, а неговите знания и умения са върховни, защото това е Архитектът на битието. Това е Великият Магистър (като всъщност магистър значи учител), на който се кланят масоните и който се намира на тридесет и третото стъпало на световната йерархия. Това е Великият Зидар, който е изградил и продължава да изгражда мирозданието. Това е онзи, който кара пчелите да летят и плодовете да зреят.

45

За третия аспект на Богинята от Магура остава да е акушерката, която проявява битието.

За мен този процес на откриване на еднаквостите беше голям източник на вълнение и вдъхновение. Пред очите ми се разкри смисълът на един бог, представен много хиляди години назад, който бог не е бил напълно забравен, защото от него е създадена по-късната елинска модификация под името Хекате.

Изобщо, това се случва постоянно с рисунките от Магура – те имат по-късни модификации във всевъзможни религии и учения и това много ми помогна да ги прочета, защото връщах смислите и символите назад към Магура, където те подхождаха идеално.

От Богинята-Майка от Магура се е запазило и друго. Тя е най-старата известна концепция (ако приемем, че наистина по-новите рисунки са на около 14 600 години) за триединен бог в света. Християнството пък се основава на съществуването на триединен бог. Намирам, че концепцията за такъв бог не е оригинална за Християнството, а е заета от по-стари времена, още повече дето се видя, че и други концепции на Християнството също се срещат в Магура.

Сега да разискам малко по въпроса с това, че Богинята-Майка се намира отвъд стоте, което значи отвъд проявеното битие.

Трябва да се върна към числото 108, което представлява нула на степен нула, по едно на степен едно, по две на степен две, по три на степен три. Това представлява комбинация на вариантите от някакво изначално състояние, в което не е имало нищо и описвано от числото нула до някакво състояние, където проявленията са три и местата за подредбата им също са три. На първо място се сещам за развитието на самото пространство от една точка, което представлява нула измерения, до триизмерното пространство, в което живеем и съществуваме. Тогава числото 108 описва всички изначални комбинации, от които е изградено тримерното проявление.

Случайно или не, символите на духа в Магура са именно 108, а от тях се изграждат останалите символи. Случайно или не, символите съдържащи елемента Т също са 108 на брой. И двете групи са сътворени, създадени от мъжкото и женското проявление на бог – от бога-слънце и от Богинята-Майка, следователно тези проявления на бога са отвъд сто и осемте и са управители на проявленията.

Кажете ми, как бих могъл в някакъв момент да изоставя проучванията си, след като на всяка крачка се намират потвърждения и всичко се надгражда в едно смислено цяло, в което няма вътрешни противоречения, и то не е плод само на фантазия, защото следите и еднаквостите се намират масово и извън пещерата – в религии и учения, за които никой и никога не е мислел, че имат нещо общо с тези ПРИМИТИВНИ рисунки.

А нямам нито историческо, нито археологическо образование – трябваше дълги години да намирам подобията едно по едно. Толкова пъти съм се чудил, защо специалистите не видяха и продължават да не виждат еднаквостите, след като те би трябвало вече да познават различни учения и религии заради образованието и и само да влязат в Магура и да ги разпознаят там. Не вярвам и да си отговоря на този въпрос. Но трябва и да съм благодарен на тези хора, че тънат в такава леност и безвремие, защото така ми дадоха възможността да извървя този път. Ако бяха всичко открили, проучили и доказали, за какво щях да живея – само да ходя на работа и да плащам сметки ли?

А Богинята-Майка от Магура, която е триединна, извършва едно впечатляващо действие, заради което се е случвало човек да изпадне в истерия. За да го илюстрирам, ще опростя малко сцената:

46

А ето още един, съвсем ясен вариант:

PB045107

Отново обръщам внимание, че Богинята-Майка е триединна, за да подчертая еднаквостта с триединния бог на Християнството, тъй като извършваното действие го има и при двата бога.

От слънцето се изважда един лъч заедно с ядрото. Това е като да се извади ребро. Слънцето е мъжка, оплождаща същност и затова символизира мъжа. Изваденото ребро пък прилича на символа за Марс и за мъжа, което е допълнително потвърждение. Следователно, триединният бог вади едно ребро от мъжа, той вади един задвижващ, оплождащ дух, който обаче не може да твори.

Това извадено „ребро“ бива подложено на процес на преобразуване, в който триединната богиня добавя към него подвластния й и свързан с нея символ Т, значещ слово, промисъл. Така тя създава намиращите се в лявата страна женски символи, подобни на символа за жена и за Венера. Това са женски, творящи духове.

Ето го произходът на притчата за това как бог създал Ева от реброто на Адам, но докато в християнската притча нищо не става ясно и почти няма логика, то магурският разказ разкрива пълния смисъл на явлението.Очевидно е по всякакъв начин, особено от това, че Магура дава смислен разказ, че тя е първоизточникът.

Веднъж, докато разказвах това, една силно убедена мирянка изпадна в истерия, че не можело така. Минаха десет минути и тя дойде при мен и ми каза „знаете ли, всъщност така е даже по-добре“. По-добре е, защото произходът на същността на Християнството става по-древен, което го прави по-истинско. Но става дума за едно по-старо, откровено Християнство, а не за днешното, което е плод на своеволията на църковните събори. Точно в тази връзка Богомилството е съществувало като опит да се възстанови старата истина за Християнството. Спомнете си, че Богомилството тачи женското начало и дори системно търси въплъщението на Богинята-Майка под формата на жена. Спомнете си също, че най-висшата степен на посвещение при богомилите била маг, а не създава ли образованието в Магура именно магове?

А в близост до Белоградчик пък се намира една скала, която местните наричат „Маймуната“:

002 (6)002 (7)002 (8)002 (11)

Маймуна, ама всеки гледа света според себе си и вижда само това, което му е душата. Отначало я наричах „Главата“ и мина доста време, докато схвана приликата с нещо познато:

BM

Скалата прилича на рисунката на аспекта на просветител на Богинята-Майка.

И двете имат ромбовидна глава и тънък врат върху крушовидно тяло. Те са едно и също – веднъж като фреска и веднъж като скулптура:

20

Откакто проумях това, нарекох тази скала Скалата на Богинята-Майка, защото само това име наистина й подхожда.

Сега искам да припомня няколкото стилизации на образа на Просветителя:

26

А след това да ви покажа нещо потресаващо:

Ако в програмата Гугъл Земя започнем плавно да приближаваме района на Белоградчик, то пред очите ни постепенно ще започне да изплува една огромна фигура, изобразена чрез самия терен.

razlom

Тя прилича точно на българската буква Ф и то точно с хоризонтална черта отгоре – както се изписва в нашата ръкописна традиция. Този геоглиф е с дължина от 67 километра.

geoglif shema

Негова особеност е, че надлъжната му линия сочи право на 27.5 градуса на югоизток, а това е мястото, на което Слънцето изгрява по време на зимното Слънцестоене или, грубо казано, на Коледа.

В древността Новата година е започвала на Коледа, защото това е момента, от който денят започва да нараства. В българската традиция се сурвака на първия ден от Новата година, но това съвсем не е 01 януари, а това е 25 декември.

За сурвакане се използва сурвачка, която именно прилича на символа Ф. Този символ се открива в Слънчево-Земно-Лунния календар от Магура, където Земята в положението на зимното слънцестоене е изобразена подобна на сурвачката.

kalendar

kalendar 2

Този символ се намира горе вляво на Слънцето.

Да видим сега, от къде произлиза този символ.

В Магура са изобразени трите аспекта на Триединната Богиня-Майка.

the three aspects of Magura Goddess-mother

Вижте – и трите аспекта имат крушовидни тела. Ако започнем да стилизираме тези образи, ще се получи следното:

13

Така разбираме, че двете разновидности на символа Ф значат Богинята-Майка. А тя е от която всичко се ражда. Дори в древността се е считало, че от нея се раждат всички богове и цялото Битие. Тя е съществувала преди всичко останало. Значи, тя ражда. Тя ражда и Бог и затова е и Богородица.

Не е чудно, че нейният символ е поставен именно на Коледа, което е още Рождество. Така става ясно, че без всякакво съмнение съвременният празник Рождество произлиза от магурската традиция, макар да са положени усилия това да се скрие.

В крайна сметка е явен изводът, че огромният геоглиф е символ на Богинята-Майка, която ражда Слънцето (Бог). Затова геоглифът сочи към Коледа, т.е. към Рождество.

Погледнете отново – хоризонталната черта е отгоре – това е горната страна. Бременният корем и изходът на утробата са отдолу. Именно отдолу на геоглифа се пада появата на Слънцето на Коледа. Така Белоградчишкият геоглиф ражда Бога-Слънце всяка година.

Това е едно проявление на Богинята-Майка и то се намира именно в тази земя. От тук се ражда Бога, чието име някога е било Бал и още Бел. Затова цялата околност на това място се нарича Балкани – Дома на Бога. Нормално е Богът да се роди в дома на майка си. Именно в средата на този дом – погледнете – геоглифът и Белоградчик се намират точно в средата на Балканите:

Магура и Белоградчик в средата на Балканите

Пък името Белоградчик иде от името Бел, което е името на Слънцето, което се ражда на Коледа.

Наличието на толкова символи на Девата, включително и на нейна скала в този район добре подхожда на теорията, че рисунките възникват и се доразвиват винаги в епохата Дева, когато хората се намират в околността на Магура – тогава те са в Нейния дом.

Чакайте малко! Богинята-Майка от Магура изглеждаше само философска и теологическа концепция за вселенски принцип, който сътворява. Обаче на нея е посветена и една скала, която има дори лице с нос, ноздри, вежди, очи, скули и т.н. Дали пък Богинята-Майка не е имала и телесно въплъщение? Ако е имала, била ли е на нашата планета? Щом хората са предали образа й, трябва да са я виждали, значи трябва да е била тук. Ако е била тук, има ли генетични останки от нея?

Да видим.

ehnaton

Това е Ехнатон, а това пък Скалата:

002 (6)

Хмм.

Да видим и друго. В едно разклонение на Галерията с рисунките има още изображения, сред които и тези:

DSCN3824

Предполагам, че лесно забелязвате лицето вътре в символа. Това е женско лице, нетипично за днешните хора, но пък доста прилича на лицето от Скалата. Счита се, че понеже рисунките разказват за Богинята-Майка, то библиотеката и школата Магура са били обслужвани от жрици, от жени и то не какви да са. Във старите владетелски династии се считало, че кръвната линия произхожда от конкретен бог. Ами ако и в Магура линията на жречеството произхождала от Богинята-Майка? Тогава има логика някоя от жриците да е използвала един символите и, като е добавила само 3-4 дребни елемента към него, да е представила как са изглеждали те – като майка си още повече, че според теориите за създаването ни от Орион най-важните дейности се извършвали все от жени.

Нещата не свършват до тук. Имах колежка от Видин, чието лице има множество подобни черти. Очарователна жена.

Възможно ли е в някаква много малка концентрация в този района все още да се намират генетични следи от Богинята-Майка в нейното телесно проявление? Мисля, че да. Гледайки наличните данни, смятам, че телесното проявление на богинята е обитавало тези земи.

Това обяснява и наличието на рисунките, каквито няма на друго място. На други места, дори да има същите, те са само по десетина или по-малко. Никъде я няма тая зашеметяваща пълнота на разказа, което определя, че оригиналът на това познание е в българската Магура и, че на другите места се намират само частични преписи.

Сега да разкажа относно това, какво е дал на света магурският запис.

Прототипи на писмености

В началото на проучването си се чудех дали изобщо тия рисунки имат нещо общо с нас, съвременните хора или те са дело на население, което отдавна е измряло, дотолкова отдавна, че между тях и нас не е останала никаква връзка. Как съм могъл да си мисля това при положение, че там разпознах символите за мъж и жена, не знам, но едва много след началото видях, че голяма част от нашите религии, учения, философии и традиции имат аналог там.

Първо, ето една съпоставка на рисунките от Магура с няколко писмености:

drevno tyurkski

Между древните тюркски руни и рисунките от Магура се намират 26 подобия, което е голямо количество съвпадения с оглед на това, че руните са общо 39. Така намираме 67% подобие, с което се уверяваме, че е невъзможно да става дума за случайни съвпадения.

finikiiski

При финикийските знаци пък се намират 19 подобия на фона на 21 знака, което представлява 90% от азбуката. Това е дотолкова голям дял, че директно указва за заемане на символите.

keltski runi

При келтските руни се наблюдават над 85% подобия с рисунките от Магура, което отново говори за заемане на символите, но то е добре разбираемо, тъй като келти са живели на територията на съвременна България в първите векове преди Новата ера, включително и на територията на Северозападна България, където се намира пещерата.

LA LB

linear B compared

С критско-микенската писменост е по-сложно, защото за нея намерих не самите букви, а срички, като при сричките се получават изменения в използваните символи. Дори пти това положение се наблюдават над 60% подобия.

prabalgarski

При прабългарските руни степента на подобие с магурските рисунки е 57%.

alchemy

Алхимическите символи също представляват система за записване, съставена от отделни символи, макар и това да не е азбука. Тук подобията клонят към 100%.

bukvite ni

В случая с нашата азбука се наблюдават 27 подобия на фона на общо 30 букви, което представлява точно 90% еднаквост. Дали учениците Кирил и Методий създадоха Кирилицата на основата на гръцката азбука или събраха по-стари, свещени символи и ги въведоха наново в употреба, но този път като общодостъпна азбука?

С това проучване съм се занимавал едва за кратко време, дали има и три седмици, а се показаха толкова много сходства. В някакво бъдеще ще продължа сравненията, да видим до къде ще се стигне.

Тези примери, заедно с намиращите се в Маура основи на Християнството, Богомилството, алхимията, задгробния живот и прераждането, астрономията, сексуалната философия и практики показват, че от Магура навън е осъществяван огромен пренос на познания. Но защо именно азбуки?

Причината е, че в самата Магура всички рисунки се изграждат от малък по размера си, краен брой елементи. Те се повтарят в рисунките и ги изграждат, като пренасят смисъла си в тях. Така всяка рисунка е съвкупност от смислите на елементите си, като елементите запазват значението си в различните рисунки и сцени. Това е точно логиката на азбуките, при които буквите запазват смисъла си в думите и изреченията, като думите се изграждат от буквите. Следователно, магирският запис представлява форма на нелинейна азбука, в която елементите са аналог на буквите, а фигурите са аналог на думите или фразите.

classification 1classification 2classification 3classification 4classification 5classification 6classification 7

Направеният в горните илюстрации геометричен анализ показва нагледно, че всички рисунки се свеждат до едва 7 първоначални елемента, които на свой ред могат да се сведат до 3 – точка, хоризонтална черта и вертикална черта.

Следват поредици на комбиниране на изначалните елементи помежду им и изграждане на все по-сложни фигури, които са стилизирани аналози на действителни рисунки от Магура. С това безапелативно се показва, че рисунките представляват системен запис, който е нелинеен аналог на нашите писмености.

В древността една такава фигура е представлявала цяла завършена мисъл, тя предава цяла една идея наведнъж, като съдържа в себе си и нюанси според контекста. С изминаването на времето образите се стилизират графично и обхвата на техния смисъл се стеснява. Отделните фигури вече имат значението на думи, след това на срички, а накрая и на звуци, като с това се появяват фонетичните азбуки, в които един знак съответства на един звук.

Изглежда, че разпространяваните от Магура символи са били широко признавани и приемани за качествени и точно отговарящи на произхода на битието и на вложения в него Промисъл, щом в по-късни времена наблюдаваме, че толкова много народи заемат между 60% и 100% от буквите в азбуките си от Магура.

В потвърждение на изложената теза показвам материал, на който попаднах едва преди един час. Материалът се намира ТУК.

Намериха 32 знака, използвани от пещерните европейци като примитивна писменост

47

Под изображението на този елен във френската пещера Ласко, например има черен четириъгълник и точките, които може да са следи от опит за човешка комуникация от Ледниковия период. Снимка: National Geographic

Първобитните художници освен прекрасните изображения на животни по стените на пещерите са оставили тайнствени геометрични знаци, които може да са някои от най-ранните средства за графична комуникация на човечеството, а може би, първата писменост, разказва National Geographic.

Според канадския палеоантрополог Женевиев фон Петцингер (Genevieve von Petzinger) от Университета на Виктория първата примитивна система за писане не е в ерата на земеделски цивилизации на Месопотамия и много по-рано – преди около 40-30 хиляди години.

До този извод тя и нейният екип са стигнали след изучаване на изображения по стените на европейски пещери. В книгата си, озаглавена „Първите знаци: Отключване на тайните на най-старитев света символи“ (The First Signs: Unlocking the Mysteries of the World’s Oldest Symbols ), фон Петцингер съобщава, че през ледниковия период европейци използват само 32 вида различни геометрични символи в продължение на период от 30 000 години, което предполага, че маркировките са „предназначени за предаване на информация“ – ранен етап от дългия път на човечеството за разработване на писменост.

Тя и нейните колеги създават база данни на геометричните знаци в пещерите.

Още първите събрани знаци от добре датираните френски пещери я изненадват. Фон Петцингер в началото предполага, че художниците от ледниковия период ще започнат само с няколко знака и постепенно ще добавят още символи към набора като с течение на времето ще стават по-сложни. Но това не се случва във Франция. Вместо това, канадския учен установява, че близо три четвърти от видовете знаци вече са в употреба още по време на оринякската култура, отпреди 40-28 хиляди години. Такава ранна сложност не прилича на първи стъпки. Така тя стига до извода, че знаците „са внесени от някъде другаде“.

48

Заинтригувана, фон Петцингер разширява своето изследване за цяла Европа, преглеждайки доклади за 367 образци на палеолитното скално изкуство в обекти от Северна Испания до Урал. Освен това изследвани за наличие на геометрични фигури по украшения, статуетки и орнаменти като това колие от еленови зъби, открито в гроба на жена от ледниковия период, известна като дамата от Сент Жермен ла Ривиер.

49

Тези еленови зъби са били открити в гроба на жена, живяла преди около 16 000 години. Знаците по зъбите може да са имал;и за цел да припомнят на собственичката важни моменти от племенната история.

Според фон Петцингер, тези геометрични фигури не са използвани като фонетична писмена система – един символ – един звук, нито като пиктографска – един символ – една дума или понятие.

„Това са първите плахи стъпки на нашите далечни предци в света на графичната комуникация“, които са били използвани за съхраняване и предаване на информация – примитивни карти или напомняне за най-важните митове или ритуали.“

Части от това изследване бях чел и по-рано, но в тази статия то е обобщено до кратък и ясен вид.

Ако сте чели „Беседата в Магура. Част 1„, знаете, че предлаганата теза е именно същата – тази древна форма на писменост и комуникация възниква не в Западна Европа, а на територията на Балканите и е записана в Магура преди около 42 680 години, а по-късно е била пренасяна и на запад, включително и като преписи върху плочици от слонова кост. Именно затова в Западна Европа символите и системата за предаване на информация се появява внезапно и в завършен вид. Но това са неща, които са известни от 2010-2012 година макара и по друга линия. Тогава масово се проучиха пещери на територията на Северозападна България и особено в района на Белоградчик, които изследвания установиха, че преди около 40 000 години тук възниква специфична култура, която се различава от находките в пещери отдалечени едва на 100-200 километра. След 2-3 хилядолетия елементите на възникналата тук нова култура вече се забелязват и в Западна Европа, като това става с миграцията на кроманьонците, което е именно оринякската култура. По всички линии данните съвпадат – в епохата Дева преди 43 – 40 хиляди години назад мигриращите хора попадат в ареала на Магура, където стават обект на специфично и все още неопределено въздействие, което те самите определят в рисунките като Бог-Просветител. На това място и по това време тези хора достигат до някои нови концепции за себе си и за света, заради което поставят началото на своята история преди 42 680 години според анализа ми, което начало съответства на възникването на човека според тях. После миграцията им продължава и те разпространяват елементи на нововъзникналата култура, която на някои места се определя като Европейски анимизъм или това е Култът към плодородието, символизиран от „танцуващата жена“, началото на който се счита, че датира отпреди 42 000 години.

Аз нямам тази сила на гласа, че да кажа за всички тези съвпадения така, че това да бъде чуто навсякъде, но съм много удовлетворен задето се оказва, че работя в правилната посока – това се потвърждава от всевъзможни източници.

Ще чакам търпеливо научния свят сам да достигне до предложените изводи – виждам го как крачи полека, но много неуверено и сякаш чрез опипване, а не чрез зрение. Намирам темата за съществена, защото от началото на нашето съществуване ние търсим какво сме, кои сме, от къде произхождаме, на къде отиваме, а рисунките от Магура разказват за всичко това. Намирам, че човечеството има нужда от тези отговори.

Но независимо кога ще се стигне до утвърждаването на предложените хипотези, то се върви в тази посока, защото учените периодично правят съзвучни открития и все в някой ден ще стигнат до праизточника на писменостите, а с това и до праизточника на европейската култура. Той е тук и всички следи водят към него.

Разпространение на култура от библиотеката и школа Магура

Рисунките от Магура са скрити. На първо място, това е, за да им се осигури възможно най-добрата среда за дълготрайно съхранение. Може да се разсъждава дали в същото време онези хора не са имали за цел да крият знанието, но това изглежда по-малко вероятна възможност, защото по много следи личи, че са го разпространявали нарочно. Части от него могат да се открият на всевъзможни места под формата на азбуки, религии, учения.

След като забелязах, че в днешно време се ползват символи, които се намират и в пещерата, имах идеята, че тя е била център, от който са разпространявани знания. Тогава беше логично, ако записаното в Магура е наистина толкова висше по същността си и толкова впечатляващо, колкото мен ме впечатлява, да се намират останки от самото име на различни места. Допусках, че името трябва да се намира в най-голямо изобилие в по-близките територии и да се среща по-рядко в по-отдалечените, тъй като би трябвало работата на тази просветителска школа да е зависела и от разстоянието – много повече учители биха могли да преподават на по-близки разстояния.

Фейсбук се оказа много полезен инструмент в това търсене, защото ми позволи да издирвам личните имена Магура почти без усилия, като допълнително предоставя сведения за местоположението на въпросните хора. Тогава се намериха множество лични имена Магура най-вече в Централна Европа, а в Западна Европа – по-малко. Намериха се и доста имена Магура в Африка. Тези данни потвърждаваха тезата, че някога е работила школа с център пещера Магура.

Интересно беше, че именно на територията на България никой не носи това име. Тогава разсъждавах, че у нас все още има някакъв далечен спомен за това, че Магура всъщност значи определен род институция, а никой не се кръщава Община, Полиция, Министерство и т.н. Такива имена биха могли да имат само хора, които не знаят или вече са забравили, че името е съществително. Този модел идеално подхождаше на тезата, че живеещите най-близо до Магура не биха се кръщавали така, но по-отдалечените, които някога са имали временен достъп с просветители от школата, не биха имали проблем да ползват името за лично.

След това се заех да търся места с името Магура, като използвах Гугъл Земя. С негова помощ намерих около двадесет населени места с това име, предимно в Европа и по-специално на Балканите. Работата вървеше много трудно и непродуктивно и я изоставих за дълги години. Все пак в съзнанието ми остана един зародиш на идеята, че това издирване има смисъл, защото добре потвърждава схващането, че от Магура системно са разпространявани познания, заради което нейното име е запомнено в местата на просветление.

Чак години по-късно започнах ново проучване, което продължи около един месец. Отначало отново използвах несъвършените инструменти Гугъл Земя и Уикимапия, с които се работи невероятно трудно и които след петнадесетия обект започват да връщат повтарящи се резултати.

За щастие, открих сайта http://www.geonames.org,  където има база данни с имената, местоположението, страната и вида на всички населени места и местности на планетата. Там има два вида търсене – стриктно и разсеяно. Стриктното връща само резултати, които са точно по зададения критерий, а разсеяното връща резултати по вариации на зададения критерий.

Така разсеяното търсене ми даде около 2 400 места с името Магура или много близко като Масура, Магора, Мапура, Махура и ред други. В крайна сметка използвах и Гугъл карти, за да нанасям обектите.

Спрях на обект под номер 400 в списъка от намерените резултати, защото по-нататък имената вече ставаха чувствително различни, а и на картата попадаха в областите, където вече бяха нанесени множество магури, т.е. нямаше да се получи допълнителна полезна информация.

До къде е стигнало това разпространение? Вижте следната илюстрация, като това е картата, която съставих:

 

magura name map

 

Червените точки са точни съвпадения с името Магура и такива се намериха 200 на брой. С останалите цветове са отбелязани много близки подобия на името.

По време на издирването се откри, че освен за населени места, името Магура и неговите сродни се отнасят винаги и само за три типа обекти: хълмове, пещери и вода, която извира. При това, в различните направления и райони името се отнася преимуществено до един от тези три типа обекти. Това достатъчно показателно, за да схвана, че в различни посоки е пренесен или запомнен един или друг аспект на името. Тогава се сетих, че от всички тези обекти само и единствено нашата Магура съчетава в себе си и трите особености – пещера е, намира се в хълм и от нея извира съседното Рабишко езеро. Това беше съществена крачка напред в определянето на пещера Магура като първоизточника на разпространение на името.

Нещата не останаха дотук, защото в областите с голяма концентрация на името се намериха божества и същества със същите характеристики като на Богинята-Майка от Магура. Например, в Китай съществува култ към богинята Мъ-Гу, която е свързана с пещерите, с плодородието, с прилепите, покровителства семейството, има най-важния си храм на брега на свещено езеро, дава знания на тръгналите да се посвещават и закриля техния път. Същата богиня съществува и в Южна Корея само с разликата, че там се казва Маго, което е много полезно, защото китайците са преиначили малко нещата и извеждат името Мъ-Гу като тяхно по произход и го четат по този начин като конопената фея, а пък южнокорейците се оказват доста по-откровени, оставили са името почти непокътнато и не предлагат собствен прочит.

При славяните пък съществува върховната богиня Магура, която е дъщеря на върховния бог Перун. Тя отвежда душите на покойниците в отвъдното. По източното крайбрежия на Австралия съществуват легенди за човека-гущер Магуар или Магуор, който живее в пещерите и помага на хората при различни катаклизми, което е много подобно на една от легендите за змея от Магура.

Ако търсенето се продължи целенасочено и с добра система, ще се открият и още подобни божества с подобни имена, но тези прилики се намериха случайно. Дотогава не бях се и замислял, че може да има такива.

Значи, по света намираме еднакво име, отнасящо се до еднакви обекти и там намираме еднакви божества. Това по никакъв начин не може да бъде случайно съвпадение. Става дума за разпространение на култура от един-единствен център. Но само погледнете за какви мащаби на просветителската дейност става дума – това е буквално цялата планета. Считам, че това е най-мащабното човешко начинание изобщо. Представете си, сега ние виждаме само запазилите се имена Магура, а колко повече са били те в епохата на просветлението? А сега си спомнете, че според книгата „Тракийските хроники“, само на Терец или Тцер – бащата на траките било дадено да познава знаците, които били словото на бог. И само и единствено траките биха могли, при това положение, да разпространяват знаците, защото само те разполагали с тях.

А къде са живели траките? – в Тракия, разбира се. Тя пък се намирала на Балканите, което домът или царството на бог. Самите траки, според Стефан Гайд, считали Тракия за дома на бог и то на триединния бог, тук като идеограмите за Тракия и за триединен бог са едни и същи – ТТТ.

Почти по времето на моето проучване друг екип е правил собствено и напълно независимо от мен проучване на разпространението на символа канатица по света. Ето тяхната Фейсбук страница.

Канатицата в основни линии изглежда така:

50

Според изследователите си, този символ значи вечен живот. От своя страна, той прилича на телата на плътните човешки фигури от Магура:

the costruction of a Magura female figure

В тях тригълникът надолу значи втъкаването на духа в материя, а триъгълникът нагоре – обратното – стремежа на духа да се завърне в свободното си състояние. Двете заедно са именно вечен живот, но без да се има предвид вечен живот в едно и също тяло и проявление, а вечен живот в смисъла на това, че животът винаги се поражда в проявена форма и след това се стреми да се освободи от тази форма.

С оглед на това става разбираемо и закономерно следното:

51

magura name map

Канатицата е разпространена в 90% от случаите на същите места, където се намира и името Магура.

На този етап това са предостатъчно доказателства, макар и косвени, за произхода на съвременната световна цивилизация и култура от Балканите и по-конкретно от Магура като хранилище на ядрото на културата.

Допълнително и много по-подробно за значението и разпространението на името Магура по света можете да прочетете в статията:

Древна балканска култура извършва цивилизационни походи и разпространява името Магура на повече от 2 000 места по света

С това приключва публикацията под названието „Беседата в Магура“. Благодаря за вашето внимание и търпение!

2 коментара
  1. В сцената с шамана… това в краката му най-вероятно е огледало (един от ритуалните магически предмети на шаманите), макар че може да е и лула или кратунка с психоактивни вещества. Мирча Елиаде е доста подробен за шаманизма. Идеята е, че с помощта на магическите предмети шаманът отделя душата на инициирания човек от тялото му. Аз смятам, че Е-образният символ вляво от душата обозначава времеви период от три дни. Известно е, че траките са вършили такива инициационни ритуали, при които инициираният престоява в особено състояние (ни жив, ни мъртъв, с отделена душа) три денонощия под земята (в пещера или гробница). Трите дни са и периода между зимното слънцестоене и Коледа (Рождество), когато денят е най-къс. Христос в по-късни времена възкръсва след три денонощия в пещерата и т.н.

    • Много благодаря за сведенията!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: