Skip to content

Книга „Петроглифът от Белоградчик / Скалните изображения от Белоградчик“

януари 8, 2016

ПРЕДИСТОРИЯ

Петроглифът от Белоградчик е название, което дадох на конкретно изображение, намиращо се на скалата Чачин камък. На мястото се намират още шест изображения, изсечени в скалата, но може да се каже, че към днешна дата всички те са известни под името „Петроглифът от Белоградчик“, защото с това име се появиха за първи път пред публиката.

Не знаех как да нарека изображението, тъй като не бях срещал подобно, нито някой от близките и познатите ми можа да му даде точно наименование, което да съот-ветства на същността му. Затова групата от скални изображения се появи с името „Петроглифът от Белоград-чик“ в първите ми публикации по темата и до днес е най-известна по този начин. Дори в по-късно време започнах да срещам трудности в опита си да наложа името „Светили-щето на Чачин камък“.

Първата ми среща с Петроглифа беше в началото на 2011 година, когато отидох там в средата на зимата и заради снега можах да видя само едно изображение. По-късно видях още пет, а седмото – едва година след това.

От онази зима датират и първите ми тълкувания. Към края на 2013 година вече имах достатъчно аргументирани предположения за смисъла му, че да мога да издам по-сериозна публикация по темата, а до днес (2015 година) обогатих сведенията в още по-голяма степен и мога да предложа на читателите книга по въпроса.

Именно нея държите в ръцете си.

СМИСЪЛ НА ПЕТРОГЛИФА КАТО ЧАСТ ОТ БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ

Белоградчишките скали често биват наричани “чудо на природата”, но съществува едно усещане вътре във всеки човек, което указва, че скалите не са дело само на природата, а още по-малко на онази природа, която ние разбираме като сляпа и безсъзнателна. Скалите имат много особености, които указват неслучайния им произ-ход. Най-съществената от тях е, че се намират вътре в един огромен знак Ф (Фигура 1), оформен върху земната повърх-ност чрез самия релеф. Те са разположени успоредно на надлъжната ос на това Ф и сочат право в посоката на зимно-то слънцестоене, т.е. към мястото, от което Слънцето изгря-ва на Коледа.

Това е нова информация за нашето съвремие, гео-глифът не беше известен преди 25.01.2011, когато го видях на сателитни снимки, но в миналото информацията е била добре известна, което се обяснява във вече съществуващата в ръкопис книга „Свещените Белоград-чишки скали“. Тази особеност на скалите, разположени в протежение на 30 км, е била познавана и използвана в древността, когато скалите са били възприемани като едно огромно светилище. Вътре в него, на особени места, са били обособени по-малки светилища, отговарящи на различни функции.

Сред скалите се намират много следи от живот в древността, но не са установени големи поселища, както на други места, което следва да свидетелства за това, че те са били почитани като свещено място, а не като жизнено пространство. Разбира се, сред скалите са живели хора, но основната част от тях би трябвало да са били различни отшелници, ученици, магове и посветени. Белоградчи-шките скали винаги са били трудно място за живот заради безводието, трудността на терена, слабото плодородие. Затова човешкият живот сред тях никога не е бил обилен, а винаги е бил подчинен на определена цел – това са жреческите занимания, възможни и значително усилвани от огромното скално светилище.

Едва в по-късни времена сред скалите се появяват множество укрепления, които в почти целия си брой възникват върху по-ранни светилища. Сред скалите се намират поне десет обособени светилища, които са ми известни, но най-вероятно това не е пълният им брой.

На първо място, Белоградчишките скали се разпростират върху огромната площ от около 100 квадратни километра, което силно затруднява пълното опознаване на района. След това, много от хората, които правят походи сред скалите, не се задълбочават в онова, което виждат, а отдават формите и подредбите на естествените процеси. Това е отдавна вкоренен начин на мислене, който бива насаждан и насърчаван чрез всевъз-можни средства. Така много от обособените светилища остават незабелязани.

Друга причина е, че някои от светилищата са правени наистина отдавна. Става дума за повече от 10 000 години назад във времето, когато е процъфтявала т.нар. Магурска култура. Затова много от светилищата сред скалите са останали само в най-грубата си форма, а по-фините детай-ли са били заличени и това прави разпознаването им много по-трудно.

Освен това, от много скални масиви е извършван добив на камъни за строителство. За наше нещастие, свети-лищата са били разполагани предимно върху скални козирки и плочи, които са и най-удобните места за добив на камък. С това немалък брой светилища са били унищожени от местното население в сравнително близко-то минало, когато започва масовото строителство на жилищни сгради с каменни основи. Друга част от светилищата са били разбити от разпространяващото се Християнство. Като добавим, че хората в древността са разбирали отделните скали като храмове и светилища и са прибягвали до изкуствено оформление само в особени случаи, става ясно, че в днешно време ние познаваме само малка част от някогашното култово богатство на Белоград-чишките скали.

Сред малкото достигнали до нас, ясно разпознава-еми светлища е Скалното светилище на Чачин камък (Петроглифът от Белоградчик). Това е група от ритуални кладенци и изображения, изсечени в скалите, като настоящето им име им е дадено едва наскоро, както се каза в предисторията. Не е известно, какво е било оригиналното име на светилището. Може само да се гадае, дали името Чачин камък произхожда от него.

При всички положения, Чачин камък е с особено значение, защото е единственото светилище около Белоградчик, където присъстват скални изображения с такива детайли. Съвършено необходимо е то да се проучи възможно най-добре, да се съхрани и да бъде обяснявано.

razlom

Фигура 1. Огромният Белоградчишки геоглиф – изобразена чрез терена фигура с формата на буквата Ф.

geoglif shema

Фигура 2. Графична интерпретация на геоглифа.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА СКАЛНОТО СВЕТИЛИЩЕ ЧАЧИН КАМЪК (ПЕТРОГЛИФА ОТ БЕЛОГРАДЧИК) И НАЧИНИ ЗА ПЪТУВАНЕ ДО НЕГО

Вярвам, че всеки човек е роден на мястото си с определена цел. Виждам я в това, човек да опознае това място и да го поддържа, защото то му е дадено за тази цел. То е част от цялото богатство на света и по този начин е на всички хора. Голяма е отговорността ни да познаваме и поддържаме местата си, за да можем да ги представяме на другите. В някаква част от живота и развитието си те могат да достигнат до осъзната или несъзнавана потребност да научат нещо от нашето място. Затова то трябва да е говото да посрещне тази потребност – да е съхранено, за да го има, и да е осмислено, за да може да бъде представено.

Същото се отнася и за Белоградчик и неговия район. Ние, местните следва във всяко време да можем да заведем гостите си и да им обясним смисъла на видяното. Трябва да сме създали нужните условия. Такава е моята дейност в последните години. Старая се да я предавам.

До средата на 2015 година успехите ми в това отно-шение са малки и затова в Белогардчик трудно ще ви упътят към интересните места.

Затова е необходимо чрез книгата да предам знание за мястото и за начина да се стигне до него.

Скалната група, върху която са изсечени изображе-нията от древното светилище, се казва Чачин камък и се намира право на изток от Белоградчик, само на 300 метра от последните къщи на града. От градския площад, разстоянието по права линия е малко над един километър.

До Петроглифа се стига много лесно, както с автомо-бил, така и пеша и затова той е едно от най-добрите места за посещение. Обикновено туристите идват в Белоградчик, за да посетят пещерата Магура, Белоградчишката крепост “Калето” и да “видят скалите”. Така им остава много неоползотворено време от деня, което могат успешно да използват, за да видят нещо повече. Те, обаче не подо-зират, че съществуват и други забележителности, които са достъпни за посещение в рамките на един ден като пълноценно допълнение на стандартното посещение.

Причината е, както се каза, че тук тази тема засега не е станала популярна.

Географското местоположение на Петроглифа е следното: 43°37’29.92” N  22°41’56.27” E. Като цяло, посещението му започва винаги от площада на Белоградчик, затова Фигура 2 показва маршрутите от тази изходна точка. При пътуване до Петроглифа с автомобил трябва да се поеме на изток от площада, вляво от големия хотел там  (Хотелски комплекс „Скалите“) и да се кара по пътя към телевизионната кула. На един от завоите след излизането от града има разклонение надясно с указателна табела на „ДДС Миджур“. Поемете по указаната отбивка и ще отидете право при Петроглифа. При пешеходно посещение най-добре е да се мине през парка на града, което обогатява разходката и изживяването.

Съществува и друг маршрут, който обаче идва към Петроглифа от изток и се ползва на връщане от забележи-телността “Тръбите”, открита и популяризирана през пролетта на 2011 година. Този източен маршрут се препоръчва с местен екскурзовод.

Както ще се види от изложението в настоящата книга, причините да се посети Петроглифа са наистина много, а самото посещение е съвсем лесно.

ф2

Фигура 3. Местоположение на Чачин камък (Петроглифа) и начини за пътуване до там.

СКАЛИТЕ ПРИ ПЕТРОГЛИФА

Скалните изображения, наречени Петроглифът от Белоградчик, са разположени върху извисена скална площадка с името Чачин камък. По-късно това име ще бъде подложено на анализ и тълкуване. За сега интересното е, че разположението и извисеността на тази площадка дават огромен панорамен изглед към небето и към почти целия Белоградчишки разлом, който има формата на буквата Ф. В разлома се намират множество скали, служещи като репери за посоките, както и други светилища, с които Петроглифът е бил функционално свързан.

От една страна, скалните светилища са разполагани на отделни високи скали, които концентрират в себе си земни и космически енергии. За светилищата се предпо-читали скалите, завършващи с обширни площадки, които позволяват извършването на много дейности върху тях. От друга страна, разположението върху такива скали дава възможност за наблюдение на по-голямата част от звездното небе, което способства развитието и на астроно-мическа дейност.

Жречеството и астрономията са били силно свързани в древността, защото различните дейности на жреците са изисквали особени моменти и разположения на звездите и планетите, за да бъдат дейностите изпълнени с възможно най-голяма ефективност и точност. Също така, в миналото науката и религията не са били отделни, а са били част от познаването на света и на себе си. Разделе-нието настъпва едва по-късно, когато синтезиращото мислене отстъпва пред аналитичното. Така се жертва истински задълбоченото познание и ние все още страдаме от последствията на това явление.

Както ще се види по-късно в книгата, това светилище съчетава в себе си култова и астрономическа дейност, за което спомага извисеният, но платовиден скален масив, т.е. даденостите на терена са били максимално изпозлва-ни.

Друга негова благоприятна особеност е, че пясъчни-кът, от който е изграден, има равномерен дребнозърнест състав и позволява изсичането на прецизни изображения в него. Това е много трудно и дори невъзможно да се напра-ви в конгломерат, където се намират всевъзможни по размера си включвания на отделни камъни. Тези камъни често се изпречват по линиите на изображенията и възпре-пятстват тяхната направа, а също така лесно изпадат от мястото си, с което отварят големи дупки по пътя на фините линии и очертания.

С това масивът на Чачин камък създава всички необходими благоприятни условия за възникването върху него на светилище и астрономическа школа.

Това древно светилище, школа и обсерватория при Петроглифа е част от много по-голям, сложен и пълноце-нен просветителски комплекс. Той е разположен право на север от друг древен астрономически и светилищен комплекс – Лепеница, който включва мегалита Лепеница, който сега се чита за пещера, и звездната карта, изсечена в скалите над „пещерата“, където е разположена и огромната Тронна колона – висок каъм, с изсечен стол в него. Право на северозапад пък се намират пещерата Магура и Рабишката могила. В Магура нашите предци от много далечната древност са изписали огромни обеми от знания, сред които се откриват магиче-ско изкуство, космогенеза, теология, философия и астроно-мия. Предмет на други книги е откъде древната магурска култура е получила огромните си знания и какъв е техният смисъл. Тук важното е, че са ги имали и, че са ги използва-ли. Така, например, върху Рабишката могила, в която се намира пещерата Магура, са налични останки от огромно астрономическо съоръжение от древността. С негова помощ са следени, най-малкото, особените положения на Земята около Слънцето.

Право на югоизток от Петроглифа пък се намира мистичният връх Бабу, който е бил опорна точка за древна-та астрономия и геодезия. С точното си разположение на 135° по азимута (право на югоизток) спрямо Петроглифа, Бабу е бил съвършен ориентир за определяне на посоките и местоположенията. Достатъчно е било в древността върху него да се опъне неголямо бяло платно и на светлината при пълнолуние е можел да се вижда ясно от десетки километри. Така е служел като репер на звездното небе и на астрономическите наблюдения. В днешно време такава видимост се случва рядко заради огромната повсеместна замърсеност на атмосферата, но преди хиляди години чистият въздух и ясните гледки са били нещо естествено. Днес прелитащите самолети причиняват постоянна облачност и мътност и почти не можем да видим небето такова, каквото са го виждали предците ни преди хиляди години.

А на 260° по азимута и само на километър и половина от Петроглифа се намира древното светилище на магур-ския бог Бал, известен още като Бел, от когото Белоградчик получава името си. Това светилище с времето се е превър-нало в Белоградчишката крепост, а тя от своя страна е станала основата за създаването на града.

Само един поглед наоколо от Петроглифа разкрива, че той се намира едва ли не в центъра на цялата древна просветителска композиция от околността на Белоградчик, като по-нататък в книгата е отделена специална глава за връзките на Петроглифа с останалите светилища наоколо.

СЛЕДИ ОТ КУЛТОВА ДЕЙНОСТ ПРИ ПЕТРОГЛИФА

На скалната площадка, където се намират изображе-нията от групата на Петроглифа, са изсечени няколко ритуални кладенци, един от които се отличава с големите си размери (Фигура 4). Неговият диаметър е от порядъка на един метър и е най-големият от известните щерни (така се наричат тези плитки ритуални кладенци) сред Белоград-чишките скали. Интересно би било да се знае, дали размерът на щерната е бил свързан с размера и значимост-та на съответното светилище, но за сега такива данни не са налични, може само да се предполага. Ако е така, то светилището на Чачин камък трябва да е било най-важното в околността.

Според най-разпространеното мнение, щерните са служели за ритуални възлияния, които са вид приношения на ценни за хората неща. Тук не се имат предвид кръвни жертвоприношения. Смятам, че такива не е имало в магур-ската традиция, тъй като никъде сред рисунките няма жертване на човек или животно. В Магура дори няма сцени на насилие. Установил съм, че българите сме най-преките наследници на магурската култура, а в нашите приказки липсва принасяне на жертва – това не е част от културата ни. Тук става дума за дарове, състоящи се от вода, мляко, вино, зърно, хляб и други подобни неща. Идеята е, че винаги трябва да дадем, за да получим, и затова е било напълно удачно хората в древността да предложат като дар храната си, за чието добиване са положили значителни усилия. Това е още по-вярно за района на Белоградчишки-те скали, който е по-беден на храна и вода в сравнение с околните земи. С това даровете тук следва да са били много по-скъпи и отплатата за тях – много по-голяма.

Даряването и жертвоготовността имат голямо значе-ние за духовното развитие на човека и неговото посвеще-ние и просветление, но това е само част от предназначе-нието на щерните. По-дълбокият им смисъл е свързан със свойството на водата да запомня всичко, с което е имала досег, както и да натрупва в себе си енергии от външния свят, а след това да ги отдава и да оформя вещи и събития според тях.

Щерните са служели за два взаимнодопълващи се процеса, свързани с водата. Първо, чрез особени действия е подготвяна специална вода, като с това тя е била наси-щана с нарочни енергии и въображаеми образи. Тази вода е поставяна в щерната, откъдето образите и енергиите в нея са поемали по своя път към материализация. Така са се правили особен род магически практики за предизвикване на събития и изменение на установената действителност. При другия процес водата в щерната се насища с енергията, която е концентрирана от скалата, и така добива особени свойства, използвани в различни обреди.

Една от най-строго пазените тайни на магическото изкуство е, че за осъществяването и материализацията трябва да се използва вода, която да се намира в свое-образна утроба. Най-подходящи за тази цел са мокрите пещери. Но, когато те по някаква причина са недостъпни или нежелани, се прибягвало до щерни с утробна форма, каквито са някои от щерните по светилищата из Белоград-чишките скали. Знанията за утробата и нейното магическо значение идват от рисунките в пещерата Магура, а светили-щето на Чачин камък е свързано с тях, както допълнително ще се види по-нататък в книгата.

Голямата щерна от Чачин камък има утробна форма. Тя е с такъв размер, че в нея се побира човек в ембрио-нална поза. Отворът на щерната или онова, което съответ-ства на изхода на влагалището, е насочен грубо на север, ако тази ориентация носи някакво значение, отделно от това, че наблизо разположеният древен ритуален гроб сочи грубо на юг, т.е. в обратна посока.

За какво може да се е изпозлвал ритуален кладенец с формата на утроба, който има такъв размер, че човек да лежи в него в ембрионална поза?

Отговорът е, ритуално или символично раждане или прераждане.

Такива магически ритуали са изпълнявани, например в Индия, и са документирани в книгата „Златното клонче“ на Джеймс Фрейзър. Такива ритуали са изпълнявани и на много други места, но индийските са най-подходящи за унагледяване, тъй като са най-подобни. Там, ако се случело някой погрешка да бъде обявен за мъртъв, той не можел просто така да се върне в живота си. Трябвало първо ритуално да повтори рождението си. Това ставало, като човекът се потапял във вана с вода, изпълнена с различни масла, така че да имитира околоплодните води. В тази обстановка човекът възпроизвеждал раждането си.

В случая ваната е ритуалният кладенец, който също може да бъде напълнен с вода. Този на Чачин камък е направен така, че да може да бъде запушен и в нужния момент – отпушен, с което да се имитира изтичането на водите. В него човекът е имитирал раждането си още по-добре, като е лежал в ембрионална поза с глава към отвора – както е наистина. В случая главата е сочела на север, като се надявам в бъдеще смисълът на това да бъде изяснен.

Лежи човекът вътре, а около него се намира вода, която имитира околоплодните води. В нужния момент жрецът маха преградата, водите изтичат и човекът се ражда.

Смислите на това са няколко.

От една страна, човек може да иска да се роди наново без недъг, без порок, без лоша карма и т.н. За целта е трябвало да се избере такъв момент на ритуалното му раждане, че положението на планентите да не предполага тези нежелани качества. Човекът се ражда наново и бива освободен от нежеланото.

От друга страна, човекът може да иска да се роди наново, с нови качества. И тук също се изчислява точният момент, в който да се извърши ритуалното му раждане.

„Висшият пилотаж“ на тази група от магии е прераждането на същество или съзнание в човешко тяло. Тук има два начина. При първия се извършва ритуал по раждането, при който настоящата личност на човека се оттегля или умира, а по време на престоя му в утробния кладенец той бива осенен (обладан) от призована същност. Когато се роди ритуално, това вече не е онзи човек, а е аватар на призованата същност. При втория начин следва да се създаде хмункулус – тяло, изкуствено направено от „кал“, което да бъде осенено в ритуалната утроба от желана същност.

Това е начин за пътуване на особено големи разстоя-ния. Ако някой иска да се пренесе през безкрайния космос, той няма нужда да пренася тялото си. Достатъчно е да пренесе съзнанието си и да го постави в тяло на място.

Когато ви кажа, КОЙ гледа право в светилището на Чачин камък, ще си изясните какво точно имам предвид.

От друга страна, различни води били изливани в тези щерни, за да бъдат пречистени в тях и да се изпълнят с енергиите на светилището. След това тези води се използвали за различни цели като лечение, усилване на способностите, постигане на прозрения и просветление, усвояване на знания и умения.

Скалите при Петроглифа са изследвани от радиестезиолог, който е измерил там много по-високи енергетични равнища от тези на Рилските езера, като енергиите на Петроглифа били особено силни около изображенията и по-слаби по останалите части от скалния масив. Предадени са също редица разкази на хора за ободрението, което чувстват на това място, облекчение на болести и болки. Появява се въодушевление, прилив на сили и т.н. А пък други споделят, че на това място се чувстват много зле и, че то изпива силите им. Съществуват дори случаи, при които електронни устройства са извършвали самоволни действия при приближаването им до изображенията.

Оказва се, в крайна сметка, че изсечените там изображения са действителните носители на енергетични-те въздействия, а не скалите. Разбира се, скалните масиви провеждат и концентрират значителни енергии, но изобра-женията се оказват дори по-силни в това отношение. Така можем да мислим за изображенията от Петроглифа като за наистина силни магически знаци и да потърсим разбиране за произхода на тези сили и начините за работа с тях.

sterna 1

Фигура 4. Големият ритуален кладенец с утробна форма при Петроглифа.

ЗВЕЗДАТА НА МАГРЕБАЛ

Скалното светилище на Чачин камък е разделено на две части. Източната част съдържа ритуалните кладенци и навярно е изпълнявала ритуални функции, а западната му част съдържа скалните изображения, сред които има философски записи и астрономически знания и инструмен-ти. Навярано тази част се е отнасяла към научни занимания и изчисления относно местоположенията на планетите.

mandala 1

Фигура 5. Звездата на Магребал.

Най-невзрачната на пръв поглед и труднозабележима скална фигура е останката от Звездата на Магребал (Фигура 6), която е била изсечена на това място.

Магребалите са били най-висшите магове, които са получавали обучението си в древната Магурска школа. Магребал значи онзи, който умее да твори като Бал. Магребалите са били магове, надраснали своята личност и карма и превърнали се в съвършени инструменти за осъществяване на фините действителности в материалния и действителен свят. Те са били големите учители на хората, но по тези въпроси се говори в други книги от поредицата.

От една страна изглежда, че звездата в камъка не е била довършена, а е била изсечена само донякъде. Това може да е само привидност, защото това древно светилище е било подложено на нарочно разрушение в миналото. Така останалата част от звездата е била загубена (Фигура 7). Странната история около нея е, че години преди да посетя това място за пръв път и преди да я открия, имах сън с нея. В съня си се намирах в село Чупрене, където е настъпило някакво много важно събитие и всички политически и обществени големци се бяха събрали. Там бяха и другите хора и всеки очакваше от „елита” да намери решение, но „елитът” се оказа морално остарял за такава ситуация и гледаше безпомощно, макар да си придаваше вид на способен да реши произтичащите въпроси. Тогава в небето на север, между Върбовската и Търговската глами (глама е местната дума за голям варовиков хълм) изгря Звездата на Магребал (Фигура 5), което изгряване бе съпроводено с топлинни, звукови и други ефекти. Всички обърнаха погледа си натам и разбраха, че е настъпило ново време, в което доскорошните способи повече не са ефективни. В това ново време дотогавашните водачи повече нямаха значение, защото не познаваха новия свят и неговите начини и не можеха да намират верни решения. Тогава погледите на хората започаха да търсят носители на това ново време. Всички бяхме изпълнени с голяма надежда.

Местоположението на изгрева на звездата от съня съвпада напълно точно с местоположението на Петроглифа, гледано от село Чупрене. Всички разлики във времето на съня и на откриването на останката от звездата са документирани чрез моментите на публикуване във Фейсбук и в блогове, които поддържам, и могат да бъдат проверени от всеки. Това беше един сън, който в една от своите части се сбъдна. Сънувах звездата и четири години по-късно я открих изсечена в камък над Белоградчик. Няколко месеца след сънуването на звездата попаднах за пръв път сред рисунките от Магура и започнах дългото си проучване и посвещение, което доведе до създаването на тази поредица.

Всичко това идва да илюстрира, че останката от Звездата на Магребал е много важна и навярно може да окаже огромна помощ на всеки търсещ, който посети това място. За мен тя се яви в началото на посвещението ми в Магура и в тайните на скалите. Тази останка също показва, че мястото е свързано с обучението и дейността на най-висшите посветени от магурската школа – магребалите.

Фигура 6. Останката от Звездата на Магребал.

По-късно се появи и нова гледна точка към това изображение, която бе открита и споделена от Деян Стойнев.

d stoinev ch kamak

Фигура 7. Находката на Деян Стойнев, представляваща мъжка магурска фигура.

При този поглед се оказва, че изображението представлява мъжка магурска фигура (Фигура 7). Тези фигури се отличават ясно по вдигнатите в дъга около глават ръце и по тялото, съставено от два обърнати един срещу друг триъгълника, които се съединяват с върховете сив  кръста, т.е. тялото изглежда като пясъчен часовник.

И в двата случая става дума за пряка връзка към учението от Магура, което е особено ценно. От една стра-на, скалното светилище може да е на възрастта на магурското учение, което възниква преди около 42 000 години, но това е по-невероятният сценарии, защото едва ли изображенията в пясъчника биха издържали толкова дълго, освен ако не са били под навес и не са били периодично поддържани. От друга страна, ако изображе-нията са едва на 2-3 хиляди години или малко повече, това показва, че Магурската школа е функционирала изключи-телно дълго време – около 40 000 години.

В самите рисунки в Магура има сведения, че школата е работила поне 28 000 години, така че не е чудно да е доживяла почти до нашето съвремние, а нищо чудно да работи и сега, защото логата на много успешни фирми и начинания силно наподобяват рисунките. Мисля, че единственият начин за това е, някой все още да знае какво значат те и да използва това знание, за да гарантира успех на някого. А това практически е продължаващо функцио-ниране на школата и в момента, но тайно.

ОКОТО

Друго изображение е Окото (Фигура 8). То е разру-шено в едната си част, но личи достатъчно ясно. При него са налични няколко особености. На първо място, Окото е изсечено върху сравнително добре личаща платформа с формата на равностранен триъгълник. Това навярно е по-древно подобие на Пирамидата с окото. Привидно няма много общо между Белоградчик и този утвърдил се като масонски символ, защото дълго ни е внушавано, че Белоградчик е едно доста безинтересно от историческа и езотерична гледна точка място и ние трудно допускаме възможността от тук да е произлязъл толкова значим сим-вол и учението зад него. В действителност, в Магура има една рисунка, която представлява сияен равностранен триъгълник. От друга страна, в Магура е изрисуван Велики-ят Учител, който много по-късно в различни окултни школи се нарича Великият Магистър. Магистър значи именно учител, наставник. От същия образ от Магура всички маги-стри и магистрати по света наследяват специфичните си шапки, които са повторение на божественото Т над главата на магурското същество и са указание за това, че човекът е преминал съответната школа. Магура и районът на Бело-градчик са не просто част от древните учения, те са произхода на окултните учения. Повече по тези въпроси – в останалите книги от поредицата.

Друга особеност на Окото са неговият ирис и зеницата (Фигура 9). Знае се, че именно зеницата и ирисът дават на окото способността да вижда и затова тя е символ на гледането и виждането. А виждането е много важно, затова и значението на гледната точка е огромно. Така окото е символ и на съзнанието, т.е. на начина, по който възприемаме себе си и света. Известно е в квантовата физика, че на едно много дълбоко равнище на съществуването си, светът е напълно неопределен и се намира в състояние на абсолютна възможност за проявление. От множеството проведени опити е станало ясно, че най-елементарните и фундаментални градивни елементи на света променят поведението си в зависимост от това, дали са наблюдавани или не. Достига се до удивителния извод, че съзнанието кара света да приема конкретни форми и проявления. Затова във всичко е най-важно окото, което наблюдава. То създава света. Магът твори своите магии на първо място с очите си – образно казано. Всъщност инструментът на сътворението е въображението, то е, което наблюдава света.

При Петроглифа ирисът на Окото има диаметър, на основата на който са построени всички останали фигури от скалната площадка, а ирисът от своя страна се основава на размера на зеницата. Тази древна съвкупност от изображения ни казва именно, че гледащото око дава мярката, по която се изгражда всичко останало. Зеницата на Окото задава мерния тон, по който останалите фигури се проявяват от непроявеното изначалие.

В медицинaта е известно, че в зародиша се формират първо очите и след това цялото останало тяло се формира около тях. Очите са основата на изграждането. Те остават с един и същи размер през целия живот и този размер е 25 mm, което е един инч. Така окото е еталонът, а проявеният свят е резултатът от налагането на еталона върху потенциалната възможност.

Битието има нужда от модел, който да повтаря. Това е известно в стъкларството, където добавянето на парче вече създадено стъкло към стопилката ускорява процеса на образуване на стъкло от нея. Този процес е известен и при кристализацията, която се ускорява от внасянето на кристален зародиш, който задава модел на разтвора. По същия начин наблюдателят задава основния размер и модела на проявлението.

Като проучим Окото по-задълбочено, се оказва, че средната точка в него (зеницата му) е изработена с диаметър от точно един инч, а ирисът е с диаметър точно 5 инча. С това намиране потвърждение на разбирането, че Окото е основният измерител на света, тъй като диаметърът на човешкото око е също един инч. Тук за нас е оставено послание, препращащо ни към собствената ни способност да виждаме и с това да творим.

Макар да не е сложно като композиция, Окото впечатлява много силно всички посетители на това място. Изказват се различни предположения, включително, че Окото указва, че става дума за обсерватория, защото значи гледане, наблюдение, а също и за важна посока за наблюдение. Трудно остава, обаче, да се каже дали то се намира в оригиналното си разположение или някога е било част от разрушената скална плоча и дали в резултат на това вече гледа в различна от оригиналната посока посока. По-вероятен е вторият сценарий, защото Окото се намира върху откъртен скален блок.

Докато за Окото и Звездата е възможно да се разкаже накратко, макар да имат изключително важен смисъл, то следващите изображения изискват много повече обяснение.

ф8

Фигура 8. Окото.

okoto

Фигура 9. Скица на Окото с означени размери на зеницата и ириса. Размерът на зеницата служи като основа за изграждането на ириса, а той – за изграждането навсички останали фигури от това скално светилище.

БЕЛОГРАДЧИШКАТА ГЕОМЕТРИЧЕСКА СИНТЕЗА

На същото място се намират и три геометрични фигури, разположени в особена композиция една спрямо друга. Поради особеностите на взаимното си разполо-жение те са наречени „Белоградчишка геометрическа синтеза” (Фигура 10).

В композицията е наличен равнобедрен правоъгъ-лен триъгълник, в който е вписана точка върху височината към хипотенузата му. Това е пресечната точка на неговите ъглополовящи, която се явява център на вписаната в него окръжност. Триъгълникът е точно толкова голям, че в него точно се вписва ирисът на Окото. Вдясно от триъгълника и под него се намира окръжност със същия радиус като този на зеницата на Окото. Под триъгълника се намира квадрат, чийто диагонал е равен на диаметъра на ириса на Окото.

От една страна, всички тези фигури са определени и построени на основата на един и същи размер, идващ от ириса на Окото, което позволява те да се вписват една в друга. От друга страна, тяхното взаимно разположение е значително сложно и нетипично (Фигура 11).

Единият диагонал на квадрата и десният катет на триъгълника са допирателни до окръжността (Фигура 12). Единият връх на квадрата се намира точно под височината към хипотенузата. Диагоналът през този връх пресича десния катет точно в точката, където катетът се пресича от ъглополовящата на срещуположния ъгъл. Още описания на взаимното разположение могат да се дадат, но и всеки може да ги види от илюстрациите.

От това разположение произтичат няколко много съществени следствия. На първо място и преди всичко друго, взаимното разположение на фигурите е такова, че позволява проследяването на тяхното начало и произход. То е от една обща точка, от която фигурите са проектирани (Фигура 13). От тази точка тръгват редица прави, които преминават през няколко харакатерни точки на фигурите. Тези прави се явяват лъчи, излизащи от един център, които проектират трите фигури, като задават основата на тяхното съществуване – опорите на тяхното геометрическо съществуване.

Това напълно прилича на светлината, която напуска призмата и се разлага на съставните си цветове. Както в бялата светлина не можем да видим цветовете преди призмата, така и тези три фигури са в непроявено състояние преди проекцията си.

Тук става дума за Първичното сияние, което е Я-действителността. То няма свойства и не може да се наблюдава и да се опознае. Отнася се само към себе си и с това поражда Вторичното сияние, което има три проявления – три лица. Това е именно познаваемият бог, за който говори Християнството и който е изобразен в Магура. При разлагането на Първичната светлина се получават трите проявления Дух, Душа и Постранство (Тяло, Твърд). Техните комбинации и взаимодействия пораждат целия наблюдаем свят. Те се съдържат в Първичното сияние в неявен вид.

За същото говорят и богомилите. Според тях, в началото бог бил едносъщностен и едноличен. Той извършил първото си действие и се завърнал към себе си. Тогава станал трисъщностен и триличен. Същото нещо се описва и от елегантната магурска математика, която е напълно на мястото си по отношение на Петроглифа и ще бъде обяснена малко по-късно. В нея е достатъчно да разполагаме с една начална същност и да я отнесем към самата себе си, и от това се пораждат три нови същности.

С това става ясно, че при Белоградчишката геометри-ческа синтеза наблюдаваме графичния изказ на тази фундаментална философска, магическа и окултна идея. Тук виждаме как Първичното сияние „се пречупва през призмата на прехода между първо и второ равнище” и от това се раждат трите фигури – Дух, Душа и Пространство.

Тези три фигури са така разположени, че ни позволяват да пресъздадем и фигурата-родител. Това е също правоъгълен триъгълник, който се отнася сам към себе си, като се ъглополови. От това се създават една след друга всички характерни точки, които описват трите дъщерни фигури.

От проучванията на магурските рисунки е известно, че бог и божественото се представят със символа Т, който значи още промисъл и се отнася до построението на нещата. Т означава пресичането под прав ъгъл на две еднакви неща, т.е. това е отношението между тях. Т е фундаменталното отношение, това е квантът отношение. В Белоградчишката геометрическа синтеза разложеният светлинен лъч се отнася перпендикулярно към друг лъч от същия вид и от това се получават две неща. Първо, създава се пространството, в което се осъществява резултатът. Второ, поражда се построението на фигурите. Именно това перпендикулярно отнасяне на едно нещо към себе си е божията промисъл, това е словото, което е било в нача-лото, така да се каже. Лъчите са силите, т.е. Духа. Книгата „Посвещение в Магура” предлага разбираемо въведение в тези въпроси.

Белоградчишката геометрическа синтеза представя източника на битието в дясната страна, а резултата – в лявата. Онзи, който е изобразил геометрическата поста-новка, е могъл да разположи произхода и резултата наобратно с най-обикновено огледално разположение на фигурите спрямо вертикалната ос. С това всички геометри-чески зависимости биха се запазили и огледалният вариант би бил напълно идентичен по смисъла си с оригинала. Избрано е, обаче, причината да се намира вдясно, а проявлението – вляво. Така е и при рисунките от Магура – там посоката на прочита е от дясно на ляво, т.е. следствията се разполагат вляво на причините. Привидно посоката на прочита не би трябвало да има значение, но е явно, че в онова древно време са знаели нещо повече от нас, което е правило задължително развитието на мисълта и логиката да върви от дясно на ляво. Напълно е възможно отвъдното битие да е поляризирано и да има огромно значение, дали се придвижваме в него в едната или в другата посока. Мисълта, представите ни, чувствата и емоциите ни са все обекти, които са напълно реални във фините светове. Много по-смислено и по-логично е тяхното поведение да се съобразява с отвъдните действителности, отколкото да се извършва въпреки тях.

Заради особеностите си композицията се нарича синтеза. Защото, за разлика от нашия аналитичен ум и светоглед, това е геометрия, която не анализира, а синтезира. Фактически, тази композиция не ни представя три отделни геометрически фигури, а връзката между тях – онова, което ги обединява.

Веднъж имаме три фигури, резултатът от които е повече от техния прост, механичен сбор – ние получаваме допълнителна фигура, която е там, единствено заради особеностите на взаимното разположение. От друга страна, една изначална фигура съдържа в себе си три други фигури. При тази постановка не поделяме различните фигури, за да ги анализираме и с това да получим знание за отделните им елементи, а разбираме фигурите в тяхната съвкупност и по отношение на онова, което с еражда от нея. Чрез синтезата виждаме отвъд наличното.

Тази геометрическа постановка и знанието в нея са плод на синтезиращ ум, какъвто рисунките от Магура непрестанно демонстрират. В тази композиция допълни-телните елементи не са представени явно „като за първолаци“, а са там в неявен вид.

Такива задачи нашата съвременна култура не реша-ва. Такъв клас задачи напълно липсват в нашата матема-тическа мисъл. Задачата е предлагана за решение на множество читатели в интернет, като до момента никой от тях не е дал макар и малко обяснение за смисъла й. Разбира се, никой от читателите няма предварителна магурска подготовка. Тази подготовка е една новост, която в действителност е добре забравено старо. В дреността много хора са имали познанието от рисунките, както ние днес познаваме буквите и можем да четем и да пишем. Затова съвременен математик, изправен пред тази задача, не може да я разбере и да я реши, защото не познава нейната азбука и нейния смисъл. Задачата е давана и на учители по математика от елитни гимназии, които единствено заявиха, че това е задача като за олимпиада. Под това се има предвид, че е сложна и нетипична. Да, именно нетипична. Това е геометрическа постановка от толкова далечното минало, когато умът на хората е бил друг и е работил по друг начин. Това се усеща и на място. Съзнанието и подсъзнанието долавят, че това изображение е продукт на друг ум, различен от нашия днес. За всяко творение можем да кажем какъв е създателят му, защото същността му се отпечатва в творението. Същото се получава и тук.

Това е най-важният от всички аргументи за древност на изображенията – напълно различният ум, който ги е създал. Те са очевиден плод на друга култура и тя е толкова стара, че сме я забравили. Все пак, останали са множество нейни следствия, които са дали началото на съвременните учения и култури.

ф10

Фигура 10. Белоградчишката геометрическа синтеза.

ф11

Фигура 11. Копие на синтезата.

ф12

Фигура 12. Основни геометрически зависимости в синтезата.

ф13

Фигура 13. Първичното сияние, което създава проявените фигури като вторично явление.

Белоградчишката геометрическа синтеза има и едно съвсем материално проявление, за което човек никога не би се сетил. Открих го случайно в период, в който търсех особености във взаимното разположение на обекти от Белоградчишкия район. Ето върху какво работех тогава (Фигура 14).

Тук проверявах взаимното разположение на връх Клюн, Върбовския кръг, пещерата Лепеница, която по-късно се оказа мегалитно съоръжение, връх Бабу и Чачин камък. Докато чертаех връзките пожеду им, видях, че се получава правоъгълен триъгълник, в който видях позна-тите вече ъгли. Сетих се за Геометрическата синтеза и веднага се заех да я наложа върху вече получения чертеж. Естествено, заради еднаквите ъгли, съвпаднаха напълно.

karta 1

Фигура 14. Карта на близката околност с изчертани върху нея вързки между характерните обекти. Чачин камък се пада точно в северния втъх на получилата се фигура.

Впечатляващото в случая е, че околни на Чачин камък обекти са разположени така, че отговарят на Геометрическата синтеза, която е изобразена в единия връх на фигурата, т.е. на Чачин камък. Каква може да е тази удивителна случайност, сякаш тези изображения предста-вляват някаква скрита и трудно откриваема карта на района?

Заех се да огледам, какво има на картата в кръга, в квадрата и в триъгълника. На пръв поглед не видях нищо особено на сателитните снимки.

Правих тези чертежи на 10.01.2013 година, а в края на годината направихме голяма експедиция в околността на Боров камък, намиращ се на север от белоградчишкото село Боровица. Тогава видях, че околността на Боров камък се пада в квадрата, но и не само тя. Там намерихме два оброчни кръста, един жречески заслон, старо тракийско светилище с по-късна римска крепост на него, светилището на Боров камък и укрепление на него, едно ритуално кори-то и Боровишкия манастир. Този манастир е разположен в центъра на композицията и от прозорчето на жреческия заслон се гледа право в него, което показва, че някога там е имало някакъв друг обект, който по-късно е направен на манастир.

С това се намери, че в квадрата е имало много важен обект, от който още има следи – Боровишкият светилищен комплекс.

karta 2

Фигура 15. Точно разположение на геометрическата синтеза върху околния релеф.

ПЕТРОГЛИФЪТ

Върху същата скална площадка се намира и централното изображение, което първоначално получи името „Петроглифът от Белоградчик”. Отличителното при него е, че по някакъв начин се възприема като най-разбираемо, макар и до ден днешен никой да не е успял да го обясни в достатъчна степен. То създава усещането за нещо известно и с това ни печели силно. Това изображение е и най-сложното като брой елементи и притежава изтънченост, която пленява. От тук произлизат и причините то да се възприема като централно, защото заема централно място в нашето сегашно съзнание. От тук нататък именно това скално изображение ще се нарича Петроглифът.

Петроглифът представлява осмолъча структура, организирана около една централна точка. Шест от лъчите са толкова дълги, колкото е диаметърът на ириса на Окото. Останалите два лъча са два пъти по-дълги. Фигурата е явно несиметрична, но оставя впечатление за пълна хармония и дори за симетрия. Двата дълги лъча обхващат сектор с ъглови размери от 135° и могат условно да се нарекат северен и югоизточен.

При тези дълги лъчи е очертана дъга по окръжност със същия радиус, която е описана с двадесет и четири точки в скалата. От тук нататък тази окръжност ще се нарича Голямата дъга. От другата страна, в протежение на останалите 225° е описана Малката дъга, която има два пъти по-малък радуис. Тя е очертана с двадесет и пет точки в скалата, разделени в пет групи – по пет точки във всеки сегмент. Налични са и три извънредни точки, разположени извън Малката дъга.

Дясната страна на Петроглифа, където се намира Малката дъга, е много неясна и почти напълно непроучена. Местното население познава тази фигура като „слънчевия часовник” и това наименование идва на по усета за предназначението на изображението. То не се основава на реални изследвания. Действително фигурата беше опитана като слънчев часовник и показа напълно верен час по зимното часово време. Тази функция на слънчев часовник се отнася до дясната страна на фигурата. Не е известна функцията на допълнителните точки извън Малката дъга. Заради това е възможно слънчевият часовник да е само най-простата и очевидна функция на дясната страна на изображението, а зад нея да се крият и други функции и познания, които засега не сме успели да разпознаем.

В тази връзка възникна заплетена ситуация с неправомерно ползване на авторски материали. Заснех проверката дали фигурата служи и като слънчев часовник и публикувах снимките и трактата по темата в блога си, на чиято основа се създават книгите от настоящата поредица. Две години по-късно група от изследователи реши да добие популярност и създаде материал за древен слънчев часовник от община Минерални бани, Хасковско. Този слънчев часовник представлява неголяма скала, оформена като стъпалообразна пирамида. Очевидно тази изследователска група е имала нужда от по-атрактивни изображения за илюстрация на откритието си и след неголямо търсене в Интернет е попаднала на снимки на Петроглифа, публикувани във въпросния блог. Петрогли-фът е толкова впечатляващ, че решават да заемат една от снимките и да я ползват за илюстрация на собственото си откритие.

karta 3

Фигура 16. Проверка за слънчев часовник и откраднатата снимка.

По-скоро заради атрактивността на приложената крадена снимка, отколкото заради съдържанието на публикувания материал, тази изследователска група печели бърза популярност и статията й се препечатва в десетки новинарски сайтове и дори се излъчва по една от националните телевизии. Макар в началото това да предизвика силното ми възмущение и това на моите близки, скоро видяхме тази постъпка като най-откровено признание за високото качество и пленителност на Петроглифа. Той действително е уникално изображение и е цяло щастие, че се намира на територията на България. Това е също и вредно за Петроглифа, защото ние тук нямаме културата и нагласата да ценим богатствата и да се възползваме максимално от тях. Та такава история се получи с Петроглифа, когато беше разгледан като слънчев часовник. В действителност, Петроглифът е уникален не само в България, но и по света. Никъде другаде не може да се намери такава изчистена и елегантна фигура, която да съдържа в себе си толкова голяма загадка.

За разлика от дясната страна, която на пръв поглед е твърде проста, че да позволява по-задълбочено изслед-ване (знаете, най-простите неща най-трудно се проумяват и обясняват), то лявата страна я проучих доста задълбо-чено, макар далеч да не съм изчерпал смисъла и. Това беше възможно, защото скоро преди първото си посеще-ние на това място, имах прозрение относно математиката от Магура и връзката и с подредбата на планетите от Сънчевата система.

Математиката от Магура е едно много особено явление. Тя се основава на „шахматните” полета, които са изрисувани в пещерата. Те имат различни размерности – брой квадратчета по хоризонтала и по вертикала. Състоят се от последователности от пълни и празни квадратчета. Много от тези полета имат свои противоположни – същите по размерност, но с обратно разположение на пълните и празните квадратчета. Така в Магура са представени „шахматни” полета с различни размерности, като се започне от едно-единствено квадратче и се стигне до размерност 3х18, 6х9 или 6х14 (Фигура 17).

karta 4

Фигура 17. Основни шахматни полета от Магура.

При отделеното време и внимание стана очевидно, че полетата се изграждат едно от друго чрез два процеса. Единият е натрупванетото (Фигура 18), което се извършва по хоризонтала. При него изходните полета с еднаква размерност и противоположни по разположението на пълните и празни квадратчета, се добавят едно до друго и най-вляво се добавя още една колонка. Така от по-малките полета чрез натрупване се получават някои от по-големите.

karta 5

Фигура 18. Действието натрупване.

Важно уточнение е, че процесът натрупване се извършва само с противоположни полета – имащи същата размерност, но с противоположна подредба на светлите и тъмни квадратчета. Давам това сведение, за да е по-ясно защо действията се изобразяват по този начин. Тази информация няма важност за читателите, а е част от някогашното образованието на маговете.

Другото действие е съчетаване. То се извършва по вертикала и също се отнася за полета с еднаква рамерност, но в противофаза, ако са с нечетен брой редове. Това действие е по-сложно (Фигура 19).

karta 6

Фигура 19. Логика на действието съчетаване.

При съчетаването две противоположни полета се поставят едно над друго и вдясно се добавя една колона, а отдолу се вадят Х-1 реда, където Х е размерността на изходните полета. Съчетаването се извършва само и единствено с квадратни полета, т.е. с размерност ХхХ.

Голямата идея в магурската математика е, че не става дума за алгебрични действия, нито за геометрични. Тази математика не се отнася до материалните обекти, до тяхното преброяване и до изчисленията, свързани с броя на обектите. Това е математика на света на идеите и показва как се разиват и създават те.

В Магура всичко е записано с минимално достатъчния брой символи. Обикновено там трябва първо един символ да се разчете в една сцена, а след това прочита да се пренесе в друга, където същият или подобен смисъл не може да се прочете пряко. Така в Магура е дадено сведението, че зигзаговидните линии се получават от действието на символите на силата. Зигзаговидните линии често имат същия брой върхове и падове, какъвто е броят на квадратчетата от два хоризонтални реда на „шахматните“ полета. Ако поставим пълно квадратче на връх и празно на пад, от повечето зигзаги ще получим двуредови „шахматни“ полета, каквито са изобразени в пещерата. „Шахматните“ полета пък се отнасят до пространството.

С това в Магура, на различни места сред рисунките, е представено, че действието на силата изтъкава пространството. А на друго място е показано направо, че символите могат да се отнасят към отделните квадратчета.

Представете си сега, че отнесем по един магурски символ към всяко квадратче. Така ще се получи праобраз на шахмата, който празобраз е бил всъщност пособ за магически действия. Освен това, така ще се получи запис, който представлява идея, изобразена в пространство с точно зададена размерност.

Ето от това става ясно, че „шахматните“ полета от Магура са пространствата, в които се разгръща идеята. Затова действията с тези полета произвеждат следващите размерности на идейното пространство и са в действителност математика от света на идеите.

При идеите има натрупване и съчетаване, от които действия се пораждат нови и различни идеи. Освен това, всички идеи съществуват в особени пространства, които отговарят на тяхната размерност. Идея от едно пространство не може пряко да се отнесе към идея от друго пространство, а първо трябва да се преформатира. Действията добавяне и съчетаване имат своите противоположни действия и те се наричат разграждане. Магурската математика е в основата на инженерното дело на мага, защото магьосничеството не е изградената масова представа за заклинания, ритуали и безумно ръкомахане. Истинското магьосничество е инженерно дело във фините светове. То изисква познание на механизмите на осъществяване, а също и на проектиране. Именно магурските математически занимания показват как правилно трябва да се борави в полето на построенията и как правилно да се впрягат фундаменталните проявени и непроявени сили.

След като се получи прозрението за действията от магурската математика, бяха проверени резултатите от съчетаването, като се започна от съчетаване на полета с размерност 1х1. Така се видя развитието на идейния зародиш. Първо имаме 1, след това от съчетаването му със себе си се получават 3 нови, после 8, 15, 24 и т.н. Получи се една числова редица на идейното развитие и възникна въпросът, съществува ли някъде в света нещо, което в числово отношение да се развива по същия начин. Не бяха положени някакви специални усилия в тази посока. Мина време и отговорът се появи сам при разглеждането на орбиталните периоди на планетите от Слънчевата система, т.е. времето, измерено в денонощия, за което всяка планета прави една обиколка около Слънцето. Тук са показани орбиталните периоди на всяка планета:

Слънце – 25.4 денонощия (завъртане около оста си)

Меркурий – 87.97 денонощия

Венера – 224.7 денонощия

Земя – 365.26 денонощия

Марс – 686.96 денонощия

Юпитер – 4335.35 денонощия

Сатурн – 10757.74 денонощия

Уран – 30708.16 денонощия

Нептун – 60224.9 денонощия

Първо беше направен опит, при който всички орбитални периоди бяха разделени на 29.5 или това е продължителността в денонощия на синодичния период на Луната, а също и времето, за кето Слънцето се завърта около оста си. Синодичният период е времето между две положения на светилото, при които то се вижда еднакво, т.е. такива положения са пълнолунията. При разделянето на 29.5 не се получиха добри съвпадения с числовата редица на магурската математика, когато се проследява развитието на единично поле. След това беше направен опит с орбиталния период на Луната – времето, за което тя обикаля около Земята. Той е 27.3 денонощия. Числото 27 се оказа точният делител и затова орбиталните периоди се делят на 27:

Слънце – 0.94 – 1 единица

Меркурий – 3.22 – 3 единици

Венера – 8.22 – 8 единици

Земя – 13.37 – 13 единици

Марс – 25.14 – 25 единици

Юпитер – 158.69 – 159 единици

Сатурн – 393.77 – 394 единици

Уран – 1124.02 – 1124 единици

Нептун – 2204.43 – 2204 единици

С това се стигна до виждането, че Слънчевата система представлява материалния израз на развитието на някаква идея, че е еволюцията на някаква мисъл. Слънцето следва да е зародишът, а всяка следваща планета е материален израз на поле, в което да се развиват построения от съответната размерност. Например, астрологията потвърждава този извод, защото вътрешните планети са най-нисши, а колкото по-навън се отива, толкова планетите управляват по-висши аспекти от човешкия живот. Причината е, че самите планети отговарят на все по-големи размерности на полетата и с това позволяват осъществяването на все по-сложни записи.

Така Слънцето дава началния тон на разивтието, то е зародиша на идеята, а всяка следваща планета е следваща крачка в нейната еволюция.

Тези размисли и търсения бяха извършени едва месец и половина преди първото посещение на Петроглифа. Статията за съвпадението на магурската числова редица с орбиталните периоди е публикувана на 03.12.2010 година, а статията за Петроглифа – на 24.01.2011 година, като публикацията беше направена няколко дни след посещението. Такива събития се случваха постоянно откакто поех по пътя на магурското познание – първо различни, привидно случайни обстоятелства ме тласкаха към едни или други размисли и прозрения, а след това се явяваха други събития и обекти, които можеха да се разберат с вече осъзнатото. Всяка една стъпка в това посвещение беше ключ към разбирането на следващата и всичко беше подредено в точен и стриктен ред. Това се получава, когато сме ученици на Великия Учител, изобразен в пещерата Магура, защото той има възможността да подрежда света и да ни води в нужната посока.

Още при първото виждане на Петроглифа се появи усещането, че в лявата му страна, под голямата окръжност, е представена схематично Слънчевата система. Такива първи впечатления споделяха много хора и това идва спонтанно от подсъзнанието на човека. То има цялото знание, но не може да го изкаже съзнателно, може да го поднесе единствено като усет. Така беше достатъчно да се последва усета и да се преброят точките от окръжността, които се намират срещу четирите кръга. Точката в средата на Претоглифа съответства на Слънцето. Тя има значение на числото едно и така показва, че неговият период на завъртане около оста му е единица (Фигура 21). То се явява идейният зародиш 1х1, от който се развива идеята Слънчевата състема, т.е. то е бог, от чияйто промисъл се материализира битието. Това е било известно на Богомилството.

Първият и най-малък кръг се намира между третата и четвъртата точка. Той съответства на планетата Меркурий, която е най-малката от вътрешните планети и се намира най-близо до Слънцето.

Размерът на втория кръг е по-голям от този на първия, но е по-малък от третия. Този кръг съответства на планетата Венера, която е втората по ред планета. Тя е по-голяма от Меркурий, но е по-малка от Земята. В Петроглифа тя е разположена малко след осмата точка, което показва, че орбиталният й период е малко повече от осем единици.

Третият кръг от голямата окръжност съответства на Земята. Първо, този кръг е съставен – той има външна окръжност и точка вътре в себе си. Когато се гледа като едно цяло, това е третата поред и най-голямата от вътрешните планети. Това съответства на действителността, тъй като Земята е най-голямата от вътрешните планети. Второ, когато се гледа като съставно изображение, окръжността означава орбитата на Луната около Земята. Само тази от всички точки е представена с орбита, т.е. със спътник около себе си, което отново напълно съответства на действителността – от вътрешните планети само Земята има спътник. Тя е разположена срещу петнадесетата точка. Това е озадачаващо, защото планетата ни сега прави една обиколка около Слънцето за малко повече от 13 единици, а магурската математика и Петроглифа посочват числото 15, все едно в миналото Земята е правела обиколката си за повече от 400 дни и все едно се е намирала по-далеч от Слънцето, отколкото сега.

След това идва ред на четвъртата планетарна точка в Петроглифа, която сега е унищожена от ерозията, но на мястото все още стои вдлъбнатина. Тя вече няма ясно изразени ръбове и не може да се каже точната й големина, но личи по останалата вдлъбнатина, че размерът й е бил по-малък от този на точката за Венера. Това е знакът за планетата Марс, която се намира на четвърта позиция навън от Слънцето. Тя е  разположена срещу двадесет и четвъртата точка от Голямата окръжност на Петроглифа.

Така броенето стига до условния югоизточен лъч, който се явява граница на четирите планети. Той съответства на астероидния пояс, който дели планетите на вътрешни и външни. Следва връщане наобратно, при което по реда на действията от магурската математика се получават орбиталните периоди на четирите външни планети. Така веднага след астероидния пояс се явява планетата Юпитер, която сега се явява на мястото на кръга за планетата Марс от прочита в обратната посока. Следва Сатурн, който идва на мястото на съставният кръг за Земята. Известни са пръстените на Сатурн, на които тук съответства орбитата около тази точка. Следват планетите Уран и Нептун.

Макар този прочит на Петроглифа да оставя множество въпроси без отговор, той отговаря на много други и посочва, че Петроглифът в едната си част има значение на карта на Слънчевата система. Тя е много различна от начина, по който ние бихме я изобразили. Това древно изображение се характеризира с елегантен и синтезиран изказ на информацията, напълно различаващ се от нашите разточителни и груби подходи. Ние обикновено изобразяваме Слънчевата система като съвкупност от концентрични окръжности, като с това показваме грубата материална действителност – коя планета как е разположена около Слънцето. Изобразяваме нещата така, защото така ги възприемаме и разбираме. Онзи, който вижда отвъд крайното проявление, който разбира принципа зад него, ще направи различно изображение. При Петроглифа в едно са събрани множество сведения, като навярно в миналото е съществувало и ясно указание как да се получат те. Тези указания не са достигнали до нас и ние сме оставени на интелекта и изобретателността си да разберем, но очевидно умът ни няма някои много съществени свойства, които са били налични в древността. Щом по онова време някой е създал това и останалите изображения, това значи, че те са били напълно свойствени на тогавашното мислене и са били разбираеми за онези хора. Тези изображения, обаче, са значително неразбираеми за нас.

Едно допълнително сведение е много интересно. От древността до наши дни Слънцето се изобразява символно като звезда с осем лъча. Навярно всеки от тези лъчи отговаря на една планета, защото те са осем. Петроглифът е осмолъча структура, изградена около централна точка. Центърът е Слънцето, което чрез своите въздействия, включително и гравитационното, е поделило околното място на осем жизнени пространства (осем дома) – по едно за всяка от своите планети. С това виждаме Петроглифа като една наистина фина и елегантна карта на Слънчевата система, която е съчетала в себе си наистина много иформация по синтетичен начин.

На място усетът на много хора подсказва за това, че изображението се е използвало заедно с някакъв инструмент, наподобяващ много сложен пергел. Той е бил разполаган по централната точка и ориентиран по останалите според конкретния случай. Така, едновременно отчитайки времето от деня, посоките и различни други данни, уредът е посочвал конкретни стойности. Те са били потребни за определянето на благоприятни и неблагоприятни разположения на планетите. В древността това занимание е било от много голямо значение, защото тогава водачите на обществото не са били избирани. Древните царе са се раждали по божествено вдъхновение, като родовият произход е бил с малко значение. Най-важно от всичко е било да е наличен велик дух за прераждане и той да бъде заченат и прероден в точния момент. Малки грешки при разположението на планетите биха могли да имат много тежки последствия. За водачи на човечеството са били нужни само най-съвършените същества, преродени в правилното време и по правилен начин, които да носят благоденствие и развитие в съответствие с духа на епохата и божествения промисъл.

В Магура е отделена голяма самостоятелна сцена по въпроса със създаването на царете. Сцената започва с шаман, който изпраща душа при бог, която след това се връща като дух за прераждане (който има съдба). Този дух се уплътнева до душа за прераждане, която след това участва в шестата поред сексуална сцена, отнасяща се до зачатието. Там, освен мъжа и жената, се намира и душата за прераждане. Следва дълъг процес на отглеждане и посвещение, на края на който се създава конник, т.е. водач или цар.

Знае се, че в Магура е отделено място само на най-важните знания и така разбираме, че технологията за създаването на цар, започваща още с действията на шамана, е била от особена важност. Следите на Чачин камък свидетелстват именно за задълбочено внимание към въпроса за прераждането при точно разположение на планетите.

Не е само, но в Магура е записано, че слънчевите лъчи пресичат пътя на Земята веднъж на 1 080 години. Земята е символ на способността за зачатие, а слънчевите лъчи символизират енергията, която опложда. Така е представена идеята, че Слънчев дух се въплъщава на Земята веднъж на всеки 1 080 години, като с това носи ново, което предстои, носи духа на времето.

Особено важно е било да се изчисли вярно моментът на снизхождение на Слънчевия дух и от тук да се помага за неговото правилно въплъщаване.

ф18

Фигура 20. Петроглифът от Белоградчик.

fig 19

Фигура 21. Идеализиран образ на Петроглифа.

fig 20

Фигура 22. Идеализиран образ с нанесени означения.

fig 21

Фигура 23. Идеализиран образ на Петроглифа с показани: числов ред на магурската математика, който съвпада с идеалното изначално състояние на Слънчевата система, представено чрез орбиталните периоди на планетите.

На тези фигури (Фигури 20 го 23) е показан идеализиран образ на Петроглифа, при който точките от Голямата дъга са подредени през равни разстояния. При истинската фигура има леки „невъвършенства“, които в известна степен изместват фигурите от идеалистичното им положение. Причината е, че точките за планетите е трябвало видимо да попадат в различните сегменти, които символизират различните домове.

Тук показвам изчисленията, които извърших с помощта на добитите от Магура знания за математиката на идеите. С тези изчисления получих числовия ред, който описва идеалните начални условия в Слънчевата система.

Слънце (1)

 karta 7
Слънце – Меркурий (3)

karta 8 

Меркурий – Венера (8)

karta 9
Венера – Земя (13)

 karta 10

Тук се получават 15

Земя – Марс (25)
karta 11
Тук се получават 24

Марс – Юпитер (159)
karta 12

При първият преход се получават 52. Тази фаза на прехода ясно показва, че между Марс и Юпитер следва да има още един обект.

karta 13
108 + 5х10 = 158
Юпитер – Сатурн (394)
karta 14

 

ОТ ТУК СВЕТЪТ ИЗГЛЕЖДА ТАКА!

Веднъж водих хора до Петроглифа, които ми дадоха много ценна идея. Те забелязаха, че символът за Окото и Символът за Земята не само имат един и същи размер, но и са еднакви.

„Виж, Окото и Земята са еднакви и изобразени с един и същи символ. Щом Окото е гледна точка, това значи, че от тук светът изглежда така.“

И наистина, от тук светът изглежда точно така!

Какво значи това? Значи, че за въплътените на третия свят, Света на Окото, Вселената изглежда по този начин, по който я наблюдаваме. По-общо казано, този знак значи „Ти си се родил в Света на Окото, ти си сега на Земята.“ Действително от всяко друго място звездното небе ще е различно, животът ще е друг, мислите, идеите и въплъщенията ще са различни.

Как може да има толкова много истини накуп? В нещо ограничено по размерите и броя на елементите си? Как може да е едновременно вярно, че Слънчевата система е идея; че щом сме на Земята, това ни прави наблюдатели; че тоя свят е трети; че е Светът на Окото? И толкова още много други неща.

Между другото, Петроглифът посочва също и Сатурн за свят на Окото.

Човек ли е измислил това или някой го е казал на хората?

Представям си следното: изображенията от Чачин камък са указание за различните въплътени тук същества, че са тук, а не на друго място. Тези изображения съвършено точно и еднозначно ти казват: роден си на третия свят, в Света на Окото; твоята гледна точка е от третия свят, около теб обикаля луна, ти гледаш света от земно тяло, твоето око гледа от третия свят. Просто няма как да не разбереш точно къде си.

От друга страна, това може да е необходимо указание за провеждането на изчисления с помощта на Петроглифа. Като цяло той е центриран спрямо Слънцето, а не спрямо Земята. Петроглифът показва всички планети неутрално, както приляга на общ поглед към тях.

А ние се намираме на Земята и нямаме общия поглед към Слънчевата система, заради което не можем направо да направим верни сметки. Тогава ни е нужно указанието, да гледаме на системата от нашата гледна точка и от нея да изхождаме в изчисленията.

 

ДРУГА ЧИСЛОВА ОСОБЕНОСТ НА ПЕТРОГЛИФА

Кръгчето, което се отнася за Меркурий, има диаметър 4 единици. Онова, което се отнася за Венера, е с диаметър 8 единици. Онова, което се отнася за Земята, е с диаметър 13.5 единици. Не може да се каже нищо за размерите на четвъртото кръгче, тъй като то е силно изронено и от него е останала само вдлъбнатина.

Първото кръгче се намира срещу четвъртата точка.
Второто се намира срещу осмата точка.
Третото се намира срещу шестнадесетата точка.

22 = 4

23 = 8

24 = 16

Ако вдигнем за всяко кръгче вдигнем числото 2 на степен неговия номер плюс 1, получаваме точката, срещу която е разположено.

Не ми е ясно какво означава това, но е направено нарочно и има някакъв смисъл. Може би Петроглифът е и вид калкулатор? Но какъв е начинът на работа с него?

СПОМЕНИ ОТ ТИАМАТ / ФАЕТОН?

Както се обясни, Слънчевата система доста точно следва числовия модел на магурската математика, която показва процесите в света на идеите. Така системата представлява материализация на божествена идея и следва в началото да е била съвършена.

Обаче в тая идеалистична числова редица, която е въплътена чрез планетите, сега има леки и по-тежки повреди. Изглежда, че нещо е разрушило първоначалната хармония на идеята и породените от нея числа. Сякаш външна идея е навлязва в идеята на Слънчевата система и я е повредила.

Рисунките от Магура дават идеята, че съзнанието, всички построения и проявления се случват в обли, сферични пространства, които представляват мехури. Зреенето на плодовете с техните дръжки точно съответства на показаните в Магура символи, а Слънцето чрез слънчевия вятър създава една област във Вселената, която има ясна граница. Сънцето образува мехур, в който се намира цялата Слънчева система и извън който се намира останалия космос. Вижда се не само числово потвърждение на виждането, че Слънчевата система е материализацията на една идея, но се вижда, че тя има и обвивка, точко както следва според магурските рисунки.

От това следва, че начинът да навлезеш в една идея, в едно построение и да ги промениш е твоята мисъл да навлезе вътре в мехура им – в пространството, където са осъществени.

Поради това начинът за промяна на идеята на Слънчевата система е навлизане в нейния мехур на външно тяло, което да промени реда в нея.

Според разбирането на Слънчевата система като материализация на идея, някога Земята трябва да е обикаляла около Слънцето за 15 пъти по 27 денонощия, а сега го прави за малко повече от 13 пъти по 27 денонощия.

Защо? – има разни предположения, все клонящи към преминаването на чуждо тяло през нашата изначално съвършена Слънчева система.

Известно време след намирането на тези числа и забелязването на озадачаващата разлика в орбиталния период на Земята, видях за пръв път Петроглифа от Белоградчик.

Вече беше много лесно да позная числовата редица в 24-те точки от лявата дъга и да схвана, че кръглите обекти вътре са планетите – Меркурий, Венера, Земя и Марс, а в обратен ред – Юпитер, Сатурн, Уран и Плутон. Не само това, но и в двете посоки числата се получават в тон с изчисленията – номера на точката по часовниковата стрелка показва орбиталния период на съответната планета в Х по 27 денонощия.

В този петроглиф планетата Земя е показана в позиция между 15-ата и 16-ата точка. Това е точното местоположение на Земята според математиката на магурските шахматни полета. Така трябва да е било в началото. А останалите планети не са пострадали толкова и към момента се намират почти на точните си първоначални позиции.

Изглежда, по всякаква логика, че петроглифът е… от времето преди разместването? Удивително! Но това не може да бъде, защото няма как пясъчникът да издържи толкова дълго време, че да съхрани изображенията. Обаче може да предава стара история.

Сещам се за няколко теории за причината на тези размествания:

– преминаването на Нибиру;

– унищожаването на Фаетон;

– унищожаването на Тиамат;

– преминаване на малко слънце или черна дупка.

И се сещам за книгата „Звездният старейшина“ на издателство „Паралелна реалност“, писана по лекциите на Робърт Морнингскай, където се казва, че Земята е пропаднала на по-ниска орбита заради разрушаването на Тиамат.

В Слънчевата система е така: планетите на по-вътрешна орбита обикалят по-бързо около Слънцето, а тези на по-външна – по-бано. Това е вярно и за всяка друга планетарна система.

Великолепно, защото според повечето теории Земята е пропаднала по-близо до Слънцето след катаклизма и заради това сега го обикаля по-бързо. Сега планетата ни обикаля Слънцето за 13.37х27 денонощия, а според петроглифа го е обикаляла за около 15 до 16 пъти по 27 денонощия, т.е. по-бавно, което ясно говори, че тя е била на по-външна орбита. Според магурската математика, тя трябва да има орбитален период от 15х27 денонощия, т.е. отново по-външна изначална орбита.

Е, можем да заключим само и единствено, че Петроглифът от Белоградчик е спомен от Тиамат или от Фаетон.

Впечатляващо!

А Петроглифът и рисунките от Магура споделят една и съща логика и култура на представянето на информация, та си мисля, че имам още един кандидат за техен създател – пришълци от Тиамат или от Фаетон.

Има и такива теории, според които ние, хората сме изродено с времето потомство на преселници от Фаетон. Такива сведения ни дава Мариана Везнева.

Има логика в това, защото в Магура е избрана единствената суха галерия за създаването на рисунките, което показва планиране на мястото, с оглед на това рисунките да пребъдат. Това подхожда на модел при който някой е искал да съхрани и предаде знанията си, а това може да съответства на цивилизация на прага на изчезването и.

Според същите сведения, именно бегълците от Тиамат са атлантите, а в Магура има група от рисунки, която показва човекоподобно същество до жираф, което може да е указание за ръста на съществото – около 3,5 метра.

СИМВОЛЪТ НА ЗАЧАТИЕТО И СМЪРТТА

В пещериста цепнатина (Фигура 24) под скалната площадка се намира още едно изображение (Фигура 25). Неговата форма е толкова особена, че и до сега не се намери нито един човек, който да каже, че е виждал нещо подобно, независимо дали върху древна керамика или на друго място. То няма аналог нито в съвремието ни, нито сред изображенията от древността.

Няколко месеца преди това изображение да ми стане известно, посетих новооткрит гроб на древен светец само на около два километра от петроглифа. Така го възприемах тогава.

По-късни проучвания показаха, че камъните, от които е направен, не са вкапани дълбоко, а лежат плитко. Това даде разбирането, че в него не е извършено погребение, ами гробът е имал обредни фунции.

Гробът е ветрилообразен и има конфигурация точно като това изображение (Фигура 26). Същата ветрилообразна форма имат и няколко символа от Магура, които след това бяха разчетени като „смърт” и „край”. Това значение на символа доведе до смислен прочит в някои от магурските сцени и така се потвърди. С това стана ясно също, че ритуалният гроб е принадлежал към магурската школа. Гробът е разположен на съседен хълм и има ориентация север-юг. Същата ориентация има и изображе-нието под петроглифа.

Интересно е, че големият ритуален кладенец с утробна форма сочи с отвора си на север, а ритуалният гроб сочи с отвора си на юг. Вижда се ясно противопоставяне на раждането чрез утробата и на смъртта чрез гроба – те сочат в две противоположни посоки, като същото време и идвете имат ветрилообразна форма. Най-общо това означава, че имаме едно и също явление, но развиващо се в противоположна посока според случая.

По-късно беше обърнато внимание на десетина много стари надгробни плочи от белоградчишкото село Чифлик. Всички те, без изключение, имат в горната си част същото ветрилообразно оформление, което иде да покаже, че древните погребални традиции и символика са били запазени за много хиляди години в този район. Това значи, че магурската школа е успяла да предаде традициите си в продължение на повече от 40 000 години, което е впечатляващо постижение. В действителност, всички култови и окултни символи и обекти от района на Белоградчик са с магурски произход, освен следите от по-късната намеса на Църквата.

Ветрилообразната форма на това скално изображе-ние отговаря на древния модел на гроба. Така знаем, че от една страна, това изобраение е свързанно със смъртта и с гроба.

От друга страна, ветрилообразната форма е присъща и на матката. Още повече, че женските фигури в Магура, които участват в сексуалните сцени и са готови за зачатие, имат ветрилообразна форма на колана през кръста си. Ясно става, че тази форма, освен гроб и смърт, значи още матка и зачатие.

Вътрешността на матката пък има вид на двата „триъгълника“ вътре в изображението. В същото време двете точки са изобразени там, където в матката влизат яйцеклетките.

Двата кръга са еднакви по размера си, което показва, че са едно и също нещо. Левият кръг е изпъкнал, а десният е очертан с плитък и тесен канал. Това е начинът да се покаже едно и също нещо, което се намира в две различни състояния.

Това може да са оплодена и неоплодена яйцеклетка, но може да се също зачатие и смърт.

Вътрешността на изображението също е еднакво със стилизирания образ на Богинята-Майка. Знаете, някой от нейните статуетки, представят жена с много силно изразен таз, стеснение към ходилата, стеснена талия и широки рамене – точно като тези два триъгълника.

Виждаме множествено преплитане на образите и символиката на Богинята-Майка, на матката, на двете противоположни състояния, на зачатието и смъртта.

Всичко това е съвсем естетсвено, тъй като според магурската философия съществува прераждане и, съответ-но, фин живот, който не е втъкан в тяло.

Когато се раждаме тук, то ние умираме в онзи свят. Когато умрем в онзи свят, то ни полагат в тамошния гроб, който е матката. Това е описано в Магура – когато душата тръгне да се преражда в нашия свят, тя умира в предишната си форма, т.е. умира в онзи свят. Матката е гробът там и порталът насам.

Когато умираме тук, ни полагат в гроб. Той е нашето раждане в онзи свят и представлява матката в него. Затова в древността са му придавали тази форма.

Това е дупосочността на процеса, представена в едно единствено изображение. Толкова много интелект, символика и знания, записани в едно изображение се виждат рядко. Това е присъщо на магурската култура.

Изображенията и щерните на това светилище говорят, че то навярно е било древен портал на живота и смъртта, откъдето е идвало голямото му значение.

Освен възможността за ритуално прераждане чрез утробната щерна, на съседния връх е съществувала възможността за ритуално погребение. Този етап предхожда раждането, защото душата първо трябва да пребивава в отвъдното. Ясно е, че ако искаме да се отървем от недъзи или неблагоприятна съдба чрез ритуално раждане, то трябва първо да умрем, така че нежеланото да се прекрати.

В същото време, шаманът в Магура изпраща душата при Бог чрез символ, който значи „извършвам ритуал“, а какво по-подходящо средство за този обред от един символичен гроб с точно подходящата форма?

ф22

Фигура 24. Пещеристата цепнатина под скалната площадка. В някои ракурси тази цепнатина има утробна форма.

vetrilo

Фигура 25. Изображението, намиращо се в цепнатината.

div 7

Фигура 26. Древен гроб на светец, намиращ се на около 2 км от Чачин камък. Гробът има ветрилообразна форма.

ИМАЛО ЛИ Е ОКОЛО БЕЛОГРАДЧИК ТРАКИЙСКИ ЦЕНТЪР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦАРЕ?

/по-късна статия, която добавям тук, защото е по темата/

Обстоятелствата са следните:

На скалата Чачин камък съществуват няколко ритуални кладенеца, изсечени в скалната площадка. Една съществена част от скалата е оттрошена, навярно за добив на строителни материали, но все пак е останало достатъчно, за да се види нагледно наличието на въпросните щерни. Те не са с ествествен произход и явно са създадени за определи цели. Наличието им определя мястото като светилище.

Най-големият от ритуалните кладенци има форма на утроба. Той е яйцевиден, с по-широк заден край, и е отворен само от северната си страна, като там отворът образува една издължена шийка. Съвпадението с формата на матката е пълно.

щерна на Чачин камък

div 4

matka 1

Това е нетипично за ритуалните кладенци сред Белоградчишките скали, които са в по-голямата си част кръгли. Следва, че този кладенец е имал по-особено предназначение. В същото време, кладенецът е значително голям, поне в сравнение в останалите споменати, чиито размери обикновено са до 60-70 сантиметра в диаметър. Утробният кладенец е с дължина около 1,2 метра и ширина около 80-90 сантиметра. Той е достатъчно голям, че да побере в себе си човек, ако човекът е там в свита поза. Изпънат човек не може да се събере вътре. Следва кладенецът да е бил създаден за лягане вътре в ембрионална поза.

Двата факта са в пълно съзвучие: утробен кладенец, в който се ляга в ембрионална поза. Явно е, че кладенецът е създаден за обредно наподобяване на бременността.

Имало е такива обреди на различни места по света. Много от тях са описани в книгата „Златната клонка” на Джеймс Фрейзър. Например в Индия, ако човек бил погрешка обявен за мъртъв, той не можел просто да се върне в живота си. Трябвало първо отново да се роди ритуално, за която цел човекът лягал във вана с вода, наситена с масла и билки, която пресъздавала околоплодните води. След това повтарял нагледно излизането от утробата.

Утробният кладенец на Чачин камък позволява да се случи подобен обред. Той е така направен, че гърлото му, което съответства на шийката на матката или пък- на вагината, може да бъде преградено с парче кожа. Така кладенецът може да се напълни с вода, а в нея да се вложат различни признаци. В нужния момент преградата може да се махне – водите да изтекат и „бебето” да се роди.

Даденото предположение за употребата на утробния кладенец най-добре от всичко съответства на неговите форма и размери.

Не е само това. На около 1,5 км на изток от Чачин камък се намира малък скален „мемориал”. Той е с размери от 15 на 6-7 метра. От източната му страна скалите са оформени по отворена на юг дъга. От западната му страна известен брой големи и по-малки камъни са подредени във ветрилообразна форма – като парче пица, като тясната страна на тази фигура се намира на юг и там тя е отворена.

Това оградено ветрилообразно място прилича на гроб. Неговата форма е силно подобна на формата на утробния кладенец, както и на матката.

div 7

Да видим общото. Докато кладенецът е свързан с раждането и началото на живота и е отворен на север, то вероятният гроб следва да е свързан със смъртта и с края на живота. Той пък е отворен на юг. Налично е подобие по форма и противоположност по посока. Това може да се тълкува така: подобната форма значи, че нещата се отнасят до едно и също – до живота; обратната посока значи, че се отнасят до неговите противоположни състояния  – раждане и смърт. Дотук няма нарушения в логическата верига, която произлиза от фактите.

Следва друга поредица от факти.

На първо място, в пещерата Магура съществува сцена, в която една дълга лента, състояща се от 13 сегмента, е прекъсната, скъсана от обект с ветрилообразна форма, чийто тесен край е насочен надолу, което е условния юг. Поредицата от свързани сегменти е най-логично да символизира поредица от събития. Непрекъснатият ход на такава лента се отнася до нещо, което продължава да се случва. Прекъсването на лентата символизира нарушаването на хода на нещата. За всяко едно нещо, неговото нарушаване и прекъсване е неговата смърт. Тук може да се направи изводът, че насоченият надолу ветрилообразен обект, който къса лентата, е смъртта.

lenta 01

Дотук разполагаме с точно съвпадение по форма, ориентация и предполагаем смисъл с предполагаемия гроб.

Следващият пункт е такъв: в Магура всяка една фигура произлиза от по-проста фигура от същия вид – имаща същата конфигурация. Фигурите произлизат една от друга чрез усложняване и чрез взаимстване на елементи. На един етап фигурите сякаш придобиват плът и започват да приличат на хора. Придобиването на плът става чрез добавянето към основаната фигура-родител на два плътни триъгълника, събиращи се с върховете си в това, което изглежда да е кръстът на човешката фигура.

primer 1

primer 2

Двата плътни триъгълника са обърнати един срещу друг и силно наподобяват двете противоположни ветрилообразни форми на утробния кладенец и на гроба. Още повече, че при някои човешки фигури от Магура от долната страна на долния триъгълник и от горната страна на горния триъгълник има изпъкнали дъги, с които те напълно наподобяват ветрилообразните форми на утробния кладенец и на гроба.

Стана по-сложно да се следи логиката, но добиването на плът от страна фигурите следва да символизира това, че те вече са живи, но и това, че те вече са смъртни. Единият триъгълник показва, че са живи, а другият – неизбежната им смърт.

Ето как на още едно място се намери потвърждение на предполагаемия смисъл на кладенеца и гроба.

В Магура има още едно потвърждение: там са налични 8 сексуални сцени, свързани с 8 различни равнища на съзнанието. Там наличието на „колан” през кръста на човешката фигура я определя като женска. Коланът е свързан с утробата, символизира нея тъй като това е най-съещствената разлика между мъжкото и женското тяло, а „коланът” пък е единствената разлика между мъжките и женските фигури в Магура. Освен това, „коланът” преминава там, където действително се намира утробата.

В някои от по-нисшите сексуални сцени „коланът” е водоравен и прав, което значи, че матката не „се вълнува” от случващото се или, че жената не е готова да зачене. В четирите най-висши сексуални сцени от Магура, навсякъде „коланът” става ветрилообразен от двете си страни – все едно на женската фигура е сложена папионка. Такъв е коланът именно и в сцената, в която жената зачева и ражда. Недвусмислено, ветрилообразната форма на „колана”, т.е. „ветрилообразното състояние на матката” е свързана с готовността да зачене. А да зачене значи да даде плът. Даде ли плът, това значи, че дава и смърт.

sceni 01

Дотук първоначалното допускане за смисъла на формата на кладенеца и гроба се потвърждава по множество начини – пренасянето на смисъла на символа дава смислен прочит на множество места. Следва смисълът да е този. Иначе някъде би довел до безсмислици. То е като да знаеш смисъла на една дума – в колкото и книги да я намериш, тя значи едно и също.

В Магура има една сцена, в която се използва модификация на символите на смъртта. Там е нарисуван полумесец, което значи половината от месеца или това са 14,5 денонощия. Срещу полумесеца са нарисувани 14 дълги черти и една с половината от дължината им – това са 14,5 денонощия. Следва един символ на смъртта. Това е следният изказ: „за половин луна 14,5 дни умират веднъж”, т.е. половин месец изчерпва 14,5 дни. Отдолу е нарисуван символ, обединяващ 7 черти, което отговаря на седмицата. След него са изрисувани два модифицирани символа на смъртта, т.е. това е изказът: „за половин луна умират две седмици”, т.е. половин месец изчерпва две седмици.

luna

Такава е моята увереност да твърдя, че именно ветрилообразната форма значи смърт или живот според посоката си. Затова и утробният кладенец сочи с отвора си на север, а намиращият се на 1,5 км от него гроб сочи на юг.

Сега трябва да се добави, че въпросният гроб е плитък – в него няма погребение, но идеално подхожда на това човек да легне в него. Остава само възможността това да е символ и поради това гробът да е обреден.

За какво са му на човек обреден гроб и обредна утроба, разположени горе-долу на едно място? Защо му е на човек да умира и да се ражда ритуално. Докато в примера с Индия целта беше да се ползва само обредна утроба за завръщане от мнимата смърт, то тук, в земите на Трибалите положението е по-сложно. Явно в някои случай е трябвало да се умре ритуално, а в други да се роди ритуално, или пък да направи и двете в някакъв по-сложен обред.

Трибалите са тракийско племе и поради това можем да проверим, дали някакъв тракийски обред съответства добре с известното до момента.

Знае се от книгите на Стефан Гайд „Тракийското писмо декодирано”, че при траките е имало особени изисквания към владетелите – те итрябвало да познават Истината, а това можело да стане само, ако човек види самия Бог. Траките са били монотеисти, само като допълнение към останалата информация. Монотеистични са и записите в Магура.

Срещата с Бог и с Истината е ставала посредством обред, вклюващ обредна смърт и обредно ново раждане. Дотук имаме съвършено точно съвпадение – смърт в ритуалния гроб, раждане в утробната щерна, както и светилище, което несъмнено се отнася до Бог, тъй като това е свойствено за светилищата.

Не е само това. Преди малко споменах сексуалната сцена от Магура, в която има зачатие и раждане. Но това е една част от сцената – това е само средата й. В началото сцената започва с шаман, който изпраща душата при Бог (началото е в дясната страна на сцената, защото в Магура се чете от дясно на ляво). В Магура Бог се записва със символа Т, когато се има предвид аспекта му на ум, слово. В Магура Бог има още две проявления – Дух и Пространство. И нима не е вярно, че древният свят наричаше Бог Тао, още Тео или Тау, или Дао? И нима това име не идва от магурския символ? И нима не е вярно, че думата исТина значи онова, на което стожер е Словото?

Но за това – друг път.

Шаманът праща душата при Т (но това не е жертвоприношение). След това душата се преобразува и се завръща като душа от друг тип – такава, която ще се преражда. Тази душа после участва в сексуалната сцена, където има трима участници – мъж, жена и душа за прераждане – затова и тази сцена е на зачатието, защото без душата за прераждане зачатие не ще има.

След това в сцената следва бременност и раждане, а после един дълъг път на усвояване на символи от страна на новороденото. Най-сетне на него се дава символът Дом, Стопанство или Царство, сетне символът Власт и тогава така роденият и обучен човек се възкачва на кон, което значи, че е станал Цар.

simv 1

В тия много древни записи е отделена цяла една огромна сцена на технологията за създаване на цар. Трудно е било дори самото достигане до Галерията с рисунките, та затова там са записани само най-съществените познания. Затова отделянето на цяла една сцена на начинина на създаване на цар показва огромната важност на това познание. По-късно хората по тия земи се нарекли траки. Траките не са се появили от нищото, с напълно нови обреди. Не. Виждаме същият обред от Магура да битува като тракийската традиция за създаване на царе – чрез смърт, връщане при Т, където да се познае исТината, и раждане, пък чак след това царуване.

Нима това са два различни обреда?

Е, изпълнението на нещо изисква три съставки – технология, квалифициран ипълнител, съоръжение.

Технологията я има записана в Магура. Квалифицираните изпълнители са били жреците, шаманите, маговете – обучавани в МАГура. Изглежда, че съоръжението също е налично – Чачин камък.

Да проверим допълнително. Наблизо има обреден гроб с нужната форма, че да съответства точно на изначалния символ на смъртта. Там се умирало ритуално и малкият „мемориал” бил ползван за изпращане на душата при Т. Там човекът виждал исТината. После обредно го прераждали в утробната щерна на Чачин камък, пък след това го обучавали – усвоявал различни символи. Най-сетне му давали Дом, Стопанство или Царство и власт. Той ставал Конник, т.е. Цар. Нима траките не изобразиха на много места Конници?

В подкрепа на това са налични следните неща: важен е моментът на раждането/прераждането, защото планетите задават определен тон на битието, а Царят е най-отговорната от всички фигури, тъй като трябва правилно да въплъти Промисъла в периода на царуването си. Той трябва да има благоприятен за това хороскоп. Това е друга причина да е важно ритуалното му раждане – защото може да се избере моментът.

div 3

На Чачин камък е изсечен петроглиф-астролабия, който съдържа поредността на планетите, размерите им и орбиталните им периоди, както и указание изчисленията да се извършват от гледна точка на Земята. Петроглифът съдържа и слънчев часовник. Нима това не е уред за астрологически и астронимически изчисления? Нима с него не е могъл да се определи точният момент на благоприятно раждане?

Като подкрепа на приведените потвърждения, следва да кажа и за разположението на светилището. То има пряка видимост към най-висосите скали – тези на Белоградчишката крепост, където също се откриват ритуални калденци, а даже и високо изображение на мъж в скалите, което има точно на формата на мъжките фигури от Магура. Право на северозапад от Чачин камък е Магура. Право на север е Козарника. Право на юг са Лепеница и Лепенишката звездна карта. Право на югоизток и Бабу. А пък право в Чачин камък гледа скалата на Богинята-Майка.

Не е ли това едно централно, ключово светилище?

bm 04

Е, понеже е мястото на прехождане от едното към другото. Отдолу, в една ниша е изобразен съчетаващият живота и смъртта символ. Той отново е ветрилообразен, има кухина като матката и вътре са две точки – очертана и изпъкнала, които са с еднакви размери, значейки, че това е едно и също, но в две различни състояния. Това е, от една страна, ветрилообразният гроб, който е входа към отвъдното. Това е, от друга страна, ветрилообразната матка, която е входа насам.

div 5

И най-сетне, какво е това име Чачин камък? Не се ли наричаха в древността царете Кар, Сар, Шар, Шах, Цар? И не е ли това светилището Царин, Шарин камък, дето се създаваха царе?

УНИЩОЖЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО

На място, а и на показаните снимки (Фигури 27 и 28) личи, че тази скална площадка е била подложена на разрушение от страна на хората. Някога площадката е имала козирки, но те са били разрушени с помощта на метални лостове, както това се прави при добив на камък за строежи. Технологията е следната: хората застават в края на козирката и с помощта на чук почват да забиват лоста в скалата пред тях; от това скалата малко по малко се пропуква и се отчупва част от нея, която пада долу; след това скалният блок се дообработва, товари се на волска каруца и се откарва при строежа.

От снимките, обаче, се вижда, че скалата при изображенията е разрушена по същия способ, без да се изнесат каменните блокове – те и до сега се търкалят в цепантината. Изображенията се намират точно върху тези съборени блокове, които не са взети за целите на строителството. Това значи, че откъртването на блоковете не е било мотивирано от нуждите на някакъв строеж, това е едно откровено унищожаване на древното светилище на магурската култура.

Има само един заподозрян – Църквата и Християн-ството.

Площадката е разрушена много, много отдавна, което се познава по уеднаквяването на цвета на скалите. Когато скалата е стояла дълго време изложена на атмосферните въздействия, нейният цвят се изменя. Когато тази скала се строши, отдолу се показва истинският и цвят. За да промени и той цвета си и да стане като изложената по-рано на атмосферните въздействия повърхност, са нужни векове. В същото време всички скали на това място и всички следи от разрушаването са с еднакъв цвят, което указва, че вандалският акт е извършен преди много време. Това също указва, че изображенията са сечени много отдавна, а не наскоро, каквито предположения има сред гражданите на Белоградчик.

Както може да се види, част от Окото е отчупена съвсем наскоро и отдолу се е показала част от свежата скала, която има очевидно различен цвят. Ако изображенията бяха сечени през осемдесетте години на XX век, то това все още щеше да личи заради разликата в цвета. Освен това, намериха се и хора, които потвърдиха, че знаят за изображенията от преди осемдесетте години. Разбира се, трудно е за нас да повярваме, че толкова сложни идеи е било възможно да въникнат в древността. Та как би могло да стане тогава, щом дори не можем да си обясним значението им ние, цветът на човешкото развитие? Явно бъркаме по кое време е цъфтял цветът.

От множеството изследвания на рисунките от Магура и разпространението на тяхната философия в различни части на света се стигна до аргументираното виждане, че магурското учение е дало основата на Християнството чрез дълга поредица от плавни преобразувания, а в един момент преобразуванията са станали груби и преднамерени – на църковните събори. Християнството, в ранния си и богомилски вид е било балканско явление от хиляди години. По-късно различни групи от хора, стремящи се към власт, виждат в него голяма възможност за контрол над съзнанието и поведението на човека. Те организират голяма поредица от църковни събори, на които редактират учението, като след това унищожават несъгласните с тях. Така от истинското магурско християнство се отписват много идеи и положения, а се вписват нови. За да се прикрие тази измама, трябвало е да бъдат унищожени доказателствата за нея. Ако просто божият син беше дошъл на света по описания начин и всичко беше истина, то нямаше да има никаква нужда да се рушат по-ранните светилища. Но те са били страшни и опасни за лъжата, затова е трябвало да изчезнат.

Имам доказтелства, че триединният бог, Пришествието, Спасителят и създаването на жената от реброто на мъжа са записани още в Магура. И точно затова нейните светилища са били толкова нежелани.

Така църковният страх от разобличение и ламтежът за власт чрез невежество довеждат до съсипването на това светилище, което е носело безценни знания. Сега ние сме загубили огромна част от тях. Както личи от останките, концентрацията на символите на това място е била огромна. Виждаме колко много знания са записани само в шест изображения, а какво би било при тридесет?

Разбира се, в днешна Северозападна България Православието и Църквата никога не са имали голямо влияние. Ако някой вече носи в ръката си диамант, той няма да го пусне заради стъкълцата, които му се предлагат. Затова и в този край на страната хората приемат Православието само проформа, колкото да не ги закачат повече, защото то не им пречи, както детските измислици не пречат на великите конструктори да работят, нито на великите математици да решават задачите си. Затова тук унищожителното православно дело е било проведено надве-натри, колкото да се отчете дейност. Хората са били принудени да бутнат два-три камъка и да кажат, че светилището е разрушено, но са запазили всичко, което е могло да се запази.

skala

Фигура 27. Блокове с изображения са били откъснати от някогашната площадка на светилището. На заден план личат разрушенията.

ф26

Фигура 28. Съборените камъни си лежат долу – те не са били изнесени за целите на строежи.

ВРЕДНИ СЛУХОВЕ И НАЙ-НОВОТО УНИЩОЖЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО

 

Слуховете могат да бъдат опасни, когато омалова-жават значението на един исторически и културен паметник, който не е разбран от местното население, от местната власт, от държавните институции и от всички. Понеже не се разбира, той не се цени, пренебрегва се, оставя се настрана. Понеже е твърде сложен, на хората не им е никак лесно да приемат огромната му възраст, а започват да си съчиняват разни хипотези.

Петроглифът или Астролабията от Белоградчик е древен и много сложен паметник на културата, който има огромно значение за много неща. Но именно сложността му и неспособността на средностатистическия съвременен човек да го проумее (то не е нещо просто по съдържанието си, което веднага става ясно) кара местното население да  фантазира, че през 80-те години на 20-ти век човек от Белоградчик ходил на мястото и изсекъл изображенията в скалите. Тези предположения пропадат по ред причини. Едната е косвена и касае идеята на построенията. Та дори един съвременен учител по математика от елитно столично училище не може да каже какво е значението на геометрическата постановка, която е изобразена там. Това значи, че съвременната цивилизация не познава тази геометрическа постановка и не решава подобен клас задачи. Следователно, тя не е част от нашето съвремие. Останалите изображения също не приличат на нищо, което нашата култура изобразява, нито на нещо, което някой е виждал върху керамика или където и да било. Тази неспособност на когото и да било да причисли изображенията от Белоградчик към някое време и някоя култура кара всички да приемат, че те са плод на нечии занимания в свободното му време през 80-те години. Това са празни приказки и от тях произтичат големи беди за изображенията и жестоки пропуски от наша страна.

На 09.11.2013 година около 5 часа следобед заведох моя позната на мястото да и покажа изображенията и видях нещо, от което ми идеше да се застрелям или да се хвърля от скалите там. Някой беше трошил скалите, като е повредил и част от изображенията.

Продължих да оглеждам щетите и видях, че вандализмът е бил с научна цел. Някой беше трошил скалите около изображенията с чук. От цялата работа има само една единствена полза, която ще видите след малко (Фигура 30). Това в голяма степен намали гнева и възмущението ми. То доказваше нещо, което отдавна се предполагаше, но което изискваше откъртване на части от скалата и затова никога не го направихме.

Това, което се вижда на Фугира 29, принася единствената полза в цялото начинание по трошене на скалите от незивестния извършител. Горният пласт на скалата променя цвета си под въздействието на слънцето и атмосферните условия. Истинският цвят на скалата е розов и това се вижда в дълбочина. Изветрените пластове са с друг, по-тъмен цвят. Този процес се извършва много бавно, с векове и хилядолетия.

Отгоре, където скалата винаги е била изложена на изветряне, пластът с променен цвят е с дебелина около 2,5 см – това е при вечна изложеност на атмосферните въздействия. Още по-интересна за разбирането на Петроглифа е повърхността, която е обърната към нас (Фигура 30).

На Фигура 27 виждаме, че каменният блок с геометрическата постановка върху него е бил част от скалата зад него. Той е бил откъртен от нея заедно с изображенията, т.е. те са били изсечени преди откъртването. Големият въпрос е кога е станало това откъртване. Можем да разберем доста лесно. При откъртването отвътре се е показала свежа, розова скала, която с времето е потъмняла. Това става много, много бавно. Въпреки това, имало е достатъчно време свежата, розова скала да уеднакви цвета на повърхността си с този на старите скали, които винаги са били изложени на атмосферните въздействия. Това значи, че е минало наистина много време от разрушаването на светилището. Можем да кажем по-конкретно колко е то.

Прибрах едно от откъртените от този ръб парчета, защото то говори много за това светилище и астрономическа школа (Фигура 30).

Дясната страна на това парче е стояла отгоре, т.е. вечно е била изложена на действието на атмосферните условия и слънцето. Дебелината на изветрелия пласт е 2-2.5см.

Пластът вляво е повърхността, която е била оголена при разрушаването на светилището. Този пласт далеч не е толкова тъмен. Той е стоял вертикално, което му е спестило много от силата на атмосферните въздействия. Въпреки благоприятното си вертикално разположение, изветрелият пласт по повърността на строшаване е доста дълбок – около 2 см, което е много. Тук става дума най-малко за векове. Осемдесетте години на 20-ти век са твърде, твърде скоро и от тогава не е минало достатъчно време, за да се случи това нещо. Още повече, че се намериха хора, които заявиха, че знаят за тези изображения още от 70-те, а дори и от 60-те години на 20-ти век.

Разбирате ли една измислица и един академичен отказ да се изследват тези изображения до къде водят – до това всеки да ходи с чук и да проверява възрастта на скалата. На какво прилича това и кой има вина? За мен вина има този, който омаловажава изображенията и отказва да ги изследва.

А тяхната история каква е? Тя е много богата. Първо, те са свидетелство, че преди хилядолетия в района на Белоградчик е съществувала изключително развита култура с много големи познания.

ф27

Фигура 29. Съвременно разрушение на светилището – едно от откъртените парчета.

svidetelstvo

Фигура 30. Дебели пластове с променен цвят в откъртено парче скала.

КОЙ ГЛЕДА КЪМ ЧАЧАИН КАМЪК?

В пещерата Магура има три изображения на Богинята-Майка. Това са три нейни аспекта. Аспектът на Учител е показан на Фигура 31.

the aspect of teacher of Magura Goddess-mother

Фигура 31. Аспектът на Учител на Богинята-Майка от Магура.

В Магура всички качества и особености се предават чрез образва – това е изразното средство там. Затова ние трябва добре да наблюдаваме образите, за да видим техните характерни елементи и взаимното им разположение, защото те носят информацията. Те са като буквите за нас.

Вижте крушовидното тяло на Богинята, тънкия врат и ромбовидната глава. Всичко това е нарисувано нарочно, с цел да предава информация.

А близо до Белоградчик има една скала, която местните наричат „Маймуната“ (това име е израз на дълбоко невежество), за която активно работя вече да се нарича Скалата на Богинята-Майка (Фигура 32).

bm 04 the rock of the Goddess-mother

Фигура 32. Два ракурса на Скалата на Богинята-Майка.

Това е въпросната скала, при която виждаме повтарящата се логика – крушовидно тяло, тънък врат и ромбовидна глава.

Тези са моите причини на настоявам, че това е Скалата на Богинята-Майка. Ето съпоставка с образа от Магура (Фигура 33).

20

Фигура 33. Съпоставка на двата образа.

Това е една и съща същност, веднъж изобразена в пещерата и втори път представена като скална скулптура.

Ако проследим нейния поглед, ще видим, че той пада право върху скалното светилище на Чачин камък.

Дали Чачин камък е използван за създаването на въплъщения на Богинята-Майка сред хората? Мисля, че е възможно. Например Богомилството, на което намираме важни принципи в околността, е търсило въплъщението на Богинята-Майка на Земята. Периодично е трябвало да бъде намирана специална жена, която е нейна еманация.

Докато богомилите са я търсили, то изглежда, че в древността са я създавали. Може би с използването на утробната щерна.

При всички положения, светилището на Чачин камък е ясно указано като специално, щом Богинята-Майка гледа право натам.

ОЩЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ В ЦЕПНАТИНИТЕ

В първата година, през която знаех за Чачин камък и за неговите изображения, получих сведение от мой приятел относно това, че в цепнатина на скалния масив имало още много изображения.

Той не ги е виждал лично, а е слушал за тях друг мой познат от Белоградчик, който в по-ранните си години активно се занимавал с катерене и пещернячество. Той влизал във въпросната цепнатина, която навътре се разширявала и на място с размерите на стая видял още много изсечени изображения.

По-късно разговарях лично с въпросния човек и се оказа, че слуховете за още много изображения били преувеличени – всъщност ставало дума за Символа на раждането и смъртта, а не за други изображения в друга цепнатина.

Все пак остава възможност в бъдеще да се намерят още изображения, защото в няколкото цепнатини на скалния масив има затрупани места, където може да се открие нещо.

 

РИМСКО УКРЕПЛЕНИЕ НА ЧАЧИН КАМЪК

Когато се ходи на изток от Чачин камък, се върви по една много приятна пътека към местността Планиница. Тази пътека е забележително и нетипично равна при положение, че върви по голям склон.

При по-задълбочен оглед се оказва, че тя сега е пътека, а в миналото е била трасе на водопровод, направен от керамични тръби. Естествено, за водопровода е избирано трасе с минимална денивелация, защото тези тръби не са могли да издържат много голямо налягане на водата.

В миналото цялата околност на пътеката е наричана „Кюнци“ поради наличието на водопроводните тръби, а преди четири години, без още да знам за водопровода, нарекох околността на пътеката „Тръбите“, тъй като там намерих интересни образувания в белия пясъчник. Тези образувания имат вид на изкуствени тръбни инсталации, които някога са вкаменели заедно с образуването на пясъчника.

Интересна съдба има тази пътека, периодично да бъде наричана от някого по различни причини „Кюнци“ или „Тръби“, което в крайна сметка значи все тръби.

Водопроводът започва на около 2.5 км от Чачин камък и довежда водата до него. От там, по система от преливници се спуска надолу към града. Преливниците са били нужни, за да се намалява налягането на водата в тръбите.

В стара книга за белоградчишката история пише, че този водопровод е стигал до сегашния площад на града, където в миналото имало огромен кладенец. Водата се вливала в него и се съхранявала като в резервоар. След това от там се взимала вода за крепостта.

Различни тълкувания съм чувал за това, кой е създал този водопровод. Някои казват, че това са типични римски тръби. Други твърдят, че са правени по време на Турското робство. Трети са на мнение, че още траките са имали такива водопроводи.

Всъщност, няма никаква пречка водопроводът да е бил изграждан отново и отново от различни хора. А и е логично да е било именно така.

Този водопровод е довеждал вода до Чачин камък и там тя е могла да се ползва и за ритуални цели. Там се намира система от ритуални кладенци, част от които личат под мъха, а други са били разрушени с отчупването на части от скалата.

Ясно е, че на Чачин камък е имало всички условия за ритуални дейности, основани на водата.

По-късно на мястото е било създадено римско укрепление. Такива по Белоградчишките скали има много и все са правени на местата на предишни светилища.

Последните следи от това укрепление са били заличени, когато Държавно дивечовъдно стопанство реша-ва да построи там свой ловен дом.

ИМЕТО ЧАЧИН КАМЪК

Често се среща следното явление: местното население наследява много древно име за някое място, но с времето загубва знанието за същността на мястото, а с това и за смисъла на името. Това е било особено лесно да се случи в околността на Белоградчик, защото, първо, тук се прави опит да се насади Православието, а след това идва и Турското робство, което донася значително тежки страдания на този край, тъй като всичките войни на империята на запад са засягали тези места. В такива условия трудно се е оживявало, да не говорим за сравнително разточителното занимание да се предават народните познания с по-малко ежедневно значение. Така от поколение на поколение знанията се губят, а накрая идва зреещият социалистически строй, който почти напълно ликвидира българската самобитност. Затова ние в Белоградчик не знаем много добре миналото си и не помним смисъла на имената.

Все пак е било потребно да се намери някакво обяснение за топонимите наоколо и се е прибегнало до изпитания метод неясните имена да се обясняват с турски произход. Така за Чачин камък се твърди, че името му е произлязло от името на турчина Чачи, който направил не помня какво. Никога не съм се замислял, че това може да е безсмислица, но ме просветлиха по този въпрос.

Ето, върху Чачин камък от много години е съществувало светилище със сложни скални изображения, като част от едното е служено и за измерване на часа, т.е. то е часовник. А думата час все отнякъде идва и произходът и е от думата част, защото часът е част от деня. Предложиха ми следното обяснение: Чачин камък е изкривеното име на Часин камък, т.е. Камъкът на часовете.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: