Skip to content

6. ПРА-ПРАДЯДО МИ ИВАН БЕЛПЕРЧИНОВ ОТ ВЪРБОВО

януари 6, 2016

Пра-прадядо ми Иван Белперчинов бил много важна фигура в развитието на Белоградчишкия край. Той създал кооперация и училище.

Родил се в бедно семейство в село Върбово. Понеже не могли да го отглеждат, дали го в друго семейство да го гледат. Дали при Белперчинови, от където наследил фамилията си.

Бил говедар и карал говедата да пасат по местните варовикови възвишения – гламите, които са хълмовете от южната стена на Белоградчишкия разлом. Казват, че там намерил богатство, като имат предвид жълтици. Но това е характерно за хората – да считат, че богатството е жълтици. Намирам, че всъщност е знание и умение.

След това забогатял много и станал влиятелен. Цялото село се допитвало за него по всевъзможни въпроси. Бил безпогрешен в преценката си относно обществените и паричните дела. Изкупил огромни площи в целия район и заради това някога землището на село Върбово било почти колкото на по-малка община. По-късно постъпил мъдро и разпродал имотите си на върбовляни, за да се запази земята в селото.

Част от именията му била и околността на пещерата Лепеница, за която ще стане дума по-късно.

Иван свирел на окарина, даже и когато вече бил богат и влиятелен. Привечер излизал на чардака в къщата на площада и свирел. Това правел всяка вечер. Дори тези, които били тръгнали нанякъде по работа, се спирали, за да слушат.

Имах един период, в който изработвах окарини и свирех на тях. Считам от опита си, че окарината има свойството да предизвиква събитията. Но аз нямам тая дисциплина да свиря всеки ден, а той я е имал.

При мен влечението към окарините дойде от нищото, ще разказа в друга публикация. Това е една моя пряка връзка с него.

Неговата дъщеря, прабаба му Тодора не зачела волята му, за кого да се омъжи и затова той я изгонил и заклел. От тогава имам, не ми е известно точно какво, родово проклятие. Фамилията ми не иде от него, но гените – да.

Иван бил дребен, слаб, но много властен и не търпял да му се противоречи.

Такива качества също съм наследил.

След като умрял, той не си отишъл съвсем. Веднъж неговите синове го видели на гара сред хората, но той бързо се изгубил там. Имаше и друг случай, за който не помня.

В рода ми това явление се среща често. Когато мъжът на Тодора починал, скоро се върнал една вечер в стаята и завил краката на децата си, а те всички го гледали. Тодора пък след смъртта си се явявала на майка ми. Синът на Тодора, Крум който ми е дядо го видях веднъж след смъртта му. И така нататък – за нас не е необичайно, дори изглежда да е редно.

При майка ми била останала само една снимка, на която бил и Иван. Веднъж майка ми седяла на терасата в ясен ден и разглеждала снимки. Когато извадила тази на Иван, навън по пътя се появила вихрушка, изменила пътя си, хвърлила се връз терасата и отнесла снимката. Майката ми веднага изтичала да я търси, но нея никъде я нямало.

Считаме, че Иван владее умението да се запази съществуващ след смъртта на тялото си, както и умението да се явява като вихрушка. Вихрушки се появяваха всеки ден, докато правехме изменения по къщата на село – идваха по дола, завъртаха се около къщата и изчезваха.

Една позната, която съм виждал само веднъж, Ани Николова се казва и е много добър кармичен астролог, ми помогна да разбера някои аспекти от живота си.

Например, защо като малък имах разни затруднения с домашния уют, причинени от дразги. Защо нямам място, което наистина да ми е дом, защо съм живял на твърде много места, защо като малък нашите не са ме гледали, а са ме гледали бабите и т.н., както и най-болезненото за мен нещо – да бъда изоставен.

Това са все факти и чувства от живота на Иван, който сам много е страдал, но после винаги е правил така, че хората да са добре, а единствено дъщеря си изгонил да няма дом.

Той толкова много е искал бедността повече да не е причина за страдание и е работил за това, но е наказал дъщеря си именно, защото се омъжила за беден човек.

И аз също много съм искал да направя така, че хората да са заможни и да са добре, да нямат поводи да страдат.

В много неща приличам на него. Не знам доколко имам право да разпознавам в себе си си същите качества и да мисля, че са по негова линия, защото съм от отхвърления род.

Но се заслушвам и се вглеждам, впечатлителен съм и мога дълго време да гледам в една точка, занимавайки се бавно с някаква идея или внушение, все едно я виждам. Затова мисля, че всъщност той е казал най-важното на мен, а не на наследниците от фамилния му род, защото те изобщо не са по тази част.

Моят живот има подобия с неговия.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: