Skip to content

2.ОТ КЪДЕ СЕ ЗАПОЧНА

януари 5, 2016

Исто­ри­я­та на това изследване за­поч­на в на­ча­ло­то на 2008 го­ди­на, ко­га­то за пръв път видях рисунките от Ма­гу­ра с очи­те си. До­то­га­ва са­мо бях чу­вал за тях в дет­ски­те си го­ди­ни и, спо­ред по­лу­че­на­та ин­фор­ма­ция, те представляваха при­ми­тив­ни изоб­ра­же­ния на лов­ци и жи­вот­ни. То­ва све­де­ние на­пъл­но съв­па­да­ше с из­гра­де­на­та у мен пред­ста­ва, до­би­та от те­ле­ви­зи­я­та, кни­ги­те и учеб­ни­ци­те и чу­та от въз­рас­тни­те, за глу­по­ва­ти­те ри­сун­ки от дъл­бо­ка­та древ­ност, ко­га­то хо­ра­та са има­ли мно­го бед­но поз­на­ние, би­ли са сла­бо раз­ви­ти и при­ми­тив­ни в своя ум. Ня­ма ни­що по-ес­тес­тве­но от то­ва тво­ре­ни­е­то на все­ки чо­век да от­ра­зя­ва не­го­ва­та същ­ност и ри­сун­ки­те на не­до­раз­ви­ти­те хо­ра да съ­дър­жат в се­бе си та­зи не­до­раз­ви­тост. Та­ка раз­лич­ни­те све­де­ния се пот­вър­ди­ха вза­им­но, по­ро­ди се мал­ка гор­дост, че и в моя ро­ден край има­ше не­що тол­ко­ва древ­но, а не са­мо по дру­ги­те час­ти на све­та и всич­ко зас­па в бла­же­но са­мо­пот­вър­жде­ние и заб­ра­ва. То­га­ва още не си давах смет­ка, че раз­лич­ни­те пот­вър­жда­ва­щи се ин­фор­ма­ции ид­ва­ха от един и съ­щи из­точ­ник, а не от раз­лич­ни, как­то е при ис­тин­ско­то пот­вър­жде­ние. Всич­ки те ид­ва­ха все от те­зи­те на една и съ­ща на­у­ка, ко­и­то с го­ди­ни са пов­та­ря­ни и са се пре­вър­на­ли в нор­ма на мис­ле­не и от­но­ше­ние.

Се­дем­на­де­сет го­ди­ни из­ми­на­ха от то­ва дет­ство, до­ка­то се слу­чи ед­но неп­ла­ни­ра­но по­се­ще­ние на пе­ще­ра­та, ко­е­то бе­ше и пър­во­то за мен. В този ден видях рисунките лично. Пър­ви­те ся­каш ми се сто­ри­ха ра­зо­ча­ро­ва­щи – къ­де бя­ха лов­ни­те сце­ни и поз­на­ти­те мо­ти­ви и те­ми от дру­ги­те пе­щер­ни ри­сун­ки по све­та? Ня­ма­ше ги. Питах се, то­ва ли са ри­сун­ки­те? Под­съз­на­ни­е­то ми не ги въз­при­е­ма­ше ка­то древ­ни, въп­ре­ки лъ­ха­ща­та от тях ог­ром­на въз­раст, за­що­то те не при­ли­ча­ха на оно­ва, ко­е­то очак­ва­х от древ­нос­тта – не ви­дях при­ми­ти­виз­ъм в тях. По­не не и он­зи с аф­ри­кан­ския и або­ри­ген­ски стил, кой­то ви­на­ги из­пък­ва от да­ва­ни­те за при­мер древ­ни изоб­ра­же­ния.

Мал­ко по мал­ко ме зав­ла­дя­ва­ше усе­ща­не­то, че виж­дам не то­ва, ко­е­то се очак­ва­ше да ви­дя. Ка­то ос­та­вим нас­тра­на „Лов­на­та сце­на”, съ­дър­жа­ща ед­ва ня­кол­ко от сто­ти­ци­те ри­сун­ки, ос­та­на­ли­те изоб­ра­же­ния бя­ха аб­страк­тни сим­во­ли и, кол­ко­то по-на­вът­ре вли­за­х, сим­во­ли­те ста­ва­ха тол­ко­ва по-не­ре­ал­ни и от­къс­на­ти от ма­те­ри­ал­ния свят. Та­ки­ва тряб­ва­ше да са би­ли и твор­ци­те им по ло­ги­ка­та на тво­ре­ни­е­то си. То­ва ня­ма­ше как да е би­ти­е­то на не­до­раз­ви­тите древ­ни хо­ра от Бал­ка­ни­те, ня­кой бе­ше сбър­кал.

Още от ран­на дет­ска въз­раст имах усет за ма­гия и скри­ти зна­ния, а сред ри­сун­ки­те то­зи усет дос­ти­га­ше до ек­стаз и тръп­ки го гър­ба. Ви­на­ги бях имал и усет за ус­трой­ство­то на тех­ни­чес­ки­те прис­по­соб­ле­ния и бях от­рас­нал, съ­зер­ца­вай­ки с въз­хи­ще­ние изоб­ре­та­тел­нос­тта на чо­ве­ка, онаг­ле­де­на в чер­те­жи­те на тех­ни­чес­ки ус­трой­ства в учеб­ни­ци­те и спи­са­ни­я­та. Сред ри­сун­ки­те тех­ни­чес­ки­ят ми усет се въз­буж­да­ше сил­но, на­ми­рай­ки там не­що поз­на­ва­е­мо и ло­гич­но, но все още не­о­съз­на­ва­но. То­ва бе­ше ед­но не­из­гла­ди­мо впе­чат­ле­ние, ко­е­то се раз­рас­на още по-сил­но в след­ва­щи­те дни. Ри­сун­ки­те и мис­ли­те за тях не на­пус­ка­ха ума ми и вся­ко зат­ва­ря­не на очи­те из­вик­ва­ше об­ра­зи­те им об­рат­но. Те по­раж­да­ха пред­чув­стви­е­то за не­що близ­ко и поз­на­то, но не­о­бяс­ни­мо, ко­е­то не поз­во­ля­ва­ше да бъ­де под­ми­на­то и да ос­та­не не­раз­бра­но.

Два-три дни след по­се­ще­ни­е­то на Ма­гу­ра, как­то обик­но­ве­но,  съз­на­тел­но се от­пус­ка­х дъл­бо­ко в лег­ло­то си, пре­ди да зас­пя. Обра­зи­те на ри­сун­ки­те из­ник­ва­ха в съз­на­ни­е­то ми, ед­ин след дру­г, един след дру­г. На то­ва не пре­че­ха от­во­ре­ни­те ми очи, впе­ре­ни в тъм­ния та­ван на ста­я­та. Не за­бе­ля­зах как и ко­га на та­ва­на се по­я­ви бле­до­жъл­та дъ­га от свет­ли­на с рав­но­мер­на ши­ри­на. Тя ми­на­ва­ше са­мо по та­ва­на и не про­дъл­жа­ва­ше по сте­ни­те. Ста­нах и оти­дох до про­зо­ре­ца, за да ви­дя от­ къ­де ид­ва свет­ли­на­та, но не на­ме­рих из­точ­ни­ка й, ни­то тя­ло­то ми хвър­ля­ше сян­ка вър­ху иви­ца­та. Та­зи свет­ли­на не ид­ва­ше от­вън и аз раз­брах то­ва мно­го доб­ре. Дъ­га­та на та­ва­на бе зна­ме­ние на моето соб­стве­но пос­ве­ще­ние в Ма­гу­ра, ко­е­то пред­сто­е­ше да се слу­чи. Пра­вил­ни­ят све­тъл об­раз стоя там око­ло по­ло­вин час и си оти­де съ­що та­ка не­за­бе­ля­за­но, как­то се бе­ше по­я­вил.

Пос­лед­ва но­во по­се­ще­ние на пещерата и нап­ра­ва­та на не­го­лям брой сним­ки. След то­ва га­ле­ри­я­та бе­ше зат­во­ре­на за по­се­ти­те­ли. За дълго време (от началото на 2008 до началото на 2014 година) галерията остана затворена и тези около 60 снимки, правени без ясна идея, бяха всичко, с което разполагах за проучванията си. Затова дълго време изследванията ми бяха не съвсем пълноценни – нито можех да видя точната подредба, нито точната форма на всички рисунки (стените са криви и от различни ъгли рисунките изглеждат различно),а се оказа и, че не съм снимал всичко.

През 2013 година има възможност да вляза там няколко пъти и направих още снимки, които ми помогнаха много, както и изчистиха някои заблуди от преди това.

Не­яс­но­та­та за сми­съ­ла на ри­сун­ки­те си ос­та­ва­ше, кол­ко­то и въп­ро­си „как­во е то­ва” и „как­во оз­на­ча­ват” да на­соч­ва­х към тях, а на­вяр­но те­зи не са би­ли вер­ни­те въп­ро­си. Гле­да­ ги, мис­ле­х ги и ни­що кон­крет­но не мо­же­х да раз­бе­ра, ос­вен ед­но. Жен­ски­те фи­гу­ри има­ха „ко­ла­ни” през кръс­та – хо­ри­зон­тал­ни чер­ти, а мъж­ки­те ня­ма­ха. На­ми­ра­ха се и ед­ни ся­каш сти­ли­зи­ра­ни мъж­ки и жен­ски фи­гу­ри, ко­и­то ня­ма­ха плът­но тя­ло, а са­мо „кра­че”. Жен­ски­те та­ки­ва бя­ха с „ко­ла­ни”, а мъж­ки­те – не. Ви­дях по­до­бия сред сим­во­ли­те, при­ли­ки меж­ду тях, и ви­дях съ­що, че съв­ре­мен­ни­те сим­во­ли за мъж и же­на са би­ли изоб­ра­зе­ни още то­га­ва в Ма­гу­ра и то със съ­що­то зна­че­ние, как­во­то ние им при­пис­ва­ме днес. Уди­вих се на то­ва, кол­ко древ­ни са съв­ре­мен­ни­те ни сим­во­ли и за пръв път до­пус­нах, че на­вяр­но го­ля­ма част от зна­ни­е­то в ри­сун­ки­те се е пре­да­ло през ве­ко­ве­те до съв­ре­ми­е­то ни.

За­поч­нах да ги ски­ци­рам, ка­то се ста­ра­е­х да ги пре­съз­да­да на­пъл­но точ­но. То­ва трая с ме­се­ци, ка­то по­ня­ко­га ос­та­вя­х всич­ко в от­ча­я­ни­е­то и без­си­ли­е­то си да раз­бе­ра сми­съ­ла им, а друг път се връ­ща­х към ски­ци­те с но­во вдъх­но­ве­ние. Зах­вър­лих всич­ки ски­ци и за­поч­нах на­но­во – то­зи път на един-един­ствен лист хар­тия (Фи­гу­ри 1 и 2). На не­го се пос­та­рах да под­ре­дя по­доб­ни­те фи­гу­ри от най-слож­ни към най-прос­ти и то­га­ва за пръв път на­ис­ти­на осъз­нах, че об­ра­зи­те от пе­ще­ра­та се из­граж­дат един от друг чрез оп­рос­тя­ва­не или ус­лож­ня­ва­не, а съ­що и чрез ком­би­на­ции по­меж­ду им. Вер­ни­ят въп­рос бе­ше не как­во зна­чат, а как са из­гра­де­ни.

Та­ка се по­лу­чи­ха три ре­да от ри­сун­ки, ко­и­то яс­но се раз­де­ля­ха ед­ни от дру­ги. С то­ва се от­кро­и­ха и „ро­до­на­чал­ни­ци­те” на те­зи три по­ре­ди­ци. То­га­ва ви­дях не­що, за ко­е­то бях го­тов – три­те на­ча­ла на би­ти­е­то – дух, ду­ша и мяс­то за осъ­щес­твя­ва­не – със­тав­ки­те на вся­ко окул­тно, маг­ьос­ни­чес­ко и сът­во­ри­тел­ско де­ло.

С три­те на­ча­ла се за­поз­нах де­се­ти­на го­ди­ни по-ра­но при ед­но от мно­жес­тво­то из­вър­вя­ва­ния на пъ­тя меж­ду се­ла­та Вър­бо­во и Чуп­ре­не. Змей­ски­те гла­ми, раз­по­ло­же­ни ус­по­ред­но на шо­се­то, бя­ха да­ва­ли та­ки­ва зна­ния и на дру­ги хо­ра в ми­на­ло­то, да­до­ха ги и на мен в оне­зи дни. То­ва до­ве­де до мно­жес­тво раз­мис­ли и прак­ти­чес­ки за­ни­ма­ния, ос­но­ва­ни на сми­съ­ла и вза­и­мо­дей­стви­е­то на три­те на­ча­ла.

В Ма­гу­ра вся­ко от те­зи три на­ча­ла по­раж­да­ше ре­ди­ца от сим­во­ли, ко­и­то се ком­би­ни­ра­ха по­меж­ду си, и от прос­ти и схе­ма­тич­ни ста­ва­ха слож­ни, плът­ни и те­лес­ни или пък се раз­ла­га­ха по об­рат­ния ред до със­тав­ни­те си час­ти. Опре­де­лих кой от ре­до­ве­те на кое на­ча­ло съ­от­вет­ства­ше и за пър­ви път, ця­ла го­ди­на след пър­во­то вли­за­не, раз­по­ла­га­х с яс­на сис­те­ма за про­чит на ри­сун­ки­те. За то­ва ме бе­ше под­гот­ви­ло и моето ин­же­нер­но об­ра­зо­ва­ние, ко­е­то бях за­вър­шил нас­ко­ро (в началото на 2008 година). То бе­ше пре­вър­на­ло тех­ни­чес­кия усет и ло­ги­ка­та ми в под­ре­ден сис­те­мен под­ход, шко­лу­ван да ана­ли­зи­ра и изяс­ня­ва ус­трой­ство­то, из­граж­да­не­то и вза­и­мов­ръз­ки­те.

Не­вед­нъж, в дъл­бо­ко­то си от­пус­ка­не пре­ди зас­пи­ва­не­, от­пра­вя­х ис­ка­не към Ма­гу­ра, не към пе­ще­ра­та, а към същ­нос­тта зад нея, да бъ­да неин уче­ник. Да изу­ча сми­съ­ла на ри­сун­ки­те и да по­лу­ча об­ра­зо­ва­ние на маг.

Пос­лед­ва­ха още три го­ди­ни, пре­ка­ра­ни в раз­чи­та­не на от­дел­ни еле­мен­ти и сим­во­ли, в тър­се­не на по­до­бия в съв­ре­мен­ни­те уче­ния, как­то и във все­въз­мож­ни про­уч­ва­ния на сле­ди­те на Ма­гу­ра в съв­ре­мен­ния свят. С то­ва се по­лу­чи ог­ро­мен обем от от­къс­леч­ни и час­тич­но свър­за­ни по­меж­ду си ста­тии, есе­та и трак­та­ти, ко­и­то за­пис­ва­х в блог (www.kikowsky.blog.bg). Изглеж­да, че на пе­та­та го­ди­на пре­ми­нах сво­е­об­ра­зен праг в сво­е­то съз­на­ние и ус­та­но­вих у се­бе си уме­ни­е­то със за­вид­на, от глед­на точ­ка дос­ко­рош­ни­те труд­нос­ти, ле­ко­та да че­та сце­ни­те. То­ва бе­ше ре­зул­тат от дъл­го­то нат­руп­ва­не на раз­би­ра­не за ри­сун­ки­те и раз­ви­ва­не­то на уме­ни­е­то да след­ва усе­та си.

Но резултат не само на това. Докато търсех смисъла на рисунките, се сетих, че символите могат да се разполагат по „шахматните“ полета, понеже такова нещо е показано на едно място. По-късно узнах, че буквите ни произлизат от тези символи и започнат да изписвам конкретни думи във въпросните полета. Знаех, че това е особено качествена магия, за която ще говоря по-късно.

Тогава сам на себе си направих една съвкупност от магии, които да ми помогнат да прочета рисунките и сцените. Трудно е да се повярва, но само след месец започнах да чета сцените. Дотогава разпознавах значението само на отделни символи. Да, натрупаното познание и осмисляне бяха безценни, но магията катализира процеса.

Тръг­вай­ки от усе­та си за раз­ми­на­ва­не меж­ду то­ва, ко­е­то ви­дя­ха соб­стве­ни­те ми очи, и оно­ва, ко­е­то ми се пред­ла­га­ше ка­то обяс­не­ние, и ми­на­вай­ки през не­съг­ла­си­е­то с на­уч­ни­те обяс­не­ния и най-ве­че с пъл­ния от­каз на на­у­ка­та се­ри­оз­но и все­от­дай­но да по­тър­си за­пи­са­но­то зна­ние, започнах соб­стве­но про­уч­ва­не, от­не­ло го­ди­ни. Едно про­уч­ва­не, в ко­е­то ня­ма­ше пред­ва­ри­тел­ни съ­об­ра­же­ния и ог­ра­ни­че­ния, а са­мо не­у­то­ли­ма жаж­да да се раз­бе­ре ис­тин­ско­то зна­че­ние на пос­ла­ни­е­то. Едно не­об­ре­ме­не­но про­уч­ва­не, за­поч­на­ло с пъл­но нез­на­ние и пре­вър­на­ло се в об­ра­зо­ва­ние, пре­по­да­де­но ми от Ма­гу­ра по ней­ни­те при­вид­но аб­сур­дни на­чи­ни.

Всич­ки те­зи нат­ру­па­ни ма­те­ри­а­ли и тъл­ку­ва­ния, ко­и­то се по­ро­ди­ха по вре­ме на тър­се­не­то, би­ха се съб­ра­ли в ед­на ог­ром­на и не­яс­на кни­га, ко­я­то по­ве­че би обър­ка­ла чи­та­те­ли­те, от­кол­ко­то да им по­мог­не да раз­бе­рат. Въз­ник­на нуж­да­та от ед­на яс­на, прос­та и от­кро­ве­на рам­ка, в ко­я­то да се пос­та­вят най-важ­ни­те не­ща. Та­зи рам­ка се ока­за древ­ни­ят про­цес на пос­ве­ща­ва­не, кой­то да­леч не е из­чер­пвал обу­че­ни­е­то на ма­го­ве­те, но им е да­вал ос­но­ва­та за по-на­та­тъш­но­то раз­би­ра­не и раз­ви­тие.

По вре­ме­то на сво­е­то ма­гур­ско прос­ве­ще­ние много пъти бях спо­хож­дан от при­тес­не­ния. При всич­ки­те пи­са­ния, схе­ми и по­яс­не­ния, ко­и­то бях нап­ра­вил,  не ви­дях ис­тин­ски раз­би­ра­щия плам в очи­те на чи­та­те­ли­те си. Може да очаквам твърде много, все пак хората не живеят само за Магура. Познах ри­сун­ки­те и по­вяр­вах в тях та­ка, как­то мо­же ги поз­нае са­мо съз­да­те­лят им, ос­та­вил си за­пис за бъ­де­ще­то, в ко­е­то ще се пре­ро­ди от­но­во. Раз­би­рай­ки, че вре­ме­то на поз­на­ни­е­то от ри­сун­ки­те още не е съвсем дош­ло и, че тлен­ни­ят ми жи­вот в ня­кой ден ще се из­чер­пи, ре­ших да оформя последователно про­уч­ва­ни­я­та си в пол­за на бъ­де­ще­то.

Се­га, с нас­то­я­ща­та кни­га пред­ла­гам на чи­та­те­ли­те си да опоз­на­ят ри­сун­ки­те от Ма­гу­ра по един мно­го по-сък­ра­тен път, пред­ста­вен под фор­ма­та на древ­ни­те пос­ве­ще­ния, ко­и­то са из­вър­шва­ни в пе­ще­ра­та. Та­ка „Пос­ве­ще­ние в Ма­гу­ра” пред­ста­вя ос­нов­ни­те прин­ци­пи във въз­мож­но най-по­пу­ляр­ния им вид, ка­то ос­та­вя всич­ки под­роб­нос­ти и за­дъл­бо­че­ни раз­мис­ли за дру­ги кни­ги по въп­ро­са. Основ­но­то тук е да се по­ка­же дру­ги­ят пог­лед към ри­сун­ки­те, но за разлика от 2013 година има за цел и да докаже правотата на твърденията. През 2013 година не разполагах с толкова данни и с изпипани и нагледно илюстрирани логически нишки. Ако тогава исках само да покажа, че има и друг поглед към рисунките, сега тезите ми са като в учебник. Но искам и да събудя у читателя собствения му усет за нещата и да го окуража да му се довери и да го последва.

От 2008 до 2013, че даже и до средата 2014 година не само някои мои познати и непознати, но и аз самият често се чудех дали това е вярно и не са ли само фантазии. Но само почакайте да видите какво намерих после. Така че, чувствате ли, че нещо е вярно – все някой ден това ще се докаже.

В то­ва встъп­ле­ние мно­гок­рат­но упот­ре­бих ду­ма­та „у­сет” и ста­ва яс­но, че ця­ла­та кни­га и пред­ло­же­ни­ят от нея про­чит се ос­но­ва­ват имен­но на не­го. При­чи­на­та е, че усе­тът е въ­тъ­кът на поз­на­ни­е­то, той е из­ви­ра­що­то от дъл­би­ни­те на съ­щес­тво­то от­кро­ве­ние, ко­е­то се явя­ва пъ­те­вод­на свет­ли­на за ума и съз­на­ни­е­то. Усе­тът е мно­го по-це­нен от до­ка­за­тел­ство­то. До­ка­за­тел­ство­то е та­ко­ва са­мо в рам­ки­те на ня­как­ва сис­те­ма от пред­по­ло­же­ния, то ня­ма аб­со­лют­на стой­ност. Един и съ­щи факт, на­ри­чан до­ка­за­тел­ство, до­каз­ва ед­но в ед­на сис­те­ма от пред­по­ло­же­ния и не­що дру­го – в дру­га сис­те­ма от пред­по­ло­же­ния. А усе­тът е соб­ствен и е про­яв­ле­ние на дъл­би­ни­те ни ка­то от­клик на пос­тъп­ва­ща­та в съз­на­ни­е­то ни ин­фор­ма­ция. Дъл­бо­ка­та ни същ­ност не за­ви­си от ни­как­ви сис­те­ми от пред­по­ло­же­ния, тя е аб­со­лют­на. Ня­ма поз­на­ние, ко­е­то се гра­ди на до­ка­за­тел­ство­то, за­що­то със съ­щи­те до­ка­за­тел­ства ня­кой друг ще до­ка­же не­що дру­го. Поз­на­ни­е­то на­ми­ра­ме един­стве­но у се­бе си.

Да­леч не на пос­лед­но мяс­то по сво­е­то зна­че­ние, „Пос­ве­ще­ние в Ма­гу­ра” е част от лич­на­та ми бла­го­дар­ност към всич­ки в древ­нос­тта, ко­и­то по­ло­жи­ха уси­лия да съз­да­дат то­ва пос­ла­ние и да го пре­да­дат до на­ше­то съв­ре­мие, както  и да създадат и поддържат съвременното човечество просветено.

Един­стве­ни­ят на­чин да оце­ним тях­но­то де­ло, све­тог­лед и жи­вот, а съ­що и прос­ве­те­но­то бъ­де­ще на чо­ве­чес­тво­то, в ко­е­то те са вяр­ва­ли, е да се опи­та­ме ис­тин­ски да ги по­чув­ства­ме и раз­бе­рем.

Та­зи кни­га тряб­ва да се че­те по ед­на гла­ва на ден и днес читателят трябва да спре тук.

Фигура 1. Част от скиците

Фигура 2. Друга част от скиците

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: