Skip to content

1. МЕТОДОЛОГИЯ

януари 5, 2016

Как разучавах рисунките от пещерата Магура и околността на Белоградчик

В началото и почти до сега не съм мислил за това, че имам и следвам някаква методика. Беше ми интересно и се занимавах с въпросите. Сега описвам начина на работа, за да се знае как съм го направил.

  1. На първо място и във времето, и по значимост, защото изобщо ме насочи към търсенето на смисъл в рисунките от Магура, е усетът. Да имаш усещането, че в нещо има смисъл е онова, което ще те насочи. В усета се съдържа и мотивация за действие.
    Първият от методите ми е да усещам. Да усещаш значи да не бързаш да прецениш обекта или явлението, а трябва да го оставиш да бъде и да ти „каже“ за себе си.
    Навярно усетът е способността ни да долавяме веществено непроявени качества на обектите и явленията. Усетът прилича на осезанието, което се осъществява от кожата. При усета ти нямаш напълно точна представа за обекта на „изследването“, то е като да го опипваш. Усетът е безсловесен и всъщност много трудно се изрича. Поради това е и много трудно да се сравняват усещанията. Но дава най-обща представа за нещата.
    За да може да се използва като метод, усетът трябва да бъде възпроизводим – колкото и хора да имат усет за едно и също, усетът на всички трябва да е еднакъв. Тогава усетът може да има научна стойност.
    Но, може би и навярно е именно така, усетът има различни степени и форми на развитие. Независимо, че биха чели една и съща книга, всички хора бива я възприели различно според себе си.
    Затова и усетът не бива нито да бъде единствения инструмент на изследователя, нито да бъде отхвърлян. В по-късни етапи информацията от него трябва да се прецизира с други средства.
    Усетът е като опипването в тъмна стая – със сигурност ще ни помогне да се ориентираме и придвижваме.
    Смятам, че обектите и явленията притежават и отвъдна същност, освен това, което можем да наблюдаваме с тялото си. Ние също имаме такава същност и тя може да се докосва до нещата. Именно тогава възниква усетът – форма на познание отвъд веществото.
    Усетът може да се управлява – той може да бъде насочван в една или друга посока, към едно или друго явление, към един или друг негов аспект. Както можем да насочваме ръцете си да опипват едно или друго.
    Намирам, че усетът е важен най-вече за откривателя, защото го насочва какво и къде да търси, но е от голяма полза и на изследователя, ако го притежава.
  2. На второ място сред използваните методи е наблюдаването. Гледам нещата, за да ги видя. Гледам ги, за да ги запомня. Гледам ги, за да се впечатля.
    Особено полезно за изследователя е да се впечатли от обекта си на наблюдение, защото така той го влага в себе си. След впечатляването умът бързо и лесно сравнява особености, с голяма готовност мисли върху обекта, много по-склонен и да се задълбочава.
  3. Следват асоциациите с познати неща. Когато си впечатлен, асоциациите започват да идват от само себе си. Тук трябва да се внимава, защото не всички асоциации са верни. Например, двойно триъгълното тяло на фигурите в Магура не означава, че това са хора с рокли и с роби, но пък е полезна и правилна асоциацията, че става дума за хора.
    На първия етап на асоциацията това може и да не бъде осмислено, затова е добре последващите размисли да проверят предположението.
    При асоциацията е най-голямата опасност да бъдем първични и културно затруднени.
  4. Сравняването е много полезен метод. Можем преднамерено или напълно случайно да издирваме подобни символи, или пък можем да се сетим за вече известни ни, които изглеждат така. Можем дори да сравняваме елементи от символите.
    Така ползваме чужди и собствени опит и познания. Важно е, обаче, да проверим дали тези сравнения водят до смислен прочит.
  5. Премислянето на сравненията ни дава възможност да оценим дали един или друг прочит са истинни. Трябва винаги да си даваме сметка, че различните тълкуватели може и да не са разгадали смисъла на символите. Независимо дали са признати от някого или не, полуфабрикатните сведения трябва да минат през проверката на собствената ни логика.
    Например, аз не се съобразявам с това, което се твърди, ако то не довежда до смисъл или, ако считам, че е грешно.
  6. Категоризирането е особено полезно в случая на рисунките от Магура, защото там има многобройни групи от подобни символи. Това явление съм го срещал в много малка или никаква степен при други скални или пещерни рисунки, които са ми известни. И искам да натъртя, че не използвам примитивната категоризация на „клавиформи“ и други подобни, която се основава на онова, на което символът прилича на някой изследовател, сякаш животно е драло с ноктите си по стената. Става дума за приложимата в Магура категоризация по съдържание на подобни елементи, по подобни пропорции, по степен на сложност.
    Това е първата действително научна крачка в изследванията, описана тук. Предишните са настройка на психиката.
  7. Разбирането, че рисунките са символи, а не са пресъздаване на реални обекти и действия, както и разбирането, че символът отразява функционалната същност на обектите и явленията, а не външното подобие! Всеки елемент на символа е част от функцията му, негово съществено качество.
  8. Анализ на символите. Добре е да имаш инженерна подготовка, за да си настроен да мислиш, че всеки обект се състои от части. Така разбираш, че символите са съставни, а не са монолитни и неделеми обекти.
    Осъзнавайки това, човек може да си състави списък на повтарящите се елементи.
    Уникалността и голямата сила на рисунките в Магура е, че всички рисунки са изградени от малък набор повтарящи се елементи. Това е като азбука, в която познаването на значението на отделните елементи позволява прочита на смисъла на целия символ.
    Тук трябва постоянно да се проверява логически дали предполагаемото значение на елемента довежда до смислен прочит. Трябва да се отсеят само тези виждания за значението, които създават смисъл и с тях да се работи по-късно.
  9. Вземане на смисъл от известен символ. Много мощен подход. В Магура съществуват символи, които използваме и сега и знаем тяхното значение. Такъв е символът за жената, който широко се използва в пещерата. Той е почти еднакъв със символа за мъжа, разликата е само във водоравната черта през „крачето“. От тук става ясно значението на хоризонталната черта и то се използва после при прочитането на останалите рисунки.
  10. Аналогията е сред най-мощните познавателни инструменти, защото много и много обекти и явления са изградени по подобрен начин и знанието за един от тях позволява бързото осмисляне на останалите.
    Раздробяването на рисунките от Магура на повтарящи се елементи позволява да се направи аналогията с азбуката. Така елементите отговарят на буквите и имат своя смисъл (но прочитът не е фонетичен, а графичен). Различните символи, които са съставени от тези елементи, наподобяват сричките и думите, а съвкупностите от символи са като изреченията.
    Така разполагам със система на разчитането, която ми дава възможността да не гадая и да не си измислям несъстоятелни тези, ами да чета.
    Голямата сила на моя подход в разчитането на рисунките от Магура е, че познанието ми за тях произлиза от тях, от най-дребната тяхна част и по собствена логика се надгражда до прочит. Аз не отивам в Магура с познания и представи от друго място, които се опитвам да наложа върху рисунките, а питам самите рисунки какво значат. Големият ми късмет беше, че предварително не знаех нищо и заради това можах да започна от най-простото.
  11. Освен да се разбира смисълът на отделните елементи, трябва да се познава и разбира и смисълът от по-високо равнище, който се получава от съчетаването на елементите. Синтезът на елементите променя смисъла и прочита на целия символ според особеностите на подредбата. Това е граматиката на символите.

Освен посочените тук методи, ползвам и други, които не могат да бъдат измерени и проследени.

  1. Вглъбяване в символа. Това е дълго, съсредоточено наблюдение на символа, което има за цел да накара цялото подсъзнание да откликне на неговия образ и на усещането за него. Идеята е, че подсъзнанието ни е безкрайни дълбоко и е всъщност цялото Битие. Считам, че подсъзнанието ми ще откликне на образа и произведе ехо, което в някакъв момент ще дойде до съзнанието ми.
    Съсредоточеното наблюдение на символите има различни форми – гледам снимки, гледам техни рисунки, паля чаени свещи, подредени в същата форма и т.н. Обикновено, 2-3 след такова занимание бивам осенен от идея или прозрение за значението на символа. След това се заемам да проверя логически дали това значение води до смислен прочит.
  2. Отпускане в символа. В някои случаи се съсредоточавам върху символа, а след това се отпускам дълбоко и започва процес подобен на сън, в който съм напълно съзнателен, но тялото ми спи. В това състояние имам различни видения. Считам, че това занимание е нещо като полу-съзнателно търсене на сродства на символа в подсъзнанието.
  3. Предизвикване на символи. В този случай рисувам внимателно различни символи или ги изработвам от различни материали. Понякога си представям, че се превръщам в символа или, че той върви навсякъде с мен. Целта е се предизвикат ситуации и събития, породени от символа, които да наблюдавам и така да разбера още за значението му. Така да се каже, гледам да изживея символа и така да се досетя до какво се отнася.
  4. Магии. Правил съм върху себе си магии, които да ми помогнат в разчитането.

Приложението на тези методи ще бъде разказано или направо показано по-нататък.

Употребата им беше необходима, защото рисунките не са плод на нашия съвременен ум, те произтичат от хора, които са мислили различно и дори може да са имали различно устройство на мозъка, ако това са били неандерталците. Да не говорим, че културата им е съвършено различна от нашата.

Половин година опитвах да проумея рисунките само с логика и успехите ми бяха бледи, макар във всяко свободно време да мислех само за това. Тогава схванах, че трябва да мисля като онези хора.

Единствения начин беше да наблюдавам това, което са направили, да го наблюдавам толкова много, че да го почувствам. Затова беше този огромен процес от психически занимания с рисунките, за да се настроя. Това продължи пет години. След това логическото подреждане и обяснение стана много бързо – за около две години.

Сега разбирам записа (не всичко, а голяма част) сякаш е нещо естествено за ежедневието ми и, когато го обяснявам на някого, той също бързо го разбира. Но още не съм видял някой, който да го разбере от пръв поглед – защото е плод на друг ум. Голям път се измина за нещо уж просто.

 

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: