Skip to content

Гласове в Галерията с рисунките в Магура

юни 3, 2015

Това, което ще разкажа сега, е странно и като да не е за вярване. Ама не беше халюцинация, защото двама души обективно го наблюдавахме.

Доста време не съм живял в Белоградчик и повечето хора не ги познавам, въпреки че градът има малко население. Сега от няколко месеца съм в града и се сприятелих с няколко души. Един от тях ме помоли да го разведа из цялата пещера, защото преди това не бил влизал.

Избрахме работен ден, защото така пещерата се посещава най-добре, тъй като има по-малко туристи. Най-добрият вариант е да я посетиш, когато няма други хора.

Та отидохме днес сутринта и изчакахме една група д амине напред, за да вървим сами. Като магурски деятел, мен ме пускат сам с групите ми и ми дават достъп до галерията с рисунките. Тя е отделна галерия, която си има врата с катинар.

Като влязохме в галерията, затворих вратата с катинара, така че да не влизат други, докато бяхме вътре. Предварително проучих, че няма групи за рисунките, та това можеше да се направи, без да развалим на някого посещението.

Усамотението е най-добрият ти приятел, когато искаш действително да разгледаш нещо.

По някое време бяхме вече по-навътре в галерията – чак преди Слънчевата зала, която е завършекът на галерията. Чу се нещо като басово скърцане – като че ли някой отваряше вратата на галерията, обаче дори да беше така, не бихме могли да чуем този звук заради разстоянието и множеството завои и стеснявания. Там, дори като говориш, не се чува на повече от 15-20 метра. А и звукът дойде някак си от близо до самото място, на което се намирахме, и някак отгоре.

След 2-3 минути звукът се повтори, ама тоя път вече като да се чуха и някакви хора. Помислихме си, че след малко ще дойде някой да развали качественото разглеждане в условия на усамотение. Сякаш хората да бяха на 20-30 метра и аха да дойдат при нас. Ама никой не дойде.

Продължихме разглеждането още доста време и дори отидохме в една зала по-назад, която не е благоустроена. Доста време мина, докато си тръгнахме.

На излизане от галерията се видя, че вратата не е била отваряна, защото всичко беше точно така, както го бях оставил.

Там съм чувал гласове и преди, когато за около 15 минути останах сам при угасено осветление. Тогава си го обясних, че това е халюцинация от преекспонирано интерпретиране на различните шумове и тъмнината.

Обаче това днес не беше халюцинация, защото го чухме двама души.

А съм чувал и друг разказ за гласовете от Галерията с рисунките. Дългогодишна екскурзоводка в пещерата ми е споделяла, че никак не харесвала да минава сама през галерията, защото нещо я притеснявало и понякога се чувало гласове.

Аз също се чувствам много особено и даже неприятно, когато минавам сам през галерията. При само 1-2 души го има това усещане. Като са големи другите, го няма.

Като това да не е част от твоя сват, като да е част от някакъв друг свят. Едно древно усещане има там и нещо чуждо.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: