Skip to content

Накратко за появата на човека по магурските земи

януари 6, 2015

СЪВСЕМ НАКРАТКО ЗА ЗНАЧИМОСТТА НА МАГУРСКИЯ ЗАПИС

Рисунките от пещерата Магура, намираща се в Северозападна България, на около 25 км от град Белоградчик, описват принципите на сътворяването на света и на човека, но не на човешкото тяло, а на човешката душа и на поставянето й в тялото. Същите рисунки описват и важно събитие, настъпило преди 43 000 – 42 000 години, след което хората от онова време са започнали да считат себе си за хора. Рисунките ясно заявяват, че преди това човекът не е считал себе си за човек. Именно при това древно събитие, според пещерните изображения, човешката душа е въплътена в съществувалото вече, анатомически съвременно човешко тяло и от този момент започва да се отчита човешката история.

Тези рисунки описват и най-важните за нас космически и планетарни принципи с прецизността на научен труд, а също така съдържат и точни сведения за важни събития от човешката история като планетарен катаклизъм, който едва не затрил човечеството. Изобразени са в специално избрана галерия на пещерата, така че да оцелеят за възможно най-дълго време. Очевидно е, че те представляват библиотека на най-важните човешки познания изобщо и точно за това са създадени – да ги съхранят, така че те да могат да бъдат разпространявани сред хората във всички времена, когато човешкото просветление е било поставяно под заплаха. На основата на тази библиотека са извършвани посвещавания на хора, които на свой ред са разнасяли познанията по различни части на света, с цел човешката душа да бъде поддържана  човешка – хората никога повече да не се връщат в предмагурското си натурално, непросветено и неосъзнато състояние. Така рисунките от пещерата Магура и хората, които са разпространявали техния смисъл през десетките изминали хилядолетия, представляват най-древната школа на съвременния човек – Магурската школа. Тя е на повече от 42 000 години.

Разпространяваните от школата познания и учения са дали основата на огромно множество от съвременни религии, философии, традиции и учения. В Магура е изобразена Богинята-майка, която ражда всичко – това е оновата на Паганизма, на култа към плодородието. Изобразено е оплождащото начало, представено чрез Слънцето, което е източникът на духа и енергиите или портала, през който те навлизат и се проявяват в нашия свят. Така се създава дуализмът между Богинята-майка и Богът-слънце, който е в основата на Богомилството. В Магура е изобразена триединната Богиня-майка и това е първата изобщо концепция за триединно божество, която много по-късно е заета от Християнството. Магурската Богиня-майка е и прототипът на много по-късната елинска богиня Хекате. Един от аспектите на триединната магурска е Великият учител на човечеството, от когото идва цялото ни познание и просветление. В Магура е представена и сцена на прераждане на човек, където в сексуалния акт на зачатието има трима участници – мъж, жена и душа, която да се прероди. Това е именно основата на Будизма, а също и на ранното Християнство, от което на църковните събори прераждането е било цензурирано. В пещерата е описано и пришествие на божествен човек, който спасява човечеството от планетарен катаклизъм преди около 25 400 години, когато започва Последната ледникова епоха. Това е първото изобщо твърдение за идването на син божи, който е спасител – сами можете да се досетите, коя религия много по-късно поставя това твърдение в основата си, а чрез Магура узнавате от къде е неговият произход. Рисунките описват и как Богинята-майка изполва един от лъчите на Слънцето, за да сътвори женския дух – това е историята за сътворяването на жената от реброто на мъжа. В Магура също така се намират всички символи от астрономията и алхимията. Там са налични и половината от буквите на Кирилицата, огромен брой от прабългарските или още келтски руни. Налични са и множество подобия на буквите от Глаголицата и от азбуката на коптите. Съвременните символи за мъж, за жена, символът за сърце, който използваме днес – всички те идват от магурските рисунки. Те описват и тантрическа сексуална сцена; описват развитието на човека като личност чрез развитието на неговото сексуално съзнание; рисунките описват орбитата на Земята около Слънцето, като показват четири особени точки – слънцестоянията и равноденствията. Сведенията в рисунките относно това са съвършено верни – те изобразяват Земята най-близо до Слънцето по време на зимното слънцестоене и най-далече от него по време на лятното слънцестоене – това е удивително, защото доказва еднозначно, че хората от онова време са познавали орбитата на планетата ни и разстоянието до Слънцето. Използваният в Магура символ за зимното слънцестоене, което е именно по Коледа, прилича точно на сурвачка. Известно е, че сурвакането се прави в първия ден от новата година, но не както сега грешим да го правим на първи януари, а едно време новата година е започвала на Коледа – в първия ден, в който продължителността на деня започва да нараства. Това е една уникална българска традиция, която ние сме наследили чак от магурската култура. Магурските фигури присъстват и в чипровските килими, а мартениците Пижо и Пенда имат за прототип мъжките и женските фигури от пещерата. Там са дадени още и сведения за синодичния и орбиталния период на Луната, представена е продължителността на седмицата и на месеца, записани са данни за овулацията и нейното протичане, за продължителността на бременността и развитието на ембриона и т.н. Показно е, че химичните елементи произлизат от звезда, предшествала нашето Слънце, което е съвършено вярно.

Древни магурски познания са преминали като традиции при българите, които населяваме същите територии, но са достигнали и огромна част от света. Поне 199 населени места по света (от Средна Европа, през Близкия изток и Северна Африка, през Индия и Бангладеш до Япония) носят името Магура, а повече от 2 000 други населени места и местности носят особено близки негови подобия, което и маркира пътя на разпространение на магурската култура. Чак там е занесена богинята Ма Гу в Китай и Маго в Коря, която има точно същите епитети като Богинята-майка от Магура. Божествени същества с подобни имена има в индийския пантеон и в много митологии по света.

В днешно време ние, българите имаме огромното предимство коренът на просветленото човечество да се намира на наша територия и да сме хората, които имат най-големия потенциал да го разберат, защото у нашите традиции е преминало най-много от него. Уверен съм, че разбирате приложния потенциал на този факт. Представете си само културната връзка с Индия и Китай – половината от световните пазари!

За всички тези твърдения, а и за още много други, разполагам с доказателства. На Вашето внимание:

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА СМИСЪЛА НА МАГУРСКИТЕ РИСУНКИ

Настоящият прочит е абстрахиран от досегашните опити за тълкуване на магурските рисунки и особено от академичните опити, тъй като те са повърхностни, типови, без особен размах, с пренебрегване на огромна част от рисунките, буквални са и сякаш слепи – не виждат безбройните подобия във всевъзможни учения и религии по света – сякаш Магура е сама за себе си и така пропускат да открият, че нейните рисунки са в основата на културното развитие на цялото съвременно човечество. А моите любителски проучвания, без специална подготовка, финансиране и подкрепа, откриха стотици еднакви символи, божествени същества и философии по целия свят, с което установих, че Магура е била най-важната школа на цялото човечество, а нашата пещера е нейното ядро. В Магура буквалният прочит на рисунките е неприложим, защото довежда до безсмислици от рода на хора без глави – още тук стандартната наука би трябвало да осъзнае, че греши. Напротив, рисунките са създадени от хора с различно от нашето мислене и ние не трябва да насилваме рисунките да се съобразяват с нас и да имат този смисъл, който ние очкаваме. За да разберем записа, трябва да мислим като хората от онова време, а не като себе си. Когато учим чужд език, ние се съобразяваме с езика, а не настояваме той да приеме нови правила, каквото бихме желали.

Съвършено важно и от решаващо за прочита значение е да се разбере, че рисунките от пещерата Магура са символи и абстракции. Известно е на световната научна общественост, че най-старите пещерни и скални рисунки от преди около 40 000 години са абстрактни, което се дължи на влиянието на неандерталците, и че едва на по-късен етап рисунките стават буквални и реалистични. Погрешното датиране на изображенията от Магура кара учените да смятат, че имат пред себе си натуралистични изображения от много по-ново време, които трябва да четат буквално.

Всевъзможни са хипотезите за възрастта на магурските рисунки. Намирам повечето от тях за погрешни, обусловени от закоравели представи и стремеж към комформизъм с наложените тези и поради това ненаучни и неверни. Няма как едно изследване да е научно, ако още в началото си то е предопределено от представи и очаквания – така резултатът ще е задължително неверен. Това се е случвало до сега и прочитите на рисунките са пълен абсурд. Мога с математическа прецизност да онагледя, че друг е верният прочит към рисунките и те не са плод на едно ниско интелектуално и културно равнище. Това не са танцуващи безглави жени, жезли и ритуали.

В пещерата Магура съществуват десетина рисунки, които изпъкват на фона на стената. Нанесеното багрило – фосилизирано прилепно гуано, служи като запечатка на стената и я предпазва от ерозия. Така скалата под рисунките не ерозира, докато околната стена ерозира и се оттегля назад с времето. Тези десетина рисунки изпъкват с до един сантиметър. За да се оттегли толкова много пещерната стена, е потребно наистина много време, тъй като условията вътре са изключително постоянни – липсват течения, промяна на влажността и температурата (именно затова е избрана тази галерия, за да оцелеят рисунките). Нека геолозите кажат колко време е нужно за това, аз съм чувал тези, че са нужни поне 40 000 или дори 100 000 години за тази ерозия при тези условия. С това имаме десетина особено древни рисунки. Останалите около 700 рисунки не изпъкват на фона на стената, а някои от тях се намират в области с множество избледнели петна, дори и на места, които сякаш са били издрани в миналото, което говори за по-късно дорисуване. С това възрастта на рисунките не е еднозначна. Какво значи това – ще се покаже по-късно.

Интересно сведение представлява малка плочка от слонова кост, намерена в пещера в долината Ач в Германия (Фигура 1).

orion

Фигура 1. Плочицата от слонова кост.

От едната страна на плочицата е изобразена човекоподобна фигура, чието тяло прилича на пясъчен часовник и се състои от два обърнати един срещу друг и съединени с върховете си в кръста триъгълника, а ръцете са извити в дъга около главата. Възрастта на плочицата е 32 500 години. Интересното в това изображение е, че то е напълно еднакво с човекоподобните рисунки от Магура.

Фигури 2 и 3 показват съвършено еднозначно, че на плочицата от долината Ач в Германия е изобразена магурска фигура. Така без всякакво съмнение разбираме, че магурските рисунки са на възраст поне 32 500 години, щом от тях е могло да се направи копие – те със сигурност вече са съществували по онова време.

male figures small

Фигура 2. Мъжките човекоподобни фигури от Магура.

female figures small

Фигура 3. Женските човекоподобни фигури от Магура.

Съвършено сигурно е, че магурските рисунки са първообразът, а плочицата – тяхно копие. Плочицата принадлежи на т.нар. Оринякска култура (Aurignacian), която е достатъчно добре проучена и представя заселването на Европа от кроманьонците, които са анатомично съвременните хора, т.е. има се предвид, че като устройство на тялото си те са като нас, но се предполага, че са различни от нас като менталност – те все още не са съвременни хора. Това е заключила археологическата наука на основата на намираните находки, защото сложността на находките показва доколко сложен ум ги е създал и е боравил с тях.

720px-Aurignacian_culture_map-en.svg

Фигура 4. Основни центрове на концентрация на Оринякската култура.

nature03103-f1_2

Фигура 5. Придвижване на кроманьонците из Европа. Числата означават десетки хиляди години назад преди настоящето. Например, 40/43 означава преди 40 000 – 43 000 години.

Като добавим данните от Фигури 4 и 5, става ясно, че кроманьонците са се намирали на територията на Северозападна България преди 43 000 – 40 000 години, а Магура се намира именно в Северозападна България. Няколко хиляди години по-късно кроманьонците заселват и територията на Германия. Ето това е пътят, по който изображението е било пренесено от Магура в Германия – чрез препис върху плочица. Това също показва, че от магурските рисунки са правени преписи, което подкрепя виждането, че рисунките от Магура действително са библиотека. Преписите са били необходими на магурските адепти, за да пренесат конкретни данни, които иначе биха могли да забравят. Пак чрез тези преписи, много по-късно възникват и иконите –  те също са плод на работата на Магурската школа – тялото върху плоскостта се превръща в светец, а ръцете около главата – в ореол. А самите изрисувани стени на пещерата след десетки хилядолетия се превъплъщават в храмовите стенописи, където проповедник просвещава вярващите – подобно на процеса на обучение на адепти в някогашната Магураска школа.

ReligionTree

Фигура 6. Виждане за еволюцията на световните религии.

На Фигура 6 пък е представено едно виждане за развитието на световните религии, където е показана и магурската философия, макар авторът на диаграмата, а и световната научна общественост, да не знаят за Магура – те обаче намират нейните проявления косвено – през други произлезли от нея учения. Тук магурската философия е показана като Европейски анимизъм, което е култът към плодородието, но това разбиране за култ към плодородието е силно ограничено в сравнение с познанията, представени чрез магурските рисунки.

European animism

Фигура 7. Обозначение на
Европейския анимизъм.

Използваният символ (Фигура 7) за обозначаване на Европейския анимизъм е именно една интерпретация на магурските рисунки. Тази философия, според натрупаните данни, произлиза в Европа преди около 42 000 години – забележете – в Европа по времето, когато кроманьонците се намират в Северозападна България, в Дунавската равнина – там е и пещерата Магура. Това всъщност е и геометрическия център на Балканския полуостров.

Очевидно е от множество източници, че когато кроманьонците стъпват в околностите на Магура, с тях се слува нещо много важно – те получават цяла една нова философия. Това събитие е отразено в самите магурски рисунки.

cultivation scene

Фигура 8. Т.нар. „Ловна сцена“ от пещерата Магура, която всъщност е сцената на цивилизоването.

На Фигура 8 е показана основната част от т.нар. „Ловна сцена“. Нарича се така, защото на предишните изследователи им се е сторило, че фигурите от долния ред на сцената изобряват ловен процес на примитивните хора, които, както всички много добре знаем, са изобразявали сцени от ежедневието си. Виждаме в дясно група от животни, а в ляво хора с куче и лък – неизбежно е веднага да си помислим, че става дума за лов – нещо, което разбираемо е вълнувало древните хора с техния тесен светоглед и ограничени познания, нещо което задължително очакваме от тях – такива са нашите представи.

Ако в тази сцена се обърне по-сериозно внимание на детайлите, ще се види, че това изобщо не е ловен процес, нито е някаква битова и ежедневна дреболия, а е описание на едно от най-важните събития в човешката история.

На първо място, животните не са животни (Фигура 9) – това не са буквални същества, които наистина са съществували. Само най-лявото наистина прилича на голяма птица – щраус или ему. Трите в средата са двуноги и следва да са птици, но е съвършено неизвестно да са съществували птици с ръце, уши, рога. Някои хора спекулират, че това са всъщност елени, но в Магура има изобразени няколко елена и те са изобразени наистина умело. Затова трите животни в средата не са елени, които поради неумение са нарисувани така – това са нереални птици и те са нарисувани по този начин съвсем нарочно, както и всички други рисунки, за да се подчертае нещо, което трябва да носи конкретен смисъл за читателя, а именно, че тези животни са метафора – това е указание „не чети буквално, а чети метафорично“. Най-дясното животно от групата е четириного и на пръв поглед е откровен динозавър. Не е известно по онова време да са съществували динозаври, което потвърждава разбирането, че тези животни са метафора, както и цялата „ловна“ сцена.

jivotnite

Фигура 9. Т.нар. животни от Сцената на цивилизоването.

Не е само това, но всички те са изобразени различни, което също носи информация – каква е тя – след малко.

horata

Фигура 10. Т.нар. ловци.

Фигура 10 представлява друга част от сцената, в която са представени група хора и едно куче. За тях се твърди, че са ловци, защото този най-вдясно е с лък, а този най-вляво е с центробежна прашка, а освен това имат и куче. Съвършено очевидно е още с първия поглед, че това е пресъздаване на лов.

Но да направим и втори поглед, да не се оставяме само на първия. Например, много мошеници разчитат на нашия първи поглед, защото са умели психолози и знаят, че хората се доверяват на първото си впечатление и не размишляват задълбочено. Кучето няма уши, което значи, че то е бойно куче. След това виждаме четири рода войски – всяка от тях с различно снаряжение, което включва дори тежки щитове и шлем. Това по никакъв начин не е снаряжение за лов, това е военно снаряжение.

cicones

Фигура 11. Воин на киконите и магурска рисунка.

Съвършено разбираемо е, че човешките фигури и кучето представляват родове войски, а родовете войски символизират разделението на дейностите. Именно разделението на дейностите и специализацията на уменията са основата на цивилизацията, за разлика от примитивните общества, където всеки умее и върши всичко. Армията с нейните войски е символ на централизирано управление, на целенасочени и организирани усилия, на план, на стратегия, на общество, на специфични и специализирани умения. Ако искаме да символизираме едно организирано общество, най-подходящият символ е войската. Тук, на тази сцена ние виждаме символично представяне на цивилизация с разделението и организацията на дейностите в нея.

Но как се е стигнало до тази цивилизация? На първо място, сцената има два реда. Организираните хора са на долния ред – те са изпълнители, обучени и квалифицирани, т.е. вложени в цивилизационния ред. Над тях е разположен редът на божествените хора, които очевидно ръководят и/или създават цивилизацията.

На второ място, в тази сцена са налични три вида хора. Първият вид е войската, чиито тела имат своята стилова специфика и заради нея се открояват от всички останали. Вторията вид хора са божествените хора – онези, чиито тела приличат на пясъчни часовници и чиито ръце са извити около главата. Тези ръце около главата символизират съзнанието, което е силно развито и иразено при тях, за разлика от войската, където няма съзнание, а има плътна точка за глава – тя значи конкретна задача. Голяма е различката между живото отворено съзнание, което може да възприема множество идеи, и плътната, вкоравена точка, която е едновариантна, обучена за едно нещо и целенасочена само за него.

Третият вид хора са натуралните хора (Фигура 12).

nature people

Фигура 12. От лявата страна – натуралните хора от Сцената на цивилизоването. От дясната страна – божествен човек просветлява и цивилизова натурален човек.

Лесно се вижда, че натуралните хора имат сходна конфигурация с войската, което показва, че те са подобни по своята същност. Различават се по няколко неща. Натуралните хора са целенасочено изобразени с малки плътни глави и с ясно подчертана ерекция. Малката плътна глава показва ограничено, неразвито съзнание, а ерекцията в този случай показва, че съществото бива водено от своите нагони и инстинкти – то няма разбиране за себе си като за отделен от природата обект, не се възприема като субект, не разграничава инстинктите и нагоните си от себе си, няма воля, няма съзнание, няма себеосъзнаване – това е натурален човек, който вътре в себе си е животно. Ето затова, без изобщо да знаят за Магура и за нейните рисунки, учените наричат нашите предци „анатомично съвременни хора“ – защото тяхното тяло е съвременно, но тяхната душа е била все още животинска. В Магура това е написано кратко и ясно.

Драматичното събитие, което се случва на тези примитивни по своята душевност хора, когато идват в Северозападна България преди 43 000 – 40 000 години, е именно превръщането им в осъзнати хора. От този момент нататък те започват да считат себе си за хора, разбирайки, че дотогава са били животни, макар и в съвременни човешки тела.

На горния ред на сцената, тези натурални хора биват култивирани от божествените хора, което е ясно показно чрез рисунките (Фигура 12). След това, култивираните натурални хора (кроманьонците, които идват в Европа) биват включени в множество специализирани дейности, символизирани от войската. Противопоставянето на тази войска на групата от нереални, абстрактни и символични животни показва основата задача на цивилизацията, да се противопоставя на подивяването и на разрушаването на човечеството от неуправляемите фактори на дивото – затова всяко от тези животно е различно, за да се покаже значителният набор от задачи, които са предстоели за решаване. Изобщо цялата насоченост на рисунките от Магура и на Магурската школа е към това да се съхранява и доразвива човечността.

Хората от магурската култура са били наясно с космическите цикли и с редуването на възход с разруха. Затова е трябвало да създадат запис, който да пребъде и който всеки следващ път да служи като въглена който да запали огъня наново.

Освен тази сцена, сред магурските рисунки има и друго сведение за това епохално събитие (Фигура 13).

Magura cave paleolithic paintings S1G0

Фигура 13. Сцената на човешката история.

Тази сцена се отнася до най-важните събития в човешката история. Над цялата сцена се вижда лентата на човешката история. Тя е затворена в десния си край и това може да е единствено нейното начало, защото отиването по-надясно е невъзможно. Лентата е отворена в левия си край и това е бъдещето, защото в тази посока може да има още развитие. С това е ясно, че в Магура посоката на четенето е от дясно на ляво, което се потвърждава и от други сцени.

От дясно на тази сцена се намира сцената Слънчевия календар (Фигура 14), от която се получават ценни сведения, помагащи за разчитането на човешката история. Там се намира една „звезда“ с 13 лъча, като 8 от тях са оградени с дъга, а останалите 5 са открити (Фигура 15). Понеже тази „Звезда“ представлява колело, то тя показва циклично повторение на нещо, като цялото нещо съдържа 13 части, от които 8 са от един вид, а 5 са от друг вид. Именно това виждаме в Лентата на човешката история. От нейното начало следват 8 квадратчета – това са 8 периода, като лентата бива скъсана от небесно тяло в осмото квадратче, т.е. в осмия период. След скъсването, лентата се възстановява и следват 5 периода. Така въртенето на „звездата“ с 13 лъча поражда 13 епохи – 7 от тях са до катаклизма, в една се случва катаклизма и 5 са след него. В самото си начало, най-вдясно, лентата върви равномерно и животът е текъл добре, като това е продължило четири. От петия период лентата започва да се извива и да изтънява, което означава, че в тези епохи животът е претърпявал промени и проблеми. Те довеждат до неговото скъсване, т.е. до почти пълното му унищожаване, което е свързано с някакво небесно тяло с ветрилообразна форма. Установено е по други рисунки от пещерата, както и от изсечени в Белоградчишките скали изображения, и от един древен гроб наблизо, че ветрилообразната форма означава смърт. Следователно, от небето е дошла смърт, която скъсва лентата на живота и почти затрива човечеството.

Magura cave paleolithic paintings S3G0

Фигура 14. Слънчевият календар.

Magura cave paleolithic paintings S3G0.6

Фигура 15. Въртящата се „звезда“ с 13 лъча, която поражда съдбата за всяка епоха.

Интересно е, как се датира тази Лента на човешката история – възможно ли е да се прочетат датите по нея. Това е съвършено възможно, защото спиралата около Слънцето в Слънчевия календар отговаря на прецесионната спирала. От това научаваме, че онази култура е познавала прецесионния цикъл, който трае 25 920 години. Тази спирала около Слънцето се пресича в 24 точки от лъчите, т.е. магурската култура е делила прецесионния цикъл на 24 части. Ние сега го делим на 12 части – зодиакалните епохи. Магурската култура е деляла всяка зодиакална, космическа епоха на две части по някаква причина, която все още не е известна. Но от това научаваме, че едно квадратче от Лентата на чоявешката история отговаря на една зодиакална епоха, т.е. има продължителност от 2 160 години. Сега остава да се научи, на коя дата отговаря отвореният край на лентата. Предположението е, че това е датата на направата на рисунките, т.е. това е „сега“ от гледна точна на направилите записа. Това предположение е единствено логичното по причина на това, че историята вече трябва да е била известна, за да може да се запише – това е възможно само в края на историята и всяка история свършва в своя край, което еднозначно определя отворения край на лентата като „сега“ от гледна точка на онзи, който я е изобразил. С това идваме до логичния извод, че магурските рисунки са рисувани основно в два етапа – веднъж при окултуряването на човека преди около 40 000 години и веднъж, когато важната история вече е била известна – по времето на отворения край на лентата. Това също показва, че Магурската школа в работела непрекъснато в продължение на десетки хилядолетия.

Сведение относно датата в отворения ктай на Лентата на живота може да се получи от самото Слънце в Слънчевия календар. В Слънцето се намират две точки, които при един от прочитите означават периода Второ слънце. Слънцата са древен начин за отмерване на времето, като едно слънце продължава около 5 000 години, но всеки от тези периоди е с различна продължителност. Ние днес живеем в началото на Петото слънце.

В крайна сметка, когато слънцата се отброят назад, се получава, че краят на лентата отговаря на времето отпреди 14 600 години. Тогава е лесно да се преброят годините назад до началото на лентата, като се знае, че един квадрат отговаря на 2 160 години.

HISTORY-model ENG

Фигура 16. Графична интерпретация на Лентата на човешката история.

Фигура 16 показва резултата – началото на лентата е преди 42 680 години, което идеално се потвърждава от сведенията за идването на кроманьонците в околността на Магура преди 43 000 – 40 000 години, както и с възникването на Европейския анимизъм преди около 42 000 години. Но не е само това. Смъртта от небето, която скъсва лентата на живота се датира, според този прочит, преди 25 400 години. Лесно е да се провери какво се е случило тогава – просто с едно търсене по дати в Интернет. Най-грандиозното събитие точно от това време е започването на Последната ледникова епоха. Точно от същото време датира масово наличие на метали с космически произход в ледниците по света. Метали с космически произход, които едновременно да се разпръснат в голяма концентрация по целия свят, могат да дойдат на Земята само с голямо небесно тяло. Разбираемо е, че едно такова голямо небесно тяло, което идва на Земята и се пръска на парчета и на атоми, може да е преди всичко метеорит или астероид, като металите могат да са плод също така и на древна ядрена война – някои източници твърдят именно това и то точно за същия времеви период.

Разбираемо е, че и едната, и другата причина могат да причинят ядрена зима, като издигнат много прах в атмосферата и скрият Слънцето за десетилетия.

Правилното прочитане на рисунките от Магура изисква от едни рисунки да получим сведения, които да приложим към други рисунки. Когато се пренася знание от едни сцени към други, прочитът се получава и то вярно. Гаранция за верността му е съвпадането с важни дати, потвърдени от различни клонове на науката. Това е доказателство, че тази Лента на човешката история посочва именно датата 42 680 години назад от днешния ден като начало на човешката история. Как може тя да има внезапно начало, щом човешкото тяло вече е съществувало? Възможно е, защото за начало на човешката история се има предвид началото на човешката психика. Магурската култура еднозначно заявява, че това начало е внезапно – до един момент човешкото тяло е било обитавано от животинска душа, а от следващия момент човешкото тяло вече бива обитавано от човешка душа. Ето това е огромното събитие, което се случва с пристигането на кроманьонеца в Северозападна България и което слага началото на Лентата на човешката история – на това място кроманьонецът попада под въздействието на някакъв фактор, който го превръща в истински човек.

След това, както беше посочено, настъпва катаклизъм, който довежда до Последната ледникова епоха или е самата тя. Фигурите под лентата описват какво се е случило при това събитие. Там се явява една фигура (Фигура 17), която доминира над останалите фигури – това е показано чрез нейния по-голям ръст.

Magura cave paleolithic paintings S1G0.22

Фигура 17. Спасителят.

Тази фигура е мъжка и главата й е с формата на буквата Т. В Магура символът Т означава бог, божествен, промисъл, ум – според контекста на прочита. С това тази фигура е определена като фигура, носеща божествения промисъл – тя е неговото въплъщение или това е синът божи. След неговата намеса в тези събития следва възстановяване на лентата на живота, което означава, че тази фигура е Спасителят. Това е Първото пришествие.

 

КОСМОГОНИЯ В МАГУРА

Космогонията е представата на една общност за това как се е появил светът.

Рисунките от Магура разказват и за това, как и от къде изобщо се е появил човешкият дух, какво и кой е бог, как е създадена душата – какви състояния има тя, какви преобразувания се извършват с нея, какво е съзнанието и какви видове съзнание съществуват. Рисунките разказват за появата на материята, на Слънцето и Слънчевата система, за важни обекти, които определят периодите на разивтие и упадък. Толкова много от най-важните сведения са представени в пещерата – от зараждането на трите начала на битието до появата на човека и неговото духовно и душевно развитие – цялото сътворение на света от гледна точка на човека.

Припомням Слънчевия календар (Фигура 18), тъй като той съдържа основното начало на магурската космогония.

Magura solar calendar

Фигура 18. Слънчевият календар от Магура.

В неговата среда се намира Слънцето, което е изобразено като ядро с две точки в него, обвивка и лъчи. Вътрешните и външните лъчи са различни в по-голямата си част, а някои от тях излизат от ядрото и преминават навън без прекъсване. Този модел напълно отговаря на физическата действителност. В ядрата на звездите се извършва термоядрен синтез – процес, при който две ядра на водорода се сливат и образуват ядро на хелия. Ядрото на водорода в съвременната наука се изобразява като една точка, защото съдържа един протон – точно както са го нарисували хората от Магурската култура. В резултат на това сливане се отделя огромна енергия, която се излъчва под формата на енергийни лъчи. Ядрото излъчва лъчи с много висока честота, тъй като неговата температура е огромна. В мантията на звездите се извършват преобразувания и честотата на лъчите се намалява и затова слънчевата корона излъчва видима светлина, а някои лъчи преминават направо през короната и отлитат в космоса без никакви преобразувания. Именно това е показано тук чрез изобразяването на променящите се и директно преминаващите лъчи.

В звездите се извършва производство на химически елементи на основата на водорода. То става чрез процеси на сливане на ядрата и в нашата звезда процесът достига до образуването на въглерод. Обаче ние сме заобиколени от множество по-тежки елементи след водорода. Това е възможно да се случи само при взрив на звезда, когато тя разходи водорода в ядрото си – тогава се образуват и по-тежки химически елементи. Затова е ясно, че нашето Слънце е най-малкото второ по ред слънце. Преди това е имало друго, което е избухнало и планетите и ние сме образувани като тела от изхвърлените от тази експлозия елементи. Това е друга причина вътре в Слънцето да има две точки – те показват, че то е второто по ред.

Тази експлозия и тези лъчи правят следното (Фигура 19). Ядрото на Слънцето и всеки един от неговите лъчи образуват цял клас от магурски фигури. Всички тези фигури имат унаследената конфигурация на кръг с краче под него.

Magura cosmogony

Фигура 19. Пораждане на честотите и химическите елементи. Цял клас от магурски фигури произлиза от ядрото и лъчите на Слънцето.

Тези фигури са енергиите, силите. На едно място в пещерата ясно е показано, че зигзагообразните линии се отнасят до тези символи, а зигзагът е начин да се представи синусоидата, т.е. честотата на енергията и нейното разпространение като лъчи и вълни. Освен това, всички тези символи имат конфигурацията на символа за мъж, което е разбираемо, защото това са енергии, сили, дух, а това са мъжки аспекти.

Изследване на част от тези фигури показа, че при тях има точни отношения на дължината на крачето спрямо дължината на дъгата или окръжността. Такива отношения се намериха като 1/1, 1/2, 1/3, 1/4, 1/5, 1/8, 1/16 – това са ноти, тонове, честоти. Те показват, че всяка от тези фигури има своята честота, а това е именно свойство на енергийните лъчи. Това значи, че Слънцето, според магурската култура, излъчва различни честоти и тонове, което е самата физическа истина – Слънцето излъчва всевъзможни тонове, то излъчва вълни и лъчи с всевъзможни честоти.

Показано е, че Слънцето излъчва 54 мъжки честоти, т.е. това са 54 мъжки състояния на духа.

След това се явява Богинята-майка (Фигура 20), която взима един от лъчите на Слънцето и към него добавя символа Т, който значи промисъл, т.е. построение, начин на осъществяване. Така Богинята-майка създава 27 женски състояния на духа. Това е именно знанието, което е легнало в основата на мита, че жената е сътворена от реброто на мъжа – но то става разбираемо, само когато се познават рисунките от Магура. Историите за генетичните манипулации, според която жената е клонинг от мъжа, са откровена глупост и произлизат само заради това, че хората не познават Магура. Когато се прочетат магурските рисунки, става ясно, че от 54-те оплождащи, задвижващи мъжки енергии, 27 са впрегнати в конкретна творяща работа, т.е. към тях е принаден промисълът Т – зададен им е начин на работа, построение, което да реализират.

creation of female spirit types

Фигура 20. Богинята-майка от Магура създава творящите женски енергии от един от лъчите на Слънцето.

female spirit creation

Фигура 21. Създаване на женска фигура на духа от мъжка фигура и символа Т.

Освен изглеждащото на мнозина като отвлечено понятие „дух“, тези символи означават също и химически елементи (Фигура 22). Общо всичките фигури от тази група са 108, колкото се предполага, че следва да са били всички химически елементи изобщо. Причината да не откриваме много от тях се крие в това, че те имат особено кратък период на полуразпад и от образуването им до сега от тях не е останало нищо. Но пък ние сме се научили как да създаваме изкуствено такива елементи. Те живеят много кратко.

Всеки химически елемент отговаря на някаква честота. Самите атоми са спрегната енергия, която трепти на определена честота. Затова магурската култура е обозначила духа, енергията и материята с едни и същи символи, за които казва, че произхождат от Слънцето – всичко това е едновременно вярно.

Magura spirits

Фигура 22. Всички състояни на духа (модулации на енергията) в Магура.

Всички тези символи са много подобни помежду си, но не са еднакви. Всеки един се различава по нещо от другите – различни изначални символи се преплитат, обменят свои детайли и така се създават нови символи, което е своеобразен процес на развитие и еволюция от един по-прост основен символ към всички останали. Това е магурската еволюция на образа, която е също еволюцията на природните закони и състояния.

Всеки един елемент на фигурите има конкретно значение. Когато един елемент участва в някоя фигура, той й придава своя допълнителен смисъл – това е като епитетите и качествата. Ако мислим за отделните елементи като за епитети и качества, то можем да разделим безразборните на пръв поглед фигури в различни групи, което спомага за тяхното по-пълно изучаване. Фигура 23 показва най-общо разделение на фигурите в групи по близки подобия. Забележете, че във всяка от групите, фигурите си приличат помежду си, но са същевременно различни.

Magura spirit symbols sorted

Фигура 23. Най-общо класифициране на магурските символи на духа.

Magura male spirit symbols

Фигура 24. Групата на мъжките символи на духа. Всичките имат овална горна част и краче без „колан“.

Magura female spirit symbols

Фигура 24. Женските фигури на духа. Всичките имат овална горна част и краче с „колан“.

other Magura spirit symbols

Фигура 25. Друга група от подобни фигури на духа, които не могат да се отнесат към мъжките или към женските.

Magura symbols of death

Фигура 26. Фигурите на смъртта – всички те са плътни. Това значи, че те не могат да търпят развитие, а са предварително програмирани – затова са смъртни, защото изчерпването на програмата приключва заряда и съществуването им.

belt inherit

Фигура 27. Пример за унаследяване на колан с вдигнати нагоре краища.

Magura image evolution example

Фигура 28. Група от мъжки фигури със затворени, празни окръжности.

Magura image evolution example 01

Фигура 29. Група от мъжки фигури с отворени, празни дъги.

Magura belt inherit example

Фигура 30. Група от женски фигури с отворени, празни горни части.

a group of similar Magura mail symbols

Фигура 31. Група мъжки фигури със затворени, съдържащи горни части.

heart shaped Magura male spirit symbols

Фигура 32. Група мъжки фигури със сърцевидни горни части.

a group of Magura mail symbols 01

Фигура 33. Група мъжки фигури с отворени, съдържащи горни части.

03

Фигура 34. Група женски фигури с отворени, съдържащи горни части.

02

Фигура 35. Група женски фигури с отворени, празни горни части, при които краищата на колана са насочени надолу.

Могат да бъдат дадени още много примери на групи фигури според един или повече признаци. Те показват, че едни и същи изначални свойства участват в процес на съчетаване, усложняване и развитие, чрез който от основната фигура на духа се получават всички останали – това е процесът на сътворение на различните състояния на духа и енергията.

На следващия етап в маурската космогенеза идва създаването на човека чрез уплътняването на духа.

the origin of actors

Фигура 35. Произход и семантика на деятелите. Деятелите произлизат от символите на смъртта и изчерпването.

Човешките фигури, които са изобразени с лъкове, са деятели. Лъкът е символ на целенасочена, преднамерена и осъзната човешка дейност. Фигурите с ерекция пък показват мъжките същности, които се намират в сексуален акт. Общото между тях е тялото с форма на чертичка и плътната, топчеста глава. Този централен елемент на всички тези фигури произлиза от различните символи на смъртта, които имат същата конфигурация. Това означава, че деятелите имат ясна и крайна цел, която има способността да се изчерпва и затова за смъртни.

Това е един пример за сътворяване на видове човешки същности на основата на видове дух – видовете дух се материализират, персонифицират и проявяват чрез деятелите, които носят техните качества и свойства.

where a type of belt comes from

Фигура 36. Произход на един вид женска фигура.

Друг пример за манифестация на видове дух е показан на Фигура 36, където женската фигура в дясно е материализация на фигурите в ляво от нея. Особено добре изразено е унаследяването на формата на колана.

the origin and materialization of a belt type

Фигура 37. Друг пример за материализация на женски фигури на духа до фигури на женски същности.

female

Фигура 38. Материализация на основния женски символ.

a process of materialization

Фигура 39. Друг ред на материализация на женски символи на духа до женски същности.

another process pf materialization

Фигура 40. Материализация на мъжки състояния на духа до мъжки същности.

materialization of the heart shape from a spirit symbol to human shape

Фигура 41. Материализация на елемент на символите на духа – сърцевидната фрма от символите на духа се превръща в сърцевидна форма на ръцете на женските човешки същности.

the origin of heart-shaped hands

Фигура 42. Материализация на символа на духа с формата на сърце до мъжко човешки същности, чиито ръце повтарят тази форма.

mortal symbols and actors

Фигура 43. Произход на деятелите от символите на материализирания дух – символите на смъртта.

where the head originates from

Фигура 44. Произход на главите на човешките фигури от символите на смъртта, които значат материализиран дух и конкретна задача.

Когато човешките фигури в Магура са изобразени с глави, това значи, че това са душевни състояния с личност – главата символизира личността. Именно личността е носителят и проявлението на конкретните задачи и именно личността е смъртна. Фигурите на смъртта се превръщат в главите на човекоподобните фигури.

an example

Фигура 45. Още един пример за унаследяване на качества – на конкретното съдържание на ръцете около главата.

Показаното дотук потвърждава с абсолютна сигурност, че в Магура съществува процес на сътворяване на човешките фигури от лъчите на Слънцето до конкретни типове душевни и личностни качества. Така са сътворени хората и с това е ясно, че магурските рисунки описват сътворяването на вселената и на човека. Съществуват 108 символа на духа. От тях 54 са мъжки, 27 са женски и 27 са други. След това съществуват 54 човешки фигури – 27 от тях са мъжки и 27 са женски. Не е възможно по никакъв начин това да се дължи на случайност. Точният брой на фигурите е преднамерен, което се доказва от числата и от процеса на тяхното сътворяване. Макар магурските фигури да изглеждат хаотично разпръснати из Галерията с рисунките, то в тях има системен ред, който е бил предварително премислен и пресъздаден по най-добрия възможен начин. По тази причина следва, че всички магурски рисунки са направени на един път – иначе не биха могли да имат един цялостен замисъл. Интересно, как са направени едновременно преди около 43 000 години и преди около 14 600 години? Изглежда е бил осъществен процес на реновиране на изображенията и на дописване човешката история, но без намеса в останалите символи, така че да не се развали цялостното послание.

male figures small

Фигура 46. Двадесет и седемте мъжки фигури от Магура.

female figures small

Фигура 47. Двадесет и седемте женски фигури от Магура.

Мъжките и женските фигури в Магура се различават по колана през кръста – мъжките нямат, а женските имат. Коланът идва от принаждането на символа Т към крачето на мъжката фигура на духа, чрез което се създава женската фигура на духа. Нататък мъжките и женски човешки същности са материализации на така създадените мъжки и женски символи на духа. Затова те носят техните свойства.

Както се каза по-рано, символът Т означава промисъл, построение, начин и поради това задава творчески способности на женската фигура на духа, защото управлява поведението на силата, към която е принаден. Поради това женските човешки същности имат детеродната и творческа способност – коланът при тях означава именно това и тази е причината да се намира там, където е матката.

typical male and female figures in Magura cave

Фигура 48. От ляво – типична женска фигура от Магура. От дясно – типична мъжка фигура от Магура. Различават се по наличието на колан, който е втъкан символ Т.

how a Magura male figure is constructed

Фигура 49. Построение на типична мъжка човешка същност от Магура.

the costruction of a Magura female figure

Фигура 50. Построение на типична женска човешка същност от Магура.

Вижда се ясно, че няма никаква илюзия – историята за сътворението на човека, която е изписана в Магура, е истинска. Не е коректна ситуацията, при която изследователите първосигнално изпадат в представата, че това са фигури на танцуващи хора, от която следва цялото по-нататъшно принизяване на тези праисторически изображения. Танците са по-късно обредно пресъздаване на магурското познание. Сигурен начин да се предадат познания през много поколения е те да бъдат превърнати в народни традиции – не е нужно хората да ги разбират, но е нужно да ги спазват точно  – все някога ще се намери поколение, което да разчете посланието в тях.

Освен това, както показва Фигура 48, тези фигури, които изглеждат сякаш облечени в рокли, са мъжки и женски, а не само женски. Досегашните чужди изследвания винаги са твърдели, че тези с колан и тези без колан са все женски. Причината е, че по първосигнална представа те им се виждат облечени с рокли, което в нашите днешни представи е качество на жените. Пак толкова прибързано, инстинктивно и първосигнално, фигурите са обявени за танцуващи жени. Погледнете отново доказателствата, които привеждам. Това не са рокли – двата триъгълника, които изграждат тялото, означават материализация и въплъщение. А ръцете около главата не показват танц – те се наследяват от дъгите на символите на духа и при материализираните човешки същности означават съзнание (Фигура 51).

types of consciousness in Magura cave

Фигура 51. Видове съзнание в Магура.

Противно на настоящото академично схващане, човешките фигури от Магура не изпълняват ритуали, нито танцуват. Те описват основни вселенски и човешки закони, както и създаването и развитието на човека от животинско към човешко съзнание. Ярък пример за това са седемте сексуални сцени, които са изобразени в пещерата.

a lower type of sexual act - driven by instincts

Фигура 52. Най-нисшата форма на сексуално общение – инстинктивната и животинска.

Магурският разказ за сексуалното развитие на човека е в пряка връзка със степента на развитие на неговото съзнание. На Фигура 52 и двамата участника имат конфигурацията на деятели – тела като чертички и плътни, топчести глави, които символизират нисше съзнание. Те са водени от инстинктите си и не разгриначат мотивите си от себе си. Те правят секс като животните – без осъзнаване, само под действието на сили, които ги заставят да правят така – нагоните. Тук дори мъжът и жената не са стилово диференцирани, което допълнително указва за липсата на разграничаване от тяхна страна – когато нагонът ги завладее, те повече не са себе си, а само негови изпълители.

conscious sexual act

Фигура 53. Осъзнато сексуално общение.

На фигура 53 вдясно виждаме мъжка същност в сексуално възбудено състояние. Интересно при мъжките същности в Магура е, че в нормалното си систояние те имат пълноценно човешка конфигурация, както е показано на Фигура 46. Когато мъжката същност се намира близо до женска същност, тя преминава в своето редуцирано състояние на деятел от Фигура 53. Това значи, че мъжът в състояние на сексуална възбуда частично губи съзнанието си и се превръща в инструмент, чрез който се осъществява определен природен принцип. Понеже е от дясната страна, мъжът е инициаторът на сексуалното общение.

В това второ равнище на сексуално общение женската фигура е съзнателна. Нейният колан е с изтънени краища, което значи, че тя не желае бременност. Нейното съзнание е затворено – тя не е отдадена на сексуалното общение, макар да участва в него. Ръцете сключват леко сърцевидна форма, което означава преднамереност. Това е сцена на сексуален акт от любопитство или просто, защото така се прави.

sexual act by habit

Фигура 54. Сексуално общение по навик.

След като сексуалното общение е съзнателно изучено при Фигура 53, то идва ново негово равнище, показано на Фигура 54, където сексуалното общение е по навик – в него няма възбуда, няма съзнание, няма пълноценни човешки същности, няма дори деятели.

prostitution

Фигура 55. Проституция.

Следващото равнище на развитие на сексуалното съзнание е проституцията – Фигура 55. При нея коланът на жената е равен, което значи, че нейната детеродност е равнодушна – тя не желае бременност, не е възбудена, безразлична е към мъжа. Ръцете й, обаче, са силно завити навътре, което означава преднамереност и стремеж към придобиване. Това е моментът, когато женската същност осъзнава, че може да изпозлва сексуалното общение за придобиване.

tantra

Фигура 56. Тантра.

Фигура 56 разкрива следващо равнище на сексуалното общение. Тази сцена се състои от две части, като дясната е началото, тъй като в Магура се чете от дясно на ляво. В дясната част мъжката възбудена същност е изобразена без ерекция, което значи, че сексуалният акт не се консумира. Това е трантрическа практика, при която сексуалната енергия се възбужда, но не се разходва. Тези практики водят до това, че в тялото се отделят множество хормони. Те са символизирани от отровната гъба по средата на сцената, която указва за това, че съзнанията преминават в изменено състояние – като при наркоза, но под въздействието на естествените телесни хормони, отделени от жлезите с вътрешна секреция.

В следствие на тази практика, съзнанията на участниците преминават на ново равнище, което се символизира от чертите над главите им – те се свързат с небесата. Това е сексуална практика за просветление.

Тук коланът на женската фигура е ветрилообразен, което значи, че жената е възбудена и готова за зачатие. Ветрилообразната форма значи смърт, както се каза по-рано, а зачатието е единственият път към смъртта.

the sexual act for conception

Фигура 57. Сексуално общение за зачатие.

Шестото равнище на сексуално осъзнаване е сексуалното общение с цел зачатие. В него коланът на жената е ветрилообразен, а съзнанието й не се стреми към придобивки. В сцената има и трети участник – най-вляво – душата, която ще се прероди чрез този сексуален акт. Без нея не може да има зачатие.

sexual act as a grant

Фигура 58. Сексулното общение като благословия.

След цялото посочено дотук сексуално развитие, съпътвствано от същевременно развитие на съзнанието, идва седмото равнище на сексуално осъзнаване и общение (Фигура 58), при което дланите на ръцете на жената са насочени нагоре. Това значи, че женската същност служи на нещо извън себе си – прави това за някакъв друг принцип, извън нейната същност. Коланът й е равнодушен – тя не е възбудена от мъжа, нито желае да зачене. Тук жената е от дясно, което значи, че тя инициира сексуалното общение. Причината за това е, че сексуално успешният мъж е много по-успешен в живота си, защото подхожда към делата с по-добър заряд. Жената, чието съзнание е достигнало връхното си развитие, знае това и благославя мъжа чрез секса, за да бъде той успешен в делата си.

Според Магура, основното сексуално развитие се пада на женската същност – развива се нейното съзнание, от което зависи и видът сексуално общение. Мъжката същност прави само една крачка на развитие, очевидно под въздействието на развитието на женското сексуално съзнание.

Може да се обобщи, че според Магура сексът е пътят за развитие на човека от състояние на деятел до състоянието на божествен, просветлен човек с развито съзнание.

the result of tantric sexual practice described in Magura cave

Фигура 59. За какво е нужно сексуалното развитие и възбуденото състояние на мъжа.

Фигура 59 показва за какво е потребно да се овладее възбуденото мъжко състояние без консумация на половия акт. Най-вдясно се вижда един от символите на духа,  вътре в който има точка. Това значи концентрация, а именно концентрацията създава сексуалната възбуда. Опитайте – съсредоточете се много силно върху нещо, ако сте мъж, и много скоро ще усетите мощно напрежение в простата. Ще получите желание веднага да излеете това напрежение. Но, ако задържите концентрацията и не предприемете освобождаване, то вие ще се намирате в състоянието на мъжа от дясната страна на тантрическата сексуална сцена, чиято сексуална енергия е възбудена, но не се разходва. Същият символ е изписан и във Фигура 59 – този долу по средата. Показано е, че това състояние поражда три нови обекта – така се създава пространството, което е потребно за осъществяване, за материализация на мисловните построения.

В крайна сметка, Магура се отнася до магията и затова се казва Магура. Желал бих да споделя пълните сведения за името Магура, които събрах през годините, но с това изложението ще нарастне двойно. Само набързо ще спомена, че едно от значенията на името е следното: сричката МАГ значи обучен, просветлен, умел човек, а сручката УР значи място. Заедно двете значат мястото на умелите, школата. Иска ми се да разкажа повече и за магическите познания, записани чрез рисунките, но е нужно да огранича това изложение до разумен обем. Съвсем накратко, в Магура е записано по няколко начина, че едно, което е отнесено само към себе си, поражда три нови, което е основата на сътворението с мисъл, т.е. в основата на магията. Това е записано във Фигура 59 и затова жената от последното равнище на сексуално осъзнаване дарява мъжа си със секс, за да му помага да бъде ефективен осъществител на замислите си. Трите елемента са причината броят на описаните тук фигури да е незименно кратен на числото 3, както и на числото 27, което е три на трета степен.

Нужно е и едно уточнение относно сексуалните сцени – сред тях няма никакъв хомосексуализъм. Дали хората от онова време да практикували хомосексуализъм или не са, не мога да кажа. Обаче в Магура става дума за философията на плодородието, т.е. на материализацията на мисловните и енергетични построения. Затова са нужни мъжка и женска същности и то не толкова телесни, колкото духовни и душевни. Това условие не се изпълява от съчетанието на мъжки и мъжки или на женски и женски същности и енергии и затова няма никаква хомосексуална сцена в Магура – защото от това нищо не се ражда.

the rebirth scene in Magura cave

Фигура 60. Сцената с прераждането на хората и царете.

Сцената на сексуалното общение с цел зачатие, представена във Фигура 57 е част от цялата сцена на прераждането, представена на Фигура 60. Както и при останалите сцени от пещерата Магура, и тази се чете от дясно на ляво, т.е. нейното начало е в десния й край.

Началото на процеса на прераждането е описано във Фигура 60, където шаманът (1) изпраща в отвъдното душата (2), която все още носи своите човешки и личностни качества от приживе. Тя трябва да се освободи от тях, за да се върне в Бог. Символът Е (3) означава „ставам като“, „съм“ и т.н., откъдето произлиза и българският глагол „съм“ в спрежението му в трето лице, единствено число. Душата (2) се преобразува в някаква друга, чиста същност чрез процеса (3). Тази нова същност е символизирана от точката (3). Завръщането е към бога, изобразен от символа Т (4). Следва недокрай разчетен процес, при който се образува (5) смъртната същност (6). Тази същност е  дух-деятел, тя има своя конкретна програма, която може да се нарече съдба и/или карма. От тази същност се образува душата (7), която се пренася (8) в следващата част на сцената.

how the shaman send the soul to god and then returns it to be incarnated again

Фигура 60. Действията на шамана по изпращане на душа от нашия свят до Бог и връщането на душа за прераждане.

Фигура 61 представя продължението на прераждането. Душата (7) се прехвърля (8) при сексуалния акт, съставен от мъжка същност във възбудено състояние и консумираща сексуалния акт (9), женска същност във възбудено състояние и готовност за зачатие (10) и душа за прераждане (11). Като следствие от това е показана женска същност в изменено състояние (12), чиито колан, т.е. женственост е ограничен. Това е така, защото тази женска същност е бременна, това е бременността. Тази фигура сега не може да забременее и затова нейната женственост, т.е. матката й е ограничена. Пред нея има три черти, а след нея има пет черти. Заедно със същността (12) чертите са общо 9, което е продължителността на бременността. Измененото състояние е показано на четвърта позиция, т.е. в четвъртия месец. Причината е следната: в днешно време абортите са разрешени до третия месец включително, защото се счита, че ембрионът все още не е човешко същество. В четвъртия месец ембрионът е в такъв стадии от развитието си, че вече премахването му се счита за убийство на човек. Това е било известно и на магурската култура и затова те са показали бременността именно по времето на четвъртия месец, т.е. вече истинската бременност. Така с минимален брой символи, онези хора са описали докрай особеностите на целия процес, като са направили това еднозначно.

Това е характерно за всички рисунки от Магура – те са пестеливи откъм брой символи и изпозлват минимално достатъчните за предаването на целия смисъл. Затова едни части от техния смисъл се разчитат в едни сцени, а после този прочит се пренася в други сцени. Това е възможно най-пестеливият и гениален запис, който се разгръща в процеса на неговото прочитане. Иначе стои в архивирано състояне на привидно безредие и неразбираеми символи. Причината да се направи така е, за да бъде универсален и да може да бъде прочетен независимо от епохата и независимо от това дали читателят разполага с външни сведения. Рисунките от Магура съдържат цялата нужна информация в себе си, но в нелинеен вид, което нас ни затруднява силно.

incarnation pregnancy and birth

Фигура 61. Въплъщение, бременност и раждане.

the culmination of rebirth process

Фигура 62. Кулминацията на процеса на прераждането.

Следва раждането на същността (13), която е пеленачето. Под него е изобразена гърдата (14), а над него са налични 5 черти, които указват петте месеца на задължително кърмене – по-малко от това не е достатъчно. Първите зъби растат през шестия месец, което значи, че природата е предвидила детето вече да може да яде и друга храна.

На Фигура 62 се вижда приключването на процеса. За съжаление съществува една голяма област, в която рисунките са значително унищожени и не личат добре, та не може да се каже какво е изобразено там. Ясно е, обаче, че на детето се дават различни сили, навярно чрез обучение и кръщение. Това са сили като (15). След това идва символа (16), който отново прилича на символа за пеленачето, но с известни разлики. Навярно това е моментът, в който детето вече е порастнало. На него се дават още символи на силите (навярно някакви обучения) и след това то получава дом, царство, стопанство (17). Този символ напълно прилича на плана на основите на палеолитните жилища. С това става ясно значението на символа.

След това човекът получава символа (18), който означава власт. Накрая става конник (19), което значи, че така роденият и обучен човек става владетел – или на цялата държава, или на собственото си стопанство – прочитът може да се направи на много равнища.

a stone from Lovetch fortress

Фигура 63. Камък от черква под Ловешката крепост.

Намери се почти точно подобие на символ (17) – показано в на Фигура 63. Това е един от камъните на черква, намираща се точно под Ловешката крепост. По камъните на черквата личи, че са взети от други сгради и затова е съвършено възможно този камък да е взет от крепостта, която пък е част от българската царска традиция. Така на камък от българска крепост виждаме леко видоизменен символ на 43 000 – 40 000 години, който значи „царство“ и който е част от древна сцена по прераждане на царе. Няма съмнение, че българската царска традиция произлиза от самото начало на историята на съвременния човек – още от магурската култура. Още повече, че това начало с пълна сигурност е възникнало на Балканите и то на територията на днешна Северозападна България, както се показа по-назад в това изложение.

От тази сцена става ясно, защо царете са от бога – защото шаманът праща душата на покойника при бога и после я връща от там, за да се прероди. Този процес има още много особености, но тук няма достатъчно място за тях.

Друга група от магурските рисунки показва, че тази култура е имала месец и седмица (Фигура 64).

Magura record of month and week

Фигура 64. Магурски запис на месец и седмица.

Обект (А) представлява полумесец – това е половин луна, т.е. това е половин месец. Гениален е изборът на магурската култура да изобрази полумесец, защото така става пределно ясно, че е обозначена именно Луната. Ако беше кръг, той можеше да значи безброй неща. Наляво от полумесеца са нарисувани 14 дълги черти и една с половин дължина – това са 14.5 периода. Синодичният период на Луната – времето между две пълнолуния е 29.5 денонощия. Половината от тях са грубо 14.5 денонощия. Синодичният период е удобен за масова употреба, защото е наблюдаем – всеки човек може да види кога отново е пълнолуние и да си даде сметка, че от предишното са изминали 29 дни. Ако тук магурските хора бяха изобразили цяла луна, те трябваше да изпишат 29.5 черти. А те са направили нужния минимум – нарисували са полумесец, който е далеч по-ясен символ и са направили само 14.5 черти – гениално като всички останали рисунки в пещерата.

След тези 14.5 денонощия има един символ за смърт, за изчерпване (В). Това значи, че за половин луна, 14.5 периода се изчерпват, умират веднъж, т.е. в половин луна се съдържат веднъж 14.5 денонощия. Следователно, в цяла луна се съдържат 29 денонощия. Така вече сме наясно, че магурската култура е имала месеци от 29 дни – ето на тази основа нашата съвременна култура днес има месеци с продължителност от 30 дни – толкова много неща в нашето съвремие са магурски, че е нужен цял един институт, за да ги преброи докрай.

Под тях е наличен обект (Г), който обединява седем черти в едно цяло. Това е седмицата. Вляво от нея има два символа за смърт, за изчерпване (Д). Това значи, че за половин месец, седмицата се изчерпва два пъти – гениално, както вече бе казано.

Но това не е само седмицата. Това множество е специално разположено точно под определени черти от половината месец, така че едновременно с информацията за седмицата да дава сведения и за процеса на овулацията и неговите етапи с тяхната продължителност. Вляво от обект (Г) има и една черта, която го допълва до 8 дни, но тя е хем отделена, хем подчертано част от обекта. Така е ясно, че веднъж, за едни цели, това нещо значи семица, а за други цели това е кратък и най-важен урок по овулация и менструация. Обект (Ж) показва божествения символ Т, който също е част от женските магурски фигури и се отнася до детеродността, т.е. до матката, където се случва овулацията. Под този символ Т са налични 28 квадратчета, разпределени в по-особени групи – толкова дни продължава един менструален цикъл.

Магурските рисунки трябва да се проучат докрай, защото съдържат невъобразими сведения. Всеки човек може да ги прочете само до границите на собствените си познания. Затова са потребни специалисти от всевъзможни области на човешкото познание, за да се получи интердисциплинарец прочит, който само така може да бъде пълен. Опитът ми досега показва без нито едно изключение, че всеки човек успява да разпознае там свои знания и познания. Затова желая нужната подкрепа за пълното разчитане на рисунките от Магура – знам, че прочитът ще стане удивително обхватен и верен във всеки от случаите. Причината за това е, че магурските рисунки са постигнали ядрото на познанието – една съвкупност от основни принципи, която се проявява във всяко явление – затова те са винаги и във всичко верни. Единствено разликите се проявяват при конкретния контекст на прочита. Представете си: цялото възможно знание на света, изказано със 700 символа! Това е дори немислимо, а ето че в тази пещера е постигнато. Помислете за огромната приложна стойност на тази информационна система: във всеки случай, във всяка една обаст на познанието, ако аз знам докрай логиката на рисунките, то аз мога да я приложа за съответната област, като само придам едни или други значения на символите – веднъж те могат да са ноти, честоти, а друг път духове, енергии, елеменетрарни частици, атоми, молекули, психология и т.н. Важното е, че отношенията между всички тези уж различни явления са еднакви и магурската култура е записала именно логиката на взаимовръзките, която е винаги еднаква. Да изучиш Магура докрай значи да узнаеш принципите. След това много бързо и лесно ще усвояваш всички познания на света, защото ти вече знаеш вселенската им логика и вътрешна взаимовръзка. Представете си колко бързо и ефективно можем да учим, ако прилагаме такава система, какви открития ще направим! Защото ще можем да приложим вече известната логика към неизвестното и да го опознаем бързо. Намирам, че дори само това приложение на магурските рисунки е безценно. А какво да кажем за технологиите от ново поколение, които могат да се разработят, защото в Магура магията е доведена до наука – до истинска наука с нейните закони, принципи, елементи и условия.

Намирам възможностите за безгранични. И те са били именно такива за онези хора, щом те са познавали развитието на ембриона, протичането на овулацията, както и орбитата на планетата ни около Слънцето.

Magura solar calendar interpretation 01

Фигура 65. Слънчевият календар и орбитата на Земята около Слънцето.

Magura solar calendar interpretation

Фигура 66. Слънчевият календар от Магура и символите на планетата Земя в четирите особени точки около звездата.

Около слънцето са налични четири символа от една смислова група – това са четирите особени точки на планетата ни около Слънцето, заради коитотя се намира в четири различни състояния. Този календар се отнася именно за нашите географски ширини, в които има пролет, лято, есен и зима.

Точките под Слънцето са 27, а двете черти отгоре означат „направи това още два пъти“, т.е. общо се получават 81, с което е описана продължителността на сезона, състоящ се от три месеца. Това е показано между две състояния на планетата ни, т.е. отнася се за един сезон и трябва да се отнесе и към останалите три промеждутъка, т.е. и към другите три сезона. От дясно на Слънцето има 9 точки, за които отново се казва това да се направи още два пъти, т.е. това са още 27 точки – това са допълнителни дни за разпределение.

Защо 27? Защото орбиталният период на Луната е 27.3 денонощия или кръгло, това е 27 денонощия. Този слънчев календар привежда земните месеци към лунни, с което цели да уеднакви в максимална степен трудно погаждащите се помежду си земна година и лунен месец.

А най-удивителното е, че четирите положения на Земята са показани на различно разстояние от Слънцето и разположени около него. Това значи, че хората от онова време са знаели, че планетата ни обикаля около звездата. И не само това, те са знаели и на какво разстояние, защото вярно са разположили символа за Коледа и за зимното слънцестоене най-близо до Слънцето, а този за лятното слънцестоене – най-далече.

След това, можем да направим прочита едно равнище по-надолу и на мястото на Слънцето да четем Земята, а на мястото на Земята да четем Луната. Тогава имаме планетата Земя с обикалящата около нея Луна и нейните четири фази. Но не е само това.

the precession spyral

Фигура 67. Прецесионната спирала.

Земата ос извършва колебателни движения с период от 25 920 години, заради което земната ос постоянно мени посоката си върху звездното небе. Този път е изчислен и е показан на Фигура 67. Получава се спирала, която напълно съответства на тази около планетата Земя, когато е поставена в центъра на Слънчевия календар от Магура. Древните хора от онова време са познавали и прецесията.

Освен това, главният лъч, от който започва спиралата в магурския календар, е наклонен на 23.5 градуса спрямо вертикалата. Наклонът на земната ос е 23.44 градуса. Само в една сцена магурската култура е записала наклона на земната ос, прецесионната спирала, космическите зодиакални епохи, орбитата на планетата около Слънцето, сезоните, месеците и тяхната просължителност, орбитата на Луната, нейните фази и периода на нейната обиколка около Земята, показан е галактическият център, който се намира в съзвездието Стрелец и с който Слънцето и Земята се подреждат в една линия точно на зимното слънцестоене. А със сигурност в тази сцена са записани и още сведения, които все още са неразчетени, тъй като не ми е известно какво ознаават половината от използваните в нея символи.

Пресичането на спиралата в 24 точки от лъчите пък съответсва на часовете от денонощието, а също и на месеците от годината, и на зодиите – просто за всяка от тях са дадени по две точки по някаква причина.

Светът не е измислил нищо принципно ново още от онова време. Дори подозирам, че развитието ни се дължи само на припомняне на стари знания от различни източници. Съвсем очевидно е, че Магура е основата на множество учения и религии. Това значи, че тя е основата и на много други феномени от нашето съвремие и история, но навярно не пряко, а чрез хилядите учения, които са произлезли от нея.

Magura name around the world

Фигура 68. Над 2 000 места с името Магура или много близки, по света.

Това не е илюзия. Всички сведения, добивани от археологията, сочат, че Магура е първа – възникнала като учение преди около 43 000 години – именно в зората на съвременното човечество. Видя се, че знанията в нея са от високо равнище, особено за времето си, което по всички предположения би трябвало да е безпросветно. Такива знания са били приемани като топъл хляб по целия свят, защото от тях е съществувала потребност, а и са били верни и полезни. Тези знания са били разпространявани, с цел по света да се съхрани веднъж създаденото просветлено човечество. Заради тези походи за разпространение на записаните в Магура познания, името Магура и до днес е останало на много места по света. По-точно, поне 199 места носят точно името Магура и над 2 400 други имат съвсем близко име. Това е най-разпространеният топоним по света и за това има причина – именно ситемното просветляване на човечеството от деятелите на Магурската школа. Фигура 68 показва картата, създадена по време на проучването на рапределението на името Магура и неговите смисли по света – много интересно проучване, за което тук няма място да се каже повече, но посочващо Балканите като месторождение на името Магура и неговите смисли и очертаващо няколко главни пътя, по които се е извършвал пренос на просветление.

За всичко това има сериозна причина – само най-висшето от всички познания може да убеди целия свят да го приеме до такава степен, че да възприеме и името Магура за хилядолетия и дори за десетки хилядолетия.

Не само същността на знанията е висша, нито само изборът на специална галерия го потвърждава, нито дори само специалната подредба на рисунките в галерията е доказателство, но самите изображения съдържат числов код, който без всякакво съмнение показва, че рисунките са предварително проектирани някъде извън пещерата, а след това са изобразени там, за да пребъдат. Този числов код е невъзможно да се получи чрез просто, спотанно рисуване.

ex 03

ex 02

ex 01

Показвам една съвсем малка част от онова, което съм измерил, а то е само малка част от всички изображения. Необходимо е да бъдат измерени и анализирани всички фигури от пещерата, защото тяхното геометрично построение съдържа послания.

Ето поради такива причини рисунките от Магура са били достатъчно убедителни, че да бъдат приети по целия свят и да дават основата на цялата висша култура на нашето съвремие.

Нататък може да се продължи още много. В процеса на проучване преоткрих и изпробвах различни водове магии и технологии за повлияване, за четене на мисли и т.н. С рисунките от Магура може да се влияе на съдбата, да се постигат прозрения, дори човекът може да се измени до същество от друг вид, ако дълго време взаимодейства с рисунките.

От тях могат много задълбочено да се изучат човешките емоционални, духовни и хушевни състония, можем да разберем как сме иградени, кои сме, какво сме. От тях произлизат нашите букви, които продължават да носят смисъла на древните символи. Така всяка наша буква има собствено функционално значение. Например, буквата С произлиза от дъгите на отвореното съзнание и означата „свързване“, „съединяване“. Буквата Т продължава да значи построение, определение и затова я намираме в пълното членуване, защото тя определя нещата. Буквата ни О означава обем, множество. Буквата У означава въвеждане и т.н. Имаме 6 гласни букви, които отговарят на оживяващия дух. Имаме двадесет съгласни букви, които изграждат структурата на речта ни, както 20-те аминокиселини изграждат белтъците, които пък определят структурата на телата ни. Седем от буквите пък сътворяват пространството и равнищата на съществуване. А всяка наша дума, изградена от тези значещи букви, е съвършено вярна и напълно отговаря на действителността. Например, думата ОКО значи насочено пренасяне от едно множество към друго, т.е. от външния свят към вътрешния. Който разбира Магура, лесно разбира и българските букви и думи. Оказа се пред последните 7 години на изследване, че българският език е особен поради това, че неговите букви и думи описват фината, функционалната действителност. Това е божествен език, чиито корени идват от магурските рисунки. В другите езици, които знам, това явление се наблюдава в съвсем малка степен! Преди тези изследвания не бях и помислял, че думите имат дълбоко фънкционално значение, но разбирането на отделните символи от Магура и явната им прилика с нашите букви разкри за мен, че езикът ни е божествен, без всякакво преувеличение, защото той произлиза от принципите на сътворението.

ЗАЩО ТОЧНО В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, В РАЙОНА НА БЕЛОГРАДЧИК?

Защото на това място има нещо особено.

the large geoglyph of Belogradchik

Фигура 69. Огромният Белоградчишки геоглиф.

На първо място, това е огромният Белоградчишки геоглиф, формиран от релефа, с дължина 67 километра, имащ фрмата на буквата Ф и сочещ право към изгрева по време на зимното слънцестоене. Белоградчишките скали се намират в северната (дясна) половина на окръжността. Точно в центъра на геоглифа се намира Върбовският кръг, който има точно същата форма, но е 216 пъти по-малък.

the mystical circle of Varbovo

Фигура 70. Върбовският кръг с формата на буквата Ф точно в средата на Белоградчишкия геоглиф.

Не е само това, но в пещерата Магура има рисунка именно със същата форма и пак така, със запълнена дясна страна на окръжността.

Ф symbol of Magura

Фигура 71. Ф от Магура.

Този символ от Магура е сроден на символа, използван за Земята в точката на зимното слънцестоене, а Белоградчишкият геоглиф сочи право в тази посока. Същият този символ Ф прилича точно на сурвачка, която се използва на първия ден от новата година, т.е. в първия ден, когато денят започне да нараства – веднага след зимното слънцестоене.

Твърде много съвпадения?

Същият символ Ф е стилизация на трите тела (трите аспекта) на Богинята-майка от Магура, т.е. символът Ф е тяхната функционална есенция или това е способността за сътворение.

the three aspects of Magura Goddess-mother

Фигура 72. Трите аспекта на Богинята-майка от Магура с техните крушовидни тела.

От тези три аспекта, в случая най-голям интерес представлява най-левият от тях, който е просветителят, учителят. На главата си този аспект има символа Т, което значи, че е носителят на примисъла, т.е. на учението, ума, разбирането. В дясната си ръка този аспект държи огън, което значи, че това е просветителят (Фигура 73).

the aspect of teacher of Magura Goddess-mother

Фигура 73. Аспектът на учител и просветител на Богинята-майка от Магура.

Специално внимание обърнете на главата на този аспект, защото онези хора нарочно са я нарисували в профил, за да покажат нейна важна особеност – това, че е ромбовидна.

the Head rock

Фигура 74. Белоградчишка скала с формата на ромбовидна глава.

Една от белоградчишките скали има формата на ромбовидна глава, която е толкова съвършена, че не може да се каже еднозначно дали е естествена или е искуствено оформена – тя има очи, вежди, устни, ноздри, брадичка, скули.

the rock of the Goddess-mother

Фигура 75. Ромбовидната скална глава се намира върху крушовиден постамент – точно като аспекра на учител на Богинята-майка от Магура.

Тази скала напълно повтаря Богинята-майка от Магура в нейния аспект на учител и просветител. Ето затова човекът възниква като истински човек, когато попада в околността на Белоградчик и Магура – защото на това място има особени неща.

Каква точно е връзката, аз не мога да кажа еднозначно. Но е факт, че човекът е възприел себе си като човек именно на това място. И е факт, който може да се провери от всеки, че почти 43 000-годишната философия в магурските рисунки е основата на повечето човешки учения и религии. Факт е също, че датите от магурските сцени съвпадат точно с идването на кроманьонеца около Белоградчик. Факти са също тази скала, приликата й с аспекта на просветител на Богинята-майка, факти са също геоглифът, Върбовският кръг и рисунката с формата на буквата Ф от Магура.

Да оставим нещата до тук, за да не станат твърде странни още сега.

Благодаря Ви много за отделеното време да прочетете това кратко (в сравнение с всичките натрупани материали) изложение!

Моля Ви за Вашето съдействие, според Вашите възможности, за достигане до:

  • хора, разполагащи с части от пъзела;
  • сведения, които могат да осветлят поставените тук въпроси и теми;
  • хора и организации, които могат да съдействат проведените изследвания да достигнат до обществото;
  • лица и организации, които потенциално могат да са заинтересовани от предложената информация;
  • финансови средства и механизми за финансиране на начинания, свързани с допълнителни проучвания, интерпретации, публикации, семинари, разработване на туристически продукти и т.н.;
  • дарения на офис техника, консумативи и финансови средства за подпомагане дейността на Археологическо дружество – Белоградчик в неговата дейност.

Това, което направихме сами до момента, е следното:

  • седем години самодейни проучвания на философията на рисунките от Магура;
  • проучване на Белоградчишките скали и района, намиране и описване на скални светилища и места с особено значение сред скалите;
  • стотици публикации в Интернет относно находките и техните интерпретации;
  • организиране на походи и беседи сред скалите и в пещерата Магура;
  • почистване и поддържане на екопътеки, администриране и развиване на Фейсбук страници относно Белоградчик и особеностите в околността му.

Сами по себе си, за последните седем години отидохме наистина далеч, само на основата на личния си ентусиазъм и вярата в смисъла на начинанието. Разработихме находките и интерпретациите си до туристически походи и беседи, които предложихме на гостите на града през 2014 година. Изпълнихме пробно няколко десетки походи и беседи, в които участваха около 400 гости на града. За да развием мащабно и качествено дейностите, които досега правехме само на основата на ентусиазъм и като хоби, учредихме и регистрирахме НПО Археологическо дружество – Белоградчик.

Сега имаме нужда от контакти, от финансиране и помощ, и от това, да узнаете какъв е нашият предмет на дейност.

С уважение: Инж. Кирил Кирилов

logo

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: