Skip to content

Числова хипотеза за поредицата от квадратни и правоъгълни дупки на Белинташ

ноември 17, 2014

На платото на Белинташ има стотици дупки, изкопани в скалата. Сред тях същестува една много интересна за мен поредица, защото в нея виждам математически запис.
Нямаше как да направя подробни снимки и измервания, защото бях част от група и програма, която имаше друга работа на това място, та не разполагам с точен запис. Но става дума горе-долу за следното (това е само пример):

Тук има поредици от:
– големи квадрати, които са в краищата за записа и навярно служат за ограничения;
– малки квадрати – всичките с еднакви размери;
– големи правоъгълници;
– малки правоъгълници с малка страна колкото на малките квадрати.

Еднаквите елементи в един запис значат еднакви неща – количествено и качествено. Затова повторението на поредици от еднакви елементи е запис – качествен (думи) или количествен (числов).

Малките квадрати навярно значат числото 1, защото отношението на страните им е 1:1.
При единия от малките правоъгълници страните се отнасят както 1:2, което навярно значи числото 2.
Големите правоъгълници навярно значат 1 000 или друго кръгло, голямо число, което е някакъв завършек на тяхната бройна система, както при нас са 10, 100, 1 000, 10 000 и т.н.
Невъзможно е големите квадрати да имат подобно значение. Това ще стане ясно след малко.Когато отделният знак е завъртян вертикално, това значи дроб. Например, хоризонтален малък правоъгълник със страни 1:2 значи 2, а когато е завъртян вертикално, значи 1/2.
Затова малкото квадратче със сигурност значи 1, защото дори завъртяно, то пак значи квадрат и пак е 1, т.е. е 1/1.
При разклонението надолу при големия вертикален правоъгълник имаме представена сложна дроб, чието представяне се състои от повече елементи, например 1/(1000 + 3).
Големите квадрати не могат да са числа, защото малките са 1 – единственото, чието реципрочно е също 1. Ако големият крадрат значеше примерно 100, то никога не знаем той хоризонтален ли е или вертикален и трябва ли да го четем като 100 или като 1/100. Недопустима е нееднозначност и затова големите квадрати не са числа.

Освен това, на Белинташ, съвзем близо до тази поредица от квадрати и правоъгълници има нещо друго, което допълнително показва, че става дума именно за числа.
В скалата е изсечено горе-долу следното изображение:

Един правоъгълник, точно като от редицата, е разположен вътре в дъга от окръжност. Дъгата от окръжност е идеален начин да се покаже стойност, защото цялата окръжност е 360 градуса, а част от нея е някаква дроб. Намирам, че с това е показана стойността на малкия правоъгълник.

Накрая, този числов запис е разположен под две хоризонтални линии:

Подобни записи има в Магура:
В Магура двете хоризонтални линии отгоре значат ДОБАВИ/НАПРАВИ същото ОЩЕ ДВА ПЪТИ, т.е. умножи това отдолу по 3.

Ако записът от Белинташ има същата логика като тази на записите от Магура, то те имат културно и времево сходство и светилището на Белинташ при всички положения трябва да е по-старо от 6 000 години, а по-точно да е на около 12 000 – 14 000 години.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: