Skip to content

Един сън за поучение на себе си

ноември 3, 2014

Предистория

Трудно заспах тази нощ – много и много мисли минаваха през ума ми и се сменяха една груга, често привидно напълно несвързани. Пълната Луна светеше горе-долу срещу прозореца и може би допринасяше за това сънят да не идва. Чувствах някаква болест в главата си – същото като отдавна забравената алергия в носната кухина. Отдавна знам, че болестите на тялото идват от продължителни грешки, които прави психиката. Затова исках да разговарям с тялото и душата си, за да изясня къде и в какво греша, така че да прекратя това мислене и поведение и болестното състояние да отмине. Това съм правил много пъти и минаха години, откакто не съм боледувал.

За да разговарям с дълбините си, трябва да се отпусна в себе си. Това си има начин и всеки човек може да намери подходящия за себе си. Не ми се получаваше добре.

По някое време очевидно се получи. Пред мен се появи една синя цялост, преливаща в няколко нюанса на синьото. Такова нещо не бях виждал преди и взех да премислям какво може да бъде то. Имаше форма, подобна на нещо като мекотело или гол охлюв. По него бавно преминаваха вълни – отгоре надолу. То светеше със синя светлина. След известно вглеждане и премисляне установих, че това беше духът ми.

Никога не си бях представял, че може да има такава форма и предположих, че нещо не е напълно наред с него.

Той хвърляше синята си светлина наоколо и тя подчертаваше едни черни стени. Духът се намираше в някаква добре затворена кухина. Пообиколих я да видя има ли откъде да излезе, но оставих това занимание.

От духа излизаха множество пипалца и стигаха до едни пирамидки по стените на кухината. Не знам защо, но прекъснах всички тези връзки. Май ми се видя, че по този начин духът ми бива източван. След като прекъснах тези връзки, почувствах значително подобрение в състоянието си.

Установих, че времето при духа тече много бавно.

Чудех се за формата му и се сетих, че 108 от магурските фигури описват различните състояния на духа, та започнах да карам своя да заеме едно от магурските състояния. От него много бавно започнаха да се разтеглят нишки, които се протягаха така, че да заприлича на магурска фигура. Но стените на кунината атакуваха духа и не му позволиха спокойно да заеме желаното състояние. Оставих го на мира.

Изглежда, че след това съм заспал.

Сънят

По някое време съм започнал да сънувам.

Бях в Чупрене и се занимавах с различни ежедневни дела. Не помня всичко в детайли, а в някои случаи те могат да бъдат много важни. Една от по-ярките картини беше, че ловях риба или поне на това ми заприлича. Всъщност бях на някакво поле. В картината особена беше въдицата.

Моята далеч не беше в ред. По нея много неща бяха преправяни, лепени с тиксо и т.н. При опъване на кордата назад, цялата някак се стягаше. Чак след като се събудих, разбрах какво е означавала тази „въдица“.

След това имаше сцена, в която си бях купил много хубава малокалибрена пушка и малко патрони. Така обичам – да „убивам“ с нещо прецизно. По-скоро, ако атакувам някого, не бих изпозлвал нещо експлозивно, а бих предпочел привидно слабо, но много точно оръжие.

Покрай тая пушка взех да се сещам, че преди години съм купувал други пушки и пистолети, както и патрони за тях. Когато родителите ми видяха, че съм купил пушката, имаше някакъв укор от тяхна страна, че съм вложил парите си в това. Накрая ще разтълкувам значението на този символ.
Знаех си в съня, че съм добър в заработването на пари и, че е било съвсем нормално да съм си купил не един и два пистолета и пушки преди това. Но се сетих, че всичките съм ги крил някъде, защото не са били съвсем законни и заради укора. Така в съня си си спомних, че на разни места имам още арсенал и муниции. Изглежда, купувал съм ги и съм крил отдавна, защото не можех да си спомня точните места, но знаех, че има.

Започнах да мисля как да отида да си ги взема и къде точно да ги търся.

След това имаше нещо като панаир. Много хора ходеха напред-назад, очевидно и осезаемо възбудени от събитието, но всички бяха някак мрачни и зле настроени към останалите. Изглежда, че панаирът някак се беше пренесъл в Белоградчик и слизах към Панаирището. С мен вървеше едно хубаво момиче, което не познавах. Имаше да ми казва нещо, но не трябваше да узнават останалите – все пак всички бяха осезаемо злонамерени, а информацията беше важна.
Страняхме от останалите и слизахме надолу. Тя ми каза за някакъв оплешивял по темето старец, но с дълга коса отстрани, който бил някакъв убиец, но недоказано. Виждах го добре, когато тя ми го разказваше. Той се мотаеше в някакви гори и ми се стори, че е открил едно от скривалищата ми на закупени оръжия и патрони.

Трябваше да отида, да ги намеря и да си ги взема. Започнах много старателно да си припомням къде най-вероятно съм ги скрил и в ума ми се появиха сцени като спомени от времето, когато съм ги укривал. За няколко места си спомних, а за другите – бегло.
Ходех някъде сред скалите и търсех едно от местата, но останах с впечатлението, че всичко вече беше преровено.
Не помня точно колко сцени с търсене на оръжието имаше, но след тях с това момиче се озовахме пак в грда с панаира, но това вече не беше Белоградчик, а някакъв по-голям град.

Тя трябваше да ме заведе в горните етажи на една голяма и висока сграда. Когато се качвахме по стълбището, видяхме, че зад нас имаше група млади цигани, за които усетихме, че са агресивни. Съвсем скоро видяхме, че ни гонят. Започнахме да бягаме нагоре и мисля, че бягах достатъчно успешно и успях донякъде да се измъкна. Скоро, обаче, стана ясно, че няма да мога да избягам напълно и влязох в един от етажите, където имаше някаква администрация. Циганите влязоха също, а момичето вече го нямаше – може би я бяха убили. Честно казахо, в този сън чувствата не бяха силни и сякаш нямаше значение кой е умрял.

Паднах на нещо като легло и останах така вцепенен. По някакъв начин единият циганин беше убит – явно хората там оказаха съпротива, но не голяма. Друг от циганите започна да оценява кои са мъртви и получих няколко силни шута, но самоконтролът ми беше толкова голям, че по нищо не пролича, че бях жив.

Циганите си тръгнаха и видях на пода до убития един от пистолетите си – взех си го и напуснах сградата.Те започнаха да ме гонят навън. Изведнъж се оказа, че имам и втори от пистолетите – имах два револвера – един малокалибрен и един 45 калибър. Обърнах се и стрелях по циганите с малокалибрения. Свалих един или двама, но му свършиха патроните. Започнах да се сещам къде бях крил патрони, но нямаше как да ида и да ги взема – трябваха ми сега. Хвърлих този пистолет и продължих нататък. По улицита явно бяха настанали чудеса.
Свих по една уличка и се оказах в Чупрене – при работилницата на училището. Там минах зад нея. Циганите спряха на улицата пред работилницата и знаеха къде съм. И аз знаех, че знаят. Показах се отстрани – беше много тъмно вече и едвам ги виждах, но се прицелих и стрелях. Знаех, че патроните са много силни. С първия не уцелих. Уцелих с втория, но осъзнах, че е останал само един патрон. Барабанът изщрака няколко пъти, без да даде изстрел. Имах само още един и просто стоях. Нямаше какво повече да се направи. Когато атакуваха, защото това щеше да стане, щях да убия първия.

По някое време се разсъмна и сякаш нещата се бяха укротили. Но се появи някаква друга група от хора на улицата пред работилницата. Бяха двайсетина деца и младежи и тръгнаха към мен. Насочин пистолета и стрелях, но не улучих никого. Рекох си, край.

Те дойдоха, видимо решени да продължат нататък, а аз им преграждах пътя. Щяха да ме махнат по един или друг начин. Докато ги гледах да идват, видях, че нататък улиците са осеяни с трупове. По някакъв начин разбрах, че този свят беше приключил и нямаше повече какво да се търси тук, нито можеше повече да се живее на това място.

Заедно с тези деца тръгнахме нататък, по пътеките, които водеха нагоре по хълма. Изглежда никой не познаваше другите, само едното момче ми се видя познато. Ние не бяхме истинска група – всеки беше тръгнал за себе си, но просто пътят ни беше в една посока. И никой не знаеше какво има там.

Вървях пръв и изведнъж хълмът напред се показа от много хубав варовик с изсечена в него пътека – приказно място. Вървях и пътеката се раздели за две. За миг се зачудих по кой път трябва да се продължи и ми мина през ума, че трябва да питам съществата, които обитават това място, защото се появи усещането, че то има стопани.

Докато премислях, едно момче изтича малко напред и с един мегафон извика „Вие, които живеете тук, ще ни позволите ли да преминем през това място?“. Точно това трябваше да направя! Но тези деца знаеха много повече от мен! От къде и как – това вродени знания ли бяха?

Дойдоха няколко дървета-сови. Дървета, с клони, но покрити с пъстри и гладки пера, точно като на сови. Дърветата и клоните бяха правилни и клоните им бяха подобни на „въдицата“. На всеки клон имаше сови, кито растяха от самите клони. Совите бяха равномерно разпределени.

Дърветата застанаха пред нас. Беше ясно, че силата им е нечувана и уменията – отвъд представите ни. Отдръпнах се, защото знаех, че далеч ме превъзхождат и дори не мога да си представя мащабите на техните способности. Едното дойде наблизо и ми каза „Преди да продължите, тук има твоя позната, която е близка на президента и председателя на Европейската комисия“. Като каза това, няколко от совите на близкия клон блъвнаха огън – хем достатъчно далеч от мен, че да не ме повредят, хем достатъчно близо, че да усетя жегата му. Предполагам, че стресът в тоя сън е бил толкова много, че съм преттръпнал и съм спрял да се впрягам особено много – нямаше страх или ужас. Имаше някакво разбиране за силата, за ситуациите, имаше възхищение от дърветата-сови и разбиране, че са много по-могъщи.

Рекох си, боже, къде пък аз да познавам позната на президента и на председателя? Но оттидох малко по-нататък върху една много хубава и самобитна площадка, където ми показаха дърветата-сови. Там се появи едно не много хубаво момиче и изведнъж се сетих за името й – Венца или нещо подобно. То не можеше правилно да се изрече, защото се чуваше в ума, но ние нямахме точно такива букви и звуци.

Хм, казах си, не прилича точно на себе си – по-грозна е. Тогава я оппитах тя ли е. Появи се друг вариант на същото момиче – хубавият, от едно време. Тогава ми обясниха следното: едно време тя е била наистина хубавото момиче и би могла още да бъде, но аз съм й дал единият от пистолетите, заради което впоследствие е станала грозна.

Тук осъзнах нещо потресаващо, което ще опиша в анализа. Така приключи сънят.

Анализ

Човек има три същности – нисша, средна и висша. Съзнанието и мисленето са в средната. Можем да общуваме с другите две, но те не използват думи, а символи, извивявания, чувства, картини, усещания. Трудно е да разчетем техните „думи“.

С душата си говорим най-често на сън. Има няколко вида сънища – едните са съвсем обикновени и се пораждат от това как се чувства тялото по време на сън. Другите са специални – те идват от душата и са ярки и добре запомнящи се. Когато ги сънува, човек има чувството, че е бил разтърсен. Това са много силни послания. Третият вид идват от духа. Неговото присъстие е толкова силно, че може да се възприеме като всепоглъщащ ужас и вцепенение.

Практиката ми преди заспиването да разговарям с духа и душата си е предизвикала самия сън. Понеже в последните месеци съм постоянно зает и трескав, то пропусках всички моменти на разговор със същността си – това са моментите на спонтанна тъга. Натрупало се е много недоизказано.

ремето при духа и душата тече различно – те не могат да отговорят веднага на въпросите. Отговорът идва със закъснение.

„Въдицата“ от съня не е никаква въдица, а е символ на душата. В Магура има десетина подобни фигури и те значат именно равнищата на съзнание.

Това е и вид антена, с която се улавя гласа на душата. Затова съм се видял да ловя нещо с нея.

Моята е чупена, повреждана, поправяна – тя има много следи от моите опити да я поправям. А и аз много често се преправям – научил съм се да си дописвам качества или да премахвам някои. Може би това не е добре.

След това, оръжията. Оръжието е символ на силата ни, но силата да побеждаваме, унищожавайки. Вярно е, че твърде често победата я разбирам като унищожаване на другия. Някой беше казал, че искаме сила, само когато желаем да насилваме, а за всичко друго ни трябва само любов. Аз през целия си живот съм искал да развивам някакви особени сили и много често съм ги постигал.

Това е убедеността ми от съня, че мога успешно да заработвам пари – т.е., да натрупвам достатъчно душевен и духовен актив, че да мога да го превърна в нещо желано. Това е харченето на пари за оръжия, то е превръщането на заслугите в сили.

Те не са били съвсем законни – силите, които съм развивал, биха били порицани, ако хорта знаеха, че ги имам. Укорът от родителите ми за закупуването на оръжия значи „в това ли превърна духовните и душевните си активи?“ – сгрешил съм в желанието си да бъда по-силен от другите и да ги насилвам.

Други са намерили развитите ми и скрити сили. Мисля, че това значи, че някакви мои желания все пак ползват тези сили.

Циганите са символ на неуправляеми хора, от които винаги мога да очаквам зло. Или, на собствените си потиснати желания, страхове, опасения, злост.

Отпадането на оръжията значи нагледна демонстрация на тяхната безсмисленост.

Когато кръвопролитията бяха приключили, бяха останали само деца и младежи. Да си млад значи умът и разбиранията ти да не са закоравели. Всеки закоравял умира със света си. Младото все още съзнание може да живее и в друг сят. Бяха останали само млади.

Дърветата-сови за мен са висши души. Преминаването по пътеката към другите непознати места значи отиване от изчерпания и мъртъв свят в нов. В този свят се отива, очевидно, през душата. Затова ми показаха момичето, което съм направил грозно с постъпката си.

Тук се има предвид не тялото й, а душата й. Мисля, че всички хора в съня бяха всъщност душите, а не телата.

Когато съм казвал нещо обидно на някого, когато съм наранявал, аз съм правел така, че душата му да стане по-грозна. Същото са правели и другите с мен и затова моята „въдица“ беше толкова пострадала. Това си го правим един на друг всеки ден, но ако можехме да видим как от това пиогрозняват душите на засегнатите, може би нямаше да го правим.

Събудих се и в следващия половин час бях потресен. В какво влагам енергията си, какъв е резултатът. Мисля, че този сън беше особено силен.

От тоя сън разбрах, защо на Коледа се ползва елха – това не е празна работа. Елхата е същия символ на душата. На Коледа се ражда новото, което предствои за следващата година и то трябва да бъде посято в душите ни, за да се развие след това. Освен това, трябва да бъде махнато старото, което вече е изчерпано. Гирляндите по елхата са като тази „корда“ на „въдицата“.
Духът се казва А. ЕЛ е силата, която осъществява, и неин символ е чертата надолу от нещо – това е кракът на елхата. Х значи „превръщам се от един вид в друг“. ЕЛ-Х-А (ударението е на А, което значи, че това е целта на думата) значи, че творящата сила се превръща в дух. Затова има звезда на върха на елхата. Коледните елхи ми се виждаха наивни и детински, но сега мисля, че са важен магически символ в дома точно по това време, когато трябва да се посее новото и да се прекрати изчерпаното. А стар човек е, който се държи за вече изчерпаното.

Advertisements

From → Методи

Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: