Skip to content

От тук светът изглежда така!

септември 4, 2014

Гениална идея ми дадоха туристи, които водих на светилището Чачин камък, разположено само на 300 метра над Белоградчик. Обикновено просто казвам „Да, да“ и кимам с глава, защото просто не се възторгвам от предложеното обяснение. Обаче има и такива случаи, в които ми идва да прегръщам и целувам човека, задето ми е казал нещо толкова гениално.

Скалното светилище на скалата Чачин камък има няколко ритуални щерни и един голям улей, но една част от тях е била разрушена и сега не го виждаме в пълния му мащаб и блясък. Но ритуалните щерни не са най-интересното, те най-вече потвърждават, че говоримм за светилище.
Действително интересното са изсечените в скалите изображения. Тук също са осъществени разрушения, та са се запазили само пет изображения, едно от които само частично. Но дори само тези пет изображения се опъват вече три години на нашите интелектуални способности. Толкова интелект и гений е вложен в тяхното създаване, че сме като глуповати деца пред тях.

okoto

Винаги започвам разказа си за изображенията с Окото. То задава основния размер на всички останали изображения. Диаметърът на ириса на Окото е мерната единица, върху която са построени другите изображения. А Окото е Наблюдател, т.е. то е съзнание. От това става ясно, че съзнанието кара непроявеният свят да се прояви, като му дава мярка.

okoto a

Продължих нататък, обяснявайки кои елементи на останалите фигури са с еднакви размери като диаметъра на зеницата. Тук на заден план се вижда Петроглъфът или астролабията. Нейните къси оси са колкото диаметъра на ириса, а дългите са два пъти по-големи. Освен това, третата точка откъм дългата полуокръжност е точно с размерите на ириса на Окото. Разказвах и обяснявах това.

okoto 1

okoto 1 a

Продължих с това, че Петроглифът е елегантна карта на Слънчевата система. В нея Слънцето е показано в средата с една точка. В различните учения то се представя като осмолъча звезда. Чрез гравитационното си въздействие то поделя околното пространство на осем дома, във всеки от които живее по един свят (планета). Четирите точки в голямата полуокръжност са планетите – веднъж вътрешните и веднъж външните.
Обясних как в магурската математика шахматните полета говорят за пространствата и развитието на идеите. Как едно, отнесено само към себе си, поражда три нови; как три отнесени към себе си пораждат осем и т.н. Единият ми гост веднага каза „Това не е ли спиралата на Фибоначи?“. Идеално! Защото мислех същите неща преди години. Обясних разликата със спиралата на Фибоначи – магурският числов ред е 1, 3, 8, 15, 24, 52 и т.н. Разказах как съм търсел нещо в природата, което да отговаря числово на този ред и как се е стигнало дотам да деля орбиталните периоди на опланетите на важното магурско число 27. Че така са се получили точно числата 1, 3, 8, 15, 24, 52 и т.н., които съм намерил в Петроглифа, обозначени с точки. А това доказва, че той е карта на Слънчевата система. Но не само това. Този числов ред показва развитието на идеите, т.е. Слънчевата система е просто материализацията на идея, което е удивително твърдение от страна на магурската култура.
Най-малката (най-вдясно) точка в Меркурий (на първа позиция); следва втората наляво – Венера, която е по-голяма; следва третата – Земя, което е най-голяма и само около нея е изобразена орбита, т.е. само тя има спътник; накрая е най-лявата – Меркурий, която е четвърта, по-голяма е от Меркурий и е по-малка от Венера. Всичко това точно отговаря на астрономическата действителност.
Тогава един от туристите ми каза нещо, за което му благодарих няколко пъти.
„Виж, Окото и Земята са еднакви и изобразени с един и същи символ. Щом Окото е гледна точка, това значи, че от тук светът изглежда така.“
И наистина, от тук светът изглежда точно така!
Какво значи това? Значи, че за въплътените на третия свят, Света на Окото, Вселената изглежда по този начин, по който я наблюдаваме. По-общо казано, този знак значи „Ти си се родил в Света на Окото, ти си сега на Земята.“ Действително от всяко друго място звездното небе ще е различно, животът ще е друг, мислите, идеите и въплъщенията ще са различни.
Как може да има толкова много истини накуп? В нещо ограничено по размерите и елементите си? Как може да е едновременно вярно, че Слънчевата система е идея; че щом сме на Земята, това ни прави наблюдатели; че тоя свят е трети; че е Светът на Окото? И толкова още много други неща.
Човек ли е измислил това или някой го е казал на хората?
Представям си следното: изображенията от Чачин камък са указание за различните въплътени тук същества, че са тук, а не на друго място. Тези изображения съвършено точно и еднозначно ти казват: роден си на третия свят, в Света на Окото; твоята гледна точка е от третия свят, около теб обикаля луна, ти гледаш света от земно тяло, твоето око гледа от третия свят. Просто няма как да не разбереш точно къде си.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: