Skip to content

Един вид магия от Магура – камъните на Анка Йорданова

юли 10, 2014

Едно време, като посетих пещерата за пръв път и когато се впечатлих толкова силно от рисунките, че и досега продължавам да мисля основно за тях, на входа на пещерата ни посрещна дългогодишният екскурзовод Анка Йорданова.
Спомням си добре първото впечатление – една особена жена с някаква сила в очите. Хем те преценява, хем някаква строгост има, хем нещо като че ли се чуди, дали да ти каже.
Тогава тя не влезе с нас в пещерата, което беше добре, защото си създадохме собствени влечатления. Но тя оформи пръвоначалната ни нагласа, когато влизахме. Не помня добре диалога, но питахме нещо за рисунките, от което стана ясно, че имаме склонност към тайнства и езотерика. Анка каза, че ако наистина се интересуваме, ще говорим друг път – имало какво да се каже, но за момента ни каза само да потупаме с крак по пода на едно място навътре в пещерата. Там подът кънтял на кухо. Не беше много обстоятелствена и така създаде едно усещане за тайна.
Много е важно е първото настроение. Например, на входната врата на пещерата има един орнамент – маймуно-човек с тояга в ръка, стои наведен като животно. Това нещо е модулатор на възприятието. Чудя се дали е поставен на входната врата в тоя си вид от тъпота или нарочно. При всички положения това изображение е първото впечатление на госта и задава предварително тона на нашето отношение към видяното вътре. Така, като се видят рисунките, склонността да ги възприемем като глупави нараства многократно. Всичко това става напълно подсъзнателно, затова и неговата сила е много голяма – почти никой не може да се съпротивлява на нагласите на подсъзнанието си.
След това видяхме рисунките, изпаднахме в екстаз и, едва ли не, в някаква треска. Като последствие сме говорили много пъти за това посещение, а също и за Анка, която очевидно имаше много какво да каже, но не го каза. Заради това за мен тя винаги е имала един двойствен образ – хем да знаеш, хем да не го споделяш – в онова време роптаех срещу скриваното знание. Но за всички ни беше някак ясно, че Анка е значително особена.
Чак много години по-късно се запознах лично с нея – с нейна покана, след като е видяла интереса ми към рисунките публикациите ми. Тя далеч не разговаря с всеки.
Когато я посетих в дома й в Рабиша (тя е родом от Съединение, но като ученичка посещава пещерата и у нея се появява мечтата да бъде свързана с нея; след това всичко става така, че тя се омъжва в Рабиша и работи 30 години като екскурзовод в Магура), видях, че изработва сувенири.

suveniri Anka

Тези сувенири са нейно изобретение. Наблюдавала е как посетителите искат да си вземат нещо от пещерата при разходката – камък, защото там има само камъни. Така е измислила (смятам, че е била вдъхновена да измисли по причина, която ще видите след малко) този вид сувенир. След това алчни хора от Рабиша заимстват непозволено идеята и по всякакъв начин се опитват да не я допускат да ги продава при пещерата. Разликата, обаче, е много голяма. Докато алчните мислят само за пари и правят наситени с алчни или безразлични енергии сувенири, които, освен това, съдържат и безразборни символи, нямащи смислова връзка помежду си, то за Анка тези рисунки са свещени. За нея изработването на камък с рисунки е специален процес на вглъбяване. А и тя добре знае кои рисунки с кои имат отношение.
В това се убедих сам по много странен начин, а в началото бях скептичен, защото всеки търговец ще каже за стоката си, че е специална.
Един ден с мен се свързаха две дами от Център за интерпретиране на наследството (Маргарита Каишева и Елеонора Негулова), които ми разказаха за проектите си за подобряване на туристическото предлагане, основна част на което е качественото интерпретиране на наследството. Разказах им за моята работа и така решихме, че ще работим заедно.
Първата среща по проекта беше насрочена за 28.06.2014. Когато ми пратиха обявата, за да я разглася чрез страницата Аз обичам Белоградчик, която администрирам, писах и на Анка, за да я поканя да участва. Това беше две седмици преди срещата.
Стана денят на срещата и сутринта, преди да започне, отидох до Рабиша да взема Анка. Тя ми подари два камъка – единият правен два месеца по-рано и другият, направен съвсем наскоро. Тогава изобщо не гледах камъните, а само ги прибрах в колата. Отидохме в Белоградчик и участвахме в срещата.
Всичко на 28.06.2014 беше много особено за мен и за близкото ми обкръжение. Първо, срещата беше някакво странно откровение между активните граждани и Кмета на Общината. Няколко човека се изказаха за това, че Общината е като една затворена общност, оградена с висока стена – те просто не желаят да работят с нас. След това Кметът започна да обяснява как всичко е чудесно, как умира, едва ли не, за граждански инициативи, но всички са толкова заспали, че инициативи съвсем няма. Изчаках да приключи с лъжите и разказах за моя опит, когато им предложих да правим походите заедно, за да станат по-добре и да се развият по-бързо. Както и да е, винаги ти остава една гнус след разговори с Общината.
След това вършихме още много неща. По проекта правиха репортаж с Анка – ще е част от рекламен филм. След това водих екипа, сред които имаше лектори от Швейцария, в Магура и им разкзах набързо (защото бързаха) моя прочит на рисунките.
След това участвах в учредяването на Археологическо дружество – Белоградчик. Това е по инициатива на близкия ми съратник Иайло Крумов, археолог, който има нужда от дружеството, за да може да работи по-добре. В учредяването бяхме все съратници, като имаше и един нов за мен човек – адвокат Хараламбиев, който е над 80-годишен, но с много свеж ум. Хараламбиев има много интересни колекции, една от които е от старинни находки. На-впечатляващ за мен беше един кремък (вид много твърд камък), който той намерил след оран в местността Крупец, близо до Белоградчик. Камъкът не е цял, от него е намерил две части, но се вижда, че е имало поне още една част.
Камъкът е правоъгълна плоча, върху която от едната страна са врязани квадрати – направен е като таблица. Първоначално изглежда, че квадратите са с различна големина, но по-внимателният оглед показва, че всъщност в тях са нанесени резки и точки. Камъкът е древен – никакви следи от инструмента не са останали, а цялата повърхност и всички канали са покрити с кратерчета от ерозия (а кремъкът ерозира много, много трудно). Иначе резките и точките личи, че са правени грамотно и много правилно, което е озадачаващо за древността, защото кремъкът е много твърд камък и се обработва много трудно чрез рязане и шлифоване, иначе се чупи сравнително лесно. В същото време детайлите са от порядъка на 2-3 милиметра.
Мисля, че камъкът е бил древна магия, използвана при основаването на селище или нещо друго – магията е била закрепена здраво, за да пребъде начинанието.
Споделих това с учредителите. Беше интересно, че видях такъв артефакт в момент, когато и ние учредявахме нещо.
След учредяването им разказах и за изследванията ми относно рисунките, защото имаше двама души, които не знаеха за тях – адвокатът и бившият кмет на Белоградчик, Емил Цанков, който беше много впечатлен и оцени потенциала на изследванията ми. Той сподели, че знае какво и как трябва да се направи от тук нататък, за да се превърне този потенциал в развитие. Ето така и ние започнахме нещо.
На края на деня в Белоградчик имаше рок концерт, който надделя над чалга атмосферата от панаира, превърнат в чалга простотия. Имаше една голяма еуфория в тоя ден, чувство за светлина и оздравяване на града. Имаше едно надделяване над гнилостта във всичките й аспекти и проявления.
Това беше страхотен ден.
Едва вчера майка ми обърна внимание на камъните от Анка, които стояха в колата.
Ето по-интересният – това са двете му страни.

kamak s magiya 1

kamak s magiya 2

Разгледах внимателно камъка и се втрещих! От предната му страна е изобразена част от сцената със зачатието (полагането на ново начало), а от задната страна е изписана датата 28.06.2014 – деня на всички тези събития. Изведнъж свързах всичко.
Две седмици по-рано Анка е направила камъка, малко след това Ивайло Крумов определя дата за учредяване. Това беше предшествано от борбата ми с тъмната сила над Белоградчик, която спира всичко тук. Накрая събитията от самия ден.
Специално питах Анка нарочно ли е направила тази магия и знаела ли е точно какво прави. Не нарочно и преднамерено, просто в деня, в който я поканих на срещата, тя е правила камъни и е направила един специално за мен, като не е мислила, че прави подобие на древната магия от кремъка на Хараламбиев.
Познанието си е там, то винаги съществува. Ако само се задълбочш в него, то ще се прояви чрез теб. Мисля, че Анка в нейното състояние при рисуване на камъните е била вдъхновена да го направи точно така от същото поле на знанието, което е използвано още в древността. Тя определено може да прави специални камъни за специални поводи.
Майка ми изказа виждането, че човек може да прави такива магии за всички дни от живота си, защото нещата първо тряба да бъдат заченати, за да се износят и родят след време.

Advertisements
One Comment
  1. аз съм валентин камъка от берковица познавам анка и знам че е със силна енергийна човещина тя не случайно е била в магура тя е преродена и преди е билап

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: