Skip to content

Състояние на обсебване, черната прокоба и как котаракът ми ми спаси живота

юни 16, 2014

Имах много тежко изживяване с потискане на волята и нарушаване на концентрацията. 
Преди три месеца перфектно знаех какво трябва да се направи и какви стъпки да се извършат. Става дума за логични и оптимални действия, които са по силите на един човек. Бях започнал да ги извършвам систематично и концентрирано една по една. Резултатите от тях се проявяваха много бързо – просто логичният ред на нещата, все едно имаш ключ от врата или все едно да режеш дърво с трион, а не да го чоплиш с нотки, надявайки се някога да го прережеш по този начин.
Всичко беше измислено гениално и работеше.
Да, първо (като първа линия на съпротивата) в продължение на няколко седмици чувах само как няма да стане, какви проблеми има и т.н. Преодолях това и се абстрахирах от факта дали някой мисли, че нещо ще стане или няма да стане.
Тогава нещата се пренесоха на ново равнище. Получи се почти пълен отказ от съдействие. Не можеш да намериш един човек, с когото заедно по-ефективно да осъществите нещо. Изоставих и този вариант. С това външните варианти да спра бяха изчерпани.
В същото време работите ми се развиваха все по-добре.
Тук започна ужасът. Незабележим, сякаш нещо напълно естествено.
Започна липсата на последователност и съсредоточение. След това започна да се появява вялост. От там се прехвърли в мислене на дребно и занимаване с дреболии, в които се губят силите.
Психиката ми беше тотално променена за около два месеца. От енергинеч, концентриран, съзнаващ и целеустремен човек със собствено виждане за нещата много бързо преминах в безволево и неконценстрирано състояние, в което се лашках като есенен лист от вятъра. Характерно беше безсилието, липсата на енергия, вялостта, липса на воля, постоянно прескачане на вниманието от едно на друго, неспособност да подредя дейностите по значение и почти никакво желание да се занимавам.
От време на време през тези два месеца полагах усилия да се концентрирам отново, отново да имам желание и воля да правя това, което съм захванал. Малко и леко аха-аха да се върна към някоя дейност, но безволието и безсилието надделяваха отново. Ужасна работа. От време на време се появяваше осъзнаването, че съм изгубил себе си.
Обаче малко по малко започах да се усещам и да се осъзнавам. Преди тези симпоти ги разпознавам много лесно – започнеше ли недостиг на сила, значи тя бива източвана. Веднага се вглъбявах да видя откъде и как и откривах неприсъщни ми същности, които обитават енергийните ми тела. Махах ги от там и всичко се нормализираше, силата се връщаше.
А сега, в този двумесечен период сигурно десет пъти ми мина това през ума, но го оставя просто така – нищо не правих по въпроса. Но все пак ден след ден се засилваше осъзнаването какво се случва.
Най-накрая в събота преди да заспя, помолих за малко помощ и отвътре и отвън, за да разкрия способностите и силите си. Във въображението си видях вътрешността си като межанизъм, на който някои тръбички бяха запушени. Осъзнах, че грешно съм мислел тези запушвания за нормална част от себе си и мислено ги отстраних. Заспал съм след това.
Час по-късно е започнал бруталният ужас.
На сън (но колко е било сън) се появи някакво присъстие зад мен в стената, което създаваше пълното усещане и впечатление, че е всесилно. Някакъв бог, така се представяше. Преподаваше уроци и учеше на изключителни способности. Само, че тук беше уловката.
То някак ме караше да искам да ми показва още и още, но с всяко показване ме обсебваше все повече. При всяко показване успявах да се осъзнавам по малко, че нещата не отиват на добре, но по-голямата част от мен просължаваше да иска да види нови чудеса от този „бог“. А чудесата му ставаха все по-могъщи и въздействащи. Последното беше толкова разтърсващо (включително и буквално), че не знам как го преживях. Някакви ужасни, силни и объркващи вълни бягаха по леглото.
Успях да се събудя. Усещах ужаса в стаята, присъстието, ужасен студ, страх, объркване, липса на воля. Нямах воля, това нещо ме беше лишило от воля и ме караше да го искам.
Започнах да се сещам, че през тези два месеца не бях имал воля, тя беше потисната.
Някак се събрах и станах да отида до тоалетната. Като излязох от стаята, усещането за зловещост го имаше, но вече нещата по-скоро бяха като след обикновен кошмар.
Върнах се след това в стаята и, като наближих на метър от леглото, го усетих – то беше там. Стоеше на леглото.
В какво състояние съм бил? Ужасът беше в леглото и аз съвсем послушно пак легнах и ужасът пак се съедини с мен. Не знаех колко време ще изкарам жив, не успявах да се отстоя. То беше брутално силно, а навярно и много интелигентно. Похватите, които съм ползвал преди, изобщо не го трогваха.
Можех просто да отида да спя в друга стая, но аз послушно и без дори да се замисля за това, легнах отново в прегръдката на ужаса. Просто не съм имал чувство за самосъхранение, разсъдък, воля. Само легнах и се опитвах да не умра много скоро, опитвах се да остана жив.
Прозорецът беше отворен. Прибра се котаракът около 1:30 през нощта. Обикновено е много зает с котешки работи и се прибира сутрин към 6:00, за да яде и не си нарушава ритъма.
Този път се прибра и легна върху краката ми. Ужасът започна да се разсейва. Котаракът се беше прибрал веднага и без да се колебае, щом е усетил какво ми се случва. Оставил е всичко и е дошъл.
Ужасът се разсея и съществото се оттегли. Останаха само травмите от него. Все едно са ми късани вътрешностите, но не тялото, а душата. След още няколко минути усетих кръвта си. Тя беше студена – всичката и усещах, че е студена, когато преминаваше през сърцето.
Спал съм после. На другия ден нямах почти никакви сили, но бях обещал да ходим в Магура при рисунките. Едвам ходех, а на едно място по пътя към Рабиша знаех, че ако изпреваря една каруца отсреща ще дойде кола и ще катастрофираме. Въпреки това, отново въобще без да се замислям и без всякакви следи от воля и разсъдък започнах да изпреварвам. Отсреща дойде кола, но и двамата скочихме на спирачките и се разминахме.
По дяволите, това нещо беше решило да ме ликвидира.
Когато вече си тръгвахме от рисунките, силите и съзнанието ми започнаха полека да се завръщат. През целия ден чувствах травмите от нощта. Днес вече ги няма. От снощи ги няма.
Вече съм убеден, че много от нас имаме такива паразити – вижте безволието, отчаянието, липсата на вяра, на енергия. Това, че сме сведени до най-елементарни функции и идеи. Не бяхме такива преди 20 години.
За Белоградчик знам от няколко дни, че нещо пречи. Не са хората. Хората са си нормални. Нещо е покрило всичко и не иска нищо да се прави и да се променя. Ако тръгнеш да пробуждаш и да развиваш, ще се опита първо да ти пречи под формата на хорско неодобрително мнение. Ако се абстрахираш от това и започнеш да развиваш, то ще ти се представи като отказ от съдействие. Ако се абстрахираш и от това, ще се опита да ти потисне волята, вярата, съсредоточението и логическия ред на мислите. Коварното е, че ти вярваш, че това си ти и забравяш живия човек, който си бил. Почваш да си мислиш, че това е нормално, че е ОК.
Ако приемеш това и кротуваш, НЕЩОТО просто ще пие сили от теб и ти ще си вял до края на дните си, ще псуваш живота и така ще храниш НЕЩОТО НАД БЕЛОГРАДЧИК още повече.
Ако поискаш да се свърнеш, то може да опита и да те убие. И сигурно ще опита. Обаче, като вече знаеш за него и какво да очакваш, то не е толкова силно. То е най-силно, когато не знаеш за него и мислиш, че това си ти.
Хората, които са се предали, които не вярват, които не съдействат, не жлаят и т.н., не са себе си. Те провеждат НЕЩОТО и го осъществяват в ежедневието.
Махни нещото от тях и те ще станат съвсем други. Това е като едно отвратително хипнотично внушение, което те прави на нищо.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: