Skip to content

Съвършенство в Магура. Туристическо завръщане с 14 000 години назад

май 8, 2014

През майските празници се опитвах да следвам съставена от мен програма за походи и разходки, които да покажат повече места сред Белоградчишките скали, както и да разкрият тяхната мистична и езотерична страна. Обаче почти непрестанно валя дъжд и програмата не можа да се изпълни точно, някои неща в нея се промениха.
Обаче други останаха учудващо устойчиви. Наблюдавам, че от време на време се случва да кажа какво ще правя в някакъв бъдещ монент или кога ще го правя, без да имам никакви съзнателни и логични предпоставки, после всичко изглежда, че няма да бъде така, обаче накрая това нещо става в изреченото време.
Така стана с посещението на Магура, което предвидих в програмата.
При Великденските походи ме питаха защо не съм включил Магура в програмата. Мислех, че рисунките продължават да бъдат затворени и, че е почти тъпо да ходим там, без да влезем при рисунките. Преди процедурата беше малко тежка – през директора на Историческия музей или през кмета на Белоградчик, след това неудобството да искам от персонала на пещерата да ни пуснат и т.н. И друго – не съм длъжностно лице в пещерата, нито имам договор или някакво разрешение да водя туристи там, та избягвах да включвам Магура в програмите, но все пак я включих в тази за майските празници. Рекох си, ще отидем на място и ще видим какво ще стане.
Нямах много туристи заради дъжда. За сега е по-добре така. Отидохме с пет души, гости на града. Два-три дни преди това научих, че вече се влиза при рисунките с доплащане на 5 лева към входната такса за пещерата. Това беше чудесно.
На входа ме познават много добре, защото често ходя в пещерата и всеки път влизам при рисунките. Знаят отношението ми към тях и, че мога достатъчно отговорно да заведа хора вътре.
На входа се разбрахме, че аз ще водя моята група. Отвън имаше и други хора, които чакаха да се събере група за екскурзовод и да влязат, но не знаеха, че може да се влиза при рисунките. Това все още не е обявено никъде.
Казах на всички, че могат да влязат с нас, ако желаят. Някои се зачудиха дали си струва и започнаха да питат какви са тези рисунки. Казах им, че това са праисторически рисунки на 12 000 години, каквито няма на друго място. Колебанието на хората изчезна и скоро всички се бяха сдобили с допълнителни билети за рисунките.
Влязохме в пещерата и отначало бях малко вцепенен, защото не знаех какво точно да им кажа за самата пещера и нейните зали. Моята силна страна щеше да се разгърне чак при рисунките, но трябваше да им разкажа нещо до там.
Дадох няколко общи сведения с известно притеснение. В първата зала подхванах моите си неща, но по-отдалече: какви разкопки са извършвани там, какво е намирано, кога са живели хора. Преминах към това, колко трудно се живее в пещера, как камъните и пръстта са нанесени в първата зала от катаклизъм, промяната в полюсите преди около 40 000 години, отслабването на магнитното поле, по-силната радиация, трудностите на повърхността, нуждата от укриване в пещера. Бездънността на пещерата, свързаността с езерото до нея, местните легенди за змейнове и вероятна среща с нещо в дълбините.


По едно време устата ми взе да пресъхва – притеснявах се. И навярно в началото хората се чудех какво им говоря.
След това всичко тръгна. Минахме покрай нишата, в която е открито тялото на обезглавена жена-маг с нейните магически принадлежности, след това през Срутището, където са следите от голям катаклизъм.
Стигнахме до входа на Галерията с рисунките. Показах им трона пред нея с изсечения върху него знак Ш. Разказах как се предполага, че се е използвал.
Дотук вече бях усвоил умението да спирам на подходящо място и да изчаквам групата да се събере, а за групата разказите вече бяха станали много интересни и всички спираха и чакаха да разкажа. Когато започвах разказите си, всички утихваха и слушаха внимателно.
Влязохме в Галерията с рисунките и изчаках групата да се събере. Бяхме преминали през тесен проход и им разказах какъв е смисълът на тесните проходи в ритуалите за посвещение. След това обясних защо тази галерия е била избрана за рисунките и как те представляват древен запис на познания. Обясних защо направата им е била много трудна и важна и помолих да бъдем много внимателни с тях.
Всички разбраха много добре и през цялото време много съвестно внимаваха за древните изображения. Чудесни и много разбрани хора.
Вече бяхме в ритъм и всички само с един поглед разбираха по моите спирания къде трябва да се съберат.
Обясних как се чете в Магура и как е протичало древното посвещение. След това представих сцените една по една и така стигнахме до Утробната (Слънчевата) зала, където беше кулминацията на представянето.
Когато приключих и благодарих за вниманието, хората питаха защо тези неща не се говорят и откъде могат да научат повече. Извадих един куп визитки, които бяха взети от хората като нещо много желано.
Излязохме от галерията и по пътя нататък в пещерата чувствах одобрението и удовлетворението на групата. Всички бяхме станали някак близки. Показах останалите забележителности в пещерата, доколкото имах информация за тях, и стигнахме до изхода.
Отвън ме питаха всеки ден ли съм там и защо по принцип не се разказват такива неща. Обясних, че не съм екскурзовод в пещерата, че правя собствени изследвания и просто водех моя група.
Едва ли трябва да обяснявам колко добре се чувствах. Подготвял съм се и съм чакал това от години, мечтал съм за него. Не съм го търсил умишлено, нито съм го очаквал. Беше се получило великолепно.
След това се прибрах у нас и бях уморен. Да кажеш такива неща кратко и ясно е много трудна работа – това е да направиш най-смисления извлек от собствения си ум.
Знаех, че съм получил и подкрепата на своята група, с които тръгнахме от Белоградчик.
През пещерата водих около 40 души, толкова се събрахме на входа. Имаше малки деца, тийнейджъри, възрастни хора – всякакви. И всички слушаха и искаха да чуят. Всички се изпълваха с внимание.
Едно момче каза, че останалата част от групата му е останала отвън за следващаото влизане и, за съжаление, са изпуснали представянето. Искаше му се да бяха видели това. После го видях отвън до едно табло със снимка на Ловната сцена как обясняваше на приятелите си какво е чул за сцената. Чутото е било вълнуващо.
Вкъщи един час нямах никакви мисли в главата си и все едно това не ми се беше случило. След това цяла вечер изникваха отделни моменти. Все едно аз не бях водил групата, а някой друг – това е било толкова голямо събитие за мен, че личността се е била оттеглила, както това става на сън.
И аз, и хората, които водих, не бяхме очаквали нищо подобно. На всички ни трябваше време да се осъзнаем къде сме попаднали и какво се случва. Никой не е предполагал подобно нещо. Усещах, че това е най-доволната група на света. На паркинга отзад всички бяха много доволни и развълнувани. Това е, което човек наистина иска от една пещера с рисунки. Това очаква подсъзнателно. Като го видиш да се случва, това е като някакво осъществяване на нещо, което винаги си знаел.
Спомням си моменти, в които спирах да говоря, за да отидем към следващото място за представяне. Всички започваха да си говорят и чувах да се повтарят фрази от казаното. След това всички се събираха на нужното място и усещах вниманието и съсредоточението им.
Моето его не беше там, там беше само разказът.
Надявам се от това да няма проблем за персонала на пещерата, че ме пуснаха да водя групата. Надявам се в бъдеще да има нужното разбиране от нужните хора и да направим това изживяване достъпно за всички гости. Видя се емпирично, че има голяма истина в това представяне.
А то дори е малко. Нещата могат да се направят още по-добре.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: