Skip to content

„Свещените Белоградчишки скали“ – книга

май 7, 2014

ПРЕДИСЛОВИЕ

 

В търсенето на познание и разбиране човек трябва да се осланя преди всичко на себе си и на собствената си преценка за нещата. Сам да наблюдава, сам да възприема и осмисля, сам да намира информация, която потвърждава или отхвърля неговите изводи до момента. Така човек се учи.

В процеса на това учене е много полезно да натрупваме логически капитал – начини на премисляне на явленията. С колкото повече логически постановки разполагаме в ума си, толкова по-големи са нашите възможности да опознаваме, защото логическата постановка е онова, което дава разбираемото обяснение.

А най-ценно от всичко е да развием умението си да свързваме отделни, привидно несвързани помежду си факти в едно цялостно обяснение, което вклчюва всичко известно до момента. Разбира се, това можем да научим не само и единствено сами чрез личния си опит и усилия, но можем да открием и подходящи учители, от които да усвоим различни начини на мислене.

Ако някъде има учители, то те не би трябвало да предлагат догматични учения, защото това не носи никакво развитие на учещия се човек. Да кажем на някого, че нещо е така, не струва много, но да му кажем защо е така, това има голяма стойност. Разбирайки връзките между явленията, човекът постига ориентация в света и придобива умението да постига ново разбиране, осланяйки се на собствения си ум.

Затова е особено полезно да се разглеждат множество тълкувания и обяснения на едни и същи явления, за да се разберат те възможно най-пълно. В никакъв случай не бива категорично да заявяваме на някого, че истината е докрай разкрита и изчерпана. Напротив, ако ние имаме някакво разбиране каква е истината, то трябва да обясним как сме разбрали това. Трябва да дадем всичките предпоставки и връзки, така че учещият човек също да разбере. След това всеки трябва да е напълно свободен да приеме или да отхвърли това разбиране. То не може да се провери с някакъв изпит, не може никога да се даде окончателен отговор това истина ли е или не съвсем. Винаги, за всяко едно разбиране ще се намират неща, които го подкрепят, и такива, които са в противоречие с него. Това означава само и единствено, че разбирането има още да се развива, че всички пътища пред него са все още отворени.

Когато ние учим в училище, нещата ни се поднасят като напълно разбрани, изчерпани и завършени факти, т.е. като в една пълноценна догматична система. В тази система се оценяват знанията на учениците, което също е порочно, защото никъде не съществува някаква гаранция, че преподаваното е единствено и напълно вярно. За да можем да дадем оценка, ние трябва да имаме абсолютното познание, иначе оценката ни е само една претенция.

Би било много по-полезно за нас, ако се учехме на мислене. Разбира се, то няма как да се оцени, защото пътищата на мисълта са безбройни и могат да използват едни и същи факти, за да тръгнат във всевъзможни посоки.

Понеже обществото не желае неуправляеми индивиди, които сами определят каква е тяхната истина, то от рано приучава хората да бъдат оценявани. Така в бъдеще всеки ще бъде психологически зависим от даваните му оценки и това ще бъдат най-сигурните юзди на неговото мислене и поведение. Това се прави в училището с особена систематичност, независимо дали преподаваното там е безспорна и единствена истина или не е.

В крайна сметка, училищната истина е само едно от разбиранията за света и то, както и всички останали, не трябва да се дава като единствено, а само като логически път – един от всичките, които могат да бъдат отхвърлени безнаказано. Но ние имаме няколко поколения, формирани с една истина. От тези поколения са израсли и хората, които изследват и обясняват света. Онези от тях, които най-дейно се придържат към училищната си истина в опитите си да обяснят действителността, израстват най-много и биват лицензирани като източници на познание, т.е. те стават учени. А ние всички стоим и ги гледаме в устата какво ще кажат, защото от това зависи какъв е светът и какви сме ние. Те са лицензирани да познават истината.

По същата система и със същия набор от обяснения е проучван и районът на Белоградчик, обаче са пропуснати много неща, които действително съществуват и могат да бъдат наблюдавани от всеки. Защо са пропуснати? Може би не са забелязани, макар това да е трудно да се случи. Може да са подминати. Защо, обаче, се подминава едно нещо? От една страна, ако то не е част от нашата система от разбирания, ние по-трудно го забелязваме, а и не сме склонни да се задълбочим в него. От друга страна, ако то не се вписва добре в системата ни от разбирания и заплашва да я промени, тогава предпочитаме да не се занимаваме с него.

За последния случай учените хора са издигнали в култ твърдението, че изключението потвърждава правилото. Да, ако има изключение, то това значи, че има някакво правило, от което то е изключение. Това наистина е потвърждение, че правилото съществува. Но това е просто една логическа игра. Ако има правило, от което съществуват изключения, то това правило не е достатъчно пълно и не обяснява света достатъчно добре.

Обективно, т.е. наблюдавано от всеки желаещ да обърне внимание, в околността на Белоградчик същестуват няколко сериозни изключения от академичната представа за действителността. Те ще бъдат представени в тази книга и ще се потърси едно по-всеобхватно правило, което да обясни и тяхното съществуване, така че да направим разбирането си по-пълно.

 

КОЕ Е СВЕЩЕНО?

 

Докато науката се занимава с измеримите свойства на света, то съществуват и други подходи, които се основават на неизмеримите същности и свойства или поне на тези, които още не сме се научили да измерваме. По разбираеми причини науката избягва да се занимава с такива въпроси, отдавайки много от тези неизмерими и недокументируеми с технически средства явления, на въображението или на разстроената психика. Обаче, когато ученият го боли, тази болка той приема за реална, макар да не може да я измери. Значи, за едното може, а за другото не може.

В някаква степен аз също съм учен, защото съм школован по същата система и тя ми е издала няколко на брой диплома за постигнати нейни степени. Тогава аз съм наясно с измеримия свят и принципите на неговото опознаване, но също така познавам и ограниченията, които произлизат от тях. Тъй като през живота си съм видял много неща, които остават необяснени и дори необясними от науката, а искам да имам познание и за тях, защото те реално са се случили и съществуват, ми се е наложило да се обърна и към други разбирания за света. Не отхвърлих онова, което не се вмести в моята школовка, а се заех да го изучавам по неговите правила и те много често водеха до потребността да навлизам в онова, което е свещено.

В продължение на много години за мен свещеното беше голяма глупост, пълна фантазия и заблуда, но с упорство и постоянство животът ми ме доведе до там да си дам отговор, що е то свещеното. Премислях най-различни неща, които са свещени, като се стремях да намирам приликите между тях и на тази основа да правя обобщения.

След премислянето достигнах до разбирането, че свещено е всичко онова, което е свързано с появата на живота, с неговото поддържане, с неговото развитие и с неговия край. Свещеното е онова, което се отнася до живота. Разбира се, това понятие е обвито в някаква мистика и тя му придава едно „несериозно” звучене, но истината е, че за нас животът е пълна мистерия. Докато все пак сме постигнали някакво разбиране за това как да го поддържаме и как той се развива, то ние не знаем почти нищо за неговото възникване, за неговата същност и за неговия край. Науката не знае нищо съществено за това най-важно явление, тя няма дори работещо определение за живота и за онова, което е живо.

Когато се съберат толкова много пропуски и несъстоятелности в една система от обяснения, ти не можеш да продължаваш да живееш с доверие в нея. Можеш да продължиш да я използваш дотам, до където тя работи добре, а след това очите трябва да се отворят още по-широко. С нож не отсичаме дърва и с брадва не режем хляб. Въпреки това и двете имат нещо общо – острието. По същия начин и мистиката, и науката имат за общо изследването и размислите върху изследваното, както и опита ни с него.

Понеже досега Белоградчишките скали и околността са изследвани почти само от научна гледна точка, то от тях е разкрита само една малка част – онова, което може да се измери и документира. Ние ще отидем отвъд това и ще видим една много голяма част от тяхната същност, за която хиляди хора се досещат, но е голяма рядкост някой да се е занимавал с върпоса систематично.

В тази книга предстои да видим няколко причини, поради които Белоградчишките скали са свещени, т.е. свързани с всеки един аспект на живота – същност, поява, поддържане, развитие и смърт.

 

УСЕЩАНИЯТА СРЕД СКАЛИТЕ

 

Когато се разхождате сред Белоградчишките скали, ако в някаква степен сте свикнали да се отдавате на усещанията си и умът ви не е твърде зает с различни въпроси, то вие ще изпитате нещо много любопитно.

На всяко едно място сред скалите съществува различно усещане, което изпълва съществото на човека. То идва спонтанно от самото място и не се дължи на наша реакция към мястото. Ако се връщате на същото място отново и отново, то всеки път ще изпитвате същото усещане, което идва да покаже, че тези усещания се пораждат от местата. Такива наблюдения са необходими, защото иначе човек може да отдаде това на някакви свои моментни състояния и да не свърже явлението със скалите.

Със сигурност знаете, че усещането се помни също така, както се запомня вкус, аромат, мелодия. Усетът е шестото чувство на човека и той може да се развива както и останалите пет сетива, които са свързани с тялото. Чрез тях анализираме и опознаваме физическата действителност. Чрез усета си, който няма обособен телесен орган и не е свързан с материалната действителност, ние опознаваме друг свят. Самият факт, че усетът съществува и работи, показва, че освен материалната действителност, съществува и друга действителност. Тя не е материално и веществено проявена, но съществува също толкова истински.

Сред скалите усещанията се менят много бързо с ходенето между тях. Ако изминете само сто-двеста метра или просто идете от другата страна на някоя скала, вие ще се почувствате по напълно различен начин. Това значи, че сред скалите съществува една изключително пъстра и наситена мозайка на усещанията, т.е. неизразеният чрез материя свят е много разнообразен на това място.

На други места това явление не се наблюдава в тази екстремна степен. И на другите места усещанията се сменят, но с изминаването на големи разстояния и с попадането от една местност в друга, а сред скалите тези изменения са в много малки разстояния, т.е. те са много нагъсто. Все едно имаме огромен дворец, изпълнен с много и много стаи, във всяка от които се разнася различен аромат.

Представете си сега, колко са големи Белоградчишките скали – тридесет километра по протежение и до пет километра в широчина. Условно разделете тази площ на еднакви геометрични фигури със страна от около двеста метра и ще получите не по-малко от 2 500 състояния. Може би това надвишава възможността на човека да разграничи едното състояние от другото, това е нещо огромно.

Във всяко едно от тези състояния следва да е заключена някаква енергия, оформена по различен начин от тази в съседното място. Навярно самите скали с техните форми и разпложения така отклоняват енергийните лъчи и ги наслагват едни върху други, че на всяко място се получава различен модел, който се усеща по уникален начин. Това е напълно възможно, защото формите на скалите са много разнообразни и сложни, както и взаимното им разположение, а през пространството преминават всевъзможни енергийни лъчи, най-малкото тези, които Слънцето излъчва.

Преминаването от едно усещане към друго стимулира шестото сетиво и по този начин го развива. Същото се случва и с всички останали сетива. Ако на света нямаше вкус или всичко беше с един и същи вкус, тогава ние нямаше да имаме нужда от това сетиво и то никога не би се развило. Да, може да се оспори, че вкусът е интерпретация на организма и психиката на субстанции, които сами по себе си нямат вкусови качества. Напълно е възможно. Но логиката пак е вярна. Ако на света съществуваше само една единствена картина, очите щяха да бъдат напълно излишни. Ако картините бяха само две и се сменяха, очите щяха да се развият само до там, че да долавят дали става дума за едната или за другата картина. Самите картини щяха да бъдат заложени в нашата психика още с рождението ни и примитивните ни очи само щяха да ни насочват коя от тях е актуална в момента. Това не би довело до абсолютно никакво развитие на сетивото, защото не би съществувала необходимост от развитие.

Именно богатството и разнообразието на вкусовете, миризмите, звуците и мелодиите, изгледите кара сетивата да се развиват, за да могат да долавят все повече нюанси. За да се смогне с обработката на информацията от сетивата, се развива и мозъкът, развива се и осмислянето, развиват се умът и душата ни. Затова тази бърза смяна на усещанията сред скалите е идеалната среда за развиването на шестото ни сетиво, защото е стимул за него.

Ако в изкуствената градска среда усещанията са значително по-еднотипни и едностранни и от това спира развитието на усета, то сред Белоградчишките скали усетът се изостря до краен предел.

Това е като умението за четене. То се развива с четене. Значи, за да развием усета си в много висока степен, добре е да се намираме сред скалите.

Природата и произходът на тези усещания са разгледани по-подробно в книгата „Езотерична легенда за Белоградчишките скали“. Тук е нужно само да се изложат няколко хипотези, колкото да имаме представа.

От една страна, тези различни усещания могат да се дължат, както се каза, на много сложното пречупване, отразяване и наслагване на енергиите. От друга страна, скалите могат да са много странна форма на дзен, който стимулира сетивата и предизвиква съзерцание и размисъл – все едно някакъв бог ги е създал, за да ни въздейства, докато ги наблюдаваме. На трето място, ако тръгнем от основата на легендата за техния произход, според която те са вкаменени същества, можем да стигнем до извода, че всяка скала всъщност има съзнание и присъствие.

 

КАК ГЛЕДКИТЕ КЪМ СКАЛИТЕ И РАЗХОДКИТЕ СРЕД ТЯХ ВЛИЯЯТ НА УМА

 

Ако човек е свободен от важни грижи в момента и гледа към Белоградчишките скали, то те му въздействат с красотата си и предизвикват у него чувство на радост и възторг. А обикновено човек е свободен от грижите си, когато е сред скалите, и той се намира в подходящо състояние на ума и емоциите. Гледките едновременно успокояват и отпускат, но предизвикват и усещане за мистика – за нещо, което не може да бъде докрай опознато и обяснено.

Именно това състояние на отпускане и възторг, така да се каже, отваря портите на човека и той става възприемчив. Поради стреса в живота си и заради почти постоянното очакване да ни се случи нещо неприятно или да се отнесат с нас по недобър начин, ние прекарваме много голяма, а понякога и по-голямата част от времето си, бидейки затворени и обградени с плътни и високи стени.

Когато Белоградчишките скали отворят нашите емоционални порти, от тях към нас започва да постъпва един много голям поток от информация. В началото тя е почти изцяло образна и се възприема чрез очите. Всевъзможните форми много често създават усещането, че виждаме познати неща. Това се извършва в по-голямата си част подсъзнателно, като в дълбините на ума ни се извършват безбройни асоциации.

В същото време зрението е телесното сетиво, което е най-близо до ума и е най-ефирно и нематериално. Информацията, постъпваща чрез зрението, навлиза направо в ума ни както чисто физически, така и психически. Умът в най-голяма степен се формира и работи чрез зрението. Най-силните стимули за ума са зрителните стимули. Всички тези разнообрази гледки сред Белоградчишките скали са един наистина огромен информационен поток, заради който умът се натоварва в крайна степен и престава да мисли, защото на първо място се стреми да обработи визуалната информация, тъй като тя е най-важна. В това силно натоварено състояние умът оставя настрана речевите процеси, от които се състоят мислите. За да проверите това, опитайте се да мислите без думи. Това, което ще се случи, е, че мислите ще престанат. Точно това е състоянието, което се търси в много учения и практики и наподобява медитацията.

Това образно претоварване сред скалите, обаче, не се усеща като мисловна дейност и не уморява, защото умът се занимава с онова, в което е най-добър – работата с образи. Това е съвсем вярно, когато образите са приятни и носят наслада. Ако умът се изпълни с мисли, ето това затормозява и уморява, но тук то не се случва, защото сред скалите мислите се изпаряват.

Значи, огромното образно натоварване на ума с приятни гледки премахва мисленето, отпуска и успокоява, отваря емоционалните ни прегради. Ние ставаме дълбоко възприемчиви.

Всички тези разнообразни образи, които виждаме сред скалите, в някаква степен приличат на други образи, които сме виждали или които сме си представяли през живота си. Могат да ни напомнят на животни, случки, предмети, хора, илюстрации в книги, образи от сънищата и какво ли не още. Представете си какво се случва в подсъзнанието ни – там кипи невероятна по мащабите си дейност. Напълно несъзнателно е, но човекът има изключителното умение да сравнява образи и да ги разпознава. Всеки образ, който виждаме, поражда асоциации, т.е. препраща ни към подобни образи и нещата, които са свързани с тях.

Всеки човек през живота си трупа огромна библиотека от преживявания и мисли, като всички те винаги са свързани с някакви образи. Повечето хора не се занимаваме системно да подреждаме тази информационна база в себе си. Понякога тя се преподрежда сама под въздействието на дълбоко емоционални събития и това се проявява като сънища, прозрения, осъзнаване на някакви принципи на живота или като други явления от този вид.

А когато гледаме Белоградчишките скали, цялата тази огромна образна стимулация предизвиква целия ни житейски опит да се преподрежда по нов начин. Представете си, че всяко наше преживяване е един предмет, състоящ се от няколко части – образ, последователност на събитията, участници, същност на случилото се, място, причини, последици, емоционално състояние, отношения между участниците – това е една сложна и разклонена вещ в света на психиката ни. Когато се натрупат много такива вещи, бъркотията е голяма, те се струпват като утайки. По принцип, тези психически вещи, съдържащи нашите познания и житейски опит, намират своите връзки помежду си. Когато ние успеем да си обясним някакво явление от живота си, това значи, че няколко такива вещи са се сглобили като части от пъзел. Когато сме тревожни и не можем да разберем смисъла на живота си и събитията в него, то психическите ни вещи не успяват да се свържат правилно и между тях се поражда и остава напрежение.

Разбирате ли, ние имаме изключително голяма информация в себе си, която натрупваме през живота си. В нас има невероятни знания, намиращи се в неподреден вид. А, ако приемем, че имаме дълбоки спомени от минали животи, то количеството на информацията и знанията става невъобразимо голямо. Още по-голямо става, когато допуснем, че всички хора имат общо подсъзнание. Докато всичко това се намира в хаотичен и несвързан вид, ние страдаме, защото то е товар и причинява емоционални реакции. То може да бъде пречка в живота ни и, ако психическите вещи са неправилно свързани, т.е. ако сме си направили изводите грешно.

Преподреждането се получава, когато сме в състояние на „гледане в една точка“ – безмълвни, без мисли, отдадени на нещо, което дори не ни е известно. То е като медитацията, а сред скалите тя се случва активно. Всяко подобие на наблюдаваните образи с някакви наши спомени кара тези емоционални вещи да се разместват и да търсят нови връзки помежду си. Това става толкова естествено, колкото е естествено химичните елементи сами да намират връзките помежду си. Това е като глината, която се преоформя, когато се намокри. Водата служи за смазка между малките й частици и това позволява заемането на нова подредба. Такава роля играе огромният поток от образи, идващ от скалите.

В момента, докато сме сред тях, привидно нищо не се случва, но ние просто не можем да го забележим, защото съзнанието ни не достига до там. Обикновено минава някакво време след контаките ни със скалите и ние достигаме до прозрение. Потребно е това време, за да се превърне дълбокото преподреждане в съзнание и да изплува до ума ни. Така ни въздействат скалите с образите си, които са безкрайни, защото всяка гледна точка ги разкрива по нов начин.

От друга страна, когато човек бездейства, мислите се движат бурно. Ако някой човек е тревожен, то е, защото не знае на къде да поеме. Това се получава, защото много мисли препускат в ума му, борят се една с друга и взаимно се отричат. Мислите са такива. Мисълта не съдържа в себе си знание, нито житейски път, тя е само развитие и проверка на предположения. Ако не действаме, ако не правим това, което ни е потребно, то ние се изпълваме с мисли. Мъртвото действие ражда мисълта, т.е. мисълта е трупът на действието. Натрупването на много мисли значи, че сме спрели в света на действията и живеем в света на бездействието. Ние трескаво търсим изход от него, но той не може да бъде намерен чрез мислене. Това е порочен кръг.

Хората казват, че движението подобрява мисленето. Всъщност не, движението прекратява безплодното мислене, защото поредставлява действие. То прекратява безплодието, разсейва всички тези борещи се помежду си вълни. Когато ходим, мисълта се успокоява и тогава можем да достигнем до решения, защото повърхността става спокойна и гладка и ние можем да погледнем под нея.

А разходката е най-висшата форма на ходенето. Ако ние ходим с цел да извършим някаква работа, това е натоварващо, защото работата е в мислите ни, но все пак е по-добре, отколкото да пътуваме с автобус към работата си, защото тогава го няма дори движението.

Разходката е ходене, което няма цел. Ти не очакваш да получиш нещо от нея – свободен си. Мислите престават да са необходими, съзнанието излиза от релсите, човек изпитва наслада. Разходката не стимулира мислите, тя стимулира ума и въображението. При разходката, от една страна, мислите се оттеглят, а от друга страна, ние получаваме различни впечатления, които се сменят. Те извикват различни асоциации, които се появяват в нашето въображение и така то бива стимулирано. Именно въображението намира решенията, не мислите. Всички тези впечатления касаят психическите ни вещи, за които стана дума по-назад, като предизвикват у тях преобразувания и преподреждане.

Ако се разхождаме сред Белоградчишките скали, тогава съчетаваме три неща. От една страна, това са гледките, които предизвикат отгласи в дълбокото ни подсъзнание, а от друга страна, това са сменящите се впечатления, които движат нашето въображение. Към това добавяме и усещанията, които са напълно различни между всеки две скали. Смяната на усещанията задвижва нашия усет, а именно той най-добре работи в света на психическите вещи.

Разходките сред скалите активно стимулират и ни предизвикват да изпозлваме три наши способности, които обикновено не намират достатъчно поле за изява. Затова човек се чувства толкова добре сред скалите, защото е пълноценно същество, още повече, че е същество, което се преподрежда, лекува се чрез това и постига нови идеи, разбирания и прозрения.

Ето така скалите действат на човека и го обучават. Затова след разходките там ние добиваме нови познания и разниране. Това е част от развитието на живота, защото с това променят и душата, и тялото, и съдбата ни.

 

ИЗПРЕВАРИЛИТЕ ВРЕМЕТО СИ ХОРА

 

Много интересна находка е открита в пещерата Козарника, намираща само на няколко километра на север от Белоградчишките скали и на северния склон на северната стена на Белоградчишкия разлом. Находката е намерена при направените в пещерата археологически разкопки. Там са открити следи от човекоподобни обитатели на възраст 1,2 -1,4 милиона години. От една страна, тези находки променят представата на археолозите, какви са били миграциите на древните хора по света и как е заселен континентът Европа. Това очевидно е станало първо през Балканите. Появява се дори забавното твърдение, в което обаче има много смисъл, че първият обитател на Европа е родом от Белоградчик. Но това е по-малката новина, макар да е добила по-широка популярност. Всъщност, обикновено се случва точно така – по незначителните неща, които са по-лесно разбираеми, добиват по-голяма популярност и сред тях започват да се губят действително интересните особености.

Такава особеност също е открита при разкопките в пещерата и представлява част от животинска кост, върху която са нанесени поредици от успоредни черти (Фигура 1). Възрастта на тази находка е около 1,4 милиона години.

Първоначално са възникнали спорове относно това, как са нанесени успоредните черти. Когато костта била огледана и изучена внимателно, била отхвърлена тезата, че чертите са резултат от отделянето на кожата и месото. Действително, биха могли да се получат подобни наранявания от изпозлвания нож, но самият характер на чертите ясно указва, че причината е друга. Останал единствено вариантът, при който чертите са нанесени нарочно и с точно определена цел.

Какво значи това? Нарочно нанесените черти изразяват нещо, те представляват запис и то не какъв да е, а абстрактен запис. Ето това е наистина важното. Абстракцията е способността на ума да се отдели от конретната материална вещ или явление и да мисли с понятия. Най-изявената от всички абстрактни науки е математиката, където всички действия и цялото мислене могат да се извършват напълно без всякакво наличие на вещи или събития. Когато имаме примитивни рисунки, те отразяват непосредствения бит на хората, като представят животни, ловни сцени и други подобни неща, които са изобразени буквално и натуралистично, доколкото художникът е умеел да направи това.

Успоредните резки са съвсем друго нещо. Те не изобразяват вещи, нито хора и животни, а носят идея, т.е. абстракция. Те представляват навярно вид отброяване или някакъв подобен запис.

Според археологията, способността за абстрактно мислене трябва да се е развила у човека преди не повече от 50 000 години, затова е изключително странно, че може да се намери артефакт на 1,4 милиона години, свидетелстващ за абстрактно мислене. Това е уникално явление, което не е било наблюдавано никъде другаде по света, иначе границата на абстрактната мисъл щеше да бъде отместена по-назад.

Как така и поради какво в околността на Белоградчик се появява група от хора, които могат да мислят абстрактно, когато цялото останало човечество не може?

Историята, която разказват артефактите от Козарника, е много дълга и върви практически без прекъсване. Следват артефакти отпреди 150 000 години, които обаче не показват наличие на абстрактно мислене. Изглежда, че след първоначалния подем настъпва период на упадък, а навярно такива цикли е имало много на брой.

Това се променя рязко с появата на най-новия човек – Homosapienssapiens, който напуска Африка преди около 50 000 години и заселва Европа. Масово в пещерите около Белоградчик се намират човешки следи отпреди 40 000 години, т.е. и новият човек е изминал същия път – пак през Балканите и пак през околността на Белоградчик. Няколко хиляди години по-късно същият човек оставя следи и в Западна Европа.

Тук отново се случва нещо интересно. Следите от пещерите Козарника и Магура показват значителни културни разлики в сравнение със следите от същото време из останалите части на Балканския полуостров, а дори и с останки, намерени на днешната територия на България и то на няма и 200 километра. Това значи, че Белоградчишката култура се е развивала различно от не толкова отдалечените култури. Как е възможно това и защо се получава, след като всички хора са с еднакви способности и се занимават почти с едни и същи неща? Те би трябвало да достигнат до много подобни изводи и да изминат подобен път на развитие.

Официалната наука, но западната, а не българската, е класифицирала развитието на култовете по света, като посочва, че е съществувал т.нар. Европейски култ към плодородието, който се е развил в Източна Европа около река Дунав преди 36-39 000 години. Това са земите на днешна Северна България и Южна Румъния.

Богинята-майка, от която всичко се ражда, е най-съществената основа на този култ. Единственото място в света, където богинята-майка е изобразена най-пълно, т.е. в трите си аспекта и с цялата придружаваща я символика, е пещерата Магура. Когато нещо е най-пълно на някое място, а на всички други места са налични само части от него, то изворът на това нещо е мястото, където го намираме в неговата пълнота. Това е източнкът на пълното познание по въпроса. С това разбираме, че центърът на култа към плодородието е пещерата Магура, намираща се само на десетина километра от Белоградчишките скали и само на тридесет километра от река Дунав.

Следите от този култ, изпълнени с магурска символика, се намират в пластове от най-различни епохи, като практически изпълват последните 40 000 години. Значи, от възникването си, този култ не е прекъсвал своето същестуване и магурските рисунки, които са направени според моя прочит преди 14 600 години, а според някои научни тълкувания – преди 12 000 или 14 000 години, са запис на философията на плодородието. Т.е., тази култура се е формирала в околността на Белоградчик преди около 40 000 години, развивала се е и за нея е бил направен пълен запис в Магура. Това са културните особености, по които местното население се е различавало от останалите хора на Балканите. Разбира се, по-късно тази култура е била разпространена сред много хора и народи, но за това се говори в друга книга.

Тук важното е, че поне два пъти в човешката история хората от околността на Белоградчик достигат до разбирания за света, които изпреварват времето си и нямат аналог, т.е. не са възникнали като пренос на култура, а се появяват все едно от нищото.

Нали разбирате, когато едно явление се повтори два пъти при едни и същи условия, то е закономерност и със сигурност се дължи на условията. Какви са тези условия, които околността на Белоградчик има, а другите места нямат? Това са две неща: Белоградчишкият разлом, който ще бъде представен по-подробно по-напред в книгата, и Белоградчишките скали.

В предната глава вече стана дума за това, че скалите въздействат на човешката психика и подпомагат визникването на прозрения и нови идеи. Ето тази тяхна особеност е позволила на всички хора, заселили се сред тях, да достигнат до уникални концепции хиляди години преди събратята си, живеещи по останалите части на света.

kost 1-6mln

Фигура 1. Конска кост от пещерата Козарника с нанесени на нея успоредни черти. Възраст 1,4 млн години.

Фигура 2. Конско ребро от Козарника с успоредни черти. Възраст 40 000 години.

Фигура 2. Конско ребро от Козарника с успоредни черти. Възраст 40 000 години.

Фигура 3. Амулет от пещерата Козарника на възраст 26 000 години.

Фигура 3. Амулет от пещерата Козарника на възраст 26 000 години.

 

МНОГО ОСОБЕНА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ И РИСУНКИТЕ ОТ ПЕЩЕРАТА МАГУРА

 

В пещерата Магура са изобразени около 700 рисунки, според една от оценките. Предмет на книгата „Посвещение в Магура” е разделението на рисунките в групи и тълкуването на техните основни смисли. Тук най-същественото е, че в пещерата са изобразени само най-важните послания на онази древна култура и всяка русинка, която е намерила място сред записа, има много сериозно значение.

Част от най-важните рисунки са три изображения на богинята-майка, като всяко изображение е един неин аспект, т.е. едно от трите нейни проявления. На Фигура 4 е показан аспектът на учител и просветител. В дясната си ръка тя държи огън, което е просветата, а на главата й се намира свещеният символ Т, който значи бог, божествен, промисъл, ум. В Магура всеки символ може да се прочете по множество взаимосвързани начини в зависимост от контекста. Това Т на главата на богинята-майка е изначалното от всички Т в пещерата, което идва да покаже, че тя, в този си аспект, е истинският проводник на промисълта, т.е. всички идеи идват чрез нея.

Тя, в този си аспект, е Великият учител на човечеството. Практически, онази стара култура заявява сама за себе си, че не се появява еволюционно, а бива родена внезапно преди 42 680 години в епохата Дева, което значи богиня. Същата култура посочва богинята-майка за свой родител. Тук е много любопитно какво точно се има предвид. Като се отчете предположението, че онези хора вероятно не са имали политически мотиви за действията си и не са изписали това познание показно, за да демонстрират себе си на други народи, а са го записали по най-съкровен начин и с голям риск за живота си в труднодостъпна галерия на пещерата, то следва да заключим, че са казали самата истина такава, каквато им е била известна на тях, без да се опитват да я изопачават.

Дали те са имали предвид буквалното рождение на своите тела от богинята-майка? Ако е така, трябва да мислим в посока на генно инженерство от страна на човекоподобни същества, което не е изключено, защото теорията на еволюцията има огромни пукнатини и не успява да обясни как и откъде се е появил човекът. Освен това, на много места по света съществуват древни свидетелства за чужда намеса в човешкото развитие или най-малкото – за посещения от космоса.

Ако са имали предвид рождението си в преносен смисъл, то това се отнася за тяхното окултуряване и просвещаване. Тогава рождението е времето, в което са станали хора по своя ум и по своята психика, очевидно изпреварвайки и за разлика от останалите хора по света от това време. И тук можем да се запитаме, защо хората от Белоградчишко постигнаха на два пъти такива висини в развитието си, дали не са били посетени от гости от космоса, които са ги научили да бъдат хора и да мислят абстрактно? Не е невъзможно, липсват и причини, които да отрекат такава възможност. Само едно противоречие има и то е, че горе-долу по същото време това би трябвало да се е случило и на други места. Едва ли можем да очакваме някакво чуждопланетно предпочитание към Белоградчишката околност?

В началото, когато се заех да изучавам лично рисунките от Магура, защото не бях удовлетворен от хипотезите на официалната наука, не съм си представял, че рисунките имат нещо общо с Белоградчишкия край. Даже се питах техи рисунки имат ли изобщо нещо общо с нас. Обаче с времето започнаха да се намират следи, които сочеха именно в тази посока.

Една от най-интересните следи е свързана съвсем пряко с Белоградчишките скакли. На няма и километър на юг от Белоградчик се намира една неголяма, но впечатляваща скала с формата на човекоподобна глава.

Обикновено Белоградчишките скали изглеждат по различен начин от различните гледни точки. Особеност на Главата е, че прилича на глава от всички страни. Това е нетипично за скалите и трябва да има някакво обяснение, не може едно нещо коренно да се различава по признака си от останалите подобни неща. Главата е толкова съвършена, че много хора се питат дали не е изработена искутвено – невъзможно е да се отговори. Тя самата е толкова фина и елегантна, че трудно можем да допуснем естествен произход. Има очи, вежди, ноздри и устни – всичко това игра на дъжда и ветровете ли е? Тя се крепи основно на издължената си напред брада и на един съвсем тънък постамент там, където би трябвало да бъде вратът й. Как се е образувало това нещо? Каква е тази случайност? Възможно е скалата да е дообработена впоследствие, но е наистина много трудно да се каже.

Гледана острани, тя има ромбовидна форма и напомня на фрески от Древен Египет, а според някои виждали я тя прилича на стари изображения на ангели. Други намират в нея прилика с главите на митичните рептилии, сякаш в Главата има нещо гущерско. Определо, това не е човешка, но е човекоподобна глава. Тя има изключително интелигентен и вглъбен вид и е навярно женска, такова е нейното излъчване и такова усещане създава.

Любопитна нейна особеност е, че гледа право към едно от най-изявените белоградчишки светилища – това на скалата Чачин камък, за което подробно се разказва в книгата „Скалните изображения от Белоградчик”.

Като се върнем обратно в Магура, трябва да отбележим, че символиката на рисунките е изключително важна, защото чрез нея се предава тяхното послание. Всяка чертичка, всяка дъга, всичко в рисунките има точно определен смисъл. Затова направата на рисунките е била изпълнена с много внимание към детайлите и замисъла, в тях няма случайни елементи. Същото се отнася и за аспекта на богинята-майка, който е Учителят на човечеството (Фигура 4). В тази рисунка главата нарочно е обърната в профил, за да се подчертае нейна характерна особеност. Виждаме една ромбовидна глава, стояща върху много тънък врат, а отдолу се намира едно крушовидно тяло. Дотук двете глави (тази от Магура и скалната) имат много голяма прилика в профил.

Скалата Главата стои върху друга скала, която има крушовидна форма и е малко по-голяма от самата Глава. Като гледаме рисунката от Магура, виждаме точно същото. Ромбовидната глава на богинята-майка стои върху малко по-голямо крушовидно тяло.

Когато осъзнах приликата, за мен това беше удивително. Дали древните бяха изобразили скалата в пещерната галерия? Ако е така, това значи, че те са смятали скалите за носител на някакъв особен вид сила, която е способна да създава, да просветлява и да бъде учител. Тогава, обаче, изниква въпросът, защо не са изобразили и други скали по стените на пещерата, въпреки че има няколко рисунки, които биха могли да представляват скали, но не достатъчно убедително. По-скоро тази теза отпада.

Възможно е също една от скалите да е била изкуствено оформена от древните, за да заприлича на главата на богинята-майка от Магура, така че да имат култова скала, която да я олицетворява. При това положение нищо не би пречило да оформят и други скали, за да приличат на различни рисунки от пещерата, но такива скали за сега не са известни. По-скоро и този вариант е несъстоятелен. Третата възможност е скалата да не е обработвана от хора, но това е най-странната от всички възможности.

От една страна, скалата може да е била оформена от трети субект, който не е човек. Тогава следва да се допусне, че действително местното население е било изложено на въздействие от страна на пришълци, в което, да отбележим отново, няма нищо чудно, нито има доказателства, които да отричат такава теза. От друга страна, възможно е скалата да е придобила тази съвършена форма на глава без външна наместа и на мен лично този вариант ми харесва най-много.

Онова, което държи нещата в подредено състояние, е силата, действаща според някакво построение. Силата е онова, което създава множествата. Тогава, ако тази глава е оформена от въздействието на природните фактори, то очевидно те не са могли да въздействат отвъд една граница. Тази границата се оформя от силата вътре в Главата. Силата вътре поддържа скалата съгласно някакво построение, а построенията са винаги свързани със съзнанието. С това идваме до идеята, че скалата Главата е материален израз на някакво съзнание и на силата, която то управлява.

Предпочитам тази идея по следната причина: Белоградчишките скали притежават изключително разнообразие на формите, каквото човек дори не може да си представи. За да се измислят толкова много форми, нужно е изключително съзнание и въображение. Моето виждане е, че съзнанието не е въздействало външно върху скалите, например с чук и длето, а ги оформя отвътре, защото е вселено и въплътено в тях – те са негов веществен израз.

Така може да се достигне до съзвучие с основата на легендата за Белоградчишките скали, а тя казва, че те са вкаменени същества. Ако се чете буквално, излиза, че това са вкаменените тела на съществата, но смятам, че трябва да мислим за приели образ съзнания. При всички положения, трябва да се търси принцип, който обединява възможно най-много фактори – в идеалния случай, всички известни до момента, а също и точно да предвиди незивестни за сега факти.

При това положение, едно съществуващо в скалите съзнание може да въздейства на човешкия ум, когато човекът ги наблюдава с възхищение или изпитва различните усещания сред тях. Веднъж привлекло човешкото внимание с нещо, това „вкаменено“ съзнание може да предаде някакви уроци на човека и да го доведе до голяма поредица от идеи и прозрения.

Така се случи моето обучение в учението от Магура. Когато наближаваше да завърша университетското си образование, най-логично следваше да си намеря работа в София, но у мен се надигаше един глас, който ми казваше, че между мен и Белоградчишко съществува връзка, от която аз получавам силата си. Този глас настояваше да се върна, за да развия силата си в пълна степен и да направя нещо велико. Последва една поредица от действия, които извърших без ясна представа и по-скоро по инстинкт. Едно от най-важните от тях беше, че започнах да си представям как от моята ментална същност се разпростряха стотици нишки и се свързаха с много и много от скалите, а по тези нишки се осъществяваше обмен. Това продължи и когато се прибрах от София в Белоградчик. Скоро след това бях отведен за пръв път в Магура чрез кратка поредица от привидни случайности и видях рисунките. След това започна моето обучение, което продължава и до сега.

За мен е много лесно да приема, че запознанството ми с магурските рисунки беше катализирано от връзката ми със скалите, която отиде едно ниво по-далеч от тази на повечето хора, които не са се досетили или не са били вдъхновени да свържат менталното си тяло с тях. Още по-лесно ми е да приема това, след като видях, че съществува една скала, напълно еднаква с изображението на богинята-майка от Магура в аспекта й на учител. С времето и с нарастването на познанията и разбирането ми съм все по-склонен да направя извода, че скалите са магусркия учител или поне са материален израз на неговата мъдрост.

 

Фигура 4. Аспектът на учител на богинята-майка от Магура.

Фигура 4. Аспектът на учител на богинята-майка от Магура.

Фигура  5. Белоградчишка скала с формата на ромбовидна глава.

Фигура 5. Белоградчишка скала с формата на ромбовидна глава.

Фигура 6. Друг поглед към същата скала.

Фигура 6. Друг поглед към същата скала.

Фигура 7. Друг поглед към същата скала.

Фигура 7. Друг поглед към същата скала.

Фигура 8. Целият вид на скалата.

Фигура 8. Целият вид на скалата.

 

БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЗЛОМ

 

Всяко нещо има своята причина и Белоградчишките скали не правят изключение. Тяхното обаяние не се дължи само на формите им, защото много неща имат особени форми, но невинаги имат особено въздействие. Въздействието идва от друго нещо, то е като при хората – един има една енергия и създава едно усещане около себе си, а друг има друга енергия и създава друго усещане. Откъде, обаче, идва енергията на Белоградчишките скали и какви са нейните особености?

Доскоро не беше известно, но откакто сателитните снимки на земната повърхност са масово достъпни, се видя нещо много странно в околността на Белоградчик и касаещо Белоградчишкия разлом.

Градът и скалите се намират в Белоградчишкия разлом, който е уникален за цяла Северна България, а и за Балканския полуостров. Общоприетото обяснение за неговото образуване е, че надигането на Стара планина е накарало земната кора тук да се спука и така се е образувал разломът. В същото време не са се образували никакви други разломи по протежението на планината. Логично е един и същи процес да води неотменно до подобни резултати, което обаче не се наблюдава.

От друга страна, разломът е съвършено прав, а се е образувал на място, където Стара планина се е надигнала под формата на дъга около него. Изказаното дотук може и да се приеме за някаква изключителна случайност, но има и други странни факти.

Като всеки разлом и Белоградчишкият има две стени. Стените на Белоградчишкия са северна и южна. Северната представлява огромно варовиково възвишение с името Венеца. Южната стена се състои от множество варовикови хълмове, които се наричат глами. Гламите образуват дълга редица, като създават такъв релеф, че е удобно изграждането на селища в подножието на южните им склонове. Поради тази причина всяка глама носи името на съответното село.

Гламите от южната стена на разлома естествено се намират на юг от скалите, където образуват напълно права редица, простираща се в продължение на 67 km. Странното е, че тази линия сочи право на 27.5 градуса на югоизток, което е право към зимното слънцестоене, т.е. към мястото, от което Слънцето изгрява на Коледа. Можем да отдадем и това съвпадение на случайността, но съвсем скоро съвпаденията ще станат прекалено много, за да бъдат обяснявани със случайности.

Ако между две неща има съвпадение, това може (с големи уговорки) и да бъде плод на случайност, но ако съвпадението е между три неща, случайността е изклчючена. Тук вече става дума за закономерност. Преди да стигнем до следващите странни факти, които ще посочат Белоградчишкия разлом като едно твърде странно място, нужно е да се каже нещо важно за разломите изобщо.

Счита се, че разломите се образуват на местата, където в земната кора се намират т.нар. силови линии, които още биват наричани лей линии или линии на духа. Това са такива условия в земната кора, които благоприятстват протичането на енергии не само в самата кора, но и между ядрото на планетата и космоса.

Около тези линии възникват аномални явления и около тях степента на материална предопределеност е много по-малка, т.е. възможна е проявата на много повече психични явления. Заради това през цялата си история човечеството е изграждало своите светилища и храмове на такива места, защото те са били свещени заради протичащите енергии и възникващите аномални явления. Те дават възможност на съзнанието да надниква или дори да работи в непроявените материално действителности.

От една страна, разломите се получават по тези линии, а от друга страна, разломът е несъвършенство в земната кора. Във физиката е напълно известно, че всяко едно несъвършенство на телата поражда концентрация на енергии и напрежения в себе си. В хомогенния и еднороден материал, в който няма прекъсвания, силовите линии са разределени равномерно. Там, където има разкъсвания или нееднородности, силовите линии се прекъсват и това създава напрежения. Точно тези напрежения достигат огромни величини при мащабите на разломите, защото те се се простират в продължение на десетки километри. Цялата тази концентрация на напрежения прави възможна проявата на множество психически феномени, които са много по-трудноосъществими на други места.

Не е само това, но Белоградчишкият разлом сочи към зимното слънцестоене, с което провежда през себе си и огромните енергии, които се пораждат между Земята и Слънцето, когато тя застава в най-близката си точка до него на 21-и декември.

Това прави целия разлом свещен.

 

ОСОБЕНАТА ФОРМА НА РАЗЛОМА

 

Онова, което не беше известно и което се видя от сателитните снимки на земната повърхност, се отнася до формата на разлома и личи добре от много голяма височина. То е трудно да се наблюдава от земната повърхност, макар за по-наблюдателните да е възможно, защото със сигурност личи добре правата редица на гламите и в по-малка степен – останалите особености.

Северната стена на разлома и Стара планина образуват огромен кръг, чийто център се намира точно по средата на редицата на гламите и се пада върху Върбовската глама. Южната дъга на този кръг личи до някъде за наблюдателя, който се намира на земната повърхност. Диаметърът на кръга е половината от дължината на редицата на гламите, а на запад гламите опират в една тясна и продълговата котловина в Сърбия, която им е почти перпендикулярна. Така се получава един огромен символ, еднакъв с буквата Ф и то точно такава, каквато я изписваме ние – с черта отгоре. Заради това този феномен се нарича геоглиф – това е знак, изписан чрез терена.

Дали е просто случайно съвпадение, че нашата буква Ф прилича на огромния геоглиф или пък в древността хората са знаели неговата форма и, тъй като това е бил един много важен символ, той е намерил място в балканските азбуки и по-специално в българската? Известно ми е от личните ми изследвания, че всяка буква има точно определен смисъл, защото буквите са функции и строителни елементи в света на ума. Буквите са напълно неслучайни и датират без изменение в изписването и смисъла си още от времето на магурските рисунки. Над половината от буквите в Кирилицата са изписани в пещерата още тогава, което навежда на мисълта, че те не са измислени от светите братя, а навярно само са събрани и въведени наново в употреба от тях.

Това е напълно естествено, защото в много далечното миналото човечеството е разбирало много добре смисъла на свещените символи и ги е използвало. С времето те изминават пътя от идеограми, през срички до букви. Така балканското население е предало древните си познания, част от които в днешно време имат формата на българската азбука.

Дори и при всичко това пак може да се твърди, че говорим просто за случайности, винаги има хора, които предпочитат това обяснение.

Фигура 9. Сателитна снимка на Белоградчишкия разлом.

Фигура 9. Сателитна снимка на Белоградчишкия разлом.

Фигура  10. Сателитната снимка със засилен контраст.

Фигура 10. Сателитната снимка със засилен контраст.

Фигура 11. Графична интерпретация.

Фигура 11. Графична интерпретация.

 

ВЪРБОВСКИЯТ КРЪГ

 

Много странна особеност на Белоградчишкия геоглиф е, че точно в центъра му се намира Върбовският кръг, разположен върху Върбовската глама.

Той ми стана известен през 1998 година, след като майка ми е сънувала, че й показват нещо особено върху склона на гламата. В следващите дни тя започнала да оглежда какво има на мястото от съня и видяла Кръга (Фигура 12). След това го показа и на нас.

Той е очертан с растителност, която всъщност е само проекцията на нещо друго, защото растителността следва някаква сила и някакви условия и расте според тях. Половината от Кръга се намира в гора и там периферията му е очертана от изсъхнала и разредена гора. Другата половина е разположена върху по-голо, тревисто място, където Кръгът е очертан с храсти и дребни дървета. Кръгът често мени конфигурацията си и това се случва, като се променя растителността. Понякога имам чувството, че цели дървета просто се появяват или изчезват. Никога не съм виждал как точно се случва това, просто като погледна отново към Кръга след няколко дни в период на преобразуване, той вече изглежда различно.

В първите години избягвахме да споделяме за съществуването му, за да не привлечем ненужно или вредно внимание. Нямахме и много добра представа какво представлява. Понякога опитвахме да го покажем на някого, но беше рядкост някой да успее да го види. Изглежда, че тогава Кръгът беше труден за виждане, но това се промени с времето и сега всеки може да го види, а и отпадна това чувство, че не трябва да се говори за него. Навярно самото време се е променило и той вече може да бъде виждан по-свободно.

Върбовският кръг е много странно явление и тук далеч не изчерпвам особеностите му. За да разкажа пълноценно за него, необходимо е да му посветя отделна книга. Важното в настоящото изложение е, че той има точно същата форма на буквата Ф, но е 216 пъти по-малък от геоглифа.

Как така две еднакви, странни и магически фигури са вписани една в друга точно в центъра си по чиста случайност?

Фигура 12. Върбовският кръг.

Фигура 12. Върбовският кръг.

Фигура  13. Върбовският кръг с графична интерпретация.

Фигура 13. Върбовският кръг с графична интерпретация.

 

СИМВОЛЪТ Ф ОТ МАГУРА

 

Странните факти не свършват дотук. Същата фигура е изобразена и в пещерата Магура и то в няколко варианта. Там тя се отнася до три неща. Първото е магическият символ, който материализира промисълта. Той е комбинация от символа Т, който значи бог и божествена промисъл, и символа кръг, който значи място за осъществяване (Фигура 14).

Намираме същия символ и в Слънчевия календар, където той значи и планетата Земя, изобразена в четири положения около Слънцето. Това са пролетното и есенното равноденствия и зимното и лятното слънцестояния. Точно в позицията на зимното слънцестоене Земята е изобразена като буквата Ф. Знаем, тогава се празнува Коледа, на който празник се извършва сурвакането. Сурвачката пък отново има формата на буквата Ф. От друга страна, този знак Ф в Слънчевия календар от Магура се чете и като Луна, когато календарът се чете едно равнище по-надолу и когато Слънцето в него се разбира като Земя. Луната пък е свързана с ума и с душата, т.е. с промисълта. Тези въпроси са разгледани подробно в книгата „Посвещение в Магура”, а тук се посочва основното, което е потребно, за да се разбере Белоградчишкият геоглиф.

Фигура 14. Магическият символ Ф от Магура, който съчетава в себе си божетсвения символ Т и символа на мястото за осъществяване О. Вижда се, че дясната страна на кръга е запълнена, а лявата е празна – важна особеност, която се наблюдава и при Белоградчишкия геоглиф, и при Върбовския кръг.

Фигура 14. Магическият символ Ф от Магура, който съчетава в себе си божетсвения символ Т и символа на мястото за осъществяване О. Вижда се, че дясната страна на кръга е запълнена, а лявата е празна – важна особеност, която се наблюдава и при Белоградчишкия геоглиф, и при Върбовския кръг.

Фигура 15. „Слънчевият календар” от Магура. Вляво на „слънцето” се намира символът за Коледа.

Фигура 15. „Слънчевият календар” от Магура. Вляво на „слънцето” се намира символът за Коледа.

Фигура 16.Извадка от  „Слънчевият календар” от Магура. Вляво на „слънцето” се намира символът за Коледа.

Фигура 16.Извадка от „Слънчевият календар” от Магура. Вляво на „слънцето” се намира символът за Коледа.

 

ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ ПО КОЛЕДА

 

Вече изглежда съвсем очевидно, че Белоградчишкият геоглиф не е случаен и не се е образувал, а най-вероятно е бил създаден. Той и неговият смисъл са били напълно известни на древното местно население, което е създало рисунките от Магура. Не е ясно обаче, дали са наблюдавали геоглифа от земната повърхност или по някакъв друг начин, например при полет и чрез някакъв вид медитация.

Геоглифът означава Земята в Позицията на Коледата и затова сочи точно към изгрева на Слънцето при зимното слънцестоене. Имам няколко тълкувания в тази връзка. От една страна, може геоглифът да е някакъв инструмент, който държи Земята стабилна спрямо Слънцето, защото такива особености демонстрира Върбовският кръг. От друга страна, геоглифът може да е огромен магически символ, служещ за осъществяването на Слънцето чрез Земята. Това осъществяване навярно е самият живот – втъкаването на духа, идващ през Слънцето, в материална обвивка. Възможни са също и други тълкувания, които са не по-малко странни.

А Белоградчишките скали се намират в дясната половина на огромната окръжност и я правят запълнена и тъмна, докато лявата е празна. При Върбовския кръг дясната половина се намира в гора и е тъмна и пълна, а лявата се намира върху тревни площи и е празна. В Магура дясната половина на символа е запълнена, а лявата е празна. Виждаме три неизменни повторения на една и съща логика, което заедно с еднаквостите на формата е изключително и показва без всякакво съмнение, че трите фигури са едно и също нещо.

Това запълване на дясната част има следното значение. В дясната, запълнена страна се намира построението, което ще се осъществява. Същото е и с мозъка на човека, той може също да се представи като такава буква Ф, ако се гледа отгоре. Въображението се осъществява в дясното полукълбо, а въображение значи да поставим нещо в образ, т.е. да му придадем образ. Различните сили, най-често представени под формата на емоции и желания, приемат конкретни образи и така поемат по пътя си към материализация. Затова въображението е инструментът на сътворението.

Тази фигура Ф съществува изначално, тя е някакъв основен закон на съществуването и затова се проявява като геоглиф, като Върбовския кръг, като магически символ от древна школа и като човешки мозък. Това са четири проявления на фундаментален принцип, затова всичките са еднакви и затова няма никаква случайност – има само приложения и проявления на едно и също.

Така огромният Белоградчишки геоглиф значи въображението, което се материализира. Затова на Коледа използваме сурвачки – за да втъчем силите на Слънцето в образ и да ги изпозлваме за осъществяване. Сурвачката е друго приложение на този вселенски закон, който е представен като изображение, защото е толкова фундаментален, че не може да се изрече, а може само да се изобрази. В същото време „раждането” на Слънцето носи новото построение за новата година. За да сме успешни в делата си, те трябва да са съобразени с глобалните планове и предпоставки, които идват от самото Слънце и неговите планове. Затова използваме сурвачката и всеки трябва да бъде сурвакан на Коледа, за да е в съзвучие със световния замисъл и да получи нужните сили, за да осъществи себе си. С това идваме до разбирането, че Геоглифът е най-голямата сурвачка на света. Той е първоначалната сурвачка, първата от всички изобщо – той кара цялата Земя да изпълни слънчевата воля.

Заради това смятам, че Коледата и сурвачката тръгват от Белоградчик, защото хората са наблюдавали геоглифа и Върбовския кръг, разбрали са формата и начина им на работа и са изпозлвали това знание, което с времето се е превърнало в народен обичай и се е предало чак до днес.

Скалите, от своя страна, се намират в мястото на въображението – те са онова построение, което има да се осъществява. Навярно затова формите им са толкова много и разнообразни, че само най-голямото въображение на света би могло да ги измисли – те са самото това въображение, обаче представено в материална форма. Когато се говори, че скалите са докоснати или сътворени от бог, ние дори не си даваме сметка колко буквално е това. Те са самата мисъл на бог, но в материална форма. Затова е и тяхното безкрайно обаяние, от това идва техният чар.

А ние, които живеем на това място, не можем да си позволяваме повече да мислим и да говорим лоши неща, защото от това място те се материализират. Ние, живеещите в Белоградчик трябва да си изградим много добра култура на мисленето, защото отговорността ни е огромна, както са безкрайни и възможностите ни.

А всеки, който е почувствал повик да посети Белоградчик, трябва да знае, че е вдъхновен за това, защото на такива места никой не ходи просто така. Подобните места сами викат посетителите си, за да им дадат онова, което им е потребно за по-нататъшното им развитие.

 

РЪБЕСТИТЕ ФОРМИ И ОВАЛИТЕ

 

Във физиката е известно както от теоретични разработки, така и от проведени опити, че разполагането на каквото и да е тяло в пространството кара това същото пространство да се промени и огъне съобразно с тялото.

Защо се получава така? Пространството е място, което е било оформено така, както редовете оформят листа хартия. Ролята на редове се играе от пробягващи енергийни лъчи с различни честоти. Енергията, която се съдржа в пространството е огромна, неизмерима и е разпределена в много и много тонове и честоти.

Когато поставим едно тяло в пространството, то нарушава пътя на всички онези тонове, чиято дължина на вълната е съпоставима с размерите на тялото. Когато тялото е ръбесто, то прекъсва енергийните лъчи и по повърхностите и контурите на тялото се натрупват големи напрежения и енергии. Колкото по-ръбесто е едно тяло, толкова по-големи заряди натрупва то по повърхността си, защото се състои от множество по-малки тела, които нарушават пътя на повече лъчи. Ако тялото е овално, то огъва пътя на лъчите, като ги разрежда в едни области и ги уплътнява в други области.

По същата причина, всяка изчертана или нарисувана фигура, всяка изписана буква променя света и му въздейства, защото преразпределя пространството и енергиите. Затова всичко, което си представяме, също променя света. Всеки обект в нашето въображение съществува наистина, но не на материалното равнище на съществуване, а във фините действителности, където също има пространства и енергии. Всичко, което си представяме влияе на онзи фин свят.

Заради това магията действително същестува, защото тя работи с образи и сили. Всяка наша мисъл променя света според себе си, без всякакво значение дали знаем и съзнаваме това или не. Следствие от това е, че всеки човек е някакъв магьосник, най-малкото в собствения си живот, защото с мислите и представите си предизвиква едни или други явления.

Пак заради това Белоградчишките скали, които са един много сложен и разнообразен комплекс от форми, прекъсват, разреждат, уплътняват, преподреждат и преразпределят пространството, времето и енергиите и всичко това се случва по много сложен начин заради мащабите и сложността на скалите. Това, заедно с наличието на съзнание в скалните форми, е причината, заради която между всеки две скали съществува различно усещане.

Същото нещо би се получило във фините светове, ако скалите бяха въображаеми и някакво съзнание се беше заело с това постоянно да си ги въобразява. Всъщност, точно това е, което се случва. Поддържането на една форма изисква устойчива матрица, която описва движението на силите по нея, а това по своята същност е съзнание.

Скалите съществуват не само в грубия материален свят, но и във фините светове.

Така всяка скала преобразува пространството и силите около себе си според своята форма и разположение и създава едни или други предпоставки. В същото време по-широката основа и по-тесният връх създават условия за движение на заряди и енергии по височината на скалата. С това всяка една скала се явява светилище, което благоприятства някакъв аспект от психическата дейност и развитието на човека.

 

КОЛОСАЛНОТО СВЕТИЛИЩЕ НА ЖИВОТА

 

Да обобщим накратко. Първо, скалите са огромен и сложен комплекс, който преразпределя пространството и енергиите и създава предспоставки за психически и магически феномени, като всяка една скала подпомага един аспект на тези явления. В същото време всички скали заедно създават една изключително сложна енергийна матрица, която отговаря на мисловния процес на някакво свръхсъщество, все едно ние се намираме в неговия мозък.

Скалите са вписани в една много по-мащабна фигура Ф, която означава материализацията на промисълта и която се захранва с енергия от Слънцето и символизира Земята по време на Коледа.

Най-логичното следствие от всичко това е, че разполагаме с един огромен магически символ, в дясната част на който е изписано онова, което трябва да се осъществи. Това огромно нещо представлява най-голямото светилище на света.

Но защо твърдя, че скалите са свещени, а не са просто сложен феномен, независимо дали е с естествен произход или е изкуствено създаден?

Ако се разхождате достатъчно дълго сред Белоградчишките скали и обръщате внимание на техните форми, то със сигурност ще видите стотици образи на животни сред тях, а също и на човешки лица и силуети. Психологията обяснява това със склонноста на психиката ни да приписва познати образи на неща с неясна форма и това е напълно логично и разбираемо. Обаче, сред скалите има някои образци, които имат недвусмислена прилика със съвременни животни и тази прилика изобщо не се дължи на склонност да видим нещо познато.

Почти всички скали изглеждат различно от различните гледни точки. Ако те са нещо като материализиран холограмен образ, то това е напълно естествено, защото холограмата съдържа в себе си всички образи едновременно и само гледната точка кара едни или други от тях да „изплуват”. Най-смисленият начин да се направи един информационен запис е точно този, в който формите се комбинират в едно цяло, като всички общи части се представят само от един запис, а само съществените различия се оставят в различни записи. От тази гледна точка Белоградчишките скали съдържат огромна база от данни за образите на живите същества.

А сега да се върнем към огромния геоглиф, който материализира въображението. В неговата дясна страна са вписани скалите, т.е. всички образи на живота. Те са онзи запис, който трябва да бъде материализиран, което значи, че това е една огромна (навярно жива) машина за поддържане и развитие на живота. Докато формите на скалите съществуват в някакъв конкретен вид, животът също ще изглежда по този начин. Когато някоя форма се променя, това се проявява като еволюция на живота. Затова скалите не трябва да се рушат, а е нужно да се стремим да ги променяме, колкото е възможно по-малко.

Още в началото на книгата се каза, че свещено е вичко онова, което се отнася до възникването, поддържането и развитието на живота, а също и до смъртта.

 

МЕГАСВЕТИЛИЩЕТО И СВЕЩЕНИТЕ СКАЛИ

 

Дотук се изложи разбирането, че целият огромен комплекс на Белоградчишките скали представлява колосално светилище с невъобразими мащаби и важност, като се приведоха и редица примери за това. Разбираемо е, че такова светилище въздейства на човека индиректно, създавайки едно общо стимулиращо поле, като в същото време ние не можем да се ползваме пряко от него, защото не знаем „опорната му точка”. Така да се каже, то е много над нашите мащаби и навярно се ползва от друга същност. Ние, обаче, споделяме част от неговите ефекти.

За наше щастие, мегасветилището е поделено на стотици малки и конкретни светилища, от които ние можем да се ползваме пряко. Най-изявените от тях са самите скали и скални масиви, макар да съществуват и множество нескални из цялата територия на Белоградчишкия геоглиф.

Тъй като всяка скала или масив има своята уникална форма и разположение, а и свързано с нея съзнание, то тя създава близка област с индивидуални особености, които благоприятстват един или друг аспект от развитието на човека. С това се получават огромен брой конкретни светилища, отнасящи се до специфични човешки потребности.

Доскоро не ми беше известно, а и не съм чувал някой да казва, че сред Белоградчишките скали съществуват светилища. Говореше се само за кратко за някакво тракийско светлище над село Боровица и толкова. Белоградчишкият район изглеждаше напълно лишен от древна култова дейност. Но имах късмета да водя сред скалите хора, които са запознати с основните особености на скалните светилища, и те ми показаха няколко признака, по които да ги разпознавам, когато ги видя.

На първо място сред признаците е нещо, за което всеки лесно ще се сети – очевидни следи от изкуствено оформяне на скалите и най-вече изсечени изображения. Единственото място с ясно различими изображения сред скалите, което ми е известно, е скалата Чачин камък. По-неяно и навярно много по-старо е изображението на Първа плоча, където се намират многжество следи от древно светилище, далче предхождащо изграждането на крепостта. На последното място изображението е само едно и очертанията му са силно избледнели. Зад скалата Боров камък има друга скала-близнак, но с доста по-малки размери, върху чиято източна страна са изсечени няколко по-трудноразличими кръга и няколко П-образни фигури, които обаче трудно се разпознават. Особено впечатляваща е звездната карта над пещерата Лепенишки печ, където звездите са представени чрез дупки в скалата, а на една колона е изсечен трон. Така за няколко години на мен са ми станали известни четири светилища с изсечени знаци, което само по себе си е голям брой. Към тях може да се добави и един неголям, полусферичен скален заслон с изсечен в едната стена прозорец с формата на правоъгълен триъгълник, с което броят на светилищата става пет.

На второ място трябва да се гледа за овални вдлъбнатини, разположени върху хоризонтални скални площадки. Това са ритуални кладенци, използвани за различни свещенодействия, най-вече свързани с водата. Такива се срещат много по скалите и това е съвсем логично. Първо, древните хора добре са разбирали, че свещените свойства на скалите произтичат от техните форми и затова са прибягвали до изкуствено оформление само в крайни случаи, за да не развалят действието им. В останалите случаи те са се задоволоявали с това да използват силите и въздействието на скалите, като са изсичали ритуални кладенци върху тях.

Ползването на силите на скалата чрез ритуален кладенец се основава на свойствата на водата за запаметява въздействия и енергии и след това да ги отдава на друго място. Повече по този въпрос е казано в книгата „Скалните изображения от Белоградчик”.

Ако наличието на ясно различими ритуални кладенци или на следи от тях е достатъчен признак да определим една скала като скално светилище, то от това следва, че върху скалите, които съм посетил лично, има няколко десетки светилища. Не съм бил въхру всички скали, видял съм една ограничена част от тях – не повече от 30%, като не съм ги огледал напълно и изчерпателно. Затова предполагам, че пълният брой на ритуалните кладенци може да е дори повече от сто. Разбира се, някои от тях могат да се отдадат на естествени процеси, но при основното множество ясно личи изкуственият им произход.

На трето място са кръглите дупки върху скални стени. Тези дупки не са естествени, те не са се образували от изпадането на камък от конгломерата, защото размерите им многократно превишават размерите на камъните, а самите дупки са твърде правилни, като срещу пещерата Лепенишки печ съществува голяма осмоъгълна дупка.

Тези кръгли дупки се срещат особено често върху скалите от местностите Маркашница и Лепеница. На мен са ми известни поне двадесет. Огромна вертикална кръгла дупка има и в цитаделата на Белоградчишката крепост – точно срещу изображението на бога Бел. Доколкото разбрах от обясненията на познатите си, тези дупки показват, че съответната скала е особена с нещо, но не мога да се ориентирам в системата на тези означения и не мога да кажа с какво точно са особени отбелязаните скали. Колкото по-просто е едно означение, толкова по-трудно е да се разбере смисълът му.

Следват изсечени ниши с прави ъгли. Те обикновено са следи от поставянето на греди в скалите. Голяма част от тях навярно са следи от жилищни или стопански постройки, но има няколко в околността на Боров камък, които са част от гредови строежи, използвани за целите на ритуалните дейности.

Друг признак са следи от изсечени в скалите стъпала. Такива се намират на няколко от скалите, които съм посещавал.

Следите от римски укрепления са почти пълна гаранция за наличието на по-древни светилища на същите места, защото римските крепости са изграждани основно върху по-стари светилища. Из околността на Белоградчик са известни десетина калета, както се наричат.

Съществуват и места, където се срещат всички или повечето от изброените дотук признаци и тези места със сигурност са били древни светилища, ако и за останалите да има някакви съмнения.

Прави впечатление, че скалните светилища сред Белоградчишките скали имат много висока концентрация. Много от известните ми светилища са разположени едва на няколкостотин метра едно от друго. Това е една много сложна енергийна композиция и по всяка вероятност употребата на светилищата никак не е била проста работа. Трябвало е да се познават особеностите на всяко едно от тях, а също и начините, по които те взаимодействат помежду си при различните разположения на космическите тела и съзвездията.

Това е могло да се постигне само чрез системно обучение, т.е. чрез наличието на школа. Това е почти невъзможно да бъде правено от всеки поединично. И най-вероятно е било именно така – огромният свщен и светилищен комплекс е бил използван и обслужван от учениците на местна езотерична школа с много голямо влияние.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Мащабите, значимостта, концентрацията и интензивността на Белоградчишката околност и скалите като свещено място и светилищен комплекс надминават многократно тези на вече установени светилищни райони. За това, обаче, до сега или не се е знаело, или за него не се е говорило. Сега вече е време тези факти да станат известни и белоградчишката околност да се превърне в култово средище номер едно.

Науката очевидно не е изследвала, а може и да не са й били известни, светилищата из Белоградчишките скали и това е причина и населението да не знае за тях. Знаем много добре, че научните източници се ползват с авторитет и формират представата на хората за себе си и за света им. Като резултат от това, малко са били хората, които са обръщали по-сериозно внимание на осбеностите на района и на скалите и те са останали почти неизследвани от тази гледна точка.

В резултат от това е останало впечатлението, сякаш белоградчишката околност не е имала древна история, а това влияе както на самочувствието на местните жители, така и на поминъка. Ако тези светилища бяха известни от по-рано, то местното население щеше да има допълнителни възможности да развива туристически услуги и да изгражда своето благоденствие.

Към днешна дата вече има установени достатъчно много светилища сред скалите, така че да могат да се предложат няколко на брой интересни маршрута, които да съчетаят красотата на скалите с тяхното култово и историческо значение.

Развитието на туризма и създаването на предпоставки посетителите да участват в походи сред скалите пък ще допринесе за това, да се случи срещата между хората и скалите. Така Белоградчишките скали отново ще бъдат жизнено и функциониращо средище на човешкото израстване.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: