Skip to content

Невероятен спектакъл с божествена намеса се разигра пред нас на Боров камък

април 29, 2014

Невероятен спектакъл на Боров камък

Вчера пред очите ми и пред очите на гостите ми се разигра невероятен спектакъл. Когато сутринта пристигнахме в Боровица, там се спусна ужасна мъгла, която погълна всичко наоколо. Надявахме се мъглата да стои ниско и, когато се качим към Боров камък, там да бъде чисто и да видим невероятните гледки наоколо. Вече наистина много ни беше омръзнало от облаци, дъжд, мокрежак и мъгла.
Колкото повече наближавахме манастира над Боровица, толкова повече ми се плачеше, защото мъглата покриваше всичко и нямаше никакви изгледи да видим нещо. Щяхме просто да се катерим по скалите без гледки.
Понякога оставям дарения в манастира. Вътре в черквата има каса и досега три пъти съм оставял дарения в касата и съм палил свещи. Дотук опитът ми с даряването ми е показал, че след това се получават много хубави походи из околността, все едно получавам някаква благосклонност и подкрепа за пожертвованието – за готовността ми да даря.
Вчера също оставих дар и запалих свещи с молбата да се разсее мъглата и приятелите ми да могат да видят красотата на околността.
Тръгнахме от манастира и се отправихме към двата оброчни кръста върху близкия хълм. Мъглата си беше все там и аз все повече се отчайвах.
Когато се качихме върху хълма и наближихме оброчните кръстове, пред очите ни се разигра невероятен спектакъл.

В мъглата започнаха да се образуват дупки. Първо се показа част от скалата на север от кръстовете и точно над тях – тази с жреческия молитвен заслон. Гледката беше изключително красива и впечатляваща – части от мъглата изчезваха и разкриваха части от скалата, която изпъкваше яркочервена на фона на бялата мъгла. Това беше съвършено красиво, но секунди по-късно погледите ни бяха привлечени от едно далеч по-драматично събитие – мъглата на изток от оброците започна да се разкъсва и иззад нея се появи чудовищният колос Боров камък. Отначало той не се виждаше ясно и напълно, а се показа само дясната му част. Слънцето грееше някъде отзад и на небето се очерта един изключително голям силует. Основата и върхът му се губеха в мъглата и силуетът изглеждаше висок километри.
Мъглата из цялата околност започна да изчезва и на хоризонта изплуваха все по-удивителни гледки, но гвоздеят на спектакъла беше появяването на Боров камък от нищото – нещо толкова голямо и надвиснало над всичко сякаш минута преди това не съществуваше.
Мъглата се оттегли още повече. Цялата околност изглеждаше като отпреди милиони години – всичко изглеждаше толкова древно и от друг свят, който душите ни помнеха и разпознаха.
Разходката беше много хубава след това начало и от всяко особено място виждахме манастира. Тогава осъзнахме, че манастирът е центърът на всичко това и той е „портата“, през която се влиза в околността. Затова даровете в него отварят местността за нас.
Изчезването на мъглата трая само 2-3 минути, а когато приключихме разходката и подминахме манастира навръщане, небето отново се намръщи.

kompleks Borovica

Боровишки светилищен комплекс.

Advertisements
One Comment
  1. What a pleasure to find someone who idftiienes the issues so clearly

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: