Skip to content

Удивителният свод на уникалната двуетажна пещера Лепеница. Как е направен?!

март 19, 2014

При мен осъзнаването на фактите и тяхното значение става един по един. Не мога, като отида някъде, да видя и осъзная всички особености на мястото. А и с времето се трупат нови данни, нови погледи към нещата.
Първия път, като ходих в пещерата, бях подсъзнателно поразен от нейната правилност и имах усещането, че не е съвсем естествена. При следващо ходене видях следи по вътрешните стени, че е изсечна. След това видях, че отсреща поредица от скали се подреждат и образуват отвор в небето, от който слънчевата светлина пада върху специална ниша на задната стена на пещерата. След това правих малко експерименти със звук там. И най-накрая, ето в последните дни, си давам сметка за една особеност на свода на пещерата.

Поглед отпред към пещерата Лепеница. Снимката е направена от отсрещни скали.

Поглед отпред към пещерата Лепеница. Снимката е направена от отсрещни скали.

Той е много правилен и съм виждал това десетки пъти, но винаги съм гледал отвътре или от долу ниско, пред пещерата. Преди три месеца направих снимки от отсрещни скали и вече имам поглед и отпред, какъвто нямах преди това.

Модел на входа и втория етаж на пещерата Лепеница.

Модел на входа и втория етаж на пещерата Лепеница.

Такава снимка е много полезна, защото позволява да чертая върху нея с Аутокад и така правя някои проверки. Ако преди само съм го предполагал, то сега виждам ясно, че сводът наистина е направен по окръжност.
Изключително интересен въпрос е КАК? Обикновено, кръгли сводове се правят лесно от геометрична гледна точка. Избира се централна точка и там се застопорява въже. На въжето се оставя белег. Опъва се и се завърта около точката на застопоряване и така белегът описва част от окръжност. Изсича се или се зида по описаната от белега част от окръжност и готово.
В случая на Лепеница не би имало нищо твърде особено и озадачаващо, освен това, че имаме изкуствена пещара, ако центърът на дъгата на свода беше разположен върху пода на втория етаж или над него. Щяхме да знаем, че просто са използвали едно застопорено въже и с него са мерили и секли.
На долната снимка е показан надлъжен разрез на пещерата.

Схема на надлъжно сечение на пещера Лепеница.

Схема на надлъжно сечение на пещера Лепеница.

Когато оста на този цилиндричен свод е под пода на втория етаж, това налага много технологични ограничения. Просто не могат да се изпозлват познатите начини за определяне на геометрията на свода. Самото сечене не е толкова удивително, колкото геометричната постановка, реализирана с предполагаеми прости средства, която е гарантирала, че сводът ще получи точна форма и размери. Сега това е лесно. Ползват се тотални станции и автоматични лазерни прибори, които описват поредици от точки. Лъчът осветява определени точки и така знаем докъде сме изработили дъгата. А когато е нямало автоматични лазерни прибори и компютри?
Още повече, че сводът не е хоризонтален, а е леко наклонен назад. Имаме една цилиндрична повърхнина, която е доста трудна за дефиниране.

Схема на свода на втория етаж на пещера Лепеница.

Схема на свода на втория етаж на пещера Лепеница.

Съчетанието на двете особености на оста на свода създава още по-големи трудности, но тази задача е била решена, което говори за доста силно развити строителни и математически умения.

Срутеният под на втория етаж дава улики за възрастта на пещерата. Възможно е това срутване да е станало при голямо земетресение, като следи от такова се откриват из района.
От една страна има срутища в пещерата Магура, като най-изявеното от тях е срутеният сталагтон, носещ името Падналият бор. Диаметърът му е около 4 метра и е бил нужен доста сериозен трус, за да го откърти. Той е бил захванат и за пода, и за тавана, като отношението диаметър/височина би трябвало да го определя като много здрав, защото той е сравнително нисък за ширината си.
Доколкото ми е известно, по останките от сталагтона трябва да може да се определи времето, когато е паднал, като се измерят новите наноси. Знае се средната годишна скорост на натрупването на нови отложения и така се намира изминалото време.
За съжаление, не помня дали някой ми е казвал кога се е случило това. За сега не мога да намеря информация по въпроса.
За мен е важно да знам кога се е случило това могъщо земетресение, защото то е оставило следи и сред скалите, а навярно е строшило и пода на втория етаж на пещерата Лепеница. Тогава ще мога да знам от кое време е по-стара пещерата и, съотвено, в коя древност е извършен геодезическият подвиг по изпълнението геометрията на свода.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: