Разваляне на магии насън. Психопомпи и застъпници. Глупаци и излишни проблеми.

Има един особен клас сънища, в които решаваме някакви загадки. Често установяване наличието на капани и понякога успяваме да ги обезвредим. Друг път търсим и намераме изход от някакъв лабиринт. В трети намираме следи и улики и решаваме някаква загадка. В четвърти стискаме силно за гушата някакъв враг и успяваме да го победим.

При всеки от тези сънища ние разваляме някаква магия. Такива сънища нямат всички хора, имат само тези с достатъчно сила, че да го направят. Трябва да си доста издържлив, за да го направиш.
В какво се състои работата? Целият свят – материален, фин, ефирен, всеки друг човек и изобщо всичко съществуващо, което не ни е известно, това е нашето подсъзнание. Цялото битие се състои и се случва в подсъзнанието ни, то е безкрайно по мащабите си.
Както в материалния свят има терен, релеф, пътища, вещи и обекти, така има и във фините светове. Всяко събитие в нашия материално проявен свят е някаква съществауваща вещ във фините светове. Рядкост, обаче, са хората със зрение във фините светове. Ние останалите се лутаме като слепи там и се чудим защо ни се случва едно или друго. А то ни се случва, защото такъв път изминаваме в отвъдното.
Представете си, да пуснем сляп човек в непозната местност. Ще върви опипом. На едни места може да му е лесно, на други – трудно, а на трети – да се нарани. Във фините светове ние сме слепци. Там използваме само усета си – нематериално сетиво, с което опипваме отвъдния свят. Затова понякога имаме усещане за нещо приятно, друг път за беда. Който не се доверява на усета си, лишава себе си от едно сетиво.
Но и усетът не ни дава достатъчно знание. Един зрящ човек може да предпочете да мине през бодливите храсти, защото той има цялостна представа за ситуацията. Един човек, имащ само усет, ще усети храстите като беда и ще се опита да ги заобиколи. Трудно е, на всички ни е много трудно, защото не виждаме достатъчно.
Други пък цял живот пропадат, защото във фините светове търсят само нанадолнищата. Всичко това се проявява като мислене, идеи, поведение, представи за себе си и за света, отношение към живота. От тук идва всичко – от това какво правим в отвъдното.
Ние, също така, можем да изграждаме и да променяме средата там. Там мислите, представите и въображението ни могат да изграждат планини, реки, непроходими области, страшни врагове, спънки и трудности или пък обратното. И всички тези неща са напълно реални и въздействат върху пътя ни там.
Какво е магията? Магията е всяка работа, съзнателна или не, във фините действителности, която се проявява в материално проявения свят. Значи, всички наши мисли, намерения, помисли, отношения, емоции, думи, знания, представи, вярвания – всичко това са магии и ние ги правим постоянно, и някой постоянни ги прави на нас.
Ние живеем в тази среда и от нея зависи животът ни. Ама обикновено и хабер си нямаме за това. Центрирали сме съзнанието си в материално проявения свят и се чудим защо той е такъв или онакъв. Разбира се, ние центрираме съзнанието си в този свят, защото в него работят сетивата ни.
Обаче насън съзнанието се отделя от материално проявения свят и може да пребивава в останалите светове, т.е. в подсъзнанието. Там то вижда много неща и изживява много събития. Всички тях възприема чрез символи, а не в техния действителен вид. Сънищата ни са тези изживявания на съзнанието в отвъдното, а онова, което виждаме в сънищата си, рядко е буквално. Обикновено то е символично.
Понякога в състояние на сън ние можем да извършваме действия в отвъдния свят и да го променяме. На това са способни хора с укрепнала воля, които имат морланата сила да усъвършенстват и материално проявения свят, и живота си.
Когато премахваме някакви пречки в отвъдния свят, това може да изглежда като разваляне на капани. Това е символ.
Човек може да развие умението да осъзнава, че сънува. Това е много полезно. Когато се усетиш, че сънуваш, можеш да управляваш съня си. Това умение може да се развие и по-нататък и да се превърне в астрална проекция – излизане извън тялото.
Магиите (имани предвид в разрушителния им аспект), а и всички болестни състояния, имат една изключително голяма слабост – осъзнаеш ли ги, те изчезват. За да ги осъзнаеш, трябва да се досетиш за тях. Как става това – наблюдавай. Наблюдавай за ненапълно логични твои мисли и действия, за не напълно логични събития. Усъмни се и в нормалното, защото то може да е установена отдавна магия. Това, че е нормално изобщо не го прави правилно и здраво. Наблюдавай изменения в здравето, в силата, в живота си. Като се усетиш, че има някакъв допълнителен фактор, който ти определя живота, ти вече почти си го премахнал. Остави го малко, не се занимавай с него. Почнеш ли да се занимаваш, ти му даваш още сили. Когато се борим с нещо, то е толкова силно, колкото сили влагаме ние в борбата, защото то не съществува само по себе си, а само в отношение с нас.
Осъзнаването, обаче, разказва играта на всякакви такива явления, не борбата. Веднъж като си се усетил, че има нещо, остави се няколко дни, занимай се с нещо друго. Съзнанието вече го е засекло и скоро ще го ликвидира. Това ще стане, когато не очакваш – най-вероятно насън. Трябва да не очакваш, защото при очакването си свързан и го държиш.
Не е нужно някой да ни прави магии, за да сме омагьосани. Това е по-скоро рядкост. Обикновено ние сами се омагьосваме твърде жестоко. Приемаме за свои и присърце идеи и отношения, които не са наши. А понякога ни ги натрапват умело или със сила. Важното тук е, че приемаме нещо за част от себе си. Никой не може да промени себе си. Докато приемаме една лъжа за или болест за себе си, нищо не можем да направим, можем само да се терзаем. Ние можем да въздействаме само на онова, което не е нас.
Затова осъзнаването лекува, защото идва ден, в който си даваш сметка, че това е някаква отделна част, а не си ти. Повече това нещо няма власт над теб – във финия свят вие се разделяте, а то изчезва, защото няма собствен дух, то се храни от теб.
Обаче, ето това е трудното – да се усетиш, да осъзнаеш. Голямата трудност идва заради това, че във всяко равнище на уплътняване нещата съществуват по различен начин и ние не ги разпознаваме като едни и същи. Така много хора не виждат връзка между мислите и живота си.
При преминаването на границата между две равнища нещата променят вида си.
Какво да направим? Много е просто, хората са го измислили или открили, или пък някой им го е казал още преди хиляди години. Съществуват т.нар. „психопомпи“ – проводници на душата.
Изявен психопомп е еленът и по-точно еленовите рога. В древността е ползван в гробовете, за да осигури правилно и безпроблемно преминаване на душата в отвъдното. Цели три елена с подчертано огромни рога има нарисувани в Магура.
Обаче и всяка фигура от Магура е също психопомп. Психопомпи са и рисунки, образи, танци, звуци, мелодии, напеви, ритуали, обреди, действия, мантри, както и самите актове на извършването им. Те помагат за преминаването на съзнанието през различните плътности и разпознаването на образите на явленията в тези светове.
Когато гледам една фигура от Магура и се вглъбявам в нея, все едно имам в ръката на съзнанието си един фенер, светещ с определена светлина. Всички сродни на тази фигура обекти започват да резонират и аз ги долавям. Понякога дори ги и виждам и разбирам.
Затова е чудесно да имаш много голям магурски албум в ума и съзнанието си. Теб магия повече не те лови, защото ти си разширил съзнанието си в отвъдното чрез множество психопомпи. Затова ти се и пречистваш. Отпадат глупостите, в които си вярвал, задълженията, които грешно си чувствал като свои, и изобщо всичко, което не ти е свойствено.
С това се лекуват и хората наоколо. Когато ти искаш някой да е добре, когато приемеш неговата болка за своя, ти можеш да развалиш негова магия. А и обикновено, когато спреш да вярваш в някоя глупост и се освободиш от нея, то и този човек ще се повлияе. Ти лекуваш себе си и другите.
За да се излекува и освободи един човек, някой трябва да се застъпи за него. Трябва да се намери някой друг, който силно да поиска този човек да е добре. Този друг трябва да е готов да приеме страданието му. Трябва да е готов собственият му живот да се измени по непредвидим начин. Практически това е много странно, защото никакво страдание не съществува само по себе си, обаче ти трябва да си готов да го приемеш и да го изживееш. Ако повикаш цялото страдание на света при себе си, ще видиш най-удивителното явление изобщо! – никъде няма никакво страдание и твоето собствено изчезва, оставяйки след себе си една озадачаваща празнина.
Само когато някой се застъпи за някого, само тогава този човек започва да се оправя.
Наблюдавай и искай да видиш.