Skip to content

Космическият петроглиф от Белоградчик – предаването „Туристически маршрути“ по БНР

март 8, 2014

http://bnr.bg/vidin/post/100306873/kosmicheskiyat-petroglif-ot-belogradchik

Няколко уникални в световен мащаб изображения са изсечени в скалите над Белоградчик, разказва в „Туристически маршрути“ по РАДИО ВИДИН любителят планинар Кирил Ценов. Става дума за скалния масив, върху който е построена вилата на дивечовъдната станция. От там се открива изключителна панорамна гледка към почти цялото небе, заради което в миналото мястото е било избрано за астрономическо и култово средище. Някога науката и религията не са били разделяни, а са били един общ път към опознаването на себе си и на света.

© Снимка: Кирил Ценов

По принцип скалните светилища са играждани върху високи скални площадки, както е в случая. Същото се отнася и за Калето, където личат следите от древно светилище. Върху скалите при дивечовъдната станция е изсечена голяма щерна, като се виждат следи и от други обработки. Това ясно показва, че става дума за култово средище. 

На мястото са изсечени и няколко много фини и сложни изображения. Едното представлява осмолъча структура, състояща се от два концентрични кръга. По перифетията си те са оградени с малки дупки в скалата. От лявата страна са разположени двадесет и четири дупки по част от голямата окръжност. Вътре в нея са изсечени четири кръга с различни размери, като около най-големия е изобразена орбита. Той е трети поред и отговаря на Земята с орбитиращата около нея Луна. Останалите се отнасят до Марс, Венера и Меркурий и са представени със съответните големини, така че съответстват на астрономическата действителност. Подредени са и в правилен ред според отдалечеността си от Слънцето.

Всеки от тях се намира срещу една от точките по периферията. Този за Меркурий се намира срещу третата точка, за Венера- срещу осмата, за Земята- срещу петнадесетата и за Марс- срещу двадесет и четвъртата. Ако умножим поредния номер на точката по числото двадесет и седем, ще получим точно времето, за което всяка от планетите прави обиколка около Слънцето. Двадесет и седем не е произволно избрано число, това е кръглият брой денонощия, за които Луната обикаля около Земята. Така това изображение се оказва елегантна и много интелигентна карта на Слънчевата система. То е изключително сложно и няма аналог сред скалните астролабии по света. Изображението демонстрира много сериозни астрономически познания, представени по уникален начин.

© Снимка: Кирил Ценов

До него е изобразено око, разположено върху специално изсечена платформа с формата на равностранен триъгълник и силно наподобява пирамидата с окото. Навярно то показва, че мястото е било предназначено за наблюдения. Там се намира и една група от геометрични фигури- равнобедрен правоъгълен триъгълник, кръг и квадрат. Всички фигури, включително и тази с картата на Слънчевата система, са построени по размера на зеницата на скалното око. Това значи, че са част от един общ и сложен замисъл.

Геометричните фигури са разположени една спрямо друга по много сложен начин и представляват неизвестна геометрична постановка. Съвременната цивилизация не решава подобен род задачи. До сега никой не можа да реши тази задача и да каже какво значи, дори преподаватели по математика в елитни столични училища. Единствено беше заявено, че постановката е достойна за олимпиада по математика. С това се потвъждава, че белоградчишката геометрическа постановка не е част от съвременната математика.

Освен геометрична стойност, тя има и теологичен смисъл. Представя произхода на триединния Бог от някаква още по-фундаментална същност. За този процес говорят богомилите. Според тях в началото Бог бил едноличен и едносъщностен. Той извършил първото си действие и се завърнал към себе си. С това станал триличен и трисъщностен. Правоъгълният триъгълник, кръгът и квадратът са неговите три лица, но изразени геометрически. На тази скала с геометричен вид е записано първото действие на Бог и последствията от него. Това е точно същата логика, която се наблюдава при рисунките от Магура. Всеки образ, отнесен сам към себе си, ражда три напълно нови образа. Става дума за това, че изображенията от двора на дивечовъдната са материален израз на древната магурска култура и нейните учения. Това говори, че традициите й са се предавали дълго сред местното население.

© Снимка: Кирил Ценов

Петроглифът не се радва на популярност, защото хората не го разбират. Той е изключително сложна съвкупност от изображения и до ден днешен не се намери човек, който да ги разбере напълно. Поради това на хората им е много трудно да повярват, че изображенията са древни. Ние всички очакваме от древността да ни предложи примитивизъм, но в това отношение районът на Белоградчик изобщо не се съобразява с очакванията ни. Петроглифът е много стар по две причини. Първата е косвена. Той е направен по логика, която ни е напълно чужда и е продукт на друга култура. Втората е цветът на скалите. Всички изображения на мястото са уеднаквили цвета си с околните скали. След изсичането на камъка, отвътре се показва естествения цвят на скалата и с времето той се уеднаквява с останалата повърхност, а това отнема векове и дори хиляди години. Ако изображенията от петроглифа бяха скорошни, това би личало по разликите в цвета на скалата.

На това място личи много добре и друго. Древното светилище е било вандалски разрушено в древността. Скалите са трошени чрез забиване на лостове и е съборена скалната козирка, върху която са стояли изображенията. Това не е направено с цел да се добиват камъни за зидове, защото камъните са оставени да си лежат, както са паднали. Целта е била унищожаване на светилището и обсерваторията. Станало е също толкова отдавна, че и тук цветът на скалата се е уеднаквил с този на по-рано оголените повърхности. Навярно става въпрос за унищожаване на така наречените езически светилища при навлизането на православието. Така то се е опитало да добие лигитимност, като унищожи корените и доказателствата за произхода си. Има изключително много доказателства сред рисунките от Магура, че те са родоначалникът на християнството, но в една много по-древна форма отпреди църковните събори.

Много са интересните въпроси около Белоградчик и някои от тях се преплитат в двора на дивечовъдната станция. Изображенията и следите от случилото се там са изключително богатство, завършва разказа си Кирил Ценов.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: