Skip to content

Магурската школа е действително потребна, защото българската езотерична мисъл рие в дъното

март 5, 2014

С мен се свързват и при мен идват много хора, които искат нещо да бъде направено. Те ми споделят, колко хубаво би било да се направи нещо, как искат да видят развитие, подобрение, искат нещо да се случва. С времето съм изградил умение да правя онова, което си представям, и изглежда, че хората го долавят. Всеки си живее с някакви идеи, но предимно разчита или се надява някой друг да му ги осъществи. Някак така, ако може да стане. Затова привличам такива хора.
Това започна още отдавна, защото в училище полагах всички нужни усилия да разбера какво ни преподават, а след това се оказваше много лесно за околните да им го обясня, а трудно за мен, защото така разходвах силите си. Налагаше ми се да търся все по-прости, но все по-ефективни начини да обяснявам, така че да бъде разбрано, ако може, на момента и да пестя силите си. Това пък ме направи още по-добър в обясняването, което доведе до още по-голямо търсене на обяснения, защото те ставаха все по-рабираеми.
След това, когато съм имал някакви идеи, не съм ходил при някого да ми ги изпълнява. Ограничавал съм се в идеите си до там, докъдето се разпростират възможностите ми да ги осъществявам. Затова с времето сериозно разширих възможностите си да правя онова, което си мисля, тъй като сам се заемах да го правя. Това привлече хора, които стигат най-много до говоренето, колко много искат нещо да се случи.
Всичко това може да бъде много изтощително и често е. Но е път на развитие. А и не мога да отказвам. Виждам човека, че много иска нещо, че би се радвал то да стане, на друг му е потребно, трети се мъчи с нещо. Може да съм много критичен и за някои да съм дори задник, но когато някой каже, че иска или му е потребно нещо, винаги взимам това по-присърце, отколкото той самият.
Искам хората да знаят, да могат, да умеят, да се справят. Чувствам се тъпо, когато някой не се справя, все едно аз не се справям. Искам да се научат, искам да могат и сами. В това има егоизъм, защото така няма да имат нужда да им помагам и аз ще бъда свободен да правя моите си неща. Но, колкото повече съм искал да могат, толкова повече съм се развивал в умението да помогна и толкова по-потребен съм ставал. Има нещо нередно в това!
Стигна се до последните две години, в които много хора от Белоградчик ми споделиха, че много искат градът да се развива добре. Хубаво, и аз искам. И се заех. Онова, с което аз мога да помогна, е нов и интересен вид туризъм, основан на мистиката и тайните познания от района, които са ми станали известни.
Първо си мислех, че моята част от работата ще бъде да продължа иследванията, да ги публикувам, да водя хора, да им показвам и разказвам, да правя беседи. Така си мислех, докато не се осъзнах, че партньорите ми всъщност са чакали да направя всичко – да разработя маршрути, беседи, да направя рекламни материали, че дори и да ги издам, да търся и да нирам туристи, да подготвям пътеките – всичко. Не разбрах коя е тяхната част от работата – само приказки, приказки, приказки и направено остана само това, с което се заех. Очевидно стана, че по този начин няма да го бъде.
Промених стратегията. Отново се върнах само до онова, което мога сам да направя и то се оказва много повече от нещата, което мислех, че мога да направя заедно с партньори. Човек си мисли, че повече хора могат повече, но всъщност от партньорството се пораждат големи ограничения, защото постоянно трябва да сгласуваш и да стигаш до там, докъдето можете да стигнете заедно – само в общото ви сечение на възможностите.
Като се усетих, че е по-добре сам да го направя, за да стане, премислих наново нещата. Замисълът е много прост. През месец април, за Великденските празници, ще направя четири промоционални похода. Искам да покажа, че Белоградчик е много, много повече от това да се качиш на Калето за два часа и да минеш през Магура пак за два часа. Измислих маршрутите и програмата – ама то е елементарно, не мога да преоумея защо някой друг не го е направил вече, още повече, че има хора, които са правили подобни неща, а за мен беше пълна новост. След това, трябва да има някакво съобщаване, така че заинтересованите да разберат за това събитие и да могат да вземат решение да го посетят ли или не. Значи, трябва да имат достатъчно време, трябва да знаят отрано. И това е елементарно – започваш да говориш отдалече. Един-два месеца по-рано.
Понеже нямам пари за реклама, а местният туристически бизнес не се сеща да спонсорира начинанието (но няма и да ги карам), вложих повече усилия в една фейсбук страница за Белоградчик, която администрирам, и така се увеличиха хората, които я следят. Практически, за първите походи са ми нужни не повече от 15 души. Искам всичко да стане много плавно, без резки движения. Когато този вид туризъм започне да се случва, той трябва да остане във възможностите на Белоградчик да го поеме. Тези възможности трябва да се развиват плавно, доколкото градът може да върви в крак с тях. Трябва да се даде нужното време на съзнанието да направи необходимите крачки, иначе нещата ще се изродят.
Значи, рекламирам сам, като сам създадох медията. Има начини и в случаите, когато не разполагаш с пари.
Появи се в това време една идея да направим и традиционен белоградчишки форум на езотериката. Идеята беше да каним различни изявени езотерици да говорят в Белоградчик и, ако техните изследвания намират нещо общо със скалите и Магура, да го споделят с публиката.
Исках да започна с Милан Миланов. Като поискаш нещо, то става, намират се начини. Само след няколко дни мой познат каза, че три седмици по-късно Милан Миланов и още четирима езотерици ще правят беседа в София. Запазихме си места и отидохме.
Положих усилия – пътувах от Видин, което е общо десет часа, намерих си къде да отседна, похарчих си парите, които не са особено много, постарах се и отидох на беседата. Предварително поръчах от издателя си книги. Взех две от книгите си с идеята да ги подаря на Милан Миланов и да говоря с него относно условията му да участва в Белоградчишкия езотеричен форум. Каквито и условия да беше поставил, щях да измисля как да ги изпълня.
Дойде денят на беседата (вчера, неделя, 23 февруари 2014). Проведе се в „Idea vita“. Първо, много грозно впечатление ми направи, че един човек, който по-късно се оказа собственик и уредник на мястото, се държеше доста грубо с хората. Изобщо нямаше човеколюбие в него. Когато се проверяваха билетите на присъстващите, той много нервничеше да не влезе някой без билет и каза „мен ме боли оная работа дали сте с билети, ама да не стигаме до там да се броим, защото в залата има повече хора, отколкото са платили“ – значи действително го боли за билетите. Иначе имаше претенциозен вид и похапваше с отработени, фини движения някакви здравословни храни. Самият център, в който бяхме, беше насочен към здравословния живот. Там се продаваше извара по 15 лева килото, както и някакви дребни (20-на грамови) здравословни сладки по 90 стотинки бройката, което за мен е чиста проба спекула и злоупотреба с маникалното състояние на много хора да се хранят и живеят здравословно, аккто и с безпомощното състояние на други, чувстващи се длъжни да следват тази мода. Значи, този собственик, който предлагаше здраве и очистване на хората и който сам се очистваше, беше много гадно човече. Не може един чист човек, който продава чистота на останалите, да се държи по този начин.
След това. Първият лектор беше Милан Миланов. Напълно се разочаровах. Този човек отговаряше на всички въпроси по една добре отработена схема, която всъщност нищо не казва: планина Пирин е много интересна планина, отдолу има град на атланти, много злато, рано е още да се знае за това, ние не можем да го видим, защото не сме готови. Около един час хората му задаваха въпроси, а той даваше тоя отговор на всички, като само сменяше името на мястото. Питах го за Магура. Понеже заговориха за първото божие пришествие преди 20 000 години по времето на атлантите, което нямало нищо общо с идването на Христос. Така, тази сцена съм я чел в магурските си проучвания. При мен времето е 25 400 години назад, но останалото съвпада и си рекох, че говорим за едно и също. Затова поисках микрофона и споделих за сцената от Магура, като попитах дали говорим за същото събитие. Получих следния отговор: рисунките от Магура не са примитивни драсканици, както ги изкарва науката, а са запис, но ние не сме готови да го прочетем. Ха, стига бе! Ето, аз съм го прочел, прочел съм точно за същото първо божие пришествие и дори съм определил и времето, без да съм чувал изобщо за подобно нещо, само с логика и усет и с дълго изучаване на рисунките.
Говореха и Маг-далена, за Маг-наурската школа и си рекох „тия знаят за маг“. Обаче изобщо и не споменаха Магура. През целия ден този български езотеричен елит не спомена Магура. Ако не бях питал, нямаше и да стане дума. Как може и как изобщо е възможно това? Та това е древен запис, а ти имаш претенции, че си езотерик, който знае. Как знаеш и какво знаеш, като твоите знания не включват Магура? Значи, не знаеш. Може ли някакво разбиране да изключва един факт и то толкова съществен.
После един лектор говори за различните школи и там също нямаше и намек за Магурската школа. Това е безкрайно несериозно в моите очи.
Хареса ми само Дамян Попхристов, който говори за богомилите и каза неща, които ми дадоха разбиране за рисунките. На него подарих книгите, дано ги прочете.
В този център имаше изложени множество езотерични книги. Прегледах ги и харесах само една – нещо за езотериката в българските приказки на Спас Мавров. Прелистих я и видях да говори за сричките ур, ра и ма. И пак няма и дума за Магура. Може ли човек, който говори за ур, ра и ма да не говори и за Магура? Купих книгата и ще я прочета. Всъщност я започнах, но уводът върви много тегаво, премята едни термини и размисли, но не попива в ума.
По едно време дойде ред на един човек с претенциозно бръсната глава с оставено някакво перчемче (навярно трябва да е нещо прабългарско и сигурно тангристко, може би дори иска да прилича на колобър?), който се радваше на популярност сред гостите. Изглежда, че е някакъв виден езотеричен деятел. Говори някакви неща, не особено важни – общи Ню Ейдж философии бяха. Всичко това се случваше с един престорено приятен глас, както един хищник би говорил на плячката си – виж ти аз колко съм хрисим, не се плаши, ела при мен, аз съм светлината. Той искаше хората да направят обща медитация, която той водеше със същия този глас. В такива неща аз не участвам. Наблюдавах. Да видели една златна светлина, която вдишват през темето си, как влиза в мозъка и отива надолу в сърцето, някаква любов да излъчват. Знам ги тия неща, познати са ми, чел съм ги. Каза „ако у вас се намери пречка пред влизащото, премахнете я“. Да бе?! А ако тази пречка е самосъхранението? Пак ли да я махнат? Не ги харесвам тези „гурута“.
Говореше и за братства на светлината и на тъмнината. Разбира се, тези лектори винаги са от братствата на светлината, винаги е така! Чуя ли някой да говори за братства на светлината и, че принадлежи към тях, веднага ми се включват предпазните механизми. И банките също са добри.
Друго, което не ми хареса, беше, че повечето пречистени и възвишено обичащи лектори бяха дебели и то по грозен начин – с огромни кореми. А този от братството на светлината беше с най-колосалният корем. Тялото е материален изразител на психиката и всяка диспропорция в него показва диспропорция на душата и духа. За мен е 100% сигурно, че тези хора не са чисти, нито са изпълнени с любов и възвишеност. Просто са намерили добър бизнес.
Следващ проблем. Всички говореха фактологично, като да излагаха някакви учения. Никой не изложи размисли. Грижата за развитието на другия трябва да включва това, да му покажеш ти как си се развил, ти как си разбрал и научил, а не да му дадеш факти от типа „каза ми го една ясновидка“. Не, излагаш предпоставки, наблюдения, размисли, логика, начин. Всеки трябва да може да стигне до твоите изводи. Това е честният начин.
Самото мероприятие също беше недобре замислено. Различни лектори говореха за напълно несвързани помежду си неща. Нямаше тема, нямаше цел и насока. Явно, обаче, всички трябваше да изтъкнат, че България е най-велика и го правеха – всеки в собствената си лекция. Лошото е, че като чуеш това 30 пъти за един ден – то девалвира. Значи, ние бяхме на едно великобългарско мероприятие, което започна с някаква тибетска музика. Не можеше ли да започне с българска? Можеше, но тези хора са любители на книги за източните учения, представени от западни гуру.
И всички те са чели някакви книги, това е българската езотерична мисъл. Четеш книги и правиш цитати. А сам не мислиш, не търсиш, не изследваш, не произвеждаш. Даже се чудя разбират ли това, което говорят. И такива са ни видните езотерици – читатели, не изследователи. Затова и езотеризмът ни е такъв – показен, ритуален, зает от други, с неразбиране, повърхностен, псевдобългарски, незапознат. Просто една поза – вижте ме аз колко съм праведен.
След това събитие съм напълно обнадежден. Изключително лесно е да направя по-добри беседи. Моите беседи ще са нива над това, което видях.
И не искам, изключително грозно е, в Белоградчик да центрираме нещата около парите, както беше в този център за чистота и здраве. Не искам ние да сме такива позьори. Грижата за човека е на първо място и тя се състои в това той да разбере по прост и ефективен начин какво му казваш и защо смяташ, че в това се съдържа истина. Научи го и той да мисли и да открива, това е грижа.
Ето как тръгнах да осъществявам мечтата на свои съграждани да живеят в развиващ се град, през какво минах и какво видях. Развитието може да се направи и то много по-добре. Равнището е много ниско, лесно е да го прескочиш.
И, може би, най-важният извод: минимум сътрудничество с установените „светила“ на езотериката и максимум разграничаване от тях. Не се справят и нямат какво да предложат. Изследванията върху Магура и Белоградчик са истинската езотерична новост. Тук има път за развитие, останалото се е изчерпало.
Advertisements
4 Коментари
  1. Интересно 🙂 А можете ли да кажете нещо повече за образуванието подобно на престол в Магурата?

    • Интересно ми е кое образувание имате предвид, защото аз се сещам за един трон, намиращ се точно преди входа на Галерията с рисунките.
      Той прилича на ръка, обърната с дланта нагоре и с изпънати нагоре пръсти, все едно човек сяда в ръка, която го държи. Интересно е, че мястото между пристите на тази ръка е толкова, че да седне човек в нейната длан.
      Освен това на този трон има изсечен един знак, подобен на буквата Ш.
      По едно време си представях, че в този трон са сядали онези, които са минавали през посвещение в смисъла на рисунките.

      • Ами точоно този трон имах предвид. Като го наближих и усетих блъсване от много силна енергия.

  2. Много интересно. Понякога ми се иска да бях по-чувствителен към тези енергии – щях да имам по-голям поглед върху нещата.
    Тук показах трона.
    https://magnaaura.wordpress.com/2014/04/29/%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: