Skip to content

Езотерична легенда за Белоградчишките скали

януари 8, 2014

ПК

zadna korica

ПРЕДГОВОР

Още от малък уча и слушам за естествения произход на нещата, за това как всичко в този свят е плод на случайности и на действието на слепи сили, зад които няма никакъв ум. Приемал съм това виждане безрезервно и всичко съм си обяснявал с него, включително и Белоградчишките скали. Легендата за техния произход приемах като една приказка, като леко сладникав разказ, предназначен за глуповати романтици.

Веднъж имах един случай, в който в двора на село видях нещо много подобно на глава на пепелянка — същото по размер, форма и цвят и дори в началото се уплаших от него, защото изведнъж го видях в краката си. Като се осъзнах след бързото отскачане встрани, го разгледах по-внимателно и то се оказа какавида на пеперуда, която има такава форма, за да се предпазва от птиците.

Най-важно от всичко е човек сам да види и сам да се замисли, както и стана с мен в онзи ден. Ние не бихме повярвали на друг, можем да повярваме само на собствения си опит. Само той може да промени разбирането ни за едно или друго.

В онзи ден бях стъписан от видяното и мислите ми бяха следните: Значи, една еволюция, основана на случайни грешки и изменения, някои от които се оказват благоприятни и се наследяват от поколението, няма как да доведе до тази мимикрия. За тази мимикрия, а и за всички останали мимикрии е потребно не само отделен индивид от вида, но целият вид на тази пеперуда заедно да знае не само за собствените си отношения с птиците, но и за отношенията на птиците със змиите. Цялата популация от един вид пеперуди трябва да знае, че съществуват птиците. Трябва да знае също, че повечето птици избягват пепелянките. Трябва да иска през част от своя живот да прилича на пепелянка и да знае защо. Трябва да знае как точно изглежда пепелянката. За бога, как отделни пеперуди ще наблюдават пепелянки и техните отношения с птиците и как по случайност ще пренесат това в живота си, така че да постигнат изгода? Има някаква огромна лудост в това да отдаваме мимикрията на случайни изменения. Напротив, мимикрията е преднамерена и осъзната. Тя се управлява не от случайностите, а от съзнание, което знае, разбира и иска. И това съзнание не е на отделната пеперуда, а на целия вид на тази пеперуда.

Със сигурност зад еволюцията, защото тя съществува, стои съзнание. Еволюцията е съзнателна. Зад всеки животински и растителен вид стои съзнание, което управлява неговото развитие и съществуване. Затова целият вид се променя заедно, промяната не става индивид по индивид, а се извършва наведнъж за всички. За мен лично в този ден се приключи с дотогавашното разбиране, че животните имат настоящия си образ по случайност и като плод на малки, слепи изменения. Точно обратното — цялото развитие на живите същества е било и продължава да е преднамерено. Всеки вид има зад себе си някаква обща същност, която се проявява чрез всяко едно животинче или растение от вида. Тази същност наблюдава, обмисля, има свои цели. Тя има достъп до знанията на другите такива същности и от там, например, същността на пеперудите е прочела външния вид на пепелянката, от там е прочела, че птиците се страхуват от змиите и е приложила това в себе си. Така същността на тези пеперуди е избрала в определена част от техния живот те да се преструват на отровни змии.

С това моята увереност в слепотата на битието и природата рухна. На нейно място дойде увереността в съзнателността на живота и явленията и тази нова увереност започна да се разпространява върху всичко, което ми беше известно. Стигна се до ден, в който се пренесе и върху Белоградчишките скали, но това не стана изведнъж.

Както казах, винаги бях приемал скалите за плод на действията на слепи сили и това ми виждане беше толкова силно вкоренено в съзнанието ми, че доста трудно отпадна.

Разхождах се много пъти сред скалите и дори посетих пещерата Лепенишки печ с нейния изключително правилен свод на втория и етаж. Там усетът ми подсказваше, че нещо не е както трябва да бъде, но нямах никаква идея какво не е съвсем наред. Едва след няколко нови посещения го забелязах- сводът на втория етаж на пещерата се оказа изкуствено оформен и следите от това си личат наистина добре. Но в началото не можех да го забележа, защото умът ми е бил скован от хипотезата, че пещерите по принцип имат естествен произход и се образуват заради течаща вода и изветряне. Дори в интернет наричаха пещерата «образувала се» и е ясно, че това е становището на науката геология. За мен никога не е имало съмнение, че това се случило именно така и, че пещерата се е образувала.

Да, обаче не. Лепенишки печ е изкуствено дълбана и оформяна пещера и това е очевидно на място. Това беше първия път, когато изобщо допуснах и разбрах, че не всички форми на Белоградчишките скали са естествени. След това се намери и квадратна скална гъба и вярата ми в старата, старателно наложена и настоятелно поддържана хипотеза за естествения произход на скалите започна силно да се пропуква.

След това мина още много време, направих още много разходки, разучавах рисунките от пещерата Магура и четях за археологическите находки около Београдчик. Колкото повече виждах, научавах и разбирах, толкова повече се очертаваше един нов образ на скалите — те имат неестествен произход. Това окончателно ми стана ясно, когато с мен споделиха следната мисъл: виж скалите, разходи се сред тях. Няма да намериш две еднакви, а това е нещо огромно. Представи си какво въображение е потребно, за да направиш толкова много различни неща.

Това ми се беше случвало и знаех много добре за какво става въпрос. Докато учех висшето си образование, имах искания от мои състуденти да им напиша курсовите работи по един от предметите. В този предмет разработвахме схематично системи и изискването беше да има една вярна схема и поне две грешни. Първата трудност е изчерпването на идеите. Когато човек разработи две-три системи, усеща огромната липса на идеи с какви други системи да продължи. Следващата трудност са грешките. Най-лесното е, като знаем принципите, да направим вярно системата, а трудното е да измислим грешките. Още по-трудно става, когато трябва да се измислят много грешки и разлики. Много лесно би било да се измисли една вярна и съвършена скала и това всеки го може, включително и «слепите творящи» сили. При това положение би следвало да съществува само един вид скала и всички скали да имат нейния образ, такава е логиката. Наистина трудното е да няма две еднакви скали. Тази задача иска въображение и съзнание и без всякакво съмнение зад нейното изпълнение стои творец, чието въображение многократно надвишава човешките възможности.

Има и един друг аргумент. Много пъти съм виждал как замвъзването и размръзването рушат скалите. От това не се получават правилни форми, напротив. Така скалите придобиват единствено безформие.  Казвам го от личните си наблюдения — ерозията не създава правилни форми сред Белоградчишките скали, а обезобразява. Следователно, в много дълбока древност скалите са били с още по-съвършени форми, а с времето много от тях са били обезобразени от слепите естествени процеси. Какви са били онези древни съвършени форми, ние сега можем само да гадаем.

Много дълго съм школуван да мисля логично и като инженер и затова мога уверено да заявя, че неестественият произход на скалите е напълно логичен. Напълно нелогично е да са естествени, особено ако се знаят и останалите подробности.

На първо място са рисунките от пещерата Магура. След много дълго и многостранно проучване се установи, че една от трите най-важни магурски рисунки, тези на богинята-майка в нейния аспект на учител на човечеството и проводник на небесната мъдрост, е точно подобие на една от Белоградчишките скали. С това изниква един от най-важните въпроси: рисунките от Магура вдъхновени ли са от скалите или и скалите, и рисунките са вдъхновени от нещо друго?

Без съмнение, рисунките от Магура са правени от онези, които са живели в близост до скалите и са ги виждали. И тук идва нещо изключително странно, което се е случвало на виждалите скалите поне два два пъти в историята. Първият път това се е случило преди повече от 1.2 милиона години. Първите хора от онова време, които дошли сред скалите, претърпели изпреварващо развитие спрямо останалите хора по света.  Тези първи белоградчишки обитатели развили абстрактно мислене и направили първите в света абстрактни записи върху кости. Следите от това са намерени в пещерата Козарника.

Много по-късно, едва 42 000 години назад във времето, съвременните хора посещават района на Белоградчик и дорастват до едно изключително достижение — те създават невижданите никъде другаде по света Магурски рисунки, които съдържат в себе си такова невъобразимо равнище на абстракцията, че учените и до днес се страхуват да ги изследват, а телевизията — да ги показва. Никъде другаде по света подобно нещо не е дори загатнато, а тук възниква напълно спонтанно и сякаш от нищото — без предварителна еволюция, без подготовка, без предшественици където и да било по света. Значи, поне два пъти два пъти нови хора посещават скалите и двата пъти умът и съзнанието им израстват неимоверно.

Когато някакво събитие се повтаря, трябва да потърсим повторения в условията, защото не съществуват случайни събития. Всяко събитие произтича от своите причини. Единственото повторение в условията е досегът с района на Белоградчик и със скалите. Точно това е условието, в което трябва да се търсят причините за развитието на абстрактната мисъл.

Ето един факт. Когато човек се разхожда, умът му се раздвижва и така човекът се развива, без да го съзнава. По-късно у него се явяват нови идеи и гледни точки, които са породени от разходките, но на едно много дълбоко равнище, което трудно може да се проследи. Тези ефекти се засилват особено много, когато човек се разхожда сред Белоградчишките скали. Количеството на новите идеи е огромно. Едно предположение е, че множеството особени форми на скалите действат силно на подсъзнанието и предизвикват нови връзки между различните идеи и познания, които имаме. След време тези нови зародиши на идеи и познания се развиват и се явяват като съзнателни виждания за света и за себе си.

Това беше мекият вариант на обяснението за силното ментално въздействие на разходите сред скалите. Има и друго обяснение, в което е много по-трудно да повярваме, макар да си го знаем някъде вътре в себе си. Скалите внушават мисли. Когато сме сред тях, ние долавяме тези мисли и след време ги осъзнаваме и изказваме. Това е и причината околността на Белоградчик да е изключително разнообразна откъм усещания. Тук, сред скалите, дори едно малко преместване от 100-200 метра предизвиква изпитването на напълно ново усещане. Между всеки две скали усещането е напълно различно. Това значи, че сред скалите съществува изключително пъстра мозайка от интуитивни полета, който биват разделяни едно от друго от отделните скали. Крайният извод е, че различните усещания се пораждат от сложната подредба на скалите, от особеностите на отделните скали и от нашето положение сред тях. Щом нашата интуиция долавя тези големи разлики, това значи, че нашето подсъзнание преминава «от една стая в друга», където попадаме под влиянието на една или друга скала. Това усещане е начинът, по който дълбокото ни подсъзнание общува с живота вътре в скалите.

Друга странна особеност на скалите е, че много от тях приличат на познатите ни животни, а дори и на хора. Науката отдава това на психологическото явление, при което човекът е склонен да приписва познати образи на неща, които сами по себе си са лишени от конкретен образ. Всичко това е чудесно, но съществуват скали, които недвусмислено приличат на съвременни животни. Как е възможно едновременно и живата, и неживата природа да достигнат до употребата на едни и същи форми? Това е възможно само при обмяна на съзнателна информация между съзнанието на живите същества и това на скалите. Най-накрая веригата на разсъжденията стига до там, че съзнанието зад скалите и зад живите твари е едно и също съзнание. От тази гледна точка, стигаме до виждането, че скалите са живи същества или поне са телата на някогашни обитатели на земята. Както пеперудите могат да използват образа на пепелянката чрез прехвърляне на данни между различните части на живото съзнание, така информационната банка е една и съща за животните и за скалите. При това положение единствено може да е вярно, че и едните, и другите са живи.

Странен аргумент, но не по-странен от твърденията на науката, че формите на скалите са получени в следствие на изветряне, което е силно хаотичен процес.

Защо скалите внушават мисли? Ето друг въпрос, който е в същата посока: защо колкото по-сложен е един организъм, толкова по-сложно устроено е неговото тяло? Защото формата на нещата е израз на същността им. Затова сложните форми на Белоградчишките скали са израз на онова, което е вътре в тях. Така разбираме, че това изключително многообразие на формите може да се дължи само и единствено на живот в скалите. Именно този живот, който поради това има съзнание, може да се свързва с нашето съзнание, когато то е отворено поради безгрижието и насладата на разходките. Така скалите обучават хората. Когато сме захласнати от формите и ги гледаме с възхищение, ние сме отворени за техните внушения. Това се е случвало и с хората от древността.

Накрая идва един много особен въпрос: какъв е този живот в скалите и откъде се е взел? Сега съществува една основна легенда за Белоградчишките скали, която гласи, че в миналото е съществувал свят, в който всяка скала е било живо същество, заето със своите дела. Аз лично предпочитам да отделя художествената украса и подробностите от легендите за скалите и да оставя само това най-основно ядро на легендата, защото то носи най-важното познание.

Легендите за Белоградчишките скали не са измислени онзи ден, те не са скорошни, макар сравнително неотдавна да са записани като литературно произведение. Ние не сме първите хора, живели по тези места, нито първите, които са оценили скалите като особени. Много преди нас тук са живели други хора, които са имали не по-малки интелектуални възможности и също толкова развити емоции и въображение. Те също са мислили за произхода на скалите и са имали собствени предания за тях. Тези хора са наши предци и, колкото и да е трудно да се възприеме, те са успели да предадат културата си до нашето време. С тази култура е дошло и основното ядро на легендата за скалите, т.е. ние разполагаме с най-старите сведения по тези въпроси и то лично от онези хора, които са достигнали до първата абстрактна мисъл в света и са създали магурските записи.

Ядрото на легендите ни казва, че някога всички скали са били живи същества и, че те са били вкаменени от боговете.

Какво точно се има предвид — дали скалите са огромните тела на древни същества или боговете са въплътили съзнанието си в скална плът, за да напътстват хората отблизо? Навярно всеки, който иска да разбере, ще трябва да потърси отговора лично. Тук представям едно литературно съчинение за цялостната легенда за Белоградчишките скали. Достойнството на това съчинение е, че обхваща всички особени знания за района, които са ми известни за разлика от досегашните легенди, които се основават само на интуитивното въображение. Тези по-малки и по-големи тайни на Белоградчишко са обхванати в един строен и странен разказ за това как се е случило всичко и къде е нашето място сред него.

ЛЕГЕНДА ЗА СКАЛИТЕ

Много, много отдавна светът е бил напълно различен и съществата живеели лесен живот, защото боговете се грижели сами за себе си. Липсата на бреме позволявала на тогавашните обитатели да израстват високи и силни и да се разхождат свободни и безгрижни по света.

Техните занимания били съвсем различни от това, което можем да си представим сега — най-приятно и естествено от всичко било да се допълва света до съвършенство и всяко същество обикаляло планетата в търсене на място, където да застане с цялата си прелест и да облива всичко с изключителното си присъствие или да преподреди околността по нов и по-интересен начин.

Всичко това се правело много дълго време и било напълно развито както в замисъла си, така и в най-дребните си подробности. Много и много места били направени чудесни, а след това идвали нови същества, които ги правели също толкова хубави, но по различен начин. Било истинско удоволствие да се живее в онези времена.

Съществата не били много на брой, защото това не било нужно. Всяко от тях имало силата да направи всичко само и донякъде те предпочитали да правят нещата така, защото всяко имало свой творчески замисъл. От друга страна, те не познавали смъртта, защото не се привързвали, нямали притежания и болезнени спомени и поради всичко това не остарявали, а били вечно нови. Изживявали напълно всеки ден и го оставяли да си отиде.

Нямали особени предпочитания към някоя част на света, защото можели да направят всяко място божествено.

Това продължавало много дълго време, но все по-често започнало да се случва небесата да притъмняват в своята дълбочина.

Съществата можели да виждат небесата открай докрай и всички дела на боговете в тях. Но настъпило време, когато боговете започнали да спускат мътни завеси дълбоко в небето, за да прикриват срамните си помисли от чистите обитатели на Земята. Защото в света на боговете започвали промени и от век на век те все по-малко желаели да се грижат сами за себе си, а вече се чудели как да направят така, че земните същества да се грижат за тях. Настъпило смутно време.

Тъй като боговете живеели високо в небесата и на тяхно разположение били изворите на живота, те започнали да си позволяват властване върху техните потоци. Понякога ги запирали, а друг път ги пускали пак. Така, прикривайки срама и опозорените си лица, боговете започнали да се разпореждат с потоците на живота, а земните същества, които никога не били познали труда, а правели всичко на игра, били заставени за пръв път да правят нещо, за да получат нещо друго. В замяна на отпускане на жизнените сили съществата трябвало да полaгат грижи за удобствата на боговете и да ги забавляват по всевъзможни начини, като се стигнало до там, че боговете започнали да изпитват забава от страданието, измислили съдбата, трудностите, лишенията, пречките, намесвали се и разваляли подредбата на света и какво ли не още. Съществата се опитвали да поддържат съвършенството на света и да получават своята радост от това, но то ставало все по-трудно и невъзможно.

Дошло времето, когато на съществата се наложило да се съберат заедно и да се разберат с боговете. Но боговете видели това ново явление и започнали да пречат по всякакъв начин. Най-хитроумно постъпили те, като започнали да пращат беди по земята и да развалят красотата и реда й. Така принуждавали съществата постоянно да отиват до опустошените места и да ги поправят до съвършенството, та не им оставало време да се съберат и да намерят решение как да се спасят от боговете.

Съществата намерили нов начин – на всяко място, което подреждали, те започнали да оставят много здрави послания, които боговете не можели да разрураш с техните стихии, а и за тях било трудно да ги разпознаят и разберат. Мислели, че виждат всичко и затова били небрежни към подробностите. Боговете били доволни, че съществата продължават да са далеч едно от друго и мислели, че заради това те няма да могат да постигнат някакво съгласие. За тях посланията били просто нов образ на различните подредби.

Така всяко следващо същество, което посетяло мястото, научавало посланието и оставяло свое. След още векове, прекарани от съществата в това занимание, много места по земята били изпълнени с послания, докато съществата успели да се разберат помежду си какво и как да направят. Те били много умни и предвидили всичко за наистина голям брой дни напред. Направили своя замисъл така, че да успеят въпреки всички усилия на боговете.

Съществата започнали да се събират в една част на света, където били най-хубавите почви и където текли най-хубавите реки. Това щяло да е много потребно в много далечно бъдеще. За да заблудят боговете, те не се събрали веднага съвсем близо едно до друго, а се разпределили върху по-голяма площ. Заели се бързо да преподредят мястото и всяко започнало своята част от неговото положение.

Първо те променили земята в дълбочина, като я направили много неподатлива на разтърсване и така това място станало най-устойчиво. След това подредили планините наоколо по такъв начин, че всички ветрове затихвали, дъждовете ставали умерени, нямало големи жеги и студове. Такова чудно място направили те и продължили работата си нататък.

След това те изработили дълга права редица от хълмове и в западния й край напряко разположили една права черта така, че се получила огромна буква Т върху земната повърхност. Това бил знакът на истинския бог, който сега бил затулен от злосторниците в небесата. След това съществата изгънали най-близките части на планините и направили по средата на това Т един много голям кръг, който бил наполовина голям в сравнение с първия знак. Кръгът бил знакът на добрата майка на света. Получил се знак като сегашната ни буква Ф. Той бил така насочен, че крачето на знака Т сочело право в мястото, откъдето Слънцето изгрява след най-късия ден. Така съществата свързали творението си с раждането на Слънцето – прозорецът на най-големия от всички богове.

После съществата накарали реките под земята да текат така, че да направят големи пещери. След това събрали под земята много редки камъни, които бавно изпускали големи сили. И най-накрая положили върху всичко бял пясък и в него посели желязно семе.

С това работата им била завършена. Оставало само едно последно нещо, за което съществата се досещали и били готови. Когато боговете видели всичко това, те нямали много време да го спрат и прибегнали към най-голямото си злодеяние до този момент – вкаменили всичко живо по Земята.

Всички същества се били събрали от едната страна на знака Т, в голямата окръжност, върху белия пясък с желязното семе и редките камъни с големите сили вътре в тях. Така трябвало да посрещнат това бедствие, за да си оставят възможност да се съживят отново. Там ги застигнало злодеянието на боговете и всички същества се вкаменили на това място.

Така това място станало много красиво и съвършено, защото много от древните същества са събрани в него, макар и вкаменени. Само малко същества не могли да устоят на повика и отишли в това време да оправят поразиите на боговете по света. Така в този момент повечето красота на света се събрала на едно място, а за другите части на земята останало по-малко. Лъжа е другото твърдение как се е случило всичко. То казва, че земният свят е бил лош и древните същества си правели зло едно на друго. То казва още, че небесният бог е бил добър и е вкаменил света, за да прекрати страданието. Но как може да прекратиш страдание, като вкамениш света и оставиш всяко същество завинаги близо до неговите врагове и всеки двама обичащи се на сантиметри един от друг, но никога докосващи се?

Тук се каза първата част от този разказ, която се отнася за най-старите времена. Той има продължение, в което се разкрива какво правят вкаменените същества по-нататък.

ЛУНАТА И СЛЪНЦЕТО РАЗБРАЛИ ЗА СТОРЕНОТО ЗЛО

Свечерило се и Луната, душата на света, се показала на източната страна на небесата. Тя започнала да оглежда и тази страна на Земята, за да види какви красоти са направили съществата през този ден, но почти навсякъде виждала разрушения от стихиите на боговете. Това много натъжило Луната. Тогава тя съзряла огромния знак Ф, изграден от съществата, който бил нейното истинско име и образ. Разбрала, че нещо особено се е случило и се вгледала още по-добре. Напрегнала силите си и различила много и много от любимите й същества, скупчени от едната страна на нейния знак, но вкаменени. Луната се досетила, че това било работа на боговете, които от дълго време ставали все по-своенравни. Но сега не можела да каже за това на Слънцето, защото то виждало само част от лицето й в тази вечер. Тя трябвало да изчака няколко дни, за да обърне лицето си напълно към Слънцето.

Така и станало, минали нужните дни и Луната застанала с цялото си лице срещу Слънцето. Разказала му какво е видяла. Слънцето се загрижило много, но не можело да направи нищо пряко, защото това щяло да разгневи боговете и донесе голям безпорядък в света. Трябвало да премисли по-добре нещата и да действа по-внимателно.

Разбира се, Слънцето било най-умно от всички и намислило как да помогне, че да се оправи светът, но всичко трябвало да стане постепенно.

Когато дните станали най-къси, това винаги продължавало, както и сега по три дни. На третия ден Слънцето изгрявало с нова сила. Когато се показало иззад допира на земята с небето, първите му лъчи попаднали право в знака Ф, защото той бил разположен нарочно да сочи в тази посока. Лъчите му и неговата мисъл изпълнили знака и вкаменените същества в него. От това жизнените им сили се умножили много и те се ободрили. Излезли от дълбокото си съсредоточение и обменили мисли със Слънцето. Това траело колкото птица да прелети от една гора до друга, защото Слънцето се местело по небето и лъчите му скоро вече не идвали от нужната посока. Но за това време вкаменените същества и Слънцето се разбрали какво и как да направят, за да възстановят света.

Луната едвам изтраяла до това време и веднага, щом отново обърнала цялото си лице към Слънцето, то и разказало какво и как трябва да се направи.

В това време, бавно и полека, век след век силните камъни, що били погребани по-надълбоко в земята, се разпадали по малко и освобождавали по малко от големите си сили. С тези сили вкаменените същества се хранели и ги използвали, за да поддържат съсредоточението си. То било много важно за тях, защото ако веднъж го изгубели, животът им щял да се превърне в безпаметност и да отлети, превръщайки съществата в безжизнени скали.

В същото това време, бавно и полека, век след век покълнало желязното семе, що било положено в белия пясък. То пуснало отначало тънки тръбички, а те привлекли към себе си друго желязо и нараствали, топлени и подхранвани от разпада на силните камъни отдолу. С времето тръбичките нараснали много, разпределили се за различна работа – едни станали кръгли, други квадратни, трети изградили плочи и сложни построения. В долната си част те се устремили към дълбините на Земята, за да достигнат до нейните жизнени сили, а в горната си част прорасли в основата на вкаменените същества. Така голямата и сложна съвкупност от железни, но живи тръби и тръбички извличала земни живителни сили, преправяла ги в нужния вид и хранела с тях съществата.

И отново в същото това време, ден след ден боговете тресели земята, за да се строшат вкаменените тела на съществата, но трусовете се превръщали само в слаб трепет, щом достигали до земите около съществата. Така нито едно не паднало от трус. Боговете пращали ужасни порои, виелици и бури и всичко това утихвало в близост до съществата. Всичко това било предвидено и близката земя направена такава, че да устои, а с нея и вкаменените тела на древните същества. Боговете били безсилни пред този малък къс земя с образа на буквата Ф.

огава за боговете настанали тежки времена, защото били отвикнали да се грижат за себе си, а съществата били вкаменени. Не били само грижите, но боговете вече нямало кого да изтезават, както били свикнали да се отнасят със съществата, и скоро между тях започнали жестоки разпри. Били се вече научили на жестокост, та останало да я насочват един срещу друг. От тези божествени събития небето и земята се тресели и изглеждало, че светът няма да издържи още дълго.

Тук се намесило Слънцето и бавно и по малко започнало да споменава, че светът е бил доста по-хубав със същества на Земята и, че сега тя стояла някак празна. Малко по малко боговете се замислили, че много им трябват нови същества, но вече не толкова силни. С времето те много харесали този замисъл и започнали ден след ден да се молят на Слънцето за нови същества.

Слънцето чакало молбите да се нажежат много и боговете да станат отстъпчиви. Те искали нови същества, които да са по-ограничени в силата и ума си и по рождение да са натоварени със задължението и желанието да им принасят дарове. Слънцето единствено можело да вдъхва дух в телата. Боговете можели да направят всякакви тела, но само Слънцето можело да постави живота в тях. Затова то могло да поиска големи отстъпки от боговете и да постави условия.

Условията на Слънцето били следните: всеки бог да реши за кое световно дело ще се грижи; всеки бог ще получава от новите същества толкова грижи, внимание и дарове, колкото успее да ги накара да му дадат.

В началото това разгневило боговете, защото те искали да получават всичко без всякакви усилия. Все пак едни били по-склонни да приемат, но други твърдо отказвали. Някои от тях започнали да слизат на земята и да търсят из нея съставките за направата на нови същества. Те били решени сами да ги направят и да властват над тях напълно. Събирали съставките, изкопавали ями и в тях ги замесвали в правилен ред. Отначало създавали по-прости същества, но въпреки съвършените им тела и устройства, те не били живи. Някои от тях можели да се движат, в други дори била записвана изкуствено сътворена душа, но те пак оставали неживи. Видяло се, че Луната трябва да даде истинска душа за новите същества, а Слънцето да им вдъхне дух. Така повечето богове се примирили и склонили да приемат исканията на Слънцето. Към тях се добавили и искания от Луната. Те били душата да се променя с времето, да има собствена воля и да може да се пренася от едно същество в друго, за да се запази. Боговете приели и тези искания и скоро започнала направата на новите земни същества.

Следва подробно описание на тяхната направа.

НАПРАВАТА НА НОВИ СЪЩЕСТВА

На всчики богове била дадена свободата да изработят телата и работата започнала. Отначало не било още измислено как точно да се направят телата за добри заместващи същества и се започнало с много прости и малки тела. В тях били вдъхнати дух и душа и те заживели. Изпълнили земите и моретата. Те всеки ден се трудели, за да останат живи и усилията за това били храната за боговете. Но тя била много еднообразна и скоро започнала да омръзва.

Затова някои богове решили да направят и други видове тела и така и направили. Появили се най-различни прости живи твари и изпълнили земите и моретата. И те всеки ден се борели за живота си и от тези усилия боговете се хранели. Сега храната им била по-разнообразна.

Обаче светът се преизпълнил с живи твари и затова някои богове решили да направят други твари, които да изяждат част от останалите. Така и направили. Със страданията от изяждането се хранели тези богове и това била най-силната и вкусна част на храненето.

С времето различните богове създали за себе си различни твари, които да са им подчинени, и започнало голямо съревнование между боговете. Те разработвали все нови и нови образи и построения за съществата си и започнали да ги усложняват. Взаимствали един от друг, правели все по-съвършени начини на изяждане и на оцеляване и така животът на тварите претърпявал развитие. Всеки бог си имал собствен набор от твари, които дълбоко в себе си били негови. Зад всяка твар стоял някакъв бог. От тогава до ден днешен, ако човек иска да употреби някоя твар, трябва първо да направи дар на съответния бог, защото той е истинският и стопанин и той трябва да разреши употребата и.

Стигнало се, обаче до време, когато се изчерпила творческата мисъл на боговете и земните твари започнали да стават много еднообразни. Всички били на път да постигнат едно древно съвършенство и да достигнат до едно и също творение. Това се превръщало в голяма трудност, докато един от боговете не се сетил за древните вкаменени същества. Въпреки старите трудности с тях и пречките в умовете си, боговете започнали да използват телесните им образи за създаването на своите твари. С това на първо време по света се появили много същества, които по външния си вид напълно приличали на застиналите скали и затова и до днес за всяко животно има скала.

Това продължило много и много време и се стигнало до времената, когато били създадени наистина сложни творения, способни на собствена преценка и воля. Колкото по-сложна ставала тази игра на боговете, толкова по-големи и разнообразни били техните облаги, но и толкова повече труд се искал от тяхна страна.

Така в един от дните се стигнало до на направата, по подобие на ред от вкаменените същества, на далечен и все още несъвършен човек. Той бил направен много по-малък от древните същества, за да не е много силен. В онези дни той живеел що-годе безгрижно и лесно и нямал потребност да се развива, макар да имал тази способност, защото носел по-сложна душа. По този начин минало много време, през което човекът се намножил, но не отивал много далеч от мястото на сътворението си.

Тук трябвало да помогнат Слънцето, Луната и Земята. Те започнали да правят малки промени във времето и човекът вече не се чувствал напълно добре на първото си място, та започнал да ходи да търси храна и по-надалеч. Така, в продъжение на много време бил отведен до чудната земя с най-хубавите почви и реки, където храната била наистина добра и обилна за него. А много от човеците си останали по старите земи и никъде не отишли.

В продължение на много време човекът обикалял това място и един ден в далечината пред него се появило огромно множество от големи каменни тела. Никога човекът не бил виждал толкова големи тела и толкова много, въпреки че приличали на тварите по земята. Телата се разпростирали от единия край на погледа му до другия. Това били вкаменените древни същества.

За първи път у човека се появило любопитвство, което било вдъхновено и подпомогнато от застиналите същества. Те насочвали мисли в умовете на хората и ги подканяли да дойдат по-близо. Започнали хората да се приближават, но отначало се страхували от тези великани, защото те изглеждали сякаш можели по всяко време да се раздвижат. Видели после хората, че нямало нищо страшно и започнали да навлизат по-навътре сред грамадите. Всяка скала била различна от другата и така можело да се разглежда в продължение на много години, без да се изчерпи многообразието.

КАКВО СЕ СЛУЧИЛО В ГОЛЯМАТА БУКВА Ф

Когато тези хора стигнали до скалите в огромното Ф, това било все още много, ама много отдавна. Под въздействието на вкаменените същества тези хора започнали да се учат и да се развиват, докато хората по другия свят си оставали все същите. Скалите оказвали особено въздействие върху хората по следния начин: понеже били с много любопитни образи, скалите привличали погледите и удивлението; веднъж щом вниманието се насочело към някоя скала, се отваряла порта в ума на човека и там скалата вписвала малко парченце познания; минавало някакво време и човекът изведнъж бил озаряван от нова мисъл кое и как може да направи по-добре; тази нова мисъл било развитието на вложеното от скалата познание в неговия отворен по това време ум.

Така хората около вкаменените същества били научени на много неща, макар и това да отнело доста време. Тези хора първи от всички и за разлика от всички други започнали да мислят и дори да записват мислите си върху кости. След много и много време тези кости щели да бъдат намерени от следващи хора и това да им подскаже за същността на скалите, такъв бил замисълът на нещата, така щяло да се случи всичко.

Когато боговете разбрали за тези нови явления, те много се притеснили, защото изпускали хората от властта си. На хората била дадена душа със собствена воля и възможност за развитие, та затова те могли да осмислят нови неща и сами да решават. С времето хората щели да разберат какви са боговете и да се отвърнат от тях, а можели дори да ги унищожат, ако успеели да върнат съществата към живот. Това трябвало да се спре по някакъв начин и той бил измислен.

В началото боговете побеснели и започнали да предизвикват стихии и да фучат по земята с всичката си сила, та изтребили много от хората, ама пак не могли нищо особено да направят в земите на голямата буква Ф, та там хората си останали и продължили развитието си. Като видели, че така не става, боговете измислили нови начини. Те започнали да се явяват на хората в човешки образи и да ги помамват да правят опасни неща, с които да се убият и да се затрият. В началото много хора се полъгали и много от тях намерили смъртта си, но с времето се осъзнали не без помощта на вкаменените същества.

Тогава боговете измислили нов начин – започнали да се преструват на приятели на хората и така внушавали на едни човеци, че други им мислят злото. Така настроили много хора едни срещу други и онези започнали да се избиват. Това продължило и до днес. Но в това имало и грешка на боговете, защото заради заплахите едни хора се обединили с други и хората отново оцелели.

След това боговете се решили на една последна стъпка – да правят по нещо малко за хората и така да ги спечелят, а след това да ги въведат във вечно заблуждение. Така и станало. Боговете започнали да помагат за някои дребни неща на хората и хората се полъгали от това, защото си помислили, че онези са станали добри към тях и им мислели доброто. Тогава боговете започнали да искат дарове и отплата за добротата си. Когато хората отказвали да даряват, боговете се престорвали на хали и започвали да пакостят, та хората да ги повикат за помощ. Щом това се случело, боговете отново идвали и уж преборвали халите, та пак получавали своите дарове. Така, за дълго време хората били приучени да се кланят на боговете и да им вярват, защото нямали способността да виждат в небесата и да узнаят, че халите и боговете са едни и същи.

Изминало се още повече време и между боговете започнали спорове за власт над хората, защото хората носели най-големи изгоди за боговете от всички живи същества по земята. Слизали боговете сред хората и започнали да правят чудеса, че да спечелят умовете им. Но всеки бог дърпал за себе си и обявявал другите богове за лоши, а себе си за много добър. Така много хора по света се настроили едни срещу други, защото другите почитали друг бог, който бил посочван за лош. И много големи беди настанали за хората, ама само онези при вкаменените същества не се полъгвали по тази нова хитрост.

Вкаменените същества продължавали да обучават хората наоколо и ги научили на много големи истини и познания, та тези хора заживели добре, докато техните събратя по другите части на света се унищожавали един друг. Като знаели, че не могат да изпратят стихиите си да унищожат съществата, боговете започнали да пращат обезумелите хора под тяхна власт, че да разрушат този малък и съвършен свят. Така и станало. Много и много хора от целия свят заприиждали, кои в подредени строеве, кои на неясни тълпи или поединично, и се опитвали по всякакъв начин да навредят на ограмотените хора, да ги убият и да разтурят хубавата им подредба. Но ограмотените, понеже били научени на много знания и умения, били много трудни за унищожение, а могли, ако искали това, да убият много и много от прииждащите. Но те не искали, а искали онези да прогледнат, да се спрат и да оставят боговете си, които ги много лъжели и употребявали. Най-накрая се видяло, че обезумелите няма да се оставят, водени от своите богове, та ограмотените древни хора решили да се оттеглят, за да не избиват обезумелите си събратя. Те влезли дълбоко навътре в нарочната пещера, направена още отдавна по нареждане на съществата. Много дълго били текли реките под земята и много голяма пещера били изкопали на северозападната страна от знака Ф. Отишли ограмотените същества, които не били много на брой, в нея и се спуснали дълбоко навътре, където другите нямало да смеят да влязат. За по-надеждно ограмотените направили прегради от мисълта и силите си, които не можели лесно да се преминат. Зад преградите си ограмотените се съсредоточили много силно и телата им се вцепенили, но останали живи завинаги.

Само трима от ограмотените отишли още по-надолу, до вътрешните части на Земята, където се съсредоточили в други мисли и така започнали да променят същността и телата си. С времето започнали много да се изменят и приели в себе си личността и същността на двойната майка Земя-Луна. Телата им станали големи и подобни на круши, вратовете дълги и тънки, а главите – с четири ъгли. Те много трудно можели да се движат, та им трябвала вода, която да подкрепя телата им, че да живеят в нея. Затова тези три земно-лунни същества се насочили бавнои много трудно към най-близката подземна река, в която влезли. Водата веднага облекчила телесните им затруднения и те се понесли обратно към горния свят, но не излезли на повърхността, а останали в други части на голямата пещера, в които имало подземни езера.

Скоро върху земята се разразил истински ад. Всеки бог подтиквал полъганите от него хора да унищожат напълно другите и за тая цел боговете разкривали пред хората все по-страшни тайни и силни умения. Много силни станали хората и с истинска жестокост се избивали, а някои хора дори посегнали на боговете. В това време боговете много се уплашили за себе си и заради тоя страх се обединили срещу хората. Настанала изключителна битка между небето и земята, която била изгубена от хората. Така с първото човечество се приключило. Така и трябвало да стане, това било предвидено много отдавна.

След това боговете поискали нови хора, които да са им слуги, но още по-малки и слаби и с по-ограничени възможности да разбират божествените мисли. Така и било направено. Новите хора били само третата част от височината на предишните и само третата част по силата на ума си. А това време вече не било толкова отдавна спрямо днешния ден.

Така по земята се появили малките хора, с които ние сме еднакви.

МАЛКИТЕ ХОРА И СКАЛИТЕ

Малките хора дълго обикаляли земята, защото за тях животът бил много по-труден отколкото за предните хора и трябвало да търсят все нови и нови възможности да го облекчават, доколкото това било възможно. Така някои хора стигнали до чудните земи с най-хубавите почви и реки, където много им харесало. Бродили из тези земи и стигнали до огромните вкаменени същества. Там, сред тези чудни скали било по-трудно да се живее, защото водата и храната били по-малко, но в близките земи всичко било много хубаво и от всичко се намирало достатъчно, та някои хора се установили наоколо. Скалите им вдъхнали любопитство, та хората често отивали сред тях да ги гледат.

Така вкаменените същества искали да научат и тези хора, както били научили и предишните, но това не било възможно. Тези нови хора нямали онези големи възможности на предните, а били много ограничени в сравнение с тях. Не можели направо да общуват със скалите, а трябвало всичко да става по много бавен начин – хората трябвало малко по малко да се досещат, че такива чудни скали не можели да се появят от нищото и по случайност, а че в тях има истински живот. И хората щели да се досетят за това с времето, защото такова разнообразие на образите е неестествено, но боговете предугадили това и излъгали хората. Те им казали, че скалите са дело на боговете, защото едно време светът бил пълен с лоши същества, които причинявали голямо страдание на света, та боговете ги вкаменили, за да се прекрати това. Хората имали нужда от обяснение за скалите, защото долавяли, че не са естествени, та приели лъжата на боговете, като не знаели истината. Така хората били заблудени за пореден път.

И хората се примирили с този свят и с боговете, та започнали да живеят, без да търсят други истини. Вярно, по цялата земя се намирали големи и разнообразни следи от някакъв велик живот преди това, но боговете за всичко казвали само две неща: или, че те са направили следите, или, че това са естествени явления. Така никоя собствена мисъл не се поощрявала, а големи беди си навличал онзи, който се съмнявал в думите на боговете. Те карали другите да го мислят за глупав и полудял. Та с такива средства си служили боговете и постигали големи успехи. Те се вявали на хората и им разказвали каква била съдбата на света до сега, като лъжели за всичко и нагласяли нещата в своя изгода.

Но никога успехът на боговете не можел да бъде пълен и окончателен, защото винаги се намирали по-любопитни хора, които не могли да бъдат спрени. Те разбирали, че преките разговори за особените въпроси били безсмислени и започнали да крият мислите си от големите множества, а внимателно търсели други като тях. Така немалко хора започнали тайно да изучават света отвъд думите на боговете.

Боговете започнали да се досещат за това ново явление, но не можели да изобличат тайните учници. Те не знаели точно колко и кои хора започнали да осъзнават лъжите и да намират истините, та затова станали много мнителни и започнали да подозират всички. Накрая боговете много се разгневили и дотолкова се изпълнили със съмнения, че искали час по скоро да изтребят всички хора. Така и направили. Насилили Земята да преобърне силите в двата си края и това довело го големи страдания. Докато се премествали силите, те отслабвали много и не можели да пазят добре от лъчите, които идвали от дълбоките небеса, та много земни същества погинали от това. Като били слаби силите от двата края, взело да се случва и друго – знакът Т на истинския бог започнал да се провижда на небето и много от все още живите хора го виждали. Така те научили много неща от гледането на знака. Боговете веднага се втурнали да го закрият с дълбоки мъгли, та хората да не го познават.

И било много страшно време, когато много трудно се живеело заради лъчите от дълбокото небе, които изгаряли всичко живо, та трябвало малкото останали хора да търсят къде да се крият. Наложило се накрая да влязат в пещерите. Така хората, що населявали земята на знака Ф, се скрили в дълбоката пещера на северозападния край. На тях животът в пещерата не им харесвал никак, но бил за предпочитане пред живота на повърхността. И това продължило много дълго време. Всичко това било предварително известно на вкаменените същества и те всичко били подредили още в началото, за да постигнат успех.

Вътре в пещерата хората нямало що да правят и, когато това вече много им омръзнало, те започнали предпазливо да навлизат още по-навътре. Тогава се случило и най-важното. Един от предните хора знаел за всичко това и излязъл от своето съсредоточение. Тръгнал от дълбоките места на пещерата и отишъл в по-плитките, близо до хората, но не бързал да им се покаже. Той започнал ден след ден и с много голямо търпение да оставя отначало малки, а след това все по-големи следи и така накарал хората да се досетят за съществуването му. Това било нужно, за да не се уплашат хората и да не си загубят разсъдъка от страх. И, действително, хората се досетили, че в пещерата живее още някой, но и видели, че той не им мисли злото. Така приели съществуването му, докато един ден вече били готови да го потърсят, за да го видят.

ози ден чакал големият човек и се показал. Той бил три пъти по-голям от малките хора и много по-силен от тях, но от него струяло много голямо разбиране и грижа, които хората лесно усещали. Те му се доверили и той започнал да ги учи. Научил ги на много знания и разбирания, та тия добили голяма сила. Но знаели вече, че не трябва да ги показват, а трябвало да ги позлват скрито и само при голяма потребност, за да не се издадат, защото били вече видели истинското лице на боговете.

А междувременно на повърхността боговете вече били изтребили всички хора и бързали да направят нови. Така и направили и земната повърхност се сдобила с нови хора, безпаметни. А хората в пещерата взели да чакат търпеливо последните хора да дойдат наблизо. Така и станало и най-новите хора дошли по тези земи. Тогава много тайно и полека, хората от пещерата излизали и отвличали по един или двама от най-новите хора. Те ги водили в пещерата, а на тяхно място излизали по един-двама души от пещерата, които имали големи познания. Така те се представяли пред боговете за най-новите и безпаметни хора. С това боговете били заблудени, а знанията започнали да се разнасят тайно по света, като всеки най-нов човек бил каран да се закълне, че никога няма да ги казва на никого. Така хората било учени тайно и се създавали тайните учения, а отмъкнатите в пещерата били напълно просветлявани.

Това дело траело много дълго време и имало много голям успех. Единственото лошо било, че по някое време много се разразснало и повече не можело да се крие, та боговете пак се разгневили и пак посегнали да насилят Земята да смени силите в краищата си. Но този път Слънцето, що било Бело, задето било светло, казало „Стига вече сте морили живота, който аз вдъхвам, или аз ще взема вашия!“. Показала се и Луната и рекла „Стига вече сте изтезавали душите, които са част от мене, или ще прибера всички души при себе си и повече няма да ги пращам да се мъчат!“. Посърнали боговете и спрели насилието над Земята. Не се сменили силите в краищата, ама беля била вече сторена, та всичко се покрило с лед, който траял много дълго време, та едва не погубил всичките хора.

Разсърдили се много боговете, ама не можели вече нищо да сторят по явен начин, та се решили на нови хитрости. Някои от тях слезли на земята и си взели земни жени, от които им се родили великански деца с много големи сили. И тия великански деца заявили, че са царете на земята, та всички трябва да им се кланят и правят, каквото се заповяда. И тези великански деца били наречени синовете на Птиците, защото бащите им били долетели от дълбоките небеса.

Видяло това Белото слънце, та се разгневило за пръв път в живота си. Ударило с такава сила боговете, че някои от тях изпопадали на земята и не могли повече да станат и да се качат на небесата. Другите богове, като видели какво става, и, че светът може и без богове, много горчиви сълзи проронили и много съжалили за цялата си глупост. Сто пъти паднали в краката на Белото слънце и сто пъти прошка молили. Тогава Белото слънце прекъснало потоците от живота към боговете и им казало „От днес нататък вие ще живеете само от мислите и благодарностите на хората. Не ви ли ги дадат, умирате“. Така и станало и от тогава до днес много богове измрели, защото хората ги забравили. Вече боговете били подчинени на човека.

А на земята се случвали поредните тегла. Синовете на Птиците много тежко властвали над хората и им причинявали всякакви страдания. За да спрат това и да заслужат благодарностите на хората и собствения си живот, много от останалите на небето богове дошли на границата на ниското небе и започнали жестока война с Птиците – боговете, що били съборени на земята, и с техните синове. Отначало хората били принудени да участват на страната на Птиците. Тогава много от първите хора, които били в дълбоко съсредоточение в дълбините на голямата пещера, излезли и призовали хората. На тях им помагали малките хора и заедно те създавали ред сред най-новите хора. Така създали човешки войски, които от земята помагали на боговете, като воювали срещу Птиците и техните деца. С това войната била предрешена и скоро Птиците щели да бъдат победени. Тогава много Птици се престорили на хора и избегнали гибелта си, та останали да живеят по земята, предрешени като човеци.

За някое време изглеждало, че събитията са се приключили и е настъпил мир и добър живот.

За жалост, по време на ужасните боеве били съборени някои от телата на вкаменените същества и те били погубени, та отломките им и досега лежат наоколо. Пробудилите се от съсредоточението си първи хора пък с това загубили вечния си живот и скоро щели да умрат. Така много мъдрост щяла да бъде изгубена и хората повече да не я достигнат. Затова те се възползвали от оставащият живот на събудилите се същества и ги помолили да запишат всичко, що е най-важно, вътре в пещерата. Така и станало.

Събудилите се първи хора взели със себе неголям брой малки и най-нови хора и ги отвели по-навътре в пещерата до едно голямо подземно езеро. Там повикали тримата първи човека, които се били преобразили в крушовиден образ. Онези изплували от дълбините на езерото и се заели да предават мъдростта. Тя не можела да се изкаже открай докрай с прости думи, защото можела да се чете по безброй начини според случая и да дава винаги верен прочит, а това било трудно да се разбере от най-новите хора. Затова трите божествени същества предали мъдростта във вид на образи и ясно указали как да се разположат образите един спрямо друг. Всичко това било внимателно записано на дъсчици и, когато предаването на мъдростта приключило, хората се върнали към изхода на пещерата и в продължение на три луни изписвали знанията по стените на най-подходящия ръкав на пещерата.

Скоро пробудилите се първи хора измрели и останал само споменът за тях. Знаело се, че някъде навътре в пещерата има още, които продължавали да се съсредоточават, както и трите божествени същества. Сега, обаче, хората не можели повече да общуват с тях, защото нямало кой да ги преведе навътре през защитните мисловни сили. Така хората останали сами със записана мъдрост и останалите вкаменени същества, с които трудно успявали да общуват, защото били много ограничени във възможностите си.

Помагала, доколкото било възможно и Луната, като в дните на пълнолуние осенявала хората с мисли и сънища, та от тогава било много полезно за човека да общува с пълната луна.

Ето каква била картината на света в това време: в и около голямото Ф живеели малки хора, паметни; там и по целия свят живеели най-новите хора, безпаметни; преобразените Птици и техни деца живеели отделени в една част на света и премисляли как да го завладеят незабелязано.

Паметните хора изучавали записаната в пещерата мъдрост и я преподавали на безпаметните. Често паметни хора тръгвали по различни краища на света, за да учат другите. Останалите усвоявали мъдростта все повече и достигали до умението да общуват, макар и не в пълна степен с вкаменените същества. От това те добивали още по-голяма мъдрост и способности и ставали големи учители на човечеството.

Птиците и техните деца се заели с изкушенията. Те измислили много блага, които се нравели на безпаметните и започнали да им ги предлагат. Колкото повече безпаметните харесвали благата, толкова повече те се стремели да ги имат и отдавали живота си на придобиването им. Пътят към придобиването минавал през служенето на Птиците и затова последните ставали все управници. Те покварили много безпаметни и скоро светът бил изправен пред ново бедствие. Животът тръгнал надолу и бил застрашен. Войните и убийствата станали нещо ежедневно.

Тогава Белото слънце помолило Луната да изтъче специална душа и тя направила това. Слънцето се облякло в душата и поело към земята, за да се прероди като човек. Скалите, които знаели за това, защото били вътре в знака на Слънцето и Луната, съобщили на учителите, че трябва да използват част от мъдростта от пещерата, където било описано какво да се направи, за да се прероди на земята божествена същност. Учителите прочели указанията, премислили ги и ги разбрали.

За да станело всичко по правилния начин, било нужно много точно да се определи времето на зачатието и затова из цялата околност били изградени светилища с прибори, които да следят движението на телата по небето. Това било направено и цялата околност се изпълнила с такива места. Там добавили и кръгли дупки в скалите, където се възливала вода, за да поеме от силите и мъдростта на вкаменените същества.

Всичко било изпълнено много точно и дошло време да се подготвят мъж и жена, които да заченат тялото за Бел. Това било лесно, понеже в тази част на света живеели много паметни хора. Сред тях били избрани най-подходящите и били обучени в мъдростта от пещерата. Жената пиела само от скалната вода, що стояла в нарочните дупки по скалите, и нейната вътрешна същност се доближила до тази на вкаменените същества. Бащата прекарал много дни на висока и остра скала, където се изпълнил със слънчеви сили и загубил личността си, та се превърнал в едно с оплодителната мощ. Всичко било готово и учителите определили точното време. Облеченото в нарочната душа Слънце пристигнало на мястото и застанало до двамата родители. Те заченали и Слънцето влязло в плода.

След това били положени всички правилни грижи за бременността и всички указания от пещерата били спазени. Родил се Бел, синът на Слънцето.

Заради въплъщението великият слънчев дух не помнел себе си, та трябвало детето да се отглежда по особен начин, за да си припомни силата и произхода си и да може правилно да развие силите си и да поведе хората към по-добър свят. Затова обучените жреци, що изградили светилищата и помагали за всяка стъпка на прераждането, постоянно наглеждали майката и новороденото и давали ценни указания. Детето сукало точно пет луни и първият му зъб се показал. От това време започнали да го хранят с правилна храна и да му разказват нужните приказки за небесата, че да подпомогнат спомените му за слънчевия му живот.

Трудно било в тези времена да се опази детето, защото синовете на Птиците властвали над света и чрез своите доносници узнали за строежа на светилищата, та се досетили, че някаква особена работа се извършва в земите на знака Ф. Синовете на Птиците започнали да пращат тайни хора, който да разучат какво се случва.

Така и било направено, но детето било скрито в беден и невзрачен дом, където никой слуга на Птиците нямало да се сети да търси, защото в техните умове богатствата и телесните блага били най-силно ценени, та те мислели, че всички ще са като тях и ще скрият най-ценното си на най-разкошното място. Затова те не успели навреме да разберат какво става.

В това време детето дорасло до седмата си година и било посветено в смисъла на знака Т. То вече си било припомнило много от познанията и мъдростта си, а като видяло знака си, познало себе си. Големи сили се явили вътре в него и то се почувствало способно да направи всичко, което пожелаело. В началото това се оказало голяма пакост, защото много щения го изпълнили и то бързало да направи всичко по най-лесния начин, та причинило много страдания на хората наоколо. Но минало още време и с правилните уроци поотрасналото дете узнало какво е добро и какво е зло, та укротило силите си и обуздало ума си.

Междувременно за Птиците и техните синове вече било станало ясно какво се случва, но не можели да направят нищо срещу детето, защото светлината му щяла да изгори сенките в тях, та те не можели да се приближават.

Изминали още няколко години и всички наоколо прогледнали още повече под въздействието на голямата душевна сила на въплътения Бел и на мъдростта, която той носел със себе си. В тези години всички наоколо с лекота и с малки усилия постигали голямо разбиране, та много от безпаметните се променили отвътре и станали паметни, а паметните станали велики учители.

И започнали от близките земи да прииждат хора, защото чули за голямото добро, което се случвало в земите на големия знак Ф. И идвали хора да се учат, а учители и паметни тръгнали сред хората. Та се разраснала вестта за преродения Бел, който още се наричал Бал.

Дошло време за нова стъпка от пещерните указания и трябвало за Бел да се намери особен дом, истинска твърд. Огледал Бел земите наоколо и най-подходящо било мястото върху най-високото от вкаменените същества. Възкачил се той на това място и оставил отпечатък на образа си в скалата. Дошли на това място велики учители и направили там светилище.

Щом изпълнили тази стъпка от указанията, Бел станал вече цар, а високите скали станали негова крепост. С това той получил силите да осъществява волята си и останала само една последна стъпка от указанията от дълбоката пещера. Бел трябвало да стане конник, което значело водач на човечеството.

Започнал Бел да обикаля големите земи, които се намирали по-далеч от голямата буква Ф, и заедно с дванадесет велики учители учел хората там на старото знание на вкаменените същества от началото на света, което било запазено от големите хора в дълбоката пещера. Заради светлото му присъстие и това на великите учители хората много бързо и лесно разбирали старите знания така, сякаш си ги спомняли. И това било истина, защото Луната изтъкала душата за хората и втъкала в нея съставки, еднакви с тези на съществата от началото на света. Присъствието на Бел събуждало тези дълбоки равнища на душата и хората се просветлявали.

Бел било името на просветителската му същност, а Бал – на царската му същност. С царското си име той обиколил всички тези огромни земи от планините на север до моретата на юг и от моретата на изток до моретата на запад, а знакът Ф бил в средата на големите земи. На всяко място той намерил хора с най-добра грижа и им оставил задачата да се грижат делата на местните хора да вървят добре. Така Бал създал голям ред по тези земи, а Птиците и техните синове силно отстъпвали, защото не можели да направят нищо на незаблудени хора, които са си спомнили себе си.

Всичките тези големи земи се нарекли Балкан, което значело домът на Бал. Всички хора, които разбрали замисъла на царя и поискали да станат част от изпълнението на начинанието му, станали балгури, което значело от рода на Бал.

Много хубави били тези времена и всички живели добре в тях. Старите знания били разпространени и отвъд Балканите по много и много земи, та хората там се освободили и това било златен век. Хората били започнали да живеят, да за създават съвършенство, както правели съществата от началото на света.

Дошло време Бел да напусне телесния свят, който бил оставил в най-добро състояние. Той се успал и така напуснал тялото си.

След него останал начинът на прераждане на царете, като вече в телата не идвал Бел, а идвали велики души. Те правели много добрини за човечеството, но нямали огромната сила на Слънцето. Малко по малко синовете на Птиците започнали да се показват по света, но се прикривали. Отначало за тях било много трудно, защото си били спомнили всичко и много мъчно се поддавали на заблуждения. Но малко по малко и в продължение на много дълго време спомените започнали да избледняват и хората, които били най-далече от голямата буква Ф, първи забравили старите знания. От тях започнали синовете на Птиците.

Те им казвали старите знания, но по крив начин и така ги заблудили много силно. Онези хора продължавали да правят всичко с дълбокото убеждение, че следват старата истина, но всъщност следвали лъжите на Птиците и така им станали подвластни.

После синовете на Птиците започнали по същия начин да се приближават все повече към Балканите. Затова по краищата на тези големи земи се изградили укрепени градове, за да пазят от разрушителната сила на излъганите хора. А вътре, в средата на Балканите, такива укрепени градове нямало, защото това не било никак потребно. Но и това време на равновесие на силите отминало и ден след ден синовете на Птиците успявали да лъжат все повече хора, че дори и балгури, които били най-близки на истината. Пак, както и преди, това започнало от най-далечните краища и постепенно вървяло към средата.

Все по-рядко се обучавали велики учители и все по-неуспешни били опитите да се прераждат велики души за водачи на човечеството. Понякога малки грешки водели до големи беди заради неправилното прераждане. С времето всичко западнала отново.

Синовете на Птиците накъсали старите знания на множество малки части и започнали да лъжат отделните общности от хора, че това е цялото знание. В тези части те вмъквали свои лъжи, които минавали покрай старите истини, що все още се помнели. С това синовете на Птиците създали ужасен свят, в което всичко било лъжа. Отделните лъжи се наричали религии и всяка религия има църква, и всичко това било напълно скверно. Само средата на Балканите и балгурите трудно склонявали да приемат лъжите, защото по-добре помнели истините. Но накрая и това станало, та потеклото на Бал било насила накарано да приеме религията на Птиците.

Разбира се, отново потеклото на Бал избухнало в нов опит да възстанови правдата и силно се задействало да ходи по света и да каже на всички хора старите знания. Тези нови вестители били богом или, което значело дейците на бог, имайки предвид Бел. Те признавали само Бел, а другите богове за тях били лъжци.

И тръгнали богомилите по близки и далечни земи и хората там бързо си спомняли старите знания, та цялата земя се пробудила много бързо. Но Птиците вложили цялата си сила, за да убиват спомнилите си. Стотици години убийства били нужни, но целта била постигната и светът потънал в мрак и лъжа.

От тогава и до ден днешен средата на Балканите, където е голямата буква Ф, дълбоката пещера на изрисуваните знания и цялото потекло на Бал били подложени на големи гонения от всички царе по света, защото те били синовете на Птиците.

Царете не могли да влизат вътре в голямата буква Ф, нито можели да я повредят, но с много усилия държали хората там в неведение за спомените им, защото знаели, че това са паметни хора, които биха могли да разчетат изрисуваните знания, да ги изучат, да разговарят с вкаменените същества и да си спомнят техните знания и накрая да накарат хората по света да си спомнят кои са. Затова царете лъжели постоянно и за всичко и впрягали всички свои подчинени да омаловажават съдържанието на голямата буква Ф.

Въпреки всички тези усилия, и до ден днешен, когато човек застане вътре в голямата буква, когато види вкаменените същества или изписаните знания в дълбоката пещера, нещо у него трепва и аха спомените му да се върнат.

А какъв ще бъде светът утре, ще разказват легендите на идните поколения.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: