Skip to content

Истинската легенда за Белоградчишките скали

декември 18, 2013

Много, много отдавна светът е бил напълно различен и съществата живеели лесен живот, защото боговете се грижели сами за себе си. Липсата на бреме позволявала тогавашните обитатели да израстват високи и силни и да се разхождат свободни и безгрижни по света.
Техните занимания били съвсем различни от това, което можем да си представим сега – най-приятно от всичко било да се допълва света до съвършенство и всяко същество обикаляло планетата в търсене на място, където да застане с цялата си прелест и да облива всичко с изключителното си присъствие или да преподреди околността по нов и по-интересен начин.
Всичко това се правело много дълго време и било напълно развито както в замисъла си, така и в най-дребните си подробности. Много и много места били направени чудесни, а след това идвали нови същества, които ги правели също толкова хубави, но по различен начин. Било истинско удоволствие да се живее в онези времена.
Съществата не били много на брой, защото това не било нужно. Всяко от тях имало силата да направи всичко само и донякъде те предпочитали да правят нещата така, защото всяко имало свой творчески замисъл. От друга страна, те не познавали смъртта, защото не се привързвали, нямали притежания и болезнени спомени и поради всичко това не остарявали, а били вечно нови. Изживявали напълно всеки ден и го оставяли да си отиде.
Нямали особени предпочитания към някоя част на света, защото можели да направят всяко място божествено.
Това продължавало много дълго време, но все по-често започнало да се случва небесата да притъмняват в своята дълбочина.
Съществата можели да виждат небесата открай докрай и всички дела на боговете в тях. Но настъпило време, когато боговете започнали да спускат мътни завеси дълбоко в небето, за да прикриват срамните си помисли от чистите обитатели на Земята. Защото в света на боговете започвали промени и от век на век те все по-малко желаели да се грижат сами за себе си, а вече се чудели как да направят така, че земните същества да се грижат за тях. Настъпило смутно време.
Тъй като боговете живеели високо в небесата и на тяхно разположение били изворите на живота, те започнали да си позволяват властване върху техните потоци. Понякога ги запирали, а друг път ги пускали пак. Така, прикривайки срама и опозорените си лица, боговете започнали да се разпореждат с потоците на живота, а земните същества, които никога не били познали труда, а правели всичко на игра, били заставени да правят нещо, за да получат нещо друго. В замяна на отпускане на жизнените сили съществата трябвало да пологат грижи за удобствата на боговете и да ги забавляват по всевъзможни начини, като се стигнало до там, че боговете започнали да изпитват забава от страданието, измислили съдбата, трудностите, лишенията, пречките, намесвали се и разваляли подредбата на света и какво ли не още. Съществата се опитвали да поддържат съвършенството на света и да получават своята радост от това, но това ставало все по-трудно и невъзможно.
Дошло времето, когато на съществата се наложило да се съберат заедно и да се разберат с боговете. Но боговете видели това ново явление и започнали да пречат по всякакъв начин. Най-хитроумно постъпили, като започнали да пращат беди по земята и да развалят красотата и реда й. Така принуждавали съществата постоянно да отиват до опустошените места и да ги поправят до съвършенството, та не им оставало време да се съберат и да намерят решение как да се спасят от боговете.
Съществата намерили нов подход – на всяко място, което подреждали, те започнали да оставят много здрави послания, които боговете не можели да разрураш с техните стихии. Така всяко следващо същество, което посетяло мястото, научавало посланието и оставяло свое. След още векове, прекарани по този начин, много места по земята били изпълнени с послания, докато съществата успели да се разберат помежду си какво и как да направят.
Те били много умни и предвидили всичко за наистина голям брой дни напред. Направили своя замисъл така, че да успеят въпреки всички усилия на боговете.
Съществата започнали да се събират в една част на света, където били най-хубавите почви и където текли най-хубавите реки. Това щяло да е много потребно в много далечно бъдеще. За да заблудят боговете, те не се събрали съвсем близо едно до друго, а се разпределили върху по-голяма площ. Заели се бързо да преподредят мястото и всяко започнало своята част от своето положение. Те изработили дълга права редица от хълмове и в западния й край напряко разположили една права черта така, че се получила огромна буква Т върху земната повърхност. Това бил знакът на истинския бог, който сега бил затулен от злосторниците в небесата. След това съществата изгънали планините и направили по средата на това Т един много голям кръг, който бил наполовина голям в сравнение с първия знак. Кръгът бъл знакът на добрата майка на света. Получил се знак като сегашната ни буква Ф. Той бил така насочен, че крачето на знака Т сочело право в мястото, откъдето Слънцето изгрява след най-късия ден. С това работата им била завършена. Оставало само едно последно нещо, за което съществата се досещали и били готови.
Когато боговете видели всичко това, те нямали много време да го спрат и прибягнали към най-голямото си злодеяние до този момент – вкаменили всичко живо по Земята.
Всички същества се били събрали от едната страна на знака Т, вътре в голямата октъжност. Така трябвало да посрещнат това бедствие, за да си оставят възможност да се съживят отново. Там ги застигнало злодеянието на боговете и всички същества се вкаменили на това място.
Това място станало много красиво и съвършено, защото много същества са събрани в него, макар и вкаменени. Само малко същества не могли да устоят на повика и отишли в това време да оправят поразиите на боговете по света. Така в този момент цяла красота на света се събрала на едно, а за другите части на земята останало по-малко.
Лъжа е другото твърдение как се е случило всичко. То казва, че земният свят е бил лош, а небесният бог е бил добър и е вкаменил света, за да прекрати страданието. Но как може да прекратиш страдание, като вкамениш света и оставиш всяко същество завинаги близо до неговите врагове и всеки двама обичащи се на сантиметри един от друг, но никога докосващи се?
Тук се каза първата част от история. Тя има продължение, в което се разкрива как вкаменените същества мислят да победят боговете.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: