Skip to content

Относно възрастта на Петроглифа от Белоградчик и разсейването на някои слухове, които водят до вандализъм и безобразия

ноември 22, 2013

Слуховете могат да бъдат опасни, когато омаловажават значението на един исторически и културен паметник, който не е разбран от местното население, от местната власт, от държавните институции и от всички. Понеже не се разбира, той не се цени, пренебрегва се, оставя се настрана. Понеже е твърде сложен, на хората не им е никак лесно да приемат огромната му възраст, а започват да си съчиняват разни хипотези.

Астролабията от Белоградчик. Снимка от 5.10.2013 година.

Астролабията от Белоградчик. Снимка от 5.10.2013 година.

Петроглифът или Астролабията от Белоградчик е древен и много сложен паметник на културата, който има огромно значение за много неща. Но именно сложността му и неспособността на средностатистическия съвременен човек да го проумее (то не е нещо просто по съдържанието си, което веднага става ясно) кара местното население да си фантазира, че през 80-те години на 20-ти век някакъв човек от Белоградчик ходил на мястото и изсекъл изображенията в скалите. Тия фантазии и бледи опити за обяснение не струват по много причини. Едната е косвена и касае идеята на построенията. Та дори един съвременен учител по математика от елитно столично училище не може да каже каквом е значението на геометрическата постановка, която е изобразена там. Това значи, че съвременната цивилизация не познава тази геометрическа постановка и не решава подобен клас задачи. Следователно, тя не е част от нашето съвремие. Останалите изображения също не приличат на нищо, което нашата култура изобразява, нито на нещо, което някой е виждал върху керамика или където и да било. Тази неспособност на когото и да било да причисли изображенията от Белоградчик към някое време и някоя култура кара всички да приемат, че те са плод на нечии занимания в свободното му време през 80-те години. Това са глупости и от тях произтичат големи беди за изображенията и жестоки пропуски от наша страна.
На 09.11.2013 година около 5 часа следобяд заведох моя позната на мястото да й покажа изображенията и видях нещо, от което ми идеше да се застрелям или да се хвърля от скалите там. Някой беше трошил скалите, като е повредил и част от изображенията.

Вандалско, макар с някаква научна цел, олющване на древното скално изображение над Белоградчик.

Вандалско, макар с някаква научна цел, олющване на древното скално изображение над Белоградчик.

Друго олющване на астролабията от Белоградчик.

Друго олющване на астролабията от Белоградчик. Направено е с чук.

Тези олющвания преди не съществуваха. Появили са се между 5.10.2013 и 9.11.2013, за което някой заслужава да му извия врата смотан и да му счупя кухата лейка.
Продължих да оглеждам щетите и видях, че тоя вандализъм е бил с научна цел. Някой, дано разбера кой, е трошил скалите около изображенията с чук. От цялата работа има само една-единствена полза и ще я видите след малко. Това в голяма степен омилостиви гнева ми.

Строшаване на една от скалите около Белоградчишката астролабия.

Строшаване на една от скалите около Белоградчишката астролабия.

Едно парче скала, което е силно ерозирало и изронено, е било омлатено с чук.

Едно парче скала, което е силно ерозирало и изронено, е било омлатено с чук.

Един от скалните блокове около астролабията е бил претрошен.

Един от скалните блокове около астролабията е бил претрошен.

Строшаване на скалния ръб точно зад Геометрическата синтеза.

Строшаване на скалния ръб точно зад Геометрическата синтеза.

Това, което се вижда на снимката отгоре, принася единствената полза в цялото начинание по трошенето на скалите. Горният пласт на скалата променя цвета си под въздействието на слънцето и атмосферните условия. Истинският цвят на скалата е розов и това се вижда в дълбочина. Изветрените пластове са с друг, по-тъмен цвят. Този процес се извършва много бавно, с векове и хилядолетия.
Отгоре, където скалата винаги е била изложена на изветряне, пластът с променен цвят е с дебелина около 2 см – това е при вечна изложеност на атмосферните въздействия. Още по-интересна за моите цели е повърхността, която е обърната към нас.

Геометрическата синтеза на преден план. На заден план - все още здравият на 5.10.2013 г. скален ръб.

Геометрическата синтеза на преден план. На заден план – все още здравият на 5.10.2013 г. скален ръб. В древността блокът с Геометрическата синтеза е бил част от скалата зад него, но е отделен при унищожаването на светилището.

Тук, в дясната част на снимката се вижда същия скален ръб на 5.10.2013 година, преди да бъде строшен. Виждате, че каменният блок с геометрическата постановка върху него е бил част от скалата зад него. Той е бил откъртен от нея заедно с изображенията, т.е. те са били изсечени преси откъртването. Виждате, че цялата тази скала отзад е къртена в древността, с което е било унищожено това светилище. Целта на това къртене не е била да се добие камък за строителство, защото каменните блокове не са извадени от мястото, а са оставени да се търкалят там, като само случайно по някои от тях са се запазили изображения. Много други са унищожени.
Големият въпрос е кога е станало това откъртване. Можем да разберем доста лесно. При откъртването отвътре се е показала свежа, розова скала, която с времето е потъмняла. Това става много, много бавно. Въпреки това, имало е достатъчно време свежата розова скала да уеднакви цвета на повърхността си с тази на старите скали, които винаги са били изложени на атмосферните въздействия. Това значи, че е минало много време от разрушаването на светилището. Можем да кажем по-конкретно колко е то.
Прибрах едно от откъртените от този ръб парчета, защото то говори много за това светилище и астрономическа школа.

Парчето отчупена скала, което прибрах.

Парчето отчупена скала, което прибрах. В дясната му част е гормият пласт на скалата, а в горната му част – повърхността, която се е получила при унищожаването на светилището.

Дясната страна на това парче е стояла отгоре, т.е. вечно е била изложена на действието на атмосферните условия и слънцето. Дебелината на изветрелия пласт е 2-2.5см.
Пластът, който на снимката се вижда отгоре, е повърхността, която е била оголена при разрушаването на светилището. Този пласт далеч не е толкова тъмен. Той е стоял вертикално, което му е спестило много от силата на атмосферните въздействия.

Величественият Боров камък над село Боровица, Белоградчишко.

Величественият Боров камък над село Боровица, Белоградчишко.

Ето една типична Белоградчишка скала – това е Боров камък. Вертикалните страни са много по-свежи и запазени от хоризонталните повърхности. Същите правила важат и за скалите при астролабията.
Въпреки благоприятното си вертикално разположение, изветрелият пласт по повърността на строшаване е доста дълбок – около 1 см, което е много. Тук става дума за за хилядолетия. Осемдесетте години на 20-ти век са твърде, твърде скоро и от тогава не е минало достатъчно време, за да се случи това нещо. Още повече, че се намериха хора, които заявиха, че знаят за тези изображения още от 70-те, а дори и от 60-те години на 20-ти век.
Разбирате ли една тъпа измислица и един дебелашки исторически отказ да се изследват тези изображения до къде водятр – до това всеки да си ходи с чук и да проверява възрастта на скалата. На какво прилича това и кой има вина? За мен вина има този, който омаловажава изображенията и отказва да ги изследва.
А тяхната история каква е? Тя е много богата. Първо, те са свидетелство, че преди хилядолетия в района на Белоградчик е съществувала изключително развита култура с много големи познания. Тя има връзка с рисунките от Магура, а те съдържат основата на Християнството – в Магура е изобразен първият триединен бог преди повече от 12 000 години. Обаче Православието се обръща срещу корените си, за да може да лъже хората, че е вдъхнато от бог, а не е плод на еволюционно развитие (всъщност не еволюция, а деградация). Тогава то трябва да строши свидетелствата за истинския си произход. Идват едни църковни тарикати преди 1 300 – 1 800 години и чрез забиване на метални лостове в скалата разрушават светилището. То е било достатъчно важно, за да му се обърне толкова сериозно внимание.
А изображенията са от преди това – те стоят върху откъртените блокове и личи, че са били върху тях преди трошенето. А сега, като вече се знае колко са изветрели скалите след църковния вандализъм, вече никой да не ми се прави на голям скептик, ами да да приема възраст от поне 2 000 (което е твърде скромна възраст, но поне) години. Че аман и от скептици точно в тия отношения, в които не трябва.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: