Skip to content

Няма случайни неща: защо Белоградчишкото въстание започва от село Рабиша. Рабишкото килийно училище

ноември 22, 2013

Белоградчишкото въстание от 1850 година е народноосвободително, дълго организирано, с договорена международна подкрепа, комитети и всичко нужно, но потулвано от българската историческа наука за сметка на Априлското, което се радва на изключителни аплодисметни. Едно такова велико въстание като Белоградчишкото явно не се харесва на държавната и историческата доктрина.
То се организира от заможни българи от Северозападна България с изключение на Враца и днешна Монтана. И за това изключване има причини. Едно по едно.
Комунизма го разбирам защо потулва Белоградчишкото въстание – защото е организирано и ръководено от „чорбаджии“, което е мръсна дума. Ама след комунизма защо не му се отдаде заслужената чест, не разбирам. Има други причини, много по-сериозни, явно.
Първо, още в много дълбока древност близката околност на Рабишката могила, в която се намира пещерата Магура, е била средище на просвета. Магурската школа е работела толкова дълго време (хилядолетия), че просветата се е превърнала в родова и генетична памет за местното население. Това обяснява и защо Рабишкото килийно училище е първото в България. А Северозападна България е била през цялото робство много тежко място за живеене, защото всички войни на Турската империя са засягали тоя край пряко заради преминаващите войски и той е преживявал опустошение след опустошение. В тия ужасни условия местните хора се заемат с направата на училище, значи, за тях това е било много важно. Дълго време училището е работело в сградата на черквата, а след това се мести в нарочно построената за него сграда.

Черквата на село Рабиша

Черквата на село Рабиша. Училището се помещава първо в нея от средата на 18-ти век.

Черквата и килийното училище в нейния двор. Село Рабиша, Белоградчишко.

Черквата и килийното училище в нейния двор. Село Рабиша, Белоградчишко.

Килийното училище в село Рабиша.

Килийното училище в село Рабиша. Сградата се строи в началото на 19-ти век и училището се премества в нея.

Килийното училище в Рабиша.

Килийното училище в Рабиша.

Стълбището към класната стая и одаята на даскала

Стълбището към класната стая и одаята на даскала.

Чардакът на килийното училище.

Чардакът на килийното училище. Фактически училището е леко изменена традиционна българска къща. Останки от такива къщи са намирани по българските земи още отпреди 8 000 години.

Одаята (стаята) на даскала.

Одаята (стаята) на даскала. Тя е съвсем малка – под 5 квадратни метра. Днес бихме продънили земята от оплаквания, но за онези даскали това е било истинска чест. Фактически Рабишкото килийно училище започва работата си с идването на даскал от тогавашна Сърбия. Не се притеснявайте, той не е бил сърбин. Сърбия до оня ден е била България.

Отворът на огнището, с което са се отоплявали.

Отворът на огнището, с което са се отоплявали. Цялото село и близките на всички ученици са осигурявали дървата за отоплението. Било е трудно, но за всекиго това е било въпрос и на чест.

Конструкцията на огнището в килйното училище в село Рабиша.

Конструкцията на огнището в килйното училище в село Рабиша.

Част от класната стая.

Част от класната стая.

Рисунка до огнището в класната стая на килийното училище в село Рабиша.

Рисунка до огнището в класната стая на килийното училище в село Рабиша.

Част от множеството надгробни плочи в двора на черквата и килийното училище в село Рабиша.

Част от множеството надгробни плочи в двора на черквата и килийното училище в село Рабиша.

Прави впечатление колко много надгробни плочи има в двора на черквата. На това място се погребват само заслужили хора, най-често сановници с образование. Обикновено в доровете на черквите на подобна възраст има едва по няколко надгробни плочи, което е нормалното положение на нещата. А около Рабишката черква има около 50 надгробни плочи, което е извънредно. Това значи 50 души, които са заслужили тази чест. Представете си едно селище с 50 велики жители, при положение, че останалите са имали едва по няколко. Това значи, че заради килийното си училище село Рабиша се е превърнало в образователен и просветителски център, където са се изучили и са могли да обменят идеи и възгледи много и много велики хора от Белоградчишкия край и от цяла Северозападна България.
Това село е било будно, както и целият му район. Главният организатор и водачът на Белоградчишкото въстание, Цоло Тодоров също е учил в това училище. Значи, в него е царял български и освободителен дух. Тези хора също са знаели и историята на България, щом са се заели да възстановяват държавата.
Това училище е имало големи контакти, щом училите в него организатори на въстанието уреждат среща с тогавашния руски престолонаследник в Атон, който им казва, че ще получат помощ отвън, ако чрез въстание заявят воля за свобода.
В Галерията с риснките на пещерата Магура съществуват записи от това време, които са подписани от своите автори и с поставени дати, които показват, че по време на функционирането на училището българи са посещавали рисунките.И изведнъж тези българи създават център на просветата и националното освобождение. Нормално, досега още не известно нито едно случайно събитие.
Обаче не включват Враца и Кутловица (днешна монтана) във въстанието, което сигурно прави много лошо и дискриминационно впечатление и служи като голям мотив въстанието да се неглижира. А защо не включват тези части от страната? Защото са тънели в мрак и безпросветност, не са били будни и не са били годни за свобода.
Защо Васил Левски е апостол? Защото, представете си един човек, чиито народ от 450 години е в робство, как възприема той света и себе си? От 20 поколения той е роб, това е толкова насадено в съзнанието му, че мисълта за свобода за него е нещо като нова религия. Затова онзи, който успее да пробуди у такъв човек желанието да бъде свободен, е истински апостол.
Явно в Рабишкото кулийно училище апостоли е имало и то много, за разлика от сегашните областни центрове Монтана и Враца по онова време. Затова и никой не е търсил врачани и кутловци, защото те още не са били дозрели.
Първи от всички са узрели рабишчани и белоградчичани, направили си училище и станали отново център на просвета и българщина, както винаги са си били по право още от Магурската школа. И не само това, ами после се и жертвали във въстанието.
Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: