Skip to content

Посвещение на Белоградчишката крепост отвъд привидностите

октомври 14, 2013

Белоградчик е известен със скалите, крепостта Калето и пещерата Магура. В действителност, тук има още много места и обекти от голям интерес и значение, но броят им е толкова голям, че не може да се разкаже за всички наведнъж, нито могат да се посетят в рамките на една седмица. Може, обаче, да се направи пълно посещение на крепостта Калето, което включва и неговата околност и отива отвъд привидното. Привидното е достъпно за всички туристи, макар и те да не успяват да го видят напълно, а само в много ограничени негови части. Тепърва предстои Белоградчик да се открие и осъзнае като най-важен център на телесната и душевната рекреация, а също и на духовното израстване. Предстои да се разбере, че това е Меката на окултните учения от дълбока древност. Тези първи действия на просвещението са оставили множество следи из района, като може би най-важните от тях са именно в и около крепостта.

01 izgled kam krepostta

Изглед към Белоградчишката крепост. Тук се виждат средният и най-външният двор на крепостта, който е и най-нов.

Първо, разходката в самата крепост разкрива пред посетителя само малка част от нейната същност и нерядко пропуска дори някои интересни нейни части, а такива никак не липсват. Дори да платите за беседа, пак няма да чуете и видите всичко, защото най-интересните неща не са част от беседата, а и често убягват от погледа.
Най-външната и най-скорошна част на крепостта е и най-тривиална, макар да има своята значима история. Но, когато влезете в средната и особено в най-високата част, то отваряйте очите си на четири. Тези две части помнят по-стари времена.
Тук пропускам всичко, което могат да ви разкажат екскурзоводите на крепостта или да прочетете в Уикипедия. Искам да отбележа само нещата, които ще обогатят вашето посещение и ще ви отведат още по-далеч по пътя на вашето Разбиране.
Когато се качите в най-високия и най-стар двор, пред вас ще се разкрият невероятни гледки към скалите. Неслучайно Калето се счита за мястото, от което се виждат скалите и всички туристи идват именно тук, за да видят това удивително чудо на природата. Но те виждат само привидните скали и привидната крепост. Няма кой да им обърне внимание на останалото, а често и самите те не се интересуват или не са дорасли да чуят и да видят. В този двор изминете всички разклонения, минете между всички скали – там са скрити много неща. Бъдете внимателни, защото височините са огромни.
02 izgled kam belogradchishkata krepost

Изглед към крепостта Калето и нейната цитадела, разположена върху най-високите скали. Върху тези скали се намира най-старата част на крепостта.

03 citadelata na belogradchishkata krepost

Част от цитаделата на Белоградчишката крепост.

Калето е крепост сега, но неговата история започва като светилище. Най-старата негова част е разположената най-високо. Някога то дори не е имало стени, а само тези изсечени стъпала, който водят до най-високата от Белоградчишките скали. Това е било най-свещеното от всички места.
Това всъщност се случва при повечето крепости. Така или иначе светилището е било център на местните общности и в последствие на мястото се изгражда укрепление, което с времето се разширява и постепенно придобива само военни и административни функции. Белоградчишката крепост е съвършен и нагледен пример за такова развитие. От долната снимка се вижда добре как в по-късни времена са били изграждани сгушени в скалите му заслони.
04 vatre v kaleto

Но преди да се случи това, все още никакви стени не е имало.

05 shterni v kaleto

Две от трите щерни в цитаделата на Калето.

Тогава са били изградени и тези култови кладенци, съдържащи вода за ритуалите. Освен тези двата, има още един и той се намира по средата на един тесен скален зъб, където трудно би събирал дъждовна вода. По-късно, когато е изградена и крепостната стена, навярно са използвани и за събиране на дъждовна вода, така твърди науката. Но такива кладенци има и на други скални плата в България, където никога не е имало крепости, а само светилища.
Съвсем до тези култови кладенци и очертанията от заслон в скалите е изсечено древно изображение.
06 izobrazhenie na bel ot krepostta

Изсечено в скалите на крепостта изображение на магурския бог Бел.

07 izobrazhenie na bel ot belogradchik

Друг поглед към изображението.

08 bel

Различни изображения на бога Бел (Бал). Вляво – от Белоградчишката крепост, в средата – от пещерата Магура, вдясно – статуя от Средиземноморието.

То е толкова старо, че вече едва лични, но все пак достатъчно, за да се види, че ръцете му са вдигнати в полукръг около главата. Това е именно уникалният изобразителен стил на рисунките от Магура, което означава, че скалното изображение от Калето е дело на древната магурска култура, която изобразява рисунките си преди 14 600 години, но започва своето съществуване с идването на Богинята-майка Ма (Ма-Гура – Уста Ма – Учителката Майка) преди 42 680 години. Това е и първата окултна школа на homo sapiens, а Богинята-майка е изобразена като Велик магистър (магистър значи учител).
Това скално изображение от Калето е самият бог Бел, известен още като Бал и Баал – това е магурският бог-владетел. В началото на историята си Калето е било неговото светилище и средището на неговата дейност. В Магура той е изобразен просветяващ и окултуряващ полу-диви хора и по-точно хора, които са подвластни на животинските си нагони. Той е правил това именно от това място.
08 bel

Различни изображение на бога Бел (Бал). Вляво – от Белоградчишката крепост; в средата – от пещерата Магура, вдясно – средиземноморска стауя.

18 bel prosvetitelyat

Магурският просветител Бел

Това не е сексуална сцена. Вляво виждаме развито същество. Само съществата, чиито душевни състояния се характеризират образно от ръце в полукръг около главата и тела с двойна триъгълна форма, са хора. Това значи, че те са обожествени от тяхното животинско състояние, което е свойствено на тялото само по себе си. Вляво е телесното въплъщение на Бел. Той се познава лесно по цилиндричната шапка, която е негов неизменен атрибут. В тази поза и с поглед, обърнат към съществото, той го просветлява. В дясната страна виждаме същество, подвластно на телесните си нагони. Това все още далеч не е човек. Такива са били първите тела на homo sapiens, едва после са били насадени в тях хора.
В Магура виждаме Бел и начело на организирана войска, която прокужда Птиците и завоюва света за човечеството. Там, близо до него е изобразено и неговото куче.

09 scena ot magura

Бел във военната сцена срещу птиците – сцена от Магура

Интересно е, че на Калето има две скали-кучета, едното от които е наистина близо до изображението на Бал.

10 skalno kuche ot belogradchik

Скално куче от светилището на Бел, превърнало се в Белоградчишката крепост

11 skalno kuche ot belogradchik

Другото скално куче от светилището на Бел

Така Бел поставя основата на цивилизованото човечество (чийто символ е поселището, градът), а Ма дава на човека човешкия ум и душа. Бел върши своето дело от предтечата на крепостта – древното негово светилище. Затова е използвана много старата дума „град“, която указва начинание и е разпространена сред много народи в подобни смисли. Град на Бел е делото, начинанието на Бел. А след това и то много по-късно след това на мястото се гради и стена, защото това е място, което никога няма да бъде превзето. Около стените възниква и поселището, наречено на своя велик покровител и неговото дело – Белоградчик. 
След като се насладите на Калето, гледките и великата му история, не пропускайте да обиколите и района около него, защото той също е част от историята. Между Калето и Белоградчик се намира една обширна скална площадка, на която се стига лесно по пътека покрай стената. 

12 skalno svetilishte pod krepostta

Скалната площадка под крепостта

19 kultozi rezki pod kaleto

Култови резки и щерна под крепостта.

Там можете да видите няколко интересни скални заслона. Два от тях гледат на изток, което е наистина особено. Всички свещени места гледат в същата посока. Останалите два гледат на север. В единия от северните има шарапана (щерна, култов кладенец) с вода.

13 skalen zaslon pd kaleto belogradchik

Култова щерна в скален заслон под цитаделата на крепостта.

Главната част на светилището е била върху най-високата скала, но други негови части са били в нейното подножие. Внимавайте много по пътеката, защото е тясна, страничният наклон е огромен, а отдолу лежи пропаст. По нея ще стигнете до този култов камък, който привидно стои против природните закони.

14 obreden kamak ot belogradchishkata krepost

Обреден камък под Белоградчишката крепост. Разположен е точно на изток от един от четирите скални заслона.

От това плато ще видите още много гледки към скалите, каквито не могат да се видят от друго място, а също и ще повишите адреналина си.
Когато приключите с платото, върнете се обратно на входа на крепостта и я заобиколете от задната й страна. Там ще видите паметника в чест на организаторите на освободителното Белоградчишко въстание от 1850 година.
15 pametnik za belogradchishkoto vastanie

Паметник в чест на героите от Белоградчишкото въстание от 1850 година.

В тези земи е живяло и тракийското племе Трибали, което никога не е познало робството, а много рядко е вкусвало и поражението. Те също така са били известни като пазителите на Вратата, като се има предвид проходът Вратца, на чието име е кръстен градът Враца, На Трибалите е било възложено задължението да пазят подстъпите към днешна Северозападна България, където се намират Магура и ядрото на начинанието на Бал. Това начинание много по-късно ще приеме името българи и България, както и целият полуостров – Балкански, а Стара планина – името си Балкан.
Белоградчик се явява опорна точка и на Белоградчишкото въстание от 1850 година, което обхваща всички земи, включени в днешна Северозападна България, но не се нарича нито Видинско, Ломско, нито по някакъв друг начин, а именно Белоградчишко. Това въстание е било освободително и такива са били и целите му. То не е било заради недоимък, данъци или нещо такова. То е искало автономия и пълноправие на българите. Било е предварително организирано, но започва преждевременно. Водят се едновременно боеве на десетки места. Турците го потувашат с помощта на сърбите, които винаги са имали апетити към този край. След това турците избиват абсолютно цялото българско население на Белоградчик. Защо е било нужно това и защо не е направено в други населени места? Е, Белоградчик не е станал Батак, защото винаги е бил потулван, но е по-достоен, много подостоен. Тук българите са клани наистина от турци, а не от българите от съседното село, водени от мътни мотиви. Както и да е, българите от Белоградчик са били изключително опасни и са отнесли със себе си една тайна, за която турците са се досетили. Това е тайната на техния произход и на района, в който са живели – това е връзката им с истинските богове на българите.
Това не е било обикновено въстание, то е имало за цел освобождение. Било е подготвяно. По негова пример по-късно се прави Априлското въстание. Също по негов пример, но с по-добра и дълга подготовка Васил Левски прави неговата организация. Както виждате, дори това нещо е измислено и направено отново в Белоградчик. За това си има сериозна причина – на това място се лее божественото вдъхновение на човека. Тук Бал все още ръководи своя народ. Между другото, в Магура е записано и как Бал може да се въплъти отново в човешки образ и да изаведе българите на полагащата им се висота, но това е твърде сложно начинание, за което ние като нация все още нямаме достатъчно подготвени шамани. Както и да е.
Интересно е също, че Магура е била посещавана през цялата човешка история – за това има следи в различните археологически пластове. През средновековието сякаш посещенията секват, за да се появят отново в средата на XIX бек. Има два надписа от българи, които са стояли там по една нощ – един от 1854 и един от 1856 година. След погрома на въстанието българите отново влизат при рисунките и само 20 години по-късно правим Априлското въстание и скоро се освобождаваме. Убеден съм в себе си, че в тази работа има магурска следа. Българите затова са ходили специално в Утробната (Слънчевата) зала, където са нощували – за да поискат и да получат верния път към свободата си и към възстановяването на изконната държава, градена с хилядолетия от Бал.

Нататък пътеката върви зад Калето и навлиза в омайните белоградчишки гори.

16 pateka zad kaleto sred skalite na belogradchik

Изключително приятната пътека зад крепостта, която води сред скалите и горите на Белоградчик.

17 izgled kam krepostta i televizionnata kula

Поглед към Калето от задната му страна.

По тази пътека ще стигнете и скалите „Монасите“, а също ще минете и покрай много други. Накрая ще се озовете в долната част на местността Панаирището, от където можете да се върнете на градския площад. Така посещението ще ви отнеме около пет часа, като през това време можете да направите приятен пикник някъде сред скалите.
Възможна е по-екстремна версия на тази разходка. Тя започва от лятното кино и скалите „Гъбите“ и след едно ратреперващо коленете изкачване ви отвежда на платото, което се намира между крепостта и Белоградчик. След като разгледате платото, както беше описано по-горе, следва посещението на крепостта и накрая – разходката по пътеките зад нея.
Ако не искате да мислите за всички посоки, както и постоянно да внимавате да не пропуснете нещо и да сте с постоянното усещане, че ви се е изплъзнало най-интересното, наемете наистина запознат местен гид. Ще намерите координатите му в страницата Tourist guide for Belogradchik във Фейсбук.
Към разходката с гида получавате голямо количество снимки от разходката ви, за да сте свободни от това задължение, както и мощен бинокъл, за да видите много повече.
На добър път!
Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: