Skip to content

Все по-ясна магурска следа в Белоградчишкото въстание от 1850 година

октомври 14, 2013

В предните два постинга темата се завъртя около далечното основаване и развитие на Белоградчик като логично продължение на древното светилище на Бел (Бал, Баал) – самият бог-слънце, чийто женски аспект е богинята-майка Ма. Нейното светилище е Магура, а проявлението й е Луната.
Именно огромен символ на Луната съществува върху земната повърхност и в негосе намира Белоградчик, там където Бел основава първото си светилище – в скалите, около които се изгражда по-късно крепостта Калето.

belimel

Карта на района на Белоградчик.

Понеже в предишните два постинга беше казано за Белоградчишкото въстание, тук ще допълня само новостите. То е вдъхновено и организирано от Цоло Тодоров. Според едни източници той е роден в село Белимел, а според други – в село Толовица.
Интересно при Белимел е неговото име, което не само има общо с Белоградчик чрез корена БЕЛ, но силно наподобява и силно наподобява името на великия владетел Бел Имен. Освен това, Белимел е разположен точно в края на Белоградчишкия геоглиф, който е символ на Луната, т.е. на богинята-майка Ма. Дългата права линия на геоглифа сочи право към изгрева на слънцето в деня на зимното слънцестоене. Следователно, това е фигура, която представя и осъществява оплождането на Ма от Бел (Слънцето). Цоло Тодоров е роден точно там и живее на това място до дванадесетгодишна възраст.
Тогава семейството му напуска Белимел заради турски гонения и се заселва в село Толовица, което се намира точно до Рабишкото езеро, а то – точно до пещерата Магура. Там пред Цоло и пред семейството му месетн спахия убива брат му Павел. След една година невръстният все още Цоло убива от засада убиеца на брат си и бяга в Сърбия. За следващите десет години от живота му няма сведения.
Около двадесет и пет годишен Цоло се завръща в Толовица, където става овчар. Един овчар води овцете на паша, което предполага много ходене и обикаляне. И то точно около Магура, както се вижда от разположението на селото. Твърде вероятно е това да е повлияло силно, а дори и да е виждал рисунките. Моята първа среща с рисунките от Магура стана, когато бях на двадесет и четири години, това е като съвпадение.
При събирането на данъка в натура Цоло се откроява силно, като прави прецизни разделения на овцете по техните качества и е произведен в събирач на този вид данък за целия Видински санджак (аналог на днешните области). Определен е за „баш кнез“ на Толовица и околните села Макреш, Шишманово, Подгоре, Раяновци, Раковица и Рабиша. Става най-едрият земевладелец и най-големият данъкоплатец в целия Видински санджак. Построява си къща в Толовица, но се установява в Белоградчик, където се задомява с бездетна жена. На такива места винаги трябва да се пита ЗАЩО? Най-богатият човек във Видинско фактически е станал собственик на десетина села и от това място делата му вървят отлично. Могъл е да има каквото си поиска жена и колкото си иска деца, а също и благоволението на турската държава.
Цоло Тодоров става идейният и организационният ръководител на въстанието. Фактически, той е първият апостол на свободата и в действителност в Северозападна България е първият революционен комитет, но за това се мълчи много старателно.
В началото на 1850 година в Раковишкия манастир се събира революционен комитет, който взима решение въстанието да започне на 1 юни. Това се документира с „кървавото съзаклятие“, което е подписано с капки кръв от всички участници. Това са около двеста души, предимно башкнезове от областта – фактически, елитът на обществото, защото вече видяхме, че баш кнез се е ставало заради акъл, а не както днес заради лоялност.
От Сърбия са закупени пушки, но барутът се оказал примесен с пепел и бил негоден, което и в голяма степен определя изхода от въстанието, въпреки, че Белоградчишката крепост е била обсадена от 10 000 българи. Те почти не с аимали огнестрелно оръжие.
Няколко дни преди въстанието Цоло Тодоров и другите първенци от Белоградчик са арестувани заради предателство – или от съпругата на Цоло Тодоров или заради информация от Белград за закупуването на пушките.
Арестуваните са отведени в Калето и са подложени на изтезания, като най-специално е било отношението към Цоло Тодоров. От него се искало да признае, че е извършил грях пред Бога, като се е надигнал срещу установения ред на нещата, но той не се съгласява. Тогова отсичат първо лявата му китка и я обгарят в пламъка на огъня, за да се затвори раната. След което искат от него да признае, че е извършил грях и да го заявява публично пред раята, където и както му кажат, след което ще го пуснат и той пак ще си бъде Цоло Тодоров, господарят и чорбаджията. Цоло отвръща с мълчание и така мълчи докато последователно отсичат и дясната му китка и стъпалата на краката му. Чак след това е обезглавен заедно с другите арестувани. Останалите не са били подложени на това изтезание, тъй като не са били обществено значими фигури.
Тук виждаме Цоло Тодоров да демонстрира типично богомилско поведение. Те са могли да понасят всевъзможни телесни изтезания и да не се отказват от възгледите си. Много по-назад в постингите се очерта свързваща линия между Магура и Богомилството.
В крайна сметка се налага образът на един свръхчовек, който е бил посветен в Магура и Бел. Той създава именно идеологията, която се ползва и при Априлското въстание, но в по-големи мащаби. После обаче бива потулен, както и цялото въстание, а и целият Северозапад.

Advertisements
One Comment
  1. Rumyana Kostova permalink

    Благодаря за тази статия. Аз съм родена в Белимел и с чувство на гордост споделям написаното.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: