Skip to content

Белоградчишко въстание на Спасовден, Магурски конник и инкарнация на бога-слънце

октомври 14, 2013


Спасовден е българското (ако щете дори, езическото, т.е. истинското) име на празника, който Християнството нарича Възнесение господне. Има истина и в християнските думи, защото това са преиначени стари български знания.
Спасовден няма точна дата в календара, а плава според деня, в който се пада Възкресението. Спасовден се празнува 40 дни след Възкресение. През тези четиредесет дни Исус Христос, според Християнството, върви сред хората, да да даде последни наставления и поучения. По-надолу това ще намери интересен аналог с живота на душата в отвъдното.
Така. Както се говори мого пъти по-назад в блога, Християнството е силно осакатена и орязана магурска доктрина с цел да се въведе човечеството в заблуждение и така да се превърне в стадо с пастир, което е и станало в най-пълна степен, само не докрай и тук, където дълбоко в себе си сме предхристияни. На множество църковни събори старото учение се преиначава, като на един от тях се решава да се изхвърлят частите, касаещи живота в отвъдното и прераждането. Един човек, който знае, че ще се роди отново, мисли много по-различно от онзи, който вярва, че се живее само един живот – последният е роб на сегашния живот, защото той е единствен. От тук идва и цялата ни днешна мърльовщина, тарикатщина, бързане да се вкусват благата на материалния свят, алчността, пошлостта, овълчването. Ето това е голямата заслуга на Християнството – то не просто не извисява духа, то го принизява.
За да се говори за Спасовден, трябва да се говори за прераждането. Видяхме много назад в постингите, че бащата на Будизма е именно магурското учение, където е изобразена и сцена на прераждане и отвъден живот. Затова в Будизма можем да намерим сведения за същността на магурската школа и нейното учение, защото будистите много старателно са изследвали тези въпроси, както е правила някога и Магурската школа.
Когато човекът умре, следват три дни, в които душата се отделя от тялото – три дни трае и Възкресението. В това време тялото трябва да се остави в покой, да не се кара в морги, да не се погребва, да не се правят аутопсии, защото това нарушава покоя на душата и променя пътя й в отвъдното, което води и до неблагоприятно прераждане на страхлив, недъгав, алчен, злостен и т.н. човек. След трите дни на отделяне следват 40 дни на странстване – всеки странства според това как е живял живота си. Най-общо казано, животът в отвъдното на прераждащите се души прилича на сън след ден на будност – всеки сънува според грижите и терзанията от деня си. И както човек се събужда ведър или кисел според съня си, така следващият живот се определя от странстването в отвъдното, което е пряко следствие от сегашния телесен живот. Исус Христос също странства четиредесет дни след смъртта си.
На четиредесетия ден душата е извървяла дълъг път в отвъдното, определен от нейната карма (съвкупността от последствията от мислите, светогледа, мотивите, действията), който я е довел до конкретно ново прераждане – много рядко отново като човек, освен ако не се прави съзнателно, за което е нужна практиката на медитацията, за да умее човек да владее ума си в този „сън“. На четиредесетия ден душата се въплъщава отново. Ако има заслугите или умението да е като човек, това става в майчина утроба. Ако не – според страстите си – те определят пътя.
Спасовден е точно 40 дни след Възкресение, което пък трае три дни. Твърде много съвпадения – напълно неслучайни. Следователно, Спаовден е денят, в който душата на въплъщаващата се божествена същност – Синът божи, е готова за ново въплъщение. Много са указанията, че християнският бог е всъщност Слънцето. В резултат на множеството пренаписвания на Християнството на църковните събори възниква Богомилството като стремеж и опит да се запази първичната истина на учението. Именно според Богомилството Слънцето е единствената порта на бог в материалния свят.
В истинската българска традиция има голям стремеж за зачеване в нощта срещу Спасовден. Защо е толкова нужно това за българина? Защото това е времето, в което българският бог търси човешко прераждане, за да води българите като техен цар. Всеки българин е имал стремежа да помогне на това и да продължи телесното пребиваване тук на Бал (Бел) – богът-слънце.
Както трябва да е станало ясно на всеки, Слънцето е аватарът, образът и въплъщението на бог. С „движението“ на Слънцето са свързани всички религиозни празници. Именно духът на Слънцето е духът на българина и точно този дух българинът се стреми да прероди в тяло.
Ако си спомняте постинга „Как се прави цар?“, се сещате, че в него е показана следната сцена от Магура:

prerazhdane

Магурската сцена на пераждането.

Това е целият процес по призоваване на дух, неговото въплъщаване в душа, след това и в утроба. Следва износване, раждане, кърмене, житейски път, водещ до влизане в крепост (дом, стопанство, държава) и възкачване на кон в съпровода на символа на мощта и способността.
Символът „кон“ е много важен. Самата дума значи и животното, но значи и „пръв“, „начален“, откъдето идват думите „изконен“, „законен“. Конник е първият, т.е. бащата на бащите, а това е самият Бал – богът-слънце, носителят на българския дух. Сред рисунките има само един конник, което е мого показателно – царят е само един. От Християнтвото знаем, че Исус Христос е бил преследван заради неговите царски претенции. Понеже това е едно много лъжливо учение, то на него не може да се вярва напълно, а само донякъде. Християнството скрива тази част и я подменя с Царството небесно, когато по-старата история казва, че става дума за прераждане на земния цар. В този смисъл не се знае и дали Исус наистина е дошъл на магаре, а не на кон, както посочва писанието от Магура.
Тук има една част от историята на Белоградчишкото въстание, за която не разказах в предните три постинга, а именно, че след като става баш кнез заради изключителния си акъл, идейният и организационен водач на въстанието, Цоло Тодоров, за когото се видяха десетки магурски връзки, прави разделението на землищата на селата, яздейки бял кон. Това във времето на Турското робство и жестокости е било изключителен акт.
От друга страна, Цоло Тодоров, както се каза в предните постинги, е роден в началото на дългата линия на Белоградчишкия геоглиф – точно в онази част, където Слънцето изгрява на 25 декември – т.нар. Рождество (Коледа), когато богът-слънце се ражда за нов живот. След това Цоло Тодоров учи в първото в България килйно училище в Рабиша и дълго време живее в село Толовица – точно до Рабишкото езеро, което е разположено до самата Рабишка могила, съдържаща пещерата Магура.
Твърде много съвпадения, напълно неслучайни.
Какво става после? – нещо твърде интересно. Определят датата на избухване на въстанието на 1 юни 1850 година, което е Спасовден. Целта на белоградчишките отряди е да превземат крепостта. Роден от Слънцето, посветен в Магура, идващ на бял кон, устремен да влезе в крепостта, започва (зачева) начинанието на Спасовден.
Мисля, че Цоло Тодоров е бил въплъщание на Бал. То се въплъщава периодично. Във времена на забрава – въплъщението навярно става спорадично и по-скоро случайно. Във времена на знание българите правят така, че да не остават без божествен цар.
Много е интересно какво има на Белоградчишката крепост – много старо светилище. В цитаделата му, в една скала е изсечен древен магурски образ – на телесното въплъщение на Бал. Този образ е обърнат на запад, което буди недоумение у хората – защо религиозен символ ще гледа на запад, когато всичките гледат на изток? Ами какво е западът? Запад е посоката, в която залязва Слънцето. Този изсечен в скалите образ на Бал гледа към залеза, т.е. към смъртта – към собствената си смърт, а тя е единственият път към ново телесно въплъщение. Не забравяйте, че това е образът на телесното въплъщение на бога-слънце, което търси следващия си земен живот.
Не само от военна гледна точка е трябвало да бъде превзето Калето. За да се изпълни напълно магурското предписание, роденият и отгледан бог е трябвало да влезе там, за да стане светски цар, което Цоло Тодоров не успява да направи заради злото, което създават сърбите, като продават на въстаниците калпав барут и така ги лишават от огнестрелно оръжие.
Белоградчишкото въстание е имало за цел национално освобождение и създаване на българска държава. Това напълно съответсва на целите на един български цар. Той е трябвало да стане такъв точно в крепостта Калето. След това България е щяла да бъде възстановена.
Перфектен замисъл. Единственият истински, всъщност.

Advertisements
Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: